İçeriğe atla

On Yedinci Mektup/bg: Revizyonlar arasındaki fark

On Yedinci Mektup/bg (kaynağı gör)

09.21, 16 Temmuz 2024 tarihindeki hâli

7.441 bayt eklendi ,  16 Temmuz
"А вярата и ислямът – средствата за постигане на щастие в двата Дома – казват на вярващия: “Това дете, обзето от предсмъртна агония, ще бъде изпратено от милосърдния си Творец в светостта на Рая, след като е било изведено от този скверен свят. И нещо по..." içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu
GörselVikimetin
("Братко, много ме заболя от вестта за смъртта на детето ти, но присъдата е от Аллах. Девизът на исляма е да се задоволяваме с отредената ни участ и да се примиряваме със съдбата. Моля Аллах, Пречистия и Всевишния, да ви удостои с прелестно търпение и да с..." içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu)
("А вярата и ислямът – средствата за постигане на щастие в двата Дома – казват на вярващия: “Това дете, обзето от предсмъртна агония, ще бъде изпратено от милосърдния си Творец в светостта на Рая, след като е било изведено от този скверен свят. И нещо по..." içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu)
 
(Aynı kullanıcının aradaki diğer 16 değişikliği gösterilmiyor)
1. satır: 1. satır:
<languages/>
<languages/>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
<nowiki></nowiki>
'''Yirmi Beşinci Lem’a’nın Zeyli'''
</div>


'''Съболезнования За Едно Дете'''
'''Съболезнования За Едно Дете'''
27. satır: 25. satır:
Ще разясня за вас и за други благочестиви вярващи шест положения, които излъчват радостни вести и ви носят истинска утеха.
Ще разясня за вас и за други благочестиви вярващи шест положения, които излъчват радостни вести и ви носят истинска утеха.


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
<span id="BİRİNCİ_NOKTA"></span>
== BİRİNCİ NOKTA ==
== Първо положение ==
</div>
 
Смисълът и тайната на кораничното знамение وِل۟دَانٌ مُخَلَّدُونَ “вечномлади юноши” (56: 17) е както следва. Непълнолетните починали рожби на вярващите ще бъдат подобаващо увековечени в Рая като обичани деца, ще са източник на вечна радост в обятията на бащите и майките, които са отишли там, и ще са средоточие, осигуряващо на родителите най-нежното от вечните чувства – любовта към децата и ласката към рожбите.
 
И понеже в Рая ще са на разположение всякакви наслади, не е прав онзи, който казва, че там няма място за обичта и грижите към децата, защото хората не ще се плодят и множат. Напротив, в Рая е великата победа, постигана чрез любов към малчуганите и игра с тях в пълна чистота и наслада. Там това ще продължи милиони години, без да го опорочи нито болка, нито скръб, и то ще замени обичта към децата и забавленията с тях в продължение на няколкото кратки, тленни и помрачени десетилетия на земния живот.
 
Всичко това става реалност в споменатото коранично знамение чрез израза وِل۟دَانٌ مُخَلَّدُونَ “вечномлади юноши”, превръща се в средоточие на най-голямото щастие за вярващите и стига до тях като най-великото благовестие.


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
<span id="İKİNCİ_NOKTA"></span>
Kur’an-ı Hakîm’de وِل۟دَانٌ مُخَلَّدُونَ sırrı ve meali şudur ki: Mü’minlerin kable’l-büluğ vefat eden evlatları; cennette ebedî, sevimli, cennete lâyık bir surette daimî çocuk kalacaklarını ve cennete giden peder ve validelerinin kucaklarında ebedî medar-ı sürurları olacaklarını ve çocuk sevmek ve evlat okşamak gibi en latîf bir zevki, ebeveynine temine medar olacaklarını ve her bir lezzetli şeyin cennette bulunduğunu “Cennet, tenasül yeri olmadığından evlat muhabbeti ve okşaması olmadığı”nı diyenlerin hükümleri hakikat olmadığını hem dünyada on senelik kısa bir zamanda teellümatla karışık evlat sevmesine ve okşamasına bedel safi, elemsiz, milyonlar sene ebedî evlat sevmesini ve okşamasını kazanmak, ehl-i imanın en büyük bir medar-ı saadeti olduğunu şu âyet-i kerîme وِل۟دَانٌ مُخَلَّدُونَ cümlesiyle işaret ediyor ve müjde veriyor.
== Второ положение ==
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Веднъж в затвора попаднал благороден човек, чийто любим син го последвал и дошъл с него. Бащата много страдал от тегобите на своето безсилие да осигури на детето си спокойствие наред с личните болки, които понасял.
== İKİNCİ NOKTA ==
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Милостивият владетел изпратил при него вестител, който да му съобщи следното: “Въпреки че това дете е твое, то е един от моите поданици и човек от народа. Ще го взема от теб, за да го отгледам в красив и пищен дворец.” Човекът започнал да плаче, да скърби и да охка, казвал: “Не, не давам и не пускам детето си! То е извор на утеха за мен.” Приятелите му в затвора възразявали: “Човече, няма защо да тъжиш и няма смисъл да те боли. Ако страдаш заради детето си, то ще отиде в разкошен и просторен дворец вместо да пребивава в тази мръсна, смрадлива и тясна тъмница. Ако пък те боли за теб самия и търсиш лична полза, то при престоя си тук, след като не напусне, твоето дете ще страда от много тегоби наред с голямата теснотия и силната мъка, за да можеш ти да се сдобиеш с временна и съмнителна облага. А ако отиде там, ще се превърне в средство да получиш хиляди ползи и облаги. Така е, защото чедото ти ще стане причина владетелят да те удостои със своето милосърдие и то ще се застъпва за теб. Би трябвало господарят да пожелае някой ден да те ощастливи, като те срещне със сина ти, и да поиска ти да си готов за подобна среща. Несъмнено той не ще го изпрати при теб в затвора, а ще те заведе при него, ще те освободи оттук и ще те изпрати в онзи дворец, за да се насладиш на срещата с детето си, ако си бил верноподаник и си имал доверие на владетеля.”
Bir zaman bir zat, bir zindanda bulunuyor. Sevimli bir çocuğu yanına gönderilmiş. O bîçare mahpus hem kendi elemini çekiyor hem veledinin istirahatini temin edemediği için onun zahmetiyle müteellim oluyordu. Sonra merhametkâr hâkim ona bir adam gönderir, der ki: “Şu çocuk çendan senin evladındır fakat benim raiyetim ve milletimdir. Onu ben alacağım, güzel bir sarayda beslettireceğim.” O adam ağlar, sızlar “Benim medar-ı tesellim olan evladımı vermeyeceğim.” der. Ona arkadaşları der ki: “Senin teessüratın manasızdır. Eğer sen çocuğa acıyorsan çocuk şu mülevves, ufunetli, sıkıntılı zindana bedel; ferahlı, saadetli bir saraya gidecek. Eğer sen nefsin için müteessir oluyorsan, menfaatini arıyorsan; çocuk burada kalsa muvakkaten şüpheli bir menfaatinle beraber, çocuğun meşakkatlerinden çok sıkıntı ve elem çekmek var. Eğer oraya gitse sana bin menfaati var. Çünkü padişahın merhametini celbe sebep olur, sana şefaatçi hükmüne geçer. Padişah, onu seninle görüştürmek arzu edecek. Elbette görüşmek için onu zindana göndermeyecek, belki seni zindandan çıkarıp o saraya celbedecek, çocukla görüştürecek. Şu şartla ki padişaha emniyetin ve itaatin varsa…”
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
В светлината на този пример, скъпи братко, трябва да разсъждават и другите подобни на теб вярващи, когато починат децата им, и да си казват: “Това дете е невинно, а Творецът му е милосърден и прещедър. Вместо ограничената нежност и недостатъчното възпитание, което давах на своето чедо, то сега се намира в прегръдката на Божията милост и Божията грижа го е прибрала под великото си крило, като го е извадила от затвора на земните тегоби, беди и болки, и го е изпратила в сенчестата Градина на великия си Рай. Честито за това дете!
İşte şu temsil gibi aziz kardeşim, senin gibi mü’minlerin evladı vefat ettikleri vakit şöyle düşünmeli: Şu veled masumdur, onun Hâlık’ı dahi Rahîm ve Kerîm’dir. Benim nâkıs terbiye ve şefkatime bedel, gayet kâmil olan inayet ve rahmetine aldı. Dünyanın elemli, musibetli, meşakkatli zindanından çıkarıp cennetü’l-firdevsine gönderdi. O çocuğa ne mutlu! Şu dünyada kalsaydı kim bilir ne şekle girerdi? Onun için ben ona acımıyorum, bahtiyar biliyorum. Kaldı kendi nefsime ait menfaati için kendime dahi acımıyorum, elîm müteessir olmuyorum.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Кой знае какво би правило то и как би постъпвало, ако бе останало на този свят. Затова не страдам за него, а го виждам с щастлива участ. Остава ми да мисля за личната си наслада.
Çünkü dünyada kalsaydı on senelik, muvakkat, elemle karışık bir evlat muhabbeti temin edecekti. Eğer salih olsaydı, dünya işinde muktedir olsaydı belki bana yardım edecekti. Fakat vefatıyla, ebedî cennette on milyon sene bana evlat muhabbetine medar ve saadet-i ebediyeye vesile bir şefaatçi hükmüne geçer. Elbette ve elbette meşkuk, muaccel bir menfaati kaybeden, muhakkak ve müeccel bin menfaati kazanan; elîm teessürat göstermez, meyusane feryat etmez.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Да, ако покойната ми рожба не бе напуснала земния живот, тя би ми осигурила за десетина години временната детска любов и игра, опорочена от болки. Чедото ми би могло да бъде праведно и читаво, да е способно да се справя със земните дела, да е по силите му да помага и да си сътрудничим. Но със смъртта си то ми обезпечава детската обич за десетки милиони годи, при това – във вечния Рай, става ми и застъпник, за да вляза там и завинаги да блаженствам. И значи не бива силно да страдам нито за него, нито за себе си, защото ако някой изгуби бърза и съмнителна полза, но спечели хиляда отложени и и все пак сигурни облаги, той не ще изпитва болезнена скръб и въобще не ще оплаква загубата отчаян.
== ÜÇÜNCÜ NOKTA ==
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
<span id="ÜÇÜNCÜ_NOKTA"></span>
Vefat eden çocuk, bir Hâlık-ı Rahîm’in mahluku, memlûkü, abdi ve bütün heyetiyle onun masnûu ve ona ait olarak ebeveyninin bir arkadaşı idi ki muvakkaten ebeveyninin nezaretine verilmiş. Peder ve valideyi ona hizmetkâr etmiş. Ebeveyninin o hizmetlerine mukabil, muaccel bir ücret olarak lezzetli bir şefkat vermiş. Şimdi binden dokuz yüz doksan dokuz hisse sahibi olan o Hâlık-ı Rahîm, mukteza-yı rahmet ve hikmet olarak o çocuğu senin elinden alsa, hizmetine hâtime verse surî bir hisse ile hakiki bin hisse sahibine karşı şekvayı andıracak bir tarzda meyusane hüzün ve feryat etmek ehl-i imana yakışmaz, belki ehl-i gaflet ve dalalete yakışıyor.
== Трето положение ==
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Покойното дете е само творение на милосърден Творец и Негов раб. С цялото си същество то е едно от произведенията на Пречистия и е поверен от Него приятел на родителите, за да бъде под тяхна грижа. Той е отредил майка му и баща му да бъдат негови верни слуги и е дарил на всеки от тях сладостно състрадание – незабавна награда за това тяхно дело.
== DÖRDÜNCÜ NOKTA ==
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
А сега Всемилостивия Творец – истинския Владетел на детето, Който го притежава деветстотин деветдесет и девет процента от хиляда, си го взима съгласно законите на Своето милосърдие и мъдрост, като слага край на грижите за него. При това положение не подобава на вярващите хора да тъгуват в отчаяние и да плачат в ридания, което би означавало, че се оплакват пред действителния му Господар, Притежателя на хилядата процента, заради един въображаем процент. Така биха могли да постъпят единствено нехайните и заблудени хора.
Eğer dünya ebedî olsaydı, insan içinde ebedî kalsaydı ve firak ebedî olsaydı elîmane teessürat ve meyusane teellümatın bir manası olurdu. Fakat madem dünya bir misafirhanedir, vefat eden çocuk nereye gitmişse siz de biz de oraya gideceğiz. Ve hem bu vefat ona mahsus değil, umumî bir caddedir. Hem madem müfarakat dahi ebedî değil; ileride hem berzahta hem cennette görüşülecektir. اَل۟حُك۟مُ لِلّٰهِ demeli. O verdi, o aldı. اَل۟حَم۟دُ لِلّٰهِ عَلٰى كُلِّ حَالٍ sabır ile şükretmeli.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
<span id="DÖRDÜNCÜ_NOKTA"></span>
== BEŞİNCİ NOKTA ==
== Четвърто положение ==
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Ако земният свят бе вечен вовеки веков, ако хората в него бяха безсмъртни и обезсмъртени, ако раздялата бе завинаги, тогава болезнената скръб и отчайващата мъка биха имали някакъв смисъл. Ала докато земният свят е странноприемница, дотогава всички – и аз, и ти, и ние – неизбежно ще отпътуваме там, където е отишло покойното дете.
Rahmet-i İlahiyenin en latîf, en güzel, en hoş, en şirin cilvelerinden olan şefkat; bir iksir-i nuranidir. Aşktan çok keskindir. Çabuk Cenab-ı Hakk’a vusule vesile olur. Nasıl aşk-ı mecazî ve aşk-ı dünyevî pek çok müşkülatla aşk-ı hakikiye inkılab eder, Cenab-ı Hakk’ı bulur. Öyle de şefkat –fakat müşkülatsız– daha kısa, daha safi bir tarzda kalbi Cenab-ı Hakk’a rabteder.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
И още нещо, тази смърт не е събитие, сполетяло единствено него, а е път, следван от всички. Няма човек на земята, който някой ден да не тръгне по него.
Gerek peder ve gerek valide, veledini bütün dünya gibi severler. Veledi elinden alındığı vakit, eğer bahtiyar ise hakiki ehl-i iman ise dünyadan yüzünü çevirir, Mün’im-i Hakiki’yi bulur. Der ki: “Dünya madem fânidir, değmiyor alâka-i kalbe.” Veledi nereye gitmişse oraya karşı bir alâka peyda eder, büyük manevî bir hal kazanır.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
След като раздялата не е завинаги, тогава в идните дни ще се срещнем в Междинния свят (барзах) и в Рая. Затова трябва да кажем: اَل۟حُك۟مُ لِلّٰهِ “Присъдата е от Аллах. Нему привадлежи онова, което Той взима и дава. Безропотно, с добро търпение и благодарност казваме: اَل۟حَم۟دُ لِلّٰهِ عَلٰى كُلِّ حَالٍ “Слава на Аллах за всяко състояние!”
Ehl-i gaflet ve dalalet, şu beş hakikatteki saadet ve müjdeden mahrumdurlar. Onların hali ne kadar elîm olduğunu şununla kıyas ediniz ki bir ihtiyar hanım, gayet sevdiği sevimli tek bir çocuğunu sekeratta görüp –dünyada tevehhüm-ü ebediyet hükmünce gaflet veya dalalet neticesinde; mevti, adem ve firak-ı ebedî tasavvur ettiğinden– yumuşak döşeğine bedel kabrin toprağını düşünüp gaflet veya dalalet cihetiyle, Erhamü’r-Râhimîn’in cennet-i rahmetini, firdevs-i nimetini düşünmediğinden ne kadar meyusane bir hüzün ve elem çektiğini kıyas edebilirsin.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
<span id="BEŞİNCİ_NOKTA"></span>
Fakat vesile-i saadet-i dâreyn olan iman ve İslâmiyet, mü’mine der ki: Şu sekeratta olan çocuğun Hâlık-ı Rahîm’i, onu bu fâni dünyadan çıkarıp cennetine götürecek. Hem sana şefaatçi hem ebedî bir evlat yapacak. Müfarakat muvakkattır, merak etme اَل۟حُك۟مُ لِلّٰهِ ۝ اِنَّا لِلّٰهِ وَاِنَّٓا اِلَي۟هِ رَاجِعُونَ de, sabret.
== Пето положение ==
</div>
 
Състраданието, което е най-нежното, найкрасивото, най-милото и най-сладкото от проявленията на Божието милосърдие, е сияен елексир. То е много по-всеобхватно в сравнение с любовта и е най-бързото средство за стигане до Истината (ал-хак) – до Преблагословения и Всевишния. Метафоричната и земната обич се превръщат в истинска любов с огромни трудности и влюбеният открива Аллах, превелико е величието Му. Така и състраданието, но без трудности, привързва сърцето към Аллах Преславния, за да се стигне до Него по най-краткия път и в най-чистата форма.
 
Майката и бащата еднакво обичат детето си с любов, колкото цялата земя, и когато им бъде отнето, ако са били щастливи и вярващи, те ще отвърнат лице от земния живот и ще му обърнат гръб, и ще открият, че истинският Благодетел присъства. Тогава ще си кажат: “Докато земният живот е мимолетен и тленен, той не заслужава сърцето да се привързва към него.” И ще открият, че неразривно са свързани със света, в който детето им е заминало, и ще придобият духовна извисеност.
 
Нехайните и заблудените са лишени от щастието и благовестията на тези пет истини. Преценете от следващите редове колко болезнено е за тях да видят единственото си и всеотдайно обичано дете да се гърчи в предсмъртна агония. Те веднага си мислят, че рожбата им ще легне в гроба вместо в меката си постеля, защото си представят смъртта като отиване в небитието и вечна раздяла, и си въобразяват, че в пръстта се остава завинаги. В резултат на нехайството и заблудата на тези хора не им хрумва мисълта за състраданието на Всемилостивия, Милосърдния, и за блаженството на вовеки пребъдващия Му Рай. Можете да прецените доколко ги измъчва болка и отчаяна, безпросветна скръб.
 
А вярата и ислямът – средствата за постигане на щастие в двата Дома – казват на вярващия: “Това дете, обзето от предсмъртна агония, ще бъде изпратено от милосърдния си Творец в светостта на Рая, след като е било изведено от този скверен свят. И нещо повече, Той ще го стори да бъде застъпник за родителите си, както и тяхна вечна рожба.” Затова не се тревожи, не скърби! Раздялата е временна. Бъди търпелив и си казвай:
 
اِنَّا لِلّٰهِ وَاِنَّٓا اِلَي۟هِ رَاجِعُونَ
 
“Ние на Аллах принадлежим и при Него се завръщаме.” (2: 156)


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
اَل۟بَاقٖى هُوَ ال۟بَاقٖى
اَل۟بَاقٖى هُوَ ال۟بَاقٖى
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Пребъдващият, Той е пребъдващият вовеки!
'''Said Nursî'''
 
</div>
'''Саид Нурси'''


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
"https://risale.site/index.php/Özel:MobileDiff/133409...133449" sayfasından alınmıştır