Yirmi Beşinci Lem'a/bg: Revizyonlar arasındaki fark

Да, съществуват достоверни изказвания на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, според които примесеният с болест и изнемога житейски срок е смятан за богослужене от страна на вярващия при условие да не се оплаква от Всевишния Аллах.(<ref>Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: “Когато Аллах изпитва раб мюсюлманин чрез беда в тялото му, Аллах, Всемогъи (ия и Преславния, казва: “Запиши благочестивите му дела!” Ако го излекува, Той го измива и пречиства, а ако го прибере, го опрои)ава и се смилява над него.” (добър хадис, разказан от Ахмед – Сахих ал-джами ас-сагир, 256)</ref>) Няколко автентични сведения и правдиви открития дори потвърждават, че за част от благодарните и търпеливи хора една минута болест се равнява на един час съвършено богослужене, а за част от съвършените – на цял ден.

И така, онези двама младежи, по мое дълбоко убеждение, са успели да получат печалба, равностойна на онова, което човек постига поне за десет години усилия и благочестие. (<ref> Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, предава, че Пророкът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: ~Ако някой човек има пред Аллах положение, което той не може да достигне с дела, Аллах не престава да го подлага на изпитания чрез нежелани за него неи а, докато накрая му позволи да го достигне.” (добър хадис)</ref>) Ако сегордееха с доброто си здраве подобно на някои свои връстници и се водеха по обичая на нехайството и неразумността, докато накрая ги връхлети дебнещата смърт – както се прокрадват опипом в тинята и мрака на греховете, – сега гробовете им щяха да бъдат дупки на скорпиони и змии вместо да са могили от светлина и съкровища от блясък.

Нещастие сполетя лелята на Сюлейман от Барла(<ref>Отдалечено селце в планинската верига Тавър (Торос), разположена в Южна Турция. Там Учителя Саид Нурси бил изпратен на заточение през 1926 г. и пребивавал принудително осем години и половина. Споменатият Сюлейман е първият ученик на Рисале-и Нур в онези краии а. – Б. пр.</ref>), който продължи да ми служи осем години, без да ми досади нито веднъж и без да ме притесни с каквото и да било, напълно всеотдайно и почтително. Клетницата бе поразена от слепота и светлината бе угаснала в очите й. Понеже тази праведна жена ми имаше изключително доверие, много повече, отколкото заслужавах, тя се вкопчи в мен, когато напусках джамията, и ми каза: “За Бога, помоли се на Аллах за очите ми!”. Аз на свой ред превърнах праведността на тази благословена вярваща жена в застъпник и ходатай за зова си, и отправих към Аллах молба със смирение и богоугодност: “Боже, Господи мой, заради светостта на нейната праведност възстанови зрението ù!” На следващия ден от близкия окръжен град Бурдур дойде лекар офталмолог и я излекува. Аллах е върна зрението, а след четирийсет дена отново затвори очите й. Много ме заболя, много се молих за нея и се надявам да е било откликнато на зова ми в полза на нейния отвъден живот. Иначе този мой зов погрешно ще се е превърнал в молба против нея. Тя остана да живее само още четирийсет дена, за да завърши житейския си срок. След изтичането му се отправи към милостта на Аллах.

Болни братко, който се оплакваш, че си безсилен да вършиш праведни дела, бъди признателен: благовествам те, че самата болест отваря пред теб вратите на най-чистите добротворства. Освен че страданието носи постоянна награда и за болния, и за онези, които се грижат за него, то е най-значимото средство за получаване на онова, за което се отправя зов.

Да, грижата за болните носи на вярващия велика награда. Посещаването им и заинтересоваността за тяхното здраве и спокойствие (при условие да не бъдат разстройвани и да не им се досажда) са благородна пророческа сунна и в същото време са изкупление за греховете. Има и хадис с такова съдържание:

“Търсете зов от болен, на него се откликва!”

Горното е валидно особено ако болният е някой от най-близките хора, например баща или майка. Тогава грижата за тях е важно богослужене и за нея също се получава най-голямото въздаяние. Успокояването на сърцата на болните и вдъхването на утеха в душите им се смята за нещо равностойно на важна милостиня. Колко щастливи са децата, които се грижат за своите бащи и майки при боледуването им, успокояват нежните им угнетени сърца и вселяват в тях мир, като така си спечелват молитвите на своите родители.

Да, истината, която заслужава повече внимание и по-високо място в социалния живот, е, че добрите синове ще бъдат възнаградени за своята жал и състрадание към родителите си, след като са им оказвали подобаващо уважение и са изразявали чисти чувства към тях по време на боледуването им. Картините на преданост, които разкриват това добро поведение на децата и тяхната човечност, предизвикват възхитата на всички творения и дори на ангелите. Те ги поздравяват, прославяйки и величаейки Аллах, като възклицават: “Това е пожелал Аллах!” (машааллах) и “Благословил е Аллах!” (баракаллах).

Да, състраданието, съчувствието и милосърдието, които ограждат болния, разтопяват страданията му и ги превръщат в приятни и радостни наслади.

Приемането на зова на болния и откликването му е важен и заслужаващ внимание въпрос. Преди близо четирийсет години бях отправил зов да се излекувам от болки в гърба. После осъзнах, че страданието е дар, въздаван заради зова. Както и зовът, който не може сам да се анулира, така и резултатът от него, принадлежат на отвъдния живот. (<ref> Въпреки че част от болестите са причина за наличието на зов (дуа), ако зовът стане причина за изчезването на болестта, то сякаш зовът е станал причина за изчезването на самия себе си, което е невъзможно. – Б. а.</ref>) А зовът сам по себе си е вид богослужене, защото болният търси убежище при Аллах, когато осъзнае своята безпомощност. Затова отсъствието на видим отговор на моя зов за изцеляване от болестта ми в продължение на трийсет години въобще не ме отклони от мисълта, че някой ден ще се избавя от нея.

Причината е, че болестта е времето за отправяне на зов, а оздравяването не е резултат от зова, по-скоро ако Преславният Аллах – Премъдрият, Всемилостивият – реши да дари изцеляване, той прави това от щедрост и великодушие.

Ако зовът ни не бъде приет по желания от нас начин, не можем да кажем, че не му е откликнато. Премъдрият Творец знае по-добре от нас, а ние сме невежи. Преславният ни набавя най-хубавото и най-полезното, което е в наш интерес. Понякога Той трупа запаси от молбите ни, свързани със земния живот, за да ни бъдат от полза в отвъдния, и така приема зова ни.

Каквото и да е положението, зовът, придобил искреност, произтичащ от тайнството на болестта и възникнал от слабост, безпомощност, принизяване и нужда, е твърде близо до приемането. Болестта е фундамент и ос на подобен искрен зов, затова болният и хората, които се грижат за него, трябва да извлекат полза от своите молби.

<span id="On_Sekizinci_Deva"></span>

Болни братко, който си изоставил благодарността и си капитулирал пред оплакванията, жалбите ти произтичат от накърняването на някое твое право. Но правата ти не са отнети, за да се оплакваш. Напротив, ти не си изпълнил задълженията си, нарушил си чужди права над теб и не си отдал признателност. Ти не си изпълнил дълга си към Аллах, Който има права над теб. И нещо повече, оплакваш се с лъжа, а сякаш казваш истината. Не трябва да се оплакваш, като гледаш към онези, които те превъзхождат със своето здраве, а по-скоро би следвало да видиш от ъгъла на здравето клетите болнйци, които стоят по-ниско от теб и се превиват от силната болка и страдание.

Следователно ти си натоварен със задачата много да благодариш. И ако ръката ти е счупена, наблюдавай отрязаните ръце, а ако си с едно око, гледай изтубилите и двете, докато започнеш да благодариш на Преславния Аллах.

Да, никой няма право да протяга поглед към онези, които от позицията на добруването стоят по-високо, за да не пламне у него изгарящият пожар на оплакванията. Ала при беда е задължително човек да отправя очи към онези, които от позицията на нещастието са пострадали повече от него и са по-тежко болни, а после да благодари и да се задоволи с положението си. Тази тайна бе разяснена в някои Послания от светлина (Рисале-и Нур) чрез пример, който може да се обобщи по следния начин.

Някакъв човек хваща за ръка клетник, за да го заведе на върха на минаре, като му прави подарък на всяко стъпало по пътя нагоре и накрая след всичко това го удостоява на върха с найголемия дар. Но вместо да благодари и да бъде признателен, както се очаква от него, клетникът се преструва, че е забравил наградите, които е получил на стъпалата и впоследствие, и смята, че са без значение. Не само че не благодари, но и вдига поглед нагоре, към онези, които стоят над него, и се оплаква с думите: “Ако минарето бе още по-високо, щях да превъзхождам другите! Защо то не се издига като онази величествена планина в далечината?” Ако човек така се жалва, колко огромна е неблагодарността му пред даровете и колко много престъпва правдата!

Подобна е ситуацията и с човека, който се е появил на бял свят от нищото и не е станал нито камък, нито дърво, нито животно, а човек мюсюлманин, удостоен с много здраве и жизнени сили и получил висока степен на благодат. Въпреки това той идва и започва да се оплаква, защото е лишен от здраве в резултат на някои случайности или защото е изгубил даровете вследствие на лошия си избор или поради злоупотреба, или понеже е безсилен да ги постигне благополучие. Тогава казва: “Горко ми, какво съгреших, та ме сполетя всичко това!” Така разкрива, че търпението му се е изчерпало и изрича незаслужени критики към Божието господство. Това състояние е духовна болест и беда, по-голяма от физическото страдание и от бедата, в която човек е изпаднал. Жалбите му само засилват болестта, както ако някой се бори с контузена ръка.

“... Които, щом беда ги сполети, казват: “Ние на Аллах принадлежим и при Него се завръщаме.” (2: 156)

Разумният търпеливо предоставя на Аллах да реши, така че болестта да приключи изпълнението на своите функции и да си отиде.

<span id="On_Dokuzuncu_Deva"></span>

Както сочи формулировката, дадена от Безсмъртния – Аллах Красивия, Носителя на величието, – Който е определил като Най-прекрасните всички Свои имена, всички те са красиви. Така и животът е най-красивото, най-прелестното и най-комплексното огледало на Безсмъртния, а огледалото на Красивия е също красиво. Огледалото, което отразява Неговите хубости, също става красиво. Всяко нещо, което се случва от страна на Красивия и се изявява там, е също красиво. Всичко, което се случва в живота, е красиво от гледна точка на реалността, защото разкрива красивите гравюри на Най-прекрасните имена.

Ако животът премине в еднообразие, само в здраве и благополучие, той би се превърнал в дефектно огледало – в известна насока той би породил чувство за празнота и безсмислие, би причинил страдание и затруднение, би се принизила стойността му. Тогава сладостта и удоволствието на съществуването биха се превърнали в болка и огорчение, а човекът би се хвърлил или в тинята на глупостта, или в блатото на развлеченията и разгула, и би заприличал на затворник, който се отнася враждебно към живота си и се старае бързо да го убива в своето желание срокът на присъдата да изтече по-скоро.

А животът, който протича в промени и в движение, и изисква да се преминава през различни етапи, ни кара да чувстваме, че той има стойност и тежест. Това придава значение на съществуването и го насища с удивителна сладост. Тогава човек не желае житейският му срок да приключи по-скоро и въпреки че страда от различни трудности и беди, не охка и не скърби: “Кога ли слънцето ще залезе!”, или “Кога ли нощта ще свърши!”

Да, ако желаете, попитайте някой богат безделник, на когото всичко е наред, попитайте го как е, и непременно ще чуете от него изрази на болка и печал: “Ох, времето не минава! Ела да потърсим някакво забавление, за да убием времето! Нека поиграем малко табла!” Hли ще чуете оплаквания, които произтичат от големи надежди: “Недостатъчно съм свършил! Ех, да мога да направя еди-какво си!”

А щом попиташ как е някой бедняк, потънал в беди, или тежкоработник, ако е разумен, ще ти отговори: “Добре съм, слава на Аллах, хиляди благодарности на моя Господ! Аз живея в постоянен труд. Хубаво би било слънцето да не залязва скоро, та да свърша работата си. Така времето минава бързо и животът тече безспирно, и въпреки че съм потънал в действителността, и това ще отмине. Всяко нещо ускорява стъпките си по този шаблон.” С подобни думи бедният човек дава израз на виждането си за стойността и значението на съществуването наред със своето съжаление, че животът му се изплъзва.

Въпреки че съжалява за това, той все пак разбира, че сладостта на съществуването и стойността на живота е в полагането на труд и на тежки усилия. А спокойствието, веселието, здравето и благополучието вгорчават битието и го утежняват, така че човек пожелава да се отърве от него по-скоро.

Болни братко, знай, че коренът на бедите и злините, и дори на греховете, е нищото. Както бе категорично и подробно доказано в повечето Послания от светлина (Рисале-и Нур), нищото е чиста злина и пълен мрак.

Докато истината е такава, болестта, от която страдаш, е само гост, изпратен, за да изпълни множеството си функции: да пречисти живота ти, да го подсили и извиси, да насочи всички органи от тялото ти към оказване помощ на пострадалата част от организма, да изяви Имената на Премъдрия Творец. Ако е рекъл Аллах, иншааллах, болестта скоро ще приключи своята задача и ще си отиде с думите, отправени към здравето: “Ела сега ти, за да заемеш мястото ми завинаги! Отново спазвай задълженията си! Това е твоят дом, засели се в него! Приятно пребиваване!”

<span id="Yirminci_Deva"></span>

Болни братко, търсещ цяр, знай, че болестта бива два вида: реална и въображаема. Премъдрият и всеславен Изцелител, превелик е Той и всевишен, е сторил да има лек за всяка болест и е складирал лекарствата си в огромната аптека – земното кълбо. Наличието им предполага наличие и на болести. Преславния е създал цяр за всяка болест и използването на лечебни средства, както и пиенето на лекарства за изцеляване, е поначало законосъобразно. Но трябва да се знае, че изцеляването и въздействието на лекарството са в правомощията на Преблагословения, Всевишния. Както донася болестта, така Той дарява и изцеляването.

Мюсюлманинът трябва да се придържа към указанията и препоръките на опитните мюсюлмански лекари. Това е най-важното лечение, защото повечето болести се пораждат от злоупотреба, липса на диета, пренебрегване на здравомислието, прекомерност, грехове, глупост, непредпазливост. Без съмнение, религиозният лекар ще даде съвети и предписания в рамките на шариата. Той ще предупреди за злоупотребата и за прекомерността, и ще внуши на болния утеха и надежда. На свой ред, когато се опира на тези предписания и утехи, болният ще усети облекчение на състоянието си и ще го обземе радост вместо да почувства тегоба и досада.

Що се отнася до въображаемата болест, единственото въздействащо и успешно лечение за нея е игнорирането й, защото колкото повече се обръща внимание на внушението, толкова повече то се уголемява и раздува, а ако го пренебрегват, се смалява, замира и изчезва. Така и когато човек попадне на гнездо на оси, ако им обръща внимание, те се струпват и го нападат, а ако не реагира, се разпръсват и разпиляват. Подобен пример е поведението на някой, който прекалено се вживява при гледката на висящо в мрака въже и фантазията му дотам нараства и се уголемява пред него, че го кара да побегне като обезумял. Ако е по-сдържан, ще открие, че това не е змия, а най-обикновено въже, и ще започне да се присмива на своето объркване и самовнушение.

Подобно е положението и с въображаемата болест – ако тя продължи прекалено дълго, се превръща в реалност. Фантазията на нервен човек с изострена чувствителност е твърде гибелна болест, защото го плаши, превръща мравката в слон и руши духовните му сили, особено ако попадне на лекари с грубо сърце, лишени от състрадание, или на мними лечители, които още повече възбуждат и подклаждат самовнушенията му. Накрая той пропилява и изчерпва състоянието си, ако е бил богат, или изгубва разсъдъка си, или окончателно съсипва здравето си.

<span id="Yirmi_Birinci_Deva"></span>

Болни братко, ти наистина изпитваш физическо страдание, но те обзема и значима духовна наслада, която изличава всички симптоми на физическата болка. Мъките на тялото не удавят позабравеното сладко състрадание и жалост към теб от времето, когато си бил малък – чувствата, преизпълнени с щастие, опиянение и спомени от детството, които сега отново бликват, породени от вниманието на твоите родители и близки, ако имаш такива. И сякаш от любимите ти хора наоколо се вдига скрита завеса, за да те поемат отново под своите грижи и да се устремяват към теб с обич, привлечени от болестта, която е подбудила тези интимни чувства.

Колко струват мъчителните ти физически болки пред огромната самоотверженост, примесена с милосърдие и състрадание – заради болестта ти, – от страна на онези, на които си бил горд да служиш и си се стремил да ги удовлетвориш. Така ти се превръщаш сега в техен господар и повелител и чрез болестта си печелиш много помагащи ти приятели и съчувстващи ти другари, които са съпричастни с теб поради вложената в човешката природа нежност и жалост. И още, по причина на своето състояние ти си взел отпуск, за да си починеш от тежките си и убийствени задължения. Сега си оставен на мира и си се отдал на отдих.

Би трябвало след всички тези духовни наслади да обърнеш лице към простора на признателността и да излезеш от теснината на оплакването, скръбта и грижата за незначителното си страдание.

<span id="Yirmi_İkinci_Deva"></span>

== ДВАЙСЕТ И ВТОРИ ЛЕК ==

Братко, повален от такава неизлечима болест като парализата, искам да те зарадвам, като те възвестя, че тя е смятана за една от благословените болести за вярващия. Чувал съм това от праведните светци (ал-аулия ас-салихин) отпреди време, но не съм знаел какво се влага в него. Сега една от тайните му осенява сърцето ми по следния начин.

Хората на светостта са се придържали по свое желание към два важни принципа с цел да стигнат до Истината (ал-хак), Преблагословен и всевишен е Той, за да се избавят от огромните духовни опасности на земния живот и да си обезпечат вечното щастие. Тези два принципа са:

Първо – връзка със смъртта. В името на блаженството си във вечния живот те силно са се стремели към размисъл за мимолетността на този свят и за факта, че са гости, натоварени с временни функции.

Второ – умъртвяване на повеляващата зло душа чрез полагане на усилия и духовни упражнения за избавяне от губителните грехове, към които тя ни тласка.

Братко, изгубил здравето на половината си тяло, у теб са вложени, без да имаш друг избор, две кратки и лесни основи, които прокарват пътя ти към вечното щастие и ти напомнят винаги за човешката тленност. Земният живот не ще може повече да спира дъха ти и да те задушава, нехайството не ще се осмелява да затваря очите ти и нито повеляващата зло душа, нито порочните страсти ще могат да измамят някой, който е половин човек, така че бързо ще се избавиш от техните беди и вреди.

Според тайнството на вярата, покорството и уповаването на Аллах вярващият за най-кратко време извлича полза от такава неизлечима болест като парализата и това му се отдава до степента на полагащите усилие сред светците (аулия). Тогава болестта постепенно отслабва и по-лесно се понася.

<span id="Yirmi_Üçüncü_Deva"></span>

== ДВАЙСЕТ И ТРЕТИ ЛЕК ==

Болни клетнико, който си самотник и странник, ако твоето изгнаничество и липсата на семейство наред с болестта ти са причина да омайваш сърцата и да ги изпълваш с нежност, какво остава тогава за милосърдието на твоя милостив Творец, Носителя на проявленията, Който в началото на всяка сура от Свещения Коран се представя с великия си атрибут Всемилостивия, Милосърдния (Ар-рахман ар-рахим), и Който само с една от искрите на Своето съчувствие и състрадание кара всички майки да изпитват и упражняват същата необичайна жал при отглеждането на рожбите си, и Който само с едно проявление на Своето милосърдие всяка пролет преизпълва земната повърхност с багри и с разнообразни дарове и благодати, и също така превръща в реалност безсмъртния райски живот с обилието му от прелести. Когато се приобщаваш към Него чрез вярата, прибягваш до помощта Му с езика на безсилието, подбуден от болестта, молиш Го и се смиряваш пред Него, това превръща болестта на твоята самота и изгнаничество в цел и в средство да привличеш към себе си погледа на Божието милосърдие погледа, пред който всички са равни.

Докато Той съществува и гледа към теб, всичко е твое. Истински странник и действителен самотник е онзи, който не се приобщава към Него чрез вярата и подчинението, или не желае това.

<span id="Yirmi_Dördüncü_Deva"></span>

 

 

 

 

 

<span id="Yirmi_Beşinci_Deva"></span>

== ДВАЙСЕТ И ПЕТИ ЛЕК ==

 

Мои болни братя, ако сте почувствали нужда от свято и много полезно лечение, от наистина сладък цяр за всяка болест, подобрете и усъвършенствайте вярата си, тоест чрез покаяние, молба за прошка, молитва и богослужене получете свещения лек на вярата!