İçeriğe atla

On Dokuzuncu Lem'a/bg: Revizyonlar arasındaki fark

"Много учени(<ref>Справедливият и мъдър владетел на Иран Ануширван попитал своя везир Бузургмехр защо се виждат учени пред вратите на емирите, а не се виждат емири пред вратите на учените въпреки че науката превъзхожда властването. Той отговорил, че тов..." içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu
("Показателен е също и фактът, че поради непретенциозността на невръстните малки рожби, изричана с езика на тяхното положение, млякото – тази прекрасна храна – тече към устата им откъдето не очакват, а дивите зверове се нахвърлят лакомо и настървено н..." içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu)
Etiketler: Mobil değişiklik Mobil ağ değişikliği
("Много учени(<ref>Справедливият и мъдър владетел на Иран Ануширван попитал своя везир Бузургмехр защо се виждат учени пред вратите на емирите, а не се виждат емири пред вратите на учените въпреки че науката превъзхожда властването. Той отговорил, че тов..." içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu)
Etiketler: Mobil değişiklik Mobil ağ değişikliği
168. satır: 168. satır:
Така и евреите изкарват насъщната си прехрана по незаконен път и понеже са алчни, взимат лихви и следват методи на мошеничество и измама, оскъдното им препитание се примесва с унижение и бедност, а бедуините, които ги краси непретенциозност и се задоволяват с малко, намират достатъчно храна и живеят достойно и гордо. Всичко това още веднъж напълно подкрепя нашето твърдение.
Така и евреите изкарват насъщната си прехрана по незаконен път и понеже са алчни, взимат лихви и следват методи на мошеничество и измама, оскъдното им препитание се примесва с унижение и бедност, а бедуините, които ги краси непретенциозност и се задоволяват с малко, намират достатъчно храна и живеят достойно и гордо. Всичко това още веднъж напълно подкрепя нашето твърдение.


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Много учени(<ref>Справедливият и мъдър владетел на Иран Ануширван попитал своя везир Бузургмехр защо се виждат учени пред вратите на емирите, а не се виждат емири пред вратите на учените въпреки че науката превъзхожда властването. Той отговорил, че това произтича от знанието на учените и от невежеството на емирите. Тоест емирите не знаят стойността на науката и затова не отиват да я търсят пред вратите на учените, докато учените знаят цената й и отиват да я получат пред вратите на мирите. Този прекрасен отговор дава оригинално тълкуване на алчността на учените, произтичаща от техния ум, който ги тласка към унижение и бедност.<br>Подпис: Хюсрев</ref>) и литератори(<ref>Има факти, които потвърждават това заключение, например на литераторите във Франция им дават документ за просия, защото владеят отлично този занаят.<br>Подпис: Сюлейман Рушди</ref>) са изпадали в унизителна бедност и оскъден живот заради алчността и амбицията, произтичащи от техния ум и интелигентност. А мнозина глупави и безпомощни хора забогатяват по причина на вродената си непретенциозност. Това кате~орично аргументира извода, че законосъобразното препитание се дава според слабостта, нуждата и бедността, а не според способността и избора, с които се намира дори в обратнопропорционална зависимост. Например препитанието на децата намалява, отдалечава се и става трудно за намиране винаги щом нараства степента на избора, желанието и умението им.
Hem çok âlimlerin '''(Hâşiye<ref>'''Hâşiye-1:''' İran’ın âdil padişahlarından Nuşirevan-ı Âdil’in veziri, akılca meşhur âlim olan Büzürücumhur’dan (Büzürg-Mihr) sormuşlar: “Neden ulema, ümera kapısında görünüyor da ümera ulema kapısında görünmüyor. Halbuki ilim, emaretin fevkindedir?”
 
<br />
Да, задоволяването с малко е съкровище за лекия и спокоен живот и източник на спокойствие за битието, докато алчността е първоизвор на загуба и низост, както това е разяснено в пророческия хадис: "Удовлетворяването с малко е неизчерпаемо съкровище."
Cevaben demiş ki: “Ulemanın ilminden, ümeranın cehlindendir.” Yani ümera, cehlinden ilmin kıymetini bilmiyorlar ki ulemanın kapısına gidip ilmi arasınlar. Ulema ise marifetlerinden mallarının kıymetini dahi bildikleri için ümera kapısında arıyorlar. İşte Büzürücumhur, ulemanın arasında fakr ve zilletlerine sebep olan zekâvetlerinin neticesi bulunan hırslarını zarif bir surette tevil ederek nazikane cevap vermiştir.  
<br />
'''Hüsrev'''</ref>)''' ve ediblerin '''(Hâşiye<ref>'''Hâşiye-2:''' Bunu teyid eden bir hâdise: Fransa’da ediblere, iyi dilencilik yaptıkları için dilencilik vesikası veriliyor.  
<br />
'''Süleyman Rüşdü'''</ref>)''' zekâvetlerinin verdiği bir hırs sebebiyle fakr-ı hale düşmeleri ve çok aptal ve iktidarsızların fıtrî, kanaatkârane vaziyetleri ile zenginleşmeleri kat’î bir surette ispat eder ki: '''Rızk-ı helâl, acz ve iftikara göre gelir; iktidar ve ihtiyar ile değil. Belki o rızk-ı helâl, iktidar ve ihtiyar ile makûsen mütenasiptir.''' Çünkü çocukların iktidar ve ihtiyarı geldikçe rızkı azalır, uzaklaşır, sakîlleşir. اَل۟قَنَاعَةُ كَن۟زٌ لَا يَف۟نٰى hadîsinin sırrıyla kanaat, bir define-i hüsn-ü maişet ve rahat-ı hayattır. Hırs ise bir maden-i hasaret ve sefalettir.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">