İçeriğe atla

On Birinci Şuâ/bg: Revizyonlar arasındaki fark

"Що се отнася до добрите дела, благодеянията и праведните постъпки, те принадлежат на битието и който ги е извършил, не е истинският им инициатор, но е достоен да ги реализира и да приеме Божията щедрост. Наградата за делата им не е друго освен изключите..." içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu
("Тези сатанински и злосторни прикрития са станали средство за освещаване на Истината - на Преславния и Всевишния, - доколкото заслужено поемат върху себе си протестите и оплакванията като източник и причина на пороците и недостатъците. За злосторните..." içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu)
("Що се отнася до добрите дела, благодеянията и праведните постъпки, те принадлежат на битието и който ги е извършил, не е истинският им инициатор, но е достоен да ги реализира и да приеме Божията щедрост. Наградата за делата им не е друго освен изключите..." içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu)
1.128. satır: 1.128. satır:
Тези сатанински и злосторни прикрития са станали средство за освещаване на Истината - на Преславния и Всевишния, - доколкото заслужено поемат върху себе си протестите и оплакванията като източник и причина на пороците и недостатъците. За злосторните, унищожителните и разрушителните дела въобще не се изисква сила и мощ. Дребната постъпка, незначителната сила и дори неизпълнението на някое задължение водят до унищожение и поквара, затова се предполага, че виновникът за тях е могъщ. В действителност той няма друго въздействие освен небитието и друга сила освен незначителната придобивка. И понеже тези злини произлизат от небитието, злосторниците са смятани за истинските им извършители. Ако са разумни създания, заслужават да вкусят пагубността на делото си. Това означава, че именно тези покварени злосторници са извършители на лошите дела.
Тези сатанински и злосторни прикрития са станали средство за освещаване на Истината - на Преславния и Всевишния, - доколкото заслужено поемат върху себе си протестите и оплакванията като източник и причина на пороците и недостатъците. За злосторните, унищожителните и разрушителните дела въобще не се изисква сила и мощ. Дребната постъпка, незначителната сила и дори неизпълнението на някое задължение водят до унищожение и поквара, затова се предполага, че виновникът за тях е могъщ. В действителност той няма друго въздействие освен небитието и друга сила освен незначителната придобивка. И понеже тези злини произлизат от небитието, злосторниците са смятани за истинските им извършители. Ако са разумни създания, заслужават да вкусят пагубността на делото си. Това означава, че именно тези покварени злосторници са извършители на лошите дела.


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Що се отнася до добрите дела, благодеянията и праведните постъпки, те принадлежат на битието и който ги е извършил, не е истинският им инициатор, но е достоен да ги реализира и да приеме Божията щедрост. Наградата за делата им не е друго освен изключително Божие великодушие и обилие. В Свещения Коран това се разяснява със следните думи:
Fakat haseneler ve hayırlarda ve amel-i salihte vücud olmasından, o iyiler hakiki fâil ve müessir değiller. Belki kabildirler, feyz-i İlahîyi kabul ederler ve mükâfatları dahi sırf bir fazl-ı İlahîdir, diye Kur’an-ı Hakîm مَٓا اَصَابَكَ مِن۟ حَسَنَةٍ فَمِنَ اللّٰهِ وَمَٓا اَصَابَكَ مِن۟ سَيِّئَةٍ فَمِن۟ نَف۟سِكَ ferman eder.
 
</div>
مَٓا اَصَابَكَ مِن۟ حَسَنَةٍ فَمِنَ اللّٰهِ وَمَٓا اَصَابَكَ مِن۟ سَيِّئَةٍ فَمِن۟ نَف۟سِكَ
 
“Каквато и добрина да те постигне, тя е от Аллах, а каквато и злина да те сполети, тя е от самия теб.” (4:79)


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">