Sekizinci Söz/bg: Revizyonlar arasındaki fark

    Risale-i Nur Tercümeleri sitesinden
    ("Ако искаш да разбереш какво е земният живот и каква е ролята на човешкия дух в него, и каква е стойността на религията у човека, и как ако не съществуваше истинската религия, земният живот би се превърнал в ужасяващ затвор, и че безбожната личност е най-..." içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu)
    Etiketler: Mobil değişiklik Mobil ağ değişikliği
    Değişiklik özeti yok
     
    (Aynı kullanıcının aradaki diğer 29 değişikliği gösterilmiyor)
    9. satır: 9. satır:
    “Ислямът е религията при Аллах.” (Коран, Сура Родът на Имран: 19)  
    “Ислямът е религията при Аллах.” (Коран, Сура Родът на Имран: 19)  


    Ако искаш да разбереш какво е земният живот и каква е ролята на човешкия дух в него, и каква е стойността на религията у човека, и как ако не съществуваше истинската религия, земният живот би се превърнал в ужасяващ затвор, и че безбожната личност е най-злощастното от творенията, и че онова, което разкрива талисмана и изумителната загадка на света, и освобождава човешкия дух от мрачините, е Йа Аллах! (“О, Аллах!”) и Ля илях илляллах! (“Няма друг Бог освен Аллах!”)
    Ако искаш да разбереш какво е земният живот и каква е ролята на човешкия дух в него, и каква е стойността на религията у човека, и как ако не съществуваше истинската религия, земният живот би се превърнал в ужасяващ затвор, и че безбожната личност е най-злощастното от творенията, и че онова, което разкрива талисмана и изумителната загадка на света, и освобождава човешкия дух от мрачините, е Йа Аллах! يَا اَللّٰهُ لَااِلٰهَ اِلَّا اللّٰهُ  (“О, Аллах!”) и Ля илях илляллах! (“Няма друг Бог освен Аллах!”)


    Да, ако искаш да разбереш всичко това, послушай следния кратък разказ в образи  и добре размисли над него.
    Да, ако искаш да разбереш всичко това, послушай следния кратък разказ в образи  и добре размисли над него.


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Имало едно време двама братя, които тръгнали на дълго съвместно пътуване. Те вървели заедно, докато не стигнали до кръстопът. Там видели благообразен мъж и го попитали кой от двата пътя е по-добрият. Отговорил им така: “По десния път е задължително да се спазва законът и редът, но в рамките на тази принуда се съдържа безопасност и щастие. А по десния път има свобода и разюзданост, но в рамките на тази неангажираност се съдържа гибел и злочестина. А сега вие изберете по кой от тях да тръгнете!
    Eski zamanda iki kardeş, uzun bir seyahate beraber gidiyorlar. Gitgide tâ yol ikileşti. O iki yol başında ciddi bir adamı gördüler. Ondan sordular: “Hangi yol iyidir?” O dahi onlara dedi ki: “Sağ yolda kanun ve nizama tebaiyet mecburiyeti vardır. Fakat o külfet içinde bir emniyet ve saadet vardır. Sol yolda ise serbestiyet ve hürriyet vardır. Fakat o serbestiyet içinde bir tehlike ve şakavet vardır. Şimdi intihabdaki ihtiyar sizdedir.”
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    След като изслушали тези думи, братът с добър нрав тръгнал по десния път, казвайки:
    Bunu dinledikten sonra güzel huylu kardeş sağ yola   تَوَكَّلْتُ عَلَى اللّٰهِ    deyip gitti ve nizam ve intizama tebaiyeti kabul etti. Ahlâksız ve serseri olan diğer kardeş, sırf serbestlik için sol yolu tercih etti. Zâhiren hafif, manen ağır vaziyette giden bu adamı hayalen takip ediyoruz:
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    تَوَكَّلْتُ عَلَى اللّٰهِ “Уповавам се на Аллах!”. И потеглил да странства, като се съгласил да спазва реда и дисциплината. А другият брат, заблуждаващият се, предпочел левия път само заради страстта да бъде свободен.
    İşte bu adam, dereden tepeden aşıp gitgide tâ hâlî bir sahraya girdi. Birden müthiş bir sadâ işitti. Baktı ki dehşetli bir arslan, meşelikten çıkıp ona hücum ediyor. O da kaçtı. Tâ altmış arşın derinliğinde susuz bir kuyuya rast geldi. Korkusundan kendini içine attı. Yarısına kadar düşüp elleri bir ağaca rast geldi, yapıştı. Kuyunun duvarında göğermiş olan o ağacın iki kökü var. İki fare, biri beyaz biri siyah, o iki köke musallat olup kesiyorlar. Yukarıya baktı, gördü ki arslan, nöbetçi gibi kuyunun başında bekliyor. Aşağıya baktı, gördü ki dehşetli bir ejderha, içindedir. Başını kaldırmış, otuz arşın yukarıdaki ayağına takarrub etmiş. Ağzı kuyu ağzı gibi geniştir. Kuyunun duvarına baktı, gördü ki ısırıcı muzır haşerat, etrafını sarmışlar. Ağacın başına baktı, gördü ki bir incir ağacıdır. Fakat hârika olarak muhtelif çok ağaçların meyveleri, cevizden nara kadar başında yemişleri var.
    </div>
    Сега нека мислено проследим този мъж, който върви по път, външно лек и гладък, но вътрешно тежък и обременителен.


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    След като прекосил дълбоките долини и високите трудно-проходими възвишения, навлязъл сред голи пространства и безлюдна пустиня. Тогава чул ужасяващ глас и видял огромен разярен лъв да се отправя към него от гората. Той неистово побягнал, разтреперан от страх и силен уплах, докато се натъкнал на празен кладенец с дъл-бочина шейсет аршина и се хвърлил в него, търсейки избавление. Докато падал, успял да се хване за дърво, което имало два корена, поникнали върху стените на кладенеца. Корени-те били нападнати от две мишки, бяла и черна, които гризели дървесината с острите си зъби. Погледнал нагоре и видял лъва, застанал като пазач над отвора на кладенеца. Погледнал надолу и видял огромен дракон, който вдигнал глава и бил готов да се приближи, а се намирал на разстояние трийсет аршина. Той имал широ-ка уста, колкото кладенеца. Мъжът видял също, че наоколо кръжат жилещи, отровни насекоми. Погледнал към върха на дървото и видял, че това е смоковница, но по нея по чуден начин растат много и разнообразни плодове от орех до нар.
    İşte şu adam, -i fehminden, akılsızlığından anlamıyor ki bu âdi bir iş değildir. Bu işler tesadüfî olamaz. Bu acib işler içinde garib esrar var. Ve pek büyük bir işleyici var olduğunu intikal etmedi. Şimdi bunun kalbi ve ruh ve aklı, şu elîm vaziyetten gizli feryad u figan ettikleri halde; nefs-i emmaresi, güya bir şey yokmuş gibi tecahül edip ruh ve kalbin ağlamasından kulağını kapayıp kendi kendini aldatarak bir bahçede bulunuyor gibi o ağacın meyvelerini yemeye başladı. Halbuki o meyvelerin bir kısmı zehirli ve muzır idi.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Поради своята непроницателност и глупост мъжът не би могъл да се досети, че ситуацията е необичайна и не е възможно всички тези неща да се съчетаят безцелно и случайно. Той не разбирал, че в чудните явления са скрити стра-нни тайни и че зад всичко това стои някой, който го ръководи и управлява.  
    Bir hadîs-i kudsîde Cenab-ı Hak buyurmuş:   اَنَا عِنْدَ ظَنِّ عَبْدِي بِي Yani '''“Kulum beni nasıl tanırsa onunla öyle muamele ederim.”''' İşte bu bedbaht adam, -i zan ile ve akılsızlığı ile, gördüğünü âdi ve ayn-ı hakikat telakki etti ve öyle de muamele gördü ve görüyor ve görecek. Ne ölüyor ki kurtulsun, ne de yaşıyor, böylece azap çekiyor. Biz de şu meş’umu, bu azapta bırakıp döneceğiz tâ öteki kardeşin halini anlayacağız.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Докато сърцето на този мъж ридае и духът му въпие, и разумът му се вцепенява от болезнените обстоятелства, душата му, повеля-ваща зло (ан-нафс ал-аммара би-с-су) започва да изяжда плодовете на това дърво, като се преструва, че не знае какво става наоколо и сякаш нищо не се е случило. Тя запушва ушите си за воплите на сърцето и за стенанията на духа, и сама себе си мами, въпреки че част от тези плодове са отровни и вредни.
    İşte şu mübarek akıllı zat gidiyor. Fakat biraderi gibi sıkıntı çekmiyor. Çünkü güzel ahlâklı olduğundan güzel şeyleri düşünür, güzel hülyalar eder. Kendi kendine ünsiyet eder. Hem biraderi gibi zahmet ve meşakkat çekmiyor. Çünkü nizamı bilir, tebaiyet eder, teshilat görür. Asayiş ve emniyet içinde serbest gidiyor. İşte bir bahçeye rast geldi. İçinde hem güzel çiçek ve meyveler var. Hem bakılmadığı için murdar şeyler de bulunuyor. Kardeşi dahi böyle birisine girmişti. Fakat murdar şeylere dikkat edip meşgul olmuş, midesini bulandırmış. Hiç istirahat etmeden çıkıp gitmişti. Bu zat ise '''“Her şeyin iyisine bak.”''' kaidesiyle amel edip murdar şeylere hiç bakmadı. İyi şeylerden iyi istifade etti. Güzelce istirahat ederek çıkıp gidiyor.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Така виждаме, че към този злощастен мъж е постъпено съобразно казаното в един свещен хадис: اَنَا عِنْدَ ظَنِّ عَبْدِي بِي “Аз съм при предположени-ето на Моя раб за Мен., тоест: “Аз третирам Своя раб съобразно знанието му за Мен.” Така е постъпено и спрямо него, и ще бъде постъпено по същия начин. Поради своите ло-ши догадки и крайно слабоумие той трябва да срещне същото отношение като възмездие, че е приел всичко видяно за нещо обикновено  без цел, без мъдрост, сякаш това е самата истина. И ще бъде низвергнат в огъня на мъчението, без да може нито да умре, за да се избави, нито да води благороден живот.
    Sonra gitgide bu dahi evvelki biraderi gibi bir sahra-i azîmeye girdi. Birden hücum eden bir arslanın sesini işitti. Korktu fakat biraderi kadar korkmadı. Çünkü hüsn-ü zannıyla ve güzel fikriyle “Şu sahranın bir hâkimi var. Ve bu arslan, o hâkimin taht-ı emrinde bir hizmetkâr olması ihtimali var.” diye düşünüp teselli buldu. Fakat yine kaçtı. Tâ altmış arşın derinliğinde bir susuz kuyuya rast geldi, kendini içine attı. Biraderi gibi ortasında bir ağaca eli yapıştı, havada muallak kaldı. Baktı iki hayvan, o ağacın iki kökünü kesiyorlar. Yukarıya baktı arslan, aşağıya baktı, bir ejderha gördü. Aynı kardeşi gibi bir acib vaziyet gördü. Bu dahi tedehhüş etti. Fakat kardeşinin dehşetinden bin derece hafif. Çünkü güzel ahlâkı, ona güzel fikir vermiş ve güzel fikir ise ona her şeyin güzel cihetini gösteriyor.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Нека сега оставим зад нас този злощастник да се гърчи в мъчението си, а ние да се върнем, за да узнаем какво се е случило на другия брат.
    İşte bu sebepten şöyle düşündü ki: Bu acib işler, birbiriyle alâkadardır. Hem bir emir ile hareket ederler gibi görünüyor. Öyle ise bu işlerde bir tılsım vardır. Evet, bunlar, bir gizli hâkimin emriyle dönerler. Öyle ise ben yalnız değilim, o gizli hâkim bana bakıyor; beni tecrübe ediyor, bir maksat için beni bir yere sevk edip davet ediyor.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Този благословен мъж със здрав разум продължава да върви по пътя, без да страда от затруднения като своя брат. Така е, защото поради хубавия си нрав той мисли само за хубавите неща и хваща юздите на въобра-жението само заради красивото и доброто. Затова е дружелюбен и не се е сблъсквал с трудности и препятствия като своя брат, понеже знае реда и действа според изискванията на зависимостта и подчинението. Нещата му се отдават с лекота. Върви той свободен и в мир и сигурност. Така крачел, докато видял градина с красиви цветя и прекрасни плодове, но поради запусната хигиена там имало разхвърляни навсякъде трупове на животни и гниеща смрад. Злощастният му брат също бил дошъл в тази градина преди него, но го отвлякло съзерца-нието и взирането в разпадащата се мърша, от което му прилошало и получил световъртеж, тъй че си тръгнал, без да вземе нужния отдих за продължаване на пътуването. Вторият брат действал според правилото: “Търси най-хубавото от всяко нещо!”, тъй че не обърнал внимание на мършата и въобще не я погледнал. Вместо това се възползвал от нещата и плодо-вете в градината, и след като си отпочинал напълно, продължил своя път.
    Şu tatlı korku ve güzel fikirden bir merak neş’et eder ki: Acaba beni tecrübe edip kendini bana tanıttırmak isteyen ve bu acib yol ile bir maksada sevk eden kimdir? Sonra, tanımak merakından tılsım sahibinin muhabbeti neş’et etti ve şu muhabbetten, tılsımı açmak arzusu neş’et etti ve o arzudan, tılsım sahibini razı edecek ve hoşuna gidecek bir güzel vaziyet almak iradesi neş’et etti.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    И той като своя брат навлязъл във велика и обширна пустиня, и ненадейно чул рев на лъв, който се нахвърля срещу него. Той се изпла-шил, но не като брат си, защото със своите добри догадки и хубави мисли си рекъл: “Би трябвало тази пустиня да има владетел и вероятно лъвът е верен слуга под негово разпореждане.” В това мъжът намерил успокое-ние, но и той хукнал да бяга, докато се възпра-вил пред празен кладенец с дълбочина шейсет аршина, хвърлил се в него и като своя другар се хванал за дърво по средата на кладенеца. Останал така да виси и тогава забелязал две животинки, които тихо гризели корените на дървото. Погледнал нагоре и видял  лъва. Пог-леднал надолу и видял огромен дракон. Съвсем като своя брат разбрал, че се е озовал в стра-нна и удивителна ситуация, и като него се изплашил, но страхът му бил хиляда пъти по-малък, защото Аллах го бил дарил с добър нрав и добра мисъл, които му показвали само красивата страна на нещата.
    Sonra ağacın başına baktı, gördü ki incir ağacıdır. Fakat başında, binlerle ağacın meyveleri vardır. O vakit bütün bütün korkusu gitti. Çünkü kat’î anladı ki bu incir ağacı, bir listedir, bir fihristedir, bir sergidir. O mahfî hâkim, bağ ve bostanındaki meyvelerin numunelerini, bir tılsım ve bir mu’cize ile o ağaca takmış ve kendi misafirlerine ihzar ettiği et’imeye birer işaret suretinde o ağacı tezyin etmiş olmalı. Yoksa bir tek ağaç, binler ağaçların meyvelerini vermez.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    По тази причина той разсъждавал така: “Тези удивителни неща са тясно свързани помежду си и се изявяват, сякаш едно и също нещо ги задвижва. Тогава би трябвало в тези изумителни действия да е заключена тайна и да е скрит невидим талис-ман. Да, всичко това произтича от повелите на скрит владетел. Следователно не съм сам, а скритият владетел ме наблюдава, грижи се за мен и ме изпитва, и заради някаква нарочна мъдрост ме води към някакво място и ме зове натам.
    Sonra niyaza başladı. Tâ tılsımın anahtarı ona ilham oldu. Bağırdı ki: '''“Ey bu yerlerin hâkimi! Senin bahtına düştüm. Sana dehalet ediyorum ve sana hizmetkârım ve senin rızanı istiyorum ve seni arıyorum.”''' Ve bu niyazdan sonra, birden kuyunun duvarı yarılıp şahane, nezih ve güzel bir bahçeye bir kapı açıldı. Belki ejderha ağzı, o kapıya inkılab etti ve arslan ve ejderha, iki hizmetkâr suretini giydiler ve onu içeriye davet ediyorlar. Hattâ o arslan, kendisine musahhar bir at şekline girdi.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    От този красив размисъл и сладък страх се породила любов, която подбудила към въ-проса: “Интересно кой е Онзи, Който ме изпитва и иска да ме запознае със Себе Си? И кой е Онзи, Който  ме води по този удивителен път към съкровена цел?”  После от копнежа за запо-знанство се породила обич към собственика на талисмана, от което избуяло желание за разкри-ване на тайната, а от него изникнала воля да се заеме добро и приемливо положение при соб-ственика на талисмана в зависимост от онова, което той харесва и одобрява.
    İşte ey tembel nefsim ve ey hayalî arkadaşım! Geliniz, bu iki kardeşin vaziyetlerini muvazene edelim. Tâ iyilik, nasıl iyilik getirir ve fenalık, nasıl fenalık getirir; görelim, bilelim.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    После погледнал към дървото и видял, че е смоковница, но в краищата на клоните й има хиляди видове плодове. Тогава страхът му изчезнал и напълно се стопил, защото мъжът разбрал със сигурност, че смоковницата е само указател и изложба, тъй че скритият Владетел е възпроизвел по чудодеен начин образци от Своите градини, за да посочи какви храни и сладости е приготвил за гостите Си. Иначе единствено дърво не би могло да даде плодо-вете на хиляда дървета. На мъжа не му остава-ло друго освен да отправи зов и да се смири.
    Bakınız, sol yolun bedbaht yolcusu, her vakit ejderhanın ağzına girmeye muntazırdır, titriyor. Ve şu bahtiyar ise meyvedar ve revnaktar bir bahçeye davet edilir. Hem o bedbaht, elîm bir dehşette ve azîm bir korku içinde kalbi parçalanıyor. Ve şu bahtiyar ise leziz bir ibret, tatlı bir havf, mahbub bir marifet içinde garib şeyleri seyir ve temaşa ediyor. Hem o bedbaht, vahşet ve meyusiyet ve kimsesizlik içinde azap çekiyor. Ve şu bahtiyar ise ünsiyet ve ümit ve iştiyak içinde telezzüz ediyor. Hem o bedbaht, kendini vahşi canavarların hücumuna maruz bir mahpus hükmünde görüyor. Ve şu bahtiyar ise bir aziz misafirdir ki misafiri olduğu Mihmandar-ı Kerîm’in acib hizmetkârları ile ünsiyet edip eğleniyor. Hem o bedbaht zâhiren leziz, manen zehirli yemişleri yemekle azabını tacil ediyor. Zira o meyveler, numunelerdir, tatmaya izin var, tâ asıllarına talip olup müşteri olsun. Yoksa hayvan gibi yutmaya izin yoktur. Ve şu bahtiyar ise tadar, işi anlar, yemesini tehir eder ve intizar ile telezzüz eder. Hem o bedbaht, kendi kendine zulmetmiş. Gündüz gibi güzel bir hakikati ve parlak bir vaziyeti, basîretsizliği ile kendisine muzlim ve zulümatlı bir evham, bir cehennem şekline getirmiş. Ne şefkate müstahaktır ve ne de kimseden şekvaya hakkı vardır.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Той проявил настойчивост в покорното умоля-ване, докато му бъде разкрит ключът на талис-мана, и извикал: “Владетелю на тези домове и хоризонти, аз търся при Теб убежище и се старая да ти харесам, и се смирявам. Аз съм Твой слуга. Искам Твоето удовлетворение, търся Те, диря Те.” Тогава, след този призив, неочаквано стената на кладенеца се разпукнала и се показала врата към пищна, чиста и красива градина. Навярно устата на дракона се е пре-върнала в тази врата, а лъвът и самият дракон приели образи и вид на слуги, които започнали да канят мъжа да влезе в градината. Лъвът дори се превърнал в послушен кон пред него.
    Mesela bir adam; güzel bir bahçede, ahbaplarının ortasında, yaz mevsiminde, hoş bir ziyafetteki keyfe kanaat etmeyip kendini pis müskirlerle sarhoş edip; kendisini kış ortasında, canavarlar içinde aç, çıplak tahayyül edip bağırmaya ve ağlamaya başlasa, nasıl şefkate lâyık değil, kendi kendine zulmediyor. Dostlarını canavar görüp tahkir ediyor. İşte bu bedbaht dahi öyledir. Ve şu bahtiyar ise hakikati görür. Hakikat ise güzeldir. Hakikatin hüsnünü derk etmekle hakikat sahibinin kemaline hürmet eder, rahmetine müstahak olur. İşte '''“Fenalığı kendinden, iyiliği Allah’tan bil.”''' olan hükm-ü Kur’anînin sırrı zâhir oluyor.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    О, ти, моя ленива душа и мой въображаеми спътнико, нека сравним условията на тези двама братя, за да узнаем как доброто прив-лича добро и злото донася зло.
    Daha bunlar gibi sair farkları muvazene etsen anlayacaksın ki evvelkisinin nefs-i emmaresi, ona bir manevî cehennem ihzar etmiş. Ve ötekisinin hüsn-ü niyeti ve hüsn-ü zannı ve hüsn-ü hasleti ve hüsn-ü fikri, onu büyük bir ihsan ve saadete ve parlak bir fazilete ve feyze mazhar etmiş.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Злощастният пътник от левия път е изложен на опасността всеки момент да потъне в устата на дракона и затова трепери от страх и ужас, докато щастливият е поканен в прекрасна и чудна градина, отрупана с различни плодове. Сърцето на злощастния се разкъсва от велик страх и болезнен ужас, докато щастливият вижда странните неща и гледа на тях като на блага поука, сладък страх и любимо знание. Мъчението за клетия злощастник е, че страда от самота, отчаяние и сиротност. И какво мъчение! Докато щастливият се наслаждава на дружелюбие и шества сред надежда и любов. Затрудненият гледа на себе си като на осъден - сякаш е в затвор - да търпи болезнените наше-ствия на насекомите. А щастливият с късмет се наслаждава като скъп гост. И как да не се наслаждава, когато е гост на прещедър домакин и се радва на чудесата на Неговите слуги! И още, злощастният ускорява мъчението си в Огъня, като яде външно сладки на вкус, но в действителност и всъщност отровни храни. Онези плодове са само образци. Позволено е да се вкуси от тях само за да бъдат пожелани истинските и оригиналните плодове, и човек да стане техен реален купувач. Иначе няма извине-ние за животинската лакомия на хората. Въз-хваляваният щастливец ги вкусва, осъзнава по-ложението и отлага нахранването с тях, като се наслаждава на очакването. А злощастният сам угнетява себе си, лишавайки своя поглед от ис-тини, блестящи като ден, и от сияйни и красиви условия, и така се обременява с представата за мрачно положение и с нерадостни самовнуше-ния, и сякаш се намира в Ада. Той не заслужава жалост и няма право да се оплаква.
    Ey nefsim ve ey nefsimle beraber bu hikâyeyi dinleyen adam! '''Eğer bedbaht kardeş olmak istemezsen ve bahtiyar kardeş olmak istersen, Kur’an’ı dinle ve hükmüne mutî ol ve ona yapış ve ahkâmıyla amel et.'''
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Такъв човек прилича на някой, който е сред своите любими хора по време на летен празник в пищна и красива градина, на прекрасно и пиршество и увеселение, но тъй като това не го удовлетворя-ва, мъжът започва да пресушава чаши с вино  причинител на всички скверности,  и съвсем се напива, и закрещява, и се вайка, и заплаква, като мисли, че се намира сред люта зима и си въобразява, че е гладен и гол сред свирепи зверове. И злощастният е подобен на този чо-век, който не заслужава съжаление и състрада-ние, защото сам угнетява себе си, като си въоб-разява, че приятелите му са зверове и ги пре-зира.
    Şu hikâye-i temsiliyede olan hakikatleri eğer fehmettin ise hakikat-i dini ve dünyayı ve insanı ve imanı ona tatbik edebilirsin. Mühimlerini ben söyleyeceğim, incelerini sen kendin istihraç et.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    А щастливият съзира истината, която сама по себе си е красива. След като осъзнава нейната красота, той уважава съвършенството на Владетеля на истината и Му оказва почит, с което заслужава Неговото милосърдие.
    İşte bak! O iki kardeş ise biri ruh-u mü’min ve kalb-i salihtir. Diğeri, ruh-u kâfir ve kalb-i fâsıktır.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Узнай тогава една от тайните: “Каквато и добрина да те достигне, тя е от Аллах, а каквато и злина да те сполети, тя е от самия теб.” (Коран, Сура Жените: 79)
    Ve o iki tarîkten sağ ise tarîk-i Kur’an ve imandır, sol ise tarîk-i isyan ve küfrandır.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Ако сравниш всички тези и подобни различия, ще узнаеш, че повеляващата зло ду-ша (ан-нафс ал-аммара би-с-су) на първия мъж му е подготвила духовен ад, докато вторият със своите добри намерения, добри предположе-ния, добри качества и добри помисли си е спечелил изобилие, щастие и всеобхватна доб-рота.
    Ve o yoldaki bahçe ise cemiyet-i beşeriye ve medeniyet-i insaniye içinde muvakkat hayat-ı içtimaiyedir ki hayır ve şer, iyi ve fena, temiz ve pis şeyler beraber bulunur. Âkıl odur ki:  خُذْ مَا صَفَا دَعْ مَا كَدَرْ kaidesiyle amel eder, selâmet-i kalp ile gider.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    О, моя душа, и о, човече, който слушаш с мен тази история! Ако искаш да не бъдеш като злощастния брат и желаеш да бъдеш като щастливия брат, слушай Свещения Коран, под-чинявай се на мъдростите му, придържай се към него и работи според предписанията му!
    Ve o sahra ise şu arz ve dünyadır. Ve o arslan ise ölüm ve eceldir. Ve o kuyu ise beden-i insan ve zaman-ı hayattır. Ve o altmış arşın derinlik ise ömr-ü vasatî ve ömr-ü galibî olan altmış seneye işarettir. Ve o ağaç ise müddet-i ömür ve madde-i hayattır. Ve o siyah ve beyaz iki hayvan ise gece ve gündüzdür.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Ако си осъзнал истините, които се съдържат в този образен разказ, ти можеш да приложиш в съответствие с него всички истини, свързани с религията, светския живот, хората и вярата. Аз ще ти разкрия основните принципи, а ти сам си извлечи детайлите.
    Ve o ejderha ise ağzı kabir olan tarîk-i berzahiye ve revak-ı uhrevîdir. Fakat o ağız, mü’min için zindandan bir bahçeye açılan bir kapıdır.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Единият от двамата братя е духът на вярващия и сърцето на праведника, а другият е духът на неверника и сърцето на разпътника.
    Ve o haşerat-ı muzırra ise musibat-ı dünyeviyedir. Fakat mü’min için gaflet uykusuna dalmamak için tatlı ikazat-ı İlahiye ve iltifatat-ı Rahmaniye hükmündedir.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Десният от двата пътя е пътят на Корана и пътят на вярата, а левият  пътят на неподчи-нението и неверието.
    Ve o ağaçtaki yemişler ise dünyevî nimetlerdir ki Cenab-ı Kerîm-i Mutlak, onları âhiret nimetlerine bir liste hem ihtar edici hem müşabihleri hem cennet meyvelerine müşterileri davet eden numuneler suretinde yapmış.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Градината по пътя е мимолетният социален живот на човешкото общество и човешката цивилизация, които съдържат едновременно добро и зло, приятно и противно, чисто и мръсно. Разумен е онзи, който действа според правилото:
    Ve o ağacın birliğiyle beraber muhtelif başka başka meyveler vermesi ise kudret-i Samedaniyenin sikkesine ve rububiyet-i İlahiyenin hâtemine ve saltanat-ı uluhiyetin turrasına işarettir. Çünkü “Bir tek şeyden her şeyi yapmak” yani bir topraktan bütün nebatat ve meyveleri yapmak, hem bir sudan bütün hayvanatı halk etmek, hem basit bir yemekten bütün cihazat-ı hayvaniyeyi icad etmek; bununla beraber “Her şeyi bir tek şey yapmak” yani zîhayatın yediği gayet muhtelifü’l-cins taamlardan o zîhayata bir lahm-ı mahsus yapmak, bir cild-i basit dokumak gibi sanatlar; Zat-ı Ehad-i Samed olan Sultan-ı ezel ve ebed’in sikke-i hâssasıdır, hâtem-i mahsusudur, taklit edilmez bir turrasıdır. Evet, bir şeyi her şey ve her şeyi bir şey yapmak; her şeyin Hâlık’ına has ve Kādir-i külli şey’e mahsus bir nişandır, bir âyettir.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    خُذْ مَا صَفَا دَعْ مَا كَدَرْ “Вземи бистрото, остави мътното!” и върви с чисто сърце и спокойна съвест.  
    Ve o tılsım ise sırr-ı iman ile açılan sırr-ı hikmet-i hilkattir ve o miftah ise   يَا اَللّٰهُ ❀ لَااِلٰهَ اِلَّااللّٰهُ ❀ اَللّٰهُ لااِلٰهَ اِلَّاهُوَ الْحَىُّ الْقَيُّومُ dur.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Пустинята е земният свят и земята. Лъвът е житейският край и смъртта. Кладенецът е чове-шкото тяло и времето на съществуването. Дъл-бочината, която стига до шейсет аршина, сочи преобладаващата средна възраст  шейсет години. Дървото е житейският период и мате-риалната основа на живота. Двете животни, черното и бялото, са нощта и денят.
    Ve o ejderha ağzı bahçe kapısına inkılab etmesi ise işarettir ki kabir ehl-i dalalet ve tuğyan için vahşet ve nisyan içinde, zindan gibi sıkıntılı ve bir ejderha batnı gibi dar bir mezara açılan bir kapı olduğu halde, ehl-i Kur’an ve iman için zindan-ı dünyadan bostan-ı bekaya ve meydan-ı imtihandan ravza-i cinana ve zahmet-i hayattan rahmet-i Rahman’a açılan bir kapıdır. Ve o vahşi arslanın dahi munis bir hizmetkâra dönmesi ve musahhar bir at olması ise işarettir ki mevt, ehl-i dalalet için bütün mahbubatından elîm bir firak-ı ebedîdir. Hem kendi cennet-i kâzibe-i dünyeviyesinden ihraç ve vahşet ve yalnızlık içinde zindan-ı mezara idhal ve hapis olduğu halde, ehl-i hidayet ve ehl-i Kur’an için öteki âleme gitmiş eski dost ve ahbaplarına kavuşmaya vesiledir. Hem hakiki vatanlarına ve ebedî makam-ı saadetlerine girmeye vasıtadır. Hem zindan-ı dünyadan bostan-ı cinana bir davettir. Hem Rahman-ı Rahîm’in fazlından kendi hizmetine mukabil ahz-ı ücret etmeye bir nöbettir. Hem vazife-i hayat külfetinden bir terhistir. Hem ubudiyet ve imtihanın talim ve talimatından bir paydostur.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Драконът е устата на гроба, разтворена към пътя за Межди-нния свят (барзах) и коридора към Отвъдното, ала за вярващия това е врата, разтворена от Тъмницата към Градината.
    '''Elhasıl:''' Her kim hayat-ı fâniyeyi esas maksat yapsa zâhiren bir cennet içinde olsa da manen cehennemdedir. Ve her kim hayat-ı bâkiyeye ciddi müteveccih ise saadet-i dâreyne mazhardır. Dünyası ne kadar fena ve sıkıntılı olsa da dünyasını, cennetin intizar salonu hükmünde gördüğü için hoş görür, tahammül eder, sabır içinde şükreder.
     
    </div>
    Зловредните твари са земните беди, ала за вярващия те изпълня-ват ролята на сладки Божии предупреждения, които го пробуждат, и на  благосклонности от Всемилосърдния, за да не потъва в съня на нехайството.
     
    Плодовете по онова дърво са земните благини, които Господът на прещед-рата мощ е сътворил, за да бъдат указател за благините в отвъдния живот и напомняне чрез сходството с тях. Премъдрият Създател ги е сътворил под формата на образци, за да бъдат спечелени “клиентите” за плодовете на Райска-та градина.
     
    Това, че споменатото дърво е от един определен вид, а дава коренно различни плодове, е знак за чудото на Всевечния, печат на Божието господство и клеймо на Божията власт. Така е, защото “сътвори Той всичко от едно и също нещо”, тоест всички растения и техните плодове са поникнали от една и съща пръст, и е сътворил всички животни от една и съща вода, и е възпроизвел всички органи на живите създания от една и съща проста храна. Така и “сътвори Той от всяко нещо единство” означава от различната храна да се възпроиз-ведат живи създания със сходна плът и кожа. Това чудотворно свойство е отличителна черта само на единосъщната и вечна природа на Бога, печат, специфичен само за безсмъртната и неизчерпаема Божия власт, и клеймо, което никога не може да бъде имитирано.
     
    Наистина, да се прави от едно нещо всичко, и от всичко – едно нещо, е качество, присъщо само на Твореца на всяко нещо, и отличително свойство на Всемогъщия за всяко нещо.
     
    Талисманът е тайнството на мъдростта на сътворението, което се разкрива чрез тайнство-то на вярата. Ключът са словата
     
    يَا اَللّٰهُ ❀ لَااِلٰهَ اِلَّااللّٰهُ ❀ اَللّٰهُ لااِلٰهَ اِلَّاهُوَ الْحَىُّ الْقَيُّومُ
     
    “Аллах! Няма друг бог освен Него, Вечноживия, Вездесъщия!” и “О, Аллах!”, и “Няма друг бог освен Аллах!”.
     
    Превръщането на устата на дракона във врата към градината изразява символично това, че гробът е затвор, който носи самота, забрава, сиротност, теснота. За заблудените и деспотите той е като стомаха на дракона, ала за вярва-щите и последователите на Корана е като врата, разтворила двери от тъмницата на земния живот към Градината на вечността, от арената на изпитанията – към Райската гради-на, от земните притеснения – към милосър-дието на Всемилостивия.
     
    Превръщането на кръвожадния лъв в покорен кон и в приветлив слуга е знак, че за заблудените смъртта е болезнена вечна раздя-ла с всички любими хора, влизане от лъжовна земна градина в самотата на уединената тъмница на гроба и изгубване в далечна пусти-ня. А за последователите на напътствието и последователите на Корана това е пътуване към отвъдния свят, възможност да се срещнат с любимите хора и старите приятели, да влязат в истинската родина и в жилищата на вечното щастие, щедра покана да пристъпят от тъмни-цата на земния живот към Райските градини, очакване да получат отплатата за богослу-женето в израз на благосклонност от Всемило-стивия, Милосърдния, освобождаване от пови-нностите на живота и взимане на отпуск за почивка от служенето през него, обявяване, че е дошъл краят на богопоклонническите задълже-ния и на изпитите, свързани с обучението и инструкциите.
     
    От всичко това заключаваме:
     
    че всеки, който превръща тленния живот в своя цел, ще бъде в Ада и реално, и духовно, дори ако външно тъне в най-изискано блажен-ство;
     
    че всеки, който се е отправил към вековеч-ния живот и се е устремил към него сериозно и всеотдайно, ще спечели щастието на двата дома и е достоен за тях. Дори ако земният му път е злощастен и тежък, той ще го вижда като сладък и приятен, ще го вижда като чакалня за своя Рай, ще го понася и ще благодари на своя Господ, когато се потапя в бездната на търпе-нието.
     
    О, Аллах, стори да бъдем от хората на щастието, спасението, Корана и вярата! Амин!
     
    О, Аллах, благослови и мир дари на нашия предводител Мухаммад, и на рода му, и на сподвижниците му, колкото е броят на всички букви, съчетани във всички думи, представени с позволението на Всемилостивия в огледалата на въздушните вълни при рецитирането на всяко коранично слово от всеки четец от нача-лото на низпославането на Корана до края на времето!
     
    И се смили над нас, и над родителите ни, и се смили над вярващите мъже и жени, колкото е броят на тези слова, с Твоето милосърдие, о, Ти, Най-милосърдни от милосърдните! Амин! Слава на Аллах, Господа на световете!


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    اَللّٰهُمَّ اجْعَلْنَا مِنْ اَهْلِ السَّعَادَةِ وَالسَّلَامَةِ وَالْقُرْآنِ وَالْاِيمَانِ آمِينَ ❀ اَللّٰهُمَّ صَلِّ وَسَلِّمْ عَلٰى سَيِّدِنَا مُحَمَّدٍ وَعَلٰى آلِهِ وَصَحْبِهِ بِعَدَدِ جَمِيعِ الْحُرُوفَاتِ الْمُتَشَكِّلَةِ فِي جَمِيعِ الْكَلِمَاتِ الْمُتَمَثِّلَةِ بِاِذْنِ الرَحْمٰنِ فِي مَرَايَا تَمَوُّجَاتِ الْهَوَاءِ عِنْدَ قِرَائَةِ كُلِّ كَلِمَةٍ مِنَ الْقُرْآنِ مِنْ كُلِّ قَارِئٍ مِنْ اَوَّلِ النُّزُولِ اِلٰى آخِرِ الزَّمَانِ وَارْحَمْنَا وَوَالِدَيْنَا وَارْحَمِ الْمُؤْمِنِينَ وَالْمُؤْمِنَاتِ بِعَدَدِهَا بِرَحْمَتِكَ يَا اَرْحَمَ الرَّاحِمِينَ ❀ آمِينَ وَالْحَمْدُ لِلّٰهِ رَبِّ الْعَالَمِينَ
    اَللّٰهُمَّ اجْعَلْنَا مِنْ اَهْلِ السَّعَادَةِ وَالسَّلَامَةِ وَالْقُرْآنِ وَالْاِيمَانِ آمِينَ ❀ اَللّٰهُمَّ صَلِّ وَسَلِّمْ عَلٰى سَيِّدِنَا مُحَمَّدٍ وَعَلٰى آلِهِ وَصَحْبِهِ بِعَدَدِ جَمِيعِ الْحُرُوفَاتِ الْمُتَشَكِّلَةِ فِي جَمِيعِ الْكَلِمَاتِ الْمُتَمَثِّلَةِ بِاِذْنِ الرَحْمٰنِ فِي مَرَايَا تَمَوُّجَاتِ الْهَوَاءِ عِنْدَ قِرَائَةِ كُلِّ كَلِمَةٍ مِنَ الْقُرْآنِ مِنْ كُلِّ قَارِئٍ مِنْ اَوَّلِ النُّزُولِ اِلٰى آخِرِ الزَّمَانِ وَارْحَمْنَا وَوَالِدَيْنَا وَارْحَمِ الْمُؤْمِنِينَ وَالْمُؤْمِنَاتِ بِعَدَدِهَا بِرَحْمَتِكَ يَا اَرْحَمَ الرَّاحِمِينَ ❀ آمِينَ وَالْحَمْدُ لِلّٰهِ رَبِّ الْعَالَمِينَ
    </div>





    18.39, 3 Temmuz 2024 itibarı ile sayfanın şu anki hâli

    بِسْمِ اللّٰهِ الرَّحْمٰنِ الرَّحِيمِ

    اَللّهُ لاَ اِلهَ اِلاَّ هُوَ الْحَىُّ الْقَيُّومُ ❊ اِنَّ الدِّينَ عِنْدَ اللّهِ اْلاِسْلاَمُ

    “Няма друг Бог освен Него Вечноживия, Вездесъщия...” (Коран, Сура Кравата: 255)

    “Ислямът е религията при Аллах.” (Коран, Сура Родът на Имран: 19)

    Ако искаш да разбереш какво е земният живот и каква е ролята на човешкия дух в него, и каква е стойността на религията у човека, и как ако не съществуваше истинската религия, земният живот би се превърнал в ужасяващ затвор, и че безбожната личност е най-злощастното от творенията, и че онова, което разкрива талисмана и изумителната загадка на света, и освобождава човешкия дух от мрачините, е Йа Аллах! يَا اَللّٰهُ لَااِلٰهَ اِلَّا اللّٰهُ (“О, Аллах!”) и Ля илях илляллах! (“Няма друг Бог освен Аллах!”)

    Да, ако искаш да разбереш всичко това, послушай следния кратък разказ в образи и добре размисли над него.

    Имало едно време двама братя, които тръгнали на дълго съвместно пътуване. Те вървели заедно, докато не стигнали до кръстопът. Там видели благообразен мъж и го попитали кой от двата пътя е по-добрият. Отговорил им така: “По десния път е задължително да се спазва законът и редът, но в рамките на тази принуда се съдържа безопасност и щастие. А по десния път има свобода и разюзданост, но в рамките на тази неангажираност се съдържа гибел и злочестина. А сега вие изберете по кой от тях да тръгнете!”

    След като изслушали тези думи, братът с добър нрав тръгнал по десния път, казвайки:

    تَوَكَّلْتُ عَلَى اللّٰهِ “Уповавам се на Аллах!”. И потеглил да странства, като се съгласил да спазва реда и дисциплината. А другият брат, заблуждаващият се, предпочел левия път само заради страстта да бъде свободен.

    Сега нека мислено проследим този мъж, който върви по път, външно лек и гладък, но вътрешно тежък и обременителен.

    След като прекосил дълбоките долини и високите трудно-проходими възвишения, навлязъл сред голи пространства и безлюдна пустиня. Тогава чул ужасяващ глас и видял огромен разярен лъв да се отправя към него от гората. Той неистово побягнал, разтреперан от страх и силен уплах, докато се натъкнал на празен кладенец с дъл-бочина шейсет аршина и се хвърлил в него, търсейки избавление. Докато падал, успял да се хване за дърво, което имало два корена, поникнали върху стените на кладенеца. Корени-те били нападнати от две мишки, бяла и черна, които гризели дървесината с острите си зъби. Погледнал нагоре и видял лъва, застанал като пазач над отвора на кладенеца. Погледнал надолу и видял огромен дракон, който вдигнал глава и бил готов да се приближи, а се намирал на разстояние трийсет аршина. Той имал широ-ка уста, колкото кладенеца. Мъжът видял също, че наоколо кръжат жилещи, отровни насекоми. Погледнал към върха на дървото и видял, че това е смоковница, но по нея по чуден начин растат много и разнообразни плодове от орех до нар.

    Поради своята непроницателност и глупост мъжът не би могъл да се досети, че ситуацията е необичайна и не е възможно всички тези неща да се съчетаят безцелно и случайно. Той не разбирал, че в чудните явления са скрити стра-нни тайни и че зад всичко това стои някой, който го ръководи и управлява.

    Докато сърцето на този мъж ридае и духът му въпие, и разумът му се вцепенява от болезнените обстоятелства, душата му, повеля-ваща зло (ан-нафс ал-аммара би-с-су) започва да изяжда плодовете на това дърво, като се преструва, че не знае какво става наоколо и сякаш нищо не се е случило. Тя запушва ушите си за воплите на сърцето и за стенанията на духа, и сама себе си мами, въпреки че част от тези плодове са отровни и вредни.

    Така виждаме, че към този злощастен мъж е постъпено съобразно казаното в един свещен хадис: اَنَا عِنْدَ ظَنِّ عَبْدِي بِي “Аз съм при предположени-ето на Моя раб за Мен.”, тоест: “Аз третирам Своя раб съобразно знанието му за Мен.” Така е постъпено и спрямо него, и ще бъде постъпено по същия начин. Поради своите ло-ши догадки и крайно слабоумие той трябва да срещне същото отношение като възмездие, че е приел всичко видяно за нещо обикновено без цел, без мъдрост, сякаш това е самата истина. И ще бъде низвергнат в огъня на мъчението, без да може нито да умре, за да се избави, нито да води благороден живот.

    Нека сега оставим зад нас този злощастник да се гърчи в мъчението си, а ние да се върнем, за да узнаем какво се е случило на другия брат.

    Този благословен мъж със здрав разум продължава да върви по пътя, без да страда от затруднения като своя брат. Така е, защото поради хубавия си нрав той мисли само за хубавите неща и хваща юздите на въобра-жението само заради красивото и доброто. Затова е дружелюбен и не се е сблъсквал с трудности и препятствия като своя брат, понеже знае реда и действа според изискванията на зависимостта и подчинението. Нещата му се отдават с лекота. Върви той свободен и в мир и сигурност. Така крачел, докато видял градина с красиви цветя и прекрасни плодове, но поради запусната хигиена там имало разхвърляни навсякъде трупове на животни и гниеща смрад. Злощастният му брат също бил дошъл в тази градина преди него, но го отвлякло съзерца-нието и взирането в разпадащата се мърша, от което му прилошало и получил световъртеж, тъй че си тръгнал, без да вземе нужния отдих за продължаване на пътуването. Вторият брат действал според правилото: “Търси най-хубавото от всяко нещо!”, тъй че не обърнал внимание на мършата и въобще не я погледнал. Вместо това се възползвал от нещата и плодо-вете в градината, и след като си отпочинал напълно, продължил своя път.

    И той като своя брат навлязъл във велика и обширна пустиня, и ненадейно чул рев на лъв, който се нахвърля срещу него. Той се изпла-шил, но не като брат си, защото със своите добри догадки и хубави мисли си рекъл: “Би трябвало тази пустиня да има владетел и вероятно лъвът е верен слуга под негово разпореждане.” В това мъжът намерил успокое-ние, но и той хукнал да бяга, докато се възпра-вил пред празен кладенец с дълбочина шейсет аршина, хвърлил се в него и като своя другар се хванал за дърво по средата на кладенеца. Останал така да виси и тогава забелязал две животинки, които тихо гризели корените на дървото. Погледнал нагоре и видял лъва. Пог-леднал надолу и видял огромен дракон. Съвсем като своя брат разбрал, че се е озовал в стра-нна и удивителна ситуация, и като него се изплашил, но страхът му бил хиляда пъти по-малък, защото Аллах го бил дарил с добър нрав и добра мисъл, които му показвали само красивата страна на нещата.

    По тази причина той разсъждавал така: “Тези удивителни неща са тясно свързани помежду си и се изявяват, сякаш едно и също нещо ги задвижва. Тогава би трябвало в тези изумителни действия да е заключена тайна и да е скрит невидим талис-ман. Да, всичко това произтича от повелите на скрит владетел. Следователно не съм сам, а скритият владетел ме наблюдава, грижи се за мен и ме изпитва, и заради някаква нарочна мъдрост ме води към някакво място и ме зове натам.”

    От този красив размисъл и сладък страх се породила любов, която подбудила към въ-проса: “Интересно кой е Онзи, Който ме изпитва и иска да ме запознае със Себе Си? И кой е Онзи, Който ме води по този удивителен път към съкровена цел?” После от копнежа за запо-знанство се породила обич към собственика на талисмана, от което избуяло желание за разкри-ване на тайната, а от него изникнала воля да се заеме добро и приемливо положение при соб-ственика на талисмана в зависимост от онова, което той харесва и одобрява.

    После погледнал към дървото и видял, че е смоковница, но в краищата на клоните й има хиляди видове плодове. Тогава страхът му изчезнал и напълно се стопил, защото мъжът разбрал със сигурност, че смоковницата е само указател и изложба, тъй че скритият Владетел е възпроизвел по чудодеен начин образци от Своите градини, за да посочи какви храни и сладости е приготвил за гостите Си. Иначе единствено дърво не би могло да даде плодо-вете на хиляда дървета. На мъжа не му остава-ло друго освен да отправи зов и да се смири.

    Той проявил настойчивост в покорното умоля-ване, докато му бъде разкрит ключът на талис-мана, и извикал: “Владетелю на тези домове и хоризонти, аз търся при Теб убежище и се старая да ти харесам, и се смирявам. Аз съм Твой слуга. Искам Твоето удовлетворение, търся Те, диря Те.” Тогава, след този призив, неочаквано стената на кладенеца се разпукнала и се показала врата към пищна, чиста и красива градина. Навярно устата на дракона се е пре-върнала в тази врата, а лъвът и самият дракон приели образи и вид на слуги, които започнали да канят мъжа да влезе в градината. Лъвът дори се превърнал в послушен кон пред него.

    О, ти, моя ленива душа и мой въображаеми спътнико, нека сравним условията на тези двама братя, за да узнаем как доброто прив-лича добро и злото донася зло.

    Злощастният пътник от левия път е изложен на опасността всеки момент да потъне в устата на дракона и затова трепери от страх и ужас, докато щастливият е поканен в прекрасна и чудна градина, отрупана с различни плодове. Сърцето на злощастния се разкъсва от велик страх и болезнен ужас, докато щастливият вижда странните неща и гледа на тях като на блага поука, сладък страх и любимо знание. Мъчението за клетия злощастник е, че страда от самота, отчаяние и сиротност. И какво мъчение! Докато щастливият се наслаждава на дружелюбие и шества сред надежда и любов. Затрудненият гледа на себе си като на осъден - сякаш е в затвор - да търпи болезнените наше-ствия на насекомите. А щастливият с късмет се наслаждава като скъп гост. И как да не се наслаждава, когато е гост на прещедър домакин и се радва на чудесата на Неговите слуги! И още, злощастният ускорява мъчението си в Огъня, като яде външно сладки на вкус, но в действителност и всъщност отровни храни. Онези плодове са само образци. Позволено е да се вкуси от тях само за да бъдат пожелани истинските и оригиналните плодове, и човек да стане техен реален купувач. Иначе няма извине-ние за животинската лакомия на хората. Въз-хваляваният щастливец ги вкусва, осъзнава по-ложението и отлага нахранването с тях, като се наслаждава на очакването. А злощастният сам угнетява себе си, лишавайки своя поглед от ис-тини, блестящи като ден, и от сияйни и красиви условия, и така се обременява с представата за мрачно положение и с нерадостни самовнуше-ния, и сякаш се намира в Ада. Той не заслужава жалост и няма право да се оплаква.

    Такъв човек прилича на някой, който е сред своите любими хора по време на летен празник в пищна и красива градина, на прекрасно и пиршество и увеселение, но тъй като това не го удовлетворя-ва, мъжът започва да пресушава чаши с вино причинител на всички скверности, и съвсем се напива, и закрещява, и се вайка, и заплаква, като мисли, че се намира сред люта зима и си въобразява, че е гладен и гол сред свирепи зверове. И злощастният е подобен на този чо-век, който не заслужава съжаление и състрада-ние, защото сам угнетява себе си, като си въоб-разява, че приятелите му са зверове и ги пре-зира.

    А щастливият съзира истината, която сама по себе си е красива. След като осъзнава нейната красота, той уважава съвършенството на Владетеля на истината и Му оказва почит, с което заслужава Неговото милосърдие.

    Узнай тогава една от тайните: “Каквато и добрина да те достигне, тя е от Аллах, а каквато и злина да те сполети, тя е от самия теб.” (Коран, Сура Жените: 79)

    Ако сравниш всички тези и подобни различия, ще узнаеш, че повеляващата зло ду-ша (ан-нафс ал-аммара би-с-су) на първия мъж му е подготвила духовен ад, докато вторият със своите добри намерения, добри предположе-ния, добри качества и добри помисли си е спечелил изобилие, щастие и всеобхватна доб-рота.

    О, моя душа, и о, човече, който слушаш с мен тази история! Ако искаш да не бъдеш като злощастния брат и желаеш да бъдеш като щастливия брат, слушай Свещения Коран, под-чинявай се на мъдростите му, придържай се към него и работи според предписанията му!

    Ако си осъзнал истините, които се съдържат в този образен разказ, ти можеш да приложиш в съответствие с него всички истини, свързани с религията, светския живот, хората и вярата. Аз ще ти разкрия основните принципи, а ти сам си извлечи детайлите.

    Единият от двамата братя е духът на вярващия и сърцето на праведника, а другият е духът на неверника и сърцето на разпътника.

    Десният от двата пътя е пътят на Корана и пътят на вярата, а левият пътят на неподчи-нението и неверието.

    Градината по пътя е мимолетният социален живот на човешкото общество и човешката цивилизация, които съдържат едновременно добро и зло, приятно и противно, чисто и мръсно. Разумен е онзи, който действа според правилото:

    خُذْ مَا صَفَا دَعْ مَا كَدَرْ “Вземи бистрото, остави мътното!” и върви с чисто сърце и спокойна съвест.

    Пустинята е земният свят и земята. Лъвът е житейският край и смъртта. Кладенецът е чове-шкото тяло и времето на съществуването. Дъл-бочината, която стига до шейсет аршина, сочи преобладаващата средна възраст шейсет години. Дървото е житейският период и мате-риалната основа на живота. Двете животни, черното и бялото, са нощта и денят.

    Драконът е устата на гроба, разтворена към пътя за Межди-нния свят (барзах) и коридора към Отвъдното, ала за вярващия това е врата, разтворена от Тъмницата към Градината.

    Зловредните твари са земните беди, ала за вярващия те изпълня-ват ролята на сладки Божии предупреждения, които го пробуждат, и на благосклонности от Всемилосърдния, за да не потъва в съня на нехайството.

    Плодовете по онова дърво са земните благини, които Господът на прещед-рата мощ е сътворил, за да бъдат указател за благините в отвъдния живот и напомняне чрез сходството с тях. Премъдрият Създател ги е сътворил под формата на образци, за да бъдат спечелени “клиентите” за плодовете на Райска-та градина.

    Това, че споменатото дърво е от един определен вид, а дава коренно различни плодове, е знак за чудото на Всевечния, печат на Божието господство и клеймо на Божията власт. Така е, защото “сътвори Той всичко от едно и също нещо”, тоест всички растения и техните плодове са поникнали от една и съща пръст, и е сътворил всички животни от една и съща вода, и е възпроизвел всички органи на живите създания от една и съща проста храна. Така и “сътвори Той от всяко нещо единство” означава от различната храна да се възпроиз-ведат живи създания със сходна плът и кожа. Това чудотворно свойство е отличителна черта само на единосъщната и вечна природа на Бога, печат, специфичен само за безсмъртната и неизчерпаема Божия власт, и клеймо, което никога не може да бъде имитирано.

    Наистина, да се прави от едно нещо всичко, и от всичко – едно нещо, е качество, присъщо само на Твореца на всяко нещо, и отличително свойство на Всемогъщия за всяко нещо.

    Талисманът е тайнството на мъдростта на сътворението, което се разкрива чрез тайнство-то на вярата. Ключът са словата

    يَا اَللّٰهُ ❀ لَااِلٰهَ اِلَّااللّٰهُ ❀ اَللّٰهُ لااِلٰهَ اِلَّاهُوَ الْحَىُّ الْقَيُّومُ

    “Аллах! Няма друг бог освен Него, Вечноживия, Вездесъщия!” и “О, Аллах!”, и “Няма друг бог освен Аллах!”.

    Превръщането на устата на дракона във врата към градината изразява символично това, че гробът е затвор, който носи самота, забрава, сиротност, теснота. За заблудените и деспотите той е като стомаха на дракона, ала за вярва-щите и последователите на Корана е като врата, разтворила двери от тъмницата на земния живот към Градината на вечността, от арената на изпитанията – към Райската гради-на, от земните притеснения – към милосър-дието на Всемилостивия.

    Превръщането на кръвожадния лъв в покорен кон и в приветлив слуга е знак, че за заблудените смъртта е болезнена вечна раздя-ла с всички любими хора, влизане от лъжовна земна градина в самотата на уединената тъмница на гроба и изгубване в далечна пусти-ня. А за последователите на напътствието и последователите на Корана това е пътуване към отвъдния свят, възможност да се срещнат с любимите хора и старите приятели, да влязат в истинската родина и в жилищата на вечното щастие, щедра покана да пристъпят от тъмни-цата на земния живот към Райските градини, очакване да получат отплатата за богослу-женето в израз на благосклонност от Всемило-стивия, Милосърдния, освобождаване от пови-нностите на живота и взимане на отпуск за почивка от служенето през него, обявяване, че е дошъл краят на богопоклонническите задълже-ния и на изпитите, свързани с обучението и инструкциите.

    От всичко това заключаваме:

    че всеки, който превръща тленния живот в своя цел, ще бъде в Ада и реално, и духовно, дори ако външно тъне в най-изискано блажен-ство;

    че всеки, който се е отправил към вековеч-ния живот и се е устремил към него сериозно и всеотдайно, ще спечели щастието на двата дома и е достоен за тях. Дори ако земният му път е злощастен и тежък, той ще го вижда като сладък и приятен, ще го вижда като чакалня за своя Рай, ще го понася и ще благодари на своя Господ, когато се потапя в бездната на търпе-нието.

    О, Аллах, стори да бъдем от хората на щастието, спасението, Корана и вярата! Амин!

    О, Аллах, благослови и мир дари на нашия предводител Мухаммад, и на рода му, и на сподвижниците му, колкото е броят на всички букви, съчетани във всички думи, представени с позволението на Всемилостивия в огледалата на въздушните вълни при рецитирането на всяко коранично слово от всеки четец от нача-лото на низпославането на Корана до края на времето!

    И се смили над нас, и над родителите ни, и се смили над вярващите мъже и жени, колкото е броят на тези слова, с Твоето милосърдие, о, Ти, Най-милосърдни от милосърдните! Амин! Слава на Аллах, Господа на световете!

    اَللّٰهُمَّ اجْعَلْنَا مِنْ اَهْلِ السَّعَادَةِ وَالسَّلَامَةِ وَالْقُرْآنِ وَالْاِيمَانِ آمِينَ ❀ اَللّٰهُمَّ صَلِّ وَسَلِّمْ عَلٰى سَيِّدِنَا مُحَمَّدٍ وَعَلٰى آلِهِ وَصَحْبِهِ بِعَدَدِ جَمِيعِ الْحُرُوفَاتِ الْمُتَشَكِّلَةِ فِي جَمِيعِ الْكَلِمَاتِ الْمُتَمَثِّلَةِ بِاِذْنِ الرَحْمٰنِ فِي مَرَايَا تَمَوُّجَاتِ الْهَوَاءِ عِنْدَ قِرَائَةِ كُلِّ كَلِمَةٍ مِنَ الْقُرْآنِ مِنْ كُلِّ قَارِئٍ مِنْ اَوَّلِ النُّزُولِ اِلٰى آخِرِ الزَّمَانِ وَارْحَمْنَا وَوَالِدَيْنَا وَارْحَمِ الْمُؤْمِنِينَ وَالْمُؤْمِنَاتِ بِعَدَدِهَا بِرَحْمَتِكَ يَا اَرْحَمَ الرَّاحِمِينَ ❀ آمِينَ وَالْحَمْدُ لِلّٰهِ رَبِّ الْعَالَمِينَ