Üçüncü Söz/bg: Revizyonlar arasındaki fark

20.30, 3 Temmuz 2024 itibarı ile sayfanın şu anki hâli

Diğer diller:

بِسْمِ اللّهِ الرَّحْمنِ الرَّحِيمِ

يَا اَيُّهَا النَّاسُ اعْبُدُوا

“О, хора, служете на своя Господ...” (Сура Кравата: 21)

Ако искаш да разбереш колко велика доход-на търговия и огромно щастие е богослуженето, и каква значителна загуба и неизбежна гибел е разпътството и наглостта, прочети този разказ в образи и го изслушай.

Един ден двама войника получили заповед да отидат в далечен град. Те пътували заедно, докато стигнали до кръстопът, където попад-нали на някакъв мъж и той им казал: “По този, десния път, освен че не ще има никаква загуба, за девет от десетима пътници, които поемат по него, са гарантирани покой, безопасност и пе-чалба. А онзи, левият път, освен че е лишен от ползи, по него на девет от десетима минувачи ще се причини вреда. И двата пътя са еднакво дълги, само по едно се различават: насочилият се по левия път, който е неуреден и безстопан-ствен, върви там без мешка с багаж и без оръ-жие, и чувства в душата си видима лекота и мним покой; докато насочилият се по десния път, който е подчинен на военен ред, е прину-ден да носи пълна мешка с хранителни прови-зии с тегло около пет килограма и държавно оръжие с тегло около две килограма и полови-на, с което може да победи всеки враг.

След като двамата войника изслушали думи-те на мъжа, който ги насочил, обреченият на щастлива участ измежду тях поел по десния път и понесъл на рамо и на гръб около десет кило-грама тежест, ала сърцето и духът му били волни, без бремето на тоновете страх и призна-телност за направени му благодеяния.

В същото време другият, нещастният и злополучен вой-ник, предпочел да изостави военната служба и не пожелал да се подчинява на ред и да е е зависим. Той поел по левия път. Въпреки че тя-лото му било свободно и не носел дори кило-грам тежест, сърцето му започнало да се терзае под тоновете благодарности и страдания, духът му се съкрушил от неизброими опасения. Вър-вял по пътя си, като просел от всеки човек, тре-перел от страх пред всяко нещо и се боял от всяка случка. Накрая стигнал до желаното мяс-то, където получил наказание за своето бягство и неподчинение.

А пътникът, който се насочил по десния път - мъж, влюбен във воинския ред и пазещ своята мешка и оръжие, вървял свобо-ден, със спокойно сърце, с чиста съвест, без да се взира за нечие благодеяние или да го жаду-ва, без да се страхува от някого. Така стигнал до желания град, където получил заслужена награда като всеки достоен воин, отлично из-пълнил задачата си.

О, ти, разпусната, безразлична душа, знай, че единият от двамата пътника са подчинява-щите се и смирените пред божия закон хора, а другият са непокорните, които следват страс-тите си. А пътят е този на живота, който идва от света на духовете, минава през гроба и води към отвъдния свят. Мешката и оръжието са богослуженето (ибадет) и благочестието (та-куа).

Колкото и богослуженето външно да е теж-ко бреме, в неговата същност се съдържа ве-лик, неописуем покой и лекота. Това е така, защото служещият на Аллах изрича в молитвите си

اَش۟هَدُ اَن۟ لَٓا اِلٰهَ اِلَّا اللّٰهُ “Ля иляха илляллах” (“Няма друг бог освен Аллах!”), тоест няма друг Творец и няма друг Даряващ препитание освен Него. Ползата и вредата са в Неговите Ръце. Той е премъдър, нищо не прави напразно, и е милос-тив, с всеобхватно милосърдие и доброта.

Вярващият е убеден в думите си и затова във всяко нещо открива врата, разтворена към хранилищата на Божието милосърдие, почуква там със своя зов (дуа) и вижда, че всяко нещо се подчинява на повелята на своя Господ. Той смирено търси при Него убежище и намира защ-ита срещу всяка беда, като се опира на упова-нието на Него. Вярата му го дарява с чувство за пълна безопасност и съвършена увереност.

Да, изворът на смелостта като всички истин-ски добри дела е вярата и богослуженето. А из-ворът на страхливостта като всички лоши дела е заблудата и глупостта.

Ако земното кълбо се превърне в разру-шителна бомба и се взриви, то навярно не ще изплаши никой божи раб с озарено сърце. На-против, той ще гледа на нея като на чудо от чудесата на вечната Божия мощ и ще й се любу-ва с с възхита и наслада. А разпътникът, който има мъртво сърце, дори ако е философ, смятан за човек с голям ум, ако види на небето комета, го обзема страх, трепери от ужас и се пита с тревога: “Дали не ще се сблъска със земята?” И се озовава в долината на химерите. (Някога американците трепереха заради комета, появи-ла се на небето, а някои дори изоставиха зара-ди нея домовете си в нощните часове.)

Да, въпреки че потребностите на хората се простират до безброй неща, техният капитал е все едно липсва. Въпреки че са изложени на безброй беди, възможностите им също са ни-щожно жалки. Обхватът на капиталите и въз-можностите им стига дотам, докъдето ръцете им могат да се прострат, обаче надеждите, же-ланията, болките и бедите им стигат толкова надалеч в широтата си, колкото погледът и въо-бражението им.

Колко се нуждае слабият и безпомощен чо-вешки дух от истините на богослуженето и упо-ваването в Аллах, единобожието и подчинени-ето, и колко велика полза, щастие и блаженство получава от това! Който не е изгубил напълно зрението си, той вижда това и го осъзнава.

Из-вестно е, че безвредният път е предпочитан пред носещия вреда, дори ако вероятността да се получи полза е едно от десет. Впрочем освен че пътят на богослуженето, разглеждан тук от нас, е лишен от вреда и вероятността за извли-чане на полза е девет от десет, той ни дава съкровище на вечното щастие. А пътят на греха и слабоумието, освен че е лишен от полза, по признание на самия грешник, е причина за вечно злощастие и гибел със сигурна загуба и липса на благо в съотношение едно към десет. Този факт е категорично потвърден от свиде-телството на безчет компетентни и удостоверя-ващи хора с последователност и единодушие. Това е напълно сигурно в светлината на съоб-щеното от хората, които са изпитали и разкрили истината.

От всичко това стигаме до заключението:

Щастието в земния живот, също както и в от-въдния, се състои в поклонението и в чистото воинско служене на Аллах. Ние трябва постоя-нно да повтаряме:

اَل۟حَم۟دُ لِلّٰهِ عَلَى الطَّاعَةِ وَالتَّو۟فٖيقِ “Слава на Аллах за покорството пред Него и за успеха!” Нека благодарим на Него, Преславния и Всевишния, че сме мюсюлмани!

İkinci Söz ⇐ | Sözler | ⇒ Dördüncü Söz

@@ 3. satır: / 3. satır: @@
 بِسْمِ اللّهِ الرَّحْمنِ الرَّحِيمِ
 يَا اَيُّهَا النَّاسُ اعْبُدُوا
-<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
+“О, хора, служете на своя Господ...” (Сура Кравата: 21)
-İbadet, ne büyük bir ticaret ve saadet; fısk ve sefahet, ne büyük bir hasaret ve helâket olduğunu anlamak istersen şu temsilî hikâyeciğe bak, dinle:
-</div>
-<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
+Ако искаш да разбереш колко велика доход-на търговия и огромно щастие е богослуженето, и каква значителна загуба и неизбежна гибел е разпътството и наглостта, прочети този разказ в образи и го изслушай.
-Bir vakit iki asker, uzak bir şehre gitmek için emir alıyorlar. Beraber giderler, tâ yol ikileşir. Bir adam orada bulunur, onlara der: “Şu sağdaki yol, hiç zararı olmamakla beraber, onda giden yolculardan ondan dokuzu büyük kâr ve rahat görür. Soldaki yol ise menfaati olmamakla beraber, on yolcusundan dokuzu zarar görür. Hem ikisi, kısa ve uzunlukta birdirler. Yalnız bir fark var ki intizamsız, hükûmetsiz olan sol yolun yolcusu çantasız, silahsız gider. Zâhirî bir hiffet, yalancı bir rahatlık görür. İntizam-ı askerî altındaki sağ yolun yolcusu ise mugaddi hülâsalardan dolu dört okkalık bir çanta ve her adüvvü alt ve mağlup edecek iki kıyyelik bir mükemmel mîrî silahı taşımaya mecburdur.”
-</div>
-<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
+Един ден двама войника получили заповед да отидат в далечен град. Те пътували заедно, докато стигнали до кръстопът, където попад-нали на някакъв мъж и той им казал: “По този, десния  път, освен че не ще има никаква загуба, за девет от десетима пътници, които поемат по него, са гарантирани покой, безопасност и пе-чалба. А онзи, левият път, освен че е лишен от ползи, по него на девет от десетима минувачи ще се причини вреда. И двата пътя са еднакво дълги, само по едно се различават: насочилият се по левия път, който е неуреден и безстопан-ствен, върви там без мешка с багаж и без оръ-жие, и чувства в душата си видима лекота и мним покой; докато насочилият се по десния път, който е подчинен на военен ред, е прину-ден да носи пълна мешка с хранителни прови-зии с тегло около пет килограма и държавно оръжие с тегло около две килограма и полови-на, с което може да победи всеки враг.
-O iki asker, o muarrif adamın sözünü dinledikten sonra şu bahtiyar nefer, sağa gider. Bir batman ağırlığı omuzuna ve beline yükler fakat kalbi ve ruhu, binler batman minnetlerden ve korkulardan kurtulur.
-</div>
-<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
+След като двамата войника изслушали думи-те на мъжа, който ги насочил, обреченият на щастлива участ измежду тях поел по десния път и понесъл на рамо и на гръб около десет кило-грама тежест, ала сърцето и духът му били волни, без бремето на тоновете страх и призна-телност за направени му благодеяния.
-Öteki bedbaht nefer ise askerliği bırakır. Nizama tabi olmak istemez, sola gider. Cismi bir batman ağırlıktan kurtulur fakat kalbi binler batman minnetler altında ve ruhu hadsiz korkular altında ezilir. Hem herkese dilenci hem her şeyden, her hâdiseden titrer bir surette gider. Tâ mahall-i maksuda yetişir. Orada, âsi ve kaçak cezasını görür.
-</div>
-<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
+В същото време другият, нещастният и злополучен вой-ник, предпочел да изостави военната служба  и не пожелал да се подчинява на ред и да е е зависим. Той поел по левия път. Въпреки че тя-лото му било свободно и не носел дори кило-грам тежест, сърцето му започнало да се терзае под тоновете благодарности и страдания, духът му се съкрушил от неизброими опасения. Вър-вял по пътя си, като просел от всеки човек, тре-перел от страх пред всяко нещо и се боял от всяка случка. Накрая стигнал до желаното мяс-то, където получил наказание за своето бягство и неподчинение.
-Askerlik nizamını seven, çanta ve silahını muhafaza eden ve sağa giden nefer ise kimseden minnet almayarak, kimseden havf etmeyerek rahat-ı kalp ve vicdan ile gider. Tâ o matlub şehre yetişir. Orada, vazifesini güzelce yapan bir namuslu askere münasip bir mükâfat görür.
-</div>
-<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
+А пътникът, който се насочил по десния път - мъж, влюбен във воинския ред и пазещ своята мешка и оръжие, вървял свобо-ден, със спокойно сърце, с чиста съвест, без да се взира за нечие благодеяние или да го жаду-ва, без да се страхува от някого. Така стигнал до желания град, където получил заслужена награда като всеки достоен воин, отлично из-пълнил задачата си.
-İşte ey nefs-i serkeş! Bil ki o iki yolcu, biri mutî-i kanun-u İlahî, birisi de âsi ve hevaya tabi insanlardır. O yol ise hayat yoludur ki âlem-i ervahtan gelip kabirden geçer, âhirete gider. O çanta ve silah ise ibadet ve takvadır.
-</div>
-<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
+О, ти, разпусната, безразлична душа, знай, че единият от двамата пътника са подчинява-щите се и смирените пред божия закон хора, а другият са непокорните, които следват страс-тите си. А пътят е този на живота, който идва от света на духовете, минава през гроба и води към отвъдния свят. Мешката и оръжието са богослуженето (ибадет) и благочестието (та-куа).
-İbadetin çendan zâhirî bir ağırlığı var. Fakat manasında öyle bir rahatlık ve hafiflik var ki tarif edilmez. Çünkü âbid, namazında der:
-</div>
-<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
+Колкото и богослуженето външно да е теж-ко бреме, в неговата същност се съдържа ве-лик, неописуем покой и лекота. Това е така, защото служещият на Аллах изрича в молитвите си
-اَش۟هَدُ اَن۟ لَٓا اِلٰهَ اِلَّا اللّٰهُ Yani “Hâlık ve Rezzak, ondan başka yoktur. Zarar ve menfaat, onun elindedir. O hem Hakîm’dir, abes iş yapmaz. Hem Rahîm’dir; ihsanı, merhameti çoktur.” diye itikad ettiğinden her şeyde bir hazine-i rahmet kapısını bulur, dua ile çalar.
-</div>
-<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
+اَش۟هَدُ اَن۟ لَٓا اِلٰهَ اِلَّا اللّٰهُ “Ля иляха илляллах”  (“Няма друг бог освен Аллах!”), тоест няма друг Творец и няма друг Даряващ препитание освен Него. Ползата и вредата са в Неговите Ръце. Той е премъдър, нищо не прави напразно, и е милос-тив, с всеобхватно милосърдие и доброта.
-Hem her şeyi kendi Rabb’isinin emrine musahhar görür, Rabb’isine iltica eder. Tevekkül ile istinad edip her musibete karşı tahassun eder. İmanı, ona bir emniyet-i tamme verir.
-</div>
-<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
+Вярващият е убеден в думите си и затова във всяко нещо открива врата, разтворена към хранилищата на Божието милосърдие, почуква там със своя зов (дуа) и вижда, че всяко нещо се подчинява на повелята на своя Господ. Той смирено търси при Него убежище и намира защ-ита срещу всяка беда, като се опира на упова-нието на Него. Вярата му го дарява с чувство за пълна безопасност и съвършена увереност.
-Evet, her hakiki hasenat gibi cesaretin dahi menbaı, imandır, ubudiyettir. Her seyyiat gibi cebanetin dahi menbaı, dalalettir. Evet, tam münevverü’l-kalp bir âbidi, küre-i arz bomba olup patlasa ihtimaldir ki onu korkutmaz. Belki hârika bir kudret-i Samedaniyeyi, lezzetli bir hayret ile seyredecek. Fakat meşhur bir münevverü’l-akıl denilen kalpsiz bir fâsık feylesof ise gökte bir kuyruklu yıldızı görse yerde titrer. “Acaba bu serseri yıldız arzımıza çarpmasın mı?” der, evhama düşer. (Bir vakit böyle bir yıldızdan Amerika titredi. Çokları gece vakti hanelerini terk ettiler.)
-</div>
-<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
+Да, изворът на смелостта като всички истин-ски добри дела е вярата и богослуженето. А из-ворът на страхливостта като всички лоши дела е заблудата и глупостта.
-Evet insan, nihayetsiz şeylere muhtaç olduğu halde, sermayesi hiç hükmünde… Hem nihayetsiz musibetlere maruz olduğu halde, iktidarı hiç hükmünde bir şey… Âdeta sermaye ve iktidarının dairesi, eli nereye yetişirse o kadardır. Fakat emelleri, arzuları ve elemleri ve belaları ise dairesi, gözü, hayali nereye yetişirse ve gidinceye kadar geniştir. Bu derece âciz ve zayıf, fakir ve muhtaç olan ruh-u beşere ibadet, tevekkül, tevhid, teslim; ne kadar azîm bir kâr, bir saadet, bir nimet olduğunu bütün bütün kör olmayan görür, derk eder.
-</div>
-<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
+Ако земното кълбо се превърне в разру-шителна бомба и се взриви, то навярно не ще изплаши никой божи раб с озарено сърце. На-против, той ще гледа на нея като на чудо от чудесата на вечната Божия мощ и ще й се любу-ва с с възхита и наслада. А разпътникът, който има мъртво сърце, дори ако е философ, смятан за човек с голям ум, ако види на небето комета, го обзема страх, трепери от ужас и се пита с тревога: “Дали не ще се сблъска със земята?” И се озовава в долината на химерите. (Някога американците трепереха заради комета, появи-ла се на небето, а някои дори изоставиха зара-ди нея домовете си в нощните часове.)
-Malûmdur ki zararsız yol, zararlı yola –velev on ihtimalden bir ihtimal ile olsa– tercih edilir. Halbuki meselemiz olan ubudiyet yolu, zararsız olmakla beraber, ondan dokuz ihtimal ile bir saadet-i ebediye hazinesi vardır. Fısk ve sefahet yolu ise –hattâ fâsıkın itirafıyla dahi– menfaatsiz olduğu halde, ondan dokuz ihtimal ile şakavet-i ebediye helâketi bulunduğu, icma ve tevatür derecesinde hadsiz ehl-i ihtisasın ve müşahedenin şehadetiyle sabittir ve ehl-i zevkin ve keşfin ihbaratıyla muhakkaktır.
-</div>
-<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
+Да, въпреки че потребностите на хората се простират до безброй неща, техният капитал е все едно липсва. Въпреки че са изложени на безброй беди, възможностите им също са ни-щожно жалки. Обхватът на капиталите и въз-можностите им стига дотам, докъдето ръцете им могат да се прострат, обаче надеждите, же-ланията, болките и бедите им стигат толкова надалеч в широтата си, колкото погледът и въо-бражението им.
-Elhasıl: '''Âhiret gibi dünya saadeti dahi ibadette ve Allah’a asker olmaktadır.''' Öyle ise biz daima اَل۟حَم۟دُ لِلّٰهِ عَلَى الطَّاعَةِ وَالتَّو۟فٖيقِ demeliyiz ve Müslüman olduğumuza şükretmeliyiz.
-</div>
+Колко се нуждае слабият и безпомощен чо-вешки дух от истините на богослуженето и упо-ваването в Аллах, единобожието и подчинени-ето, и колко велика полза, щастие и блаженство получава от това! Който не е изгубил напълно зрението си, той вижда това и го осъзнава.
+Из-вестно е, че безвредният път е предпочитан пред носещия вреда, дори ако вероятността да се получи полза е едно от десет. Впрочем освен че пътят на богослуженето, разглеждан тук от нас, е лишен от вреда и вероятността за извли-чане на полза е девет от десет, той ни дава съкровище на вечното щастие. А пътят на греха и слабоумието, освен че е лишен от полза, по признание на самия грешник, е причина за вечно злощастие и гибел със сигурна загуба и липса на благо в съотношение едно към десет. Този факт е категорично потвърден от свиде-телството на безчет компетентни и удостоверя-ващи хора с последователност и единодушие. Това е напълно сигурно в светлината на съоб-щеното от хората, които са изпитали и разкрили истината.
+От всичко това стигаме до заключението:
+Щастието в земния живот, също както и в от-въдния, се състои в поклонението и в чистото воинско служене на Аллах. Ние трябва постоя-нно да повтаряме:
+اَل۟حَم۟دُ لِلّٰهِ عَلَى الطَّاعَةِ وَالتَّو۟فٖيقِ “Слава на Аллах за покорството пред Него и за успеха!” Нека благодарим на Него, Преславния и Всевишния, че сме мюсюлмани!
 <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">