İçeriğe atla

Yirmi Dokuzuncu Mektup/bg: Revizyonlar arasındaki fark

"وَ ال۟حَم۟دُ لِلّٰهِ رَبِّ ال۟عَالَمٖينَ اٰمٖينَ О, Аллах, благослови и с мир дари нашия предводител Мухаммед, и това да Те удовлетвори и да осъществи правдата му толкова, колкото е въздаянието за четенето на буквите на Свещения Коран през месец Рама..." içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu
("<nowiki></nowiki>" içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu)
("وَ ال۟حَم۟دُ لِلّٰهِ رَبِّ ال۟عَالَمٖينَ اٰمٖينَ О, Аллах, благослови и с мир дари нашия предводител Мухаммед, и това да Те удовлетвори и да осъществи правдата му толкова, колкото е въздаянието за четенето на буквите на Свещения Коран през месец Рама..." içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu)
Etiketler: Mobil değişiklik Mobil ağ değişikliği
 
(Aynı kullanıcının aradaki diğer 18 değişikliği gösterilmiyor)
447. satır: 447. satır:
<nowiki></nowiki>
<nowiki></nowiki>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Някой владетел например може по време на своето управление или навярно и всяка година да обяви за празници и за поводи да се честват от поданиците му определени дни, независимо дали това е денят на възкачването му на трона или някой от светлите моменти на държавата му. През този период той не третира според обичайните закони онези от поданиците си, които са правдиви и заслужават това, а ги удостоява със своето добротворство, прави им благодеяния и им оказва специална чест. Владетелят ги кани в кабинета си и ги приема директно, без да се отделя от тях с преграда, лично им засвидетелства внимание, обгражда ги с щедрост, зачита ги с изключителни постъпки и великодушно им дарява любезните си жестове.
Evet nasıl ki bir padişah, müddet-i saltanatında belki her senede, ya cülûs-u hümayun namıyla veyahut başka bir şaşaalı cilve-i saltanatına mazhar bazı günleri bayram yapar. Raiyetini, o günde umumî kanunlar dairesinde değil; belki hususi ihsanatına ve perdesiz huzuruna ve has iltifatına ve fevkalâde icraatına ve doğrudan doğruya lâyık ve sadık milletini, has teveccühüne mazhar eder.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Така и Безсмъртния всемогъщ, Носителя на величието и на щедростта, Владетеля на вечността и на пребъдването, Който е Великия управник на осемнайсет хиляди свята, е низпослал през месец Рамадан всемъдрите Си и извисени заповеди и Всемъдрия Коран, адресиран до тези хиляди светове. Затова встъпването в благословения месец е празнично събитие и специален радостен божествен повод за тържествуване, както и прекрасно Господно изложение и внушителен духовен съвет. То е в съответствие с мъдростта. Докато месец Рамадан представя този радостен повод и весел празник, би трябвало през него да се повели говеене, за да се издигнат донякъде хората над низките си животински грижи.
Öyle de ezel ve ebed Sultanı olan on sekiz bin âlemin Padişah-ı Zülcelal’i; o on sekiz bin âleme bakan, teveccüh eden ferman-ı âlîşanı olan Kur’an-ı Hakîm’i ramazan-ı şerifte inzal eylemiş. Elbette o ramazan, mahsus bir bayram-ı İlahî ve bir meşher-i Rabbanî ve bir meclis-i ruhanî hükmüne geçmek, mukteza-yı hikmettir. Madem ramazan o bayramdır; elbette bir derece, süflî ve hayvanî meşâgilden insanları çekmek için oruca emredilecek.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Съвършенството, вложено в говеенето, се състои в това, че всички човешки сетива – като зрението, слуха, сърцето, въображението, мисълта – извършват вид говеене, както и стомахът прави това. С други думи, сетивата избягват забранените неща, наглостите и онова, което не ги засяга, и се насочват към специфично за всяко от тях богослужене.
'''Ve o orucun ekmeli ise:''' Mide gibi bütün duyguları; gözü, kulağı, kalbi, hayali, fikri gibi cihazat-ı insaniyeye dahi bir nevi oruç tutturmaktır. Yani muharremattan, malayaniyattan çekmek ve her birisine mahsus ubudiyete sevk etmektir.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Например човек кара езика си да говее, като се въздържа от лъжи, хули и сквернословия, и го освежава с четене на Свещения Коран, със споменаване на Аллах Всеславния, с Неговата възхвала и с отдаване на благослов и мир на знатния Пратеник, Аллах да го благослови и с мир да го дари, както и с молба за опрощение и с други подобни дела.
Mesela dilini yalandan, gıybetten ve galiz tabirlerden ayırmakla ona oruç tutturmak. Ve o lisanı, tilavet-i Kur’an ve zikir ve tesbih ve salavat ve istiğfar gibi şeylerle meşgul etmek…
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
И друг пример. Човек възпира погледа си от забранените неща, затваря слуха си пред неприличните думи, кара очите си да гледат поуките, и ушите си – да слушат истинното слово и Свещения Коран. Така той отрежда и на другите си сетива да извършват вид говеене.
Mesela, gözünü nâmahreme bakmaktan ve kulağını fena şeyleri işitmekten men’edip, gözünü ibrete ve kulağını hak söz ve Kur’an dinlemeye sarf etmek gibi sair cihazata da bir nevi oruç tutturmaktır. Zaten mide en büyük bir fabrika olduğu için oruç ile ona tatil-i eşgal ettirilse başka küçük tezgâhlar kolayca ona ittiba ettirilebilir.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Известно е, че стомахът е твърде голям завод и ако той прекрати работата си чрез говеенето, за другите по-малки фабрики е доста по-лесно да спрат производството си.
=== Sekizinci Nükte ===
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
<span id="Sekizinci_Nükte"></span>
Ramazan-ı şerif, '''insanın hayat-ı şahsiyesine baktığı cihetindeki''' çok hikmetlerinden bir hikmeti şudur ki:
=== Осмо положение ===
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Много са вложените в благословения Рамадан мъдрости, свързани с личния живот на човека. Само една от тях се обобщава в следните постановки.
İnsana en mühim bir ilaç nevinden maddî ve manevî bir perhizdir ve tıbben bir hımyedir ki: İnsanın nefsi, yemek içmek hususunda keyfe-mâyeşa hareket ettikçe hem şahsın maddî hayatına tıbben zarar verdiği gibi hem helâl haram demeyip rast gelen şeye saldırmak, âdeta manevî hayatını da zehirler. Daha kalbe ve ruha itaat etmek, o nefse güç gelir. Serkeşane dizginini eline alır. Daha insan ona binemez, o insana biner.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Говеенето е потвърдено от медицината вид лечение – то е диета, и материална, и духовна. Винаги щом човек даде воля на душата си да се храни и да пие до насита, това уврежда физическото му състояние, както и причинява щети в духовния му живот. Винаги щом той поглъща всичко, което му попадне, без оглед на това, дали е позволено или забранено, духовният му живот се отравя и покварява, докато се стигне дотам, душата на този човек да се разбунтува и да не се подчинява на сърцето и на духа. Тогава тя сама поема юздите си – а е безразсъдна, свободна, разпусната – и повежда човека, и го увлича в страстите си, като се изплъзва от властта му и не го слуша.
Ramazan-ı şerifte oruç vasıtasıyla bir nevi perhize alışır, riyazete çalışır ve emir dinlemeyi öğrenir. Bîçare zayıf mideye de hazımdan evvel yemek yemek üzerine doldurmak ile hastalıkları celbetmez. Ve emir vasıtasıyla helâli terk ettiği cihetle, haramdan çekinmek için akıl ve şeriattan gelen emri dinlemeye kabiliyet peyda eder. Hayat-ı maneviyeyi bozmamaya çalışır.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
През благословения месец Рамадан посредством говеенето душата привиква към вид диета, усърдно се устремява по пътя на пречистването и дисциплината, учи се да изпълнява предписанията, така че да не я сполетяват болести в резултат на претоварването на клетия стомах и на преяждането, придобива способност да слуша заповедите, идващи от разума и от ислямския закон, въздържа се от забранени постъпки, след като се е подчинила на заповедта да се откаже дори от позволени неща, и полага усилия да не руши духовния живот и да не опорочава чистотата му.
Hem insanın ekseriyet-i mutlakası açlığa çok defa müptela olur. Sabır ve tahammül için bir idman veren açlık, riyazete muhtaçtır. Ramazan-ı şerifteki oruç on beş saat, sahursuz ise yirmi dört saat devam eden bir müddet-i açlığa sabır ve tahammül ve bir riyazettir ve bir idmandır. Demek, beşerin musibetini ikileştiren sabırsızlığın ve tahammülsüzlüğün bir ilacı da oruçtur.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
И още, по-голямата част от човечеството е подложена на изпитания чрез гладуване през повечето време, затова хората се нуждаят от дисциплиниране и упражняване чрез въздържане от храна, което ги приучва към търпение и понасяне на трудностите. Говеенето през месец Рамадан е трениране, свикване и изтърпяване на глада за около петнайсет часа или за двайсет и четири часа, ако човек пропусне храненето преди зазоряване (сахур). Следователно говеенето е ефикасно лечение на лакомията, на неспособността да се понасят изпитанията и на недостига на търпение, които умножават трудностите, бедите и нещастията.
Hem o mide fabrikasının çok hademeleri var. Hem onunla alâkadar çok cihazat-ı insaniye var. Nefis, eğer muvakkat bir ayın gündüz zamanında tatil-i eşgal etmezse o fabrikanın hademelerinin ve o cihazatın hususi ibadetlerini onlara unutturur, kendiyle meşgul eder, tahakkümü altında bırakır. O sair cihazat-ı insaniyeyi de o manevî fabrika çarklarının gürültüsü ve dumanlarıyla müşevveş eder. Nazar-ı dikkatlerini daima kendine celbeder. Ulvi vazifelerini muvakkaten unutturur. Ondandır ki eskiden beri çok ehl-i velayet, tekemmül için riyazete, az yemek ve içmeye kendilerini alıştırmışlar.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
И самият стомах е подобен на завод с много работници и служители, а редица органи в човешкия организъм са тясно свързани с него. Ако душата не си даде почивка и временно не прекрати функциите си през деня за период от един месец, тя ще накара споменатите работници и служители да забравят специфичното си богослужене, всички ще ги отвлича от задълженията им и ще ги подчини на властта си. Това ще разстрои дейността на отделните системи, органи и сетива, ще ги удави в шума на машините и в гъстия дим, носещ се от духовния завод, ще отклони натам всички погледи и ще стане причина за временно забравяне на високите задачи, които стоят пред работниците в завода. Оттук са произтичали и усилията на много святи и праведни хора да се упражняват в намаляване на храната и водата, която поглъщат, за да се издигат по стълбата на съвършенството.
Fakat ramazan-ı şerif orucuyla o fabrikanın hademeleri anlarlar ki sırf o fabrika için yaratılmamışlar. Ve sair cihazat, o fabrikanın süflî eğlencelerine bedel, ramazan-ı şerifte melekî ve ruhanî eğlencelerde telezzüz ederler, nazarlarını onlara dikerler. Onun içindir ki ramazan-ı şerifte mü’minler, derecatına göre ayrı ayrı nurlara, feyizlere, manevî sürurlara mazhar oluyorlar. Kalp ve ruh, akıl, sır gibi letaifin o mübarek ayda oruç vasıtasıyla çok terakkiyat ve tefeyyüzleri vardır. Midenin ağlamasına rağmen onlar masumane gülüyorlar.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Но с настъпването на месец Рамадан "работниците" в "завода" разбират, че не са сътворени единствено за него, а тези системи, органи и сетива изпитват също и извисени наслади, и ангелски, и духовни удоволствия през благословения месец, и съсредоточават погледа си върху тях вместо върху принизените забавления в завода. Затова виждаш, че благодарение на говеенето вярващите получават различни духовни озарения, обилия и радости – всеки според собственото си равнище и степен, – и сърцето, духът и разумът, както и други подобни човешки органи, сетива и способности, се извисяват, развиват се и напредват през този месец. Въпреки че стомахът стене и ридае, те се смеят невинно и мило.
=== Dokuzuncu Nükte ===
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
<span id="Dokuzuncu_Nükte"></span>
Ramazan-ı şerifin orucu, '''doğrudan doğruya nefsin mevhum rububiyetini kırmak ve aczini göstermekle ubudiyetini bildirmek cihetindeki''' hikmetlerinden bir hikmeti şudur ki:
=== Девето положение ===
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Много мъдрости се съдържат в говеенето през месец Рамадан и що се отнася до директното разбиване на въображаемото господство на душата, в резултат на което става ясно, че тя е Божи раб и пред нея се разкрива слабостта й. Ето някои от тези мъдрости.
Nefis; Rabb’isini tanımak istemiyor, firavunane kendi rububiyet istiyor. Ne kadar azaplar çektirilse o damar onda kalır. Fakat açlıkla o damarı kırılır. İşte ramazan-ı şerifteki oruç, doğrudan doğruya nefsin firavunluk cephesine darbe vurur, kırar. Aczini, zaafını, fakrını gösterir. Abd olduğunu bildirir.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Душата не иска да узнае своя Господ, а има желание да твърди с тиранично фараонско упорство, че именно тя е господарката. Колкото и да бъде изтезавана и потискана, корените на това мнимо господство си остават у нея. Те не се разбиват и не се прекланят иначе освен пред властта на глада.
Hadîsin rivayetlerinde vardır ki:
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
И така, говеенето през благослевения Рамадан се стоварва върху фараонското начало на душата като пряк унищожителен удар, който сломява силата й, разкрива нейната безпомощност и бедност и я кара да узнае, че е Божия рабиня.
Cenab-ı Hak nefse demiş ki: “Ben neyim, sen nesin?”
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
В един от пророческите хадиси се казва:
Nefis demiş: “Ben benim, sen sensin!” Azap vermiş, cehenneme atmış, yine sormuş.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
"Аллах Всеславния попитал душата: "Кой съм Аз и коя си ти?"
Yine demiş: “Ene ene, ente ente.” Hangi nevi azabı vermiş, enaniyetten vazgeçmemiş. Sonra açlık ile azap vermiş, yani aç bırakmış.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Отговорила: "Аз съм аз, а Ти си Ти!" Господ Всеславния я изтезавал и я хвърлил в Ада, после пак й задал същия въпрос,
Yine sormuş: “Men ene vema ente?”
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
а тя отново отговорила: "Аз съм аз, а Ти си Ти!" Колкото и да я карал да вкуси различни мъчения, тя не се отказвала от своето себелюбие и егоизъм. Едва когато Аллах Всевишния я оставил без храна и я измъчил с глад,
Nefis demiş: اَن۟تَ رَبِّى الرَّحٖيمُ ، وَاَنَا عَب۟دُكَ ال۟عَاجِزُ
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
<nowiki></nowiki>
Yani “Sen benim Rabb-i Rahîm’imsin, ben senin âciz bir abdinim.
 
</div>
тя отговорила на въпроса Му така: "Ти си моят милосърден Господ, а аз съм Твоя безсилна рабиня!"(<ref>Моля за извинение, защото написах това писмо набързо, само за четирийсет минути, а и двамата с писаря, който записваше черновата, бяхме болни и угнетени, така че не бих се учудил, ако в него са допуснати някои недостатъци. Моля моите братя да ми простят и да нанесат уместните според тях поправки. – Б. а.</ref>)
 
<nowiki></nowiki>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
اَللّٰهُمَّ صَلِّ وَسَلِّم۟ عَلٰى سَيِّدِنَا مُحَمَّدٍ صَلَاةً تَكُونُ لَكَ رِضَاءً وَ لِحَقِّهٖ اَدَاءً بِعَدَدِ ثَوَابِ قِرَائَةِ حُرُوفِ ال۟قُر۟اٰنِ فٖى شَه۟رِ رَمَضَانَ وَ عَلٰى اٰلِهٖ وَ صَح۟بِهٖ وَ سَلِّم۟
اَللّٰهُمَّ صَلِّ وَسَلِّم۟ عَلٰى سَيِّدِنَا مُحَمَّدٍ صَلَاةً تَكُونُ لَكَ رِضَاءً وَ لِحَقِّهٖ اَدَاءً بِعَدَدِ ثَوَابِ قِرَائَةِ حُرُوفِ ال۟قُر۟اٰنِ فٖى شَه۟رِ رَمَضَانَ وَ عَلٰى اٰلِهٖ وَ صَح۟بِهٖ وَ سَلِّم۟
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
سُب۟حَانَ رَبِّكَ رَبِّ ال۟عِزَّةِ عَمَّا يَصِفُونَ وَسَلَامٌ عَلَى ال۟مُر۟سَلٖينَ
سُب۟حَانَ رَبِّكَ رَبِّ ال۟عِزَّةِ عَمَّا يَصِفُونَ وَسَلَامٌ عَلَى ال۟مُر۟سَلٖينَ
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
وَ ال۟حَم۟دُ لِلّٰهِ رَبِّ ال۟عَالَمٖينَ اٰمٖينَ
وَ ال۟حَم۟دُ لِلّٰهِ رَبِّ ال۟عَالَمٖينَ اٰمٖينَ
</div>
 
О, Аллах, благослови и с мир дари нашия предводител Мухаммед, и това да Те удовлетвори и да осъществи правдата му толкова, колкото е въздаянието за четенето на буквите на Свещения Коран през месец Рамадан! Мир и за неговия род, и за сподвижниците му!
 
"Пречист е твоят Господ, Господа на мощта, от онова, което Му приписват! Мир на пратениците! И слава на Аллах, Господа на световете!" (37: 180-182) Амин!


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">