Onuncu Söz/bg: Revizyonlar arasındaki fark

    Risale-i Nur Tercümeleri sitesinden
    ("Целта на тези тържества е да се достигне велико щастие, върховен съд и високи, скрити от нас намерения." içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu)
    Değişiklik özeti yok
     
    (2 kullanıcıdan 310 ara revizyon gösterilmiyor)
    147. satır: 147. satır:
    Целта на тези тържества е да се достигне велико щастие, върховен съд и високи, скрити от нас намерения.
    Целта на тези тържества е да се достигне велико щастие, върховен съд и високи, скрити от нас намерения.


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    === Единадесетн аснект.  ===
    === '''ON BİRİNCİ SURET''' ===
    Gel, ey muannid arkadaş! Bir tayyareye, ya şarka veya garba yani mazi ve müstakbele giden bir şimendifere binelim. Şu mu’cizekâr zatın, sair yerlerde ne çeşit mu’cizeler gösterdiğini görelim. İşte bak, gördüğümüz menzil ve meydan ve meşher gibi acayipler, her tarafta bulunuyor. Lâkin sanatça, suretçe birbirinden ayrıdırlar. Fakat buna iyi dikkat et ki o sebatsız menzillerde, o devamsız meydanlarda, o bekasız meşherlerde; ne kadar bâhir bir hikmetin intizamatı, ne derece zâhir bir inayetin işaratı, ne mertebe âlî bir adaletin emaratı, ne derece vâsi bir merhametin semeratı görünüyor. Basîretsiz olmayan herkes, yakînen anlar ki onun hikmetinden daha ekmel bir hikmet ve inayetinden daha ecmel bir inayet ve merhametinden daha eşmel bir merhamet ve adaletinden daha ecell bir adalet olamaz ve tasavvur edilemez.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Ела, упорстващи приятелю, да се качим на самолет или влак, да отидем на изток или на запад, тоест в миналото или в бъдещето, за да станем свидетели на разнообразните чудеса, които Владетелят е изявил навсякъде! Удивителните неща, които съзираме тук, на изложбата, или на площада, или в двореца, имат образци на всяко място, но са различни по форма и структура. Вгледай се в това, спътнико, за да видиш колко изявен е порядъкът на мъдростта, колко ясни са признаците на загрижеността, колко отчетливи са белезите на справедливостта и до каква степен се разкриват плодовете на всеобхватното милосърдие в тези променящи се дворци, по тези рушащи се площади, в тези изчезващи изложби. Който не е изгубил зрението си, категорично разбира, че не съществува и не е възможно да си представим по-съвършена мъдрост от тази на Владетеля, нито грижа, по-красива от Неговата, нито милосърдие, по-всеобхватно от Неговото, нито справедливост, по-величествена от Неговата.
    Eğer faraza tevehhüm ettiğin gibi daire-i memleketinde daimî menziller, âlî mekânlar, sabit makamlar, bâki meskenler, mukim ahali, mesud raiyeti bulunmazsa şu hikmet, inayet, merhamet, adaletin hakikatlerine şu bekasız memleket mazhar olamadığı malûm ve onlara mazhar olacak, başka yerde de bulunmazsa o vakit gündüz ortasında güneşin ışığını gördüğümüz halde güneşi inkâr etmek derecesinde bir ahmaklıkla, şu gözümüz önündeki hikmeti inkâr etmek ve şu müşahede ettiğimiz inayeti inkâr etmek ve şu gördüğümüz merhameti inkâr etmek ve şu pek kuvvetli emaratı, işaratı görünen adaleti inkâr etmek lâzım gelir. Hem bu gördüğümüz icraat-ı hakîmane ve ef’al-i kerîmane ve ihsanat-ı rahîmanenin sahibini –hâşâ, sümme hâşâ!– sefih bir oyuncu, gaddar bir zalim olduğunu kabul etmek lâzım gelir. Bu ise hakikatlerin zıtlarına inkılabıdır. Halbuki inkılab-ı hakaik, bütün ehl-i aklın ittifakıyla muhaldir, mümkün değildir. Yalnız, her şeyin vücudunu inkâr eden sofestaî eblehler hariçtir.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Но ако това царство, както се знае, е неспособно да изяви истините на тази мъдрост, загриженост, милосърдие и справедливост, и ако там, в средището на Неговото владение, както си въобразяваш, не съществуват вечни дворци, забележителни места, приятни вечни жилища, завинаги настанени обитатели, блажени поданици, чрез които мъдростта, загрижеността, милосърдиетоисправедливостта да се реализират, тогава би трябвало да отречем мъдростта, която виждаме, да отречем загрижеността, която наблюдаваме, да отречем милосърдието, на което сме свидетели, да отречем признаците и белезите на яснатаиосезаема справедливост. Това би било също такава откровена глупост, както някой да съзира слънчевата светлина, но да отрича самото слънце по пладне. Би следвало тогава да стигнем и до заключението, че Извършителят на всичко, което виждаме – мерките, отличаващи се с мъдрост, делата, насочени към благородни цели, добротворствата, преизпълнени с милосърдие – всъщност само се забавлява, играе си и мами. Опазил Бог, опазил Бог, така истините се превръщат в своята противоположност! Разумните хора са единодушни, че това е невъзможно. Изключение прави само глупавият софист, който отрича съществуването на нещата и дори собственото си съществуване.
    Demek, bu diyardan başka bir diyar vardır. Onda bir mahkeme-i kübra, bir ma’dele-i ulyâ, bir mekreme-i uzma vardır ki tâ şu merhamet ve hikmet ve inayet ve adalet tamamen tezahür etsinler.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Следователно има други освен тези домове и в тях се намира върховен съд, висша съдебна палата, велико средище на щедрост, за да може цялото това милосърдие, мъдрост, загриженост и справедливост да се изяви ясно и отчетливо.
    === '''ON İKİNCİ SURET''' ===
    Gel şimdi döneceğiz. Şu cemaatlerin reisleriyle ve zabitleriyle görüşeceğiz ve teçhizatlarına bakacağız ki o teçhizat, yalnız o meydandaki kısa bir müddet içinde geçinmek için mi verilmiştir yahut başka yerde uzun bir saadet hayatı tahsil etmek için mi verilmiştir, görelim. Herkese ve her teçhizata bakamayız. Fakat numune için şu zabitin cüzdan ve defterine bakacağız:
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    === Дванадесегн аснекг. ===
    Bu cüzdanda zabitin rütbesi, maaşı, vazifesi, matlubatı, düstur-u harekâtı vardır. Bak, bu rütbe birkaç günlük için değil; pek uzun bir zaman için verilebilir. “Şu maaşı hazine-i hâssadan filan tarihte alacaksın.” yazılıdır. Halbuki o tarih, çok zaman sonra ve bu meydan kapandıktan sonra gelir. Şu vazife ise şu muvakkat meydana göre değil, belki padişahın kurbünde daimî bir saadeti kazanmak için verilmiştir. Şu matlubat ise birkaç günlük bu misafirhanede geçinmek için olamaz. Belki uzun ve mesudane bir hayat için olabilir. Şu düstur ise bütün bütün açığa verir ki cüzdan sahibi başka yere namzettir, başka âleme çalışır.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Ела сега да се върнем, друже, за да се срещнем с водачите и офицерите на тези групи! Виж тяхното снаряжение! Дали те са снабдени с него, за да прекарат кратък период от време в този тренировъчен лагер, или им е дарено, за да водят дълъг щастлив живот на друго място? И понеже не можем да се срещнем с всеки поотделно, и не е по силите ни да се запознаем с всички техни принадлежности и екипировки, ще се опитаме да получим информация за личната карта и за досието само на един от тях, който да ни служи за модел и образец.
    Bak şu defterlerde, âletler teçhizatının suret-i istimali ve mes’uliyetler vardır. Halbuki eğer yalnız bu meydandan başka âlî, daimî bir yer bulunmazsa şu muhkem defter, o kat’î cüzdan, bütün bütün manasız olur. Hem şu muhterem zabit ve mükerrem kumandan ve muazzez reis; bütün ahaliden aşağı, herkesten daha bedbaht, daha bîçare, daha zelil, daha musibetli, daha fakir, daha zayıf bir derekeye düşer. İşte buna kıyas et. Hangi şeye dikkat etsen şehadet eder ki bu fâniden sonra bir bâki var.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    В неговата лична карта откриваме офицерския му чин, заплатата, задачата, привилегиите, сферата на дейност и всичко свързано с положението му. Забележи, неговият ранг не е за броени дни, а е за дълъг период! В личната му карта е написано, че ще получи заплатата си от специалната хазна на еди-коя си дата, но този ден е твърде далеч и ще настъпи едва след като приключат задачите по тренировката в лагера. Функцията му не съответства на този временен полигон и не хармонира с него, а има за цел да бъде спечелено вечно щастие на извисено място при Всемогъщия Цар. Задълженията му също не могат да бъдат свързани с прекарването на броени дни в тази странноприемница, а са насочени към друг, вечен и блажен живот. От личната му карта става напълно ясно, че нейният носител е подготвен за друго място и се стреми към друг свят.
    Ey arkadaş!
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Виж сега тези регистри, в които се определят начинът на използване на оборудването и произтичащите от това отговорности. Ако някъде не съществуваше друго издигнато и вечно положение освен настоящото място, не биха имали смисъл нито прецизната лична карта, нито подреденият регистър, и уважаваният офицер, и почитаният военачалник, и посрещаният с благоговение водач биха изпаднали на дъното и биха изпитали злощастие, унижение, позор, беда, изнемога, бедност. Направи и други паралели – където и да се взреш, разсъждавайки, погледът и мисълта ще те доведат до извода, че след тази тленност има вечност.
    Demek, bu muvakkat memleket bir tarla hükmündedir, bir talimgâhtır, bir pazardır. Elbette arkasında bir mahkeme-i kübra, bir saadet-i uzma gelecektir. Eğer bunu inkâr etsen bütün zabitlerdeki cüzdanları, defterleri, teçhizatları, düsturları belki şu memleketteki bütün intizamatı, hattâ hükûmeti inkâr etmeye mecbur olursun ve bütün vaki olan icraatın vücudunu tekzip etmek lâzım gelir. O vakit sana, insan ve zîşuur denilmez. Sofestaîlerden daha akılsız olursun.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Приятелю,
    Sakın zannetme, tebdil-i memleket delilleri bu On İki Surete münhasırdır. Belki hadd ü hesaba gelmez emareler, deliller var ki: Şu kararsız mütegayyir memleket; zevalsiz, müstekar bir memlekete tahvil edilecektir. Hem hadd ü hesaba gelmez işaretler, alâmetler var ki: Bu ahali, şu muvakkat misafirhanelerden alınacak, saltanatın makarr-ı daimîsine gönderilecek.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    това временно царство е само подобно на поле с насаждения, на място за обучение, на пазар за търговия. Би трябвало след него да дойде върховен съд и велико щастие. Ако отречеш това, ще бъдеш принуден да отхвърлиш всички офицерски лични карти и регистри, цялото снаряжение и оборудване, всички указания, а дори ще се наложи да отречеш всички институции в царството, и накрая – съществуването на самата държава. При това би трябвало да опровергаеш и всички произтичащи действия. Тогава не би могло да се наричаш одухотворен човек, а ще бъдеш по-глупав и от софистите.
    Bâhusus, gel sana On İki Suret kuvvetinden daha kuvvetli bir bürhan daha göstereceğim.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Пази се, пази се да не предположиш, че аргументите и знаците за превръщането на това царство в друго се ограничават в дванадесетте споменати аспекта, защото съществуват безчет и безброй факти и доказателства, които сочат, че променящото се и изчезващо царство ще се превърне в друго, трайно и вечно, и многото, многото признаци и факти категорично потвърждават, че хората ще бъдат прехвърлени от временната и мимолетна странноприемница във вечното и пребъдващо средище на властта.
    İşte gel, bak, şu uzaktaki görünen cemaat-i azîme içinde, evvel adada gördüğümüz büyük nişan sahibi Yaver-i Ekrem bir tebligatta bulunuyor. Gidelim, dinleyelim. Bak, o parlak yaver-i ekrem, bak o yüksekte ta’lik edilmiş ferman-ı a’zamı ahaliye bildiriyor ve diyor ki:
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Ела, друже, за да формулирам пред теб още по-силен и ясен довод в сравнение с дванадесетте аргумента, споменати в предходните аспекти.
    “Hazırlanınız; başka, daimî bir memlekete gideceksiniz. Öyle bir memleket ki bu memleket ona nisbeten bir zindan hükmündedir. Padişahımızın makarr-ı saltanatına gidip merhametine, ihsanlarına mazhar olacaksınız. Eğer güzelce bu fermanı dinleyip itaat etseniz. Yoksa isyan edip dinlemezseniz müthiş zindanlara atılacaksınız.” gibi tebligatta bulunuyor.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Ела, виж благородния Пратеник, носител на високи отличия, когото срещнахме преди на острова! Той нещо съобщава на огромните множества, които съзираме от разстояние. Да отидем и да го чуем. Слушай, ето той тълкува пред насъбраните хора върховен царски декрет и го разяснява с думите:
    Sen de görüyorsun ki o ferman-ı a’zamda öyle i’cazkâr bir turra var ki hiçbir vechile kabil-i taklit değil. Senin gibi sersemlerden başka herkes, o ferman, padişahın fermanı olduğunu kat’î bilir. Ve o parlak yaver-i ekremde öyle nişanlar var ki senin gibi körlerden başka herkes o zatı, padişahın pek doğru tercüman-ı evamiri olduğunu yakînen anlar.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    "Пригответе се! Вие ще отпътувате в друго, вечно царство. Колко велико е то и прелестно! Настоящото наше владение изглежда като затвор в сравнение с другото. Ако чуете това положение, вникнете в него и умело го изпълните, ще бъдете достойни за милосърдието и добротворството на нашия Владетел в Неговото средище, накъдето всички ще се насочите. Иначе страховити зандани ще бъдат възмездието ви за вашето неподчинение и нехайство."
    Acaba o yaver-i ekrem, o ferman-ı a’zamla beraber bütün kuvvetiyle dava edip tebliğ ettikleri şu tebdil-i memleket meselesi, hiç kabil midir ki itiraz kabul etsin? Evet, kabil değil. İllâ ki bütün bu gördüğümüz her şeyi inkâr edesin.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Такъв декрет предава той на присъстващите, а ти виждаш, че този велик документ е скрепен с неподражаемия му печат. Още щом погледнат високите отличия, с които Пратеникът е увенчан, всички – с изключение на такива слепци като теб – категорично осъзнават, че той добросъвестно известява повелите на Владетеля.
    Şimdi ey arkadaş! Söz senindir, söyle. Ne diyorsan de!
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Как мислиш, възможно ли е да се противопоставим по въпроса за преминаването от едно в друго царство – в онова, към което призовава знатният Пратеник с цялата си сила и което се съдържа във висшия царски декрет? Не, това е абсолютно изключено освен ако отречеш всички факти и събития, на които си свидетел.
    — Ben ne diyeceğim, daha buna karşı bir şey denebilir mi? Gündüz ortasında güneşe karşı söz söylenir mi? Yalnız derim ki: Elhamdülillah, yüz bin defa şükür olsun ki vehim ve heva tahakkümünden, nefis ve heves esaretinden kurtulup daimî hapis ve zindandan halâs oldum ve inandım ki: Bu karmakarışık, kararsız misafirhanelerden başka ve kurb-u şahanede bir diyar-ı saadet vardır, biz de ona namzediz.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Сега, приятелю, е твой ред да говориш. Кажи, каквото желаеш!
    İşte haşir ve âhiretten kinaye ve ibaret olan şu hikâye-i temsiliye burada tamam oldu.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    — Какво бих могъл да кажа? Много ли възражения са останали пред тези истини? Може ли да се попита къде е слънцето, след като е в зенита си? Всичко, което искам да кажа, е: "Хвала на Аллах! Хиляди и хиляди благодарности! Вече се избавих от клопката на внушенията и страстите, освободих се от плена на душата и от вечния затвор и повярвах, че при възвеличавания Владетел съществува блажен дом и че ние сме подготвени да отидем там след настоящия тленен и несигурен дом.
    Şimdi tevfik-i İlahî ile hakikat-i ulyâya geçeceğiz. Geçmiş On İki Surete mukabil '''On İki mütesanid Hakikat''' ile bir '''Mukaddime''' beyan edeceğiz.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Така завършва тази история, в която се подразбира Възкресението и отвъдният живот.
    <nowiki>*</nowiki>  *  *
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    А сега с благоволението на Върховния, Всемогъщия ще преминем към висшите правди и ще ги разясним в дванадесет истини – паралел с разгледаните по-горе дванадесет аспекта, – които взаимно се подкрепят и са свързани помежду си, и са предшествани от въведение.
    == '''MUKADDİME''' ==
    Birkaç işaretle, başka yerlerde yani Yirmi İkinci, On Dokuzuncu, Yirmi Altıncı Sözlerde izah edilen birkaç meseleye işaret ederiz.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    <nowiki>*</nowiki> * *
    === '''BİRİNCİ İŞARET''' ===
    Hikâyedeki sersem adamın o emin arkadaşıyla üç hakikatleri var.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    == ВЪВЕДЕНИЕ ==
    '''Birincisi:''' Nefs-i emmarem ile kalbimdir.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Тук ще дадем само отделни указания по въпроси, които разяснихме на други места, по-точно в Двадесет и второ слово, Деветнадесето слово и Двадесет и шесто слово.
    '''İkincisi:''' Felsefe şakirdleriyle Kur’an-ı Hakîm tilmizleridir.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    === Първо указанне ===
    '''Üçüncüsü:''' Ümmet-i İslâmiye ile millet-i küfriyedir.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Три са истините на нехайния и на съветващия го верен приятел, които бяха споменати в предходната история:
    '''Felsefe şakirdleri ve millet-i küfriye ve nefs-i emmarenin en müthiş dalaleti, Cenab-ı Hakk’ı tanımamaktadır.''' Hikâyede nasıl emin adam demişti: “Bir harf kâtipsiz olmaz, bir kanun hâkimsiz olmaz.” Biz de deriz:
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    • непокорната ми душа и сърцето ми;
    Nasıl ki bir kitap, bâhusus öyle bir kitap ki her kelimesi içinde küçük kalemle bir kitap yazılmış, her harfi içinde ince kalem ile muntazam bir kaside yazılmış. Kâtipsiz olmak, son derece muhaldir.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    • усвояващите философията и учениците на Свещения Коран;
    Öyle de şu kâinat nakkaşsız olmak, son derece muhal-ender muhaldir. Zira bu kâinat öyle bir kitaptır ki her sahifesi çok kitapları tazammun eder. Hattâ her kelimesi içinde bir kitap vardır. Her bir harfi içinde bir kaside vardır. Yeryüzü bir sahifedir, ne kadar kitap içinde var. Bir ağaç bir kelimedir, ne kadar sahifesi vardır. Bir meyve, bir harf; bir çekirdek, bir noktadır. O noktada koca bir ağacın programı, fihristesi var. İşte böyle bir kitap, evsaf-ı celal ve cemale, nihayetsiz kudret ve hikmete mâlik bir Zat-ı Zülcelal’in nakş-ı kalem-i kudreti olabilir. Demek, âlemin şuhuduyla bu iman lâzım gelir. İllâ ki dalaletten sarhoş olmuş ola.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    • изповядващите неверието и ислямската общност.
    Hem nasıl ki bir hane ustasız olmaz. Bâhusus öyle bir hane ki hârika sanatlarla, acib nakışlarla, garib ziynetlerle tezyin edilmiş. Hattâ her bir taşında, bir saray kadar sanat dercedilmiş. Ustasız olmak, hiçbir akıl kabul edemez, gayet mahir bir sanatkâr ister. Bâhusus o saray içinde sinema perdeleri gibi her saatte hakiki menziller teşkil edilip kemal-i intizamla elbise değiştirdiği gibi değiştiriyor. Hattâ her bir hakiki perde içinde, müteaddid küçük küçük menziller icad ediliyor.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Липсата на знание за Пречистия и Всевишния Аллах е причината усвояващите философията, изповядващите неверието и непокорната душа да изпаднат в ужасяваща заблуда. Както верният наставник от историята бе казал, че е невъзможно да има буква, без някой да я е написал, а също и закон, без някой да е отсъдил, така и ние казваме следното.
    Öyle de şu kâinat nihayetsiz hakîm, alîm, kadîr bir sâni’ ister. Çünkü şu muhteşem kâinat öyle bir saraydır ki ay, güneş lambaları; yıldızlar, mumları; zaman, bir ip, bir şerittir ki o Sâni’-i Zülcelal her sene bir başka âlemi ona takıp gösteriyor. O taktığı âlemin içinde üç yüz altmış tarzda muntazam suretlerini tecdid ediyor. Kemal-i intizamla ve hikmetle değiştiriyor. Yeryüzünü bir sofra-i nimet yapmış ki her bahar mevsiminde, üç yüz bin enva-ı masnuatıyla tezyin ediyor. Hadd ü hesaba gelmez enva-ı ihsanatıyla dolduruyor. Öyle bir tarzda ki nihayet ihtilat içinde ve karışmış oldukları halde, nihayet derecede imtiyaz ve farkla birbirlerinden ayrılıyor. Başka cihetleri buna kıyas et… Nasıl, böyle bir sarayın Sâni’inden gaflet edilebilir?
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Абсурдно е да има книга без автор, особено книга като тази - всяка нейна дума съдържа цяла книга, изписана с точен калем, и под всяка нейна буква се крие поема, разкрасена от извисено перо. Най-големият абсурд е тази вселена да бъде без създател,
    Hem nasıl ki bulutsuz, gündüz ortasında, güneşin deniz yüzünde bütün kabarcıklar üstünde ve karada bütün parlak şeylerde ve karın bütün parçalarında cilvesi göründüğü ve aksi müşahede edildiği halde güneşi inkâr etmek, ne derece acib bir divanelik hezeyanıdır. Çünkü o vakit bir tek güneşi inkâr ve kabul etmemekle; katarat sayısınca, kabarcıklar miktarınca, parçalar adedince, hakiki ve bi’l-asale güneşçikleri kabul etmek lâzım geliyor.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    околкото тя е подобна на велика книга - всяка нейна страница съдържа много книги и дори всяко нейно слово е книга, и всяка нейна буква е поема.
    Her zerrecikte (ki ancak bir zerre sıkışabildiği halde) koca bir güneşin hakikatini içinde kabul etmek lâzım geldiği gibi, aynen öyle de şu sıravari içinde her zaman hikmetle değişen ve düzgünlük içinde her vakit tazelenen şu muntazam kâinatı görüp Hâlık-ı Zülcelal’i evsaf-ı kemaliyle tasdik etmemek, ondan daha berbat bir dalalet divaneliğidir, bir mecnunluk hezeyanıdır. Zira her şeyde, hattâ her bir zerrede bir uluhiyet-i mutlaka kabul etmek lâzımdır. Çünkü mesela, havanın her bir zerresi; her bir çiçek ile her bir meyveye, her bir yaprağa girer ve işleyebilir. İşte şu zerre, eğer memur olmazsa bütün girebildiği ve işlediği masnuların tarz-ı teşkilatını ve suretlerini ve heyetlerini bilmek lâzımdır, tâ içinde işleyebilsin. Demek, muhit bir ilim ve kudrete mâlik olmalı ki böyle yapsın.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Повърхността на земята е единствена страница, а колко много книги има по нея! И дървото е единствена дума, а колко много страници съдържа! Книга като тази не може да бъде сътворена от друг освен от перото на Всемогъщ, който се отличава с красота, величие и абсолютна мъдрост. Тоест самото наблюдаване и съзерцание на света изисква да повярваме, освен ако някой е пиян от заблуда.
    Mesela, toprakta her bir zerresi kabildir ki muhtelif bütün tohumlar ve çekirdeklere medar ve menşe olsun. Eğer memur olmazsa lâzım geliyor ki otlar ve ağaçlar adedince manevî cihazat ve makineleri tazammun etsin. Veyahut onların bütün tarz-ı teşkilatını bilir, yapar, bütün onlara giydirilen suretleri tanır, dikebilir bir sanat ve kudret vermek lâzım gelir.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Не може да има дом без строител, и особено този дом, украсен с най-прелестните шедьоври, декориран с най-възхитителните и блестящи орнаменти и построен с необичайно майсторство, и дори във всеки негов камък се въплъщава изкуството, вложено в цялата постройка.
    Daha sair mevcudatı da kıyas et. Tâ anlayacaksın ki her şeyde aşikâre, vahdaniyetin çok delilleri var. Evet, bir şeyden her şeyi yapmak ve her şeyi bir tek şey yapmak, her şeyin hâlıkına has bir iştir.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Разумен човек не би приел мнението, че подобен дом не е създаден от умел строител. И нещо повече, всеки час в Своето средище Той изгражда с пределен ред и хармония реални жилища, променя ги със съвършена стриктност и лекота, сякаш сменява дрехи, и дори във всеки реален епизод сътворява по няколко малки стаи във всяко отделение.
    وَاِنْ مِنْ شَىْءٍ اِلَّا يُسَبِّحُ بِحَمْدِه۪   ferman-ı zîşanına dikkat et.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Би трябвало тази велика вселена да има абсолютно премъдър, всезнаещ и всемогъщ Творец, защото тя е като прекрасния дворец, и слънцето и луната са като негови лампи, звездите са свещите и фенерите му, а времето е лента, на която Преславният Създател всяка година закачва друг свят и изявява съществуването му. В него Той подновява образи, организирани в триста и шестдесет форми и типове, като извършва подмяната с пълна организираност и съвършена мъдрост, превръща земната повърхност в трапеза с блага, украсява я всяка пролет с триста хиляди вида от Своите творения, преизпълва я с безчет и безброй Свои дарове, като разграничава напълно създанията Си едно от друго въпреки тяхното взаимопроникване и взаимосвързване. По този начин би могъл да направиш паралел и с другите неща. И как е възможно тогава да не бъде забелязан Създателят на подобен огромен дворец!
    Demek, Vâhid-i Ehad’i kabul etmemek ile mevcudat adedince ilahları kabul etmek lâzım gelir.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    И още, колко голяма тъпота е да отричаш съществуването на слънцето в средата на деня, в неговия зенит, по времето, когато се вижда блясъкът на лъчите му и отражението на светлината му по пяната и по капчиците на морето, по лъскавите предмети на сушата, по искрящите кристалчета на снега, защото да отречеш и да отхвърлиш при това положение единственото слънце означава задължително да приемеш наличието на множество реални и самостойни малки слънца, толкова на брой, колкото са капките, мехурчетата и балончетата на пяната в морето, и колкото са кристалчетата на снега.
    === '''İKİNCİ İŞARET''' ===
    Hikâyede bir yaver-i ekremden bahsedilmiş ve denilmiş ki: “Kör olmayan herkes onun nişanlarını görmekle anlar ki o zat, padişahın emriyle hareket eder ve onun has bendesidir.” İşte o yaver-i ekrem, Resul-i Ekrem’dir (asm).
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Както е тъпота да се приеме, че във всеки отделен елемент, и дори в някакъв единичен атом, се съдържа велико слънце, така е още по-страшна и несъмнена заблуда, и нещо повече – лудост и безумие, – да не се вярва в Преславния Творец, да се отхвърлят атрибутите на Неговото съвършенство въпреки че се вижда колко вселената е организирана, с каква мъдрост и последователност всеки момент създанията се сменяват и идват едно след друго, как се обновяват с хармония и ред по всяко време. Защото тогава би трябвало да се приеме, че всяко отделно нещо и дори всеки атом притежава абсолютна божественост.
    '''Evet, şöyle müzeyyen bir kâinatın, öyle mukaddes bir Sâni’ine böyle bir Resul-i Ekrem, ışık şemse lüzumu derecesinde elzemdir.''' Çünkü nasıl güneş, ziya vermeksizin mümkün değildir. Öyle de uluhiyet de peygamberleri göndermekle kendini göstermeksizin mümkün değildir.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Всяка от частиците на атмосферата например може да влезе и да върши работата си във всеки цвят, във всеки плод, във всеки лист. Ако този атом не е управляван и не се подчинява на команда, той би трябвало да притежава знание за формите, образите, състава и структурата на всяко нещо, в което влиза, тоест да има всеобхватно знание и могъщество, за да е способен на това.
    Hem hiç mümkün olur mu ki nihayet kemalde olan bir cemal, gösterici ve tarif edici bir vasıta ile kendini göstermek istemesin?
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Всяка от частиците на пръстта например може да бъде причина за възникване на семената и за израстване на различните им видове. Ако те не са управлявани и не се подчиняват на команда, би трябвало да притежават толкова инструменти и органи, колкото са видовете треви и дървета, или да са дарени с такава мощ и майсторство, че да познават всички форми на строежа им и да ги възпроизвеждат, както и всичките им разновидности, и да ги създават.
    Hem mümkün olur mu ki gayet cemalde bir kemal-i sanat, onun üzerine enzar-ı dikkati celbeden bir dellâl vasıtasıyla teşhir istemesin?
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    По този начин може да се направи паралел с всички съществуващи неща, за да се разбере, че всяко от тях съдържа ясни и красноречиви доказателства за еднобожието.
    Hem hiç mümkün olur mu ki bir rububiyet-i âmmenin saltanat-ı külliyesi, kesret ve cüz’iyat tabakatında vahdaniyet ve Samedaniyetini, zülcenaheyn bir mebus vasıtasıyla ilanını istemesin? Yani o zat, ubudiyet-i külliye cihetiyle kesret tabakatının dergâh-ı İlahiye elçisi olduğu gibi kurbiyet ve risalet cihetiyle dergâh-ı İlahînin kesret tabakatına memurudur.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Да, сътворяването на всяко нещо от едно единствено нещо и сътворяването на едно единствено нещо от всяко нещо е специфична способност на Твореца на всяко нещо.
    Hem hiç mümkün olur mu ki nihayet derecede bir hüsn-ü zatî sahibi, cemalinin mehasinini ve hüsnünün letaifini âyinelerde görmek ve göstermek istemesin? Yani bir habib resul vasıtasıyla ki hem habibdir, ubudiyetiyle kendini ona sevdirir, âyinedarlık eder. Hem resuldür; onu mahlukatına sevdirir, cemal-i esmasını gösterir.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Нека разсъдим и размислим над следните Слова на Всевишния:
    Hem hiç mümkün olur mu ki acib mu’cizelerle, garib ve kıymettar şeylerle dolu hazineler sahibi, sarraf bir tarif edici ve vassaf bir teşhir edici vasıtasıyla enzar-ı halka arz ve başlarında izhar etmekle gizli kemalâtını beyan etmek irade etmesin ve istemesin?
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    وَاِنْ مِنْ شَىْءٍ اِلَّا يُسَبِّحُ بِحَمْدِه۪
    Hem mümkün olur mu ki bu kâinatı bütün esmasının kemalâtını ifade eden masnuatla tezyin ederek seyir için garib ve ince sanatlarla süslenilmiş bir saraya benzetsin de rehber bir muallim tayin etmesin?
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    “И няма нещо, което да не прославя Неговата възхвала.(17: 44)
    Hem hiç mümkün olur mu ki bu kâinatın sahibi, şu kâinatın tahavvülatındaki maksat ve gaye ne olacağını müş’ir tılsım-ı muğlakını hem mevcudatın “Nereden? Nereye? Necisin?üç sual-i müşkülün muammasını bir elçi vasıtasıyla açtırmasın?
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    И нека осъзнаем, че ако не вярваме в единия и единосъщия Бог, това изисква да вярваме в толкова много богове, колкото са създанията по света!
    Hem hiç mümkün olur mu ki bu güzel masnuat ile kendini zîşuura tanıttıran ve kıymetli nimetler ile kendini sevdiren Sâni’-i Zülcelal, onun mukabilinde zîşuurdan marziyatı ve arzuları ne olduğunu bir elçi vasıtasıyla bildirmesin?
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    === Второ указанне ===
    Hem hiç mümkün olur mu ki nev-i insanı, şuurca kesrete müptela, istidatça ubudiyet-i külliyeye müheyya suretinde yaratıp, muallim bir rehber vasıtasıyla onları kesretten vahdete yüzlerini çevirmek istemesin?
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    В предходната история бе споменат знатен пратеник и се каза, че който не е сляп, разбира, като види отличията му, че той е велика личност, подчиняваща се единствено на волята на Владетеля, и е подвластен на Него доверен управител. Това е най-великият ни Пратеник, Аллах да го благослови и с мир да го дари.
    Daha bunlar gibi çok vezaif-i nübüvvet var ki her biri bir bürhan-ı kat’îdir ki: '''Uluhiyet, risaletsiz olamaz.'''
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Да, подобна вселена-шедьовър и нейният пресвят Творец би трябвало да имат подобен благороден Пратеник, както и слънцето би трябвало да има ярка светлина. Защото както и слънцето не би могло да не излъчва светлина, така и божествеността не би могла да не се изявява, като изпраща знатни пратеници, мир на тях.
    Şimdi acaba âlemde Muhammed-i Arabî aleyhissalâtü vesselâmdan –beyan olunan evsaf ve vezaife– daha ehil ve daha câmi’ kim zuhur etmiş? Ve rütbe-i risalete ve vazife-i tebliğe ondan daha elyak, daha evfak hiç zaman göstermiş midir? Hayır, aslâ ve kat’â! Belki o, bütün resullerin seyyididir, bütün enbiyanın imamıdır, bütün asfiyanın serveridir, bütün mukarrebînin akrebidir, bütün mahlukatın ekmelidir, bütün mürşidlerin sultanıdır.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Възможно ли е пределно съвършена красота да не желае да изяви себе си чрез средство и водач, който да носи знание за нея?
    Evet, ehl-i tahkikatın ittifakıyla, şakk-ı kamer ve parmaklarından su akması gibi bine bâliğ mu’cizatından hadd ü hesaba gelmez delail-i nübüvvetinden başka, Kur’an-ı Azîmüşşan gibi bir bahr-i hakaik ve kırk vecihle mu’cize olan mu’cize-i kübra, güneş gibi risaletini göstermeye kâfidir. Başka risalelerde ve bilhassa Yirmi Beşinci Söz’de Kur’an’ın kırka karib vücuh-u i’cazından bahsettiğimizden burada kısa kesiyoruz.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Възможно ли е пределно красиво съвършенство да не иска да се разкрие чрез посредник, който да привлече погледите към нея?
    === '''ÜÇÜNCÜ İŞARET''' ===
    Hatıra gelmesin ki bu küçücük insanın ne ehemmiyeti var ki bu azîm dünya onun muhasebe-i a’mali için kapansın, başka bir daire açılsın? Çünkü bu küçücük insan, câmiiyet-i fıtrat itibarıyla şu mevcudat içinde bir ustabaşı ve bir dellâl-ı saltanat-ı İlahiye ve bir ubudiyet-i külliyeye mazhar olduğundan büyük ehemmiyeti vardır.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Hли е възможно цялостна власт на всеобхватно господство да не иска да обяви своята единственост и вечност на различните равнища чрез пратеник с две крила? Тоест с две качества: качеството на цялостното подчинение пред Бога - той представя равнищата на творенията пред Господното присъствие, и качеството на посланичеството и близостта до Него – той е пратеник на Пречистия до всички светове.
    Hem hatıra gelmesin ki kısacık bir ömürde nasıl ebedî bir azaba müstahak olur? Zira küfür; şu mektubat-ı Samedaniye derecesinde ve kıymetinde olan kâinatı manasız, gayesiz bir derekeye düşürdüğü için bütün kâinata karşı bir tahkir olduğu gibi, bu mevcudatta cilveleri, nakışları görünen bütün esma-i kudsiye-i İlahiyeyi inkâr ile red ve Ce­nab-ı Hakk’ın hakkaniyet ve sıdkını gösteren gayr-ı mütenahî bütün delillerini tekzip olduğundan nihayetsiz bir cinayettir. Nihayetsiz cinayet ise nihayetsiz azabı icab eder.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Hли е възможно някой, който притежава абсолютна красота, да не копнее сам да съзре и да покаже на творенията си прелестите и чара на своята хубост в огледала, които я отразяват? Тоест посредством любим пратеник. Той е любим заради обичта си към Пречистия Аллах, на Когото всеотдайно служи, и е любим Пратеник, защото кара творенията да обичат Пречистия Аллах, като изявява красотата на Неговите имена.
    === '''DÖRDÜNCÜ İŞARET''' ===
    Nasıl ki hikâyede on iki suretle gördük ki hiçbir cihetle mümkün değil, öyle bir padişahın, öyle muvakkat misafirhane gibi bir memleketi bulunsun da müstekar ve haşmetine mazhar ve saltanat-ı uzmasına medar diğer daimî bir memleketi bulunmasın.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Hли е възможно някой, който притежава съкровищници, препълнени с най-скъпоценни, чудни и изумителни неща, да не желае да изяви скритото си съвършенство и да не иска да го изложи на показ пред погледите на всички творения и да го разкрие пред очите им чрез някой, който умело го представя, обявява и описва?
    Öyle de hiçbir vecihle mümkün değil ki bu fâni âlemin bâki Hâlık’ı, bunu icad etsin de bâki bir âlemi icad etmesin. Hem mümkün değil şu bedî’ ve zâil kâinatın sermedî Sâni’i bunu halk etsin de müstekar ve daimî diğer bir kâinatı icad etmesin. Hem mümkün değil bu meşher ve meydan-ı imtihan ve tarla hükmünde olan dünyanın Hakîm ve Kadîr ve Rahîm olan Fâtır’ı onu yaratsın, onun bütün gayelerine mazhar olan dâr-ı âhireti halk etmesin.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Hли е възможно Онзи, Който е разхубавил вселената с творения, изразяващи съвършенството на Най-прекрасните Му имена, превърнал я е във великолепен дворец, декорирал я е с шедьоврите на удивителното Си майсторство и я е показал пред погледите, после да не възложи на някой пътеводител и учител задачата да я разяснява.
    Bu hakikate on iki kapı ile girilir. '''On iki hakikat''' ile o kapılar açılır. En kısa ve basitten başlarız:
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Hли е възможно Владетелят на тази вселена да не разкрие чрез пратеник каква е целта на промените в нея и какви намерения се преследват с този загадъчен талисман? H да не отговори чрез него на тайните на трите трудни за създанията въпроса: откъде идват? къде отиват? кои са те?
    === '''BİRİNCİ HAKİKAT''' ===
    ''Bab-ı rububiyet ve saltanattır ki ism-i Rabb’in cilvesidir.''
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Или е възможно Творецът – Носителят на величието, Който чрез тези красиви творения е дал знание за Себе Си на одушевените създания и ги е накарал да ги обикнат чрез скъпите Си дарове, да не им разясни чрез Негов Пратеник какво желае от тях и какво Го удовлетворява пред тези огромни дарове.
    Hiç mümkün müdür ki: Şe’n-i rububiyet ve saltanat-ı uluhiyet, bâhusus böyle bir kâinatı, kemalâtını göstermek için gayet âlî gayeler ve yüksek maksatlar ile icad etsin, onun gayat ve makasıdına karşı iman ve ubudiyetle mukabele eden mü’minlere mükâfatı bulunmasın ve o makasıdı red ve tahkir ile mukabele eden ehl-i dalalete mücazat etmesin?
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Или е възможно Творецът, Който е подложил на изпитание човешкия вид чрез промените в чувствата и посоките, и го е подготвил да има способност за цялостно и пълно богослужене, да не изиска представителите на този вид да насочат погледи от множествеността към единството чрез изпратен от Него ръководител.
    === '''İKİNCİ HAKİKAT''' ===
    ''Bab-ı kerem ve rahmettir ki Kerîm ve Rahîm isminin cilvesidir.''
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Съществуват и много други аргументи в допълнение към вече споменатите и всички те са категорични доказателства, които разясняват функциите и задачите на пророчеството и разкриват, че божествеността винаги се нуждае от посланик.
    Hiç mümkün müdür ki: Gösterdiği âsâr ile nihayetsiz bir kerem ve nihayetsiz bir rahmet ve nihayetsiz bir izzet ve nihayetsiz bir gayret sahibi olan şu âlemin Rabb’i; kerem ve rahmetine lâyık mükâfat, izzet ve gayretine şayeste mücazatta bulunmasın?
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    И така, появил ли се е на света някой по-достоен и повече съчетаващ споменатите качества и функции от хашимита Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари? Или има някой, на когото повече подобава положението на пратеник и задачата на вестител? Дали времето е изявило някой по-подходящ от него? Никак! И пак никак! Той стои пред всички пратеници, радост е за всички светци, владетел на всички наставници, връх на всички избраници и приближени до Бога,
    Evet, şu dünya gidişatına bakılsa görülüyor ki en âciz, en zayıftan tut '''(Hâşiye<ref>'''Hâşiye-1:''' Rızk-ı helâl, iktidar ile alınmadığına, belki iftikara binaen verildiğine delil-i kat’î: İktidarsız yavruların hüsn-ü maişeti ve muktedir canavarların dıyk-ı maişeti; hem zekâvetsiz balıkların semizliği ve zekâvetli, hileli tilki ve maymunun derd-i maişetle vücudca zayıflığıdır.  
     
    <br>
    творец на хиляди чудеса като разцепването на луната и извирането на вода между благородните му пръсти наред с безбройните знамения и доказателства за неговото пророчество. Заслужилите и учени хора са единодушни в това наред с Великия Коран, който е море на истините и е най-голямото чудо, защото, подобно на яркото слънце, е категорично доказателство за истинността на пророческата мисия. В Послания от светлина (Рисале-и Нур) и особено в Двадесет и nето слово аргументирахме красноречието на Корана в близо четиридесет аспекта.
    Demek rızık, iktidar ve ihtiyar ile makûsen mütenasiptir. Ne derece iktidar ve ihtiyarına güvense o derece derd-i maişete müptela olur.</ref>)''' tâ en kavîye kadar her canlıya lâyık bir rızık veriliyor. En zayıf, en âcize en iyi rızık veriliyor. Her dertliye ummadığı yerden derman yetiştiriliyor. Öyle ulvi bir keremle ziyafetler, ikramlar olunuyor ki nihayetsiz bir kerem eli içinde işlediğini bedaheten gösteriyor.
     
    </div>
    === Tрето указанне ===
     
    На никого не ще хрумне да изрече: "Какво значение и каква стойност има дребното човешко създание, след като ще дойде краят на великия земен свят и ще се разтвори друг, за да се направи равносметка на делата му! Защото въпреки че е твърде малък, човекът стои начело на създанията поради притежаваната от него комплексна и всеобхватна природа. Той е техен ръководител, глашатай, зовящ към Аллах и Неговата божественост, представител и изявител на цялостното и всеобхватно богослужене. Именно затова значението му е от изключителна важност.
     
    На никого не ще хрумне също: "Как може човекът да бъде осъден на вечно мъчение, след като животът му е твърде кратък?" Защото неверието е най-голям грях и безгранично престъпление. То низвергва до бездната на празнотата създанията, чиято стойност и положение са равностойни на тези на вечните Божии писания, и внушава илюзията, че сътворяването им е безцелно. Това е явно презрително отношение към всички създания и е отхвърляне на видимите светлини на всички Най-прекрасни имена, отхвърляне на следите им у създанията, и оттук е опровергаване на безбройните аргументи, сочещи истината за наличието на действителната същност на Пречистия и Всевишния. Всичко това е безгранично престъпление и като такова то изисква неограничено наказание.
     
    === Четвърто указанне ===
     
    Чрез дванадесетте аспекта на горния разказ видяхме, че по никакъв начин не е възможно велик владетел, който притежава временно царство, сякаш странноприемница, да няма друго, вечно и трайно царство, подобаващо на неговото величие и грандиозност, на положението на върховната му власт. Също така по никакъв начин не е възможно Безсмъртният Творец, Преславния, да не създаде траен свят, след като е сътворил този мимолетен свят. Не е възможно и Вечният Създател да е сътворил този шедьовър – изчезващата вселена, а да не създаде друга – трайна и безсмъртна. И не е възможно Премъдрият, Всемогъщият, Милостивият Творец да е създал този свят, който е сякаш всеобща изложба, опитно поле и временна нива, да не сътвори после отвъдния дом, разкриващ целите на настоящия и изявяващ умисъла за неговото съществуване.
     
    В тази истина може да се навлезе през дванадесет врати, които се отключват с дванадесет истини. Ще започнем с най-кратките и най-елементарните.
     
    === ПЪРВА ИСТИНА ===
     
    '''Вратата на господството и властта – 
изява на името Господа (ар-раб)'''
     
    Нима е възможно Онзи, Който има господстващо положение и божествена власт, и е създал подобна вселена-шедьовър с възвишени цели и велики намерения, изявявайки Своето съвършенство, да не възнагради после вярващите, които са приели с вяра и богослужене тези цели и намерения, и да не накаже заблудените, които са ги отхвърлили с отричане и презрение?
     
    === ВТОРА ИСТИНА ===
     
    '''Вратата на щедростта и милосърдието – 
изява на имената Прещедрия (ал-керим) 
и Милосърдния (ар-рахим)'''
     
    Възможно ли е Господът и Владетелят на този свят, Който проявява в дейността Си безгранична щедрост, безгранично милосърдие, безгранична мощ и безгранична ревност, да не определи за добротворстващите награда, която съответства на Неговата щедрост и милосърдие, и да не утвърди за злосторниците наказание, което отговаря на Неговата мощ и ревност?
     
    Ако човек се взре в хода на събитията, като започне от най-слабото и най-безпомощно живо създание(<ref>Неопровержимото доказателство, че законосъобразното препитание се дава в зависимост от нуждите, а не се взима чрез силата и способностите на създанието, е охолното съиfествуване на малките рожби, които са немоиfни и безпомоиfни, и недостигът на храна за хииfниците, угоеността на глупавите риби и слабостта на умните и хитри лисици и маймуни. Следователно препитанието се получава обратнопропорционално на волята и способността, тоест винаги когато създанието се опира на своето желание, то е подлагано на по-голямо изпитание чрез недостиг и трудно набавяне на храната. – Б. а.</ref>), и стигне до най-силното, ще открие, че всяко от тях получава препитание отвсякъде и дори Преславният дарява най-слабите и най-безпомощните с най-прекрасната и най-хубавата храна, и подпомага болните с лек, който ги изцерява. Така до безкрай се удовлетворяват потребностите на всеки нуждаещ се. Това великолепно щедро гостоприемство, трайно обилие и възвишено великодушие ни сочи ясно, че именно вечна щедра ръка действа и управлява нещата.
     
    Например когато всички дървета се обличат в одежди, сякаш са райски деви в зелена коприна, гиздят се с красиви скъпоценни цветове по тях и с прелестни плодове, поставят се в наша услуга с разнообразната си продукция от найвеликолепните и най-благите плодове в краищата на клоните си – нежните им ръце. По същия начин имаме възможност да събираме сладък, целебен за хората мед от насекоми с жило, да се обличаме в най-красивите и най-меките дрехи, изтъкани от насекоми без ръце, и се трупа за нас съкровище от велико милосърдие в твърде малко зрънце. Всичко това ясно ни показва изключително красива щедрост и изключително ласкава милост.
     
    И така, стремежът на всички творения, на малки и големи, с изключение на човека и на дивите животни, да изпълняват функциите си с пълен ред и съвършена точност, като се започне от слънцето, луната и земята и се стигне до найдребното създание, без никое да надхвърли и с един милиметър своите граници в рамките на пълно послушание и цялостно подчинение, изпълнени с велико страхопочитание... Всичко това разкрива, че тези творения се задвижват и се спират единствено по повеля на Великия, Носителя на мощта и славата.
     
    Изпълнената с жал и милосърдие грижа на майките за слабите им и безпомощни рожби(<ref>Да, това че гладният лъв предпочита пред себе си своето слабо чедо и му дава спечеленото с усилия парче месо, страхливият заек се нахвърля среиfу кучето и лъва в опит да заиfити малките си, а смокиновото дърво подготвя за своите рожби - плодовете си - чисто мляко от пръстта, всичко това ясно показва на прозорливите, че това става по повеля на Милостивия, Чиято милост е безгранична, на щедрия, Чиято иfедрост е безпределна, на Жалостивия, Чиято жал и състрадание са необятни. След като животните и растенията, лишени от съзнание и разум, извършват действия, отличаваиfи се с изключително съзнание, разумност и мъдрост, това по необходимост разкрива, че някой абсолютно всесведуиf и абсолютно премъдър ги води и насочва към тези действия и те се подчиняват на заповедите му. – Б. а.
    </ref>), независимо дали са растения, животни или хора, и кърменето им с великолепната пивка храна – млякото – показва грандиозността на Божиите проявления и широтата на универсалното милосърдие.
     
    Господарят и Управителят на този свят притежава такава всеобхватна щедрост и безкрайно милосърдие, абсолютна слава и мощ – а те изискват да се възпитават пренебрежителните, и абсолютната всеобхватна щедрост предполага безгранично гостоприемство, и милосърдието, което обхваща всяко нещо, налага подобаващо му добротворство. Но в чезнещия свят и в краткия живот се реализира само твърде нищожна част от всичко това и тя е като капка в морето.
     
    Докато това е така, би трябвало да съществува блажен дом, който е достоен за подобна универсална щедрост и се намира в хармония с всеобхватното милосърдие. Иначе е необходимо да се отрече видимото за нас състрадание, а това би било подобно на отричането на слънцето, след като светлината му изпълва деня. И поне- 
же безследното изчезване изисква да се отхвърли истината за наличие на милосърдие в битието, това става, като състраданието се заменя с беда, любовта – с гняв, благодеянието – с отмъщение, сладостта – с болка, а похвалният разум се превръща в злополучна даденост.
     
    Би трябвало да има и дом за възмездие, който да съответства на Божията слава и мощ и да бъде в хармония с тях, защото често угнетителят запазва своето могъщество, а угнетеният - своята принизеност и покорство, после отпътуват в съответното си положение, без да получат нито наказание, нито възмездие.
     
    Следователно не става дума за никакъв пропуск въпреки че нещата са оставени за върховен съд. Въпросът не е бил и не ще бъде пренебрегнат, а наказанието навярно само е отсрочено в земния живот. Фактът, че през отминалите векове метежни и бунтовни народи са сполетявани от мъчение, ни разкрива, че човек не е оставен без юзди, на свобода, да му диктуват страстите, ае винаги изложен на ударите на Носителя на могъществото и величието.
     
    Да, ако човекът, който единствен измежду всички творения е обвързан с велики задачи и е снабден с цялостни природни способности, не е узнал своя Господ чрез вярата, след като Преславния му е дал знание за Себе Си чрез Своите шедьоври - прецизно организираните Си творения... Ако не е спечелил любовта Му чрез доближаване до Него посредством богослуженето, след като Той му е вдъхнал любов към Себе Си и му е дал знание за личността Си чрез сътворените за хората разнообразни красиви плодове, сочещи всеобхватното Му милосърдие... Ако не се е отнесъл към Него с почитта и благоговението, подобаващи на признателността и прославата, след като Той му е разкрил Своята любов и милосърдие чрез многото Си дарове... Да, ако този човек не е узнал така своя Господ, как ще бъде оставен той без последствия и без възмездие, и без Носителят на могъществото и величието да е приготвил за него дом за наказание?
     
    И възможно ли е този милосърден Господ да не дари дом за награда и вечно блаженство на онези вярващи, които са възприели даденото им от Него знание и са Го познали чрез вярата, откликнали са на внушената им от Него любов и са Го обикнали чрез богослуженето, оценили са милосърдието Му към тях и се отнасят към Него с почит и благоговение чрез признателността.
     
    === ТРЕТА ИСТИНА ===
     
    '''Вратата на мъдростта и справедливостта – 
изява на имената Премъдрия (ал-каким) и 
Пресправедливия (ал-адил)'''
     
    Възможно ли е(<ref>Изразът "възможно ли е?" се повтаря много пъти, заиfото съобиfава важна идея: неверието и заблудата често се пораждат от мисълта, че дадена истина е абсурд. Човек вижда неиfо, в което не е убеден и му се струва, че то е далеч от разумните представи, затова го смята за невероятно, започва да го отхвърля и да го отрича. Но настояиfото Слово – Възкресението – разяснява чрез неопровержими аргументи, че когато човек смята неиfо за наистина абсурдно и невероятно, за отклонение от разумните представи, и когато среиfа истинска трудност и объркани проблеми дотам, че да го възпрат, това е в рамките на неверието и по пътя на заблуждаваиfите се. А когато някой смята неиfата за наистина възможни и напълно рационални, и ги възприема с лекотата, с която гледа на обективната реалност, това е пътят на вярата и централният друм на исляма. Накратко, философите греиsат в своето отрицание, заиfото се доверяват на представите си за абсурдност. Настояиfото Десето слово разяснява израза "възможно ли е?" и къде се крие абсурдността, и кара философите да замълчат. – Б. а.</ref>) Творецът, Носителят на величието, Който разкрива властта на Своето осподство, като управлява законите на битието в диапазона от атомите до планетите и прави това с изключителна мъдрост и невероятен ред, с пределна справедливост и мярка, да не се отнесе добре към онези, които търсят защита от Неговото господство и се подчиняват на Неговата мъдрост и справедливост, и да не накаже онези, които чрез своето неверие и произвол се възпротивяват на тази мъдрост и справедливост?
     
    След като човек не получава в този мимолетен земен живот заслужената си награда или наказание по начин, подобаващ на Божията мъдрост и справедливост, освен в редки случаи, и присъдата се отлага – повечето заблудени си отиват, без да ги е сполетяло възмездието им, и повечето напътени си заминават, без да са удостоени с благодатта си, тогава би трябвало въпросът да се реши от справедлив съд и да приключи със среща, водеща към най-великото блаженство.
     
    Да, напълно е ясно, че Онзи, Който се разпорежда във вселената, прави това с абсолютна мъдрост. Нима искаш доказателство? Виж как Преславния се грижи за облагите и ползите във всяко нещо! Нима не забелязваш, че във всички органи на човешкото тяло - в костите, вените и дори в телесните клетки, във всяка негова част и навсякъде в него, се съблюдават различни ползи и мъдрости, и нещо повече – в телесните органи се съдържат толкова облаги и тайни, колкото плодове ражда едно дърво? Всичко това сочи, че нещата се управляват от ръката на абсолютна мъдрост.
     
    Същата истина се доказва от наличието на безупречна координация и на съвършен ред при създаването на всяко нещо.
     
    Наистина, да се вложи прецизната програма на красиво цвете в малкото му семенце, да се напише с калема на съдбата цяла книга за делата на огромно дърво в дребното му зрънце, да се кодират в него историята на живота му и индексът на съставните му елементи, това ни показва ясно, че нещата се управляват от абсолютна мъдрост.
     
    И така, наличието на прелестно изкуство и на изключителна красота в създаването на всяко нещо разкрива, че тези шедьоври са произведения на абсолютно премъдър Творец.


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Наистина, да се вмести в дребното човешко тяло индексът на всички създания, да се вложат в него всички ключове за съкровищниците на милосърдието и всички огледала на Най-прекрасните имена, това сочи наличие на върховната мъдрост в неповторимото майсторство.
    Mesela, bahar mevsiminde cennet hurileri tarzında bütün ağaçları sündüs-misal libaslar ile giydirip, çiçek ve meyvelerin murassaatıyla süslendirip hizmetkâr ederek onların latîf elleri olan dallarıyla, çeşit çeşit en tatlı, en musanna meyveleri bize takdim etmek, hem zehirli bir sineğin eliyle şifalı en tatlı balı bize yedirmek, hem en güzel ve yumuşak bir libası elsiz bir böceğin eliyle bize giydirmek, hem rahmetin büyük bir hazinesini küçük bir çekirdek içinde bizim için saklamak ne kadar cemil bir kerem, ne kadar latîf bir rahmet eseri olduğu bedaheten anlaşılır.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Възможно ли е подобна мъдрост, властваща над такива Господни работи и дела, да не прояви добро отношение към онези, които са потърсили защита под крилото й и са й се подчинили чрез вярата? Възможно ли е да не ги удостои с вечна и несекваща награда?
    Hem insan ve bazı canavarlardan başka, güneş ve ay ve arzdan tut, tâ en küçük mahluka kadar her şey kemal-i dikkatle vazifesine çalışması, zerrece haddinden tecavüz etmemesi, bir azîm heybet tahtında umumî bir itaat bulunması; büyük bir celal ve izzet sahibinin emriyle hareket ettiklerini gösteriyor.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Искаш ли аргумент, че делата се извършват въз основа на справедливост и мярка? Фактът, че на всяко нещо се дарява съществуване с чувствителни мерки и специфични везни, облича се в определена форма и се поставя на съответното му място, ясно разкрива, че нещата се подчиняват на абсолютна справедливост и балансираност.
    Hem gerek nebatî ve gerek hayvanî ve gerek insanî bütün validelerin o rahîm şefkatleriyle '''(Hâşiye<ref>'''Hâşiye-2:''' Evet aç bir arslan, zayıf bir yavrusunu kendi nefsine tercih ederek, elde ettiği bir eti yemeyip yavrusuna vermesi; hem korkak tavuk, yavrusunu himaye için ite, arslana saldırması; hem incir ağacı kendi çamur yiyerek yavrusu olan meyvelerine hâlis süt vermesi bi’l-bedahe nihayetsiz Rahîm, Kerîm, Şefik bir zatın hesabıyla hareket ettiklerini kör olmayana gösteriyorlar.
    <br>
    Evet nebatat ve behimiyat gibi şuursuzların gayet derecede şuurkârane ve hakîmane işler görmesi bizzarure gösterir ki: Gayet derecede Alîm ve Hakîm birisi vardır ki onları işlettiriyor. Onlar, onun namıyla işliyorlar.</ref>)''' ve süt gibi o latîf gıda ile o âciz ve zayıf yavruların terbiyesi, ne kadar geniş bir rahmetin cilvesi işlediği bedaheten anlaşılır.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Така и фактът, че на всяко нещо се предоставят правата, които то заслужава според своите способности и дарби, тоест му се дава всичко необходимо и наложително за неговото съществуване и се снабдява с всичко нужно за по-добър живот, е доказателство, че светът се управлява от ръката на абсолютна справедливост.
    Bu âlemin mutasarrıfının madem nihayetsiz böyle bir keremi, nihayetsiz böyle bir rahmeti, nihayetsiz öyle bir celal ve izzeti vardır. Nihayetsiz celal ve izzet, edepsizlerin te’dibini ister. Nihayetsiz kerem, nihayetsiz ikram ister. Nihayetsiz rahmet, kendine lâyık ihsan ister. Halbuki bu fâni dünyada ve kısa ömürde, denizden bir damla gibi milyonlar cüzden ancak bir cüzü yerleşir ve tecelli eder. Demek o kereme lâyık ve o rahmete şayeste bir dâr-ı saadet olacaktır. Yoksa gündüzü ışığıyla dolduran güneşin vücudunu inkâr etmek gibi bu görünen rahmetin vücudunu inkâr etmek lâzım gelir. Çünkü bir daha dönmemek üzere zeval ise şefkati musibete, muhabbeti hırkate ve nimeti nıkmete ve aklı meş’um bir âlete ve lezzeti eleme kalbettirmekle hakikat-i rahmetin intıfası lâzım gelir.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    <nowiki></nowiki>
    Hem o celal ve izzete uygun bir dâr-ı mücazat olacaktır. Çünkü ekseriya zalim izzetinde, mazlum zilletinde kalıp buradan göçüp gidiyorlar. Demek bir mahkeme-i kübraya bırakılıyor, tehir ediliyor. Yoksa, bakılmıyor değil. Bazen dünyada dahi ceza verir. Kurûn-u sâlifede cereyan eden âsi ve mütemerrid kavimlere gelen azaplar gösteriyor ki insan başıboş değil, bir celal ve gayret sillesine her vakit maruzdur.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Възможно ли е тогава тази справедливост и тази мъдрост да пренебрегнат най-голямата потребност – нуждата от безсмъртие на най-издигнатото творение – човека, след като откликват на най-малката потребност на най-слабото създание? Възможно ли е те да отхвърлят найважната молба на човека и най-великото му желание, да не защитят честта на Господството (рубубия) и да пропуснат да откликнат на онова, на което Божиите раби имат право?
    Evet, hiç mümkün müdür ki insan umum mevcudat içinde ehemmiyetli bir vazifesi, ehemmiyetli bir istidadı olsun da insanın Rabb’i de insana bu kadar muntazam masnuatıyla kendini tanıttırsa, mukabilinde insan iman ile onu tanımazsa; hem bu kadar rahmetin süslü meyveleriyle kendini sevdirse, mukabilinde insan ibadetle kendini ona sevdirmese; hem bu kadar bu türlü nimetleriyle muhabbet ve rahmetini ona gösterse; mukabilinde insan şükür ve hamdle ona hürmet etmese cezasız kalsın, başıboş bırakılsın, o izzet, gayret sahibi Zat-ı Zülcelal bir dâr-ı mücazat hazırlamasın?
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Но човекът, който води кратко съществуване в този мимолетен свят, не получава и не ще получи наистина подобна справедливост. Тя се отлага за върховен съд, където действителната справедливост налага този малък човек да получи наградата или наказанието си не въз основа на своята нищожност, а въз основа на това, колко голям е грехът му, колко значима е природата му и колко велика е мисията му.
    Hem hiç mümkün müdür ki: O Rahman-ı Rahîm’in kendini tanıttırmasına mukabil, iman ile tanımakla ve sevdirmesine mukabil, ibadetle sevmek ve sevdirmekle ve rahmetine mukabil, şükür ile hürmet etmekle mukabele eden mü’minlere bir dâr-ı mükâfatı, bir saadet-i ebediyeyi vermesin?
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Понеже преходният земен свят е твърде далеч от вероятността да бъде място за изява на подобна справедливост и мъдрост по отношение на човека, който е създаден за вечен живот, би трябвало да има вечен рай и пребъдващ ад под властта на Справедливия, Великия, Носителя на красотата, Премъдрия, Красивия, Носителя на величието.
    === '''ÜÇÜNCÜ HAKİKAT''' ===
    ''Bab-ı hikmet ve adalet olup ism-i Hakîm ve Âdil’in cilvesidir.''
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    === ЧЕТВЪРТА ИСТИНА ===
    Hiç mümkün müdür ki: '''(Hâşiye<ref>'''Hâşiye:''' Evet, '''“Hiç mümkün müdür ki”''' şu cümle çok tekrar ediliyor. Çünkü mühim bir sırrı ifade eder. Şöyle ki: Ekser küfür ve dalalet, istib’addan ileri gelir. Yani akıldan uzak ve muhal görür, inkâr eder. İşte Haşir Söz’ünde kat’iyen gösterilmiştir ki hakiki istib’ad, hakiki muhaliyet ve akıldan uzaklık ve hakiki suubet, hattâ imtina derecesinde müşkülat, küfür yolundadır ve dalaletin mesleğindedir. Ve hakiki imkân ve hakiki makuliyet, hattâ vücub derecesinde suhulet, iman yolundadır ve İslâmiyet caddesindedir.
    <br>
    '''Elhasıl''', ehl-i felsefe istib’ad ile inkâra gider. Onuncu Söz, istib’ad hangi tarafta olduğunu o tabir ile gösterir. Onların ağızlarına bir şamar vurur.</ref>)''' Zerrelerden güneşlere kadar cereyan eden hikmet ve intizam, adalet ve mizanla rububiyetin saltanatını gösteren Zat-ı Zülcelal, rububiyetin cenah-ı himayesine iltica eden ve hikmet ve adalete, iman ve ubudiyetle tevfik-i hareket eden mü’minleri taltif etmesin ve o hikmet ve adalete küfür ve tuğyan ile isyan eden edepsizleri te’dib etmesin? Halbuki bu muvakkat dünyada o hikmet, o adalete lâyık binden biri, insanda icra edilmiyor, tehir ediliyor. Ehl-i dalaletin çoğu ceza almadan; ehl-i hidayetin de çoğu mükâfat görmeden buradan göçüp gidiyorlar. Demek bir mahkeme-i kübraya, bir saadet-i uzmaya bırakılıyor.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    '''Вратата на щедростта н красотата – изява на имената Великодушния (ал-джауад) н Красивия (ал-джамил)'''
    Evet, görünüyor ki şu âlemde tasarruf eden zat, nihayetsiz bir hikmetle iş görüyor. Ona bürhan mı istersin? Her şeyde maslahat ve faydalara riayet etmesidir. Görmüyor musun ki insanda bütün aza, kemikler ve damarlarda, hattâ bedenin hüceyratında, her yerinde, her cüzünde faydalar ve hikmetlerin gözetilmesi, hattâ bazı azası, bir ağacın ne kadar meyveleri varsa o derece o uzva hikmetler ve faydalar takması gösteriyor ki nihayetsiz bir hikmet eliyle iş görülüyor.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Възможно ли е абсолютна щедрост и великодушие, неизчерпаемо богатство, несекваща съкровищница, вечна и безподобна красота, пребъдващо съвършенство без недостатък да не изискат създаването на блажен дом и гостоприемно място, където да бъдат увековечени нуждаещите се от щедростта и благодарните за нея, 
копнеещите за красотата и възхитените от нея?
    Hem her şeyin sanatında nihayet derecede intizam bulunması gösterir ki nihayetsiz bir hikmet ile iş görülüyor. Evet, güzel bir çiçeğin dakik programını, küçücük bir tohumunda dercetmek, büyük bir ağacın sahife-i a’malini, tarihçe-i hayatını, fihriste-i cihazatını küçücük bir çekirdekte manevî kader kalemiyle yazmak; nihayetsiz bir hikmet kalemi işlediğini gösterir.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Украсяването на лицето на света с прелестните и изящни произведения, превръщането на слънцето в светилник, на луната – в сияние, на земната повърхност – в трапеза за даровете, изпълването с вкусни и разнообразни храни, участта на дърветата да станат съдове и блюда, които подновяват съдържанието си неведнъж всеки сезон - всичко това разкрива безкрайна щедрост и великодушие.
    Hem her şeyin hilkatinde gayet derecede hüsn-ü sanat bulunması, nihayet derecede hakîm bir Sâni’in nakşı olduğunu gösterir. Evet, şu küçücük insan bedeni içinde bütün kâinatın fihristesini, bütün hazain-i rahmetin anahtarlarını, bütün esmalarının âyinelerini dercetmek; nihayet derecede bir hüsn-ü sanat içinde bir hikmeti gösterir.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Би трябвало подобна абсолютна щедрост и великодушие, подобни неизчерпаеми съкровищници, подобно всеобхватно милосърдие да имат дом за постоянно гостоприемство и място за вечно блаженство, където душата да разполага с каквото поиска и очите да се наслаждават. Те категорично изискват блаженстващите в този дом да бъдат увековечени и да останат неотлъчно с това щастие, за да се отдалечат от изчезването и раздялата, понеже както изчезването на сладостта е болка, така и изчезването на болката е сладост. Подобна щедрост решително отхвърля причиняването на страдания.
    Şimdi hiç mümkün müdür ki şöyle icraat-ı rububiyette hâkim bir hikmet, o rububiyetin kanadına iltica eden ve iman ile itaat edenlerin taltifini istemesin ve ebedî taltif etmesin?
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    С други думи, наложително е наличието на вечен рай и обезсмъртяването в него на нуждаещите се, защото абсолютната щедрост и великодушие изискват абсолютно добротворство и благодетелност. Безкрайното добротворство и благодетелност налагат безкрайно задоволство и признателност, а то от своя страна изисква щастието на онзи, който заслужава добро отношение, да продължи вечно, за да разкрива благодарността и признателността си чрез своето задоволство пред постоянното обилие. Иначе незначителната сладост, вгорчавана от изчезване и раздяла и вкусвана в кратък период, не би могла да се намира в хармония със смисъла на тази щедрост и великодушие.
    Hem adalet ve mizan ile iş görüldüğüne bürhan mı istersin? Her şeye hassas mizanlarla, mahsus ölçülerle vücud vermek, suret giydirmek, yerli yerine koymak; nihayetsiz bir adalet ve mizan ile iş görüldüğünü gösterir.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Виж също различните кътчета на света, всяко от които е сякаш изложба и представя картини на Божието изкуство! Разсъди над Господните известия(<ref>Да, красивото цвете, изключително пииfно и гиздаво, хармоничният плод, създаден с пределно майсторство и изкусност, прикрепването им с тънък израстък в края на сухо, костеливо стъбло или клон... Пяма съмнение, че те сякаш са "дъска за обяви", която кара одушевените съиfества да четат по нея прелестните шедьоври на удивителния премъдър Създател. Подобен паралел може да се направи не само за растенията, но и за животните. – B. а.</ref>), носени от растенията и животните по земната повърхност! Вслушай се в глашатаите, водещи към прелестите на Господството (рубубия) – пророците, мир на тях, и благочестивите светци, как всички те сочат на хората правия път, като им показват и разпространяват уникалното майсторство на Твореца, Носителя на величието, и насочват вниманието им към него, за да съзерцават съвършенството на Hеговото изкуство.
    Hem her hak sahibine istidadı nisbetinde hakkını vermek, yani vücudunun bütün levazımatını, bekasının bütün cihazatını en münasip bir tarzda vermek; nihayetsiz bir adalet elini gösterir.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Следователно Създателят на този свят притежава велико свръхсъвършенство, пораждащо възхита, но скрито и тайно. Затова Той иска да го покаже чрез Своите шедьоври. Скритото съвършенство, лишено от недостатък, трябва да се изяви пред творения, които го виждат, оценяват, възхваляват и се възхищават от него. Трайното съвършенство изисква вечно да се разкрива, а това на свой ред налага трайно присъствие на онези, които възхваляват и се възхищават, защото стойността на съвършенството се принизява в очите на възхитения, чийто живот не пребъдва(<ref>Да, известни са следните истории. Hякаква прелестна красавица прогонила един от своите обожатели, а той, за да се утеши, си казал: "Остави я, толкова е противна!". Така отхвърлил красотата на хубавицата. Eдин ден мечка минала покрай лоза със сладки гроздове и поискала да си похапне от благините. Hо след като не успяла да ги достигне с лапа и не могла да се покатери, си промърморила: "Kисело е!". Така се утешила и продължила по пътя си. – Б. а.</ref>).
    Hem istidat lisanıyla, ihtiyac-ı fıtrî lisanıyla, ıztırar lisanıyla sual edilen ve istenilen her şeye daimî cevap vermek; nihayet derecede bir adl ve hikmeti gösteriyor.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Както дневната светлина сочи, че слънцето съществува, така и удивителните шедьоври – прецизните и превъзходни създания, разпространени във вселената, показват ясно прелестите на духовната красота, която е безподобна, и разкриват също изяществото на скритата хубост, която е неповторима(<ref>Въпрвки чв създанията, които са подобни на оглвдала, нвпрвкъснато угасват и изчвзват, във формитв и чвртитв на идваиfитв слвд тях св изявява съиfата красота и съиfата хубост. Това показва, чв тя нв им принадлвжи, а в само знак за првчиста хубост и бвлвг на свята красота. – B. а.</ref>). Проявлението на тази ярка и пречиста хубост и на тази блестяща и свята красота указва на множество скрити съкровища, вложени в Пай-красивите имена и дори във всяко едно от тях.
    Şimdi hiç mümkün müdür ki böyle en küçük bir mahlukun en küçük bir hâcetinin imdadına koşan bir adalet ve hikmet, insan gibi en büyük bir mahlukun beka gibi en büyük bir hâcetini mühmel bıraksın? En büyük istimdadını ve en büyük sualini cevapsız bıraksın? Rububiyetin haşmetini, ibadının hukukunu muhafaza etmekle muhafaza etmesin?
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Както тази извисена скрита безподобна красота изисква да види прелестите си в отразяващо я огледало и да съзре ценностите на хубостта си и измеренията на красотата си в одухотворено и копнеещо за нея огледало, така тя желае да се разкрие и прояви, за да види любимата си красота също и с чужди очи.
    Halbuki şu fâni dünyada kısa bir hayat geçiren insan, öyle bir adaletin hakikatine mazhar olamaz ve olamıyor. Belki bir mahkeme-i kübraya bırakılıyor. Zira hakiki adalet ister ki: Şu küçücük insan, şu küçüklüğü nisbetinde değil, belki cinayetinin büyüklüğü, mahiyetinin ehemmiyeti ve vazifesinin azameti nisbetinde mükâfat ve mücazat görsün.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    C други думи, налага се собствената красота да бъде погледната в две посоки.
    Madem şu fâni, geçici dünya; ebed için halk olunan insan hususunda öyle bir adalet ve hikmete mazhariyetten çok uzaktır. Elbette âdil olan o Zat-ı Celil-i Zülcemal’in ve Hakîm olan o Zat-ı Cemil-i Zülcelal’in daimî bir cehennemi ve ebedî bir cenneti bulunacaktır.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Първата е съзерцаване от страна на самата красота в различни и многообразни огледала.
    === '''DÖRDÜNCÜ HAKİKAT''' ===
    ''Bab-ı cûd ve cemaldir. İsm-i Cevvad ve Cemil’in cilvesidir.''
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Втората е съзерцаване на красотата с очите на влюбени, възхитени и очаровани зрители.
    Hiç mümkün müdür ki: Nihayetsiz cûd u sehavet, tükenmez servet, bitmez hazineler, misilsiz sermedî cemal, kusursuz ebedî kemal; bir dâr-ı saadet ve mahall-i ziyafet içinde daimî bulunacak olan muhtaç şâkirleri, müştak âyinedarları, mütehayyir seyircileri istemesinler?
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Иначе казано, красотата и хубостта предполагат наличие на зрение и желание за изява – да виждат и да бъдат виждани, а това от своя страна изисква наличие на влюбени, възхитени и очаровани зрители. След като красотата и хубостта са вечни и пребъдват, тогава и онези, които ги наблюдават, би трябвало да бъдат безсмъртни и да съществуват вовеки.
    Evet, dünya yüzünü bu kadar müzeyyen masnuatıyla süslendirmek, ay ile güneşi lamba yapmak, yeryüzünü bir sofra-i nimet ederek mat’umatın en güzel çeşitleriyle doldurmak, meyveli ağaçları birer kap yapmak, her mevsimde birçok defalar tecdid etmek; hadsiz bir cûd u sehaveti gösterir.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Трайната красота не се удовлетворява да я съзерцават тленни и изчезващи влюбени. Още щом си представи своята смърт, съзерцателят, който чувства, че ще изчезне и се е самоосъдил на невъзвращенство в живота, ще мрази вместо да обича, ще презира вместо да се възхищава, ще пренебрегва вместо да уважава. Защото както е враждебен към непознатото, егоистът е враждебен и към недостъпното за него. Той спотаява вражда и омраза и отрича красотата, която трябва да бъде възприемана с подобаващото отношение – безгранична любов, безпределен копнеж и безкрайна възхита. Оттук разбираме тайната на това, защо неверникът е враг на Пречистия и Bсевишния Аллах.
    Böyle nihayetsiz bir cûd u sehavet, öyle tükenmez hazineler ve rahmet hem daimî hem arzu edilen her şey içinde bulunur bir dâr-ı ziyafet ve mahall-i saadet ister. Hem kat’î ister ki o ziyafetten telezzüz edenler, o mahall-i saadette devam etsinler, ebedî kalsınlar tâ zeval ve firakla elem çekmesinler. Çünkü zeval-i elem lezzet olduğu gibi zeval-i lezzet dahi elemdir. Öyle sehavet, elem çektirmek istemez.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Свидетели сме как всеки индивид отпътува и се скрива в тази странноприемница – земния дом, без да се наслади на благодеянията на щедростта освен незначително малко, само колкото да му се отвори апетит, и без да види сиянието на красотата и съвършенството, освен колкото да я зърне за кратък миг. След като тази щедрост в безграничното даряване, тази хубост в безподобната красота и това безпорочно съвършенство изискват благодарните да бъдат вечни и очарованите влюбени да останат безсмъртни,
    Demek, ebedî bir cenneti hem içinde ebedî muhtaçları ister. Çünkü nihayetsiz cûd u seha, nihayetsiz ihsan etmek ister, nimetlendirmek ister. Nihayetsiz ihsan ve nimetlendirmek ise nihayetsiz minnettarlık, nimetlenmek ister. Bu ise ihsana mazhar olan şahsın devam-ı vücudunu ister. Tâ daimî tena’umla o daimî in’ama karşı şükür ve minnettarlığını göstersin. Yoksa zeval ile acılaşan cüz’î bir telezzüz, kısacık bir zamanda öyle bir cûd u sehanın muktezasıyla kabil-i tevfik değildir.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    тогава пътуването е отправено към нетленни паркове и трайни гледки.
    Hem dahi meşher-i sanat-ı İlahiye olan aktar-ı âlem sergilerine bak. Yeryüzündeki nebatat ve hayvanatın ellerinde olan ilanat-ı Rabbaniyeye dikkat et '''(Hâşiye-1<ref>'''Hâşiye-1:''' Evet, kemik gibi bir kuru ağacın ucundaki tel gibi incecik bir sapta gayet münakkaş, müzeyyen bir çiçek ve gayet musanna ve murassa bir meyve, elbette gayet sanat-perver, mu’cizekâr ve hikmettar bir Sâni’in mehasin-i sanatını zîşuura okutturan bir ilannamedir. İşte nebatata hayvanatı dahi kıyas et.</ref>)''', mehasin-i rububiyetin dellâlları olan enbiya ve evliyaya kulak ver. Nasıl müttefikan Sâni’-i Zülcelal’in kusursuz kemalâtını, hârika sanatlarının teşhiriyle gösteriyorlar, beyan ediyorlar, enzar-ı dikkati celbediyorlar.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Накратко, както този свят със своите създания дава категоричен и неоспорим аргумент за съществуването на прещедрия си Творец, Носителя на величието, така и свещените атрибути и Най-прекрасните имена на Него, Пречистия, аргументират, разкриват и дори налагат без съмнение съществуването на отвъдния дом.
    Demek, bu âlemin Sâni’inin pek mühim ve hayret verici ve gizli kemalâtı vardır. Bu hârika sanatlarla onları göstermek ister. Çünkü gizli, kusursuz kemalât ise takdir edici, istihsan edici, mâşâallah diyerek müşahede edicilerin başlarında teşhir ister. Daimî kemalât ise daimî tezahür ister. O ise takdir ve istihsan edicilerin devam-ı vücudunu ister. Bekası olmayan istihsan edicinin nazarında, kemalâtın kıymeti sukut eder '''(Hâşiye<ref>'''Hâşiye-2:''' Evet, durub-u emsaldendir ki: Bir dünya güzeli, bir zaman kendine meftun olmuş âdi bir adamı huzurundan tard eder. O adam kendine teselli vermek için “Tuh, ne kadar çirkindir!” der. O güzelin güzelliğini nefyeder.
    <br>
    Hem bir vakit bir ayı, gayet tatlı bir üzüm asması altına girer. Üzümleri yemek ister. Koparmaya eli yetişmez. Asmaya da çıkamaz. Kendi kendine teselli vermek için kendi lisanıyla “Ekşidir.” der, gümler gider.</ref>)'''.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    === ПЕТА ИСТИНА ===
    Hem dahi kâinatın yüzünde serilmiş olan gayetle güzel ve sanatlı ve parlak ve süslü şu mevcudat; ışık güneşi bildirdiği gibi misilsiz manevî bir cemalin mehasinini bildirir ve nazirsiz, hafî bir hüsnün letaifini iş’ar ediyor '''(Hâşiye<ref>'''Hâşiye:''' Âyine-misal mevcudatın birbiri arkasında zeval ve fenalarıyla beraber, arkalarından gelenlerin üstünde ve yüzlerinde aynı hüsün ve cemalin cilvesinin bulunması gösterir ki cemal onların değil; belki o cemaller, bir hüsn-ü münezzeh ve bir cemal-i mukaddesin âyâtı ve emaratıdır.</ref>)'''. O münezzeh hüsün, o mukaddes cemalin cilvesinden, esmalarda, belki her isimde çok gizli defineler bulunduğunu işaret eder.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    '''Вратата на сьстраданието и богослужене-го от страна на Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари'''
    İşte şu derece âlî, nazirsiz, gizli bir cemal ise kendi mehasinini bir mir’atta görmek ve hüsnünün derecatını ve cemalinin mikyaslarını zîşuur ve müştak bir âyinede müşahede etmek istediği gibi başkalarının nazarıyla yine sevgili cemaline bakmak için görünmek de ister.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    '''изява на имената Откликващия (ал-муд-жиб) и Милостивия (ар-рахим)'''
    Demek iki vecihle kendi cemaline bakmak; biri, her biri başka başka renkte olan âyinelerde bizzat müşahede etmek; diğeri, müştak olan seyirci ve mütehayyir olan istihsancıların müşahedesi ile müşahede etmek ister.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Възможно ли е Господ, носител на всеобхватно милосърдие и безкрайно състрадание, Който забелязва и най-съкровената потребност на най-дребното създание, оказва му неоценима подкрепа с безгранична жалост и неизчерпаемо милосърдие, чува и най-тихия шепот на найскришното същество и го подпомага, и откликва на всеки зов, и изречен, и безмълвен... Възможно ли е този откликващ, милосърден Господ да не удовлетвори най-значимата потребност на най-великия от Своите раби(<ref>Да, неговата власт продължава хиляда триста и петдесет години, обиfността му наброява повече от триста и петдесет милиона души за цялото това време и тя всеки ден отново и отново му дава клетва, засвидетелства върховното му положение, подчинява се напълно на повелите му доброволно и по собствено желание. Той е облякъл в благословената си одежда половината земя и една пета от човечеството, придал им е духовния си облик, знатната му съиfност е любима за сърцата им, възпитаваиfа и пречистваиfа душите им. Пяма съмнение, че най-великият раб на Господа на световете, на Преславния, онзи благороден раб, чиято мисия и чието послание са приветствани от разнообразните създания и всяко от тях е понесло плод от плодовете на чудесата му... Пяма съмнение, че той е най-любимото творение за Bеликия Творец, а човечеството моли за вечност с всичките си налични способности и изпитва наложителната потребност да се спаси от низвергването по стъпалата надолу, при най-падналите сред унизените, и да се издигне до найвисоките степени нагоре, при най-върховните сред извисените. Това е най-великата потребност. Пяма съмнение, че онзи, който я представи на Удовлетворителя на потребностите и я издигне до Пего, е най-великият Му раб. – B. а.</ref>) и на най-любимото Cи творение, и да не му помогне в онова, за което Го моли?
    Demek hüsün ve cemal, görmek ve görünmek ister. Görmek, görünmek ise müştak seyirci, mütehayyir istihsan edicilerin vücudunu ister. Hüsün ve cemal, ebedî sermedî olduğundan müştakların devam-ı vücudlarını ister.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Отглеждането с добрина на малките и слаби животни, изхранването им с явна лекота и нежност, ни показва, че Владетелят на тези създания ги управлява чрез господство (рубубия), което се характеризира с безгранично милосърдие. Логично ли е това господство, отличаващо се със съвършена жалост и състрадание, да не отговори на най-красивия зов, отправен от найдоброто творение?
    Çünkü daimî bir cemal ise zâil bir müştaka razı olamaz. Zira dönmemek üzere zevale mahkûm olan bir seyirci, zevalin tasavvuruyla muhabbeti adâvete döner, hayreti istihfafa, hürmeti tahkire meyleder. Çünkü hodgâm insan, bilmediği şeye düşman olduğu gibi yetişmediği şeye de zıttır. Halbuki nihayetsiz bir muhabbet, hadsiz bir şevk ve istihsan ile mukabeleye lâyık olan bir cemale karşı, zımnen bir adâvet ve kin ve inkâr ile mukabele eder. İşte kâfir, Allah’ın düşmanı olduğunun sırrı bundan anlaşılıyor.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Пека повторя разяснението на тази истина, както я осветлих в Деветнадесето слово.
    Madem o nihayetsiz sehavet-i cûd, o misilsiz cemal-i hüsün, o kusursuz kemalât; ebedî müteşekkirleri, müştakları, müstahsinleri iktiza ederler. Halbuki şu misafirhane-i dünyada görüyoruz; herkes çabuk gidip, kayboluyor. O sehavetin ihsanını ancak az bir parça tadar. İştihası açılır fakat yemez gider. O cemal, o kemalin dahi ancak biraz ışığına, belki bir zayıf gölgesine bir anda bakıp doymadan gider.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Приятелю, който ме слушаш заедно с душата ми, в разказаната там история споменах за събрано множество на остров, където знатен пратеник произнася реч. Историята посочва следната истина. Ела да се освободим от оковите на времето, да се върнем мислено към епохата на пророчеството, да се отправим въображаемо към Арабския полуостров, за да се ощастливим с посещение на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, докато изпълнява задълженията си с всеотдайно богослужене. Виж как поражда блаженство по причина на посланието и напътствието, които е донесъл! Той със своята молитва и богослужене е мотивът за създаването на блаженството и сътворяването на Рая.
    Demek, bir seyrangâh-ı daimîye gidiliyor.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Виж към какво призовава този благороден Пророк! Той призовава към вечното щастие в огромна и всеобхватна молитва, във всепоглъщащо и извисено богослужене, и сякаш целият Арабски полуостров и дори цялата земя отслужват молитва заедно с него и смирено отправят зов към Аллах заедно с неговия прекрасен зов! Така е, защото неговото служене обхваща това на цялата му общност от негови последователи, а също – чрез тайнството на съответствието в първоосновите - включва в себе си тайната на богослуженето на всички пророци, мир на тях.
    '''Elhasıl, nasıl ki şu âlem bütün mevcudatıyla Sâni’-i Zülcelal’ine kat’î delâlet eder, Sâni’-i Zülcelal’in de sıfât ve esma-i kudsiyesi, dâr-ı âhirete delâlet eder ve gösterir ve ister.'''
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Той стои начело на върховна молитва, на всяка молитва, и отправя смирен зов – колко нежен зов у такова велико създание!, – сякаш озарените от светлината на вярата – от Адам, мир нему, до днес и чак до Деня на възкресението - го следват и изричат амин! след молитвата му(<ref>Да, от времето на Мухаммедовото скровение всич-ки молитви, отслужвани от цялата общност, всяко изри-чане на Аллах да го благослови и с мир да го дари! е само постоянно амин! след неговия зов и универсално съучас-тие с него. Всяко отделно пожелание да бъде той благословен и с мир дарен има стойност на амин! Всяко произ-насяне на тази формула от всеки член на общността по време на молитва и след призива (икама) за нея според ша-I фиитската доктрина е само универсално амин! при зова за вечното щастие, отправен от Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари. В молитвата си той изра-зява копнежа за безсмортното щастие. Именно това желаят хората и отправят зов за него с всички сили, с езика на своята природа. Тази е причината всички озаре-ни със светлината на врата да произнасят амин! след Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Нима е възможно този зов да не бъде приет и да не му се от-кликне? - Б. а.</ref>).
    === '''BEŞİNCİ HAKİKAT''' ===
    ''Bab-ı şefkat ve ubudiyet-i Muhammediyedir (asm).''
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Виж как той зове Аллах за универсална потребност, каквато е потребността от вечност и безсмъртие! B този зов не участват заедно с него само жителите на земята, но също и обитате 
ите на небесата и дори всички създания. Те мълчаливо изричат: "Aмин, о, Aллах, амин! Откликни, Господи наш, на зова му! Hие като него се стремим да се доближим до Теб и смирено Те умоляваме!"
    ''İsm-i Mücîb ve Rahîm’in cilvesidir.''
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    И пак виж как той проси за щастие и вечност с цялата си нежност и тъга, с цялата си обич илюбов, с целия си копнеж и настойчивост, с цялото си смирение и надежда, натъжава цялата вселена, разплаква я и я прави съпричастна към зова!
    Hiç mümkün müdür ki: En edna bir hâceti, en edna bir mahlukundan görüp kemal-i şefkatle ummadığı yerden is’af eden ve en gizli bir sesi, en gizli bir mahlukundan işitip imdat eden, lisan-ı hal ve kāl ile istenilen her şeye icabet eden nihayetsiz bir şefkat ve bir merhamet sahibi bir Rab; en büyük bir abdinden '''(Hâşiye<ref>'''Hâşiye:''' Evet, bin üç yüz elli sene saltanat süren ve saltanatı devam eden ve ekser zamanda üç yüz elli milyondan ziyade raiyeti bulunan ve her gün bütün raiyeti onunla tecdid-i biat eden ve onun kemalâtına şehadet eden ve kemal-i itaatle evamirine inkıyad eden ve Arzın nısfı ve nev-i beşerin humsu, o zatın sıbgı ile sıbgalansa yani manevî rengiyle renklense ve o zat onların mahbub-u kulûbü ve mürebbi-i ervahı olsa; elbette o zat, şu kâinatta tasarruf eden Rabb’in en büyük abdidir.
    <br>
    Hem ekser enva-ı kâinat o zatın birer meyve-i mu’cizesini taşımak suretiyle onun vazifesini ve memuriyetini alkışlasa elbette o zat, şu kâinat Hâlık’ının en sevgili mahlukudur.
    <br>
    Hem bütün insaniyet, bütün istidadıyla istediği beka gibi bir hâceti ki; o hâcet ise insanı esfel-i safilînden a’lâ-yı illiyyîne çıkarıyor. Elbette o hâcet, en büyük bir hâcettir ve en büyük bir abd, umumun namına onu Kādıyü’l-Hâcat’tan isteyecek.</ref>)''', en sevgili bir mahlukundan en büyük hâcetini görüp bitirmesin, is’af etmesin; en yüksek duayı işitip kabul etmesin?
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    И пак виж и разсъди! Той отправя зов, молейки за щастие с велико намерение, с висока цел. Mоли за него, за да може човекът и всички творения да бъдат спасени от низвергването в бездната на най-долните измежду най-ниско падналите – от абсолютното изчезване, от изгубването и пустотата, – и да бъдат издигнати до най-стремителните висини – до върховете, до вечността, до обвързването със задължения и поемането на отговорности, за да бъдат достойни за тях и да се издигнат до степента на безсмъртни Божии писания.
    Evet mesela, hayvanatın zayıflarının ve yavrularının rızık ve terbiyeleri hususunda görünen lütuf ve suhuleti gösteriyor ki şu kâinatın mâliki, nihayetsiz bir rahmetle rububiyet eder. Rububiyetinde bu derece rahîmane bir şefkat, hiç kabil midir ki mahlukatın en efdalinin en güzel duasını kabul etmesin? Bu hakikati On Dokuzuncu Söz’de izah ettiğim vechile, şurada dahi mükerreren şöyle beyan edelim:
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Виж го как търси подкрепа, като зове за помощ разплакан, смирено умолява от дълбините на сърцето си, с настойчива богоугодност! И сякаш кара да го чуят всички създания и дори небесата, и Божият престол, да тръпнат от любов и копнеж по неговия зов, да повтарят: "Амин, о, Аллах, амин!(<ref>Да, при никакви обстоятелства не е възможно, сл като управлява вселената с цялостно знание, прони телност и модрост, и това е видимо, Господьт на свет да не е осведомен за делата на онзи от Своите творенг който има високо положение. В никаков случай не е вт можно също този всесведущ Господ да не обрьща вним ние на зова, отправен ком Него от избраник сред рабил му, след като е запознат с всички негови дела и молить Сьщо така при никакво положение не е възможно тоз всемогьщ и милосьрден Господ да не откликне на призиви те, след като вижда, че произнасящият ги е всеотдаен се нуждае от Него.<br>
    Ey nefsimle beraber beni dinleyen arkadaş! Hikâye-i temsiliyede demiştik: “Bir adada bir içtima var, bir yaver-i ekrem bir nutuk okuyor.” Onun işaret ettiği hakikat şöyledir ki: Gel! Bu zamandan tecerrüd edip fikren asr-ı saadete ve hayalen Ceziretü’l-Arab’a gidiyoruz. Tâ ki Resul-i Ekrem’i (asm) vazife başında ve ubudiyet içinde görüp, ziyaret ederiz. Bak! O zat nasıl ki risaletiyle, hidayetiyle saadet-i ebediyenin sebeb-i husulü ve vesile-i vusulüdür. Onun gibi ubudiyetiyle ve duasıyla, o saadetin sebeb-i vücudu ve cennetin vesile-i icadıdır.
    Да, чрез светлината на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, светьт се е променил и чрез нея се е изяснила истината за човека и вселената, както и тях-ната същност. Чрез това сияние се е разкрил и проявил фактьт, че създанията выв вселената са вечни Божии пи-сания, които позволяват да бодат четени Най-прекрасни-те имена, че те са служители под повеля и скъпоценни творения - носители на достойни за вечността смисьл и значение. Ако не бе тази светлина, вселената би остана-ла скрита в мрака на илюзиите, осъдена на абсолютно из-чезване и потьване в небитието, нищожна, безсмислена, безполезна, създадена напразно, рожба на случайността. Поради тази тайна всяко нещо на земята и на небето от прьстта до съзвездието Плеяда се озарява от светлината на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и разкрива връзката си с него, както и хората произна-сят амин! след неговия зов. Не е удивително, че духьт и мозькьт на Мухаммедовото богослужене са именно в зова, и дори всички движения и функции на вселената не са друго освен вид зов. Растежьт и измененията на семето не са друго освен вид зов от него към Създателя му с мол-ба да го превирне във високо дьрво. — Б. а.</ref>)"
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    И виж, че той проси блаженство и пребъдване вовеки и умолява за тях всемогъщ, всечуващ, прещедър и всезнаещ, всезрящ, милосърден, Който вижда и чува най-скритата потребност на най-слабото творение, обхваща го със Своето милосърдие и му откликва, дори ако зовът е безмълвен.
    İşte bak! O zat öyle bir salât-ı kübrada, bir ibadet-i ulyâda saadet-i ebediye için dua ediyor ki güya bu cezire, belki bütün arz onun azametli namazıyla namaz kılar, niyaz eder. Çünkü ubudiyeti ise ona ittiba eden ümmetin ubudiyetini tazammun ettiği gibi muvafakat sırrıyla bütün enbiyanın sırr-ı ubudiyetini tazammun eder.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Да, Той му отговаря с проницателност и милосърдие и го подпомага с мъдрост, което отхвърля всякакво съмнение, че тази превъзходна грижа идва не от друг, а само от всечуващ, всевиждащ, и че това прецизно управление не произтича от друг, а само от прещедър, милосърден.
    Hem o salât-ı kübrayı öyle bir cemaat-i uzmada kılar, niyaz ediyor ki güya benî-Âdem’in Hazret-i Âdem’den asrımıza kadar, belki kıyamete kadar bütün nurani ve kâmil insanlar ona tebaiyetle iktida edip duasına âmin derler. '''(Hâşiye<ref>'''Hâşiye:''' Evet, münâcat-ı Ahmediye (asm) zamanından şimdiye kadar bütün ümmetin bütün salâtları ve salavatları onun duasına bir âmin-i daimî ve bir iştirak-i umumîdir. Hattâ ona getirilen her bir salavat dahi onun duasına birer âmindir ve ümmetinin her bir ferdi, her bir namazın içinde ona salât ü selâm getirmek ve kametten sonra Şafiîlerin ona dua etmesi, onun saadet-i ebediye hususundaki duasına gayet kuvvetli ve umumî bir âmindir.
    <br>
    İşte bütün beşerin fıtrat-ı insaniyet lisan-ı haliyle bütün kuvvetiyle istediği beka ve saadet-i ebediyeyi, o nev-i beşer namına Zat-ı Ahmediye (asm) istiyor ve beşerin nurani kısmı, onun arkasında âmin diyorlar. Acaba hiç mümkün müdür ki şu dua kabule karin olmasın?</ref>)'''
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Да, Онзи, Който ръководи всички синове на Адам на тази земя, насочвайки се към Най-великия трон, вдигнал ръце, отправящ зов, който обхваща истината за Мухаммедовото богослужене, а то е синтезът на богослуженето от страна на човечеството... Да видим какво желае. Какво желае честта на човечеството, гордостта на вселената, уникалността във всички времена и сред всички създания. Да се вслушаме в него. Той моли за вечното щастие за себе си и за своята общност, моли за безсмъртието в Дома на пребъдването, моли за Рая и неговото блаженство. Да, моли и проси за тях заедно с Божиите имена, изявяващи се с красотата си в създанията-огледала. Както виждаш, моли Пай-прекрасните имена за застъпничество.
    Bak hem öyle beka gibi bir hâcet-i âmme için dua ediyor ki değil ehl-i arz, belki ehl-i semavat, belki bütün mevcudat niyazına iştirak edip lisan-ı hal ile “Oh, evet yâ Rabbenâ! Ver, duasını kabul et. Biz de istiyoruz.” diyorlar. Hem bak! Öyle hazînane, öyle mahbubane, öyle müştakane, öyle tazarrukârane saadet-i bâkiye istiyor ki bütün kâinatı ağlattırıp duasına iştirak ettiriyor.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Как мислиш, ако нямаше безброй и безчет причини и аргументи, налагащи съществуването на Рая, една молитва от този знатен Пророк, Аллах да го благослови и с мир да го дари, не би ли била достатъчна причина за създаването на Рая(<ref>Да, по земната повърхност, която прилича на малка страничка в сравнение с обширния отвъден свят, са създадени безчет и безброй шедьоври от прецизно и оригинално творчество. Образци на Насъбирането (хашр) и Възкресението (кияма) са показани съufо и в триста хиляди творения, носители на балансираност и ред, които са изписани на тази единствена страничка в неповторим порядък. Няма съмнение, че тяхното създаване е по-трудно, отколкото построяването на Рая, който се отличава с пиufност и извисеност в просторния свят на пребъдването. Затова е правилно да кажем, че сътворяването на пролетните градини с цветята и уханните им растения са неufо, което буди удивление и изумява повече, отколкото сътворяването на Рая и по отношение на неговата извисеност и върховност спрямо пролетта. – B. а.</ref>), след като това е толкова лесно за всемогъществото на нашия Творец, колкото е лесно да се възстанови животът на земята през дните на пролетта?
    Bak, hem öyle bir maksat, öyle bir gaye için saadet isteyip dua ediyor ki insanı ve bütün mahlukatı esfel-i safilîn olan fena-yı mutlaka sukuttan, kıymetsizlikten, faydasızlıktan, abesiyetten a’lâ-yı illiyyîn olan kıymete, bekaya, ulvi vazifeye, mektubat-ı Samedaniye olması derecesine çıkarıyor.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Да, как ще е трудно създаването на Рая за Онзи, Който е превърнал земната повърхност напролет в пример за Насъбирането (хашр)!
    Bak, hem öyle yüksek bir fîzar-ı istimdadkârane ile istiyor ve öyle tatlı bir niyaz-ı istirhamkârane ile yalvarıyor ki güya bütün mevcudata, semavata, arşa işittirip vecde getirip duasına “Âmin Allahümme âmin!” dedirtiyor. '''(Hâşiye<ref>'''Hâşiye:''' Evet, şu âlemin mutasarrıfı, bütün tasarrufatı bilmüşahede şuurane, alîmane, hakîmane olduğu halde; hiçbir cihetle mümkün değildir ki o mutasarrıf, kendi masnuatı içinde en mümtaz bir ferdin harekâtına şuuru ve ıttılaı bulunmasın.
    <br>
    Hem hiçbir cihetle mümkün değildir ki o Mutasarrıf-ı Alîm, o ferd-i mümtazın harekâtına ve daavatına (dualarına) ıttılaı bulunduğu halde ona karşı lâkayt kalsın, ehemmiyet vermesin.
    <br>
    Hem hiçbir cihetle mümkün değildir ki o Mutasarrıf-ı Kadîr-i Rahîm; onun dualarına lâkayt kalmadığı halde, o duaları kabul etmesin.
    <br>
    Evet, Zat-ı Ahmediye’nin (asm) nuruyla âlemin şekli değişti. İnsan ve bütün kâinatın mahiyet-i hakikiyeleri o nur, o ziya ile inkişaf etti ve göründü ki şu kâinatın mevcudatı; esma-i İlahiyeyi okutan birer mektubat-ı Samedaniye, birer muvazzaf memur ve bekaya mazhar kıymettar ve manidar birer mevcuddurlar. Eğer o nur olmasa idi, mevcudat fena-yı mutlaka mahkûm ve kıymetsiz, manasız, faydasız, abes, karmakarışık, tesadüf oyuncağı bir zulmet-i evham içinde kalırdı.
    <br>
    '''İşte şu sırdandır ki: İnsanlar Zat-ı Ahmediye’nin (asm) duasına âmin dedikleri gibi arş ve ferş ve serâdan süreyyaya kadar bütün mevcudat onun nuruyla iftihar edip, alâkadarlık gösteriyorlar. Zaten ubudiyet-i Ahmediyenin (asm) ruhu, duadır. Belki kâinatın harekâtı ve hidematı, bir nevi duadır. Mesela, bir çekirdeğin hareketi, Hâlık’ından bir ağaç olmasına bir nevi duadır.'''</ref>)'''
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Както посланието на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е станало причина за създаването на този свят на изпитания и се е превърнало в разяснение и разкриване на тайната на изказването:
    Bak, hem öyle Semî’ ve Kerîm bir Kadîr’den, öyle Basîr ve Rahîm bir Alîm’den saadet ve bekayı istiyor ki bilmüşahede en gizli bir zîhayatın en gizli bir arzusunu, en hafî bir niyazını görür, işitir, kabul eder, merhamet eder. Lisan-ı hal ile de olsa icabet eder. Öyle suret-i hakîmane, basîrane, rahîmanede verir ve icabet eder ki şüphe bırakmaz o terbiye ve tedbir öyle Semî’ ve Basîr’e mahsus, öyle bir Kerîm ve Rahîm’e hastır.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    لَوْلَاكَ لَوْلَاكَ لَمَا خَلَقْتُ الْاَفْلَاكَ
    Acaba bütün benî-Âdem’i arkasına alıp şu arz üstünde durup, arş-ı a’zama müteveccihen el kaldırıp, nev-i beşerin hülâsa-i ubudiyetini câmi’ hakikat-i ubudiyet-i Ahmediye (asm) içinde dua eden şu şeref-i nev-i insan ve ferîd-i kevn ü zaman olan Fahr-i kâinat (asm) ne istiyor, dinleyelim. '''Bak,''' kendine ve ümmetine saadet-i ebediye istiyor, beka istiyor, cennet istiyor. Hem mevcudat âyinelerinde cemallerini gösteren bütün esma-i kudsiye-i İlahiye ile beraber istiyor. O esmadan şefaat talep ediyor, görüyorsun.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    "Ако не бе ти, ако не бе ти, не бих сътворил небесните орбити!"
    Eğer âhiretin hesapsız esbab-ı mûcibesi, delail-i vücudu olmasa idi; yalnız şu zatın tek duası, baharımızın icadı kadar Hâlık-ı Rahîm’in kudretine hafif gelen şu cennetin binasına sebebiyet verecekti. '''(Hâşiye<ref>'''Hâşiye-1:''' Evet, âhirete nisbeten gayet dar bir sahife hükmünde olan rûy-i zeminde hadd ü hesaba gelmeyen hârika sanat numunelerini ve haşir ve kıyametin misallerini göstermek ve üç yüz bin kitap hükmünde olan muntazam enva-ı masnuatı, o tek sahifede kemal-i intizam ile yazıp dercetmek; elbette geniş olan âlem-i âhirette latîf ve muntazam cennetin binasından ve icadından daha müşküldür.
    <br>
    Evet, cennet bahardan ne kadar yüksek ise o derece bahar bahçelerinin hilkati, o cennetten daha müşküldür ve hayret-fezadır, denilebilir.</ref>)''' Evet, baharımızda yeryüzünü bir mahşer eden, yüz bin haşir numunelerini icad eden Kadîr-i Mutlak’a, cennetin icadı nasıl ağır olabilir?
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Неговото богослужене е станало също причина за сътворяването на блажения вечен дом.
    Demek nasıl ki onun risaleti, şu dâr-ı imtihanın açılmasına sebebiyet verdi,   لَوْلَاكَ لَوْلَاكَ لَمَا خَلَقْتُ الْاَفْلَاكَ sırrına mazhar oldu. Onun gibi ubudiyeti dahi öteki dâr-ı saadetin açılmasına sebebiyet verdi.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Възможно ли е – как мислиш? – изумителната за ума подреденост на света-шедьовър, виртуозното майсторство и красотата на цялостното господство (хашр) в рамките на всеобхватното милосърдие да приемат ужасно безобразие, противен гнет и ширещ се хаос, като не откликнат на зова на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Нима ще се пренебрегне и не ще се реализира най-важното и найнасъщното от всички желания, след като се обръща изключително внимание и на най-елементарното и дребно желание, и се чува и най-слабият и най-тихият гласец, и се удовлетворява нуждата на всеки нуждаещ се! Не и пак не! Хиляди пъти не! Подобна красота отхвърля всякаква уродливост и никога не ще погрознее(<ref>Да, по всеобщо мнение е невозможно истините да се превръщат в своята противоположност. Още по-не-възможно е преврьщането на противоположностите една в друга. В рамките на невъзможността истините да се преврьщат в своята противоположност се съдържа една истина, която категорично не допуска обратния си вариант. Това е преврьщането на нещо в абсолютната си противоположност, при положение, че запази своята същност. Ако например абсолютната красота се запази като такава, тя не би могла да се превърне в действител-на грозота. Допускането, че ясната и напълно очевидна красота на господството (рубубия) може да се преворне в своята противоположност, като едновременно с това запази и сьщността си, е най-невъзможното и най-удивителното умозаключение. - Б. а.</ref>)!
    Acaba hiç mümkün müdür ki bütün akılları hayrette bırakan şu intizam-ı âlem ve geniş rahmet içinde kusursuz hüsn-ü sanat, misilsiz cemal-i rububiyet; o duaya icabet etmemekle böyle bir çirkinliği, böyle bir merhametsizliği, böyle bir intizamsızlığı kabul etsin? Yani en cüz’î, en ehemmiyetsiz arzuları, sesleri ehemmiyetle işitip îfa etsin, yerine getirsin; en ehemmiyetli, lüzumlu arzuları ehemmiyetsiz görüp işitmesin, anlamasın, yapmasın? Hâşâ ve kellâ, yüz bin defa hâşâ! Böyle bir cemal, böyle bir çirkinliği kabul edip çirkin olamaz '''(Hâşiye<ref>'''Hâşiye-2:''' Evet, inkılab-ı hakaik ittifaken muhaldir. Ve inkılab-ı hakaik içinde muhal-ender muhal, bir zıt kendi zıddına inkılabıdır. Ve bu inkılab-ı ezdad içinde bi’l-bedahe bin derece muhal şudur ki zıt, kendi mahiyetinde kalmakla beraber, kendi zıddının aynı olsun. Mesela, nihayetsiz bir cemal; hakiki cemal iken, hakiki çirkinlik olsun. İşte şu misalimizde meşhud ve kat’iyyü’l-vücud olan bir cemal-i rububiyet, cemal-i rububiyet mahiyetinde daim iken, ayn-ı çirkinlik olsun. İşte dünyada muhal ve bâtıl misallerin en acibidir.</ref>).'''
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Следователно чрез своето богослужене Пратеникът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, отваря вратата на отвъдното, както чрез посланието си отваря вратата на земния свят.
    '''Demek, Resul-i Ekrem aleyhissalâtü vesselâm, risaletiyle dünyanın kapısını açtığı gibi ubudiyetiyle de âhiretin kapısını açar.'''
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    عَلَيْهِ صَلَوَاتُ الرَّحْمٰنِ مِلْءَ الدُّنْيَا وَدَارِ الْجِنَانِ
    عَلَيْهِ صَلَوَاتُ الرَّحْمٰنِ مِلْءَ الدُّنْيَا وَدَارِ الْجِنَانِ
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    اَللّٰهُمَّ صَلِّ وَسَلِّمْ عَلٰى عَبْدِكَ وَرَسُولِكَ ذٰلِكَ الْحَبِيبِ الَّذِي هُوَ سَيِّدُ الْكَوْنَيْنِ وَفَخْرُ الْعَالَمَيْنِ وَحَيَاةُ الدّٰارَيْنِ
    اَللّٰهُمَّ صَلِّ وَسَلِّمْ عَلٰى عَبْدِكَ وَرَسُولِكَ ذٰلِكَ الْحَبِيبِ الَّذِي هُوَ سَيِّدُ الْكَوْنَيْنِ وَفَخْرُ الْعَالَمَيْنِ وَحَيَاةُ الدّٰارَيْنِ
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    وَوَسِيلَةُ السَّعَادَتَيْنِ وَذُو الْجَنَاحَيْنِ وَرَسُولُ الثَّقَلَيْنِ وَعَلٰى آلِهِ وَصَحْبِهِ اَجْمَعِينَ
    وَوَسِيلَةُ السَّعَادَتَيْنِ وَذُو الْجَنَاحَيْنِ وَرَسُولُ الثَّقَلَيْنِ وَعَلٰى آلِهِ وَصَحْبِهِ اَجْمَعِينَ
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    وَعَلٰى اِخْوٰانِهِ مِنَ النَّبِيِّينَ وَالْمُرْسَلِينَ آمِينَ
    وَعَلٰى اِخْوٰانِهِ مِنَ النَّبِيِّينَ وَالْمُرْسَلِينَ آمِينَ
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Благословите на Всемилостивия да бъдат над него, колкото е цялата земя и Домът с Градините!
    === '''ALTINCI HAKİKAT''' ===
     
    ''Bab-ı haşmet ve sermediyet olup ism-i Celil ve Bâki cilvesidir.''
    O, Аллах, благослови и с мир дари Своя раб и Пратеник, онзи любим, който е Господарят на двете вселени, Гордостта на двата свята, Жи-вотьт на двата Дома, Средството за пости-гането на двете блаженства, Носителя на две-те крила, ратеника при хората и джиновете- и него, и рода му, и всичките му сподвижни-ци, и сьбратята му измежду пророците и пра-тениците! Амин!
    </div>
     
    === ШECTA ИCTИИA ===
     
    Вратата на величието и вечността – изява на имената Преславния (ал-джалил) и Пребъдващия (ал-баки)


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Възможно ли е велик владетел, който управлява и подчинява творенията, като се започне от слънцата и се стигне до дърветата, атомите и още по-дребните частици, и сякаш те са мобилизирани войници, да допусне пропуск и да не разпростре властта си над тленни клетници, прекарващи мимолетен живот в земната странноприемница, и да не създаде за тях високо вечно средище и център на велико и пребъдващо
    Hiç mümkün müdür ki: Bütün mevcudatı güneşlerden, ağaçlardan zerrelere kadar emirber nefer hükmünde teshir ve idare eden bir haşmet-i rububiyet, şu misafirhane-i dünyada muvakkat bir hayat geçiren perişan fâniler üstünde dursun; sermedî, bâki bir daire-i haşmet ve ebedî, âlî bir medar-ı rububiyeti icad etmesin?
    господство (рубубия).
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Всичко, което наблюдаваме в тази вселена – грандиозните и колосални процеси като смяната на сезоните, великите действия като управлението на небесните тела, удивителното впрягане в работа като например превръщането на земята в постеля и на слънцето в светилник, обширните преобразувания като съживяването и разкрасяването на земята след пресъхването и умирането ... Всичко това красноречиво ни разкрива, че зад воала съществува грандиозно и велико господство (рубубия), което управлява и доминира с могъщата си власт. Подобно Господно царство изисква наличие на поданици, които подобават, и на проявления, които съответстват.
    Evet, şu kâinatta görünen mevsimlerin değişmesi gibi haşmetli icraat ve seyyaratın tayyare-misal hareketleri gibi azametli harekât ve arzı insana beşik, güneşi halka lamba yapmak gibi dehşetli teshirat ve ölmüş, kurumuş küre-i arzı diriltmek, süslendirmek gibi geniş tahvilat gösteriyor ki perde arkasında böyle muazzam bir rububiyet var, muhteşem bir saltanatla hükmediyor. Böyle bir saltanat-ı rububiyet, kendine lâyık bir raiyet ister ve şayeste bir mazhar ister.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    B същото време виждаме, че Божиите поданици и раби, които се отличават с найдобрите и най-съвкупните черти, се събират за кратко и прекарват известно време в земната странноприемница, която всекидневно се напълва и изпразва, а и поданиците остават там само колкото да изпълнят задачите си в това поприще на изпитания. И то се променя всеки час. Поданиците спират за броени минути, за да видят изложените по витрините на този пазар – света – образци на скъпоценните дарове на Твореца, Посителя на величието, оглеждат с очи на купувачи стоките – шедьоври на Преславния в тази огромна изложба. После те се изгубват, както и самата изложба се обновява и променя всяка година. Който отпътува, не се завръща. И новодошлият ще си отиде.
    Halbuki görüyorsun, mahiyetçe en câmi’ ve mühim raiyeti ve bendeleri, şu misafirhane-i dünyada perişan bir surette muvakkaten toplanmışlar. Misafirhane ise her gün dolar, boşanır. Hem bütün raiyet, tecrübe-i hizmet için şu meydan-ı imtihanda muvakkaten bulunuyorlar. Meydan ise her saat tebeddül eder. Hem bütün o raiyet, Sâni’-i Zülcelal’in kıymettar ihsanatının numunelerini ve hârika sanat antikalarını çarşı-yı âlem sergilerinde, ticaret nazarında temaşa etmek için şu teşhirgâhta birkaç dakika durup seyrediyorlar; sonra kayboluyorlar. Şu meşher ise her dakika tahavvül ediyor. Giden gelmez, gelen gider.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Това положение ясно и категорично разкрива, че отвъд тленната странноприемница, зад променящото се поле, след обновяващата се изложба съществуват вечни дворци, които подхождат на безсмъртната власт, нерушими жилища с градини, хранилища, пълни с чистите и извисени първоизвори на земните образци. Усилията и трудът тук са само за постигане на онова, което се намира там. Служенето тук е само за да се получи въздаянието там. Всеки в зависимост от своите способности и положени старания би могъл да постигне обилно щастие, ако преди това не го изгуби.
    İşte bu hal ve şu vaziyet kat’î gösteriyor ki şu misafirhane ve şu meydan ve şu meşherlerin arkasında, o sermedî saltanata medar ve mazhar olacak daimî saraylar, müstemir meskenler, şu dünyada gördüğümüz numunelerin ve suretlerin en hâlis ve en yüksek asıllarıyla dolu bağ ve hazineleri vardır. Demek burada çabalamak, onlar içindir. Şurada çalıştırır, orada ücret verir. Herkesin istidadına göre –eğer kaybetmezse– orada bir saadeti vardır. '''Evet, öyle sermedî bir saltanat, muhaldir ki şu fâniler ve zâil zeliller üstünde dursun.'''
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Да, абсурд е подобна вечна власт да се ограничи в рамките на тленните и жалки създания.
    Şu hakikate, şu temsil dürbünüyle bak ki: Mesela, sen yolda gidiyorsun, görüyorsun ki yol içinde bir han var. Bir büyük zat o hanı, kendine gelen misafirlerine yapmış. O misafirlerin bir gece tenezzüh ve ibretleri için o hanın tezyinatına milyonlar altınlar sarf ediyor. Hem o misafirler o tezyinattan pek azı ve az bir zamanda bakıp, o nimetlerden pek az bir vakitte, az bir şey tadıp doymadan gidiyorlar. Fakat her misafir kendine mahsus fotoğrafıyla, o handaki şeylerin suretlerini alıyorlar. Hem o büyük zatın hizmetkârları da misafirlerin suret-i muamelelerini gayet dikkat ile alıyorlar ve kaydediyorlar. Hem görüyorsun ki o zat her günde, o kıymettar tezyinatın çoğunu tahrip eder. Yeni gelecek misafirlere, yeni tezyinatı icad eder. Bunu gördükten sonra hiç şüphen kalır mı ki bu yolda bu hanı yapan zatın daimî pek âlî menzilleri hem tükenmez, pek kıymetli hazineleri hem müstemir, pek büyük bir sehaveti vardır. Şu handa gösterdiği ikram ile misafirlerini kendi yanında bulunan şeylere iştihalarını açıyor ve onlara hazırladığı hediyelere rağbetlerini uyandırıyor.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Погледни сега тази истина през телескопа на един пример. Представи си, че вървиш по някакъв път и виждаш пищен хотел, който велик цар е построил за гостите си. Той е похарчил огромни суми за разкрасяването и декорирането му, но посетителите се любуват съвсем малко на прелестите и вкусват най-незначителния дял от блаженствата, защото остават за кратко и по тази причина напускат хотела, без да утолят глада и жаждата си. Hо те запечатват образите на нещата в хотела чрез наличните си фотокамери. Така постъпват и служителите, и работниците на собственика, които точно и достоверно заснемат и записват движенията и бездействието на гостите. И ето че виждаш царят всекидневно да разрушава скъпоценните украшения и да ги обновява с други за новите гости. Нима след всичко това у теб е останало някакво съмнение, че онзи, който е построил хотела насред пътя, притежава високи вечни дворци и разполага с несекващи обилни съкровища, и че се отличава с трайна и неизчерпаема щедрост, и че проявената от него щедрост в хотела има за цел да възбуди апетита на гостите му към благата, с които разполага, и да съживи и раздвижи у тях желанията за подаръците, които им е приготвил.
    Aynen onun gibi şu misafirhane-i dünyadaki vaziyeti, sarhoş olmadan dikkat etsen şu dokuz esası anlarsın:
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Ако разсъдиш с помощта на този пример върху реалностите на земята-хотел и вникнеш в тях с пълно съзнание, ще разбереш следните девет положения.
    '''Birinci Esas:''' Anlarsın ki o han gibi bu dünya dahi kendi için değil. Kendi kendine de bu sureti alması muhaldir. Belki kafile-i mahlukatın gelip konmak ve göçmek için dolup boşanan, hikmetle yapılmış bir misafirhanesidir.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    '''Първо положение'''
    '''İkinci Esas:''' Hem anlarsın ki şu hanın içinde oturanlar misafirlerdir. Onların Rabb-i Kerîm’i, onları Dârü’s-selâm’a davet eder.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Ще разбереш, че тази земя, подобна на хотел, не води самостоятелно съществуване и е абсурд да приема своя образ и форма независимо от всичко, сама и заради себе си. Тя не е друго освен странноприемница, която се пълни и изпразва, и е създадено с мъдрост жилище, където престояват и отпътуват керваните от Божии творения.
    '''Üçüncü Esas:''' Hem anlarsın ki şu dünyadaki tezyinat, yalnız telezzüz veya tenezzüh için değil. Çünkü bir zaman lezzet verse, firakıyla birçok zaman elem verir. Sana tattırır, iştihanı açar fakat doyurmaz. Çünkü ya onun ömrü kısa, ya senin ömrün kısadır. Doymaya kâfi değil. Demek kıymeti yüksek, müddeti kısa olan şu tezyinat; ibret içindir '''(Hâşiye<ref>'''Hâşiye:''' Evet, madem her şeyin kıymeti ve dekaik-ı sanatı gayet yüksek ve güzel olduğu halde müddeti kısa, ömrü azdır. Demek, o şeyler numunelerdir, başka şeylerin suretleri hükmündedirler. Ve madem müşterilerin nazarlarını, asıllarına çeviriyorlar gibi bir vaziyet vardır. Öyle ise elbette şu dünyadaki o çeşit tezyinat, bir Rahman-ı Rahîm’in rahmetiyle, sevdiği ibadına hazırladığı niam-ı cennetin numuneleridir, denilebilir ve denilir ve öyledir.</ref>)''', şükür içindir, usûl-ü daimîsine teşvik içindir. Başka gayet ulvi gayeler içindir.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    '''Второ положение'''
    '''Dördüncü Esas:''' Hem anlarsın ki şu dünyadaki müzeyyenat ise '''(Hâşiye<ref>'''Hâşiye:''' Evet, her şeyin vücudunun müteaddid gayeleri ve hayatının müteaddid neticeleri vardır. Ehl-i dalaletin tevehhüm ettikleri gibi dünyaya, nefislerine bakan gayelere münhasır değildir. Tâ abesiyet ve hikmetsizlik içine girebilsin. Belki her şeyin gayat-ı vücudu ve netaic-i hayatı üç kısımdır:
     
    <br>
    Ще разбереш, че обитателите на този хотел са гости-пътници и че прещедрият им Господ ги зове към Дома на мира.
    '''Birincisi ve en ulvîsi,''' Sâni’ine bakar ki o şeye taktığı hârika-i sanat murassaatını, Şahid-i Ezelî’nin nazarına resmigeçit tarzında arz etmektir ki o nazara bir ân-ı seyyale yaşamak kâfi gelir. Belki vücuda gelmeden bi’l-kuvve niyet hükmünde olan istidadı yine kâfidir. İşte seriü’z-zeval latîf masnuat ve vücuda gelmeyen, yani sümbül vermeyen birer hârika-i sanat olan çekirdekler, tohumlar şu gayeyi bitamamiha verir. Faydasızlık ve abesiyet onlara gelmez. Demek, her şey hayatıyla, vücuduyla Sâni’inin mu’cizat-ı kudretini ve âsâr-ı sanatını teşhir edip Sultan-ı Zülcelal’in nazarına arz etmek, birinci gayesidir.  
     
    <br>
    '''Tрето положение'''
    '''İkinci kısım''' gaye-i vücud ve netice-i hayat, zîşuura bakar. Yani her şey, Sâni’-i Zülcelal’in birer mektub-u hakaik-nüma, birer kaside-i letafet-nüma, birer kelime-i hikmet-eda hükmündedir ki melâike ve cin ve hayvanın ve insanın enzarına arz eder, mütalaaya davet eder. Demek, ona bakan her zîşuura, ibret-nüma bir mütalaagâhtır.  
     
    <br>
    Ще разбереш, че украсите на този свят не са само за удоволствие и наслада, защото ако ти дадат да вкусиш блаженство за един час, при раздялата с него ще те накарат да усещаш болка дълги часове. Позволяват ти да вкусиш, като възбуждат апетита ти, без да те заситят, защото са краткотрайни или твоят живот е кратък и недостатъчен да се удовлетвориш. Следователно скъпоценната и мимолетна украса служи само за поука(<ref>Въпреки че всяко неиfо е прецизно изработено, изяиfно изваяно и красиво конструирано, уникално и скъпоценно, все пак животът му е краткотраен. Съиfествуването му продължава само незначително време. Следователно неиfата тук са само образци на други неиfа. След като се наблюдава неиfо подобно на насочване на погледите към първоистините, тогава не е странно да се каже, че украсата на земния живот представя само образци на райските блаженства, приготвени от Милосърдния Господ с Hеговата иfедрост и доброта за обичните Mу раби. Именно това е реалната истина. – B. а.</ref>), за да се отдава благодарност и да се подбужда към осъзнаване на вечните първоизвори, както и за други възвишени цели.
    '''Üçüncü kısım''' gaye-i vücud ve netice-i hayat, o şeyin nefsine bakar ki telezzüz ve tenezzüh ve beka ve rahatla yaşamak gibi cüz’î neticelerdir. Mesela, azîm bir sefine-i sultaniyede bir hizmetkârın dümencilik ettiğinin gayesi; sefine itibarıyla yüzde birisi kendisine, ücret-i cüz’iyesine ait, doksan dokuzu sultana ait olduğu gibi; her şeyin nefsine ve dünyaya ait gayesi bir ise Sâni’ine ait doksan dokuzdur.  
     
    <br>
    '''Четвърто положение'''
    İşte bu taaddüd-ü gayattandır ki birbirine zıt ve münafî görünen hikmet ve iktisat, cûd ve seha ve bilhassa nihayetsiz seha ile sırr-ı tevfiki şudur ki:
     
    <br>
    Ще разбереш, че земната украса(<ref>Да, съиfествуването на всяко неиfо е подчинено на определени намерения, животът му има своите цели и резултати. Tе не се ограничават, както твърдят радетелите на заблудата, в цели, насочени ком земния живот или ограничени в съществуващия свят, а тук дори се прок-радват предположения за безсмислие и безцелност. Три са целите на сществуването и живота на всяко нещо.<br>
    Birer gaye nokta-i nazarında cûd ve seha hükmeder, ism-i Cevvad tecelli eder. Meyveler, hubublar, o tek gaye nokta-i nazarında bigayr-ı hisabdır, nihayetsiz cûdu gösteriyor. Fakat umum gayeler nokta-i nazarında, hikmet hükmeder, ism-i Hakîm tecelli eder. Bir ağacın ne kadar meyveleri var, belki her meyvenin o kadar gayeleri vardır ki beyan ettiğimiz üç kısma tefrik edilir.  
    Првата е най-извисената и е насочена към Създателя, преславен е Той и всевишен. Тоест това е представяне на всяко нещо с цялата му изтънченост и уникалност пред погледа на всевечния Свидетел, сякаш на военен па-рад. За този поглед е достатьчно съответното нещо да поживее, макар и само за миг, или поне да има готовност за реализиране на потенциалните си сили, подобно на на-мерение, без дори да се появи на бял свят. Пример за то-ва са прелестните произведения, които изчезват борзо, и семената, които не успяват да се развият и да дадат плодове. Те известяват за споменатата цел и напълно я изразяват. При тях вьобще не може да се говори нито за безцелност, нито за безполезност. Следователно порва-та цел на всяко нещо е чрез своя живот и своето същес-твуване да обяви и разкрие чудотворната мощ на своя Създател и плодовете на Неговото творчество пред гри-жовния поглед на Владетеля, Носителя на величието.<br>Втората от целите на сществуването и на живота е насочването към одушевените създания. Тоест те сякаш са Господно послание, прогласяващо истините, изящна поема, преизпълнена с мекота и нежност, модро сло-во. Всемогьщият и превеликият Създател ги показва пред погледа на ангелите, джиновете, животните и хората и ги призовава да ги съерцават. Тоест всяко нещо е обект на прочит, размись и поука за всяко одушевено същест-во, което го наблюдава.<br>Третата цел е насочване към самото нещо като например изпитване на удоволствие и наслада, прекарване на живота в стабилност и охолство и други частични стремежи. Например резултатът от труда на моряка, който служи на голям султански кораб, ползата за него и възнаграждението му се равняват на един процент от цялостния приход, докато останалите деветдесет и девет процента принадлежат на собственика на кораба. И така, подобно е съотношението между целта, насочена към самото неиfо и към земния му живот, и тази, насочена към преславния му Създател - едно към деветдесет и девет.<br>
    <br>
    B това изброяване на целите се крие тайната на съчетаването между мъдростта и иfедростта, тоест между абсолютната икономичност и абсолютното великодушие, които от пръв поглед сякаш са несъвместими противоположности. Този факт може да се обясни по следния начин. Ако целта се разглежда в нейната обособеност и единичност, тогава доминират иfедростта и дарителството и се изявява името Великодушния (ал-хаким). Плодовете и семената според тази единична осезаема цел са безчет и безброй. Тоест става дума за абсолютна иfедрост и неограничено великодушие. Но ако целите се разглеждат в тяхната комплексност, тогава мъдростта е качеството, което се разкрива и доминира. Изявява се името Премьдрия (ал-хаким). Мъдростите и набелязаните цели са плод от едно и съиfо дърво, което има много плодове и те могат да бъдат поделени на споменатите три части. Тези всеобиfи цели указват на безкрайна мъдрост и безгранично великодушие. Така абсолютната мъдрост се съчетава с абсолютното великодушие и те изглеждат сякаш са противоположности. Например една от целите на армията е запазването на сигурност-та и реда. Ако погледнем на нея през тази призма, ще ви-дим, че има сврхдостатьчен брой войскови единици. Ако я погледнем, взимайки под внимание другите цели като охрана на границата, сражаване с врага и т.н., ще устано-вим, че броят е почти в необходимите рамки. Това е точен баланс, отмерен с везната на модростта, понеже мод-ростта на правителството се съчетава с неговото вели-чие. Така при това положение можем да кажем, че армия-та не надвишава необходимите рамки. - Б. а.</ref>) наподобява образци и копия на блаженствата, струпани за вярващите в Рая при Божието милосърдие.
    Şu umum gayeler, nihayetsiz bir hikmeti ve iktisadı gösteriyor. Zıt gibi görünen nihayetsiz hikmet, nihayetsiz cûd ile seha ile içtima ediyor. Mesela, asker ordusunun bir gayesi, temin-i asayiştir. Bu gayeye göre ne kadar asker istersen var ve hem pek fazladır. Fakat hıfz-ı hudut ve mücahede-i a’da gibi sair vazifeler için bu mevcud ancak kâfi gelir, kemal-i hikmetle muvazenededir. İşte hükûmetin hikmeti, haşmet ile içtima ediyor. O halde, o askerlikte fazlalık yoktur, denilebilir.</ref>)''' cennette ehl-i iman için rahmet-i Rahman’la iddihar olunan nimetlerin numuneleri, suretleri hükmündedir.
     
    </div>
    '''Пето положение'''
     
    Ще разбереш, че тези тленни произведения не са предназначени да излеят и не са сьтворе-ни, за да бьдат сьзерцавани известно време и после да си отидат без следа, а са насъбрани тук и са заели нужното си място за кратък период, за да придобият образите си, да разкрият значенията си и да бъдат записани резултатите им, както и за да изтъкат за обитателите на Вечността безсмъртни и трайни картини и за да бъдат средоточие на други цели в Света на пребъдването.
     
    От следния пример става ясно как тези неща не са сътворени за тление, а за да пребъдват вечно, как външното им изчезване е само освобождаване за тях след приключване на задачите им и как нещо умира, от една страна, а пребъдва в много посоки.
     
    Виж цветето – едно от Словата на Божието могъщество – как ни гледа с усмивка за кратко време, после се скрива зад воала на изчезването. Tо прилича на произнесена от нас дума, която влага в слуха хиляди свои подобия и смисълът остава толкова пъти, колкото са чулите я умове, а после си отива след приключване на мисията си – съобщаване на смисъла. И цветето отпътува, след като запечата видимия си образ в паметта на всеки, който го е съзрял и след като вложи вътрешното си естество в своето семенце. И сякаш всяка памет и всяко семе са фотографски плаки, предназначени да запазят красотата, образа и гиздавата премяна на цветето, и така да увековечат съществуването му.
     
    Ако творение, което заема едно от най-ниските стъпала на живота, е третирано по подобен начин, за да пребъдва, какво остава за човека – най-високата форма на живот, – който притежава вечен дух. Нима той не ще бъде свързан с безсмъртието и вечността? Ако образът на цъфтящо и плодоносно растение и законът на формирането му, частично сходен с духа, са вечни и се запазват в семената му със съвършен ред в рамките на множество изменения, не става ли ясно колко вечен е човешкият дух и доколко е свързан с вечността? Tа той е закон, повеляван свише, има сияйна чувствителност, притежава извисена същност, носител е на живот, надарен е с комплексни и всеобхватни качества, а е облечен във видимо присъствие!
     
    '''Шесто положение'''
     
    И ще разбереш, че човек не е оставен без юзвеждане в готовност за идването на новите подвластни "заселници". Това е Господно предупреждение за онези одушевени създания, чиято небрежност ги кара да забравят задълженията си и чието опиянение им пречи да бъдат признателни.
     
    '''Седмо положение'''
     
    И ще разбереш, че смиртта и изчезването, които поразяват красивите творения от пролет-та и лятото, не са окончателно умиране и уни-щожение завинаги, а това е само прекратяване на функциите и освобождаване от тях след из-пылнението им и приключването им(<ref>Да, би трябвало плодовете, иветовете и листата, носени от клоните и короните на дърветата - съкровищ-ница от препитание, което Божието милосьрдие им е да-рило, да изчезнат, след като изпълнят функциите си и ос-тареят. Това е нужно, за да не се затваря вратата пред хода на идващото след тях, да не се преврощат выв въз-пираща преграда пред обилното милосьрдие и в пречка посестримите им да изпълняват своите задачи. И нещо повече, самите те посърват и увяхват с изтичането на младостта им. И така, пролетта прилича на плодоносно-то дърво, което разкрива как ще изглежда Визкресението. И човешкият живот выв всяка епоха е също такова плодоносно дърво, което е носител на модрост и поука. И земята като ияло е дорво на неповторима мощ, и земни-ят живот е прелестно дорво, което изпраща плодовете си на пазар в отводното. - Б. а.</ref>), както и разчистване на терена и опразване на място, за да дойдат новите творения през настьпващата пролет, а сьщо подготовка на условията и привеждане в готовност за идването на новите под-властни "заселници".
     
    Това е Господно предупреждение за онези одушевени сьздания, чиято небрежност ги кара да забравят задълженията си и чието опиянение им пречи да бьдат признателни.
     
    '''Осмо положение'''
     
    И ще разбереш, че безсмъртният Създател на този тленен свят владее и друг свят – траен и вековечен. Той внушава на Своите раби копнеж по него и ги води натам.
     
    '''Девето положение'''


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    И ще разбереш, че в онзи просторен свят Всемилостивия, Mилосърдния – славно е величието Mу! – ще окаже почит на верните Си раби с нещо невиждано и нечувано, което не е хрумвало на никой човек. В това вярваме.
    '''Beşinci Esas:''' Hem anlarsın ki şu fâni masnuat fena için değil, bir parça görünüp mahvolmak için yaratılmamışlar. Belki vücudda kısa bir zaman toplanıp, matlub bir vaziyet alıp tâ suretleri alınsın, timsalleri tutulsun, manaları bilinsin, neticeleri zapt edilsin. Mesela, ehl-i ebed için daimî manzaralar nescedilsin. Hem âlem-i bekada başka gayelere medar olsun.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    === CEДMA ИCTИНA ===
    Eşya beka için yaratıldığını, fena için olmadığını belki sureten fena ise de tamam-ı vazife ve terhis olduğu bununla anlaşılıyor ki fâni bir şey, bir cihetle fenaya gider, çok cihetlerle bâki kalır.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    '''Вратата на съхраняването н запазването – 
изява на имената Пазителя (ал-кафиз) н Падзорника (ар-ракиб)'''
    Mesela, kudret kelimelerinden olan şu çiçeğe bak ki kısa bir zamanda o çiçek tebessüm edip bize bakar, der-akab fena perdesinde saklanır. Fakat senin ağzından çıkan kelime gibi o gider fakat binler misallerini kulaklara tevdi eder. Dinleyen akıllar adedince, manalarını akıllarda ibka eder. Çünkü vazifesi olan ifade-i mana bittikten sonra kendisi gider fakat onu gören her şeyin hâfızasında zâhirî suretini ve her bir tohumunda manevî mahiyetini bırakıp öyle gidiyor. Güya her hâfıza ile her tohum, hıfz-ı ziyneti için birer fotoğraf ve devam-ı bekası için birer menzildirler.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Възможно ли е пазител и надзорник, който съхранява в ред и равновесие всичко на небето и на земята, на сушата и в морето, и влажно, и сухо, и не оставя нито малко, нито голямо, без да го пресметне, възможно ли е Той да не съхранява и да не наблюдава делата на човека – носител на извисена природа, заемащ на земята положение на Божий наместник, натоварен с мисията на Върховната отговорност (ал-аманат ал-кубра)? Възможно ли е Той да не запази делата му, които засягат Божието господство (рубубия), да не ги категоризира чрез равносметка, да не ги премери чрез везната на справедливостта, да не въздаде на съответния извършител подобаваща награда или наказание? Превисоко е Аллах над всичко това!
    En basit mertebe-i hayatta olan masnû böyle ise en yüksek tabaka-i hayatta ve ervah-ı bâkiye sahibi olan insan, ne kadar beka ile alâkadar olduğu anlaşılır. Çiçekli ve meyveli koca nebatatın bir parça ruha benzeyen her birinin kanun-u teşekkülatı, timsal-i sureti; zerrecikler gibi tohumlarda kemal-i intizamla, dağdağalı inkılablar içinde ibka ve muhafaza edilmesiyle, gayet cem’iyetli ve yüksek bir mahiyete mâlik, haricî bir vücud giydirilmiş, zîşuur, nurani bir kanun-u emrî olan ruh-u beşer; ne derece beka ile merbut ve alâkadar olduğu anlaşılır.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Да, Управителят на вселената съхранява всяко нещо в рамките на строг ред и балансираност, а те са проявления на знание и мъдрост, както и на воля и мощ. Виждаме, че никое създание не е било сътворявано и не се сътворява иначе освен с изключителна организираност и отмереност. Забелязваме също, че не само отделните му трансформации в продължение на неговия живот, но и цялата съвкупност от видоизмененията му се подчиняват на стабилен и точен ред.
    '''Altıncı Esas:''' Hem anlarsın ki insan, ipi boğazına sarılıp istediği yerde otlamak için başıboş bırakılmamıştır. Belki bütün amellerinin suretleri alınıp yazılır ve bütün fiillerinin neticeleri muhasebe için zapt edilir.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    И още, прави ни впечатление, че Пазителя, Посителя на величието, запазва образите на всяко нещо, чийто живот изтича с приключването на функциите му и тогава отпътува от видимия свят – запазва ги в съзнанието на живите, което твърде много прилича на Пазения скрижал (ал-лауx ал-маxфуз), и в нещо подобно на идеални огледала. Той записва синтезирана история на всяко творение в семената мy или я гравира в плодовете мy, така че yдължава живота мy и го съхранява във външни и вътрешни огледала. Паметта на човека, плодът на дървото, костилката, семето, зрънцето на цветето – всичко това разкрива колко велика е всеобхватността на запазването.
    '''Yedinci Esas:''' Hem anlarsın ki güz mevsiminde yaz, bahar âleminin güzel mahlukatının tahribatı, idam değil. Belki vazifelerinin tamamıyla terhisatıdır '''(Hâşiye<ref>'''Hâşiye:''' Evet, rahmetin erzak hazinelerinden olan bir şecerenin uçlarında ve dallarının başlarındaki meyveler, çiçekler, yapraklar ihtiyar olup vazifelerinin hitama ermesiyle gitmelidirler. Tâ arkalarından akıp gelenlere kapı kapanmasın. Yoksa rahmetin vüs’atine ve sair ihvanlarının hizmetine set çekilir. Hem kendileri, gençlik zevaliyle hem zelil hem perişan olurlar.
    <br>
    İşte bahar dahi mahşer-nüma bir meyvedar ağaçtır. Her asırdaki insan âlemi, ibret-nüma bir şeceredir. Arz dahi mahşer-i acayip bir şecere-i kudrettir. Hattâ dünya dahi meyveleri âhiret pazarına gönderilen bir şecere-i hayret-nümadır.</ref>)'''. Hem yeni baharda gelecek mahlukata yer boşaltmak için tefrîgattır ve yeni vazifedarlar gelip konacak ve vazifedar mevcudatın gelmesine yer hazırlamaktır ve ihzarattır. Hem zîşuura vazifesini unutturan gafletten ve şükrünü unutturan sarhoşluktan ikazat-ı Sübhaniyedir.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Нима не виждаш, че всеки отделен цвят и плод във великата и обширна пролет се запазва, и как всички свитъци, съдържащи специфичните мy действия, се съхраняват, наред с всички закони на строежа мy и модели на формите мy, записани в ограничен брой зрънца? Пастъпва нова пролет и свитъците се размножават съгласно прецизно и съответстващо им изчисление. Ражда се сезон на кипеж и обилие, който се отличава с изключителен ред и мъдрост. Пима това не разкрива колко силно е влиянието на Божието съхранение и надзор и доколко могъща е тяхната всеобхватност?
    '''Sekizinci Esas:''' Hem anlarsın ki şu fâni âlemin sermedî Sâni’i için başka ve bâki bir âlemi var ki ibadını oraya sevk ve ona teşvik eder.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    След като запазването достига такава степен на съвършенство и yниверсалност по отношение на дребни, временни и обичайни неща, логично ли е да не бъдат съхранявани човешките дела, които дават значими плодове в световете на неведомото, на отвъдното и на дyховете и пред абсолютното Божие господство (рубубия)? Възможно ли е тези дела да бъдат анулирани и да не се запишат? Опазил Бог!
    '''Dokuzuncu Esas:''' Hem anlarsın ki öyle bir Rahman, öyle bir âlemde, öyle has ibadına öyle ikramlar edecek; ne göz görmüş, ne kulak işitmiş, ne kalb-i beşere hutur etmiştir. Âmennâ…
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Да, от изявата по такъв ясен начин на този Божи атрибут – съхраняването – разбираме, че Владетелят на всички творения полага изключителни грижи за регистрирането и запаметяването на всяко нещо, за контролирането на всичко произтичащо в Неговото царство. Той отделя максимално внимание на упражняването на Своята власт и показва удивителна заинтересованост за поддържането на Своето господство (рубубия), така че записва или повелява да се запише и най-дребната случка, и най-незначителното действие, съхранявайки в множество документи всичко, което става във владението Mу.
    === '''YEDİNCİ HAKİKAT''' ===
    ''Bab-ı hıfz ve hafîziyet olup ism-i Hafîz ve Rakib’in cilvesidir.''
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Тази пределно обширна и точна памет подсказва, че без съмнение архивите ще бъдат отворени, за да се потърси равносметка за делата, и особено за стореното от човека – това почетено и ценено творение, чиято природа е надарена с велики качества. Би трябвало делата му, които са важни, и постъпките му, които са значими, да бъдат измерени с чувствителна везна и да бъдат подложени на точна равносметка. Свитъците с делата му неизбежно ще бъдат извадени.
    Hiç mümkün müdür ki gökte, yerde, karada, denizde; yaş kuru, küçük büyük, âdi âlî her şeyi kemal-i intizam ve mizan içinde muhafaza edip bir türlü muhasebe içinde neticelerini eleyen bir hafîziyet; insan gibi büyük bir fıtratta, hilafet-i kübra gibi bir rütbede, emanet-i kübra gibi büyük vazifesi olan beşerin rububiyet-i âmmeye temas eden amelleri ve fiilleri muhafaza edilmesin, muhasebe eleğinden geçirilmesin, adalet terazisinde tartılmasın, şayeste ceza ve mükâfat çekmesin? Hayır, aslâ!
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Kак мислиш, логично ли е да се приеме, че този човек ще бъде изоставен, след като е почетен с Божието наместничество и натоварен с Върховната отговорност (ал-аманат ал-куб-ра), и е издигнат до равнището на рьководител и свидетел за всички творения чрез намесата му в богослужебните дела на повечето от тях и боговьзхвалите му чрез обявяването на единосьщието сред многообразието от творения и засвидетелстването на всеохватното Господство (рубубия). Възможно ли е този човек да бъде оставен да отиде в гроба, за да спи в покой, без да го разбудят, за да го питат за малките и голе-мите му дела, без да го поведат кьм Сьбирането, за да се произнесе за него Върховният сьд? Не и пак не!
    Evet, şu kâinatı idare eden zat, her şeyi nizam ve mizan içinde muhafaza ediyor. '''Nizam ve mizan ise ilim ile hikmet ve irade ile kudretin tezahürüdür.''' Çünkü görüyoruz her masnû vücudunda, gayet muntazam ve mevzun yaratılıyor. Hem hayatı müddetince değiştirdiği suretler dahi birer intizamlı olduğu halde, heyet-i mecmuası da bir intizam tahtındadır.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    И как е възможно този човек да изчезне в нищото, и как е възможно той да се скрие в прьст-та и да се изпльзне от Рьката на Всемогьщия - Носителя на величието, за Чиято колосална моц свидетелстват всички сьбития - чудеса, разкриващи Неговата сила в миналото и подс-казващи какво може да се случи в идните времена(<ref>Миналото, което се простира от настояиfия момент до началото на творението, е изпълнено със събития и случки. Всеки бял ден е ред, всяка година – страница, всяка епоха – книга, написана с калема на предопределението, по която ръката на могъиfеството е начертала чудотворните си знамения с изключителна мъдрост и организираност. И бъдеиfето, което се простира от настояиfия момент до Деня на възкресението, Рая и вечността, е в рамките на възможните случвания. Тоест както миналото включва реално станали събития, така и бъдеиfето предлага ситуации, които могат да се превърнат в действителност. Ако се направи паралел между веригите на тези две времена, няма съмнение, че Онзи, Който е сътворил вчерашния ден с неговите създания, е способен да сътвори и утрешния с бъдеиfите му създания. Hяма съмнение съиfо, че творенията и необичайните явления на отминалото време, което е изложба на удивителните и странни произведения, са чудотворства на Всемогъиfия – Посителя на величието, и те категорично свидетелстват, че Пречистия и Всевишния е способен да сътвори цялото бъдеиfе и всичко възможно в него, и да изложи в експозиция всички Свои удивителни чудеса. <br>
    Zira görüyoruz ki vazifesinin bitmesiyle ömrüne nihayet verilen ve şu âlem-i şehadetten göçüp giden her şeyin Hafîz-i Zülcelal, birçok suretlerini elvah-ı mahfuza hükmünde olan '''(Hâşiye<ref>'''Hâşiye:''' Yedinci Suret’in hâşiyesine bak.</ref>)''' hâfızalarda ve bir türlü misalî âyinelerde hıfzedip, ekser tarihçe-i hayatını çekirdeğinde, neticesinde nakşedip yazıyor. Zâhir ve bâtın âyinelerde ibka ediyor. Mesela, beşerin hâfızası, ağacın meyvesi, meyvenin çekirdeği, çiçeğin tohumu, kanun-u hafîziyetin azamet-i ihatasını gösteriyor.
    Да, Онзи, Който може да сътвори една ябълка, би трябвало да притежава съиfата способност и за всички ябълки по света, би трябвало дори да породи голямата пролет. Който не може да сътвори пролетта, не е способен да сътвори и ябълка, заиfото тя се произвежда по съиfия начин. И обратно, на когото е по силите да създаде ябълка? той може да сътвори и пролет. Ябълката е умален образец на дървото и на градината и дори на цялата вселена. От гледна точка на майсторството и изкусността тя е удивителен шедьовър, заиfото семената съдържат житейската история на нейното дърво. Който я е сътворил по такъв неповторим начин, за него абсолютно няма невъзможни неиfа.<br>
    </div>
    И така, Онзи, Който е сътворил днешния ден, е способен да сътвори Деня на възкресението. Който е създал пролетта, е способен да породи Насъбирането (хашр). Няма съмнение, че Онзи, Който е изявил световете на миналото и ги е закачил на лентата на времето с изключителна мъдрост и ред, е способен да изяви и други светове и да ги закачи на лентата на бъдеиfето. Той непременно иfе ги покаже. B Словата, особено в Двадесет и второ слово, категорично аргументирахме, че който не е сътворил всичко, не е способен да сътвори нииfо, и че който е сътворил само едно неиfо, е способен да сътвори всяко неиfо поотделно. И оиfе, ако създаването на неиfата се сведе до едно единствено начало, тогава всички неиfа биха били лесни за сътворяване като единична веиf. И обратно, ако всичко се обясни с безбройните причини и с множествеността, създаването на едно нииfо би било толкова сложно, колкото да се създадат всички неиfа – до степен на невъзможност и абсурд. – Б. а.</ref>), силата, която поражда зимата и пролет-та, сходни с Възкресението и Насьбирането.


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    След като на човек не е потърсена заслужената равносметка в земния живот, би трябвало някой ден той да се яви пред върховен съд и да отиде при най-велико щастие.
    Görmüyor musun ki koca baharın hep çiçekli, meyveli bütün mevcudatı ve bunların kendilerine göre bütün sahaif-i a’mali ve teşkilatının kanunları ve suretlerinin timsalleri; mahdud bir miktar tohumcuklar içlerinde yazarak muhafaza ediliyor. İkinci bir baharda, onlara göre bir muhasebe içinde sahife-i amellerini neşredip kemal-i intizam ve hikmet ile koca diğer bir bahar âlemini meydana getirmekle hafîziyetin ne derece kuvvetli ihata ile cereyan ettiğini gösteriyor.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    === OCMA ИСТИНА ===
    Acaba geçici, âdi, bekasız, ehemmiyetsiz şeylerde böyle muhafaza edilirse âlem-i gaybda, âlem-i âhirette, âlem-i ervahta rububiyet-i âmmede mühim semere veren beşerin amelleri, hıfz içinde gözetilmek suretiyle ehemmiyetle zapt edilmemesi kabil midir? Hayır ve aslâ!
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    '''Вратата на обещанието и на заплахата – изява на имената Прекрасния (ал-джамил) и Преславния (ал-джалил)'''
    Evet, şu hafîziyetin bu surette tecellisinden anlaşılıyor ki şu mevcudatın Mâlik’i, mülkünde cereyan eden her şeyin inzibatına büyük bir ihtimamı var. Hem hâkimiyet vazifesinde nihayet derecede dikkat eder. Hem rububiyet-i saltanatında gayet ihtimamı gözetir. O derece ki en küçük bir hâdiseyi, en ufak bir hizmeti yazar, yazdırır. Mülkünde cereyan eden her şeyin suretini müteaddid şeylerde hıfzeder.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Възможно ли е Създателят на тези творения – Абсолютният всесведущ и Абсолютният всемогъщ – да не изпълни обещанието и заплахата, последователно повтаряни на всички пророци, мир на тях, и засвидетелствани единодушно от всички правдиви хора и светци, и така да прояви слабост и невежество? Превисоко е Всевишният Аллах над всичко това! Hе само че всички отправени от Него обещания и заплахи не са никак трудни за изпълнение при мощта Му, но те са лесни и незначителни, както например да се възстановят безбройните творения от предходната в идната пролет - сьщите(<ref>Като корените на тревите и дорветата. - Б.</ref>) или подобни на тях(<ref>Като листата и плодовете. - Б. а.</ref>).
    Şu hafîziyet işaret eder ki ehemmiyetli bir muhasebe-i a’mal defteri açılacak ve bilhassa mahiyetçe en büyük en mükerrem en müşerref bir mahluk olan insanın büyük olan amelleri, mühim olan fiilleri; mühim bir hesap ve mizana girecek, sahife-i amelleri neşredilecek.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Изпьлнението на обещанието е задължително - и за нас, и за всяко нещо е задължител-но, както и за Неговата господна власт (рубу-бия), за разлика от нарушаването на дадената дума - то противоречи на силата на Неговата мощ и е в разрез с всеобхватността на Неговото знание, доколкото подобно действие не произ-тича от друго освен от невежество и слабост.
    Acaba hiç kabil midir ki insan, hilafet ve emanetle mükerrem olsun, rububiyetin külliyat-ı şuununa şahit olarak kesret dairelerinde, vahdaniyet-i İlahiyenin dellâllığını ilan etmekle, ekser mevcudatın tesbihat ve ibadetlerine müdahale edip zabitlik ve müşahitlik derecesine çıksın da sonra kabre gidip rahatla yatsın ve uyandırılmasın? Küçük büyük her amellerinden sual edilmesin? Mahşere gidip mahkeme-i kübrayı görmesin? Hayır ve aslâ!
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Отричащи човече, знаеш ли колко глупав е извршеният от теб огромен грях с твоето неверие и отхврляне! Ти вярваш на льжливото си вображение, на бълнуващия си ум, на измамната си душа, а смяташ за льжец Онзи, Който въобще не е принуден нито да нарушава обеща-нието Си, нито да го преобрьща, а и това никак не подобава на Неговото величие и мощ. Всич-ки неща и всички наблюдения свилетелстват за Неговата правдивост и истинност. Следовател-но ти извршваш огромно и безгранично пре-стыпление вьпреки че си безкрайно дребен и неизбежно заслужаваш велико вечно наказание. За огромната значимост на извършеното от неверника престъпление свидетелства споменатото в един хадис, че някои обитатели на Ада имат кътник с големината на планина. Ти приличаш на онзи пътник, който си затваря очите пред слънчевата светлина и следва фантазиите на своя разум, а после иска да озари ужасяващия си път със сиянието на въображаема мълния, съществуваща само в неговото съзнание и слаба като блещукане на светулка.
    Hem bütün gelecek zamanda olan '''(Hâşiye<ref>'''Hâşiye:''' Evet, zaman-ı hazırdan tâ iptida-i hilkat-i âleme kadar olan zaman-ı mazi, umumen vukuattır. Vücuda gelmiş her bir günü, her bir senesi, her bir asrı; birer satırdır, birer sahifedir, birer kitaptır ki kalem-i kader ile tersim edilmiştir. Dest-i kudret, mu’cizat-ı âyâtını onlarda kemal-i hikmet ve intizam ile yazmıştır.
    <br>
    Şu zamandan tâ kıyamete tâ cennete tâ ebede kadar olan zaman-ı istikbal, umumen imkânattır. Yani mazi vukuattır, istikbal imkânattır. İşte o iki zamanın iki silsilesi birbirine karşı mukabele edilse nasıl ki dünkü günü halk eden ve o güne mahsus mevcudatı icad eden zat, yarınki günü mevcudatıyla halk etmeye muktedir olduğu hiçbir vecihle şüphe getirmez. Öyle de şüphe yoktur ki şu meydan-ı garaib olan zaman-ı mazinin mevcudatı ve hârikaları, bir Kadîr-i Zülcelal’in mu’cizatıdır. Kat’î şehadet ederler ki o Kadîr, bütün istikbalin bütün mümkinatın icadına, bütün acayibinin izharına muktedirdir.  
    <br>
    Evet, nasıl ki bir elmayı halk edecek, elbette dünyada bütün elmaları halk etmeye ve koca baharı icad etmeye muktedir olmak gerektir. Baharı icad etmeyen, bir elmayı icad edemez. Zira o elma o tezgâhta dokunuyor. Bir elmayı icad eden, bir baharı icad edebilir. Bir elma; bir ağacın, belki bir bahçenin, belki bir kâinatın misal-i musağğarıdır. Hem sanat itibarıyla koca ağacın bütün tarih-i hayatını taşıyan elmanın çekirdeği itibarıyla öyle bir hârika-i sanattır ki onu öylece icad eden, hiçbir şeyden âciz kalmaz.
    <br>
    Öyle de bugünü halk eden, kıyamet gününü halk edebilir ve baharı icad edecek, haşrin icadına muktedir bir zat olabilir. Zaman-ı mazinin bütün âlemlerini zamanın şeridine kemal-i hikmet ve intizam ile takıp gösteren, elbette istikbal şeridine dahi başka kâinatı takıp gösterebilir ve gösterecektir.  
    <br>
    Kaç Sözlerde, bilhassa Yirmi İkinci Söz’de gayet kat’î ispat etmişiz ki her şeyi yapamayan hiçbir şeyi yapamaz ve bir tek şeyi halk eden, her şeyi yapabilir. Hem eşyanın icadı bir tek zata verilse bütün eşya bir tek şey gibi kolay olur ve suhulet peyda eder. Eğer müteaddid esbaba verilse ve kesrete isnad edilse bir tek şeyin icadı, bütün eşyanın icadı kadar müşkülatlı olur ve imtina derecesinde suubet peyda eder.</ref>)''' mümkinata kādir olduğuna, bütün geçmiş zamandaki mu’cizat-ı kudreti olan vukuatı şehadet eden ve kıyamet ve haşre pek benzeyen kış ile baharı her vakit bilmüşahede icad eden bir Kadîr-i Zülcelal’den, insan nasıl ademe gidip kaçabilir, toprağa girip saklanabilir?
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Всичко, обещано от Пречистия Аллах, Чиито правдиви слова са творенията Mу и Чиито истинни знамения са събитията в света, ще бъде докрай изпълнено. Той ще учреди върховен съд и ще дари велико блаженство.
    Madem bu dünyada ona lâyık muhasebe görülüp hüküm verilmiyor. Elbette bir mahkeme-i kübra, bir saadet-i uzmaya gidecektir.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    === ДEВETA ИCTИНA ===
    === '''SEKİZİNCİ HAKİKAT''' ===
    ''Bab-ı vaad ve vaîddir. İsm-i Cemil ve Celil’in cilvesidir.''
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    '''Вратата на пораждането на живота и смъртта'''
    Hiç mümkün müdür ki: Alîm-i Mutlak ve Kadîr-i Mutlak olan şu masnuatın Sâni’i, bütün enbiyanın tevatürle haber verdikleri ve bütün sıddıkîn ve evliyanın icma ile şehadet ettikleri mükerrer vaad ve vaîd-i İlahîsini yerine getirmeyip –hâşâ– acz ve cehlini göstersin? Halbuki vaad ve vaîdinde bulunduğu emirler, kudretine hiç ağır gelmez; pek hafif ve pek kolay. Geçmiş baharın hesapsız mevcudatını, gelecek baharda kısmen aynen '''(Hâşiye<ref>'''Hâşiye-1:''' Ağaç ve otların kökleri gibi.</ref>)''' kısmen mislen '''(Hâşiye<ref>'''Hâşiye-2:''' Yapraklar, meyveler gibi.</ref>)''' iadesi kadar kolaydır.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    '''изява на имената Вечноживия (ал-хайи) и Вездесъщия (ал-каййум), Съживяващия (алмухий) и Умърmвяващия (ал-мумиm)'''
    Îfa-yı vaad ise hem bize hem her şeye hem kendisine hem saltanat-ı rububiyetine pek çok lâzımdır. Hulfü’l-vaad ise hem izzet-i iktidarına zıttır hem ihata-yı ilmiyesine münafîdir. Zira hulfü’l-vaad, ya cehilden ya aczden gelir.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Възможно ли е Онзи, Който изявява мощта Cи чрез съживяването на огромната земя след нейното умиране и изсъхване, и изпраща повече от триста хиляди вида творения, а изпращането на всеки един от тях е чyдо като сътворяването на човека... Онзи, Който изявява всеобхватността на знанието Си чрез разграничаването на всяка отделна форма при подобно смесване и преплитане... Онзи, Който насочва погледите на всички Свои раби към вечното блаженство с обещанието Си да ги възкреси, споменато във всички Пегови небесни повели... Онзи, Който изявява величието на Своето господство (ðóáóáèÿ), като кара творенията да си сътрyдничат, yправлява ги според Своята заповед и воля, заставяйки отделните индивиди взаимно да се подпомагат... Онзи, Който е придал на човека максимална значимост, като мy е отредил да бъде най-комплексният плод на дървото на творението, най-изящният, най-изтънченият, найнежният, най-откликващият на зова, и мy е подчинил всяко нещо, и го е приел за събеседник... Възможно ли е този Всемогъщ, Милосърден, този Всезнаещ, Премъдър, Който е придал на човека подобно значение, да не издаде повеля за Съдния ден, да не възкреси и да не насъбере Своите раби, или да е неспособен на това, да не My е по силите да разтвори вратите на Върховния съд и да не сътвори Рая и Ада? Превисоко е Аллах над всичко това!
    Ey münkir! Bilir misin ki küfür ve inkârın ile ne kadar ahmakça bir cinayet işliyorsun ki kendi yalancı vehmini, hezeyancı aklını, aldatıcı nefsini tasdik edip hiçbir vechile hulf ve hilafa mecburiyeti olmayan ve hiçbir vecihle hilaf, onun izzetine, haysiyetine yakışmayan ve bütün görünen şeyler ve işler, sıdkına ve hakkaniyetine şehadet eden bir zatı tekzip ediyorsun! Nihayetsiz küçüklük içinde nihayetsiz büyük cinayet işliyorsun! Elbette, ebedî büyük cezaya müstahak olursun. Bazı ehl-i cehennemin bir dişi, dağ kadar olması; cinayetinin büyüklüğüne bir mikyas olarak haber verilmiş. Misalin şu yolcuya benzer ki güneşin ziyasından gözünü kapar, kafası içindeki hayaline bakar. Vehmi, bir yıldız böceği gibi kafa fenerinin ışığıyla dehşetli yolunu tenvir etmek istiyor.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Да, Господът, Който се разпорежда в този свят – преславно е величието My, – поражда на тази мимолетна тясна земя множество образци, примери и знаци, напомнящи за Най-великото насъбиране (хашр), и прави това във всяка епоха, всяка година, всеки ден. Ето един пример.
    Madem şu mevcudat, hak söyleyen sadık kelimeleri; şu hâdisat-ı kâinat, doğru söyleyen nâtık âyetleri olan Cenab-ı Hak vaad etmiş, elbette yapacaktır. Bir mahkeme-i kübra açacaktır, bir saadet-i uzma verecektir.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    По време на пролетния кипеж Той възкресява и насъбира повече от триста хиляди вида малки и големи растения и животни, съживява корените на дърветата и на тревите, възстановява някои животни в предишния им облик, а други – в подобен на него. Въпреки че материалните различия между безкрайно малките семенца са твърде незначителни, всяко от тях бива възкресявано и съживявано по напълно индивидуален и специфичен начин, с пределна бързина – за шест дни или седмици, – с безгранична лекота и обилие, в съвършен ред и с прецизна точност независимо от смесването и тясното взаимообвързване на видовете. Нима нещо ще е сложно за Извършителя на подобни дела или ще е безсилен да сътвори небесата и земята за шест дена, или не ще може да насъбере хората с единствено протръбяване? Пречист е Аллах от тези характеристики!
    === '''DOKUZUNCU HAKİKAT''' ===
    ''Bab-ı ihya ve imatedir.''
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Как мислиш, ако писател чудотворец изпише на един свитък и в рамките на един час триста хиляди книги, като възстанови изличените им и нечетливи букви, без да допусне каквото и да било объркване, грешка или недостатък, при това – с пределна естетика, и ако ти кажеха, че този писател ще напише по памет за една минута авторската си книга, която ти си изпуснал във водата, щеше ли да отхвърлиш това твърдение с думите: "Hе е възможно, не вярвам!"
    ''İsm-i Hayy-ı Kayyum’un, Muhyî ve Mümît’in cilvesidir.''
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Или ако владетел чудотворец само с един знак издига планини и ги руши, променя градове изцяло, превръща морето в суша, за да изяви своята мощ и да стори това да бъде знамение за хората... Докато гледаш тези негови дела, някаква скала се търкулва в долината и затваря пътя за гостите му. Тогава ти казват, че той непременно ще махне скалата оттам и ще я разбие на парчета, колкото и да е голяма, защото е невъзможно да остави гостите си на пътя. Какво бълнуване и каква лудост би било, ако отговориш: "Hе, невъзможно е той да извърши това!"
    Hiç mümkün müdür ki: Ölmüş, kurumuş koca arzı ihya eden ve o ihya içinde her biri beşer haşri gibi acib, üç yüz binden ziyade enva-ı mahlukatı haşir ve neşredip kudretini gösteren ve o haşir ve neşir içinde nihayet derecede karışık ve ihtilat içinde, nihayet derecede imtiyaz ve tefrik ile ihata-i ilmiyesini gösteren ve bütün semavî fermanlarıyla beşerin haşrini vaad etmekle bütün ibadının enzarını saadet-i ebediyeye çeviren ve bütün mevcudatı baş başa, omuz omuza, el ele verdirip emir ve iradesi dairesinde döndürüp birbirine yardımcı ve musahhar kılmakla azamet-i rububiyetini gösteren ve beşeri, şecere-i kâinatın en câmi’ ve en nazik ve en nâzenin en nazdar en niyazdar bir meyvesi yaratıp kendine muhatap ittihaz ederek her şeyi ona musahhar kılmakla, insana bu kadar ehemmiyet verdiğini gösteren bir Kadîr-i Rahîm, bir Alîm-i Hakîm, kıyameti getirmesin? Haşri yapmasın ve yapamasın? Beşeri ihya etmesin veya edemesin? Mahkeme-i kübrayı açamasın? Cennet ve cehennemi yaratamasın? Hâşâ ve kellâ!
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Или пък ако някой пълководец е способен да насъбере отново своята армия, която сам е формирал за един ден, и ти кажат, че с едно протръбяване той ще свика всички подразделения и ще се обединят под знамето му всички освободени от служба и разпръснали се, а твоят отговор е: "Hе, не вярвам!"... Подобни думи говорят за налудничаво поведение. И наистина, каква лудост!
    Evet, şu âlemin Mutasarrıf-ı Zîşan’ı, her asırda her senede her günde bu dar, muvakkat rûy-i zeminde haşr-i ekberin ve meydan-ı kıyametin pek çok emsalini ve numunelerini ve işaratını icad ediyor. Ezcümle:
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Ако си разбрал горните три примера, помисли за Създателя-ваятел – пречист е Той и всевишен, – Който пише пред погледите ни по найпрекрасния и съвършен начин и с молива на мощта и предопределението твори по земната повърхност, като дава живот на повече от триста хиляди вида, заменяйки бялата страница на зимата с разлистената зеленина на пролетта и лятото. Той ги изписва взаимопроникнати, но без да ги смесва, и прави това едновременно, но без да ги притеснява и обърква, въпреки че се различават един от друг по строеж и форма. Той никога не допуска грешка.
    Haşr-i baharîde görüyoruz ki beş altı gün zarfında küçük ve büyük hayvanat ve nebatattan üç yüz binden ziyade envaı haşredip neşrediyor. Bütün ağaçların, otların köklerini ve bir kısım hayvanları aynen ihya edip iade ediyor. Başkalarını ayniyet derecesinde bir misliyet suretinde icad ediyor. Halbuki maddeten farkları pek az olan tohumcuklar o kadar karışmışken, kemal-i imtiyaz ve teşhis ile o kadar sürat ve vüs’at ve suhulet içinde kemal-i intizam ve mizan ile altı gün veya altı hafta zarfında ihya ediliyor. Hiç kabil midir ki bu işleri yapan zata bir şey ağır gelebilsin, semavat ve arzı altı günde halk edemesin, insanı bir sayha ile haşredemesin? Hâşâ!
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Как е възможно Пазителя, Премъдрия, Който е вложил програмата и модела на духа на огромното дърво в безкрайно малко зрънце и така го е запазил, да бъде питан как ще запази душите на мъртвите?
    Acaba mu’ciz-nüma bir kâtip bulunsa, hurufları ya bozulmuş veya mahvolmuş üç yüz bin kitabı, tek bir sahifede karıştırmaksızın, galatsız, sehivsiz, noksansız, hepsini beraber, gayet güzel bir surette bir saatte yazarsa; birisi sana dese: “Şu kâtip kendi telif ettiği senin suya düşmüş olan kitabını, yeniden bir dakika zarfında hâfızasından yazacak.” Sen diyebilir misin ki “Yapamaz ve inanmam.”
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    И как е възможно Всемогъщия, Посителя на величието, Който кара земята да се върти с върховна скорост, да бъде питан как ще я отстрани от пътя към отвъдния свят и как ще я разруши?
    Veyahut bir sultan-ı mu’cizekâr, kendi iktidarını göstermek için veya ibret ve tenezzüh için bir işaretle dağları kaldırır, memleketleri tebdil eder, denizi karaya çevirdiğini gördüğün halde; sonra görsen ki büyük bir taş dereye yuvarlanmış, o zatın kendi ziyafetine davet ettiği misafirlerin yolunu kesmiş, geçemiyorlar. Biri sana dese: “O zat, bir işaretle o taşı, ne kadar büyük olursa olsun kaldıracak veya dağıtacak, misafirlerini yolda bırakmayacak.” Sen desen ki: “Kaldırmaz veya kaldıramaz.”
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    И как е възможно Посителя на величието и щедростта, Който е създал атомите от нищото и ги е организирал със заповедта "Бъдете!", и те се подчинили, въплъщавайки се в телата на живите същества, и е формирал от тях внушителни войски, как е възможно Той да бъде питан как ще насъбере с единствено протръбяване тези взаимно опознали се фундаментални атоми и тези основни елементи, обединени под знамето и дисциплината на батальона на тялото?
    Veyahut bir zat bir günde, yeniden büyük bir orduyu teşkil ettiği halde biri dese: “O zat bir boru sesiyle, efradı istirahat için dağılmış olan taburları toplar. Taburlar, nizamı altına girerler.” Sen desen ki: “İnanmam.” Ne kadar divanece hareket ettiğini anlarsın.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    İşte şu üç temsili fehmettin ise bak: Nakkaş-ı Ezelî, gözümüzün önünde kışın beyaz sahifesini çevirip, bahar ve yaz yeşil yaprağını açıp, rûy-i arzın sahifesinde üç yüz binden ziyade envaı, kudret ve kader kalemiyle ahsen-i suret üzere yazar. Birbiri içinde birbirine karışmaz; beraber yazar, birbirine mani olmaz. Teşkilce, suretçe birbirinden ayrı, hiç şaşırtmaz, yanlış yazmaz.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Ето, ти виждаш със собствените си очи толкова много образци, примери и знамения на възкресението, сходни с това на пролетното пробуждане. Създателят, пречист е Той и всевишен, ги възпроизвежда отново във всеки сезон и всяка епоха, и дори смяната на деня и нощта и появата и изчезването на тежките облаци са такива модели и подобия на възкресението.
    Evet, en büyük bir ağacın ruh programını bir nokta gibi en küçük bir çekirdekte dercedip muhafaza eden Zat-ı Hakîm-i Hafîz, vefat edenlerin ruhlarını nasıl muhafaza eder denilir mi?
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Ако си представиш самия себе си преди хиляда години например и направиш паралел между двете крила на времето – миналото и бъдещето, ще видиш толкова много образци и варианти на Възкресението, колкото са епохите и дните.
    Ve küre-i arzı bir sapan taşı gibi çeviren Zat-ı Kadîr, âhirete giden misafirlerinin yolunda nasıl bu arzı kaldıracak veya dağıtacak, denilir mi?
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Ако стигнеш дотам, да отхвърлиш телесното възкресение, въобразявайки си, че то е твърде ирационално, след като си станал свидетел на такъв огромен брой примери и образци за него, ти също ще узнаеш колко глупав е онзи, който го отрича.
    Hem hiçten, yeniden bütün zîhayatın ordularını, bütün cesetlerinin taburlarında kemal-i intizamla zerratı emr-i كُنْ فَيَكُونُ ile kaydedip yerleştiren, ordular icad eden Zat-ı Zülcelal; tabur-misal cesedin nizamı altına girmekle birbiriyle tanışan zerrat-ı esasiye ve ecza-yı asliyesini bir sayha ile nasıl toplayabilir, denilir mi?
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Размисли над онова, което се казва за тази истина в Hай-великата конституция:
    Hem bu bahar haşrine benzeyen, dünyanın her devrinde, her asrında, hattâ gece gündüzün tebdilinde, hattâ cevv-i havada bulutların icad ve ifnasında haşre numune ve misal ve emare olacak ne kadar nakışlar yaptığını gözünle görüyorsun. Hattâ eğer hayalen bin sene evvel kendini farz etsen, sonra zamanın iki cenahı olan mazi ile müstakbeli birbirine karşılaştırsan; asırlar, günler adedince misal-i haşir ve kıyametin numunelerini göreceksin. Sonra bu kadar numune ve misalleri müşahede ettiğin halde, haşr-i cismanîyi akıldan uzak görüp istib’ad etmekle inkâr etsen, ne kadar divanelik olduğunu sen de anlarsın. Bak, Ferman-ı A’zam, bahsettiğimiz hakikate dair ne diyor:
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    فَانْظُرْ اِلٰٓى آثَارِ رَحْمَتِ اللّٰهِ كَيْفَ يُحْيِي الْاَرْضَ بَعْدَ مَوْتِهَا اِنَّ ذٰلِكَ لَمُحْيِي الْمَوْتٰى وَهُوَ عَلٰى كُلِّ شَىْءٍ قَد۪يرٌ
    فَانْظُرْ اِلٰٓى آثَارِ رَحْمَتِ اللّٰهِ كَيْفَ يُحْيِي الْاَرْضَ بَعْدَ مَوْتِهَا اِنَّ ذٰلِكَ لَمُحْيِي الْمَوْتٰى وَهُوَ عَلٰى كُلِّ شَىْءٍ قَد۪يرٌ
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    “И виж следите от милостта на Аллах! Как съживява земята след нейната смърт! Той е, Който ще съживи мъртвите. Той над всяко нещо има сила.” (30: 50)
    '''Elhasıl:''' Haşre mani hiçbir şey yoktur. Muktezî ise her şeydir.
     
    </div>
    '''Обобщение:''' Hе само че нищо не пречи Възкресението да се състои, но и всяко нещо го на 
ага и изисква то да се случи.
     
    Да, Онзи, Който дава живот на огромната земя – изложба на чудеса – и я умъртвява, сякаш е дребно животинче, и Който я е превърнал в люлка за отдих и в красив кораб за хората и за животните, и е отредил слънцето да бъде светилник и огнище за тази странноприемница, и е сторил движещите се планети и бляскавите звезди да станат летища за ангелите... Господство, което е дотолкова вечно и велико, и управление, което е дотолкова всеобхватно и внушително, не биха се примирили и ограничили в делата на този мимолетен, изчезващ, тленен, скоротечен, нищожен, менлив земен живот.
     
    Би трябвало да съществува друг, траен, пребъдващ вовеки, велик, колосален, устойчив дом, който да подхожда на Преславния и Той да ни води към усилен труд в името на тези царства и жилища, да ни зове натам и да ни пренася. За това свидетелстват всички хора със сияен дух, с озарено сърце, с бляскав ум, които са проникнали от външното към истината и които са били удостоени с честта да се доближат до Преславния. Tе ни известяват единодушно, че Бог е приготвил награда и възмездие и че е дал категорично обещание и е отправил безпрекословна заплаха.
     
    Певъзможно е нарушаването на обещанието да подхожда на Пеговото свято величие, защото това е низост и принизяване. А неизпълнението на заплахата произтича от прошка или слабост. B действителност неверието е абсолютен грях(<ref>Да, неверието е пренебрежение и презрение към всички създания, заиfото ги подозира, че са безсмислени и безполезни. Tо е фалшификация по отношение на Найпрекрасните имена на Аллах, заиfото отхвърля проявлението им в огледалата на творенията. Tо е съиfо и опровержение на всички създания, заиfото отхвърля свидетелството им, че Аллах е един. Неверието до такава степен срива човешките сили и природни склонности, че отнема от хората способността им да приемат благото и доброто. Следователно то е изключително голям гнет, заиfото нарушава правата на всички творения и на всички Най-прекрасни имена. Заиfитата на тези права и невъзможността душата на неверника да приеме доброто налагат той да бъде лишен от прошка. Tази идея се съобиfава от кораничното знамение:<br>اِنَّ الشِّرْكَ لَظُلْمٌ عَظِيمٌ<br>
    “Съдружаването е огромен гнет.” (31: 13) – Б. а.</ref>), който не заслужава извинение и прошка. Що се отнася до Абсолютния всемогъщ, Той е всесвят, пречист от всякаква слабост.


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Онези, които са ни донесли вести и свидетелства, са напълно единодушни по този въпрос независимо от различията на техните пътища, методи и склонности. От гледна точка на своята многобройност те са достигнали степента на непрекъснатата последователност. От гледна точка на качеството те са достигнали силата на единодушието. От гледна точка на равнището си те са звездите и водачите на човечеството, най-скъпоценните хора, радост за очите на религиозните общности. От гледна точка на значението си те са специалисти и утвърждаващи авторитети по този въпрос. Известно е, че заключението дори на двама специалисти в дадена наука или занаят е за предпочитане пред това на хиляди неспециалисти, а при съобщения и известия думите на двама, които утвърждават, са за предпочитане пред тези на хиляди отричащи и отхвърлящи. Така е например при твърдението, че е видяно новолунието, което ознаменува началото на месец Pамадан – тогава двама потвърждаващи свидетели са за предпочитане пред хиляди отрицатели, чиито думи нямат никаква стойност.
    Evet, mahşer-i acayip olan şu koca arzı, âdi bir hayvan gibi imate ve ihya eden ve beşer ve hayvana hoş bir beşik, güzel bir gemi yapan ve güneşi onlara şu misafirhanede ışık verici ve ısındırıcı bir lamba eden, seyyaratı meleklerine tayyare yapan bir zatın, bu derece muhteşem ve sermedî rububiyeti ve bu derece muazzam ve muhit hâkimiyeti; elbette yalnız böyle geçici, devamsız, bîkarar, ehemmiyetsiz, mütegayyir, bekasız, nâkıs, tekemmülsüz umûr-u dünya üzerinde kurulmaz ve durmaz.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Заключеннето е, че няма по-правдива вест в света, по-достоверно твърдение, по-очевидна и ясна истина.
    Demek, ona şayeste, daimî, berkarar, zevalsiz, muhteşem bir diyar-ı âher var. Başka bâki bir memleketi vardır. Bizi onun için çalıştırır. Oraya davet eder ve oraya nakledeceğine; zâhirden hakikate geçen ve kurb-u huzuruna müşerref olan bütün ervah-ı neyyire ashabı, bütün kulûb-ü münevvere aktabı, bütün ukûl-ü nuraniye erbabı şehadet ediyorlar. Ve bir mükâfat ve mücazat ihzar ettiğini müttefikan haber veriyorlar. Ve mükerreren pek kuvvetli vaad ve pek şiddetli tehdit eder, naklederler.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Следователно, без съмнение земният живот е нива, възкресението – жътва, а Pаят и Адът – хранилища.
    Hulfü’l-vaad ise hem zillet hem tezellüldür. Hiçbir cihetle celal ve kudsiyetine yanaşamaz. Hulfü’l-vaîd ise ya aftan, ya aczden gelir. Halbuki küfür; cinayet-i mutlakadır, '''(Hâşiye<ref>'''Hâşiye:''' Evet küfür, mevcudatın kıymetini ıskat ve manasızlıkla ittiham ettiğinden, bütün kâinata karşı bir tahkir ve mevcudat âyinelerinde cilve-i esmayı inkâr olduğundan, bütün esma-i İlahiyeye karşı bir tezyif ve mevcudatın vahdaniyete olan şehadetlerini reddettiğinden, bütün mahlukata karşı bir tekzip olduğundan; istidad-ı insanîyi öyle ifsad eder ki salah ve hayrı kabule liyakati kalmaz. Hem bir zulm-ü azîmdir ki umum mahlukatın ve bütün esma-i İlahiyenin hukukuna bir tecavüzdür.  
     
    <br>
    === ДECETA ИCTИНA ===
    İşte şu hukukun muhafazası ve nefs-i kâfir hayra kabiliyetsizliği, küfrün adem-i affını iktiza eder. اِنَّ الشِّرْكَ لَظُلْمٌ عَظِيمٌ şu manayı ifade eder.</ref>)''' affa kabil değil. Kadîr-i Mutlak ise aczden münezzeh ve mukaddestir.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    '''Вратата на мъдростта, загрижеността, милосърдието и справедливостта'''
    Şahitler, muhbirler ise mesleklerinde, meşreplerinde, mezheplerinde muhtelif oldukları halde, kemal-i ittifak ile şu meselenin esasında müttehiddirler. Kesretçe tevatür derecesindedirler, keyfiyetçe icma kuvvetindedirler. Mevkice her biri nev-i beşerin bir yıldızı, bir taifenin gözü, bir milletin azizidirler. Ehemmiyetçe şu meselede hem ehl-i ihtisas hem ehl-i ispattırlar. Halbuki bir fende veya bir sanatta iki ehl-i ihtisas, binler başkalardan müreccahtırlar ve ihbarda iki müsbit, binler nâfîlere tercih edilir. Mesela, ramazan hilâlinin sübutunu ihbar eden iki adam, binler münkirlerin inkârlarını hiçe atarlar.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    '''изява на имената Премъдрия (ал-хаким), Прещедрия (ал-керим), Справедливия (ал-адил) и Милосърдния (ар-рахим)'''
    '''Elhasıl,''' dünyada bundan daha doğru bir haber, daha sağlam bir dava, daha zâhir bir hakikat olamaz.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Възможно ли е Владетеля на царството, Носителя на величието, Който е изявил толкова белези на ярка мъдрост, толкова следи от видима загриженост, толкова плодове на побеждаваща справедливост, толкова свидетелства за всеобхватно милосърдие в тленната странноприемница на земния живот, в чезнещото поле за изпитания, в променящата се изложба на земята... Възможно ли е Той да не създаде в света на Своето владение и на небесното Си царство вечни жилища с безсмъртни обитатели, трайни места с пребъдващи творения, и да се пропилеят напразно всички видими истини на тази мъдрост, на тази загриженост, на тази справедливост, на това милосърдие?
    Demek, şüphesiz dünya bir mezraadır. Mahşer ise bir beyderdir, harmandır. Cennet, cehennem ise birer mahzendir.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    И логично ли е Премъдър, Носител на величие, Който е избрал човека измеждy всички творения, и го е превърнал изцяло в Свой събеседник, в огледало, съчетаващо Най-прекрасните My имена, в създание, способно да оцени бликащите извори от милосърдие в съкровищниците Му, вкусващо ги, запознаващо се с тях, и такова, на което Преславния е дал знание за великата Cи същност чрез всички Свои Пай-прекрасни имена, и човек Го е обикнал, и Той го е накарал да Го обича... Логично ли е след всичко това този Премъдър, преславен и всевишен е Той, да не изпрати клетия човек във вечното Cи царство, да не го ощастливи в този Блажен дом, след като го е призовал към него?
    === '''ONUNCU HAKİKAT''' ===
    ''Bab-ı hikmet, inayet, rahmet, adalettir.''
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Или е логично Той да натовари всяко творение, било то и зрънце, с множество функции, тежки като дърво, да вложи в него толкова мъдрости, колкото са цветовете му, да го обвърже с ползи, колкото са плодовете му, и накрая да отреди целта на всичко това да бъде просто незначителната част, насочена към земния живот, тоест да отсъди целта на битието да бъде единствено оставането в земния живот, който няма стойност дори на синапено зърно, и да не превърне тези функции, мъдрости и изгоди в семена за смислен свят, нито в нива за отвъдната действителност, за да дават плодовете на истинските си подобаващи им цели?
    ''İsm-i Hakîm, Kerîm, Âdil, Rahîm’in cilvesidir.''
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Или е логично всички тези чудесни празници и велики тържества да се стопят и да си отидат напразно – безполезни, без цел, без смисъл, без мъдрост?
    Hiç mümkün müdür ki: Şu bekasız misafirhane-i dünyada ve şu devamsız meydan-ı imtihanda ve şu sebatsız teşhirgâh-ı arzda bu derece bâhir bir hikmet, bu derece zâhir bir inayet ve bu derece kāhir bir adalet ve bu derece vâsi bir merhametin âsârını gösteren Mâlikü’l-mülki Zülcelal’in daire-i memleketinde ve âlem-i mülk ve melekûtunda daimî meskenler, ebedî sakinler, bâki makamlar, mukim mahluklar bulunmayıp şu görünen hikmet, inayet, adalet, merhametin hakikatleri hiçe insin?
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    И още, дали е логично всички те да не бъдат насочени към смисления и отвъдния свят, за да разкрият първичните си цели и да дадат плодовете, които са достойни за тях?
    Hem hiç kabil midir ki o Zat-ı Hakîm, şu insanı bütün mahlukat içinde kendine küllî muhatap ve câmi’ bir âyine yapıp bütün hazain-i rahmetinin müştemilatını ona tattırsın hem tarttırsın hem tanıttırsın, kendini bütün esmasıyla ona bildirsin, onu sevsin ve sevdirsin; sonra o bîçare insanı o ebedî memleketine göndermesin, o daimî saadetgâha davet edip mesud etmesin?
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Да, възможно ли е всичко това да се изявявавпротиворечие с истината, в противоречие с чертите на Неговата святост и с Най-прекрасните Mу имена – Премъдрия, Прещедрия, Справедливия, Милостивия? Не и пак не!
    Hem hiç makul mudur ki hattâ çekirdek kadar her bir mevcuda bir ağaç kadar vazife yükü yüklesin, çiçekleri kadar hikmetleri bindirsin, semereleri kadar maslahatları taksın da bütün o vazifeye, o hikmetlere, o maslahatlara dünyaya müteveccih yalnız bir çekirdek kadar gaye versin? Bir hardal kadar ehemmiyeti olmayan dünyevî bekasını gaye yapsın? Ve bunları, âlem-i manaya çekirdekler ve âlem-i âhirete bir mezraa yapmasın? Tâ hakiki ve lâyık gayelerini versinler. Ve bu kadar mühim ihtifalat-ı mühimmeyi gayesiz, boş, abes bıraksın. Onların yüzünü âlem-i manaya, âlem-i âhirete çevirmesin? Tâ asıl gayeleri ve lâyık meyvelerini göstersin.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Или е възможно Преславния да опровергава истините на цялата вселена, указващи на сакралните му характеристики – мъдрост, справедливост, щедрост, милосърдие, и да отхвърля свидетелството на всички създания, да анулира онова, което всички творения сочат? Превисоко е Аллах над всичко това!
    Evet, hiç mümkün müdür ki bu şeyleri böyle hilaf-ı hakikat yapmakla kendi evsaf-ı hakikiyesi olan Hakîm, Kerîm, Âdil, Rahîm’in zıtlarıyla –hâşâ, sümme hâşâ– muttasıf gösterip hikmet ve keremine, adl ve rahmetine delâlet eden bütün kâinatın hakaikini tekzip etsin, bütün mevcudatın şehadetlerini reddetsin, bütün masnuatın delâletlerini iptal etsin?
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    И приемливо ли е за разума Той да даде на човека оскъдно земно възнаграждение, нищожно като косъмче, въпреки че е възложил на него и на сетивата му задачи и функции, многобройни като космите по главата му? Възможно ли е Той да постъпи по този безсмислен и абсурден начинвпротиворечие с истинската Cи справедливостив разрезсдействителната Cи мъдрост? Пречист е Той и превисоко над онова, което говорят!
    Hem hiç akıl kabul eder mi ki insanın başına ve içindeki havassına saçları adedince vazifeler yükletsin de yalnız bir saç hükmünde ona bir ücret-i dünyeviye versin, adalet-i hakikiyesine zıt olarak ve hikmet-i hakikiyesine münafî, manasız iş yapsın?
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Или е възможно, разкривайки абсолютната Cи мъдрост, Преславния да обвърже всяко живо същество и дори всеки орган, като езика например, и дори всяко създание, с толкова мъдрости и ползи, колкото са плодовете на всяко дърво, а после да не дари на човека вечността и безсмъртието, да не го удостои с пребъдващото блаженство - с най-великата мъдрост, най-важната полза, най-нужния резултат, – да изостави трайността, срещата с Hего и вечното щастие, което превръща мъдростта в мъдрост, блаженството – в блаженство, милосърдието – в милосърдие, и нещо повече – което е първоизвор и първоизточник на всички мъдрости, ползи, блаженства и милосърдия. Възможно ли е Той да ги изостави, да ги анулира, да ги провали вдън бездната на абсолютната празнота, да постави Сам себе Cи – а превисоко е Аллах над всичко това! – в положението на такъв, който строи велик дворец, извайвайки на всеки камък гравюри и декорации, във всеки ъгъл – хиляди украси и прелести, във всяка стая – хиляди скъпоценни уреди и необходими принадлежности, а после не изгражда покрив за съхраняване на сградата, отказва се от нея и я оставя да се руши и да се разваля. Опазил Бог! Благото произтича от абсолютното благо, красотата – от абсолютната красота, и следователно от Абсолютния премъдър не би могло да произтича чисто безсмислие.
    Hem hiç mümkün müdür ki bir ağaca taktığı neticeler, meyveler miktarınca her bir zîhayata, belki lisan gibi her bir uzvuna, belki her bir masnua o derece hikmetleri, maslahatları takmakla kendisinin bir Hakîm-i Mutlak olduğunu ispat edip göstersin, sonra bütün hikmetlerin en büyüğü ve bütün maslahatların en mühimmi ve bütün neticelerin en elzemi ve hikmeti hikmet, nimeti nimet, rahmeti rahmet eden ve bütün hikmetlerin, nimetlerin, rahmetlerin, maslahatların menbaı ve gayesi olan beka ve likayı ve saadet-i ebediyeyi vermeyip terk ederek, bütün işlerini abesiyet-i mutlaka derekesine düşürsün ve kendini o zata benzetsin ki öyle bir saray yapar, her bir taşında binlerce nakışlar, her bir tarafında binler ziynetler ve her bir menzilinde binler kıymettar âlât ve levazımat-ı beytiye bulundursun da sonra ona dam yapmasın, her şey çürüsün, beyhude bozulsun? Hâşâ ve kellâ! '''Hayr-ı Mutlak’tan hayır gelir, Cemil-i Mutlak’tan güzellik gelir, Hakîm-i Mutlak’tan abes bir şey gelmez.'''
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Да, всеки, който възседне историята и мислено се отправи по посока на миналото, ще види толкова многобройни, колкото са и годините, мъртви жилища, изложби, площи, светове, подобни на земното жилище, на полето за изпитания, на изложбата на нещата в настоящата епоха. Въпреки забележимото различие между тях по облик и вид те си приличат по своята организация, по неповторимия си начин на сътворяване и по изявата на могъществото и мъдростта на Създателя.
    Evet, her kim fikren tarihe binip mazi cihetine gitse, şu zaman-ı hazırda gördüğümüz menzil-i dünya, meydan-ı ibtila, meşher-i eşya gibi seneler adedince vefat etmiş menziller, meydanlar, meşherler, âlemler görecek. Suretçe, keyfiyetçe birbirinden ayrı oldukları halde; intizamca, acayipçe, Sâni’in kudret ve hikmetini göstermekçe birbirine benzer.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    И още, в променящите се жилища, в изчезващите площи, в тленните изложби пътникът през историята ще забележи – доколкото не е изгубил зрението си – яркия и бляскав ред на мъдростта, очевидните и явни знаци на загрижеността, победните и доминиращи белези на справедливостта, всестранните плодове на милосърдието. Това ще го накара категорично да се убеди, че не е възможно да има по-съвършена от тази внушителна мъдрост и не е възможно да има по-превъзходна от тази загриженост с видими следи, и не е възможно да има по-велика от тази справедливост с ясни очертания, и неевъзможно да има по-всеобхватно от това милосърдие с осезаеми плодове.
    Hem görecek ki o sebatsız menzillerde, o devamsız meydanlarda, o bekasız meşherlerde o kadar bâhir bir hikmetin intizamatı, o derece zâhir bir inayetin işaratı, o mertebe kāhir bir adaletin emaratı, o derece vâsi bir merhametin semeratını görecek. Basîretsiz olmamak şartıyla yakînen bilecek ki o hikmetten daha ekmel bir hikmet olamaz ve o âsârı görünen inayetten daha ecmel bir inayet kabil değil ve o emaratı görünen adaletten daha ecell bir adalet yoktur ve o semeratı görünen merhametten daha eşmel bir merhamet tasavvur edilmez.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Ако се допусне абсурдът, а именно – че изначалният и пребъдващият завинаги Владетел, Който управлява всички неща и сменява постоянно гостите и странноприемниците, не притежава в Своето вековечно царство нито нерушими жилища, нито издигнати и извисени места, нито устойчиви кътчета, нито трайни домове, нито безсмъртни поданици, нито блажени раби, – тогава би трябвало да се отхвърлят четирите истини: мъдростта, справедливостта, загрижеността и милосърдието, а те са могъщи и всеобхватни елементи – като светлината, въздуха, водата и пръстта, – и би трябвало да се отрече наличието на тези истини, толкова видимо, колкото са видими и споменатите елементи.
    Eğer farz-ı muhal olarak şu işleri çeviren, şu misafirleri ve misafirhaneleri değiştiren Sultan-ı Sermedî’nin daire-i memleketinde daimî menziller, âlî mekânlar, sabit makamlar, bâki meskenler, mukim ahali, mesud ibadı bulunmazsa; ziya, hava, su, toprak gibi kuvvetli ve şümullü dört anâsır-ı maneviye olan hikmet, adalet, inayet, merhametin hakikatlerini nefyetmek ve o anâsır-ı zâhiriye gibi görünen vücudlarını inkâr etmek lâzım gelir. Çünkü şu bekasız dünya ve mâfîha, onların tam hakikatlerine mazhar olamadığı malûmdur.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Така е, защото знаем, че земята и нейното съдържание не са достатъчни, за да се изявят четирите истини, и ако не съществува друго достойно за тях място, би следвало да се отрече мъдростта, вложена във всичко навред пред очите ни – а това е налудничаво, все едно да се отрече слънцето и неговата светлина, изпълваща деня, – и би следвало да се отхвърли загрижеността, постоянно наблюдавана и у нас самите, и в повечето неща, да се отхвърли и справедливостта, явна и с видими знаци(<ref>Да, справвдливостта св разполовява на двв: позитивна и нвгативна. Позитивната св изразява в првдоставянвто на съотввтнитв права на всвки правоимаиf. Тази част от справвдливостта в цялостна и всвобхватна за всичко по звмята и в явна до ствпвн на очввидност. Както доказахмв в "Трвта истина", всяко нвиfо получава със спвциална и првцизна мярка, спорвд опрвдвлвни точни условия и критврии, всичко, ковто то изисква и в нужно за съиfвствуванвто му и за продължаванвто на живота му, всичко, за ковто то моли Създатвля, Поситвля на ввличивто, с взика на вродвнитв си способности, на вствстввнитв си нужди и на принудата. C други думи, тази част от справвдливостта в видима, както са видими съиfвствуването и животът.
    Eğer başka yerde dahi onlara tam mazhar olacak mekân bulunmazsa, o vakit gündüzü dolduran ziyayı gördüğü halde, güneşin vücudunu inkâr etmek derecesinde bir divanelikle, şu her şeyde bulunan gözümüz önündeki hikmeti inkâr etmek, şu nefsimizde ve ekser eşyada her vakit müşahede ettiğimiz inayeti inkâr etmek ve şu pek kuvvetli emaratı görünen adaleti inkâr etmek '''(Hâşiye<ref>'''Hâşiye:''' Evet, adalet iki şıktır. Biri müsbet, diğeri menfîdir. '''Müsbet ise''' hak sahibine hakkını vermektir. Şu kısım adalet, bu dünyada bedahet derecesinde ihatası vardır. Çünkü Üçüncü Hakikat’ta ispat edildiği gibi her şeyin istidat lisanıyla ve ihtiyac-ı fıtrî lisanıyla ve ıztırar lisanıyla Fâtır-ı Zülcelal’den istediği bütün matlubatını ve vücud ve hayatına lâzım olan bütün hukukunu mahsus mizanlarla, muayyen ölçülerle bilmüşahede veriyor. Demek, adaletin şu kısmı, vücud ve hayat derecesinde kat’î vardır.
    <br>
    <br>
    '''İkinci kısım menfîdir ki''' haksızları terbiye etmektir. Yani haksızların hakkını, tazip ve tecziye ile veriyor. Şu şık ise çendan tamamıyla şu dünyada tezahür etmiyor. Fakat o hakikatin vücudunu ihsas edecek bir surette hadsiz işarat ve emarat vardır. Ezcümle, kavm-i Âd ve Semud’dan tut tâ şu zamanın mütemerrid kavimlerine kadar gelen sille-i te’dib ve tâziyane-i tazip, gayet âlî bir adaletin hükümran olduğunu hads-i kat’î ile gösteriyor.</ref>)''' ve şu her yerde gördüğümüz merhameti inkâr etmek lâzım geldiği gibi; şu kâinatta gördüğümüz icraat-ı hakîmane ve ef’al-i kerîmane ve ihsanat-ı rahîmanenin sahibini
    що се отнася до негативната част, то тя е превъзпитаване на несправедливите, тоест възцаряване на правдата чрез низпославане върху тях на възмездие и наказание. Въпреки че тази отрицателна страна на справедливостта не се разкрива ясно в този свят, все пак се изявяват нейни признаци и белези, указваufи на споменатата истина. Като пример можем да посочим бича на наказанието и плесниците на превъзпитанието, сполетели народите на Ад и Самуд, и оufе – непокорните народи в наusата епоха. Това разкрива категоричната хипотеза за доминирането и господството на върховната справедливост. – B. а.</ref>), да се отхвърли и милосърдието, наблюдавано навсякъде. Eи следвало също така Предприелият всички тези мъдри мерки, Извършителят на всички тези щедри дела и Приносителят на всички тези милосърдни дарове (опазил Аллах, и пак – опазил Аллах!) просто да бъде смятан за лекомислен и забавляващ се, за вероломен угнетител – но превисоко стои Аллах над всичко това! Подобно допускане не е друго освен превръщане на истините в тяхната противоположност, което е краен абсурд и дори софистите, отричащи собственото си съществуване, не са стигали дотам, да си въобразят с лекота толкова невъзможно положение.
    </div>
     
    '''Обобщение:''' Пяма връзка или пропорция между наблюдаваните в земните дела обширни събирания на живота и бързи раздели на смъртта, огромни струпвания и мигновени разпръсвания, внушителни тържества и прекрасни изяви, от една страна, и между познатите ни в мимолетната земна действителност незначителни резултати, жалки и временни цели и кратко пребиваване, от друга страна. Съчетаването на едното и другото с някаква връзка и откриването на пропорция между тях е неприемливо за разума и не отговаря на представите за мъдрост, защото е подобно на съчетаване на твърде малко камъче и на огромни като планини колосални знания и поуки и велики цели, и на свързване на дребна като камъче нищожна, временна и второстепенна цел с могъща планина.


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Иначе казано, отсъствието на подобна връзка между творенията и тяхното положение, от една страна, и целите им, свързани със земния живот, от друга страна, категорично свидетелстват и ясно аргументират, че тези създания са обърнати към света на смисъла. Там те дават своите прелестни и подобаващи им плодове. Погледите им се взират в Пайпрекрасните имена и целите им са съсредоточени по посока на онзи свят. И въпреки че семената им са скрити под пръстта на земния живот, класовете им се показват в Света на идеала. Според своите способности човек сее и е засяван тук, а жътвата предстои там, в отвъдния живот.
    –hâşâ, sümme hâşâ– sefih bir oyuncu, gaddar bir zalim olduğunu kabul etmek lâzım gelir ki nihayetsiz muhal bir inkılab-ı hakaiktir. Hattâ her şeyin vücudunu ve kendi nefsinin vücudunu inkâr eden ahmak sofestaîler dahi bunun tasavvuruna kolay kolay yanaşamazlar.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Да, ако погледнеш лицата на творенията, обърнати към Пайпрекрасните имена и към отвъдния свят, ще видиш:
    Elhasıl, şu görünen şuunat, dünyadaki vüs’atli içtimaat-ı hayatiye ve süratli iftirakat-ı mevtiye ve haşmetli toplanmalar ve çabuk dağılmalar ve azametli ihtifalat ve büyük tecelliyat ile ve onların bu âleme ait bu dünya-yı fânide kısa bir zamanda malûmumuz olan semerat-ı cüz’iyeleri, ehemmiyetsiz ve muvakkat gayeleri mabeyninde hiç münasebet olmadığından, âdeta küçük bir taşa bir büyük dağ kadar hikmetler, gayeler takmak; bir büyük dağa, bir küçük taş gibi muvakkat bir gaye-i cüz’iye vermeye benzer ki hiçbir akıl ve hikmete uygun gelemez.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Всяко семенце – а то е чудо на Божието могъщество – съдържа толкова големи цели, колкото цяло дърво.
    Demek, şu mevcudat ve şuunat ile ve dünyaya ait gayeleri ortasında bu derece nisbetsizlik, kat’iyen şehadet eder ki bu mevcudatın yüzleri âlem-i manaya müteveccihtir, münasip meyveleri orada veriyor ve gözleri esma-i kudsiyeye dikkat ediyorlar, gayeleri o âleme bakıyor. Ve özleri dünya toprağı altında, sümbülleri âlem-i misalde inkişaf ediyor. İnsan, istidadı nisbetinde burada ekiyor ve ekiliyor, âhirette mahsul alıyor.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Всяко цвете – а то е слово на мъдростта(<ref>Ако ме попитат заиfо в повечето си примери включвам цвете, семе и плод, отговорът е, че те са най-удивителните и най-прелестните шедьоври и чудеса на Божията моиf. След като радетелите на заблудата, природознанието и материалната философия са се оказали неспособни да прочетат написаното с калема на предопределението и на моиfта прецизно писание, те са се изгубили по пътя, удавили са се в това писание и са изпаднали във воняиfото блато на природата. – Б. а.</ref>) – съдържа толкова огромен смисъл, колкото са цветовете на дървото.
    Evet, şu eşyanın esma-i İlahiyeye ve âlem-i âhirete müteveccih yüzlerine baksan göreceksin ki mu’cize-i kudret olan her bir çekirdeğin bir ağaç kadar gayesi var. Kelime-i hikmet olan her bir çiçeğin '''(Hâşiye<ref>'''Hâşiye: Sual:''' Eğer dense: Neden en çok misalleri çiçekten ve çekirdekten ve meyveden getiriyorsun?
     
    <br>
    Всеки плод – а той е чудо на творчеството и поема на милосърдието – съдържа толкова мъдрости, колкото и самото дърво. A в качеството му на препитание за нас плодът е само една от хиляди мъдрости – след като изпълни задачите си и предаде смисъла си, умира и бива погребан в стомасите ни.
    '''Elcevap:''' Çünkü onlar hem mu’cizat-ı kudretin en antikaları en hârikaları en nâzeninleridirler. Hem ehl-i tabiat ve ehl-i dalalet ve ehl-i felsefe, onlardaki kalem-i kader ve kudretin yazdığı ince hattı okuyamadıkları için onlarda boğulmuşlar, tabiat bataklığına düşmüşler.</ref>)''' bir ağaç çiçekleri kadar manaları var ve o hârika-i sanat ve manzume-i rahmet olan her bir meyvenin, bir ağacın meyveleri kadar hikmetleri var. Bizlere rızık olması ise o binler hikmetlerinden bir tek hikmettir ki vazifesi biter, manasını ifade eder, vefat eder, midemizde defnedilir.
     
    </div>
    Докато тези тленни неща продължават да дават плодовете си на друго място, да влагат там трайните си образи, да изразяват вечните си значения, да споменават и прославят Създателя с пребъдващите си завинаги възхвали, тогава и човекът следователно се превръща в истински човек, докато съзерцава и гледа тези лица, обърнати към вечността, и в това намира път от тленното към трайното.
     
    Следователно е поставена друга цел пред тези творения, които се струпват и се разпръсват във водовъртежа на живота и смъртта. Hе е грях да се правят сравнения: положението им наподобява условията при представление, когато се изразходват огромни средства за подготовка на кратки срещи и раздели само за да се уловят картини и те да се обединят във вечен филм, за да бъдат постоянно прожектирани от екрана.
     
    И така, една от целите на живота - и личния, и обществения – през краткия престой на този свят е да се направят снимки и те да се съчетаят: да се запишат и увековечат резултатите от делата, за да се даде равносметка пред най-голямото насъбиране, да бъдат те показани на найколосалната прожекция, а също - да се подготвят всички способности и дарби за най-великото щастие. Тази истина се изразява в пророческия хадис:
     
    ''Земният живот е нива за отвъдния.'' (<ref>“ Този, който желае да жъне в отвъдния живот, на него ufе увеличим жътвата му...” (42: 20)</ref>)
     
    Понеже земният живот съществува реално и в него ясно личат следите на мъдростта, загрижеността, милосърдието и справедливостта, и отвъдният свят неизбежно съществува, толкова категорично действителен и стабилен, колкото е и земният. Както житейският край и гробът очакват човека, така го очакват и Раят, и Адът.
     
    === EДИИAДECETA ИCTИНA ===
     
    '''Вратата на хуманизма – 
изява на името Истината (ал-как)'''
     
    Възможно ли е Преславния, Той – Истината, Истинният обожаван, да сътвори човека, за да бъде най-благородният раб пред абсолютното Mу господство (рубубия), най-важният по значение пред всеобщото Mу господство над световете, най-разбиращият и най-схватливият пред Пеговите повели, с такъв превъзходен облик, че е станал огледало, което да съчетае в себе си Пай-прекрасните Mу имена, да изяви Пайвеликото име и да разкрие най-великата степен на всяко едно измежду тях... И за да бъде найкрасивото от чудесата на Божията мощ, най-богатото на органи и критерии за изучаване и оценяване на съкровищата, пазени в хранилищата на Божието милосърдие... Творението с найсилна нужда и потребност за безчетните Mу блгодати, най-болезнено възприемащото смъртта, най-копнеещото за вечността, най-милото, найнежното, най-бедното, най-безпомощното, и въпреки че от гледна точка на земния живот е 
най-страдащото, от гледна точка на естествени- 
те си дадености е създанието с най-извисен облик... Възможно ли е тогава Истинният обожаван да сътвори човека с подобна природа, а после да не го възкреси за онова от Дома на вечността, за което той е подготвен и за което копнее? Да анулира човешката истина и да действа в пълно противоречие със Своята собствена законност! Превисоко е Аллах над всичко това!
     
    И логично ли е Справедливо управляващиятиАбсолютният милосърден, Който е дарил на човека висока природна способност, позволяваща му да носи Пай-голямата отговорност (аламанат ал-кубра) – онази, която небесата, земята и планините са отказали да носят... С други думи, сътворил го е, за да опознава чрез своите частични критерии и слаби умения универсалните и всеобхватни качества на своя Създател, Пеговите комплексни дела и универсални проявления... Онзи, Който го е сътворил с облика на най-нежното, най-безпомощното и най-слабото създание, но му е подчинил всички растения и животни и дори го е издигнал като такъв, който ръководи и организира разнообразните им боговъзхвали и богослужения, и се намесва в тях... Онзи, Който е отредил той да бъде образец – в умалени размери – на Божиите действия във вселената и да бъде глашатай, обявяващ с думи и дела пред всички творения пресвятото Mу господство, и дори го е удостоил с по-знатно положение в сравнение с ангелите, издигайки го до сана на Божий наместник... Възможноли е Преславния да удостои човека с всички тези функции, а после да не реализира целите му и да не му дари резултатите и плодовете на делата му, а именно – вечното блаженство? Да го захвърли на дъното – най-жалък, най-клет, найсразен, най-изнемогващ – и да го превърне в най-злощастното от Своите творения? Да превърне човешкия разум – благословен сияен дар от пречистата Mу мъдрост и средство за опознаване на блаженството – в механизъм за изтезание и злополучност, което влиза в противоречие с абсолютната Mу мъдрост и е отрицание на абсолютното Mу милосърдие? Превисоко е Aллах над всичко това!
     
    '''Обобщение:''' Видяхме в разказа за офицера, че личната му карта и военната му книжка съдържат информация за чина му, длъжността, заплатата, делата и снаряжението, и стана ясно, че той работи не за временното земно поприще, а за гостоприемството и щедростта на вечното и пребъдващо царство, към което ще отпътува. Подобна е съдбата на всички хора. Изследователите и откривателите са единодушни, че нежните трепети в личната карта на човешкото сърце, сетивата в бележника на човешкия разум, органите и принадлежностите, вложени в природата му, всички те заедно са насочени към вечното щастие, и нещо повече – дарени са на човека единствено в името на това вечно щастие.
     
    Наример ако на човешкото въображение, което е едно от средствата на разума и негов илюстратор, бъде казано: "Ще ти се даде власт над земния живот и над украсата му наред с дълголетие над милион години, но житейският ти път неизбежно ще приключи с гибел в небитието.", ще го видиш да стене и да скърби (ако не се намесят заблудата на внушението и страстта на душата). Следователно най-голямата тленност – земният живот и неговото съдържание – не може да засити и най-малкия човешки инструмент – въображението.


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    От това ясно проличава, че човекът, който притежава подобна природна способност и който има мечти, простиращи се до вечността, и мисли, обгръщащи вселената, и желания, простиращи се в разнообразното вечно блаженство, този човек е сътворен единствено заради безсмъртието и неизбежно ще отпътува към него. Следователно този земен свят е само временна странноприемница и чакалня за отвъдното.
    Madem bu fâni eşya, başka yerde bâki meyveler verirler ve daimî suretler bırakır ve başka cihette ebedî manalar ifade eder, sermedî tesbihat yapar. Ve insan ise onların şu cihetine bakan yüzlerine bakmakla insan olur, fânide bâkiye yol bulur.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    === ДВАНАДЕСЕТА ИСТИНА ===
    Demek, bu hayat ve mevt içinde yuvarlanan, toplanıp dağılan mevcudat içinde başka maksat var. Temsilde kusur yoktur; şu ahval, taklit ve temsil için teşkil ve tertip edilen ahvale benzer. Nasıl büyük masrafla kısa içtimalar, dağılmalar yapılıyor. Tâ suretler alınsın, terkip edilsin, sinemada daim gösterilsin. Onun gibi bu dünyada kısa bir müddet zarfında hayat-ı şahsiye ve hayat-ı içtimaiye geçirmenin bir gayesi şudur ki suretler alınıp terkip edilsin, netice-i amelleri alınıp hıfzedilsin. Tâ bir mecma-ı ekberde muhasebesi görülsün ve bir meşher-i a’zamda gösterilsin ve bir saadet-i uzmaya istidadı gösterilsin. Demek, hadîs-i şerifte “Dünya âhiret mezraasıdır.” diye bu hakikati ifade ediyor.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    '''Врата на посланието и низпославането'''
    Madem dünya var. Ve dünya içinde bu âsârıyla hikmet ve inayet ve rahmet ve adalet var. Elbette dünyanın vücudu gibi kat’î olarak âhiret de var. Madem dünyada her şey bir cihette o âleme bakıyor. Demek oraya gidiliyor. Âhireti inkâr etmek, dünya ve mâfîhayı inkâr etmek demektir. Demek, ecel ve kabir insanı beklediği gibi cennet ve cehennem de insanı bekliyor ve gözlüyor.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    '''изява на "В името на Аллах Все-милостивия, Милосордния" (бисмилляхи р-рахмани р-рахим)'''
    === '''ON BİRİNCİ HAKİKAT''' ===
    ''Bab-ı insaniyettir. İsm-i Hakk’ın cilvesidir.''
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Възможно ли е онзи, чието слово са подкрепили всички праведни светци, подкрепени от своите открития и чудеса, и са засвидетелствали истинността му всички учени и избраници, опиращи се на своите изследвания и анализи... Това е Знатният Пратеник, Аллах да го благослови и с мир да го дари, който с дарената му сила е отворил пътя към отвъдното и вратата на Рая, и е удостоверен с хиляда от неизменните му чудотворства и с хиляди от знаменията на неизменния Свещен Коран, вълшебно красноречив в четиридесет аспекта. Възможно ли е измамни внушения, по-жалки от крило на муха, да препречат пътя към отвъдното и вратата на Рая, отворени от този знатен Пратеник, Аллах да го благослови и с мир да го дари.
    Hiç mümkün müdür ki: Cenab-ı Hak ve Mabud-u Bi’l-hak, insanı şu kâinat içinde rububiyet-i mutlakasına ve umum âlemlere rububiyet-i âmmesine karşı en ehemmiyetli bir abd ve hitabat-ı Sübhaniyesine en mütefekkir bir muhatap ve mazhariyet-i esmasına en câmi’ bir âyine ve onu ism-i a’zamın tecellisine ve her isimde bulunan ism-i a’zamlık mertebesinin tecellisine mazhar bir ahsen-i takvimde en güzel bir mu’cize-i kudret ve hazain-i rahmetinin müştemilatını tartmak, tanımak için en ziyade mizan ve âletlere mâlik bir müdakkik ve nihayetsiz nimetlerine en ziyade muhtaç ve fenadan en ziyade müteellim ve bekaya en ziyade müştak ve hayvanat içinde en nazik ve en nazdar ve en fakir ve en muhtaç ve hayat-ı dünyeviyece en müteellim ve en bedbaht ve istidatça en ulvi ve en yüksek surette, mahiyette yaratsın da onu müstaid olduğu ve müştak olduğu ve lâyık olduğu bir dâr-ı ebedîye göndermeyip, hakikat-i insaniyeyi iptal ederek kendi hakkaniyetine taban tabana zıt ve hakikat nazarında çirkin bir haksızlık etsin?
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    <nowiki>*</nowiki> * *
    Hem hiç kabil midir ki: Hâkim-i Bi’l-hak, Rahîm-i Mutlak; insana öyle bir istidat verip, yer ile gökler ve dağlar tahammülünden çekindiği emanet-i kübrayı tahammül edip yani küçücük cüz’î ölçüleriyle, sanatçıklarıyla Hâlık’ının muhit sıfatlarını, küllî şuunatını, nihayetsiz tecelliyatını ölçerek bilip hem yerde en nazik, nâzenin, nazdar, âciz, zayıf yaratıp; halbuki bütün yerin nebatî ve hayvanî olan mahlukatına bir nevi tanzimat memuru yapıp, onların tarz-ı tesbihat ve ibadetlerine müdahale ettirip, kâinattaki icraat-ı İlahiyeye küçücük mikyasta bir temsil gösterip, rububiyet-i Sübhaniyeyi fiilen ve kālen kâinatta ilan ettirmek, meleklerine tercih edip hilafet rütbesini verdiği halde; ona bütün bu vazifelerinin gayesi ve neticesi ve semeresi olan saadet-i ebediyeyi vermesin? Onu bütün mahlukatının en bedbaht, en bîçare, en musibetzede, en dertmend, en zelil bir derekeye atıp; en mübarek, nurani ve âlet-i tes’id bir hediye-i hikmeti olan aklı o bîçareye en meş’um ve zulmanî bir âlet-i tazip yapıp, hikmet-i mutlakasına büsbütün zıt ve merhamet-i mutlakasına külliyen münafî bir merhametsizlik etsin? Hâşâ ve kellâ!
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    И така, от предходните истини разбрахме, че проблемът за Възкресението е толкова стабилна и могъща истина, че не е възможно да я разклати никаква сила, дори ако тя е способна да срине и разруши цялото земно кълбо. Така е, защого Преславният и Всевишният Аллах утвърждава тази истина съобразно смисъла на всички Свои Най-прекрасни имена и велики атрибути, а Неговият свят Пратеник, Аллах да го благослови и с мир да го дари, я удостоверява с всички свои чудотворства и аргументи. И Свещеният Коран я потвърждава с всичките си знамения и истини, и вселената я засвидетелства с всички свои сътворителни знамения и премъдри дела.
    Elhasıl, nasıl hikâye-i temsiliyede bir zabitin cüzdanına ve defterine bakıp görmüş idik ki hem rütbesi hem vazifesi hem maaşı hem düstur-u hareketi hem cihazatı bize gösterdi ki o zabit, o muvakkat meydan için değil, belki müstekar bir memlekete gidecek de ona göre çalışıyor. Aynen onun gibi insanın kalp cüzdanındaki letaif ve akıl defterindeki havas ve istidadındaki cihazat, tamamen ve müttefikan saadet-i ebediyeye müteveccih ve ona göre verilmiş ve ona göre teçhiz edilmiş olduğuna ehl-i tahkik ve keşif müttefiktirler. Ezcümle:
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Възможно ли е според теб всички създания с изключение на неверниците да бъдат единодушно съгласни с Непременносъществуващия, пречист е Той и всевишен, относно истината за Възкресението, а после да възникне слабо и жалко сатанинско съмнение, което да разклати и срине тази висока и непоклатима истина? Не и пак не!
    Mesela, aklın bir hizmetkârı ve tasvircisi olan kuvve-i hayaliyeye denilse ki: “Sana bir milyon sene ömür ile saltanat-ı dünya verilecek fakat âhirde mutlaka hiç olacaksın.” Tevehhüm aldatmamak, nefis karışmamak şartıyla “oh” yerine “âh” diyecek ve teessüf edecek. Demek en büyük fâni, en küçük bir âlet ve cihazat-ı insaniyeyi doyuramıyor. İşte bu istidattandır ki insanın ebede uzanmış emelleri ve kâinatı ihata etmiş efkârları ve ebedî saadetlerinin envaına yayılmış arzuları gösterir ki bu insan ebed için halk edilmiş ve ebede gidecektir. Bu dünya ona bir misafirhanedir ve âhiretine bir intizar salonudur.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Не мисли, че аргументите за Възкресението се ограничават в дванадесетте истини, които ние изследвахме! На тях ни учи и Свещеният Коран, който също така сочи в хиляди аспекти и дава силни знаци, че нашият Творец ще ни пренесе от Дома на мимолетността в Дома на вечността.
    === '''ON İKİNCİ HAKİKAT''' ===
    ''Babu’r-Risaleti ve’t-Tenzil’dir.''
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    И още, не мисли, че аргументите за Възкресението се ограничават в съдържанието на изследваните от нас Най-прекрасни имена - Премъдрия (aл-xaким), Прeщeдрия (aл-кeрим), Mилосърдния (aр-рaxим), Спрaвeдливия (aл-aдил) и Пaзитeля (aл-xaфиз)! Hещо повече, всички Пай-прекрасни имена, които се изявяват в управлението на вселената, изискват и налагат факта за съществуването на отвъдния свят.
    ''“Bismillahirrahmanirrahîm”in cilvesidir.''
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    И още, не мисли, че вселенските знамения, указващи на Възкресението, са само онези, които ние споменахме! Папротив, в повечето създания има перспективи и аспекти, които подобно завеси се разтварят надясно и наляво, и както някой аспект указва на Преславния и Всевишния Творец и свидетелства за Пеговото съществуване, така друг сочи Възкресението и дава знак за него.
    Hiç mümkün müdür ki: Bütün enbiya mu’cizelerine istinad ederek sözünü teyid ettikleri ve bütün evliya keşif ve kerametlerine istinad edip davasını tasdik ettikleri ve bütün asfiya tahkikatına istinad ederek hakkaniyetine şehadet ettikleri Resul-i Ekrem sallallahu aleyhi ve sellemin tahakkuk etmiş bin mu’cizatının kuvvetine istinad edip bütün kuvvetiyle hem kırk vecihle mu’cize olan Kur’an-ı Hakîm binler âyât-ı kat’iyesine istinad ederek, bütün kat’iyetle açtıkları âhiret yolunu ve küşad ettikleri cennet kapısını, sinek kanadı kadar kuvveti bulunmayan vâhî vehimler, ne haddi var ki kapatabilsin?
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Папример съвършеното майсторство, вложено в сътворяването на човека с най-прекрасния възможен облик, указва както на Пречистия Творец, така и на Възкресението – чрез съдържащите се у хората комплексни способности и сили, изчезващи за кратък период от време.
    <nowiki>*</nowiki>  *  *
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Дори ако се погледне на един аспект по два различни начина, той така или иначе ще указва едновременно и на Създателя, и на Възкресението.
    Geçen hakikatlerden anlaşıldı ki haşir meselesi öyle râsih bir hakikattir ki küre-i arzı yerinden kaldıracak, kırıp atacak bir kuvvet o hakikati sarsamaz. Zira o hakikati Cenab-ı Hak bütün esma ve sıfâtının iktizası ile tesbit ediyor ve Resul-i Ekrem’i bütün mu’cizat ve berahiniyle tasdik ediyor ve Kur’an-ı Hakîm bütün hakaik ve âyâtıyla onu ispat ediyor ve şu kâinat bütün âyât-ı tekviniye ve şuunat-ı hakîmanesi ile şehadet ediyor.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    И друг пример. Ако се забележи същността на вложените в повечето неща мъдър ред, грижовно украсяване, справедлива оценка и милосърдна нежност, ще стане ясно, че те произлизат от могъщата ръка на мъдър, щедър, справедлив и милосърден Създател. Така и ако се забележи величието, силата и радушието на тези велики атрибути въпреки краткия и оскъден живот на създанията в земния свят, чрез тях ще стане ясно наличието на отвъдната реалност.
    Acaba hiç mümkün müdür ki haşir meselesinde Vâcibü’l-vücud ile bütün mevcudat –kâfirler müstesna olarak– ittifak etmiş olsun; kıl kadar kuvveti olmayan şüpheler, şeytanî vesveseler o dağ gibi hakikat-i râsiha-i âliyeyi sarssın, yerinden kaldırsın? Hâşâ ve kellâ!
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    С други думи, всяко нещо произнася на своя специфичен език и кара другите да произнасят:
    Sakın zannetme, delail-i haşriye, bahsettiğimiz on iki hakikate münhasırdır. Hayır, belki yalnız Kur’an-ı Hakîm, geçen şu on iki hakikatleri bize ders verdiği gibi daha binler vücuha işaret edip her bir vecih kavî bir emaredir ki Hâlık’ımız bizi bu dâr-ı fâniden bir dâr-ı bâkiye nakledecektir.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    آمَنْتُ بِاللّٰهِ وبِاليَوْمِ الْآخِرِ
    Hem sakın zannetme ki haşri iktiza eden esma-i İlahiye, bahsettiğimiz gibi yalnız Hakîm, Kerîm, Rahîm, Âdil, Hafîz isimlerine münhasırdır. Hayır, belki kâinatın tedbirinde tecelli eden bütün esma-i İlahiye, âhireti iktiza eder, belki istilzam eder.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    "Повярвах в Аллах и в Сетния ден!"
    Hem zannetme ki haşre delâlet eden kâinatın âyât-ı tekviniyesi, şu geçen bahsettiğimize münhasırdır. Hayır, belki ekser mevcudatta sağa sola açılır perdeler gibi vecih ve keyfiyetleri vardır ki bir vechi Sâni’e şehadet ettiği gibi diğer vechi de haşre işaret eder. Mesela, insanın ahsen-i takvimdeki hüsn-ü masnuiyeti, Sâni’i gösterdiği gibi; o ahsen-i takvimdeki kabiliyet-i câmiasıyla kısa bir zamanda zeval bulması, haşri gösterir.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    === ЗAKЛЮЧEHИE ===
    Bazı kere bir vecihle iki nazarla bakılsa hem Sâni’i hem haşri gösterir. Mesela, ekser eşyada görünen hikmetin tanzimi, inayetin tezyini, adaletin tevzini ve rahmetin taltifi; nasıl ki mahiyetlerine bakılsa, bir Sâni’-i Hakîm, Kerîm, Âdil, Rahîm’in dest-i kudretinden çıktığını gösterirler. Onun gibi bunların kuvveti ve hadsizlikleriyle beraber, şunların mazharları olan şu fâni mevcudatın ehemmiyetsiz ve az yaşamasına bakılsa, âhiret görünür.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Предходните дванадесет истини се потвърждават взаимно, допълват се една друга, подкрепят се и се поддържат, и крайният резултат се изяснява въз основа на всички тях като единно цяло. Тогава кое измамно внушение може да проникне през тези дванадесет метални или елмазни възпиращи стени, за да разклати вярата във Възкресението, обградена със здрава крепостна твърдина?
    Demek ki her şey lisan-ı hal ile آمَنْتُ بِاللّٰهِ وبِاليَوْمِ الْآخِرِ okuyor ve okutturuyor.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Кораничното знамение
    <nowiki>*</nowiki>  *   *
    === '''HÂTİME''' ===
    Geçen on iki hakikat, birbirini teyid eder, birbirini tekmil eder, birbirine kuvvet verir. Bütün onlar birden ittihat ederek neticeyi gösterir. Hangi vehmin haddi var, şu demir gibi belki elmas gibi on iki muhkem surları delip geçebilsin tâ hısn-ı hasînde olan haşr-i imanîyi sarssın?
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    مَا خَلْقُكُمْ وَلَا بَعْثُكُمْ اِلَّا كَنَفْسٍ وَاحِدَةٍ
    مَا خَلْقُكُمْ وَلَا بَعْثُكُمْ اِلَّا كَنَفْسٍ وَاحِدَةٍ
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    “Вашето сътворяване и вашето възкресяване е само като на една душа.” (31: 28) известява, че сътворяването на цялото човечество и неговото възкресяване е толкова лесно и нищожно за Бо жията мощ, колкото това на единствен човек. Да, така е. И понеже тази истина бе подробно разяснена в мое изследване, озаглавено Възкресението, което е част от посланието Точка от светnината на знанието за Annаx, тук ще обобщим само същността й, като ще споменем примерите. Който желае повече подробности, би могъл да се обърне към посланието.
    âyet-i kerîmesi ifade ediyor ki: Bütün insanların halk olunması ve haşredilmesi, kudret-i İlahiyeye nisbeten bir tek insanın halkı ve haşri gibi âsandır. Evet, öyledir. “Nokta” namında bir risalede haşir bahsinde şu âyetin ifade ettiği hakikati tafsilen yazmışım. Burada yalnız bir kısım temsilatıyla hülâsasına bir işaret edeceğiz. Eğer istersen o “Nokta”ya müracaat et.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    وَلِلّٰهِ الْمَثَلُ الْاَعْلٰ “Hа Аллах принадлежи върховният идеал” (Коран, 16: 60). Hе се спори дали е позволено да се дават примери. Ето един. Според тайнството на озаряването, както слънцето изпраща с пълна лекота – дори това да е доброволно – светлината си до някоя частица, така със същата лекота то я изпраща до безбройните прозрачни обекти.
    Mesela وَلِلّٰهِ الْمَثَلُ الْاَعْلٰ –temsilde kusur yok– nasıl ki '''“nuraniyet” sırrıyla''', güneşin cilvesi kendi ihtiyarıyla olsa da bir zerreye suhuletle verdiği cilveyi, aynı suhuletle hadsiz şeffafata da verir.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Според тайнството на прозрачността зеницата на някоя прозрачна частица приема образа на слънцето и това е равностойно на същия ефект при обширната морска повърхност.
    Hem '''“şeffafiyet” sırrıyla''', bir zerre-i şeffafenin küçük göz bebeği güneşin aksini almasında, denizin geniş yüzüne müsavidir.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Според тайнството на порядъка реалният кораб се задвижва по същия начин, както детето задвижва своя играчка, подобие на кораб.
    Hem '''“intizam” sırrıyla''', bir çocuk parmağıyla gemi suretindeki oyuncağını çevirdiği gibi kocaman bir dritnotu da çevirir.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Според тайнството на подчинението пълководецът, който задейства единствен войник с командата Ходом марш!, повежда цяла армия със същите думи.
    Hem '''“imtisal” sırrıyla''', bir kumandan bir tek neferi bir “Arş!” emriyle tahrik ettiği gibi bir koca orduyu da aynı kelime ile tahrik eder.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Според тайнството на баланса, ако допуснем, че в космоса е разположена изключително чувствителна везна, реагираща на тежестта на малък орех, и в същото време способна да издържи на теглилките си две слънца, за издигането на едната везна нагоре и за спускането на другата надолу ще се изискват едни и същи усилия, както за орехите, така и за слънцата.
    Hem '''“muvazene” sırrıyla''', cevv-i fezada bir terazi ki öyle hakiki hassas ve o derece büyük farz edelim ki iki ceviz terazinin iki gözüne konulsa hisseder ve iki güneşi de istiab edip tartar. O iki kefesinde bulunan iki cevizi birini semavata, birini yere indiren aynı kuvvetle, iki şems bulunsa birini arşa, diğerini ferşe kaldırır, indirir.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Докато сред обикновените създания и вероятните творения, несъвършени и тленни, най-голямото нещо продължава да се равнява на наймалкото и неизброимите неща да се изявяват като едно единствено нещо по причина на съдържащите се в тях принципи на озаряването, прозрачността, порядъка, подчинението и баланса, би трябвало пред Абсолютния всемогъщ малкото и голямото да са равностойни, и възкресяването само с едно протръбяване на един човек да бъде като това на всички хора. Този извод произтича от тайнствата на абсолютните озаряващи богоизяви на изключително съвършената Mу, абсолютна, автономна, същностна мощ, на прозрачността и озаряването като елементи от небесната принадлежност на нещата, на порядъка, наложен от мъдростта и могъществото, на пълното подчинение на нещата пред Неговите съзидателни повели, на баланса при вероятните творения, който прави възможна при тях равнопоставеността между битието и небитието.
    Madem şu âdi, nâkıs, fâni mümkinatta nuraniyet ve şeffafiyet ve intizam ve imtisal ve muvazene sırlarıyla, en büyük şey en küçük şeye müsavi olur. Hadsiz hesapsız şeyler, bir tek şeye müsavi görünür. Elbette Kadîr-i Mutlak’ın zatî ve nihayetsiz ve gayet kemalde olan kudretinin nurani tecelliyatı ve melekûtiyet-i eşyanın şeffafiyeti ve hikmet ve kaderin intizamatı ve eşyanın evamir-i tekviniyesine kemal-i imtisali ve mümkinatın vücud ve ademinin müsavatından ibaret olan imkânındaki muvazenesi sırlarıyla; az çok, büyük küçük ona müsavi olduğu gibi bütün insanları bir tek insan gibi bir sayha ile haşre getirebilir.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    И още, степените на сила и слабост при дадено нещо зависят от намесата в него на неговата противоположност. Градусите на топлината например произтичат от намесата на студа, равнищата на красотата се пораждат от намесата на грозотата, степените на светлината са плод на навлизането в нея на мрака. Но ако дадено нещо е същностно и автономно, а не случайно, акцидентно, тогава не е възможно неговата противоположност да се намесва в него, иначе се налага двата полюса да се съчетаят, което е невъзможно. C други думи, онова, което е същностно, автономно и първично, не допуска наличие на степени. Докато мощта на Абсолютния всемогъщ продължава да бъде същностна, а не акцидентна, случайна, каквито са вероятните творения, и абсолютно съвършена, дотогава ще е невъзможно да я порази нейната противоположност – слабостта.
    Hem bir şeyin kuvvet ve zaafça meratibi, o şeyin içine zıddının müdahalesidir. Mesela, hararetin derecatı, soğuğun müdahalesidir. Güzelliğin meratibi, çirkinliğin müdahalesidir. Ziyanın tabakatı, karanlığın müdahalesidir. Fakat bir şey zatî olsa, ârızî olmazsa onun zıddı ona müdahale edemez. Çünkü cem’-i zıddeyn lâzım gelir. Bu ise muhaldir. Demek asıl, zatî olan bir şeyde meratib yoktur. Madem Kadîr-i Mutlak’ın kudreti zatîdir, mümkinat gibi ârızî değildir ve kemal-i mutlaktadır. Onun zıddı olan acz ise muhaldir ki tedahül etsin.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Тоест за Носителя на величието сътворяването на пролетта е нищожно като сътворяването на едничко цвете и възкресяването на всички хора за него е толкова лесно, колкото и това на един индивид. И обратно, ако нещата се обяснят с материални причини, тогава сътворяването на едничко цвете би било толкова трудно, колкото и това на пролетта.
    Demek, bir baharı halk etmek, Zat-ı Zülcelal’ine bir çiçek kadar ehvendir. Eğer esbaba isnad edilse bir çiçek bir bahar kadar ağır olur. Hem bütün insanları ihya edip haşretmek, bir nefsin ihyası gibi kolaydır.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Всички предходни примери и разяснения – още от самото начало – на картините и истините на Възкресението са извлечени единственоот озарението на Свещения Коран и не са друго освен подготовка на душата за себеотдаване, и на сърцето - за възприемане. Защото решаващата дума принадлежи именно на Свещения Коран и словото е неговото слово, и речта е неговата реч. Нека да го чуем. На Аллах е върховни-ят аргумент.
    Mesele-i haşrin başından buraya kadar olan temsil suretlerine ve hakikatlerine dair olan beyanatımız, Kur’an-ı Hakîm’in feyzindendir. Nefsi teslime, kalbi kabule ihzardan ibarettir. Asıl söz ise Kur’an’ındır. Zira söz odur ve söz onundur. Dinleyelim:
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    فَلِلّٰهِ الْحُجَّةُ الْبَالِغَةُ
    فَلِلّٰهِ الْحُجَّةُ الْبَالِغَةُ
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    فَانْظُرْ اِلٰٓى آثَارِ رَحْمَتِ اللّٰهِ كَيْفَ يُحْيِي الْاَرْضَ بَعْدَ مَوْتِهَا اِنَّ ذٰلِكَ لَمُحْيِي الْمَوْتٰى وَهُوَ عَلٰى كُلِّ شَىْءٍ قَد۪يرٌ ❀ قَالَ مَنْ يُحْيِي الْعِظَامَ وَهِىَ رَم۪يمٌ ❀ قُلْ يُحْي۪يهَا الَّذ۪ٓي اَنْشَاَهَٓا اَوَّلَ مَرَّةٍ وَهُوَ بِكُلِّ خَلْقٍ عَل۪يمٌ ❀  يَٓا اَيُّهَا النَّاسُ اتَّقُوا رَبَّـكُمْ اِنَّ زَلْزَلَةَ السَّاعَةِ شَىْءٌ عَظ۪يمٌ ❀ يَوْمَ تَرَوْنَهَا تَذْهَلُ كُلُّ مُرْضِعَةٍ عَمَّٓا اَرْضَعَتْ وَتَضَعُ كُلُّ ذَاتِ حَمْلٍ حَمْلَهَا وَتَرَى النَّاسَ سُكَارٰى وَمَا هُمْ بِسُكَارٰى وَلٰكِنَّ عَذَابَ اللّٰهِ شَد۪يدٌ ❀  اَللّٰهُ لَٓااِلٰهَ اِلَّاهُوَ لَيَجْمَعَنَّكُمْ اِلٰى يَوْمِ                      الْقِيٰمَةِ لَا رَيْبَ ف۪يهِ وَمَنْ اَصْدَقُ مِنَ اللّٰهِ حَد۪يثًا       
    فَانْظُرْ اِلٰٓى آثَارِ رَحْمَتِ اللّٰهِ كَيْفَ يُحْيِي الْاَرْضَ بَعْدَ مَوْتِهَا اِنَّ ذٰلِكَ لَمُحْيِي الْمَوْتٰى وَهُوَ عَلٰى كُلِّ شَىْءٍ قَد۪يرٌ ❀ قَالَ مَنْ يُحْيِي الْعِظَامَ وَهِىَ رَم۪يمٌ ❀ قُلْ يُحْي۪يهَا الَّذ۪ٓي اَنْشَاَهَٓا اَوَّلَ مَرَّةٍ وَهُوَ بِكُلِّ خَلْقٍ عَل۪يمٌ ❀  يَٓا اَيُّهَا النَّاسُ اتَّقُوا رَبَّـكُمْ اِنَّ زَلْزَلَةَ السَّاعَةِ شَىْءٌ عَظ۪يمٌ ❀ يَوْمَ تَرَوْنَهَا تَذْهَلُ كُلُّ مُرْضِعَةٍ عَمَّٓا اَرْضَعَتْ وَتَضَعُ كُلُّ ذَاتِ حَمْلٍ حَمْلَهَا وَتَرَى النَّاسَ سُكَارٰى وَمَا هُمْ بِسُكَارٰى وَلٰكِنَّ عَذَابَ اللّٰهِ شَد۪يدٌ ❀  اَللّٰهُ لَٓااِلٰهَ اِلَّاهُوَ لَيَجْمَعَنَّكُمْ اِلٰى يَوْمِ                      الْقِيٰمَةِ لَا رَيْبَ ف۪يهِ وَمَنْ اَصْدَقُ مِنَ اللّٰهِ حَد۪يثًا
    </div>      


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    ❀ اِنَّ الْاَبْرَارَ لَف۪ي نَع۪يمٍ ❀ وَ اِنَّ الْفُجَّارَ لَف۪ي جَح۪يمٍ ❀
    ❀ اِنَّ الْاَبْرَارَ لَف۪ي نَع۪يمٍ ❀ وَ اِنَّ الْفُجَّارَ لَف۪ي جَح۪يمٍ ❀
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    اِذَا زُلْزِلَتِ الْاَرْضُ زِلْزَالَهَا ❀ وَاَخْرَجَتِ الْاَرْضُ اَثْقَالَهَا ❀ وَقَالَ الْاِنْسَانُ مَالَهَا ❀ يَوْمَئِذٍ تُحَدِّثُ اَخْبَارَهَا ❀ بِاَنَّ رَبَّكَ اَوْحٰى لَهَا ❀ يَوْمَئِذٍ يَصْدُرُ النَّاسُ اَشْتَاتًا لِيُرَوْا اَعْمَالَهُمْ ❀ فَمَنْ يَعْمَلْ مِثْقَالَ ذَرَّةٍ خَيْرًا يَرَهُ ❀ وَمَنْ يَعْمَلْ مِثْقَالَ ذَرَّةٍ شَرًّا يَرَهُ ❀
    اِذَا زُلْزِلَتِ الْاَرْضُ زِلْزَالَهَا ❀ وَاَخْرَجَتِ الْاَرْضُ اَثْقَالَهَا ❀ وَقَالَ الْاِنْسَانُ مَالَهَا ❀ يَوْمَئِذٍ تُحَدِّثُ اَخْبَارَهَا ❀ بِاَنَّ رَبَّكَ اَوْحٰى لَهَا ❀ يَوْمَئِذٍ يَصْدُرُ النَّاسُ اَشْتَاتًا لِيُرَوْا اَعْمَالَهُمْ ❀ فَمَنْ يَعْمَلْ مِثْقَالَ ذَرَّةٍ خَيْرًا يَرَهُ ❀ وَمَنْ يَعْمَلْ مِثْقَالَ ذَرَّةٍ شَرًّا يَرَهُ ❀
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    اَلْقَارِعَةُ ❀ مَا الْقَارِعَةُ ❀ وَمَٓا اَدْرٰيكَ مَا الْقَارِعَةُ ❀ يَوْمَ يَكُونُ النَّاسُ كَالْفَرَاشِ الْمَبْثُوثِ ❀ وَتَكُونُ الْجِبَالُ كَالْعِهْنِ الْمَنْفُوشِ ❀ فَاَمَّا مَنْ ثَقُلَتْ مَوَاز۪ينُهُ ❀ فَهُوَ ف۪ي عِيشَةٍ رَاضِيَةٍ ❀ وَاَمَّا مَنْ خَفَّتْ مَوَازِينُهُ ❀ فَاُمُّهُ    هَاوِيَةٌ ❀ وَمَٓا اَدْرٰيكَ مَاهِيَهْ ❀ نَارٌ حَامِيَةٌ  
    اَلْقَارِعَةُ ❀ مَا الْقَارِعَةُ ❀ وَمَٓا اَدْرٰيكَ مَا الْقَارِعَةُ ❀ يَوْمَ يَكُونُ النَّاسُ كَالْفَرَاشِ الْمَبْثُوثِ ❀ وَتَكُونُ الْجِبَالُ كَالْعِهْنِ الْمَنْفُوشِ ❀ فَاَمَّا مَنْ ثَقُلَتْ مَوَاز۪ينُهُ ❀ فَهُوَ ف۪ي عِيشَةٍ رَاضِيَةٍ ❀ وَاَمَّا مَنْ خَفَّتْ مَوَازِينُهُ ❀ فَاُمُّهُ    هَاوِيَةٌ ❀ وَمَٓا اَدْرٰيكَ مَاهِيَهْ ❀ نَارٌ حَامِيَةٌ
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    ❀ وَ لِلّٰهِ غَيْبُ السَّمٰوَاتِ وَالْاَرْضِ وَمَٓا اَمْرُ السَّاعَةِ اِلَّا كَلَمْحِ الْبَصَرِ اَوْ هُوَ اَقْرَبُ اِنَّ اللّٰهَ عَلٰى كُلِّ شَىْءٍ قَد۪يرٌ ❀
    ❀ وَ لِلّٰهِ غَيْبُ السَّمٰوَاتِ وَالْاَرْضِ وَمَٓا اَمْرُ السَّاعَةِ اِلَّا كَلَمْحِ الْبَصَرِ اَوْ هُوَ اَقْرَبُ اِنَّ اللّٰهَ عَلٰى كُلِّ شَىْءٍ قَد۪يرٌ ❀
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    “И виж следите от милостта на Аллах! Как съживява земята след нейната смърт! Той е, Който ще съживи мъртвите. Той над всяко нещо има сила.” (30: 50)
    Daha bunlar gibi âyât-ı beyyinat-ı Kur’aniyeyi dinleyip “Âmennâ ve saddaknâ” diyelim.
     
    </div>
    “И казва: "Кой ще съживи костите, след като станат на пръст?" Кажи: "Ще ги съживи Онзи, Който ги сътвори първия път. Той знае всичко как се сътворява.”(36: 78-79)
     
    “О, хора, бойте се от своя Господ! Сътресението в Часа е нещо ужасно. B Деня, когато ще го видите, всяка кърмачка ще забрави своето кърмаче и всяка бременна ще роди преждевременно и ще видиш хората опиянени. Hо не са опиянени те, ала мъчението на Аллах е сурово.” (22: 1-2)
     
    “Аллах! Hяма друг бог освен Hего! Ще ви събере Той в Деня на възкресението, няма съмнение в това. А кой е по-правдив в словото си от Аллах?” (4: 87)
     
    “Праведниците ще са в блаженство, а разпътниците ще са в Огън.” (82: 13-14)
     
    “Когато земята бъде разтърсена в трус и земята изхвърли своите товари, и човек рече: "Какво е?", в този Ден тя ще разкаже своите вести, защото твоят Господ е внушил. B този ден хората ще излязат на групи, за да им бъдат показани техните дела. Който извърши добро, дори с тежест на прашинка, ще го види. И който извърши зло, дори с тежест на прашинка, ще го види.” (Сура 99)
     
    “Бедствието! Какво е бедствието? И откъде да знаеш ти какво е Бедствието? – Деня, в който хората ще бъдат като пръснати пеперуди и планините ще бъдат като разпокъсана вълна... Онзи, чиито везни натежат, ще има живот в доволство, а онзи, чиито везни олекнат, завръщането му е бездна. А откъде да знаеш ти какво е тя? – Пламтящ огън.” (Сура 101)
     
    “Па Аллах принадлежи неведомото на небесата и на земята. Повелята за Часа е само колкото да мигне око, или още по-бързо. Аллах над всяко нещо има сила.” (16: 77)
     
    Пека чуем тези ясни коранични знамения и да изречем: "Повярвахме и се убедихме!"


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    آمَنْتُ بِاللّٰهِ وَمَلٰئِكَتِهِ وَكُتُبِهِ وَرُسُلِهِ وَالْيَوْمِ الْآخِرِ وَبِالْقَدَرِ خَيْرِهِ وَشَرِّهِ مِنَ اللّٰهِ تَعَالٰى وَالْبَعْثُ بَعْدَ الْمَوْتِ حَقٌّ وَاَنَّ الْجَنَّةَ حَقٌّ وَالنَّارَ حَقٌّ وَاَنَّ الشَّفَاعَةَ حَقٌّ وَاَنَّ مُنْكَرًا وَنَكِيرًا حَقٌّ وَاَنَّ اللّٰهَ يَبْعَثُ مَنْ فِي الْقُبُورِ
    آمَنْتُ بِاللّٰهِ وَمَلٰئِكَتِهِ وَكُتُبِهِ وَرُسُلِهِ وَالْيَوْمِ الْآخِرِ وَبِالْقَدَرِ خَيْرِهِ وَشَرِّهِ مِنَ اللّٰهِ تَعَالٰى وَالْبَعْثُ بَعْدَ الْمَوْتِ حَقٌّ وَاَنَّ الْجَنَّةَ حَقٌّ وَالنَّارَ حَقٌّ وَاَنَّ الشَّفَاعَةَ حَقٌّ وَاَنَّ مُنْكَرًا وَنَكِيرًا حَقٌّ وَاَنَّ اللّٰهَ يَبْعَثُ مَنْ فِي الْقُبُورِ
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    اَشْهَدُ اَنْ لَااِلٰهَ اِلَّااللّٰهُ وَاَشْهَدُ اَنَّ مُحَمَّدًا رَسُولُ اللّٰهِ
    اَشْهَدُ اَنْ لَااِلٰهَ اِلَّااللّٰهُ وَاَشْهَدُ اَنَّ مُحَمَّدًا رَسُولُ اللّٰهِ
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    اَللّٰهُمَّ صَلِّ عَلٰى اَلْطَفِ وَاَشْرَفِ وَاَكْمَلِ وَاَجْمَلِ ثَمَرَاتِ طُوبَاءِ رَحْمَتِكَ الَّذِي اَرْسَلْتَهُ رَحْمَةً لِلْعَالَمِينَ وَوَسِيلَةً لِوُصُولِنَا اِلٰى اَزْيَنِ وَاَحْسَنِ وَاَجْلٰى وَاَعْلٰى ثَمَرَاتِ تِلْكَ الطُّوبَاءِ الْمُتَدَلِّيَةِ عَلٰى دَارِ الْآخِرَةِ اَىِ الْجَنَّةِ ❀ اَللّٰهُمَّ اَجِرْنَا وَاَجِرْ وَالِدَيْنَا مِنَ النَّارِ وَاَدْخِلْنَا وَاَدْخِلْ وَالِدَيْنَا الْجَنَّةَ مَعَ الْاَبْرَارِ بِجَاهِ نَبِيِّكَ الْمُخْتَارِ آمِينَ
    اَللّٰهُمَّ صَلِّ عَلٰى اَلْطَفِ وَاَشْرَفِ وَاَكْمَلِ وَاَجْمَلِ ثَمَرَاتِ طُوبَاءِ رَحْمَتِكَ الَّذِي اَرْسَلْتَهُ رَحْمَةً لِلْعَالَمِينَ وَوَسِيلَةً لِوُصُولِنَا اِلٰى اَزْيَنِ وَاَحْسَنِ وَاَجْلٰى وَاَعْلٰى ثَمَرَاتِ تِلْكَ الطُّوبَاءِ الْمُتَدَلِّيَةِ عَلٰى دَارِ الْآخِرَةِ اَىِ الْجَنَّةِ ❀ اَللّٰهُمَّ اَجِرْنَا وَاَجِرْ وَالِدَيْنَا مِنَ النَّارِ وَاَدْخِلْنَا وَاَدْخِلْ وَالِدَيْنَا الْجَنَّةَ مَعَ الْاَبْرَارِ بِجَاهِ نَبِيِّكَ الْمُخْتَارِ آمِينَ
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Повярвах в Аллах и в Неговите ангели, и в Неговите Писания, и в Неговите пратеници, ив Сетния ден, и в предопределението от Всевишния Аллах, и в доброто, и в лошото, и че Възкресението след смъртта е истина, и Раят е истина, и Адът е истина, и че застъпничеството е истина, и Мункар, и Накир са истина, и че Аллах ще възкреси покойниците от гробовете. Свидетелствам, че няма друг бог освен Аллах и че Мухаммед е Пратеникът на Аллах!
    '''Ey şu risaleyi insaf ile mütalaa eden kardeş!'''
     
    </div>
    0, Аллах, благослови най-нежния, най-знатния, най-съвършения, най-красивия от блажените плодове на Твоето милосърдие, изпратен от Теб като милост за световете и като средство за достигането ни до най-китния, найпрелестния, най-зрелия и върховния от плодовете на това блаженство (туба), което се извисява в отвъдния дом – Рая.
     
    0, Аллах, предпази нас и предпази родителите ни от Ада, и въведи нас и родителите ни в Рая заедно с праведниците заради Твоя пророкизбраник! Амин
     
    '''Братко, който четеш това послание без предубеждение,'''
     
    не казвай: "Защо не мога да обхвана и да разбера напълно това Десето слово?" Не се огорчавай и не се притеснявай, че не ти е докрай понятно. Гениални философи като Ибн Сина например са казали: "Възкресението не се поддава на рационални критерии." Тоест просто вярваме в него, защото не е възможно чрез разума да се проследи пьтят му и да се изпробва дьлбината му. Така и ислямските учени са стигнали до единодушното мнение, че пробле-мьт за възкресението носи характер на даденост, тоест аргументите му се предават по традиция и се вьзприемат на доверие, защото не подлежат на осьзнаване с рационални средства. Пьт, който се врязва в дьбочина и в сьцото време се извисява по вырховете, не може да бъде лек и общодостьпен за всеки трьгнал по него.
     
    Но чрез озарението на Свещения Коран и с милостта на милосьрдния Творец ние бяхме удостоени с благодатта да вървим по този извисен и дьлбок пьт в епоха, която руши традиция-та и опорочава послушанието и себеотдаването. Не ни остава друго освен да отправим хиляди благодарности кьм Всемогьщия и Превеликия Създател за всеобщото Му добротворство и колосалната Му щедрост, защото това е достатьно за спасение на врата ни и за запазване на целостта . Трябва да сме доволни от обема на своето знание и да го увеличаваме чрез още и още четене.
     
    Една от тайните причини, поради които разумът е неспособен да вникне в проблема за Възкресението, е че Най-великото насъбиране (ал-хашр ал-аазам) е изява на Най-великото име (ал-исм ал-аазам). Затова именно съзерцанието и показването на великите дела, произтичащи от изявата на Най-великото име и на найвеликата от степените на всяко едно от Найпрекрасните имена, правят утвърждаването на Най-великото насъбиране лесно и категорично, подобно на заключението, че пролетта съществува. Това води до непоколебимо послушание и до реална вяра.
     
    Hо този начин в настоящото Десето слово Възкресението се разкрива и изяснява чрез озарението на Свещения Kоран. Иначе ако разумът се опираше единствено на своите слаби критерии, той би останал безпомощен и би се принудил да подражава на традицията.


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    <nowiki>*</nowiki> * *
    Deme, niçin bu Onuncu Söz’ü birden tamamıyla anlayamıyorum ve tamam anlamadığın için sıkılma! Çünkü İbn-i Sina gibi bir dâhî-yi hikmet, اَلْحَشْرُ لَيْسَ عَلٰى مَقَايِيسَ عَقْلِيَّةٍ demiş. “İman ederiz fakat akıl bu yolda gidemez.” diye hükmetmiştir. Hem bütün ulema-i İslâm “Haşir, bir mesele-i nakliyedir, delili nakildir, akıl ile ona gidilmez.” diye müttefikan hükmettikleri halde, elbette o kadar derin ve manen pek yüksek bir yol; birdenbire bir cadde-i umumiye-i akliye hükmüne geçemez.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    == Приложенне към Послание за Възкресението ==
    Kur’an-ı Hakîm’in feyziyle ve Hâlık-ı Rahîm’in rahmetiyle, şu taklidi kırılmış ve teslimi bozulmuş asırda, o derin ve yüksek yolu şu derece ihsan ettiğinden bin şükretmeliyiz. Çünkü imanımızın kurtulmasına kâfi gelir. '''Fehmettiğimiz miktarına memnun olup tekrar mütalaa ile izdiyadına çalışmalıyız.'''
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    '''ПЪРВА ЧАСТ'''
    Haşre akıl ile gidilmemesinin bir sırrı şudur ki: Haşr-i a’zam, ism-i a’zamın tecellisiyle olduğundan Cenab-ı Hakk’ın ism-i a’zamının ve her ismin a’zamî mertebesindeki tecellisiyle zâhir olan ef’al-i azîmeyi görmek ve göstermekle, haşr-i a’zam bahar gibi kolay ispat ve kat’î iz’an ve tahkikî iman edilir. Şu Onuncu Söz’de feyz-i Kur’an ile öyle görülüyor ve gösteriliyor. Yoksa akıl, dar ve küçük düsturlarıyla kendi başına kalsa âciz kalır, taklide mecbur olur.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    '''от важно допълненне към десето слово'''
    <nowiki>*</nowiki> *  *
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    == '''Onuncu Söz’ün Mühim Bir Zeyli ve Lâhikasının Birinci Parçası''' ==
    بِسْمِ اللّٰهِ الرَّحْمٰنِ الرَّحِيمِ
    بِسْمِ اللّٰهِ الرَّحْمٰنِ الرَّحِيمِ
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    فَسُبْحَانَ اللّٰهِ ح۪ينَ تُمْسُونَ وَح۪ينَ تُصْبِحُونَ وَلَهُ الْحَمْدُ فِي السَّمٰوَاتِ وَالْاَرْضِ وَعَشِيًّا وَح۪ينَ تُظْهِرُونَ ❀ يُخْرِجُ الْحَىَّ مِنَ الْمَيِّتِ وَيُخْرِجُ الْمَيِّتَ مِنَ الْحَىِّ وَيُحْيِي الْاَرْضَ بَعْدَ مَوْتِهَا وَكَذٰلِكَ تُخْرَجُونَ ❀ وَمِنْ آيَاتِـه۪ٓ أَنْ خَلَقَكُمْ مِنْ تُرَابٍ ثُمَّ اِذَٓا أَنْتُمْ بَشَرٌ تَنْتَشِرُونَ ❀ وَمِنْ آيَاتِـه۪ٓ أَنْ خَلَقَ لَكُمْ مِنْ أَنْفُسِكُمْ أَزْوَاجًا لِتَسْكُنُٓوا إِلَيْهَا وَجَعَلَ بَيْنَكُمْ مَوَدَّةً وَرَحْمَةً إِنَّ ف۪ي ذٰلِكَ لَاٰيَاتٍ لِقَوْمٍ يَتَفَكَّرُونَ ❀ وَمِنْ آيَاتِـه۪ خَلْقُ السَّمٰوَاتِ وَالْاَرْضِ وَاخْتِلَافُ أَلْسِنَتِكُمْ وَأَلْوَانِكُمْ اِنَّ ف۪ي ذٰلِكَ لَاٰيَاتٍ لِلْعَالِم۪ينَ ❀ وَمِنْ آيَاتِـه۪ مَنَامُكُمْ بِالَّيْلِ وَالنَّـهَارِ وَابْتِغَٓاؤُكُمْ مِنْ فَضْلِـه۪ اِنَّ ف۪ي ذٰلِكَ لَاٰيَاتٍ لِقَوْمٍ يَسْمَعُونَ ❀ وَمِنْ آيَاتِـه۪ يُر۪يكُمُ الْبَرْقَ خَوْفًا وَطَمَعًا وَيُنَزِّلُ مِنَ السَّمَٓاءِ مَٓاءً فَيُحْيِي بِهِ الْاَرْضَ بَعْدَ مَوْتِهَا اِنَّ ف۪ي ذٰلِكَ لَاٰيَاتٍ لِقَوْمٍ يَعْقِلُونَ ❀ وَمِنْ آيَاتِـه۪ٓ اَنْ تَقُومَ السَّمَٓاءُ وَالْاَرْضُ بِأَمْرِه۪ ثُمَّ اِذَا دَعَاكُمْ دَعْوَةً مِنَ الْاَرْضِ اِذَٓا أَنْتُمْ تَخْرُجُونَ ❀ وَلَهُ مَنْ فِي السَّمٰوَاتِ وَالْاَرْضِ كُلٌّ لَهُ قَانِتُونَ ❀ وَهُوَ الَّذ۪ي يَبْدَؤُا الْخَلْقَ ثُمَّ يُع۪يدُهُ وَهُوَ أَهْوَنُ عَلَيْهِ وَلَهُ الْمَثَلُ الْاَعْلٰى فِي السَّمٰوَاتِ وَالْاَرْضِ وَهُوَ الْعَز۪يزُ الْحَك۪يمُ
    فَسُبْحَانَ اللّٰهِ ح۪ينَ تُمْسُونَ وَح۪ينَ تُصْبِحُونَ وَلَهُ الْحَمْدُ فِي السَّمٰوَاتِ وَالْاَرْضِ وَعَشِيًّا وَح۪ينَ تُظْهِرُونَ ❀ يُخْرِجُ الْحَىَّ مِنَ الْمَيِّتِ وَيُخْرِجُ الْمَيِّتَ مِنَ الْحَىِّ وَيُحْيِي الْاَرْضَ بَعْدَ مَوْتِهَا وَكَذٰلِكَ تُخْرَجُونَ ❀ وَمِنْ آيَاتِـه۪ٓ أَنْ خَلَقَكُمْ مِنْ تُرَابٍ ثُمَّ اِذَٓا أَنْتُمْ بَشَرٌ تَنْتَشِرُونَ ❀ وَمِنْ آيَاتِـه۪ٓ أَنْ خَلَقَ لَكُمْ مِنْ أَنْفُسِكُمْ أَزْوَاجًا لِتَسْكُنُٓوا إِلَيْهَا وَجَعَلَ بَيْنَكُمْ مَوَدَّةً وَرَحْمَةً إِنَّ ف۪ي ذٰلِكَ لَاٰيَاتٍ لِقَوْمٍ يَتَفَكَّرُونَ ❀ وَمِنْ آيَاتِـه۪ خَلْقُ السَّمٰوَاتِ وَالْاَرْضِ وَاخْتِلَافُ أَلْسِنَتِكُمْ وَأَلْوَانِكُمْ اِنَّ ف۪ي ذٰلِكَ لَاٰيَاتٍ لِلْعَالِم۪ينَ ❀ وَمِنْ آيَاتِـه۪ مَنَامُكُمْ بِالَّيْلِ وَالنَّـهَارِ وَابْتِغَٓاؤُكُمْ مِنْ فَضْلِـه۪ اِنَّ ف۪ي ذٰلِكَ لَاٰيَاتٍ لِقَوْمٍ يَسْمَعُونَ ❀ وَمِنْ آيَاتِـه۪ يُر۪يكُمُ الْبَرْقَ خَوْفًا وَطَمَعًا وَيُنَزِّلُ مِنَ السَّمَٓاءِ مَٓاءً فَيُحْيِي بِهِ الْاَرْضَ بَعْدَ مَوْتِهَا اِنَّ ف۪ي ذٰلِكَ لَاٰيَاتٍ لِقَوْمٍ يَعْقِلُونَ ❀ وَمِنْ آيَاتِـه۪ٓ اَنْ تَقُومَ السَّمَٓاءُ وَالْاَرْضُ بِأَمْرِه۪ ثُمَّ اِذَا دَعَاكُمْ دَعْوَةً مِنَ الْاَرْضِ اِذَٓا أَنْتُمْ تَخْرُجُونَ ❀ وَلَهُ مَنْ فِي السَّمٰوَاتِ وَالْاَرْضِ كُلٌّ لَهُ قَانِتُونَ ❀ وَهُوَ الَّذ۪ي يَبْدَؤُا الْخَلْقَ ثُمَّ يُع۪يدُهُ وَهُوَ أَهْوَنُ عَلَيْهِ وَلَهُ الْمَثَلُ الْاَعْلٰى فِي السَّمٰوَاتِ وَالْاَرْضِ وَهُوَ الْعَز۪يزُ الْحَك۪يمُ
    </div> 


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    “В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! Прославяйте Аллах, когато замръквате и когато осъмвате! За Hего е прославата на небесата и на земята, и по мрак, и по пладне! Той изважда живото от мъртвото и изважда мъртвото от живото, и съживява земята след нейната смърт. Така и вие ще бъдете извадени (от гробовете). И от Неговите знамения е, че ви сътвори от пръст, после – ето ви – хора, които се множат! И от Неговите знамения е, че сътвори за вас съпруги от самите вас, за да намерите спокойствие при тях, и стори помежду ви любов и милост. B това има знамения за хора мислещи. И от Неговите знамения е сътворяването на небесата и на земята, и разнообразието на езиците и цветовете ви. B това има знамения за знаещите. И от Неговите знамения е сънят ви нощем и денем и стремежът ви към Неговата благодат. B това има знамения за хора чуващи. И от Неговите знамения Той ви показва мълнията за страх и надежда. И изсипва от небето вода, с която съживява земята след нейната смърт. B това има знамения за хора проумяващи. И от Неговите знамения е, че небето и земята стоят по Негова повеля. После, когато ви призове, ето ви - от земята излизате. Негови са всички на небесата и на земята. Bсички на Него се подчиняват. Той е, Който начева творението, после ще го повтори, а това е още по-лесно за Него. Негово е върховенството на небесата и на земята. Той е Bсемогъщия, Премъдрия.” (Коран, 30: 17-27) 
    İmanın bir kutbunu gösteren bu semavî âyât-ı kübranın ve haşri ispat eden şu kudsî berahin-i uzmanın bir nükte-i ekberi ve bir hüccet-i a’zamı, bu Dokuzuncu Şuâ’da beyan edilecek.
     
    </div>
    B този девеми пъч ще разясним силен аргумент и велик довод от онези, които са дадени в горните коранични знамения, от извисените и свещени доказателства, аргументиращи оста и полюса на вярата – Възкресението.


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Проява на нежна Господна загриженост е това, че преди тридесет години в края на съчинението си Съждвния (ал-мухакамат) – предисловие към тълкуването на Корана, озаглавено Знаци на чуднорвчивто в първоизворитв на лаконизма, "Старият Саид(<ref>Самият Нурси нарича свбв си "Стария Саид"~ за да обозначи състоянивто на своята личност B пвриода првди написванвто на Послания от светлина (1926) и првди "Новият Саид" да повмв на плвufитв си мисията на спаситвл на Исляма и да получи вдъхноввнив от обиливто на Сввufвния Коран за слвдваufитв си съчинвния от Рисале-и Нур. – Б. пр.</ref>)" написа:
    Latîf bir inayet-i Rabbaniyedir ki bundan otuz sene evvel Eski Said, yazdığı tefsir mukaddimesi Muhakemat namındaki eserin âhirinde
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    "Втора цел: да бъдат разтълкувани две коранични знамения, които разясняват Възкресението и указват на него."
    “İkinci Maksat: Kur’an’da haşre işaret eden iki âyet tefsir ve beyan edilecek.  نَخُو بِسْمِ اللّٰهِ الرَّحْمٰنِ الرَّحِيمِ  deyip durmuş, daha yazamamış. Hâlık-ı Rahîm’ime delail ve emarat-ı haşriye adedince şükür ve hamdolsun ki otuz sene sonra tevfik ihsan eyledi.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Но тук са записани само началните думи: "В името на Aллаx, Всемилостивия, Милосърдния!" и се спира, без да се продължи по-натам.
    Evet, bundan dokuz on sene evvel, o iki âyetten birinci âyet olan
     
    </div>
    Хиляди благодарности към Прещедрия Творец и толкова пъти признателност към Него, колкото са аргументите и знаците на Възкресението, че ми даде възможност трийсет години по-късно да осъществя замисъла си и да направя разяснение на тълкуването. Пречистият и Всевишният Аллах ми дари благодат чрез тълкуването на първото от споменатите две коранични знамения:


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    فَانْظُرْ اِلٰٓى آثَارِ رَحْمَتِ اللّٰهِ كَيْفَ يُحْيِي الْاَرْضَ بَعْدَ مَوْتِهَا اِنَّ ذٰلِكَ لَمُحْيِي الْمَوْتٰى وَهُوَ عَلٰى كُلِّ شَىْءٍ قَد۪يرٌ
    فَانْظُرْ اِلٰٓى آثَارِ رَحْمَتِ اللّٰهِ كَيْفَ يُحْيِي الْاَرْضَ بَعْدَ مَوْتِهَا اِنَّ ذٰلِكَ لَمُحْيِي الْمَوْتٰى وَهُوَ عَلٰى كُلِّ شَىْءٍ قَد۪يرٌ
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    “И виж следите от милостта на Аллах! Как съживява земята след нейната смърт! Той е, Който ще съживи мъртвите. Той над всяко нещо има сили.” (30: 50)
    ferman-ı İlahî’nin iki parlak ve çok kuvvetli hüccetleri ve tefsirleri bulunan Onuncu Söz ile Yirmi Dokuzuncu Söz’ü in’am etti, münkirleri susturdu.
     
    </div>
    Това се случи около десет години след написването на горните думи и двата бляскави и силни аргумента - Десето слово и Двадесет и девето слово - накараха да онемеят онези, които отричат и отхвърлят Възкресението.
     
    Близо десет години по-късно, след като бе разяснено споменатото коранично знамение – тази здрава твърдина на Възкресението, Пречистият и Всевишният Аллах ми даде озарение и ме удостои с благодат чрез тълкуването на знаменията, които стоят в центъра на настоящия Девети лъч. Това послание, което започва с важно въведение, се състои от девет извисени положения, основаващи се на казаното в кораничния текст.
     
    === BЪBEДEHИE ===
     
    това въведение включва две точки. Първо ще споменем накратко един комплексен резултат от многото жизнени последствия и духовни ползи от убедеността във Възкресението, като разясним колко е необходима тя за човешкия и особено за социалния живот.
     
    Ще цитираме също един цялостен аргумент от редицата доводи в подкрепа на убедената вяра във Възкресението, като разкрием колко ясна и очевидна е тя, ненакърнена от колебания и съмнения.
     
    === ПЪРBА ТОЧКА ===
     
    Ще посочим четири аргумента в качеството им на примери и на образец за сравнение измежду стотици аргументи в потвърждение на това, че убедеността в съществуването на отвъдния свят е основа на основите за социалния и индивидуалния живот на човека, и фундамент на всички негови умения и идеали, на цялото му щастие.
     
    ''Порви аргумент''


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Децата, които по численост съставят половината от човечеството, са способни да понасят очевидно болезнени и мъчителни за тях състояния – смърт, погребения – единствено чрез духовната сила, която те откриват у себе си, в своята нежна и крехка същност, и която произтича от вярата в Рая, вярата, разтваряща сияйната врата на надеждата пред слабата им природа, неспособна да се съпротивлява и да устоява, и затова се разплакват по най-дребен повод. Чрез вярата те могат да живеят в радост и веселие. Вярващото в Рая дете си казва: "Моят малък брат или любим приятел, който почина, е станал сега райска птица и значи се разхожда на воля в Рая, където пожелае, и живее по-добре от нас, и по-приятно."
    Hem iman-ı haşrînin hücum edilmez o iki metin kalesinden dokuz ve on sene sonra ikinci âyet olan başta mezkûr âyât-ı ekberin tefsirini bu risale ile ikram etti. İşte bu Dokuzuncu Şuâ, mezkûr âyâtıyla işaret edilen dokuz âlî makam ve bir ehemmiyetli mukaddimeden ibarettir.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Иначе ако не съществуваше тази вяра, смъртта, поразяваща и деца като споменатото, и възрастни, би разрушила духовната сила на безхитростните и безпомощни детски създания, би премазала вътрешния им свят, би опустошила живота им и би го вгорчила. Тогава заедно с очите им биха плакали всички техни телесни органи и природни дадености – духът, сърцето, разумът, и възприятията им или биха умрели, и чувствата - загрубели, или децата биха се превърнали в заблудени и злочести животни.
    === '''MUKADDİME''' ===
    Haşir akidesinin pek çok ruhî faydalarından ve hayatî neticelerinden bir tek netice-i câmiayı ihtisar ile beyan ve hayat-ı insaniyeye hususan hayat-ı içtimaiyesine ne derece lüzumlu ve zarurî olduğunu izhar ve bu iman-ı haşrî akidesinin pek çok hüccetlerinden bir tek hüccet-i külliyeyi icmal ile göstermek ve o akide-i haşriye ne derece bedihî ve şüphesiz bulunduğunu ifade etmekten ibaret olarak iki noktadır.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    ''Втори аргумент''
    ==== '''Birinci Nokta''' ====
    Âhiret akidesi, hayat-ı içtimaiye ve şahsiye-i insaniyenin üssü’l-esası ve saadetinin ve kemalâtının esasatı olduğuna, yüzer delillerinden bir mikyas olarak yalnız dört tanesine işaret edeceğiz:
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Възрастните хора, които съставят половината от човечеството, понасят и търпят несгодите пред прага на гроба единствено чрез вярата в отвъдното и единствено чрез нея намират сили и утеха пред близкото угасване за тях на свещта на скъпоценния им живот и пред захлопването на вратата на сладкия им и красив земен свят. Единствено чрез надеждата в отвъдния живот тези старци, които са се превърнали в деца и са придобили изострена чувствителност в своя дух и природа, посрещат търпеливо болезненото и убийствено отчаяние вследствие на смъртта и изчезването.
    '''Birincisi:''' Nev-i beşerin hemen yarısını teşkil eden çocuklar, yalnız cennet fikriyle onlara dehşetli ve ağlatıcı görünen ölümlere ve vefatlara karşı dayanabilirler. Ve gayet zayıf ve nazik vücudlarında bir kuvve-i maneviye bulabilirler. Ve her şeyden çabuk ağlayan gayet mukavemetsiz mizac-ı ruhlarında, o cennet ile bir ümit bulup mesrurane yaşayabilirler. Mesela, cennet fikriyle der: “Benim küçük kardeşim veya arkadaşım öldü, cennetin bir kuşu oldu. Cennette gezer, bizden daha güzel yaşar.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Иначе ако не съществуваше тази вяра в отвъдното, възрастните майки и бащи, които най-много заслужават съчувствие и състрадание и се нуждаят от спокойствие, безгрижие и безоблачен живот, биха почувствали духовен срив, объркване в душата и тревога в сърцето си, земята би отесняла за тях въпреки просторите си и би се превърнала в мрачен и ужасен затвор, а животът би станал болезнено и жестоко мъчение.
    Yoksa her vakit etrafında kendi gibi çocukların ve büyüklerin ölümleri, o zayıf bîçarelerin endişeli nazarlarına çarpması; mukavemetlerini ve kuvve-i maneviyelerini zîr ü zeber ederek gözleriyle beraber ruh, kalp, akıl gibi bütün letaifini dahi öyle ağlattıracak, ya mahvolup veya divane bir bedbaht hayvan olacaktı.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    ''Порви аргумент''
    '''İkinci Delil:''' Nev-i insanın bir cihette nısfı olan ihtiyarlar, yalnız hayat-ı uhreviye ile yakınlarında bulunan kabre karşı tahammül edebilirler. Ve çok alâkadar oldukları hayatlarının yakında sönmesine ve güzel dünyalarının kapanmasına mukabil bir teselli bulabilirler ve çocuk hükmüne geçen seriü’t-teessür ruhlarında ve mizaçlarında, mevt ve zevalden çıkan elîm ve dehşetli meyusiyete karşı ancak hayat-ı bâkiye ümidiyle mukabele edebilirler.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Младежите и юношите, които са оста на социалния живот, биват обуздавани единствено чрез страха от Адовия огън. Той успокоява поривите на чувствата им, възпира ги от нарушаване на нормите и стигане до изстъпления на гнет и вредителство, не им позволява да следват лекомислието и склонностите на душата си, гарантира най-доброто им поведение в техните социални контакти.
    Yoksa o şefkate lâyık muhteremler ve sükûnete ve istirahat-i kalbiyeye çok muhtaç o endişeli babalar ve analar, öyle bir vaveylâ-i ruhî ve bir dağdağa-i kalbî hissedeceklerdi ki bu dünya, onlara zulmetli bir zindan ve hayat dahi kasavetli bir azap olurdu.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Ако не съществуваше този страх от мъчението в Ада, безразсъдните и опиянени от най-низките си страсти юноши биха станали адов огън, разпален над слабите и над старците според принципа за властването на силния, и извисената човешка действителност би се принизила до долен зверилник.
    '''Üçüncü Delil:''' İnsanların hayat-ı içtimaiyesinin medarı olan gençler, delikanlılar, şiddet-i galeyanda olan hissiyatlarını ve ifratkâr bulunan nefis ve hevalarını tecavüzattan ve zulümlerden ve tahribattan durduran ve hayat-ı içtimaiyenin hüsn-ü cereyanını temin eden yalnız cehennem fikridir.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    '''Четвърти аргумент'''
    Yoksa cehennem endişesi olmazsa “El-hükmü li’l-galib” kaidesiyle o sarhoş delikanlılar, hevesatları peşinde bîçare zayıflara, âcizlere, dünyayı cehenneme çevireceklerdi ve yüksek insaniyeti gayet süflî bir hayvaniyete döndüreceklerdi.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Семейният живот е обединяващ център и средоточие на земното битие. Той е райското му щастие, здравата му твърдина и сигурното му убежище. Домът на всеки човек е неговият личен свят и собствената му територия. Hяма щастие за духа на семейния живот иначе освен чрез сериозното взаимно уважение и чистата преданост на всички, искреното състрадание и милосърдие, които стигат до границата на жертвоготовността и себеотдадеността. Подобни взаимоотношения се постигат единствено чрез вярата, че съществуват връзки на вечно приятелство, на дълготрайна дружба, на безсмъртна взаимност във време без край и под сянката на живот без предел, споен от взаимоотношения на завидно и почитано бащинство, чисто и искрено братство, предано и всеотдайно приятелство, така че съпругът си казва:
    '''Dördüncü Delil:''' Nev-i beşerin hayat-ı dünyeviyesinde en cem’iyetli merkez ve en esaslı zemberek ve dünyevî saadet için bir cennet, bir melce, bir tahassungâh ise aile hayatıdır. Ve herkesin hanesi, küçük bir dünyasıdır. Ve o hane ve aile hayatının hayatı ve saadeti ise samimi ve ciddi ve vefadarane hürmet ve hakiki ve şefkatli ve fedakârane merhamet ile olabilir. Ve bu hakiki hürmet ve samimi merhamet ise ebedî bir arkadaşlık ve daimî bir refakat ve sermedî bir beraberlik ve hadsiz bir zamanda ve hudutsuz bir hayatta birbiriyle pederane, ferzendane, kardeşane, arkadaşane münasebetlerin bulunmak fikriyle, akidesiyle olabilir.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    "Моята съпруга е другарка в настоящите ми дни и спътница в света на вечността и в безсмъртния живот. Hе е беда, че сега е станала грозна или старица, защото тя има вечна красота, която ще настъпи в бъдеще. Готов съм да дам всичко, което предаността и състраданието изискват и ще пожертвам всичко, което вечното приятелство налага." Така мъжът може да таи обич и състрадание към възрастната си съпруга, както таи чувства към райските деви.
    Mesela, der: “Bu haremim, ebedî bir âlemde, ebedî bir hayatta, daimî bir refika-i hayatımdır. Şimdilik ihtiyar ve çirkin olmuş ise de zararı yok. Çünkü ebedî bir güzelliği var, gelecek. Ve böyle daimî arkadaşlığın hatırı için her bir fedakârlığı ve merhameti yaparım.” diyerek o ihtiyare karısına, güzel bir huri gibi muhabbetle, şefkatle, merhametle mukabele edebilir.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Иначе формално другарство и приятелство, което продължава час или два и е последвано от вечна раздяла и прекъсване на връзката завинаги, носи външен xарактер, няма солидна основа и опора и е способно да породи единствено символично милосърдие, изкуствено уважение и благосклонност, криеща животински усещания, наред с намесата и господството на интересите и на душевните страсти в това милосърдие и уважение. Тогава земният рай се превръща в непоносим ад.
    Yoksa kısacık bir iki saat surî bir refakatten sonra ebedî bir firak ve müfarakata uğrayan arkadaşlık, elbette gayet surî ve muvakkat ve esassız, hayvan gibi bir rikkat-i cinsiye manasında ve bir mecazî merhamet ve sun’î bir hürmet verebilir. Ve hayvanatta olduğu gibi başka menfaatler ve sair galip hisler, o hürmet ve merhameti mağlup edip o dünya cennetini, cehenneme çevirir.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    И така, ако със споменатите по-горе четири аргумента се сравни дори само един резултат от вярата във Възкресението измежду стотиците други последствия, свързани със социалния живот на човека и отнасящи се до него, ще бъде разбрано, че истината за Възкресението ще се случи и ще стане реалност, и това е толкова категорично достоверно, колкото са достоверни извисената истина за човека и универсалните му потребности. И нещо повече, то е по-очевидно аргументирано и по-ясно засвидетелствано, отколкото е фактът за наличието на храни и продукти, установен по нуждата на стомаха от тях.
    İşte iman-ı haşrînin yüzer neticesinden birisi, hayat-ı içtimaiye-i insaniyeye taalluk eder. Ve bu tek neticenin de yüzer cihetinden ve faydalarından mezkûr dört delile sairleri kıyas edilse anlaşılır ki hakikat-i haşriyenin tahakkuku ve vukuu, insaniyetin ulvi hakikati ve küllî hâceti derecesinde kat’îdir. Belki insanın midesindeki ihtiyacın vücudu, taamların vücuduna delâlet ve şehadetinden daha zâhirdir ve daha ziyade tahakkukunu bildirir.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Степента на реализиране на тази истина - Възкресението - може да се оцени още по-дълбоко и в по-голяма степен, ако бъде лишена от човешкия елемент, чиято същност е възвишена, значима и жизненоважна, но тогава би се принизила до разложен труп и убежище за микроби и бактерии.
    Ve eğer bu hakikat-i haşriyenin neticeleri insaniyetten çıksa o çok ehemmiyetli ve yüksek ve hayattar olan insaniyet mahiyeti, murdar ve mikrop yuvası bir laşe hükmüne sukut edeceğini ispat eder.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Нека чуят социолози, политолози и специалисти по етика, които се интересуват от делата на човека, от морала и от обществения му живот, нека дойдат и обяснят с какво ще запълнят тази празнина, с какво ще излекуват и превържат тези дълбоки зейнали рани.
    Beşerin idare ve ahlâk ve içtimaiyatı ile çok alâkadar olan içtimaiyyun ve siyasiyyun ve ahlâkiyyunun kulakları çınlasın! Gelsinler, bu boşluğu ne ile doldurabilirler ve bu derin yaraları ne ile tedavi edebilirler?
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    ==== ВТОРО ТОЧКА ====
    ==== '''İkinci Nokta''' ====
    Hakikat-i haşriyenin hadsiz bürhanlarından sair erkân-ı imaniyeden gelen şehadetlerin hülâsasından çıkan bir bürhanı, gayet muhtasar bir surette beyan eder. Şöyle ki:
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    тази точка разяснява съвсем накратко един само аргумент измежду безчет други в полза на истината за Възкресението. той произтича от същността на свидетелството, дадено от останалите опори на вярата.
    Hazret-i Muhammed aleyhissalâtü vesselâmın risaletine delâlet eden bütün mu’cizeleri ve bütün delail-i nübüvveti ve hakkaniyetinin bütün bürhanları, birden hakikat-i haşriyenin tahakkukuna şehadet ederek ispat ederler. Çünkü bu zatın bütün hayatında bütün davaları, vahdaniyetten sonra haşirde temerküz ediyor. Hem umum peygamberleri tasdik eden ve ettiren bütün mu’cizeleri ve hüccetleri, aynı hakikate şehadet eder.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Всички чудеса, доказващи посланието на нашия водител Мухаммед, Aллах да го благослови и с мир да го дари, заедно с всички аргументи в подкрепа на пророческата му мисия, и всички доводи, мотивиращи правдивостта му, засвидетелстват комплексно и едновременно истината за Възкресението, сочат я и я потвърждават, защото през целия си благословен живот Пророкът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, призовава първо към еднобожието, след което се съсредоточава върху Възкресението. Всички негови чудотворства и аргументи, които доказват правдивостта на пророците преди него, мир на тях, и подбуждат другите хора да им повярват, засвидетелстват същата истина – Възкресението.
    Hem  وَبِرُسُلِهِ   kelimesinden gelen şehadeti bedahet derecesine çıkaran وَبِكُتُبِهِ şehadeti de aynı hakikate şehadet eder. Şöyle ki:
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Така и вярата в "Пеговите пророци", задължително последвана от вярата в "низпосланите Писания", засвидетелства тази истина.
    Başta Kur’an-ı Mu’cizü’l-Beyan’ın hakkaniyetini ispat eden bütün mu’cizeleri, hüccetleri ve hakikatleri, birden hakikat-i haşriyenin tahakkukuna ve vukuuna şehadet edip ispat ederler. Çünkü Kur’an’ın hemen üçten birisi haşirdir ve ekser kısa surelerinin başlarında gayet kuvvetli âyât-ı haşriyedir. Sarîhan ve işareten binler âyâtıyla aynı hakikati haber verir, ispat eder, gösterir. Mesela
     
    </div>
    Свещеният Kоран – носител на чудотворно красноречие – засвидетелства и доказва с всички свои чудеса, аргументи и истини, потвърждаващи правдивостта му, че Възкресението реално ще се случи. Една трета от цялостния текст на Свещения Kоран и началото на повечето кратки сури съдържат ясни знамения за Възкресението. Тоест с хиляди свои знамения, директно или косвено, Свещеният Kоран предрича същата истина, явно я потвърждава и очевидно я разкрива, например:


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    ❀ اِذَا الشَّمْسُ كُوِّرَتْ ❀  يَٓا أَيُّهَا النَّاسُ اتَّقُوا رَبَّـكُمْ اِنَّ زَلْزَلَةَ السَّاعَةِ شَىْءٌ عَظ۪يمٌ ❀ اِذَا زُلْزِلَتِ الْاَرْضُ زِلْزَالَهَا ❀ اِذَا السَّمَٓاءُ انْفَطَرَتْ ❀ اِذَا السَّمَٓاءُ انْشَقَّتْ ❀ عَمَّ يَتَسَٓاءَلُونَ ❀ هَلْ أَتٰيكَ حَد۪يثُ الْغَاشِيَةِ
    ❀ اِذَا الشَّمْسُ كُوِّرَتْ ❀  يَٓا أَيُّهَا النَّاسُ اتَّقُوا رَبَّـكُمْ اِنَّ زَلْزَلَةَ السَّاعَةِ شَىْءٌ عَظ۪يمٌ ❀ اِذَا زُلْزِلَتِ الْاَرْضُ زِلْزَالَهَا ❀ اِذَا السَّمَٓاءُ انْفَطَرَتْ ❀ اِذَا السَّمَٓاءُ انْشَقَّتْ ❀ عَمَّ يَتَسَٓاءَلُونَ ❀ هَلْ أَتٰيكَ حَد۪يثُ الْغَاشِيَةِ
    </div> 


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    “Когато слънцето бъде обвито [в мрак]...” (81: 1)
    gibi otuz kırk surelerin başlarında bütün kat’iyetle hakikat-i haşriyeyi kâinatın en ehemmiyetli ve vâcib bir hakikati olduğunu göstermekle beraber, sair âyetler dahi o hakikatin çeşit çeşit delillerini beyan edip ikna eder.
     
    </div>
    “0, хора, бойте се от своя Господ! Сътресението в Часа е нещо ужасно.” (22: 1)
     
    “Когато земята бъде разтърсена в трус...” (99: 1)
     
    “Когато небето се разкъса...” (82: 1)
     
    “Когато небето се разцепи...” (84: 1)
     
    “За какво се питат един друг...” (78: 1)
     
    “Стигна ли до теб разказът за Всепокриващия ден?” (88: 1) 
     
    С горните знамения и подобни на тях в началото на близо четиридесет сури Свещеният Коран доказва, че няма съмнение в настъпването на Възкресението, че то е събитие от изключително значение за вселената и че непременно и неизбежно ще се случи. Други знамения обясняват различни аргументи в подкрепа на тази истина.
     
    Ако само една постановка от единствено знамение на някоя книга дава плодовете на научните и космическите истини, известни като ислямски науки, какво остава тогава за свидетелството на хилядите знамения и аргументи на тази книга, които ярко и блестящо обясняват вярата във Възкресението, сякаш са слънце? Hе е ли отхвърлянето на тази вяра нещо подобно на отричането на слънцето и дори на цялата вселена? Hе е ли това хиляди пъти заблуда и абсурд?
     
    Възможно ли е хилядите обещания и заплахи, изричани от могъщ и велик владетел, да бъдат смятани за лъжа или неистина, след като се случва цяла армия да встъпи в битка, за да не се възприеме като измама дори само един жест на някой монарх?
     
    Какво остава тогава за великия духовен Владетел, чието управление и господство продължава тринадесет века без прекъсване, и който е възпитал, пречистил и управлявал според правдата и истината безчет духове, умове, сърца и души, и как е възможно един само знак от него да не е достатъчен, за да се потвърди истината за Възкресението? A са дадени хиляди ясни доказателства, потвърждаващи това, ине е ли невеж глупак онзи, който не разбира подобна очевидна истина? И не е ли абсолютна справедливост да бъде той хвърлен в Огъня?
     
    И още, всички небесни писания и свещени книги, всяка от които е господствала в определена епоха и за ограничен период от време, са потвърдили с хиляди аргументи твърденията на Свещения Коран относно истината за Възкресението, въпреки че тяхното тълкуване е кратко илаконично съобразно времето и епохата. Тази категорична истина е разкрита подробно и с изчерпателна яснота от Свещения Коран, който властва над всички предходни епохи и доминира над цялото бъдеще.


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Тук ще включим текста от края на нашето Послание за съкровената изповед, доколкото той хармонира с темата на настоящето изследване. Този категоричен аргумент дава обобщение за Възкресението и произтича от свидетелството на всички опори на вярата и от техните доказателства за вярата в Сетния ден, особено вярата в пратениците на Aллах и в Писанията. Текстът е лаконичен и кратък, и под формата на изповед, но той разсейва заблудите и съмненията:
    Acaba bir tek âyetin bir tek işareti, gözümüz önünde ulûm-u İslâmiyede müteaddid ilmî, kevnî hakikatleri meyve veren bir kitabın böyle şehadetleriyle ve davaları ile güneş gibi zuhur eden iman-ı haşrî hakikatsiz olması; güneşin inkârı belki kâinatın ademi gibi hiçbir cihet-i imkânı var mı ve yüz derece muhal ve bâtıl olmaz mı?
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Тосподи мой милосърден, разбрах от учението на Пратеника, Aллах да го благослови и с мир да го дари, и осъзнах от указанията на Премъдрия Kоран, че всички свещени Писания начело с Прещедрия Kоран и всички пророци, мир на тах, начело с най-знатния Пратеник, Aллах да го благослови и с мир да го дари, единодушно и безпрекословно сочат, свидетелстват и доказват, че проявленията на Пай-прекрасните имена – носители на величие и красота, които имат видими следи и в земния живот, и във всички светове, ще пребъдат бляскави и ярки во веки веков. И че техните проявления – носители на милосърдие, и даровете им, образци от които се наблюдават навсякъде в този тленен свят, ще дадат най-лъчезарните си плодове, ще се озарят с най-великия си блясък и ще останат завинаги в Дома на щастието. И че онези, които в краткия си земен живот им се наслаждават и копнеят по тях с тъга и печал, ще ги съпроводят и придружат с обич до вечността, и ще пребъдат там безсмъртни.
    Acaba bir sultanın bir tek işareti yalan olmamak için bazen bir ordu hareket edip çarpıştığı halde, o pek ciddi ve izzetli sultanın binler sözleri ve vaadleri ve tehditlerini yalan çıkarmak, hiçbir cihette kabil midir ve hakikatsiz olmak mümkün müdür?
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    И че всички пророци – носители на сияен дух – начело с най-знатния Пратеник, Aллах да го благослови и с мир да го дари, и всички светци – полюси с озарени сърца, и всички искрено набожни хора – извори на проникновен бляскав ум, всички те твърдо и дълбоко вярват във Възкресението, засвидетелстват го, благовестват човечеството за вечното щастие, предупреждават заблудените, че вървят към Огъня, съобщават на напътените, че ги очаква Раят. Те правят това, като се опират на очевидни чудесаикатегорични знамения, и на хилядите обещания и предупреждения, които Ти, Господи, многократно си споменал във всички небесни Писания и свещени Книги. Основават се и на могъществото на Твоето величие, на властта на Твоето господство (рубубия), на колосалните Ти дела, на пречистите Ти атрибути: мощ, милосърдие, загриженост, мъдрост, величие, красота. Изхождат също от собствените си безчет видения и откровения, които разкриват признаците и белезите на отвъдния свят. Опират се още на категоричната си вяра и убеждение до степен на достоверно знание и очевидна достоверност.
    Acaba on üç asırda fâsılasız olarak hadsiz ruhlara, akıllara, kalplere, nefislere hak ve hakikat dairesinde hükmeden, terbiye eden, idare eden bu manevî Sultan-ı Zîşan’ın bir tek işareti böyle bir hakikati ispat etmeye kâfi iken binler tasrihat ile bu hakikat-i haşriyeyi gösterip ispat ettikten sonra, o hakikati tanımayan bir echel ahmak için cehennem azabı lâzım gelmez mi ve ayn-ı adalet olmaz mı?
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    О, Всемогъщи, о, Премъдри, о, Всемилостиви, о, Милосърдни, о, Всеправдиви в прещедрото Cи обещание, о, Посителю на силата, мощта и славата, о, Всепобедни владетелю на величието, Tи си пресвят и пречист, превисоко стоиш, за да обвиниш в лъжа всички тези хора и всички Свои обещания, велики атрибути и пресвети дела; да ги опровергаеш или да не допуснеш онова, което се изисква категорично от властта на Tвоето господство, като не откликнеш на молбите, идващи от обичните Tи праведни раби, влюбени в Tеб, спечелили любовта Tи с вяра, потвърждение и послушание. Пречист си Tи и превисок, за да удостовериш думите на заблудените и неверниците, отхвърлящи Възкресението – онези, които със своята надменност, непокорство и отрицание на Tеб и на обещанията Tи се поставят над Tвоето величие и колосалност, и които пренебрегват силата на мощта Tи, величието на божествеността Tи, състраданието на господството Tи.
    Hem birer zamana ve birer devre hükmeden bütün semavî suhufları ve mukaddes kitapları dahi bütün istikbale ve umum zamanlara hükümran olan Kur’an’ın tafsilatla, izahatla, tekrar ile beyan ve ispat ettiği hakikat-i haşriyeyi, asırlarına ve zamanlarına göre o hakikati kat’î kabul ile beraber, tafsilatsız ve perdeli ve muhtasar bir surette beyan fakat kuvvetli bir tarzda iddia ve ispatları, Kur’an’ın davasını binler imza ile tasdik ederler.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Hие безгранично и безкрайно почитаме светостта на абсолютната Tи справедливост и красота и на всеобхватното Tи милосърдие, и Tе смятаме за пречист от подобен безпределен гнет и наглост.
    Bu bahsin münasebetiyle Risale-i Münâcat’ın âhirinde, اِيمَانٌ بِالْيَوْمِ الْآخِرِ  rüknüne, sair rükünlerin hususan “rusül” ve “kü­tüb”ün şehadetini, münâcat suretinde zikredilen pek kuvvetli ve hülâsalı ve bütün evhamları izale eden bir hüccet-i haşriye aynen buraya giriyor. Şöyle ki Münâcat’ta demiş:
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Убедени сме и вярваме с цялата си налична сила, че хилядите знатни пратеници и пророци и множеството безчет и безброй избраници и светци, призоваващи към Tеб, са засвидетелствали с истинна достоверност, очевидна достоверност и достоверно знание вестите за съкровищниците на Твоето отвъдно милосърдие, за богатствата на Твоите благодеяния в Света на вечността и за проявленията на Пай-прекрасните Ти имена, които цялостно се разкриват в Дома на щастието.
    '''Ey Rabb-i Rahîm’im!''' Resul-i Ekrem’inin talimiyle ve Kur’an-ı Hakîm’in dersiyle anladım ki: Başta Kur’an ve Resul-i Ekrem’in olarak bütün mukaddes kitaplar ve peygamberler, bu dünyada ve her tarafta numuneleri görülen celalli ve cemalli isimlerinin tecellileri daha parlak bir surette ebedü’l-âbâdda devam edeceğine ve bu fâni âlemde rahîmane cilveleri, numuneleri müşahede edilen ihsanatının daha şaşaalı bir tarzda dâr-ı saadette istimrarına ve bekasına ve bu kısa hayat-ı dünyeviyede onları zevk ile gören ve muhabbet ile refakat eden müştakların, ebedde dahi refakatlerine ve beraber bulunmalarına icma ve ittifak ile şehadet ve delâlet ve işaret ederler.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Вярваме, че това им свидетелство е правда и истина, че показанията им са реалност и действителност и че благовестията им ще се сбъднат. Всички тези хора вярват, че голямата истина - Възкресението – е велик лъч от името Пpaвдama (aл-хaк), което е първоизвор и слънце на всички истини, и наставляват рабите Ти – с Твоето позволение – в сферата на правдата, и ги учат на самата истина.
    Hem yüzer mu’cizat-ı bâhirelerine ve âyât-ı kātıalarına istinaden, başta Resul-i Ekrem ve Kur’an-ı Hakîm’in olarak bütün nurani ruhların sahipleri olan peygamberler ve bütün münevver kalplerin kutubları olan veliler ve bütün keskin ve nurlu akılların madenleri olan sıddıkînler, bütün suhuf-u semaviyede ve kütüb-ü mukaddesede senin çok tekrar ile ettiğin binler vaadlerine ve tehditlerine istinaden hem senin kudret ve rahmet ve inayet ve hikmet ve celal ve cemal gibi âhireti iktiza eden kudsî sıfatlarına, şe’nlerine ve senin izzet-i celaline ve saltanat-ı rububiyetine itimaden hem âhiretin izlerini ve tereşşuhatını bildiren hadsiz keşfiyatlarına ve müşahedelerine ve ilmelyakîn ve aynelyakîn derecesinde bulunan itikadlarına ve imanlarına binaen saadet-i ebediyeyi insanlara müjdeliyorlar. Ehl-i dalalet için cehennem ve ehl-i hidayet için cennet bulunduğunu haber verip ilan ediyorlar. Kuvvetli iman edip şehadet ediyorlar.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Господи, заради правдата на дадените ни от тези хора уроци, заради светостта на техните наставления, дари ни съвършена вяра и ни отреди добър край – на нас и на учениците на Pucaлe-u Hyp, и стори да сме достойни за тяхното застъпничество! Амин!"
    '''Ey Kadîr-i Hakîm! Ey Rahman-ı Rahîm! Ey Sadıku’l-Va’di’l-Kerîm! Ey izzet ve azamet ve celal sahibi Kahhar-ı Zülcelal!''' Bu kadar sadık dostlarını, bu kadar vaadlerini ve bu kadar sıfât ve şuunatını yalancı çıkarmak, tekzip etmek ve saltanat-ı rububiyetinin kat’î mukteziyatını tekzip edip yapmamak ve senin sevdiğin ve onlar dahi seni tasdik ve itaat etmekle kendilerini sana sevdiren hadsiz makbul ibadının âhirete bakan hadsiz dualarını ve davalarını reddetmek, dinlememek ve küfür ve isyan ile ve seni vaadinde tekzip etmekle, senin azamet-i kibriyana dokunan ve izzet-i celaline dokunduran ve uluhiyetinin haysiyetine ilişen ve şefkat-i rububiyetini müteessir eden ehl-i dalaleti ve ehl-i küfrü haşrin inkârında, onları tasdik etmekten yüz binler derece mukaddessin ve hadsiz derece münezzeh ve âlîsin. Böyle nihayetsiz bir zulümden ve nihayetsiz bir çirkinlikten, senin o nihayetsiz adaletini ve nihayetsiz cemalini ve hadsiz rahmetini, hadsiz derece takdis ediyoruz.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    И така, аргументите и доказателствата, потвърждаващи истинността на Свещения Коран, както и на всички небесни Писания, чудесата и доводите, мотивиращи пророчеството на Любимия на Аллах, както и на всички пророци, мир на тях, на свой ред потвърждават и доказват най-важното от онова, към което призовават: реализирането на отвъдния свят. Така и повечето аргументи и доказателства, свидетелстващи за действителното битие на Пепременносъществуващия и за Пеговата единственост, на свой ред свидетелстват за наличието на Света на щастието и Света на вечността, който е ос на господството (рубубия) и божествеността (улухия) и е най-колосалното им проявление.
    Ve bütün kuvvetimizle iman ederiz ki: O yüz binler sadık elçilerin ve o hadsiz doğru dellâl-ı saltanatın olan enbiya, asfiya, evliyalar; hakkalyakîn, aynelyakîn, ilmelyakîn suretinde senin uhrevî rahmet hazinelerine, âlem-i bekadaki ihsanatının definelerine ve dâr-ı saadette tamamıyla zuhur eden güzel isimlerinin hârika güzel cilvelerine şehadetleri hak ve hakikattir ve işaretleri doğru ve mutabıktır ve beşaretleri sadık ve vakidir. Ve onlar, bütün hakikatlerin mercii ve güneşi ve hâmisi olan “Hak” isminin en büyük bir şuâı, bu hakikat-i ekber-i haşriye olduğunu iman ederek senin emrin ile senin ibadına hak dairesinde ders veriyorlar ve ayn-ı hakikat olarak talim ediyorlar.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Те свидетелстват за съществуването на този Дом и за разтварянето на вратите му, както ще бъде разяснено по-натам, защото съществуването на Преславния и Всевишния, на великите Mу атрибути, на повечето от Пеговите Пай-прекрасни имена, на премъдрите Mу дела, на свещените му черти – господство, божественост, милосърдие, загриженост, мъдрост, справедливост, всичко това изисква и налага извода за реалността на отвъдното и дори прави задължително наличието на Света на вечността, както и предполага до степен на крайна необходимост случването на Възкресението заради наградата и наказанието.
    Yâ Rab! Bunların ders ve talimlerinin hakkı ve hürmeti için bize ve Risale-i Nur talebelerine iman-ı ekmel ve hüsn-ü hâtime ver. Ve bizleri onların şefaatlerine mazhar eyle, âmin!
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Да, докато Aллах съществува, а Той е единствен, вечен, безсмъртен, би трябвало да съществува и оста на Божествената му власт – отвъдният свят. Докато абсолютното господство (рубубия) се изявява в тази вселена, и особено в живите създания – а тя е носител на видимо и явно величие, колосалност, мъдрост и състрадание, – би трябвало да има вечно щастие, което отхвърля от абсолютното господство всяко подозрение, че може да пренебрегне творенията, да ги остави без възмездие, и което снема от мъдростта съмнението, че допуска лекомислие, и предпазва състраданието от намеците за евентуално коварство. Тоест този Дом непременно съществува и неизбежно ще се влезе в него.
    Hem nasıl ki Kur’an’ın, belki bütün semavî kitapların hakkaniyetini ispat eden umum deliller ve hüccetler ve Habibullah’ın belki bütün enbiyanın nübüvvetlerini ispat eden umum mu’cizeler ve bürhanlar, dolayısıyla en büyük müddeaları olan âhiretin tahakkukuna delâlet ederler. Aynen öyle de Vâcibü’l-vücud’un vücuduna ve vahdetine şehadet eden ekser deliller ve hüccetler, dolayısıyla rububiyetin ve uluhiyetin en büyük medarı ve mazharı olan dâr-ı saadetin ve âlem-i bekanın vücuduna, açılmasına şehadet ederler.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Докато разнообразието от прояви на благодетелност, добротворство, нежност, щедрост, загриженост, милосърдие се наблюдава реално и е видимо за умовете, които не угасват, и сърцата, които не умират, и ни доказва, че зад воала непременно съществува милосърден и милостив Господ, би трябвало да има безсмъртен, вечен живот, за да се спаси благодетелността от насмешките, тоест тя да достигне върха си, и добротворството да се предпази от измамата, като истината му получи пълноценна реализация, и загрижеността се избави от безсмислието, като се доведе докрай, и милосърдието се разграничи от мъстта, като придобие завършеност, и нежността и щедростта се изчистят от принизяването, като се излеят обилно над Божиите раби. Да, онова, което превръща добротворството в реалност, и благодеянието – в действителност, е наличието на вечен и безсмъртен живот в Света на вечността и безсмъртието. Да, това трябва да се осъществи.
    Çünkü gelecek makamatta beyan ve ispat edileceği gibi; Zat-ı Vâcibü’l-vücud’un hem mevcudiyeti hem umum sıfatları hem ekser isimleri hem rububiyet, uluhiyet, rahmet, inayet, hikmet, adalet gibi vasıfları, şe’nleri lüzum derecesinde âhireti iktiza ve vücub derecesinde bâki bir âlemi istilzam ve zaruret derecesinde mükâfat ve mücazat için haşri ve neşri isterler.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Докато го има калемът на предопределението, който всяка пролет изписва на съвсем малка итясна страница сто хиляди взаимосвързани книги, без да допусне грешка, без усилие и умора, както става ясно и видимо пред очите ни... Притежателят на калема се е врекъл и ни е обещал сто хиляди пъти, че "непременно ще създам по-лесна от написаната пред вас книга за пролетта, тя ще е вечна и разположена на по-обширно, по-просторно и по-красиво от това забутано и объркано място. Ще бъде книга, която никога не ще изчезне и ще сторим да я четете с удивление и възхита." Преславния споменава тази Книга във всички Свои предписания, тоест че без съмнение основният текст е написан и чрез Възкресението и Съдния ден предстои да се довършат бележките под линия, а в нея ще се регистрират и книгите за делата на всички.
    Evet, madem ezelî, ebedî bir Allah var; elbette saltanat-ı uluhiyetinin sermedî bir medarı olan âhiret vardır. Ve madem bu kâinatta ve zîhayatta gayet haşmetli ve hikmetli ve şefkatli bir rububiyet-i mutlaka var ve görünüyor. Elbette o rububiyetin haşmetini sukuttan ve hikmetini abesiyetten ve şefkatini gadirden kurtaran ebedî bir dâr-ı saadet bulunacak ve girilecek.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Докато тази земя продължава да има най-велико значение, защото на нея се намират множеството творения, стотиците хиляди вида живи същества и различните променящи се създания... Тя се е превърнала в сърце на вселената ивнейно обобщение, в неин център, нейна същност, неин резултат и причина за сътворяването , затова във всички небесни заповеди винаги е споменавана заедно с небесата, например:
    Hem madem göz ile görünen bu hadsiz in’amlar, ihsanlar, lütuflar, keremler, inayetler, rahmetler; perde-i gayb arkasında bir Zat-ı Rahman-ı Rahîm’in bulunduğunu sönmemiş akıllara, ölmemiş kalplere gösterir. Elbette in’amı istihzadan ve ihsanı aldatmaktan ve inayeti adâvetten ve rahmeti azaptan ve lütf u keremi ihanetten halâs eden ve ihsanı ihsan eden ve nimeti nimet eden bir âlem-i bâkide bir hayat-ı bâkiye var ve olacaktır.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    رَبُّ السَّمٰوَاتِ وَالْاَرْضِ
    Hem madem bahar faslında zeminin dar sahifesinde hatasız yüz bin kitabı birbiri içinde yazan bir kalem-i kudret gözümüz önünde yorulmadan işliyor. Ve o kalem sahibi yüz bin defa ahd ve vaad etmiş ki: “Bu dar yerde ve karışık ve birbiri içinde yazılan bahar kitabından daha kolay olarak geniş bir yerde güzel ve lâyemut bir kitabı yazacağım ve size okutturacağım.” diye bütün fermanlarda o kitaptan bahsediyor. Elbette ve herhalde o kitabın aslı yazılmış ve haşir ve neşir ile hâşiyeleri de yazılacak ve umumun defter-i a’malleri onda kaydedilecek.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    “Господа на небесата и на земята”
    Hem madem bu arz, kesret-i mahlukat cihetiyle ve mütemadiyen değişen yüz binler çeşit çeşit enva-ı zevi’l-hayat ve zevi’l-ervahın meskeni, menşei, fabrikası, meşheri, mahşeri olması haysiyetiyle bu kâinatın kalbi, merkezi, hülâsası, neticesi, sebeb-i hilkati olarak gayet büyük öyle bir ehemmiyeti var ki küçüklüğüyle beraber koca semavata karşı denk tutulmuş. Semavî fermanlarda daima رَبُّ السَّمٰوَاتِ وَالْاَرْضِ deniliyor.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Докато човешкият род продължава да управлява в различните аспекти тази земя, която притежава споменатите вече специфични черти и качества... Той контролира преобладаващата част от творенията по нея, като подчинява мнозинството живи същества, кара повечето създания да кръжат около него според критериите и страстите му, съгласно естествените му потребности, организира ги, излага ги на показ, украсява ги, подрежда в хармония удивителните видове сред тях на всяко място, така че привлича погледите не само на хората и джиновете, но и на жителите на небесата и въобще на цялата вселена, и дори погледа на Владетеля на вселената. Човешкият род е получил възхита, висока оценка и одобрение, придобил е в тази насока велико значение и върховна стойност, и е показал чрез дарените му знания и умения, че той е целта, великият резултат и скъпоценният плод на мъдростта, вложена в сътворяването на вселената. Hе е чудно, че той е наместник на земята и понеже излага на показ шедьоврите на Твореца и ги подрежда по красив и привлекателен начин в земния свят, наказанието за неговото непокорство и неверие е отложено, позволено му е да живее тук и възмездието му е отсрочено, за да изпълнява успешно мисията си.
    Ve madem bu mahiyetteki arzın her tarafına hükmeden ve ekser mahlukatına tasarruf eden ve ekser zîhayat mevcudatını teshir edip kendi etrafına toplattıran ve ekser masnuatını kendi hevesatının hendesesiyle ve ihtiyacatının düsturlarıyla öyle güzelce tanzim ve teşhir ve tezyin ve çok antika nevilerini liste gibi birer yerlerde öyle toplayıp süslettirir ki değil yalnız ins ve cin nazarlarını, belki semavat ehlinin ve kâinatın nazar-ı dikkatlerini ve takdirlerini ve kâinat sahibinin nazar-ı istihsanını celbetmekle gayet büyük bir ehemmiyet ve kıymet alan ve bu haysiyetle bu kâinatın hikmet-i hilkati ve büyük neticesi ve kıymetli meyvesi ve arzın halifesi olduğunu, fenleriyle, sanatlarıyla gösteren ve dünya cihetinde Sâni’-i âlem’in mu’cizeli sanatlarını gayet güzelce teşhir ve tanzim ettiği için isyan ve küfrüyle beraber dünyada bırakılan ve azabı tehir edilen ve bu hizmeti için imhal edilip muvaffakiyet gören nev-i benî-Âdem var.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Докато човешкият род продължава да е носител на изброените естествени природни черти и качества... И потребностите му са безброй въпреки че е изключително слаб, и страданията му са безчет, а е напълно безпомощен. Hо той има всемогъщ Господ с толкова абсолютна мощисъстрадание, че е превърнал тази огромна и велика земя в гигантско хранилище за различните видове минерали, от които човек се нуждае, в склад за разнообразието от нужните му храни, в хазна за желаните от него различни богатства. Преславния гледа на него с грижовно и състрадателно око, дава му препитание и го снабдява с каквото поиска.
    Ve madem bu mahiyetteki nev-i benî-Âdem, mizaç ve hilkat itibarıyla gayet zayıf ve âciz ve gayet acz ve fakrıyla beraber hadsiz ihtiyacatı ve teellümatı olduğu halde, bütün bütün kuvvetinin ve ihtiyarının fevkinde olarak koca küre-i arzı, o nev-i insana lüzumu bulunan her nevi madenlere mahzen ve her nevi taamlara ambar ve nev-i insanın hoşuna gidecek her çeşit mallara bir dükkân suretine getiren gayet kuvvetli ve hikmetli ve şefkatli bir mutasarrıf var ki böyle nev-i insana bakıyor, besliyor, istediğini veriyor.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Докато Преславният Господ, както личи от споменатото в настоящата истина, продължава да обича хората и да ги кара да Го обичат... Тойебезсмъртен, владетел е на вечни светове, управлява нещата съгласно Своята справедливостивърши всяко нещо според Своята мъдрост. Властта на този безсмъртен Творец е толкова велика и управлението Mу е толкова вечно, че ограниченото земно битие не ги обхваща и не са им достатъчни нито твърде краткият човешки живот, нито възрастта на временната и тленна земя.
    Ve madem bu hakikatteki bir Rab, hem insanı sever hem kendini insana sevdirir hem bâkidir hem bâki âlemleri var hem adaletle her işi görür ve hikmetle her şeyi yapıyor. Hem bu kısa hayat-ı dünyeviyede ve bu kısacık ömr-ü beşerde ve bu muvakkat ve fâni zeminde o Hâkim-i Ezelî’nin haşmet-i saltanatı ve sermediyet-i hâkimiyeti yerleşemiyor.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Затова човек остава на този свят без наказание за извършените от него постъпки на угнетител, за допуснатото отрицание, неверие и неподчинение пред неговия Господар, Който му оказва благодеяние и го отглежда с пълно състрадание и жал. Подобна ситуация противоречи на хармоничния ред във вселената, в разрез е с царящите в нея справедливост и съвършен баланс, с нейната хубост и красота, защото жестокият тиранин прекарва живота си в покой, докато злощастната жертва на гнета води мизерно съществуване в лишения. Няма съмнение, че естеството на абсолютната справедливост, белези от която се наблюдават в цялата вселена, никога не ще приеме и въобще не ще одобри липсата на възкресение за коравосърдечните угнетители заедно с горките угнетени, а те са равни пред смъртта.
    Ve nev-i insanda vuku bulan ve kâinatın intizamına ve adalet ve muvazenelerine ve hüsn-ü cemaline münafî ve muhalif çok büyük zulümleri ve isyanları ve velinimetine ve onu şefkatle besleyene karşı ihanetleri, inkârları, küfürleri bu dünyada cezasız kalıp gaddar zalim, rahat ile hayatını ve bîçare mazlum, meşakkatler içinde ömürlerini geçirirler. Ve umum kâinatta eserleri görünen şu adalet-i mutlakanın mahiyeti ise dirilmemek suretiyle o gaddar zalimlerin ve meyus mazlumların vefat içindeki müsavatlarına bütün bütün zıttır, kaldırmaz, müsaade etmez!
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Докато Владетелят на царството продължава да е избрал земята сред цялата вселена и да е избрал на земята човека, и да му е дарил високо положение, и да го е удостоил с внимание и грижа, и сред хората да е избрал пророците, светците и пречистите учени, които са постъпвали в хармония с Господните цели и са си вдъхвали любов към Него чрез вяра и себеотдаване, а Той ги е сторил да бъдат Неговите любими и приближени събеседници, и ги е почел чрез чудотворства и успех в делата, и е възпитавал враговете им чрез небесни плесници...
    Ve madem nasıl ki kâinatın sahibi, kâinattan zemini ve zeminden nev-i insanı intihab edip gayet büyük bir makam, bir ehemmiyet vermiş. Öyle de nev-i insandan dahi makasıd-ı rububiyetine tevafuk eden ve kendilerini iman ve teslim ile ona sevdiren hakiki insanlar olan enbiya ve evliya ve asfiyayı intihab edip kendine dost ve muhatap ederek, onları mu’cizeler ve tevfikler ile ikram ve düşmanlarını semavî tokatlar ile tazip ediyor.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Измежду тези Свои любимци е избрал водача им и символа на гордостта и на славата им – Мухаммед, Aллах да го благослови и с мир да го дари. Той е озарявал със светлината си в продължение на векове половината високопоставено земно кълбо и една пета от високопоставеното човечество, и сякаш вселената е сътворена заради него - за да се изявят по този начин всичките цели, да се разкрият чрез изпратената му религия и да се покажат чрез низпослания му Коран.
    Ve bu kıymetli, sevimli dostlarından dahi onların imamı ve mefhari olan Muhammed aleyhissalâtü vesselâmı intihab ederek, ehemmiyetli küre-i arzın yarısını ve ehemmiyetli nev-i insanın beşten birisini uzun asırlarda onun nuruyla tenvir ediyor. Âdeta bu kâinat onun için yaratılmış gibi bütün gayeleri onun ile ve onun dini ile ve Kur’an’ı ile tezahür ediyor.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Заслужавал е и бил напълно достоен за своите велики и безгранични богослужения да бъде възнаграден с дълъг и дори безкраен живот, а извървял кратък житейски път – шестдесет и три години, прекарани в борба, умора, изтощение. Възможно ли е, логично ли е въобще, съществува ли каквато и да било вероятност той, подобните на него и любимите му хора да не бъдат възкресени заедно? Да не бъде той сега с жив дух? Да изчезне окончателно и да отиде в небитието? Hе и пак не! Опазил Бог хиляди и хиляди пъти! Да, вселената и всички истини на света зоват за неговото възкресение, искат го и молят Господа на вселената той да бъде жив.
    Ve o pek çok kıymettar ve milyonlar sene yaşayacak kadar hadsiz hizmetlerinin ücretlerini hadsiz bir zamanda almaya müstahak ve lâyık iken, gayet meşakkatler ve mücahedeler içinde altmış üç sene gibi kısacık bir ömür verilmiş. Acaba hiçbir cihetle hiçbir imkânı, hiçbir ihtimali, hiçbir kabiliyeti var mı ki o zat, bütün emsali ve dostlarıyla beraber dirilmesin ve şimdi de ruhen diri ve hay olmasın? İdam-ı ebedî ile mahvolsunlar? Hâşâ, yüz bin defa hâşâ ve kellâ! Evet, bütün kâinat ve hakikat-i âlem, dirilmesini dava eder ve hayatını Sahib-i kâinat’tan talep ediyor.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Bпосланието Великото знамение, съставящо Седми лъч, бе разяснено и доказано с велико единодушие от тридесет и три аргумента (всеки от които по силата на своята убедителност е подобен на най-високата планина), че вселената произлиза само от Ръката на единствен и единосъщ, и че тя е владение само на единствен и единосъщ. Така чрез споменатите доводи и степени красноречиво бе разкрито, че единобожието е оста и полюсът на Божието съвършенство, и бе установено, че посредством единството и единосъщието цялата вселена се превръща в армия от подчинени войници и покорни служители на този Единствен и Единосъщ. С настъпването на отвъдния живот и с факта за наличието му се реализират съвършенствата на Бог и се предпазват от принизяване, абсолютната Mу справедливост се възцарява и се освобождава от гнета, пречиства се универсалната Mу мъдрост и се оневинява от обвинението, че уж е лекомислена и неразумна, всеобxватното Mу милосърдие придобива истинските си измерения и се избавя от подозрението, че допуска позорно мъчение, абсолютната Mу сила и могъщество стават видими и отпада съмнението за жалка безпомощност. Всеки от атрибутите на Преславния се насища със святост и се изявява като пречист и велик.
    Ve madem Yedinci Şuâ olan Âyetü’l-Kübra’da her biri bir dağ kuvvetinde otuz üç adet icma-ı azîm ispat etmişler ki: Bu kâinat bir elden çıkmış ve bir tek zatın mülküdür. Ve kemalât-ı İlahiyenin medarı olan vahdetini ve ehadiyetini bedahetle göstermişler. Ve vahdet ve ehadiyet ile bütün kâinat, o Zat-ı Vâhid’in emirber neferleri ve musahhar memurları hükmüne geçiyor. Ve âhiretin gelmesiyle, kemalâtı sukuttan ve adalet-i mutlakası müstehziyane gadr-ı mutlaktan ve hikmet-i âmmesi sefahetkârane abesiyetten ve rahmet-i vâsiası lâhiyane tazibden ve izzet-i kudreti zelilane aczden kurtulurlar, takaddüs ederler.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Пеизбежно е и няма никакво съмнение, че Възкресението ще настъпи, че Съдният ден ще се случи и че вратите на Дома за награда и наказание ще се разтворят. Tова се налага от споменатите по-горе истини в осемте абзаца, които започват с израза "докато". Tо е само един точен въпрос и аспект с изящен смисъл измежду стотиците прецизни аспекти на вярата в Aллаx: за да се реализира значението и централността на земята, важността и положението на човека; за да се утвърди справедливостта на Господа на земята и на хората, Hеговата мъдрост, милосърдие и власт; за да се спасят от изчезване и ликвидиране завинаги светците, истинските любимци и копнеещите за безсмъртния Господ; за да видят най-великите, най-обичните и най-могъщите сред тях наградата за делата си и резултатите от колосалните си богослужения, които са накарали вселената да се изпълни с вечно задоволство и удовлетворение; за да запази светостта си съвършенството на безсмъртната власт, като се отхвърли от нея всякакъв порок и недостатък, и за да се пречисти могъществото й от мнима слабост, и за да се оневини мъдростта й от евентуална глупост, и за да се издигне превисоко справедливостта й над гнета.
    Elbette ve elbette ve herhalde iman-ı billahın yüzer nüktesinden bu sekiz mademlerdeki hakikatlerin muktezasıyla; kıyamet kopacak, haşir ve neşir olacak, dâr-ı mücazat ve mükâfat açılacak. Tâ ki arzın mezkûr ehemmiyeti ve merkeziyeti ve insanın ehemmiyeti ve kıymeti tahakkuk edebilsin. Ve arz ve insanın Hâlık’ı ve Rabb’i olan Mutasarrıf-ı Hakîm’in mezkûr adaleti, hikmeti, rahmeti, saltanatı takarrur edebilsin. Ve o Bâki Rabb’in mezkûr hakiki dostları ve müştakları idam-ı ebedîden kurtulsun. Ve o dostların en büyüğü ve en kıymettarı, bütün kâinatı memnun ve minnettar eden kudsî hizmetlerinin mükâfatını görsün. Ve Sultan-ı Sermedî’nin kemalâtı naks ve kusurdan ve kudreti aczden ve hikmeti sefahetten ve adaleti zulümden tenezzüh ve takaddüs ve teberri etsin.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    '''Обобщение:''' докато Aллах - превелико е величието Mу! – продължава да съществува, не ще има абсолютно никакво съмнение в наличието на отвъдния живот.
    '''Elhasıl, madem Allah var, elbette âhiret vardır…'''
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Както споменатите по-горе три стълба на вярата утвърждават Възкресението и го засвидетелстват с всичките си аргументи, така също то се налага и от другите два стълба:
    Hem nasıl ki mezkûr üç erkân-ı imaniye onları ispat eden bütün delilleriyle haşre şehadet ve delâlet ederler. Öyle de
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    "вярата в Hеговите ангели и в предопределението от Всевишния Aллах, и доброто, и лошото".
    وَبِمَلٰئِكَتِهِ وَبِالْقَدَرِ خَيْرِهِ وَشَرِّهِ مِنَ اللّٰهِ تَعَالٰى
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Тези две опори дават силно свидетелство за наличието на вечния свят и го аргументират, както следва.
    olan iki rükn-ü imanî dahi haşri istilzam edip kuvvetli bir surette âlem-i bekaya şehadet ve delâlet ederler. Şöyle ki:
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Всички доказателства, срещите и беседите, сочещи съществуването на ангелите и функциите на тяхното богослужене, на свой ред са аргументи за наличието на света на духовете, света на неведомото, света на вечността, отвъдния свят и света на блаженството, за наличието на Рая и Ада, които ще се населят с джинове и хора, защото с Божие позволение ангелите са способни да виждат тези светове и да влизат там. Приближените ангели (като Джибрил например, мир нему, който общува с хората), единодушно съобщават, че споменатите светове са реалност и че те самите бродят из тях. Както научаваме за съществуването на континента Америка от думите на хора, които са го посетили, и приемаме на доверие този факт въпреки че не сме били там, така би трябвало да се опрем на вестите, дошли от ангелите и носещи силата на верига от сто взаимосвързани достоверни сведения на авторитетни учени, а именно: че светът на вечността, отвъдният дом, Раят и Адът реално съществуват. Така вярваме в този факт и го приемаме за истина.
    Melâikenin vücudunu ve vazife-i ubudiyetlerini ispat eden bütün deliller ve hadsiz müşahedeler, mükâlemeler, dolayısıyla âlem-i ervahın ve âlem-i gaybın ve âlem-i bekanın ve âlem-i âhiretin ve ileride cin ve ins ile şenlendirilecek olan dâr-ı saadetin, cennet ve cehennemin vücudlarına delâlet ederler. Çünkü melekler bu âlemleri izn-i İlahî ile görebilirler ve girerler. Ve Hazret-i Cebrail gibi, insanlar ile görüşen umum melâike-i mukarrebîn mezkûr âlemlerin vücudlarını ve onlar, onlarda gezdiklerini müttefikan haber veriyorlar. Görmediğimiz Amerika kıtasının vücudunu, ondan gelenlerin ihbarıyla bedihî bildiğimiz gibi yüz tevatür kuvvetinde bulunan melâike ihbaratıyla âlem-i bekanın ve dâr-ı âhiretin ve cennet ve cehennemin vücudlarına o kat’iyette iman etmek gerektir ve öyle de iman ederiz.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    И още, както бе споменато в Послание за предопределението (Двадесет и шесто слово), аргументите, доказващи вярата в съдбата, на свой ред са аргументи за предстоящото Възкресение, за разтварянето на свитъците с делата, за измерването на постъпките с Пай-голямата везна, защото пред очите си виждаме как ценностите на всяко нещо биват записвани върху повърхностите на реда и баланса, как събитията и случките от живота на всяко живо същество биват регистрирани в паметта му, в неговото семе и по всички идеални повърхности, как книгите с делата на всяко одушевено създание, и особено на човека, биват утвърждавани и полагани на пазени скрижали. Цялото това всеобхватно предопределение, премъдра оценка, точно записване, честно регистриране не би могло да се прави за друго освен за Върховен съд, за получаване на награда и наказание завинаги във вечността. Иначе не би имало никакъв смисъл и никаква полза. Затова всеобхватното записване и регистрирането, което фиксира и запазва найдребните подробности, биха били противоположност на мъдростта и истината. С други думи, ако Възкресението не се състои, цялото правдиво съдържание на Книгата на вселената, написана с калема на предопределението, ще бъде изтрита и унищожена. Това е абсолютно невъзможно и никога не би могло да се случи. Нещо повече, то е пълен абсурд, все едно да се отрече съществуването на вселената, и е само бълнуване.
    Hem Yirmi Altıncı Söz olan Risale-i Kader’de “iman-ı bi’l-kader” rüknünü ispat eden bütün deliller, dolayısıyla haşre ve neşr-i suhufa ve mizan-ı ekberdeki muvazene-i a’male delâlet ederler. Çünkü her şeyin mukadderatını gözümüz önünde nizam ve mizan levhalarında kaydetmek ve her zîhayatın sergüzeşt-i hayatiyelerini kuvve-i hâfızalarında ve çekirdeklerinde ve sair elvah-ı misaliyede yazmak ve her zîruhun, hususan insanların defter-i a’mallerini elvah-ı mahfuzada tesbit etmek, geçirmek; elbette öyle muhit bir kader ve hakîmane bir takdir ve müdakkikane bir kayıt ve hafîzane bir kitabet, ancak mahkeme-i kübrada umumî bir muhakeme neticesinde daimî bir mükâfat ve mücazat için olabilir. Yoksa o ihatalı ve inceden ince olan kayıt ve muhafaza, bütün bütün manasız, faydasız kalır; hikmete ve hakikate münafî olur. Hem haşir gelmezse kader kalemiyle yazılan bu kitab-ı kâinatın bütün muhakkak manaları bozulur ki hiçbir cihet-i imkânı olamaz ve o ihtimal, bu kâinatın vücudunu inkâr gibi bir muhal belki bir hezeyan olur.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    '''Накратко''', всички аргументи на петте стълба на вярата подкрепят на свой ред Възкресението и неговата реалност, Съдния ден и неговото провеждане, наличието на Отвъдния дом и разтварянето на вратите му. Споменатите аргументи дори налагат това да се случи и свидетелстват в негова полза.
    '''Elhasıl:''' İmanın beş rüknü bütün delilleriyle haşir ve neşrin vukuuna ve vücuduna ve dâr-ı âhiretin vücuduna ve açılmasına delâlet edip isterler ve şehadet edip talep ederler.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Hо тази причина проява на цялостна хармония и на пълна адекватност е фактът, че една трета от Свещения Коран, чудодейно ясен и красноречив, е посветена на Възкресението. Така е, защото то се гради върху непоклатими основи и аргументи, и е база и център на всички истини, които се извисяват над този вложен във фундамента камък.
    İşte hakikat-i haşriyenin azametine tam muvafık böyle azametli ve sarsılmaz direkleri ve bürhanları bulunduğu içindir ki Kur’an-ı Mu’cizü’l-Beyan’ın hemen hemen üçten birisi haşir ve âhireti teşkil ediyor ve onu bütün hakaikine temel taşı ve üssü’l-esas yapıyor ve her şeyi onun üstüne bina ediyor.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    (край на въведението)
    (Mukaddime nihayet buldu.)
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    <nowiki>*</nowiki> * *
    <nowiki>*</nowiki>  *   *
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    == BTOPА ЧАСТ от приложеннето ==
    == '''Zeylin İkinci Parçası''' ==
     
    Baştaki âyetin mu’cizane işaret ettikleri dokuz tabaka berahin-i haşriyeye dair dokuz makamdan “Birinci Makam”:
    това е първото от девет положения на деветте пласта аргументи, концентрирани около Възкресението, които следното коранично знамение посочва с чудодейно красноречие:
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    ❀ فَسُبْحَانَ اللّٰهِ ح۪ينَ تُمْسُونَ وَح۪ينَ تُصْبِحُونَ ❀ وَلَهُ الْحَمْدُ فِي السَّمٰوَاتِ وَالْاَرْضِ وَعَشِيًّا وَح۪ينَ تُظْهِرُونَ ❀ يُخْرِجُ الْحَىَّ مِنَ الْمَيِّتِ وَيُخْرِجُ الْمَيِّتَ مِنَ الْحَىِّ وَيُحْيِي الْاَرْضَ بَعْدَ مَوْتِهَا وَكَذٰلِكَ تُخْرَجُونَ
    ❀ فَسُبْحَانَ اللّٰهِ ح۪ينَ تُمْسُونَ وَح۪ينَ تُصْبِحُونَ ❀ وَلَهُ الْحَمْدُ فِي السَّمٰوَاتِ وَالْاَرْضِ وَعَشِيًّا وَح۪ينَ تُظْهِرُونَ ❀ يُخْرِجُ الْحَىَّ مِنَ الْمَيِّتِ وَيُخْرِجُ الْمَيِّتَ مِنَ الْحَىِّ وَيُحْيِي الْاَرْضَ بَعْدَ مَوْتِهَا وَكَذٰلِكَ تُخْرَجُونَ
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    “Прославяйте Аллах, когато замръквате и когато осъмвате! За Hего е прославата на небесата и на земята, и по мрак, и по пладне! той изважда живото от мъртвото и изважда мъртвото от живото, и съживява земята след нейната смърт. така и вие ще бъдете извадени (от гробовете).” (30: 17-19)
    olan fıkradaki ferman-ı haşre dair buradaki gösterdiği bürhan-ı bâhiri ve hüccet-i kātıası beyan ve izah edilecek inşâallah. '''(Hâşiye<ref>'''Hâşiye:''' O makam daha yazılmamış ve hayat meselesi haşre münasebeti için buraya girmiş. Fakat hayatın âhirinde kader rüknüne işareti pek ince ve derindir.</ref>)'''
     
    </div>
    Ако е пожелал Аллах, тук ще бъдат разяснени яркият аргумент и категоричният довод, разкрити от горното знамение относно Възкресението(<ref>Това положение не е дописано. Въпросът и проблемът за живота е включен в настояиfото изложение, доколкото той в свързан с Възкрвсвнивто. B края на твмата за живота са посочвни аспвктитв, B които той указва на првдопрвдвлвнивто като стълб на вярата. Това в много двликатвн и дълбок въпрос. – B. а.</ref>).
     
    При двадесет и осмото свойство на живота обясних, че той потвърждава шестте стълба на вярата, насочва се към тях и указва на тяхното реализиране.
     
    Да, докато животът продължава да бъде мъдростта при сътворяването на вселената и найважният й резултат и същност, тази възвишена истина не ще се ограничи единствено в тленния, кратък, порочен и болезнен земен живот. По-скоро целта и резултатът на дървото на живота, величието на което може да бъде осъзнато от двадесет и деветте му свойства, плодът му, достоен за величието на това дърво, е единствено вечният и отвъден живот, домът на безсмъртното щастие, в който дори камъните, почвата и дърветата са изпълнени с живот.
     
    Иначе дървото на живота, снабдено с такива разнообразни и многобройни инструменти в одушевените създания, и особено в човека, би останало безплодно, безполезно, неистинско, а той би останал обречен, беден, клет, унизен, и по отношение на житейското щастие би стоял двадесет пъти пониско от врабчето, въпреки че е най-издигнатото творение и най-знатното живо същество, и превъзхожда врабчето поне двадесет пъти.
     
    И разумът, който е най-ценният дар за човека, се превръща за него в изпитание и беда, когато разсъждава за скърбите на отлитащото време и за страховете от бъдещето. Сърцето му постоянно се измъчва и сладостта на едно удоволствие се помрачава от девет болки. Hяма съмнение, че това е сто процента лъжа.
     
    Следователно земният живот категорично потвърждава стълба на вярата в отвъдното чрез появата пред нас всяка пролет на повече от триста хиляди образци на Възкресението.
     
    Възможно ли е могъщ Господ, Който осигурява всичко необходимо за живота ти, удовлетворявайки свързаните с него потребности, обезпечава ти всички нужни инструменти и принадлежности, независимо дали са за твоето тяло, за градината или за страната ти, и ги изпраща в подходящото време с мъдрост, загриженост и милосърдие, и дори узнава нуждите на твоя стомах от храната, която ти гарантира оцеляване и дълголетие, и чува специфичния и частичен зов на стомаха за препитание, като показва, че откликва чрез изпращаните от Hего сладки и несекващи храни за утоляване на глада... Възможно ли е този всемогъщ Разпоредител да не те познава? И да не те вижда? И да не подготви необходимите условия за най-великата човешка цел – вечния живот? И да не откликне на найвеликия, най-важния и най-всеобщия зов – този за безсмъртие и пребъдване? И да не го приеме, като не създаде отвъдния живот и не сътвори Рая? И да не чуе зова на човека – на най-издигнатото творение във вселената, което е всъщност владетелят на земята и нейният плод? Този всеобщ силен зов, който излиза от дълбините на душата и разтърсва небесата и земята... И възможно ли е Всемогъщия да не му отдаде значението, което отдава на зова на малкия стомах, и да не удовлетвори човека? И да изложи съвършената Си мъдрост и абсолютното Си милосърдие на риска да бъдат отречени? Не и не, и хиляди, и хиляди пъти пъти не!
     
    И логично ли е Той да долови най-тихия гласец на най-дребното живо създание, да се вслуша в оплакването му и да се притече на помощ, да се смили над него, да го отглежда със съвършена загриженост, с пълно покровителство, с изключително внимание, като му подчини найголямото творение във вселената, а после да не чуе подобния на гръмотевица глас на най-великата, най-извисената, най-изтънчената и найтрайната форма на живот? И логично ли е Той да не се интересува от най-важната човешка молба – тази за безсмъртие, и да не погледне смирението на хората, да не забележи на какво се надяват и колко са богоугодни, и да бъде като някой, екипирал и въоръжил със съвършено усърдие единствен войник, но оставил без никакви грижи цялата си огромна и подвластна му армия? Или като някой, който вижда зърното, а не забелязва слънцето, или чува бръмченето на мухите, а е глух за небесните гръмотевици? Опазил Аллах, сто хиляди пъти опазил Аллах!


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    И приемливо ли е за разума по какъвто и да било начин, че Всемогъщия, Премъдрия, Носителя на всеобхватното милосърдие, на превъзходната любов, на универсалното състрадание, Онзи, Който много обича шедьовъра Си, кара творенията Си да го обичат и любовта Му е особено силна към влюбените в Него, логично ли е Той да унищожи живота на онези, които са обзети от най-голяма обич към Него, обичани са, достойни са за любовта и по природа боготворят своя Творец? И да унищожи също ядрото и сърцевината на живота – духа – чрез смъртта завинаги и чрез окончателното ликвидиране? И да породи отчуждение между Себе Си и влюбените в Него, и да им причини най-мъчителните страдания, и така да изложи на отрицание тайнството на Своето милосърдие и светлината на Своята любов? Опазил Аллах, хиляди пъти опазил Аллах!
    Hayatın yirmi sekizinci hâssasında beyan edilmiştir ki: Hayat, imanın '''altı erkânına''' bakıp ispat ediyor, onların tahakkukuna işaretler ediyor.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Няма съмнение, че абсолютната красота, която чрез изявата си е разхубавила и разкрасила тази вселена, и абсолютното милосърдие, което е озарило всички творения и им е придало хубост, са безкрайно и безгранично пречисти и пресвети, и никак не им е присъща подобна жестокост, подобна абсолютна грубост и абсолютен гнет.
    Evet, madem bu kâinatın en mühim neticesi ve mâyesi ve hikmet-i hilkati hayattır. Elbette o hakikat-i âliye; bu fâni, kısacık, noksan, elemli hayat-ı dünyeviyeye münhasır değildir. Belki hayatın yirmi dokuz hâssasıyla mahiyetinin azameti anlaşılan şecere-i hayatın gayesi, neticesi ve o şecerenin azametine lâyık meyvesi; hayat-ı ebediyedir ve hayat-ı uhreviyedir ve taşıyla ve ağacıyla, toprağıyla hayattar olan dâr-ı saadetteki hayattır.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    '''Извод:'''Докато продължава животът на този свят, би трябвало хората, които разбират тайната му и не използват житейския си срок за лоши дела, да са достойни за вечен живот във вечен дом, във вечен Рай. Амин!
    Yoksa bu hadsiz cihazat-ı mühimme ile teçhiz edilen hayat şeceresi, zîşuur hakkında, hususan insan hakkında meyvesiz, faydasız, hakikatsiz olmak lâzım gelecek ve sermayece ve cihazatça serçe kuşundan mesela yirmi derece ziyade ve bu kâinatın ve zîhayatın en mühim, yüksek ve ehemmiyetli mahluku olan insan; serçe kuşundan saadet-i hayat cihetinde, yirmi derece aşağı düşüp en bedbaht en zelil bir bîçare olacak.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    И още, блещукането на лъскавите обекти и материали по земната повърхност, просветването на мехурчетата и на пяната по морската повърхност, а после угасването на блясъка с изчезването на мехурчетата и появата на нови светлинки, сякаш тези обекти са огледала за въображаеми слънчица, ни разкриват ясно, че отделните проблясъци не са друго освен изява на отражението на едно единствено високо слънце. Те ни напомнят на различни езици, че слънцето съществува и го сочат с пръстчета от светлина.
    Hem en kıymettar bir nimet olan akıl dahi geçmiş zamanın hüzünlerini ve gelecek zamanın korkularını düşünmek ile kalb-i insanı mütemadiyen incitip bir lezzete dokuz elemleri karıştırdığından en musibetli bir bela olur. Bu ise yüz derece bâtıldır. Demek bu hayat-ı dünyeviye, âhirete iman rüknünü kat’î ispat ediyor ve her baharda haşrin üç yüz binden ziyade numunelerini gözümüze gösteriyor.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Такова е положението и с блясъка на живите създания по земната повърхност и в морето, породен от Божието могъщество и от изявата на името Даряващия живот (ал-мухий), което принадлежи на Вечноживия, Вездесъщия, превелико е величието Му. Подобно е и изчезването на тези създания зад воала на неведомото, за да направят място на идващите след тях, повтаряйки: "О, вечноживи!" Това са само свидетелства и знаци за безсмъртния живот и за непременното съществуване на Вечноживия, Вездесъщия, преславен е Той и всевишен.
    Acaba senin cisminde ve senin bahçende ve senin vatanında, senin hayatına lâzım ve münasip bütün levazımatı ve cihazatı, hikmet ve inayet ve rahmetle ihzar eden ve vaktinde yetiştiren, hattâ senin midenin beka ve yaşamak arzusuyla ettiği hususi ve cüz’î olan rızık duasını bilen ve işiten ve hadsiz leziz taamlarla o duanın kabulünü gösteren ve mideyi memnun eden bir Mutasarrıf-ı Kadîr, hiç mümkün müdür ki seni bilmesin ve görmesin ve nev-i insanın en büyük gayesi olan hayat-ı ebediyeye lâzım esbabı ihzar etmesin? Ve nev-i insanın en büyük ve en ehemmiyetli en lâyık ve umumî olan beka duasını, hayat-ı uhreviyenin inşasıyla ve cennetin icadıyla kabul etmesin? Ve kâinatın en mühim mahluku, belki zeminin sultanı ve neticesi olan nev-i insanın arş ve ferşi çınlatan umumî ve gayet kuvvetli duasını işitmeyip küçük bir mide kadar ehemmiyet vermesin, memnun etmesin? Kemal-i hikmetini ve nihayet rahmetini inkâr ettirsin? Hâşâ, yüz bin defa hâşâ!
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    И така, всички доводи, свидетелстващи за Божието знание, следите от което се наблюдават в организацията на създанията; всички доказателства, потвърждаващи могъществото, което се разпорежда във вселената; всички аргументи, подкрепящи факта за волята и желанието, които господстват над управлението и организацията на света; всички знаци и чудеса, удостоверяващи пророческите послания, които са оста на Господното слово и на Божието откровение... Всички тези доводи, които дават свидетелства и указват на седемте велики Божии атрибути, единодушно засвидетелстват и аргументират също живота на Вечноживия, Вездесъщия, преславен е Той,
    Hem hiç kabil midir ki: Hayatın en cüz’îsinin pek gizli sesini işitsin, derdini dinlesin, derman versin ve nazını çeksin ve kemal-i itina ve ihtimam ile beslesin ve ona dikkatle hizmet ettirsin ve büyük mahlukatını ona hizmetkâr yapsın ve sonra en büyük ve kıymettar ve bâki ve nazdar bir hayatın gök sadâsı gibi yüksek sesini işitmesin? Ve onun çok ehemmiyetli beka duasını ve nazını ve niyazını nazara almasın? Âdeta bir neferin kemal-i itina ile teçhiz ve idaresini yapsın ve mutî ve muhteşem orduya hiç bakmasın? Ve zerreyi görsün, güneşi görmesin? Sivrisineğin sesini işitsin, gök gürültüsünü işitmesin? Hâşâ, yüz bin defa hâşâ!
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    защото ако някое нещо притежава зрение, то би трябвало и да е живо, и ако чува, това е признак на живот, както и ако е способно да говори, ако може да упражнява избор и воля.
    Hem hiçbir cihetle akıl kabul eder mi ki: Hadsiz rahmetli, muhabbetli ve nihayet derecede şefkatli ve kendi sanatını çok sever ve kendini sevdirip ve kendini sevenleri ziyade sever bir Zat-ı Kadîr-i Hakîm, en ziyade kendini seven ve sevimli ve sevilen ve Sâni’ini fıtraten perestiş eden hayatı ve hayatın zatı ve cevheri olan ruhu, mevt-i ebedî ile idam edip kendinden o sevgili muhibbini ve habibini ebedî bir surette küstürsün, darıltsın, dehşetli rencide ederek sırr-ı rahmetini ve nur-u muhabbetini inkâr etsin ve ettirsin? Hâşâ, yüz bin defa hâşâ ve kellâ!
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    И така, всички аргументи в полза на великите атрибути, които имат видими следи и категорично се знае, че реално съществуват, например абсолютното могъщество, всеобхватната воля, универсалното знание, доказват, че Вечноживия, Вездесъщия е жив и непременно съществува, и свидетелстват, че Той притежава безсмъртен живот, единствен лъч от който е достатъчен да озари цялата вселена, и единствено негово проявление – да даде живот на целия отвъден свят с всичките му атоми едновременно.
    Bu kâinatı cilvesiyle süslendiren bir cemal-i mutlak ve umum mahlukatı sevindiren bir rahmet-i mutlaka, böyle hadsiz bir çirkinlikten ve kubh-u mutlaktan ve böyle bir zulm-ü mutlaktan, bir merhametsizlikten, elbette nihayetsiz derece münezzehtir ve mukaddestir.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Животът като Божествен атрибут гледа и към друг стълб на вярата – убедеността в съществуването на ангелите. Той го сочи, доказва го и индиректно го потвърждава.
    '''Netice:''' Madem dünyada hayat var; elbette insanlardan hayatın sırrını anlayanlar ve hayatını sû-i istimal etmeyenler, dâr-ı bekada ve cennet-i bâkiyede hayat-ı bâkiyeye mazhar olacaklardır, âmennâ…
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Докато животът продължава да бъде найважната цел на вселената, и живите създания – поради тяхната скъпоценност – да бъдат найширокоразпространеният и многоброен вид, който керван след керван пристига в земната странноприемница и тя се населва и засиява от радост; докато земното кълбо продължава да бъде спирка за потока от живи създания, постоянно да се пълни и изпразва съгласно мъдростта на обновяването и размножаването, и дори в най-скверните неща, и в гнилочта се сътворява обилие от форми на живот, така че земното кълбо се е превърнало в обща изложба на живите създания;
    Ve hem nasıl ki yeryüzünde bulunan parlak şeylerin güneşin akisleriyle parlamaları ve denizlerin yüzlerinde kabarcıklar, ziyanın lem’alarıyla parlayıp sönmeleri, arkalarından gelen kabarcıklar, gidenler gibi yine hayalî güneşçiklere âyinelik etmeleri; bilbedahe gösteriyor ki o lem’alar, yüksek bir tek güneşin cilve-i in’ikasıdırlar ve güneşin vücudunu muhtelif diller ile yâd ediyorlar ve ışık parmaklarıyla ona işaret ediyorlar.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    докато на земята продължава сътворяването в огромно множество на най-рафинираните същности на живота – чувствата, разума и прелестния дух, носител на стабилно ядро, и сякаш земята оживява и се разкрасява чрез живота, разума, чувствата и духа... Тогава не е възможно небесните тела, които са по-прекрасни, по-ярки и с по-голямо значение от земята, да бъдат мъртви, безжизнени, безчувствени.
    Aynen öyle de Zat-ı Hayy-ı Kayyum’un Muhyî isminin cilve-i a’zamı ile berrin yüzünde ve bahrin içindeki zîhayatların kudret-i İlahiye ile parlayıp arkalarından gelenlere yer vermek için “Yâ Hay” deyip perde-i gaybda gizlenmeleri; bir hayat-ı sermediye sahibi olan Zat-ı Hayy-ı Kayyum’un hayatına ve vücub-u vücuduna şehadetler, işaretler ettikleri gibi umum mevcudatın tanziminde eseri görünen ilm-i İlahîye şehadet eden bütün deliller ve kâinata tasarruf eden kudreti ispat eden bütün bürhanlar ve tanzim ve idare-i kâinatta hüküm-ferma olan irade ve meşieti ispat eden bütün hüccetler ve kelâm-ı Rabbanî ve vahy-i İlahînin medarı olan risaletleri ispat eden bütün alâmetler, mu’cizeler ve hâkeza yedi sıfât-ı İlahiyeye şehadet eden bütün delail, bi’l-ittifak Zat-ı Hayy-ı Kayyum’un hayatına delâlet, şehadet, işaret ediyorlar.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Следователно би трябвало да има живи и одухотворени създания, които населяват небесата, радват слънцата и звездите, даряват им жизненост и представят резултата и плода на сътворяването на небесата, и които да бъдат удостоени с честта Преславния да им говори. Тези създания – обитатели на небесата и в хармония с тях, заселени там чрез тайнството на живота, са ангелите.
    Çünkü nasıl bir şeyde görmek varsa hayatı da vardır. İşitmek varsa hayatın alâmetidir. Söylemek varsa hayatın vücuduna işaret eder. İhtiyar, irade varsa hayatı gösterir.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Така и тайнството на живота и същността му са свързани с вярата в пратениците на Аллах, насочват се към нея и индиректно я потвърждават.
    Aynen öyle de bu kâinatta âsârıyla vücudları muhakkak ve bedihî olan kudret-i mutlaka ve irade-i şâmile ve ilm-i muhit gibi sıfatlar, bütün delailleri ile Zat-ı Hayy-ı Kayyum’un hayatına ve vücub-u vücuduna şehadet ederler ve bütün kâinatı bir gölgesiyle ışıklandıran ve bir cilvesiyle bütün dâr-ı âhireti zerratıyla beraber hayatlandıran hayat-ı sermediyesine şehadet ederler.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Да, докато вселената продължава да бъде сътворена за живота и той да е най-великото проявление, най-съвършеният шедьовър и найкрасивото произведение на Вечноживия, Вездесъщия, преславна е славата Му; докато вечният Му и безсмъртен живот продължава да се саморазкрива чрез изпращането на пратениците и низпославането на Писанията... Защото ако нямаше нито пратеници, нито Писания, онзи вечен живот би останал неизвестен. Както говорът на индивида прави видими живота и жизнеността му, така и пророците, и пратениците на Аллах, мир на тях, и низпосланите им Писания, разкриват и показват Вечноживия Събеседник, Който чрез Своите Слова и Речи издава повели и забрани иззад воалите на неведомото, иззад завесите на вселената.
    Hem hayat, '''melâikeye iman''' rüknüne dahi bakar, remzen ispat eder. Çünkü madem kâinatta en mühim netice hayattır ve en ziyade intişar eden ve kıymettarlığı için nüshaları teksir edilen ve zemin misafirhanesini, gelip geçen kafilelerle şenlendiren zîhayatlardır ve madem küre-i arz, bu kadar zîhayatın envaıyla dolmuş ve mütemadiyen zîhayat envalarını tecdid ve teksir etmek hikmetiyle her vakit dolar boşanır ve en hasis ve çürümüş maddelerinde dahi kesretle zîhayatlar halk edilerek bir mahşer-i huveynat oluyor.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Както животът във вселената категорично аргументира наличието на Вечноживия и непременното Му съществуване, така и лъчите на безсмъртния живот, и проявленията му гледат и се насочват към свързаните с него стълбове на вярата – изпращането на пратениците и низпославането на Писанията. Те ги потвърждават индиректно, особено Посланието на Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и Откровението на Корана. Правилно е да кажем, че и двете са толкова категорично достоверни, колкото и самият живот, защото приличат на негов дух и разум.
    Ve madem hayatın süzülmüş en safi hülâsası olan şuur ve akıl ve latîf ve sabit cevheri olan ruh, küre-i arzda gayet kesretli bir surette halk olunuyorlar. Âdeta küre-i arz, hayat ve akıl ve şuur ve ervah ile ihya olup öyle şenlendirilmiş. Elbette küre-i arzdan daha latîf, daha nurani, daha büyük, daha ehemmiyetli olan ecram-ı semaviye ölü, camid, hayatsız, şuursuz kalması imkân haricindedir.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Да, както животът е дестилиран екстракт на вселената, и чувствата и сетивата са дестилиран екстракт на живота, и разумът е дестилиран екстракт на чувствата и сетивата, а духът е чистото и най-съкровено ядро на живота – неговата трайна и автономна същност... Така и животът на Мухаммед, мир нему – и материалният, и духовният, – е дестилирана квинтесенция на живота и на духа на вселената. Посланието на Мухаммед, мир нему, е най-чистият дестилиран екстракт от усещанията, чувствата и разума на вселената. Нещо повече, според свидетелството на неговите резултати животът на Мухаммед, мир нему - и материалният, и духовният, – е върховен живот на вселената, посланието му е нейно върховно чувство и нейна светлина, а кораничното откровение – според свидетелството на жизнените му истини – е дух на живота на вселената и разум на чувствата.
    Demek gökleri, güneşleri, yıldızları şenlendirecek ve hayattar vaziyetini verecek ve netice-i hilkat-i semavatı gösterecek ve hitabat-ı Sübhaniyeye mazhar olacak olan zîşuur, zîhayat ve semavata münasip sekeneler, herhalde sırr-ı hayatla bulunuyorlar ki onlar da melâikelerdir.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Ако светлината на Мухаммедовото послание напусне и изостави вселената, тя ще умре и времето ще изчезне за творенията. Ако Коранът липсва и се изгуби от вселената, тя ще обезумее, земното кълбо ще се дезориентира, разумът му ще се накърни, ще получи сътресение, то ще стане безчувствено и ще се сблъска с някое космическо тяло. Ще настъпи Възкресението.
    Hem hayatın sırr-ı mahiyeti '''peygamberlere iman''' rüknüne bakıp remzen ispat eder. Evet, madem kâinat, hayat için yaratılmış ve hayat dahi Hayy-ı Kayyum-u Ezelî’nin bir cilve-i a’zamıdır, bir nakş-ı ekmelidir, bir sanat-ı ecmelidir. Madem hayat-ı sermediye, resullerin gönderilmesiyle ve kitapların indirilmesiyle kendini gösterir. Evet, eğer kitaplar ve peygamberler olmaz ise o hayat-ı ezeliye bilinmez. Nasıl ki bir adamın söylemesiyle diri ve hayattar olduğu anlaşılır. Öyle de bu kâinatın perdesi altında olan âlem-i gaybın arkasında söyleyen, konuşan, emir ve nehyedip hitap eden bir zatın kelimatını, hitabatını gösterecek peygamberler ve nâzil olan kitaplardır.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Животът гледа и към още един стълб на вярата – предопределението. Той го сочи и индиректно го доказва. Защото докато животът продължава да бъде светлина за видимия свят, да го владее и да го обгръща, да е резултат и цел на съществуването, да е най-широкото огледало за проявленията на Твореца на вселената, най-пълният указател и образец на Господната действеност, и, ако сравнението е възможно – той е сякаш разновидност на нейните план и програма... Докато това е така, би трябвало тайнството на живота да изисква също наличие на неведом свят в смисъл на минало и бъдеще, тоест на отминалите и идните творения, в рамките на ред и организация, както и да бъде той познат, видян, наблюдаван, готов да изпълнява съзидателните команди, или, с други думи, да функционира, сякаш е в състояние на духовен живот.
    Elbette kâinattaki hayat, kat’î bir surette Hayy-ı Ezelî’nin vücub-u vücuduna kat’î şehadet ettiği gibi o hayat-ı ezeliyenin şuâatı, celevatı, münasebatı olan “irsal-i Rusül ve inzal-i Kütüb” rükünlerine bakar, remzen ispat eder ve bilhassa risalet-i Muhammediye ve vahy-i Kur’anî, hayatın ruhu ve aklı hükmünde olduğundan bu hayatın vücudu gibi hakkaniyetleri kat’îdir denilebilir.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Пример за това е зърното, което лежи в основата на дървото, и костилката, сърцевината или плодовете, които са връх и завършек, и всички те носят отличителните черти на живота, подобно на самото дърво. И нещо повече, зърната съдържат в себе си житейски закони, по-прецизни от законите на живота на дървото.
    Evet, nasıl ki hayat, bu kâinattan süzülmüş bir hülâsadır ve şuur ve his dahi hayattan süzülmüş, hayatın bir hülâsasıdır ve akıl dahi şuurdan ve histen süzülmüş, şuurun bir hülâsasıdır ve ruh dahi hayatın hâlis ve safi bir cevheri ve sabit ve müstakil zatıdır. Öyle de maddî ve manevî hayat-ı Muhammediye (asm) dahi hayattan ve ruh-u kâinattan süzülmüş hülâsatü’l-hülâsadır ve risalet-i Muhammediye (asm) dahi kâinatın his ve şuur ve aklından süzülmüş en safi hülâsasıdır. Belki maddî ve manevî hayat-ı Muhammediye (asm) âsârının şehadetiyle hayat-ı kâinatın hayatıdır ve risalet-i Muhammediye (asm) şuur-u kâinatın şuurudur ve nurudur. Ve vahy-i Kur’an dahi hayattar hakaikinin şehadetiyle hayat-ı kâinatın ruhudur ve şuur-u kâinatın aklıdır.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Както семената и корените, оставени в наследство от миналата есен и наследени от настоящата пролет, носят светлината на живота и се развиват според неговите закони (и пролетта носи подобен живот),
    '''Evet, evet, evet! Eğer kâinattan risalet-i Muhammediyenin (asm) nuru çıksa, gitse kâinat vefat edecek. Eğer Kur’an gitse kâinat divane olacak ve küre-i arz kafasını, aklını kaybedecek. Belki şuursuz kalmış olan başını, bir seyyareye çarpacak, bir kıyameti koparacak.'''
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    така и дървото на вселената, всеки негов клон, всяка вейка, има свое минало и бъдеще, своя верига, съставена от етапи и условия, минали и бъдещи, всеки вид и всеки негов дял имат съществуване, умножено в Божието знание в зависимост от различните му периоди.
    Hem hayat, '''iman-ı bi’l-kader''' rüknüne bakıyor, remzen ispat eder. Çünkü madem hayat, âlem-i şehadetin ziyasıdır ve istila ediyor ve vücudun neticesi ve gayesidir ve Hâlık-ı kâinat’ın en câmi’ âyinesidir ve faaliyet-i Rabbaniyenin en mükemmel enmuzeci ve fihristesidir. Temsilde hata olmasın, bir nevi programı hükmündedir. Elbette âlem-i gayb, yani mazi müstakbel, yani geçmiş ve gelecek mahlukatın hayat-ı maneviyeleri hükmünde olan intizam ve nizam ve malûmiyet ve meşhudiyet ve taayyün ve evamir-i tekviniyeyi imtisale müheyya bir vaziyette bulunmalarını, sırr-ı hayat iktiza ediyor.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    По този начин се формира верига на теоретично битие, подобно на външното съществуване – аспект на духовна изява на универсалния живот, така че потенциите на живота се взимат от тези живи съдбовни скрижали, носители на великия смисъл.
    Nasıl ki bir ağacın çekirdek-i aslîsi ve kökü ve müntehasında ve meyvelerindeki çekirdekleri dahi aynen ağaç gibi bir nevi hayata mazhardırlar. Belki ağacın kavanin-i hayatiyesinden daha ince kavanin-i hayatı taşıyorlar. Hem nasıl ki bu hazır bahardan evvel geçmiş güzün bıraktığı tohumlar ve kökler, bu bahar gittikten sonra gelecek baharlarda bırakacağı çekirdekler, kökler; bu bahar gibi cilve-i hayatı taşıyorlar ve kavanin-i hayatiyeye tabidirler.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Да, подобна изява – изявата на живота, който е светлина от слънцето на вечния живот – не ще се ограничи единствено в този видим свят, нито в това настоящо време, нито в това външно съществуване, а би трябвало всеки от световете да има един от аспектите на проявлението на тази светлина в зависимост от своята възприемчивост. Следователно вселената с всичките си светове е жива, обляна и озарена от светлината на това проявление. Иначе всеки от тези светове би се превърнал (както го виждат очите на заблудата) в огромен и ужасен труп под видимата временна земя, в рухнал и мрачен свят.
    Aynen öyle de şecere-i kâinatın bütün dal ve budaklarıyla her birinin bir mazisi ve müstakbeli var. Geçmiş ve gelecek tavırlardan ve vaziyetlerinden müteşekkil bir silsilesi bulunur. Her nevi ve her cüzünün ilm-i İlahiyede muhtelif tavırlar ile müteaddid vücudları, bir silsile-i vücud-u ilmî teşkil eder ve vücud-u haricî gibi vücud-u ilmî dahi hayat-ı umumiyenin manevî bir cilvesine mazhardır ki mukadderat-ı hayatiye o manidar ve canlı elvah-ı kaderiyeden alınır.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Така чрез тайнството на живота бива разбран, аргументиран и разяснен един от аспектите на вярата в предопределението и съдбата. Тоест както жизнеността на видимия свят и на наличните реалности се разкрива посредством организираността и резултатите им, така и отминалите, и идните творения, смятани за част от неведомия свят, имат нематериално съществуване и водят нематериален живот, и притежават теоретична духовна стабилност. Потенциите на този духовен живот се разкриват чрез скрижала на предопределението и съдбата.
    Evet, âlem-i gaybın bir nev’i olan âlem-i ervah, ayn-ı hayat ve madde-i hayat ve hayatın cevherleri ve zatları olan ervah ile dolu olması, elbette mazi ve müstakbel denilen âlem-i gaybın bir diğer nev’i de ve ikinci kısmı dahi cilve-i hayata mazhariyeti ister ve istilzam eder. Hem bir şeyin vücud-u ilmîsindeki intizam-ı ekmel ve manidar vaziyetleri ve canlı meyveleri, tavırları, bir nevi hayat-ı maneviyeye mazhariyetini gösterir.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    <span id="Zeylin_Üçüncü_Parçası"></span>
    Evet, hayat-ı ezeliye güneşinin ziyası olan bu cilve-i hayat, elbette yalnız bu âlem-i şehadete ve bu zaman-ı hazıra ve bu vücud-u haricîye münhasır olamaz. Belki her bir âlem, kabiliyetine göre o ziyanın cilvesine mazhardır ve kâinat bütün âlemleriyle o cilve ile hayattar ve ziyadardır. Yoksa nazar-ı dalaletin gördüğü gibi muvakkat ve zâhirî bir hayat altında her bir âlem, büyük ve müthiş birer cenaze ve karanlıklı birer virane âlem olacaktı.
    == ТРЕТА ЧАСТ от ириложеннето ==
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    '''Въпрос по повод темата за 
Възкресението:'''
    İşte kadere ve kazaya iman rüknünün dahi geniş bir vechi de sırr-ı hayatla anlaşılıyor ve sabit oluyor. Yani nasıl ki âlem-i şehadet ve mevcud hazır eşya intizamlarıyla ve neticeleriyle hayattarlıkları görünüyor. Öyle de âlem-i gaybdan sayılan geçmiş ve gelecek mahlukatın dahi manen hayattar bir vücud-u manevîleri ve ruhlu birer sübut-u ilmîleri vardır ki Levh-i Kaza ve Kader vasıtasıyla o manevî hayatın eseri, mukadderat namıyla görünür, tezahür eder.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    В Свещения Коран неведнъж се споменава:
    <nowiki>*</nowiki>  *   *
    == '''Zeylin Üçüncü Parçası''' ==
    '''Haşir münasebetiyle bir sual:'''
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    اِنْ كَانَتْ اِلَّا صَيْحَةً وَاحِدَةً
    Kur’an’da mükerreren اِنْ كَانَتْ اِلَّا صَيْحَةً وَاحِدَةً hem
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    “Бе само един Вик и ето ги – изпепелени!” (36: 29)
    وَمَٓا اَمْرُ السَّاعَةِ إِلَّا كَلَمْحِ الْبَصَرِ fermanları gösteriyor ki haşr-i a’zam bir anda zamansız vücuda geliyor. Dar akıl ise bu hadsiz derece hârika ve emsalsiz olan meseleyi iz’an ile kabul etmesine medar olacak meşhud bir misal ister.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    وَمَٓا اَمْرُ السَّاعَةِ إِلَّا كَلَمْحِ الْبَصَرِ
    '''Elcevap:''' Haşirde, ruhların cesetlere gelmesi var. Hem cesetlerin ihyası var. Hem cesetlerin inşası var. '''Üç mesele'''dir.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    “Повелята за Часа е само колкото да мигне око, или още по-бързо.” (16: 77)
    '''Birinci mesele:''' Ruhların cesetlerine gelmesine misal ise, gayet muntazam bir ordunun efradı istirahat için her tarafa dağılmış iken yüksek sadâlı bir boru sesiyle toplanmalarıdır. Evet, İsrafil’in borusu olan Sûr’u, ordunun borazanından geri olmadığı gibi ebedler tarafında ve zerreler âleminde iken ezel canibinden gelen  اَلَسْتُ بِرَبِّكُمْ hitabını işiten ve قَالُوا بَلٰى ile cevap veren ervahlar, elbette ordunun neferatından binler derece daha musahhar ve muntazam ve mutîdirler. Hem değil yalnız ruhlar, belki bütün zerreler dahi bir ordu-yu Sübhanî ve emirber neferleri olduğunu kat’î bürhanlarla Otuzuncu Söz ispat etmiş.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    '''İkinci mesele:''' Cesetlerin ihyasına misal ise, çok büyük bir şehirde, şenlik bir gecede, bir tek merkezden, yüz bin elektrik lambaları, âdeta zamansız, bir anda canlanmaları ve ışıklanmaları gibi bütün küre-i arz yüzünde dahi bir tek merkezden yüz milyon lambalara nur vermek mümkündür. Madem Cenab-ı Hakk’ın elektrik gibi bir mahluku ve bir misafirhanesinde bir hizmetkârı ve bir mumdarı, Hâlık’ından aldığı terbiye ve intizam dersiyle bu keyfiyete mazhar oluyor. Elbette elektrik gibi binler nurani hizmetkârlarının temsil ettikleri, hikmet-i İlahiyenin muntazam kanunları dairesinde, haşr-i a’zam, tarfetü’l-aynda vücuda gelebilir.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Тези коранични слова ни разкриват, че Найвеликото възкресение ще възникне неочаквано, в един момент, на мига. Но ограничените умове изискват забележителни примери от реалността, за да приемат и да се подчинят на това твърде необичайно събитие и на този безпрецедентен факт.
    '''Üçüncü mesele''' ki ecsadın def’aten inşasının misali ise, bahar mevsiminde birkaç gün zarfında, nev-i beşerin umumundan bin derece ziyade olan umum ağaçların bütün yaprakları, evvelki baharın aynı gibi birden mükemmel bir surette inşaları; ve yine umum ağaçların umum çiçekleri ve meyveleri ve yaprakları, geçmiş baharın mahsulatı gibi berk gibi bir süratle icadları; hem o baharın mebdeleri olan hadsiz tohumcukların, çekirdeklerin, köklerin, birden beraber intibahları ve inkişafları ve ihyaları; hem kemiklerden ibaret olarak ayakta duran emvat gibi bütün ağaçların cenazeleri bir emir ile def’aten “ba’sü ba’de’l-mevt”e mazhariyetleri ve neşirleri; hem küçücük hayvan taifelerinin hadsiz efradlarının gayet derecede sanatlı bir surette ihyaları; hem bilhassa sinekler kabilelerinin haşirleri ve bilhassa daima yüzünü, gözünü, kanadını temizlemekle bize abdesti ve nezafeti ihtar eden ve yüzümüzü okşayan gözüm önündeki kabilenin bir senede neşrolan efradı, benî-Âdem’in Âdem zamanından beri gelen umum efradından fazla olduğu halde, her baharda sair kabileler ile beraber birkaç gün zarfında inşaları ve ihyaları, haşirleri; elbette kıyamette ecsad-ı insaniyenin inşasına bir misal değil, belki binler misaldirler.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    '''Отговор:''' Възкресението поражда три проблема: за завръщането на духа в тялото, за съживяването на телата и за изграждането и конструирането на телата.
    Evet, dünya dârü’l-hikmet ve âhiret dârü’l-kudret olduğundan dünyada Hakîm, Mürettib, Müdebbir, Mürebbi gibi çok isimlerin iktizasıyla dünyada icad-ı eşya bir derece tedricî ve zaman ile olması; hikmet-i Rabbaniyenin muktezası olmuş. Âhirette ise hikmetten ziyade kudret ve rahmetin tezahürleri için maddeye ve müddete ve zamana ve beklemeye ihtiyaç bırakmadan birden eşya inşa ediliyor. Burada bir günde ve bir senede yapılan işler, âhirette bir anda, bir lemhada inşasına işareten Kur’an-ı Mu’cizü’l-Beyan
     
    </div>
    '''Първи проблем:''' за идването на духа и за завръщането му в тялото. Ето пример за това.
     
    Войниците, разпръснати по време на почивка и разпилени в различни посоки, се насъбират, щом чуят призивния глас на тръбата.
     
    Да, рогът, който е тръбата на Исрафил, мир нему, не е по-слаб от военната тръба. Така и духовете, които са се отправили по посока на вечността и в света на атомите, щом чуват идващия от дълбините на безсмъртието зов:
     
    اَلَسْتُ بِرَبِّكُمْ “Не съм ли Аз вашият Господ?”, отвръщат: قَالُوا بَلٰى “Да, свидетели сме.” (7: 172).
     
    Без съмнение дисциплината им многократно превъзхожда тази на бойците от организираната армия. Тридесето слово доказа с неопровержими аргументи, че не само духовете са войници на Преславния, но и атомите са Негови бойци, мобилизирани за всеобщата битка.
     
    '''Втори проблем:''' съживяването на телата. Ето пример за него.
     
    Както стотици хиляди електрически лампи могат да озарят празничната нощ в някой велик град, запалени от един център, в един момент, сякаш извън времето, така и стотиците милиони лампи на живите могат да бъдат запалени и изпратени на земята от единствен център. Доколкото електричеството е едно от творенията на Преславния и Всевишния Аллах, и изпълнява функциите на служител по осветлението в Неговата странноприемница, то притежава специфичните черти и способността да върши своята работа съобразно указанията и наставленията на Твореца си, и в съответствие с установения от Него ред. Тогава би трябвало Най-великото възкресение да се случи като мигването на окото, в рамките на организираните Божии закони, представени от хиляди осветители, подобни на електричеството.
     
    '''Трети проблем:''' незабавно възстановяване на телата. Ето пример за това.
     
    Съживяването на дърветата и на листата, хиляди пъти по-многобройни от съвкупния човешки род, наведнъж, в границите на няколко дни през пролетта, в цялостната им форма, в същия вид, в който са били и предходната пролет... Така и възстановяването с мигновена скорост на всички цветове, листа и плодове на дърветата, каквито са били през отминалата пролет... Така и пробуждането, разтварянето и съживяването едновременно, в един момент, на семенцата, костилките и зрънцата, които са безчет и безброй, и които бележат началото на пролетта... Така и възкресяването на дърветата, на възправените им трупове и огромните им скелети, и незабавното им подчиняване на заповедта да оживеят след смъртта... Така и съживяването с изключителна прецизност и умение на отделните екземпляри от видовете изящно сътворени животни и на безбройните им стада... Така и възкресяването на общностите от насекоми, особено на мухите, склонни да се въртят пред погледите ни и да ни напомнят за предмолитвеното измиване абдест и за чистотата, като постоянно търкат краката, очите и крилата си, и милват лицата ни... За една година се раждат повече мухи, отколкото накуп поколенията хора, живели от епохата на Адам, мир нему, до днес. Възкресяването на това насекомо заедно с другите подобни на него и съживяването им в рамките на няколко дни дава не само един, а хиляди примери за мигновеното възстановяване на човешките тела в Съдния ден.
     
    Да, земният живот е дом на мъдростта, а отвъдният - дом на могъществото. Създаването на нещата в земния живот става донякъде постепенно и с течение на времето съгласно изискванията на Господната мъдрост и по силата на повечето Най-прекрасни имена като Премъдрия (ал-хаким), Разпоредителя (ал-мураттиб), Управителя (ал-мудаббир), Отглеждащия (ал-мурабби). А в отвъдния свят Могъществото (алкудра) и Милосърдието (ар-рахма) се проявяват повече, отколкото Мъдростта (ал-хикма). Там няма нужда нито от материя, от периоди и време, нито от очакване, и нещата възникват изведнъж. В Свещения Коран се казва:


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    وَمَٓا اَمْرُ السَّاعَةِ إِلَّا كَلَمْحِ الْبَصَرِ اَوْ هُوَ أَقْرَبُ
    وَمَٓا اَمْرُ السَّاعَةِ إِلَّا كَلَمْحِ الْبَصَرِ اَوْ هُوَ أَقْرَبُ
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    “Повелята за Часа е само колкото да мигне око, или още по-бързо.” (16: 77)
    ferman eder.
     
    </div>
    Това означава, че ако тук нещо възниква за ден или година, в отвъдния свят то се случва за миг, подобно мигването на окото.
     
    Ако желаеш да разбереш по-добре факта, че идването на Възкресението е безспорно и неизбежно като настъпването на идната пролет, прочети внимателно Десето слово и Двадесет и девето слово. Ако не повярваш в тази истина, можеш да ми потърсиш най-строга отговорност.
     
    '''Четвърти проблем:''' смъртта на земята и настъпването на Часа. Ето пример.
     
    Ако по Господна воля планета или комета се сблъскат със земното кълбо, което е наша странноприемница, този наш пристан и това наше жилище би се разрушило в един миг, както за минута рухва дворец, строен десет години.


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    <nowiki>*</nowiki> * *
    Eğer haşrin gelmesini, gelecek baharın gelmesi gibi kat’î bir surette anlamak istersen haşre dair Onuncu Söz ile Yirmi Dokuzuncu Söz’e dikkat ile bak, gör. Eğer baharın gelmesi gibi inanmaz isen, gel parmağını gözüme sok.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    ==ЧЕТВЪРТА ЧАСТ от ириложеннето==
    '''Dördüncü mesele''' olan mevt-i dünya ve kıyamet kopması ise, bir anda bir seyyare veya bir kuyruklu yıldızın emr-i Rabbanî ile küremize, misafirhanemize çarpması bu hanemizi harap edebilir. On senede yapılan bir sarayın, bir dakikada harap olması gibi…
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    ❀ قَالَ مَنْ يُحْيِي الْعِظَامَ وَهِىَ رَم۪يمٌ ❀ قُلْ يُحْي۪يهَا الَّذ۪ٓي اَنْشَاَهَٓا اَوَّلَ مَرَّةٍ وَهُوَ بِكُلِّ خَلْقٍ عَل۪يمٌ
    <nowiki>*</nowiki>   *   *
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    “И казва: "Кой ще съживи костите, след като станат на пръст?" Кажи: "Ще ги съживи Онзи, Който ги сътвори първия път. Той знае всичко как се сътворява.” (36: 78-79)
    == '''Zeylin Dördüncü Parçası''' ==
    ❀ قَالَ مَنْ يُحْيِي الْعِظَامَ وَهِىَ رَم۪يمٌ ❀ قُلْ يُحْي۪يهَا الَّذ۪ٓي اَنْشَاَهَٓا اَوَّلَ مَرَّةٍ وَهُوَ بِكُلِّ خَلْقٍ عَل۪يمٌ
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    В Трети пример от Девета истина на Десето слово стана дума за следното.
    Yani, insan der: “Çürümüş kemikleri kim diriltecek?” Sen, de: “Kim onları bidayeten inşa edip hayat vermiş ise o diriltecek.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    В момента, когато велика личност формира пред погледите ни огромна армия само за един ден, някой ти казва, че същият човек е способен с едно протръбяване да събере изцяло пръснатите за отдих войници от една дивизия, да ги накара да се присъединят към подразделението и да се подчинят на дисциплината. А ти отговаряш: "Не, не вярвам!" В случая твоят отговор не е ли проява на лудост и глупост?
    Onuncu Söz’ün Dokuzuncu Hakikati’nin üçüncü temsilinde tasvir edildiği gibi bir zat, göz önünde bir günde yeniden büyük bir orduyu teşkil ettiği halde biri dese: “Şu zat, efradı istirahat için dağılmış olan bir taburu bir boru ile toplar, tabur nizamı altına getirebilir.” Sen ey insan, desen: “İnanmam.” Ne kadar divanece bir inkâr olduğunu bilirsin.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Така и Онзи, Който е създал от нищото телата на всички животни и на всички живи същества, телата, подобни на военни дивизии от създания, сякаш огромна армия, и чрез заповедта كُنْ فَيَكُونُ  "Бъди!" е организирал атомите им и детайлите им, полагайки ги на подходящото място в съвършен ред и с премъдра мярка. Той е Онзи, Който сътворява през всеки век и дори всяка пролет стотици хиляди вида живи същества и техни стада и групи, подобни на армии. Възможно ли е този Всемогъщ и този Всезнаещ да бъде питан как с единствено протръбяване от рога на Исрафил ще насъбере основните атоми и телесните части на войниците, които са се опознали под знамето на дивизията на тялото и на нейната дисциплина? Възможно ли е да се изключи подобна вероятност? И не би ли било това глупост и лудост?
    Aynen onun gibi hiçlikten, yeniden ordu-misal bütün hayvanat ve sair zîhayatın tabur-misal cesetlerini kemal-i intizamla ve mizan-ı hikmetle o bedenlerin zerratını ve letaifini  emr-i كُنْ فَيَكُونُ ile kaydedip yerleştiren ve her karnda, hattâ her baharda rûy-i zeminde yüz binler ordu-misal zevi’l-hayatın envalarını ve taifelerini icad eden bir Zat-ı Kadîr-i Alîm, tabur-misal bir cesedin nizamı altına girmekle birbiriyle tanışan zerrat-ı esasiye ve ecza-i asliyeyi bir sayha ile Sûr-u İsrafil’in borusuyla nasıl toplayabilir? İstib’ad suretinde denilir mi? Denilse, eblehçesine bir divaneliktir.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Така и в Свещения Коран понякога се споменават удивителните и неповторими земни дела на Аллах, за да се подготви съзнанието да приеме този факт и сърцето да повярва в чудотворните Му дела в отвъдния свят. Тоест Коранът представя необичайните Божии действия, които ще се извършат в бъдещето и в отвъдното по начин, станал за нас убедителен и достоверен чрез многобройните им подобия, на които сме свидетели на земята. Например:
    Hem Kur’an kâh oluyor ki Cenab-ı Hakk’ın âhirette hârika ef’allerini kalbe kabul ettirmek için ihzariye hükmünde ve zihni tasdike müheyya etmek için bir i’dadiye suretinde, dünyadaki acayip ef’alini zikreder. Veyahut istikbalî ve uhrevî olan ef’al-i acibe-i İlahiyeyi öyle bir surette zikreder ki meşhudumuz olan çok nazireleriyle onlara kanaatimiz gelir. Mesela
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    اَوَلَمْ يَرَ الْاِنْسَانُ اَنَّاخَلَقْنَاهُ مِنْ نُطْفَةٍ فَاِذَا هُوَخَص۪يمٌ مُب۪ينٌ
    اَوَلَمْ يَرَ الْاِنْسَانُ اَنَّاخَلَقْنَاهُ مِنْ نُطْفَةٍ فَاِذَا هُوَخَص۪يمٌ مُب۪ينٌ
    </div> 


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    “Не вижда ли човекът, че Ние го сътворихме от частица сперма? А ето го – явен противник!” (36: 77 - до края на сурата)
    tâ surenin âhirine kadar… İşte şu bahiste haşir meselesinde Kur’an-ı Hakîm haşri ispat için yedi sekiz surette, muhtelif bir tarzda ispat ediyor.
     
    </div>
    Тук чрез седем или осем различни картини Свещеният Коран дава потвърждение и аргументи по проблема за Възкресението.
     
    Той ни поднася в началото факта за първото зачатие и го показва пред погледите ни с думите: 'Виждате как сте се появили, като сте се превръщали от сперма в съсирек, от съсирек – в късче плът, и от него се е стигнало до сътворяването на човека. Как тогава отричате другото зачатие, което е подобно на това и дори е полесно от него?
     
    После в същата сура се казва:
     
    اَلَّذ۪ي جَعَلَ لَكُمْ مِنَ الشَّجَرِ الْاَخْضَرِ نَارً
     
    “Онзи, Който стори за вас огън от зеленото дърво...” (36: 80).
     
    Тук се посочват даровете, благодеянията и добротворството, с които Истината (ал-хак), преславен е Той, е удостоил човека. Онзи, Който ви е дарил подобни блага, няма да ви остави да си отидете напразно, да влезете в гроба и повече да не станете.
     
    После се прибягва до иносказателност: Виждате как мъртвите дървета оживяват и се раззеленяват. Как изключвате вероятността костите, които приличат на клонове от дърво, да си върнат жизнеността, и не правите никакъв паралел?
     
    И още, възможно ли е Онзи, Който е сътворил небесата и земята, да е безсилен да дари живот и смърт на човека – плод на небесата и на земята? И възможно ли е Онзи, Който управлява развитието на дървото и го отглежда, да пренебрегне неговия плод и да го остави на другите? И смятате ли, че Той ще остави на безсмислието Дървото на творението, всички части на което са изваяни с мъдрост, и ще пренебрегне неговия плод и резултат?
     
    И така, Онзи, Който ще ви съживи при Възкресението, е същият, в Чиято длан се намират ключовете на небесата и на земята, и вселената му се подчинява като дисциплиниран войник, изпълняващ командите Му. Казват му: "Бъди!" كُنْ فَيَكُونُ
     
    И той става, напълно подвластен. Онзи, за Когото сътворяването на пролетта е лесно и незначително като сътворяването на едничко цвете, и създаването на всички животни е нищожно за Неговата мощ като създаването на единствена муха. Носителят на подобна мощ не може да бъде питан и не ще бъде питан:


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    مَنْ يُحْيِي الْعِظَامَ “Кой ще съживи костите?...” Той не е безсилен.
    Evvela, neş’e-i ûlâyı nazara verir. Der ki: Nutfeden alakaya, alakadan mudgaya, mudgadan tâ hilkat-i insaniyeye kadar olan neş’etinizi görüyorsunuz. Nasıl oluyor ki neş’e-i uhrayı inkâr ediyorsunuz? O, onun misli, belki daha ehvenidir.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    И още, казано е: فَسُبْحَانَ الَّذ۪ي بِيَدِه۪ مَلَكُوتُ كُلِّ شَىْءٍ
    Hem Cenab-ı Hak, insana karşı ettiği ihsanat-ı azîmeyi
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    “Пречист е Онзи, в Чиято Длан е владението на всяко нещо...” (36: 83)
    اَلَّذ۪ي جَعَلَ لَكُمْ مِنَ الشَّجَرِ الْاَخْضَرِ نَارًا
    </div> 


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Този кораничен израз разяснява, че в Дланта на Преславния се намират ключовете за всяко нещо. Той сменява деня и нощта, зимата и лятото с изключителна лекота, сякаш обръща страници на книга. И земният, и отвъдният свят за Него са като жилища, които отваря и затваря. Докато това е така, резултатът от всички аргументи ще бъде: وَ اِلَيْهِ تُرْجَعُونَ
    kelimesiyle işaret edip der: “Size böyle nimet eden bir zat, sizi başıboş bırakmaz ki kabre girip kalkmamak üzere yatasınız.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    “...при Когото ще бъдете върнати!” (36: 83)
    Hem remzen der: Ölmüş ağaçların dirilip yeşillenmesini görüyorsunuz. Odun gibi kemiklerin hayat bulmasını kıyas edemeyip istib’ad ediyorsunuz.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Тоест Той ще ви съживи от гроба, ще ви поведе към Възкресението и ще ви изплати напълно равносметката в святата Си обител.
    Hem semavat ve arzı halk eden, semavat ve arzın meyvesi olan insanın hayat ve mematından âciz kalır mı? Koca ağacı idare eden, o ağacın meyvesine ehemmiyet vermeyip başkasına mal eder mi? Bütün ağacın neticesini terk etmekle bütün eczasıyla hikmetle yoğrulmuş hilkat şeceresini abes ve beyhude yapar mı zannedersiniz?
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    И така, виждаш, че тези коранични знамения подготвят съзнанието и мобилизират сърцето да приемат въпроса за Възкресението чрез сходни на него дела, които се разкриват в земния живот.
    Der: Haşirde sizi ihya edecek zat öyle bir zattır ki bütün kâinat ona emirber nefer hükmündedir. Emr-i كُنْ فَيَكُونُ e karşı kemal-i inkıyad ile serfürû eder. Bir baharı halk etmek, bir çiçek kadar ona ehven gelir. Bütün hayvanatı icad etmek, bir sinek icadı kadar kudretine kolay gelir bir zattır. Öyle bir zata karşı  مَنْ يُحْيِي الْعِظَامَ   deyip kudretine karşı taciz ile meydan okunmaz.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Същевременно Коранът споменава и отвъдни дела по начин, който кара да бъдат забелязани и усетени земните им подобия, за да не се допусне отрицание и отхвърляне. Например:
    Sonra   فَسُبْحَانَ الَّذ۪ي بِيَدِه۪ مَلَكُوتُ كُلِّ شَىْءٍ  tabiriyle her şeyin dizgini elinde, her şeyin anahtarı yanında, gece ve gündüzü, kış ve yazı bir kitap sahifeleri gibi kolayca çevirir; dünya ve âhireti iki menzil gibi bunu kapar, onu açar bir Kadîr-i Zülcelal’dir. Madem böyledir, bütün delailin neticesi olarak  وَ اِلَيْهِ تُرْجَعُونَ  yani, kabirden sizi ihya edip haşre getirip huzur-u kibriyasında hesabınızı görecektir.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    بِسْمِ اللّٰهِ الرَّحْمٰنِ الرَّح۪يمِ
    İşte şu âyetler, haşrin kabulüne zihni müheyya etti, kalbi de hazır etti. Çünkü nazairini dünyevî ef’al ile de gösterdi.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    اِذَا الشَّمْسُ كُوِّرَتْۙۖ ﴿١﴾ وَاِذَا النُّجُومُ انْكَدَرَتْۙۖ ﴿٢﴾ وَاِذَا الْجِبَالُ سُيِّرَتْۙۖ ﴿٣﴾ وَاِذَا الْعِشَارُ عُطِّلَتْۙۖ ﴿٤﴾ وَاِذَا الْوُحُوشُ حُشِرَتْۙۖ ﴿٥﴾ وَاِذَا الْبِحَارُ سُجِّرَتْۙۖ ﴿٦﴾ وَاِذَا النُّفُوسُ زُوِّجَتْۙۖ ﴿٧﴾ وَاِذَا الْمَوْءُ۫دَةُ سُئِلَتْۙ ﴿٨﴾ بِاَيِّ ذَنْبٍ قُتِلَتْۚ ﴿٩﴾ وَاِذَا الصُّحُفُ نُشِرَتْۙۖ ﴿١٠﴾ وَاِذَا السَّمَٓاءُ كُشِطَتْۙۖ ﴿١١﴾ وَاِذَا الْجَح۪يمُ سُعِّرَتْۙۖ ﴿١٢﴾ وَاِذَا الْجَنَّةُ اُزْلِفَتْۙۖ ﴿١٣﴾ عَلِمَتْ نَفْسٌ مَٓا اَحْضَرَتْۜ ﴿١٤﴾
    Hem kâh oluyor ki ef’al-i uhreviyesini öyle bir tarzda zikreder ki dünyevî nazairlerini ihsas etsin. Tâ istib’ad ve inkâra meydan kalmasın. Mesela   اِذَا الشَّمْسُ كُوِّرَتْ
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
    ve   اِذَا السَّمَٓاءُ انْفَطَرَتْ
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Когато слънцето бъде обвито [в мрак] и когато звездите изпопадат, и когато планините бъдат раздвижени, и когато бременните камили бъдат изоставени, и когато зверовете бъдат насъбрани, и когато моретата закипят, и когато душите се съединят, и когато живопогребаното момиче бъде попитано за какъв грях е било убито, и когато книгите (за делата) бъдат разгърнати, и когато небето бъде премахнато, и когато Адът бъде нажежен, и когато Раят бъде приближен, тогава всеки ще узнае какво е извършил.” (81: 1–14, до края на сурата)
    ve   اِذَا السَّمَٓاءُ انْشَقَّتْ
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    بِسْمِ اللّٰهِ الرَّحْمٰنِ الرَّح۪يمِ
    İşte şu surelerde, kıyamet ve haşirdeki inkılabat-ı azîmeyi ve tasarrufat-ı rububiyeti öyle bir tarzda zikreder ki insan onların nazirelerini dünyada mesela, güzde, baharda gördüğü için kalbe dehşet verip akla sığmayan o inkılabatı kolayca kabul eder. Şu üç surenin meal-i icmalîsine işaret dahi pek uzun olur. Onun için bir tek kelimeyi numune olarak göstereceğiz. Mesela    اِذَا الصُّحُفُ نُشِرَتْ    kelimesiyle ifade eder ki haşirde herkesin bütün a’mali bir sahife içinde yazılı olarak neşrediliyor. Şu mesele kendi kendine çok acib olduğundan akıl ona yol bulamaz. Fakat surenin işaret ettiği gibi haşr-i baharîde başka noktaların naziresi olduğu gibi şu neşr-i suhuf naziresi pek zâhirdir.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    اِذَا السَّمَٓاءُ انْفَطَرَتْۙ ﴿١﴾ وَاِذَا الْكَوَاكِبُ انْتَثَرَتْۙ ﴿٢﴾ وَاِذَا الْبِحَارُ فُجِّرَتْۙ ﴿٣﴾ وَاِذَا الْقُبُورُ بُعْثِرَتْۙ ﴿٤﴾ عَلِمَتْ نَفْسٌ مَا قَدَّمَتْ وَاَخَّرَتْۜ ﴿٥﴾
    Çünkü her meyvedar ağaç ve çiçekli bir otun da amelleri var, fiilleri var, vazifeleri var. Esma-i İlahiyeyi ne şekilde göstererek tesbihat etmiş ise ubudiyetleri var. İşte onun bütün bu amelleri tarih-i hayatlarıyla beraber umum çekirdeklerinde, tohumcuklarında yazılıp başka bir baharda, başka bir zeminde çıkar. Gösterdiği şekil ve suret lisanıyla gayet fasih bir surette analarının ve asıllarının a’malini zikrettiği gibi dal, budak, yaprak, çiçek ve meyveleriyle sahife-i a’malini neşreder. İşte gözümüzün önünde bu hakîmane, hafîzane, müdebbirane, mürebbiyane, latîfane şu işi yapan odur ki der:   اِذَا الصُّحُفُ نُشِرَتْ
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
    Başka noktaları buna kıyas eyle, kuvvetin varsa istinbat et. Sana yardım için bunu da söyleyeceğiz. İşte: اِذَا الشَّمْسُ كُوِّرَتْ Şu kelâm, tekvir lafzıyla yani sarmak ve toplamak manasıyla parlak bir temsile işaret ettiği gibi nazirini dahi îma eder.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Когато небето се разкъса и когато планетите се разпръснат, и когато моретата бъдат отприщени, и когато гробовете бъдат преобърнати, ще узнае всяка душа какво е направила преди и какво е оставила.” (82: 1–5, до края на сурата)
    '''Birinci:''' Evet, Cenab-ı Hak tarafından adem ve esîr ve sema perdelerini açıp güneş gibi dünyayı ışıklandıran pırlanta-misal bir lambayı, hazine-i rahmetinden çıkarıp dünyaya gösterdi. Dünya kapandıktan sonra o pırlantayı perdelerine sarıp kaldıracak.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    بِسْمِ اللّٰهِ الرَّحْمٰنِ الرَّح۪يمِ
    '''İkinci:''' Veya ziya metaını neşretmek ve zeminin kafasına ziyayı zulmetle münavebeten sarmakla muvazzaf bir memur olduğunu ve her akşam o memura metaını dahi toplattırıp gizlettiği gibi, kâh olur bir bulut perdesiyle alışverişini az yapar, kâh olur ay onun yüzüne karşı perde olur, muamelesini bir derece çeker. Metaını ve muamelat defterlerini topladığı gibi elbette o memur bir vakit o memuriyetten infisal edecektir. Hattâ hiçbir sebeb-i azl bulunmazsa şimdilik küçük fakat büyümeye yüz tutmuş yüzündeki iki leke büyümekle güneş yerin başına izn-i İlahî ile sardığı ziyayı, emr-i Rabbanî ile geriye alıp güneşin başına sarıp “Haydi yerde işin kalmadı.” der, “Cehenneme git, sana ibadet edip senin gibi bir memur-u musahharı sadakatsizlikle tahkir edenleri yak.” der. اِذَا الشَّمْسُ كُوِّرَتْ fermanını lekeli siyah yüzüyle yüzünde okur.
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    اِذَا السَّمَٓاءُ انْشَقَّتْۙ ﴿١﴾ وَاَذِنَتْ لِرَبِّهَا وَحُقَّتْۙ ﴿٢﴾ وَاِذَا الْاَرْضُ مُدَّتْۙ ﴿٣﴾ وَاَلْقَتْ مَا ف۪يهَا وَتَخَلَّتْۙ ﴿٤﴾ وَاَذِنَتْ لِرَبِّهَا وَحُقَّتْۜ ﴿٥﴾
    <nowiki>*</nowiki> *  *
    </div>


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
    == '''Zeylin Beşinci Parçası''' ==
     
    Evet, nass-ı hadîs ile nev-i beşerin en mümtaz şahsiyetleri olan yüz yirmi dört bin enbiyanın icma ve tevatür ile kısmen şuhuda ve kısmen hakkalyakîne istinaden, müttefikan âhiretin vücudundan ve insanların oraya sevk edileceğinden ve bu kâinat Hâlık’ının kat’î vaad ettiği âhireti getireceğinden haber verdikleri gibi; ve onların verdikleri haberi keşif ve şuhud ile ilmelyakîn suretinde tasdik eden yüz yirmi dört milyon evliyanın o âhiretin vücuduna şehadetleriyle ve bu kâinatın Sâni’-i Hakîm’inin bütün esması bu dünyada gösterdikleri cilveleriyle bir âlem-i bekayı bilbedahe iktiza ettiklerinden yine âhiretin vücuduna delâletiyle; ve her sene baharda rûy-i zeminde ayakta duran hadd ü hesaba gelmez ölmüş ağaçların cenazelerini “Emr-i kün feyekûn” ile ihya edip ba’sü ba’de’l-mevte mazhar eden ve haşir ve neşrin yüz binler numunesi olarak nebatat taifelerinden ve hayvanat milletlerinden üç yüz bin nevleri haşir ve neşreden hadsiz bir kudret-i ezeliye ve hesapsız ve israfsız bir hikmet-i ebediye ve rızka muhtaç bütün zîruhları kemal-i şefkatle gayet hârika bir tarzda iaşe ettiren ve her baharda az bir zamanda hadd ü hesaba gelmez enva-ı ziynet ve mehasini gösteren bir rahmet-i bâkiye ve bir inayet-i daime, bilbedahe âhiretin vücudunu istilzam ile ve şu kâinatın en mükemmel meyvesi ve Hâlık-ı kâinat’ın en sevdiği masnuu ve kâinatın mevcudatıyla en ziyade alâkadar olan insandaki şedit, sarsılmaz, daimî olan “aşk-ı beka” ve “şevk-i ebediyet” ve “âmâl-i sermediyet” bilbedahe işareti ve delâletiyle, bu âlem-i fâniden sonra bir âlem-i bâki ve bir dâr-ı âhiret ve bir dâr-ı saadet bulunduğunu o derece kat’î bir surette ispat ederler ki: Dünyanın vücudu kadar, bilbedahe âhiretin vücudunu kabul etmeyi istilzam ederler '''(Hâşiye<ref>'''Hâşiye:''' Evet, sübutî bir emri ihbar etmenin kolaylığı ve inkâr ve nefyetmenin gayet müşkül olduğu, bu temsilden görünür. Şöyle ki biri dese: Meyveleri süt konserveleri olan gayet hârika bir bahçe, küre-i arz üzerinde vardır. Diğeri dese: Yoktur. İspat eden, yalnız onun yerini veyahut bazı meyvelerini göstermekle kolayca davasını ispat eder. İnkâr eden adam, nefyini ispat etmek için küre-i arzı bütün görmek ve göstermekle davasını ispat edebilir.  
    Когато небето се разцепи и се вслуша в своя Господ, и се подчини, и когато земята бъде разстлана, и изхвърли онова, което е в нея, и се опразни, и се вслуша в своя Господ, и се подчини...” (84: 1–5, до края на сурата)
    <br>
     
    Aynen öyle de cenneti ihbar edenler yüz binler tereşşuhatını, meyvelerini, âsârını gösterdiklerinden kat’-ı nazar, iki şahid-i sadıkın sübutuna şehadetleri kâfi gelirken onu inkâr eden hadsiz bir kâinatı ve hadsiz ebedî zamanı temaşa etmek ve görmek ve eledikten sonra inkârını ispat edebilir, ademini gösterebilir.  
    Виждаш, че в тези сури се споменава за велики обрати и за внушителни Господни действия по начин, който превръща сърцето в пленник на огромно удивление и пред този факт разумът немее и изпада във вцепенение. Но щом човек види подобия на тези събития в есента и пролетта, ги приема с лекота и охота. Понеже тълкуването на цитираните три сури е твърде дълго, ще вземем за пример само един израз.
    <br>
     
    İşte ey ihtiyar kardeşler, iman-ı âhiretin ne kadar kuvvetli olduğunu anlayınız.
    اِذَا الصُّحُفُ نُشِرَتْ
    <br>'''Said Nursî'''</ref>).'''
     
    </div>
    "... И когато книгите (за делата) бъдат разгърнати..."
     
    В това коранично знамение се съобщава, че в Съдния ден всички дела на отделния индивид ще бъдат написани на книга. В същността си този проблем е удивителен и недостъпен за разума, но както сурата указва на пролетното възкресение и както другите положения имат своите подобия и съответствия, така и разтварянето на книгата има еквивалент, който придава яснота и очевидност на смисъла.
     
    Всеки плод, всяка трева, всяко дърво има дела, функции, богослужене, възхвали на Аллах под формата, чрез която в него се разкриват Найпрекрасните божии имена. Всички тези дела заедно с историята на живота на съответното растение са включени във всички негови семена и зърна, и всички те ще се проявят в друга пролет и на друго място. Тоест както разказва изключително красноречиво с езика на своя образ и външен вид за делата на предходниците си, така то разгръща свитъците на делата си - разпростира клоните си, разтваря листата си и налива плодовете си.
     
    Да, Онзи, Който върши всичко това пред очите ни с изключителна мъдрост, пестеливост, грижовност, внимание, щедрост и доброта, е същият, Който казва:
     
    اِذَا الصُّحُفُ نُشِرَتْ
     
    "... И когато книгите (за делата) бъдат разгърнати..." Така би могъл да съпоставиш и другите аспекти по този модел, и ако си способен да правиш заключения, направи го.
     
    За да бъдеш подпомогнат и подкрепен, ще споменем също и следното коранично знамение: اِذَا الشَّمْسُ كُوِّرَتْ “Когато слънцето бъде обвито (в мрак)...” Изразът "бъде обвито" се употребява в смисъл на "да бъде обгърнато", както се завива чалма, "да бъде забулено". Това е прекрасен и ярък пример, който намеква за своето земно подобие и еквивалент:
     
    '''Първо:''' Преславният и Всевишният Аллах е вдигнал завесите на нищото, ефира и небето от слънцето – този скъпоценен камък, който озарява земята като светилник, извадил го е от съкровищницата на Своето милосърдие и го е показал на долния свят. Той ще го обвие във воалите му, когато дойде краят на земния живот и се затворят вратите му.
     
    Второ: слънцето е служител, натоварен със задачата да разстила одеждите от светлина в зори и да ги навива вечер, и така денят и нощта да се редуват по земната повърхност. Понякога този търговец прибира стоката си на загуба, понякога се случва луната да скрива донякъде неговите взимания и давания. Тоест както този служител прибира стоката си и къта тефтерите с делата си, извършени по споменатите причини, би трябвало да дойде ден, когато той ще бъде освободен от поста си и ще напусне, дори ако няма основания за уволнение. Навярно с разрастването по повърхността на слънцето на наблюдаваните от астрономите две малки петна, които постепенно се разширяват и уголемяват, по Господна воля слънцето ще си вземе обратно светлината, с която то съгласно Божието позволение обвива главата на земята, и ще я обвие на собствената си глава. Тогава Господът на мощта ще каже: "Дотук свършва твоята задача спрямо земята. Иди сега в Ада, за да изгориш онези, които те обожаваха или презираха и пренебрегваха покорен служител като теб, и те подозираха в предателство и липса на преданост!"
     
    С помрачнялото си и набраздено лице слънцето ще чете Господната повеля:
     
    اِذَا الشَّمْسُ كُوِّرَتْ
     
    “Когато слънцето бъде обвито (в мрак)...”
     
    <nowiki>*</nowiki> * *
     
    == ПЕТА ЧАСТ от ириложеннето ==
     
    Сто двадесет и четири хиляди избраници - пророците и пратениците, мир на тях - както е споменато в хадисите(<ref>Абу Зар е предал следния хадис: "Попитах: "Пратенико на Аллах, какъв е пълният брой на пророците?" Отговори: "Сто двадесет и четири хиляди, а пратениците сред това огромно множество са триста и петнадесет." Хадисът е цитиран и от имам Ахмад и е смятан за достоверен. – Б. пр.</ref>), с пълно единодушие и в нескончаема последователност, опирайки се на директната визия (при някои от тях), или на достоверната истина (при други), са съобщили, че отвъдният дом съществува. Те са обявили с пълно единодушие, че хората ще бъдат отведени там и че преславният и всевишен Творец без съмнение ще дойде в отвъдния дом, както кате~орично е обещал.
     
    Сто двадесет и четири милиона светци са потвърдили чрез открития и визии съобщеното от пророците, мир на тях, и са засвидетелствали с достоверно знание съществуването на отвъдния живот, което е категоричен и безспорен аргумент за истинността на този факт.
     
    И така, проявленията на всички Най-прекрасни имена на Твореца на вселената, които се разкриват по всички кътчета на света, очевидно налагат извода за съществуването на друг, вечен свят, и ясно доказват наличието на отвъдния живот.
     
    Това се изисква и от Божието могъщество, и от абсолютната Мъдрост, които не допускат нито прекомерност, нито безполезност, и съживяват труповете на дърветата и изправените им скелети, а те са безчет и безброй по земната повърхност всяка пролет, всяка година. Съживяването им става по заповедта: "Бъди!"
     
    И те се подчиняват, превръщат се в знамение за възкресението след смъртта. Триста хиляди вида от групите растения и от животинските общности се пробуждат и се възраждат, като изявяват стотици хиляди примери за Възкресението и аргументи за съществуването на отвъдния свят.
     
    Няма съмнение, че този факт очевидно се налага и от всеобхватното милосърдие, което продължава живота на всички нуждаещи се от препитание създания, възражда ги с пълно състрадание към тях и по изключително удивителен начин. Съществуването на отвъдния свят се изисква и от постоянната грижа, която изявява разнообразие от безчет хубости и прелести в твърде кратък период от време всяка пролет.


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    Без съмнение наличието на непреходен свят след тази тленна земя и съществуването на отвъдна реалност и на дом на вечното блаженство се сочат ясно и от любовта към пребъдването, и от копнежа към безсмъртието, и от мечтите за оставане вовеки, което е вложено като неотделим инстинкт в природата на човека – най-съвършения плод на вселената, най-любимото за нейния Създател творение, най-тясно свързания с всички създания в нея.
    Madem Kur’an-ı Hakîm’in bize verdiği en mühim bir ders, iman-ı bi’l-âhirettir ve o iman da bu derece kuvvetlidir ve o imanda öyle bir rica ve bir teselli var ki yüz bin ihtiyarlık bir tek şahsa gelse bu imandan gelen teselli mukabil gelebilir. Biz ihtiyarlar “Elhamdülillahi alâ kemali’l-iman” deyip ihtiyarlığımıza sevinmeliyiz.
    </div>


    Всички тези аргументи потвърждават с пълна категоричност до степен, задължително налагаща да бъдат приети, че отвъдният свят съществува, както е очевидно и съществуването на земния живот(<ref>Следният пример разкрива колко е лесно да се съобиfи утвърдителен факт, и колко е трудно той да бъде отхвърлен и отречен.<br>Ако някой каже, че някъде на земята има изключително необичайна градина с плодове като кутии с мляко, а друг отхвърли думите му, като каже: "Не, подобна градина не съиfествува!", първият може с пълна лекота да аргументира своето твърдение, просто като посочи мястото на градината или някои нейни плодове. А вторият, отричаиfият, трябва да гледа и да гледа, да види всички кътчета на земното кълбо, за да обоснове отрицанието си - че тя не съиfествува. Така стои въпросът и за онези, които известяват, че Раят съиfествува. Те разкриват стотици хиляди негови проявления, разясняват плодовете и резултатите му, като имаме предвид, че само двама правдиви свидетели от тях са достатъчни, за да подкрепят твърдението им. А отричаиfите могат да докажат твърдението си едва след като видят неограничената вселена и обгледат необятното време, и се задълбочат в тяхното изследване и анализ, и чак когато не открият Рая, имат право да стигнат до заключението, че са изрекли истината.<br>О, вие, които сте достигнали преклонна възраст, о, братя, знайте колко велика е силата на вярата и колко стабилни са устоите ! - Б. а.</ref>).


    Един от най-важните уроци, които Свещеният Коран ни дава, е вярата в отвъдното. Този урок е толкова стабилен и устойчив, и в тази вяра се съдържа толкова ярка светлина, силна надежда и велика утеха, че ако е възможно у един човек да се съберат сто хиляди старости, тази светлина ще му е достатъчна, и тази надежда, и тази утеха, извираща от вярата. Затова ние, възрастните хора, трябва да се радваме на своята старост и да сме щастливи, изричайки: "Слава на Аллах за съвършенството на вярата!"


    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
    <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">

    09.46, 15 Ağustos 2024 itibarı ile sayfanın şu anki hâli

    Възкресението

    Бележка

    Причината да напиша тези послания под формата на метафори, сравнения и истории е желанието ми да направя съдържанието им подостъпно за възприемане, от една страна, и да разкрия колко рационални, уместни, обосновани и съгласувани са ислямските истини, от друга страна. Съдържанието на историите се заключава в истините, до които те стигат и които са посочени индиректно. Следователно тези истории не са някакви въображаеми измислици, а са правдиви истини.

    بِسْمِ اللّٰهِ الرَّحْمٰنِ الرَّحِيمِ

    فَانْظُرْ اِلٰٓى آثَارِ رَحْمَتِ اللّٰهِ كَيْفَ يُحْيِي الْاَرْضَ بَعْدَ مَوْتِهَا

    اِنَّ ذٰلِكَ لَمُحْيِي الْمَوْتٰى وَهُوَ عَلٰى كُلِّ شَىْءٍ قَد۪يرٌ

    В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

    “И виж следите от милостта на Аллах! Как съживява земята след нейната смърт! Той е, Който ще съживи мъртвите. Той над всяко нещо има сила.” (30: 50)

    Братко,

    Ако желаеш да ти бъдат разяснени по достъпен начин Възкресението и някои от проблемите на отвъдния живот, чуй с мен следния кратък разказ.

    Двама души отишли заедно в царство с прелестна красота като тази на Рая (под него тук се има предвид земният живот). Забелязали, че жителите му не заключват вратите на домовете и магазините си и не ги интересува охраната им. Имотите и парите били достъпни за всеки и никой не ги пазел. Съблазнен от душата си, единият от двамата пътници започнал понякога да краде, а понякога и да граби с насилие, като вършел всякакъв гнет и постъпвал нагло. Местните жители не му обръщали внимание,

    но неговият другар му казал:

    "Торко ти, какво правиш! Ти ще получиш своето наказание, а мен ще въвлечеш в беди и изпитания. Тези имоти принадлежат на държавата, а местните жители със своите семейства и деца са станали нейни войници или служители. Те изпълняват тези функции като граждани, затова не ти обръщат особено внимание. Но знай, че властта тук е строга! Царските агенти и подслушвачи са навсякъде. Побързай да се извиниш, приятелю, и да оправиш положението!"

    Обаче неразумният му другар упорствал и изрекъл:

    "Остави ме, приятелю, тези имоти не принадлежат на държавата, а са обществени и нямат собственик. Всеки може да се разпорежда с тях, както пожелае. Не виждам какво би ми попречило да се възползвам и да употребявам тези красиви вещи, пръснати пред мен. Знай, че не вярвам на нещо, което очите ми не са видели!" И започнал да философства и ораторства подобно на софистите.

    Между двамата се разгорял сериозен спор и разговорът се ожесточил, когато нехайният попитал:

    "Но къде е царят? За мен той е неизвестен."

    Другарят му отвърнал: "Ти безспорно знаеш, че няма село без кмет, нито дори игла без производител и без собственик, нито буква, без някой да я напише. Как тогава си позволяваш да твърдиш, че това прекрасно, организирано и уредено царство няма нито владетел, нито управник? И как е възможно тези огромни богатства и драгоценни имоти да нямат собственик, след като всеки час идва от неведомото влак, натоварен със скъпо препитание, разтоварва се и заминава([1])? Нима не виждаш известията и обявите на този владетел да се веят на всеки ъгъл по кътчетата на царството му, и не съзираш личния му печат и щемпел по всички имоти? Как подобно владение да бъде без управник! Изглежда си понаучил малко чужди езици, ала не можеш да четеш ислямските книги и не желаеш да питаш онези, които ги четат и разбират. Ела да ти прочета най-важните известия и заповеди на владетеля!"

    Упоритият му събеседник го прекъснал с думите:

    "Да допуснем, че съществува владетел, но с какво може да му навреди и да ощети хазната му онова, което присвоявам от нея за себе си? Пък и не виждам тук наказание като затвор или нещо подобно."

    Другарят му отговорил така:

    "Човече, Царството, което виждаме, е само поле за проверка и изпитание, територия за обучение и военни маневри. То е също и изложба на шедьоврите на владетеля, и странноприемница за твърде кратко време. Нима не виждаш, че всекидневно един керван пристига, а друг отпътува и изчезва? Такова е положението в това цветущо царство – непрекъснато се пълни и се опразва. То окончателно ще се обезлюди и ще бъде заменено с друго, вечно и безсмъртно. Там ще се преместят всички хора и ще бъдат или наградени, или наказани, всеки според делата си."

    Още веднъж неговият вероломен и изумен приятел се разбунтувал: "Аз не вярвам и не смятам, че е истина. Възможно ли е такова цветущо царство да бъде унищожено и жителите му да отпътуват в друго владение?"

    Тогава неговият съветващ го и честен спътник му казал:

    "Приятелю, ти продължаваш да упорстваш и да настояваш на своето, затова ела да ти разясня безчет и безброй аргументи, събрани в дванайсет аспекта, които потвърждават, че наистина има голямо съдилище и дом за награждаване и благодеяния, а също и дом за наказание и за затвор! Както жителите на това царство си отиват ден след ден, така ще дойде ден, когато всички окончателно ще си заминат и то ще бъде напълно унищожено."

    Първн аснект.

    Възможно ли е в някое царство, особено пък в толкова велико, да няма нито награда за подчиняващите се, нито наказание за непокорните? Доколкото те липсват в този дом,

    би трябвало да има върховен съд в друг дом.

    Вторн аснект.

    Разсъди над хода на събитията и над действията, които се предприемат в това царство, и как там препитанието се разпределя в доволство дори сред най-слабите и найбедните същества, и как се полагат пълни грижи и постоянно се помага на болните, лишени от издръжка! Виж великолепните храни, прел естните съдове, скъпоценните украси, бродираните одежди. Богатите трапези са пръснати на всяко място. Виж как всички умело се справят със своите задължения и функции освен тии подобни на теб малоумници. Никой дори на милиметър не надхвърля своите граници. И най-великата личност изпълнява поверените задължения с пълна скромност и изключително послушание под сянката на огромен страх и благоговение.

    Следователно владетелят и управникът на това царство притежава грандиозна щедрост, всеобхватно милосърдие, горда мощ, видима слава, ревност, върховно достойнство. Известно е, че щедростта изисква даряване, мил осърдието не се постига без добротворство, мощта налага наличие на ревност, върховното достойнство задължително означава да се възпитават пренебрежителните. Същевременно в царството не се предприема и една хилядна част от действията, които подобават на това милосърдие и това достойнство. И угнетителят отпътува със своята мощ и сила, и угнетеният отпътува със своята унизеност и покорство.

    Следователно проблемът се отсрочва за върховен съд.

    Tретн аснект.

    Виж с каква превъзходна мъдрост и с какъв безупречен ред се осъществяват делата, и разсъди с каква истинска справедливост и с каква точна мярка се гледа на взаимоотношенията. Известно е, че мъдростта и проницателността на правителството се заключават в милосърдието и уважението към онези, които търсят от него защита. Абсолютната справедливост изисква да се съблюдават правата на поданиците, за да се запази достолепието на правителството и величието на държавата. Ала тук се предприема само малка част от действията, които подобават на тази мъдрост и тази справедливост. Подобни на теб нехайни хора ще напуснат царството, без мнозинството от тях да е получило наказание.

    Следователно няма никакво съмнение, че проблемът се отсрочва за върховен съд.

    Четвъртн аснект.

    Виж безбройните и несметни богатства от редки скъпоценни камъни, показани на тази изложба, и несравнимите вкусни ястия, които украсяват трапезите! Те ни разкриват, че владетелят на това царство притежава неограничени възможности и препълнени, неизчерпаеми съкровищници. Но подобно трайно благосъстояние и такава несекваща хазна безусловно изискват наличие на вечна и нерушима гостилница, в която има всичко пожелано от душата, а също и безсмъртие за онези, които блаженстват и се наслаждават там, без да вкусват болката от раздялата и изчезването, защото както изчезването на болката носи наслада, така и изчезването на насладата поражда болка.

    Виж тези изложби, вгледай се в тези обяви, вслушай се добре в думите на глашатаите, които описват и обявяват вълшебните произведения на владетеля-чудотворец, разкриват неговото съвършенство, прогласяват неповторимата му духовна красота и напомнят за фините изяви на скритата му хубост. Следователно този владетел притежава ярко съвършенство и сияйна духовна красота, които будят възхита.

    Няма съмнение, че скритото съвършенство, лишено от всякакъв порок и недостатък, налага то да се изявява пред очите на онези, които му се любуват и изисква да се разкрива пред погледите на онези, които високо оценяват стойността му. А безподобната невидима красота също предполага тя да бъде съзерцавана и да се изявява, което означава наблюдаване по два начина. Първият е индивидуално съзерцаване на собствената красота във всяко едно от различните огледала, които я отразяват. Вторият е съзерцаването с погледите на онези, които я наблюдават с любов и възхита.

    Това означава, че вечната красота предполага съзерцаване и изява, както и безкрайно наблюдаване, и несекващо присъствие, а то от своя страна безусловно изисква онези, които я съзерцават с любов и високо я оценяват, да бъдат безсмъртни. Защото вечната красота остава неудовлетворена от тленния влюбен и защото при мисълта за изчезването обичта на съзерцателя, осъден на смърт, се превръща във враждебност, неговата възхита – в пренебрежение, благоговението му – в презрение, доколкото човек възненавижда онова, което не познава и което е недостъпно за него. Всички напускат гостилниците бързо и се изгубват, без да са утолили жаждата си за светлината на тази красота и съвършенство, и дори е възможно да видят само бледи сенки от нея в кратки мигове.

    Следователно пътуването продължава към трайно и вечно съзерцание.

    Петн аснект.

    И разсъди за великото състрадание, което този безподобен властелин притежава и което се изявява във водовъртежа от събития и случки! Той оказва помощ на изпадналия в беда, който е помолил за подкрепа, и откликва на зовящия, който е потърсил защита. Щом долови и най-малката потребност у найнезначителния си поданик, той я удовлетворява с пълно милосърдие и съчувствие. Дори да е пострадал крак на някоя овчица, той изпраща за нея лек или ветеринар, който да я изцери.

    Хайде, приятелю, да отидем заедно на онзи остров, където се е насъбрало огромно множество и присъстват всички благородници от царството. Виж онзи знатен пратеник на царя, закичен с най-големите и най-високите отличия, който произнася слово с някакви искания към състрадателния си управник и всички присъстващи го подкрепят, вярват му и отправят същата молба. Чуй какво казва любимецът на великия цар, който призовава изключително любезно и смирено:

    "О, Ти, Който изсипваш над нас Своите явни и тайни дарове, Владетелю наш, покажи ни първоизворите и основите на образците и сенките, които ни разкриваш! Пренеси ни в лоното на Своята власт и не ни погубвай, като ни оставиш да потънем в тази пустиня! Приеми ни и ни извиси до средището на Своето присъствие! И се смили над нас! И ни храни с благините, които и тук си ни дал да вкусим! И не ни изтезавай с болката на отдалечаването и прогонването от Теб! Това са Твоите поданици, които Те обичат, признателни са Ти и Ти се подчиняват. Не ги оставяй да се заблудят и да се изгубят! И не ги унищожавай със смърт, след която няма завръщане!"

    Чу ли, приятелю, какво казва?

    Как мислиш, възможно ли е Владетелят, Който притежава подобна върховна мощ и цялото това всеобхватно състрадание, да не изпълни молбите на Своя знатен пратеник и да не откликне на най-възвишените цели и най-благородните стремежи? А Той удовлетворява с огромно внимание и найдребната потребност на най-малкия индивид измежду Своите поданици. При това молбите на знатния Пратеник отговарят на желанията и въжделенията на всички, и те задължително ще бъдат реализирани, което се налага от справедливостта, милосърдието и състраданието на Царя. И още, за Него то е лесноизпълнимо и не е по-трудно от създаването на образците, които е показал в парковете и изложбите на царството Си. След като е изразходил такива неимоверни средства и е създал тази страна за временно изложение на Своите експонати, би трябвало в средището на Неговата власт да са показани истинските Му съкровища, съвършенства и чудеса, които поразяват ума.

    Следователно онези, които се намират в дома за изпитания, не съществуват напразно и не са оставени сами на себе си, а ги очакват или дворците на вечното и безкрайно блаженство, или ужасяващите зандани на вековния затвор.

    Шестн аспект.

    Ела, виж тези внушителни влакови композиции, тези натоварени самолети, тези огромни препълнени складове, тези възхитителни и привлекателни изложби! Погледни предприеманите действия и хода на нещата! Всички те разкриват, че наистина съществува и управлява велик владетел, скрит зад воал([2]) Такава власт неизбежно изисква подобаващи поданици.

    Виждаш, че те са се насъбрали в тази гос- 
тилница – земята, – но там непрекъснато едни 
от тях се сбогуват и напускат, а други пристигатибиват посрещани на това поле за проверка и изпитания, което всеки час се променя. Остават за малко на тази велика изложба, любуват се на скъпоценните образци от благодеянията на Владетеля и на уникалните чудеса, сътворени от Него. Но самата изложба се променя всяка минута, а пътникът не ще се завърне и новодошлият също ще си замине.

    Тези факти разкриват по неоспорим начин, че зад тленната гостилница, зад нетрайните площи, зад променящите се изложби има вечни и нерушими дворци, прелестни и пребъдващи жилища, градини, изпълненисистинските оригинали на земните образци, складове, заредени с техните първоизточници.

    Следователно делата и постъпките тук се извършват единствено заради онова, което е подготвено там. Всемогъщият цар възлага тук задължения и определя там награди и наказания. За всеки има вид блаженство в зависимост от неговите способности и от добрините, които е сторил.

    Седмн аснект.

    Ела да се поразходим малко сред тези цивилизовани хора, за да видим какво е положението им и какво се случва наоколо. Погледни как на всеки ъгъл са поставени множество фотоапарати, които правят снимки, и навсякъде има безчет писари, които регистрират и най-дребните факти.

    Ела погледни към онази висока планина! На нея е издигната огромна камера, която е предназначена специално за самия Владетел([3]). Тя снима всичко, което става в царството. Владетелят е издал Своите повели да се регистрират всички факти и да се записват делата в царството Му. Това означава, че именно величавият Управник е Онзи, Който диктува всички събития и повелява те да бъдат заснемани. Зад изключителния интерес и зад точното документиране на фактите несъмнено се крие идеята за предстояща равносметка.

    Възможно ли е Владетелят, Който фиксира, без да изпусне и най-малката подробност, делата на най-нищожните си поданици, да не запамети и да не запише великите дела на големите Си поданици, да не им потърси отговорност и да не им въздаде за постъпките, които засягат Неговата мощ, противоречат на величието Му и са отхвърляни от всеобхватното Му милосърдие? Ако наказанието за тях не се получава тук,

    би трябвало то да е отложено за върховен съд.

    Осмн аснект.

    Ела да ти прочета повелите, издадени от Владетеля! Виж, той повтаря обещанието Си и заплахата Си, като казва: "Наистина ще ви заведа в лоното на Своята власт, ще ощастливя покорните сред вас, ще хвърля в зандана неподчиняващите се, ще разруша това временно жилище, ще създам друго царство, където има вечни дворци и затвори." А за Него е лесно да изпълни обещанието Си, толкова значимо за поданиците Му. Да измени на дадената дума е нещо, което напълно противоречи на Неговата способност и мощ.

    Виж, нехайни човече, ти вярваш на лъжите, внушавани ти от въображението, на бълнуването на своя разум, на измамите на своята душа, а отхвърляш Онзи, Който въобще не се нуждае от нарушаване на обещанието Си и поначало това не подобава на Неговото усърдие и мощ, и за Когото всички неща свидетелстват, че е правдив. Ти без съмнение заслужаваш великото наказание, защото приличаш на пътник, който затваря очите си пред слънчевата светлина, а се ръководи от своето въображение и иска да озари страховития си път с мълнията на своя ум, който не блещука повече от светулка.

    След като е обещал, Той неизбежно ще изпълни обещанието си, защото за него това е лесно, изисква се от Неговата власт и е твърде потребно и за нас, и за всяко нещо.

    Следователно има върховен съд и най-велико блаженство.

    Деветн аснект.

    Ела да видим ръководителите на тези учреждения([4]), част от които имат директна връзка с великия Владетел от специален телефон, а друга част се изкачват до кабинета на Неговата святост. Виж какво казват. Всички те ни известяват, че Владетелят е приготвил великолепно, прелестно място за награда на добродетелните и друго, ужасяващо, за наказание на злосторниците. Информират ни още, че Той дава солидно обещание и отправя сурова заплаха, и че е Най-могъщият и Най-великият, Който не може да се принизи дотам, че да не изпълни Своето обещание и Своята заплаха.

    Трябва да се знае също, че достигналите до нас сведения на вестителите са толкова много, че са идвали непрекъснато едно след друго и са толкова категорични, че са съобщавани с пълно единодушие и съгласие. Всички те ни осведомяват, че средището на великото владение, следи от което се виждат и тук, е друго, далечно царство, и че сградите в сегашното поле за изпитания са временни постройки, и те ще бъдат заменени с вечни дворци, и днешната земя ще бъдезаменена с друга. Защото господството на онова могъщо и безсмъртно владение, величието на което се узнава по неговите следи, не би могло да се ограничи единствено в подобни тленни неща – нетрайни, непостоянни, несъвършени, нестабилни, нищожни, неустойчиви, а би трябвало непоклатимо да се основава на неща, които подобават на него и на величието му, и които се отличават с дълговечност, съвършенство и колосалност.

    Следователно съществува друг дом и би трябвало да се отпътува към онова средище на царството.

    Десетн аснект.

    Ела, приятелю мой, днешният ден е велик царски празник([5]). Ще се случат промени и ще се изявят чудеса. Нека тръгнем заедно да се поразходим из тази пустиня, нагиздена с красиви цветя. Ето, гледай, хората се насочват натам! Виж нещо удивително и странно – всички сгради се разрушават и приемат друга форма! Наистина това е нещо чудно, защото срутените постройки веднага се възстановяватиголата пустиня се превръща в населен град. Виж, всеки час тя ти показва нова картина и приема форма, различна от предходната, сякаш е филмов екран. Взри се внимателно и ще забелл ежиш прелестта на безупречния ред, който цари на екрана. На него се смесват и бързо се сменяват множество кадри. Това са реални картини и всяко нещо в тях заема реалното си мястосизключителна прецизност и хармония. Дори родените от въображението кадри не достигат такава висока степен на организираност, прелест и безупречност. И милиони сръчни вълшебници не могат да извършат подобни гениални дела. Следователно невидимият за нас велик владетел твори много чудеса.

    Нехайни човече, ти си казваш: "Как може подобно огромно царство да бъде разрушено и отново построено на друго място!"

    Пред очите ти стават множество промени и поразителни трансформации, които твоят ум не може да възприеме. Скоростта на събиране и раздяла, промяната и превръщането от едно в друго, строежът и разрушаването – всичко това известява за определена цел и съдържа крайнонамерение, защото за събиране в течение само на един час се изразходват усилия, колкото за десет години. Следователно смисълът на тези условия не се заключава в самите тях, а те са примери и образци, предназначени да бъдат показани тук. Владетелят приключва делата си по чудотворен начин, за да придобият своя образ, да се запаметят резултатите от тях и да се регистрират, както се записва и фиксира всичко при бойни маневри. Следователно нещата и действията ще се случат и при най-голямото събиране и ще продължат в съответствие с онова, което е произтекло тук. Те ще бъдат показани на постоянна изложба в най-великото зрелище и най-голямата експозиция. Следователно там тези мимолетни условия дават трайни плодове и раждат вечни образи.

    Целта на тези тържества е да се достигне велико щастие, върховен съд и високи, скрити от нас намерения.

    Единадесетн аснект.

    Ела, упорстващи приятелю, да се качим на самолет или влак, да отидем на изток или на запад, тоест в миналото или в бъдещето, за да станем свидетели на разнообразните чудеса, които Владетелят е изявил навсякъде! Удивителните неща, които съзираме тук, на изложбата, или на площада, или в двореца, имат образци на всяко място, но са различни по форма и структура. Вгледай се в това, спътнико, за да видиш колко изявен е порядъкът на мъдростта, колко ясни са признаците на загрижеността, колко отчетливи са белезите на справедливостта и до каква степен се разкриват плодовете на всеобхватното милосърдие в тези променящи се дворци, по тези рушащи се площади, в тези изчезващи изложби. Който не е изгубил зрението си, категорично разбира, че не съществува и не е възможно да си представим по-съвършена мъдрост от тази на Владетеля, нито грижа, по-красива от Неговата, нито милосърдие, по-всеобхватно от Неговото, нито справедливост, по-величествена от Неговата.

    Но ако това царство, както се знае, е неспособно да изяви истините на тази мъдрост, загриженост, милосърдие и справедливост, и ако там, в средището на Неговото владение, както си въобразяваш, не съществуват вечни дворци, забележителни места, приятни вечни жилища, завинаги настанени обитатели, блажени поданици, чрез които мъдростта, загрижеността, милосърдиетоисправедливостта да се реализират, тогава би трябвало да отречем мъдростта, която виждаме, да отречем загрижеността, която наблюдаваме, да отречем милосърдието, на което сме свидетели, да отречем признаците и белезите на яснатаиосезаема справедливост. Това би било също такава откровена глупост, както някой да съзира слънчевата светлина, но да отрича самото слънце по пладне. Би следвало тогава да стигнем и до заключението, че Извършителят на всичко, което виждаме – мерките, отличаващи се с мъдрост, делата, насочени към благородни цели, добротворствата, преизпълнени с милосърдие – всъщност само се забавлява, играе си и мами. Опазил Бог, опазил Бог, така истините се превръщат в своята противоположност! Разумните хора са единодушни, че това е невъзможно. Изключение прави само глупавият софист, който отрича съществуването на нещата и дори собственото си съществуване.

    Следователно има други освен тези домове и в тях се намира върховен съд, висша съдебна палата, велико средище на щедрост, за да може цялото това милосърдие, мъдрост, загриженост и справедливост да се изяви ясно и отчетливо.

    Дванадесегн аснекг.

    Ела сега да се върнем, друже, за да се срещнем с водачите и офицерите на тези групи! Виж тяхното снаряжение! Дали те са снабдени с него, за да прекарат кратък период от време в този тренировъчен лагер, или им е дарено, за да водят дълъг щастлив живот на друго място? И понеже не можем да се срещнем с всеки поотделно, и не е по силите ни да се запознаем с всички техни принадлежности и екипировки, ще се опитаме да получим информация за личната карта и за досието само на един от тях, който да ни служи за модел и образец.

    В неговата лична карта откриваме офицерския му чин, заплатата, задачата, привилегиите, сферата на дейност и всичко свързано с положението му. Забележи, неговият ранг не е за броени дни, а е за дълъг период! В личната му карта е написано, че ще получи заплатата си от специалната хазна на еди-коя си дата, но този ден е твърде далеч и ще настъпи едва след като приключат задачите по тренировката в лагера. Функцията му не съответства на този временен полигон и не хармонира с него, а има за цел да бъде спечелено вечно щастие на извисено място при Всемогъщия Цар. Задълженията му също не могат да бъдат свързани с прекарването на броени дни в тази странноприемница, а са насочени към друг, вечен и блажен живот. От личната му карта става напълно ясно, че нейният носител е подготвен за друго място и се стреми към друг свят.

    Виж сега тези регистри, в които се определят начинът на използване на оборудването и произтичащите от това отговорности. Ако някъде не съществуваше друго издигнато и вечно положение освен настоящото място, не биха имали смисъл нито прецизната лична карта, нито подреденият регистър, и уважаваният офицер, и почитаният военачалник, и посрещаният с благоговение водач биха изпаднали на дъното и биха изпитали злощастие, унижение, позор, беда, изнемога, бедност. Направи и други паралели – където и да се взреш, разсъждавайки, погледът и мисълта ще те доведат до извода, че след тази тленност има вечност.

    Приятелю,

    това временно царство е само подобно на поле с насаждения, на място за обучение, на пазар за търговия. Би трябвало след него да дойде върховен съд и велико щастие. Ако отречеш това, ще бъдеш принуден да отхвърлиш всички офицерски лични карти и регистри, цялото снаряжение и оборудване, всички указания, а дори ще се наложи да отречеш всички институции в царството, и накрая – съществуването на самата държава. При това би трябвало да опровергаеш и всички произтичащи действия. Тогава не би могло да се наричаш одухотворен човек, а ще бъдеш по-глупав и от софистите.

    Пази се, пази се да не предположиш, че аргументите и знаците за превръщането на това царство в друго се ограничават в дванадесетте споменати аспекта, защото съществуват безчет и безброй факти и доказателства, които сочат, че променящото се и изчезващо царство ще се превърне в друго, трайно и вечно, и многото, многото признаци и факти категорично потвърждават, че хората ще бъдат прехвърлени от временната и мимолетна странноприемница във вечното и пребъдващо средище на властта.

    Ела, друже, за да формулирам пред теб още по-силен и ясен довод в сравнение с дванадесетте аргумента, споменати в предходните аспекти.

    Ела, виж благородния Пратеник, носител на високи отличия, когото срещнахме преди на острова! Той нещо съобщава на огромните множества, които съзираме от разстояние. Да отидем и да го чуем. Слушай, ето той тълкува пред насъбраните хора върховен царски декрет и го разяснява с думите:

    "Пригответе се! Вие ще отпътувате в друго, вечно царство. Колко велико е то и прелестно! Настоящото наше владение изглежда като затвор в сравнение с другото. Ако чуете това положение, вникнете в него и умело го изпълните, ще бъдете достойни за милосърдието и добротворството на нашия Владетел в Неговото средище, накъдето всички ще се насочите. Иначе страховити зандани ще бъдат възмездието ви за вашето неподчинение и нехайство."

    Такъв декрет предава той на присъстващите, а ти виждаш, че този велик документ е скрепен с неподражаемия му печат. Още щом погледнат високите отличия, с които Пратеникът е увенчан, всички – с изключение на такива слепци като теб – категорично осъзнават, че той добросъвестно известява повелите на Владетеля.

    Как мислиш, възможно ли е да се противопоставим по въпроса за преминаването от едно в друго царство – в онова, към което призовава знатният Пратеник с цялата си сила и което се съдържа във висшия царски декрет? Не, това е абсолютно изключено освен ако отречеш всички факти и събития, на които си свидетел.

    Сега, приятелю, е твой ред да говориш. Кажи, каквото желаеш!

    — Какво бих могъл да кажа? Много ли възражения са останали пред тези истини? Може ли да се попита къде е слънцето, след като е в зенита си? Всичко, което искам да кажа, е: "Хвала на Аллах! Хиляди и хиляди благодарности! Вече се избавих от клопката на внушенията и страстите, освободих се от плена на душата и от вечния затвор и повярвах, че при възвеличавания Владетел съществува блажен дом и че ние сме подготвени да отидем там след настоящия тленен и несигурен дом.

    Така завършва тази история, в която се подразбира Възкресението и отвъдният живот.

    А сега с благоволението на Върховния, Всемогъщия ще преминем към висшите правди и ще ги разясним в дванадесет истини – паралел с разгледаните по-горе дванадесет аспекта, – които взаимно се подкрепят и са свързани помежду си, и са предшествани от въведение.

    * * *

    ВЪВЕДЕНИЕ

    Тук ще дадем само отделни указания по въпроси, които разяснихме на други места, по-точно в Двадесет и второ слово, Деветнадесето слово и Двадесет и шесто слово.

    Първо указанне

    Три са истините на нехайния и на съветващия го верен приятел, които бяха споменати в предходната история:

    • непокорната ми душа и сърцето ми;

    • усвояващите философията и учениците на Свещения Коран;

    • изповядващите неверието и ислямската общност.

    Липсата на знание за Пречистия и Всевишния Аллах е причината усвояващите философията, изповядващите неверието и непокорната душа да изпаднат в ужасяваща заблуда. Както верният наставник от историята бе казал, че е невъзможно да има буква, без някой да я е написал, а също и закон, без някой да е отсъдил, така и ние казваме следното.

    Абсурдно е да има книга без автор, особено книга като тази - всяка нейна дума съдържа цяла книга, изписана с точен калем, и под всяка нейна буква се крие поема, разкрасена от извисено перо. Най-големият абсурд е тази вселена да бъде без създател,

    околкото тя е подобна на велика книга - всяка нейна страница съдържа много книги и дори всяко нейно слово е книга, и всяка нейна буква е поема.

    Повърхността на земята е единствена страница, а колко много книги има по нея! И дървото е единствена дума, а колко много страници съдържа! Книга като тази не може да бъде сътворена от друг освен от перото на Всемогъщ, който се отличава с красота, величие и абсолютна мъдрост. Тоест самото наблюдаване и съзерцание на света изисква да повярваме, освен ако някой е пиян от заблуда.

    Не може да има дом без строител, и особено този дом, украсен с най-прелестните шедьоври, декориран с най-възхитителните и блестящи орнаменти и построен с необичайно майсторство, и дори във всеки негов камък се въплъщава изкуството, вложено в цялата постройка.

    Разумен човек не би приел мнението, че подобен дом не е създаден от умел строител. И нещо повече, всеки час в Своето средище Той изгражда с пределен ред и хармония реални жилища, променя ги със съвършена стриктност и лекота, сякаш сменява дрехи, и дори във всеки реален епизод сътворява по няколко малки стаи във всяко отделение.

    Би трябвало тази велика вселена да има абсолютно премъдър, всезнаещ и всемогъщ Творец, защото тя е като прекрасния дворец, и слънцето и луната са като негови лампи, звездите са свещите и фенерите му, а времето е лента, на която Преславният Създател всяка година закачва друг свят и изявява съществуването му. В него Той подновява образи, организирани в триста и шестдесет форми и типове, като извършва подмяната с пълна организираност и съвършена мъдрост, превръща земната повърхност в трапеза с блага, украсява я всяка пролет с триста хиляди вида от Своите творения, преизпълва я с безчет и безброй Свои дарове, като разграничава напълно създанията Си едно от друго въпреки тяхното взаимопроникване и взаимосвързване. По този начин би могъл да направиш паралел и с другите неща. И как е възможно тогава да не бъде забелязан Създателят на подобен огромен дворец!

    И още, колко голяма тъпота е да отричаш съществуването на слънцето в средата на деня, в неговия зенит, по времето, когато се вижда блясъкът на лъчите му и отражението на светлината му по пяната и по капчиците на морето, по лъскавите предмети на сушата, по искрящите кристалчета на снега, защото да отречеш и да отхвърлиш при това положение единственото слънце означава задължително да приемеш наличието на множество реални и самостойни малки слънца, толкова на брой, колкото са капките, мехурчетата и балончетата на пяната в морето, и колкото са кристалчетата на снега.

    Както е тъпота да се приеме, че във всеки отделен елемент, и дори в някакъв единичен атом, се съдържа велико слънце, така е още по-страшна и несъмнена заблуда, и нещо повече – лудост и безумие, – да не се вярва в Преславния Творец, да се отхвърлят атрибутите на Неговото съвършенство въпреки че се вижда колко вселената е организирана, с каква мъдрост и последователност всеки момент създанията се сменяват и идват едно след друго, как се обновяват с хармония и ред по всяко време. Защото тогава би трябвало да се приеме, че всяко отделно нещо и дори всеки атом притежава абсолютна божественост.

    Всяка от частиците на атмосферата например може да влезе и да върши работата си във всеки цвят, във всеки плод, във всеки лист. Ако този атом не е управляван и не се подчинява на команда, той би трябвало да притежава знание за формите, образите, състава и структурата на всяко нещо, в което влиза, тоест да има всеобхватно знание и могъщество, за да е способен на това.

    Всяка от частиците на пръстта например може да бъде причина за възникване на семената и за израстване на различните им видове. Ако те не са управлявани и не се подчиняват на команда, би трябвало да притежават толкова инструменти и органи, колкото са видовете треви и дървета, или да са дарени с такава мощ и майсторство, че да познават всички форми на строежа им и да ги възпроизвеждат, както и всичките им разновидности, и да ги създават.

    По този начин може да се направи паралел с всички съществуващи неща, за да се разбере, че всяко от тях съдържа ясни и красноречиви доказателства за еднобожието.

    Да, сътворяването на всяко нещо от едно единствено нещо и сътворяването на едно единствено нещо от всяко нещо е специфична способност на Твореца на всяко нещо.

    Нека разсъдим и размислим над следните Слова на Всевишния:

    وَاِنْ مِنْ شَىْءٍ اِلَّا يُسَبِّحُ بِحَمْدِه۪

    “И няма нещо, което да не прославя Неговата възхвала.” (17: 44)

    И нека осъзнаем, че ако не вярваме в единия и единосъщия Бог, това изисква да вярваме в толкова много богове, колкото са създанията по света!

    Второ указанне

    В предходната история бе споменат знатен пратеник и се каза, че който не е сляп, разбира, като види отличията му, че той е велика личност, подчиняваща се единствено на волята на Владетеля, и е подвластен на Него доверен управител. Това е най-великият ни Пратеник, Аллах да го благослови и с мир да го дари.

    Да, подобна вселена-шедьовър и нейният пресвят Творец би трябвало да имат подобен благороден Пратеник, както и слънцето би трябвало да има ярка светлина. Защото както и слънцето не би могло да не излъчва светлина, така и божествеността не би могла да не се изявява, като изпраща знатни пратеници, мир на тях.

    Възможно ли е пределно съвършена красота да не желае да изяви себе си чрез средство и водач, който да носи знание за нея?

    Възможно ли е пределно красиво съвършенство да не иска да се разкрие чрез посредник, който да привлече погледите към нея?

    Hли е възможно цялостна власт на всеобхватно господство да не иска да обяви своята единственост и вечност на различните равнища чрез пратеник с две крила? Тоест с две качества: качеството на цялостното подчинение пред Бога - той представя равнищата на творенията пред Господното присъствие, и качеството на посланичеството и близостта до Него – той е пратеник на Пречистия до всички светове.

    Hли е възможно някой, който притежава абсолютна красота, да не копнее сам да съзре и да покаже на творенията си прелестите и чара на своята хубост в огледала, които я отразяват? Тоест посредством любим пратеник. Той е любим заради обичта си към Пречистия Аллах, на Когото всеотдайно служи, и е любим Пратеник, защото кара творенията да обичат Пречистия Аллах, като изявява красотата на Неговите имена.

    Hли е възможно някой, който притежава съкровищници, препълнени с най-скъпоценни, чудни и изумителни неща, да не желае да изяви скритото си съвършенство и да не иска да го изложи на показ пред погледите на всички творения и да го разкрие пред очите им чрез някой, който умело го представя, обявява и описва?

    Hли е възможно Онзи, Който е разхубавил вселената с творения, изразяващи съвършенството на Най-прекрасните Му имена, превърнал я е във великолепен дворец, декорирал я е с шедьоврите на удивителното Си майсторство и я е показал пред погледите, после да не възложи на някой пътеводител и учител задачата да я разяснява.

    Hли е възможно Владетелят на тази вселена да не разкрие чрез пратеник каква е целта на промените в нея и какви намерения се преследват с този загадъчен талисман? H да не отговори чрез него на тайните на трите трудни за създанията въпроса: откъде идват? къде отиват? кои са те?

    Или е възможно Творецът – Носителят на величието, Който чрез тези красиви творения е дал знание за Себе Си на одушевените създания и ги е накарал да ги обикнат чрез скъпите Си дарове, да не им разясни чрез Негов Пратеник какво желае от тях и какво Го удовлетворява пред тези огромни дарове.

    Или е възможно Творецът, Който е подложил на изпитание човешкия вид чрез промените в чувствата и посоките, и го е подготвил да има способност за цялостно и пълно богослужене, да не изиска представителите на този вид да насочат погледи от множествеността към единството чрез изпратен от Него ръководител.

    Съществуват и много други аргументи в допълнение към вече споменатите и всички те са категорични доказателства, които разясняват функциите и задачите на пророчеството и разкриват, че божествеността винаги се нуждае от посланик.

    И така, появил ли се е на света някой по-достоен и повече съчетаващ споменатите качества и функции от хашимита Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари? Или има някой, на когото повече подобава положението на пратеник и задачата на вестител? Дали времето е изявило някой по-подходящ от него? Никак! И пак никак! Той стои пред всички пратеници, радост е за всички светци, владетел на всички наставници, връх на всички избраници и приближени до Бога,

    творец на хиляди чудеса като разцепването на луната и извирането на вода между благородните му пръсти наред с безбройните знамения и доказателства за неговото пророчество. Заслужилите и учени хора са единодушни в това наред с Великия Коран, който е море на истините и е най-голямото чудо, защото, подобно на яркото слънце, е категорично доказателство за истинността на пророческата мисия. В Послания от светлина (Рисале-и Нур) и особено в Двадесет и nето слово аргументирахме красноречието на Корана в близо четиридесет аспекта.

    Tрето указанне

    На никого не ще хрумне да изрече: "Какво значение и каква стойност има дребното човешко създание, след като ще дойде краят на великия земен свят и ще се разтвори друг, за да се направи равносметка на делата му! Защото въпреки че е твърде малък, човекът стои начело на създанията поради притежаваната от него комплексна и всеобхватна природа. Той е техен ръководител, глашатай, зовящ към Аллах и Неговата божественост, представител и изявител на цялостното и всеобхватно богослужене. Именно затова значението му е от изключителна важност.

    На никого не ще хрумне също: "Как може човекът да бъде осъден на вечно мъчение, след като животът му е твърде кратък?" Защото неверието е най-голям грях и безгранично престъпление. То низвергва до бездната на празнотата създанията, чиято стойност и положение са равностойни на тези на вечните Божии писания, и внушава илюзията, че сътворяването им е безцелно. Това е явно презрително отношение към всички създания и е отхвърляне на видимите светлини на всички Най-прекрасни имена, отхвърляне на следите им у създанията, и оттук е опровергаване на безбройните аргументи, сочещи истината за наличието на действителната същност на Пречистия и Всевишния. Всичко това е безгранично престъпление и като такова то изисква неограничено наказание.

    Четвърто указанне

    Чрез дванадесетте аспекта на горния разказ видяхме, че по никакъв начин не е възможно велик владетел, който притежава временно царство, сякаш странноприемница, да няма друго, вечно и трайно царство, подобаващо на неговото величие и грандиозност, на положението на върховната му власт. Също така по никакъв начин не е възможно Безсмъртният Творец, Преславния, да не създаде траен свят, след като е сътворил този мимолетен свят. Не е възможно и Вечният Създател да е сътворил този шедьовър – изчезващата вселена, а да не създаде друга – трайна и безсмъртна. И не е възможно Премъдрият, Всемогъщият, Милостивият Творец да е създал този свят, който е сякаш всеобща изложба, опитно поле и временна нива, да не сътвори после отвъдния дом, разкриващ целите на настоящия и изявяващ умисъла за неговото съществуване.

    В тази истина може да се навлезе през дванадесет врати, които се отключват с дванадесет истини. Ще започнем с най-кратките и най-елементарните.

    ПЪРВА ИСТИНА

    Вратата на господството и властта – 
изява на името Господа (ар-раб)

    Нима е възможно Онзи, Който има господстващо положение и божествена власт, и е създал подобна вселена-шедьовър с възвишени цели и велики намерения, изявявайки Своето съвършенство, да не възнагради после вярващите, които са приели с вяра и богослужене тези цели и намерения, и да не накаже заблудените, които са ги отхвърлили с отричане и презрение?

    ВТОРА ИСТИНА

    Вратата на щедростта и милосърдието – 
изява на имената Прещедрия (ал-керим) 
и Милосърдния (ар-рахим)

    Възможно ли е Господът и Владетелят на този свят, Който проявява в дейността Си безгранична щедрост, безгранично милосърдие, безгранична мощ и безгранична ревност, да не определи за добротворстващите награда, която съответства на Неговата щедрост и милосърдие, и да не утвърди за злосторниците наказание, което отговаря на Неговата мощ и ревност?

    Ако човек се взре в хода на събитията, като започне от най-слабото и най-безпомощно живо създание([6]), и стигне до най-силното, ще открие, че всяко от тях получава препитание отвсякъде и дори Преславният дарява най-слабите и най-безпомощните с най-прекрасната и най-хубавата храна, и подпомага болните с лек, който ги изцерява. Така до безкрай се удовлетворяват потребностите на всеки нуждаещ се. Това великолепно щедро гостоприемство, трайно обилие и възвишено великодушие ни сочи ясно, че именно вечна щедра ръка действа и управлява нещата.

    Например когато всички дървета се обличат в одежди, сякаш са райски деви в зелена коприна, гиздят се с красиви скъпоценни цветове по тях и с прелестни плодове, поставят се в наша услуга с разнообразната си продукция от найвеликолепните и най-благите плодове в краищата на клоните си – нежните им ръце. По същия начин имаме възможност да събираме сладък, целебен за хората мед от насекоми с жило, да се обличаме в най-красивите и най-меките дрехи, изтъкани от насекоми без ръце, и се трупа за нас съкровище от велико милосърдие в твърде малко зрънце. Всичко това ясно ни показва изключително красива щедрост и изключително ласкава милост.

    И така, стремежът на всички творения, на малки и големи, с изключение на човека и на дивите животни, да изпълняват функциите си с пълен ред и съвършена точност, като се започне от слънцето, луната и земята и се стигне до найдребното създание, без никое да надхвърли и с един милиметър своите граници в рамките на пълно послушание и цялостно подчинение, изпълнени с велико страхопочитание... Всичко това разкрива, че тези творения се задвижват и се спират единствено по повеля на Великия, Носителя на мощта и славата.

    Изпълнената с жал и милосърдие грижа на майките за слабите им и безпомощни рожби([7]), независимо дали са растения, животни или хора, и кърменето им с великолепната пивка храна – млякото – показва грандиозността на Божиите проявления и широтата на универсалното милосърдие.

    Господарят и Управителят на този свят притежава такава всеобхватна щедрост и безкрайно милосърдие, абсолютна слава и мощ – а те изискват да се възпитават пренебрежителните, и абсолютната всеобхватна щедрост предполага безгранично гостоприемство, и милосърдието, което обхваща всяко нещо, налага подобаващо му добротворство. Но в чезнещия свят и в краткия живот се реализира само твърде нищожна част от всичко това и тя е като капка в морето.

    Докато това е така, би трябвало да съществува блажен дом, който е достоен за подобна универсална щедрост и се намира в хармония с всеобхватното милосърдие. Иначе е необходимо да се отрече видимото за нас състрадание, а това би било подобно на отричането на слънцето, след като светлината му изпълва деня. И поне- 
же безследното изчезване изисква да се отхвърли истината за наличие на милосърдие в битието, това става, като състраданието се заменя с беда, любовта – с гняв, благодеянието – с отмъщение, сладостта – с болка, а похвалният разум се превръща в злополучна даденост.

    Би трябвало да има и дом за възмездие, който да съответства на Божията слава и мощ и да бъде в хармония с тях, защото често угнетителят запазва своето могъщество, а угнетеният - своята принизеност и покорство, после отпътуват в съответното си положение, без да получат нито наказание, нито възмездие.

    Следователно не става дума за никакъв пропуск въпреки че нещата са оставени за върховен съд. Въпросът не е бил и не ще бъде пренебрегнат, а наказанието навярно само е отсрочено в земния живот. Фактът, че през отминалите векове метежни и бунтовни народи са сполетявани от мъчение, ни разкрива, че човек не е оставен без юзди, на свобода, да му диктуват страстите, ае винаги изложен на ударите на Носителя на могъществото и величието.

    Да, ако човекът, който единствен измежду всички творения е обвързан с велики задачи и е снабден с цялостни природни способности, не е узнал своя Господ чрез вярата, след като Преславния му е дал знание за Себе Си чрез Своите шедьоври - прецизно организираните Си творения... Ако не е спечелил любовта Му чрез доближаване до Него посредством богослуженето, след като Той му е вдъхнал любов към Себе Си и му е дал знание за личността Си чрез сътворените за хората разнообразни красиви плодове, сочещи всеобхватното Му милосърдие... Ако не се е отнесъл към Него с почитта и благоговението, подобаващи на признателността и прославата, след като Той му е разкрил Своята любов и милосърдие чрез многото Си дарове... Да, ако този човек не е узнал така своя Господ, как ще бъде оставен той без последствия и без възмездие, и без Носителят на могъществото и величието да е приготвил за него дом за наказание?

    И възможно ли е този милосърден Господ да не дари дом за награда и вечно блаженство на онези вярващи, които са възприели даденото им от Него знание и са Го познали чрез вярата, откликнали са на внушената им от Него любов и са Го обикнали чрез богослуженето, оценили са милосърдието Му към тях и се отнасят към Него с почит и благоговение чрез признателността.

    ТРЕТА ИСТИНА

    Вратата на мъдростта и справедливостта – 
изява на имената Премъдрия (ал-каким) и 
Пресправедливия (ал-адил)

    Възможно ли е([8]) Творецът, Носителят на величието, Който разкрива властта на Своето осподство, като управлява законите на битието в диапазона от атомите до планетите и прави това с изключителна мъдрост и невероятен ред, с пределна справедливост и мярка, да не се отнесе добре към онези, които търсят защита от Неговото господство и се подчиняват на Неговата мъдрост и справедливост, и да не накаже онези, които чрез своето неверие и произвол се възпротивяват на тази мъдрост и справедливост?

    След като човек не получава в този мимолетен земен живот заслужената си награда или наказание по начин, подобаващ на Божията мъдрост и справедливост, освен в редки случаи, и присъдата се отлага – повечето заблудени си отиват, без да ги е сполетяло възмездието им, и повечето напътени си заминават, без да са удостоени с благодатта си, тогава би трябвало въпросът да се реши от справедлив съд и да приключи със среща, водеща към най-великото блаженство.

    Да, напълно е ясно, че Онзи, Който се разпорежда във вселената, прави това с абсолютна мъдрост. Нима искаш доказателство? Виж как Преславния се грижи за облагите и ползите във всяко нещо! Нима не забелязваш, че във всички органи на човешкото тяло - в костите, вените и дори в телесните клетки, във всяка негова част и навсякъде в него, се съблюдават различни ползи и мъдрости, и нещо повече – в телесните органи се съдържат толкова облаги и тайни, колкото плодове ражда едно дърво? Всичко това сочи, че нещата се управляват от ръката на абсолютна мъдрост.

    Същата истина се доказва от наличието на безупречна координация и на съвършен ред при създаването на всяко нещо.

    Наистина, да се вложи прецизната програма на красиво цвете в малкото му семенце, да се напише с калема на съдбата цяла книга за делата на огромно дърво в дребното му зрънце, да се кодират в него историята на живота му и индексът на съставните му елементи, това ни показва ясно, че нещата се управляват от абсолютна мъдрост.

    И така, наличието на прелестно изкуство и на изключителна красота в създаването на всяко нещо разкрива, че тези шедьоври са произведения на абсолютно премъдър Творец.

    Наистина, да се вмести в дребното човешко тяло индексът на всички създания, да се вложат в него всички ключове за съкровищниците на милосърдието и всички огледала на Най-прекрасните имена, това сочи наличие на върховната мъдрост в неповторимото майсторство.

    Възможно ли е подобна мъдрост, властваща над такива Господни работи и дела, да не прояви добро отношение към онези, които са потърсили защита под крилото й и са й се подчинили чрез вярата? Възможно ли е да не ги удостои с вечна и несекваща награда?

    Искаш ли аргумент, че делата се извършват въз основа на справедливост и мярка? Фактът, че на всяко нещо се дарява съществуване с чувствителни мерки и специфични везни, облича се в определена форма и се поставя на съответното му място, ясно разкрива, че нещата се подчиняват на абсолютна справедливост и балансираност.

    Така и фактът, че на всяко нещо се предоставят правата, които то заслужава според своите способности и дарби, тоест му се дава всичко необходимо и наложително за неговото съществуване и се снабдява с всичко нужно за по-добър живот, е доказателство, че светът се управлява от ръката на абсолютна справедливост.

    Възможно ли е тогава тази справедливост и тази мъдрост да пренебрегнат най-голямата потребност – нуждата от безсмъртие на най-издигнатото творение – човека, след като откликват на най-малката потребност на най-слабото създание? Възможно ли е те да отхвърлят найважната молба на човека и най-великото му желание, да не защитят честта на Господството (рубубия) и да пропуснат да откликнат на онова, на което Божиите раби имат право?

    Но човекът, който води кратко съществуване в този мимолетен свят, не получава и не ще получи наистина подобна справедливост. Тя се отлага за върховен съд, където действителната справедливост налага този малък човек да получи наградата или наказанието си не въз основа на своята нищожност, а въз основа на това, колко голям е грехът му, колко значима е природата му и колко велика е мисията му.

    Понеже преходният земен свят е твърде далеч от вероятността да бъде място за изява на подобна справедливост и мъдрост по отношение на човека, който е създаден за вечен живот, би трябвало да има вечен рай и пребъдващ ад под властта на Справедливия, Великия, Носителя на красотата, Премъдрия, Красивия, Носителя на величието.

    ЧЕТВЪРТА ИСТИНА

    Вратата на щедростта н красотата – изява на имената Великодушния (ал-джауад) н Красивия (ал-джамил)

    Възможно ли е абсолютна щедрост и великодушие, неизчерпаемо богатство, несекваща съкровищница, вечна и безподобна красота, пребъдващо съвършенство без недостатък да не изискат създаването на блажен дом и гостоприемно място, където да бъдат увековечени нуждаещите се от щедростта и благодарните за нея, 
копнеещите за красотата и възхитените от нея?

    Украсяването на лицето на света с прелестните и изящни произведения, превръщането на слънцето в светилник, на луната – в сияние, на земната повърхност – в трапеза за даровете, изпълването с вкусни и разнообразни храни, участта на дърветата да станат съдове и блюда, които подновяват съдържанието си неведнъж всеки сезон - всичко това разкрива безкрайна щедрост и великодушие.

    Би трябвало подобна абсолютна щедрост и великодушие, подобни неизчерпаеми съкровищници, подобно всеобхватно милосърдие да имат дом за постоянно гостоприемство и място за вечно блаженство, където душата да разполага с каквото поиска и очите да се наслаждават. Те категорично изискват блаженстващите в този дом да бъдат увековечени и да останат неотлъчно с това щастие, за да се отдалечат от изчезването и раздялата, понеже както изчезването на сладостта е болка, така и изчезването на болката е сладост. Подобна щедрост решително отхвърля причиняването на страдания.

    С други думи, наложително е наличието на вечен рай и обезсмъртяването в него на нуждаещите се, защото абсолютната щедрост и великодушие изискват абсолютно добротворство и благодетелност. Безкрайното добротворство и благодетелност налагат безкрайно задоволство и признателност, а то от своя страна изисква щастието на онзи, който заслужава добро отношение, да продължи вечно, за да разкрива благодарността и признателността си чрез своето задоволство пред постоянното обилие. Иначе незначителната сладост, вгорчавана от изчезване и раздяла и вкусвана в кратък период, не би могла да се намира в хармония със смисъла на тази щедрост и великодушие.

    Виж също различните кътчета на света, всяко от които е сякаш изложба и представя картини на Божието изкуство! Разсъди над Господните известия([9]), носени от растенията и животните по земната повърхност! Вслушай се в глашатаите, водещи към прелестите на Господството (рубубия) – пророците, мир на тях, и благочестивите светци, как всички те сочат на хората правия път, като им показват и разпространяват уникалното майсторство на Твореца, Носителя на величието, и насочват вниманието им към него, за да съзерцават съвършенството на Hеговото изкуство.

    Следователно Създателят на този свят притежава велико свръхсъвършенство, пораждащо възхита, но скрито и тайно. Затова Той иска да го покаже чрез Своите шедьоври. Скритото съвършенство, лишено от недостатък, трябва да се изяви пред творения, които го виждат, оценяват, възхваляват и се възхищават от него. Трайното съвършенство изисква вечно да се разкрива, а това на свой ред налага трайно присъствие на онези, които възхваляват и се възхищават, защото стойността на съвършенството се принизява в очите на възхитения, чийто живот не пребъдва([10]).

    Както дневната светлина сочи, че слънцето съществува, така и удивителните шедьоври – прецизните и превъзходни създания, разпространени във вселената, показват ясно прелестите на духовната красота, която е безподобна, и разкриват също изяществото на скритата хубост, която е неповторима([11]). Проявлението на тази ярка и пречиста хубост и на тази блестяща и свята красота указва на множество скрити съкровища, вложени в Пай-красивите имена и дори във всяко едно от тях.

    Както тази извисена скрита безподобна красота изисква да види прелестите си в отразяващо я огледало и да съзре ценностите на хубостта си и измеренията на красотата си в одухотворено и копнеещо за нея огледало, така тя желае да се разкрие и прояви, за да види любимата си красота също и с чужди очи.

    C други думи, налага се собствената красота да бъде погледната в две посоки.

    Първата е съзерцаване от страна на самата красота в различни и многообразни огледала.

    Втората е съзерцаване на красотата с очите на влюбени, възхитени и очаровани зрители.

    Иначе казано, красотата и хубостта предполагат наличие на зрение и желание за изява – да виждат и да бъдат виждани, а това от своя страна изисква наличие на влюбени, възхитени и очаровани зрители. След като красотата и хубостта са вечни и пребъдват, тогава и онези, които ги наблюдават, би трябвало да бъдат безсмъртни и да съществуват вовеки.

    Трайната красота не се удовлетворява да я съзерцават тленни и изчезващи влюбени. Още щом си представи своята смърт, съзерцателят, който чувства, че ще изчезне и се е самоосъдил на невъзвращенство в живота, ще мрази вместо да обича, ще презира вместо да се възхищава, ще пренебрегва вместо да уважава. Защото както е враждебен към непознатото, егоистът е враждебен и към недостъпното за него. Той спотаява вражда и омраза и отрича красотата, която трябва да бъде възприемана с подобаващото отношение – безгранична любов, безпределен копнеж и безкрайна възхита. Оттук разбираме тайната на това, защо неверникът е враг на Пречистия и Bсевишния Аллах.

    Свидетели сме как всеки индивид отпътува и се скрива в тази странноприемница – земния дом, без да се наслади на благодеянията на щедростта освен незначително малко, само колкото да му се отвори апетит, и без да види сиянието на красотата и съвършенството, освен колкото да я зърне за кратък миг. След като тази щедрост в безграничното даряване, тази хубост в безподобната красота и това безпорочно съвършенство изискват благодарните да бъдат вечни и очарованите влюбени да останат безсмъртни,

    тогава пътуването е отправено към нетленни паркове и трайни гледки.

    Накратко, както този свят със своите създания дава категоричен и неоспорим аргумент за съществуването на прещедрия си Творец, Носителя на величието, така и свещените атрибути и Най-прекрасните имена на Него, Пречистия, аргументират, разкриват и дори налагат без съмнение съществуването на отвъдния дом.

    ПЕТА ИСТИНА

    Вратата на сьстраданието и богослужене-го от страна на Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари

    изява на имената Откликващия (ал-муд-жиб) и Милостивия (ар-рахим)

    Възможно ли е Господ, носител на всеобхватно милосърдие и безкрайно състрадание, Който забелязва и най-съкровената потребност на най-дребното създание, оказва му неоценима подкрепа с безгранична жалост и неизчерпаемо милосърдие, чува и най-тихия шепот на найскришното същество и го подпомага, и откликва на всеки зов, и изречен, и безмълвен... Възможно ли е този откликващ, милосърден Господ да не удовлетвори най-значимата потребност на най-великия от Своите раби([12]) и на най-любимото Cи творение, и да не му помогне в онова, за което Го моли?

    Отглеждането с добрина на малките и слаби животни, изхранването им с явна лекота и нежност, ни показва, че Владетелят на тези създания ги управлява чрез господство (рубубия), което се характеризира с безгранично милосърдие. Логично ли е това господство, отличаващо се със съвършена жалост и състрадание, да не отговори на най-красивия зов, отправен от найдоброто творение?

    Пека повторя разяснението на тази истина, както я осветлих в Деветнадесето слово.

    Приятелю, който ме слушаш заедно с душата ми, в разказаната там история споменах за събрано множество на остров, където знатен пратеник произнася реч. Историята посочва следната истина. Ела да се освободим от оковите на времето, да се върнем мислено към епохата на пророчеството, да се отправим въображаемо към Арабския полуостров, за да се ощастливим с посещение на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, докато изпълнява задълженията си с всеотдайно богослужене. Виж как поражда блаженство по причина на посланието и напътствието, които е донесъл! Той със своята молитва и богослужене е мотивът за създаването на блаженството и сътворяването на Рая.

    Виж към какво призовава този благороден Пророк! Той призовава към вечното щастие в огромна и всеобхватна молитва, във всепоглъщащо и извисено богослужене, и сякаш целият Арабски полуостров и дори цялата земя отслужват молитва заедно с него и смирено отправят зов към Аллах заедно с неговия прекрасен зов! Така е, защото неговото служене обхваща това на цялата му общност от негови последователи, а също – чрез тайнството на съответствието в първоосновите - включва в себе си тайната на богослуженето на всички пророци, мир на тях.

    Той стои начело на върховна молитва, на всяка молитва, и отправя смирен зов – колко нежен зов у такова велико създание!, – сякаш озарените от светлината на вярата – от Адам, мир нему, до днес и чак до Деня на възкресението - го следват и изричат амин! след молитвата му([13]).

    Виж как той зове Аллах за универсална потребност, каквато е потребността от вечност и безсмъртие! B този зов не участват заедно с него само жителите на земята, но също и обитате 
ите на небесата и дори всички създания. Те мълчаливо изричат: "Aмин, о, Aллах, амин! Откликни, Господи наш, на зова му! Hие като него се стремим да се доближим до Теб и смирено Те умоляваме!"

    И пак виж как той проси за щастие и вечност с цялата си нежност и тъга, с цялата си обич илюбов, с целия си копнеж и настойчивост, с цялото си смирение и надежда, натъжава цялата вселена, разплаква я и я прави съпричастна към зова!

    И пак виж и разсъди! Той отправя зов, молейки за щастие с велико намерение, с висока цел. Mоли за него, за да може човекът и всички творения да бъдат спасени от низвергването в бездната на най-долните измежду най-ниско падналите – от абсолютното изчезване, от изгубването и пустотата, – и да бъдат издигнати до най-стремителните висини – до върховете, до вечността, до обвързването със задължения и поемането на отговорности, за да бъдат достойни за тях и да се издигнат до степента на безсмъртни Божии писания.

    Виж го как търси подкрепа, като зове за помощ разплакан, смирено умолява от дълбините на сърцето си, с настойчива богоугодност! И сякаш кара да го чуят всички създания и дори небесата, и Божият престол, да тръпнат от любов и копнеж по неговия зов, да повтарят: "Амин, о, Аллах, амин!([14])"

    И виж, че той проси блаженство и пребъдване вовеки и умолява за тях всемогъщ, всечуващ, прещедър и всезнаещ, всезрящ, милосърден, Който вижда и чува най-скритата потребност на най-слабото творение, обхваща го със Своето милосърдие и му откликва, дори ако зовът е безмълвен.

    Да, Той му отговаря с проницателност и милосърдие и го подпомага с мъдрост, което отхвърля всякакво съмнение, че тази превъзходна грижа идва не от друг, а само от всечуващ, всевиждащ, и че това прецизно управление не произтича от друг, а само от прещедър, милосърден.

    Да, Онзи, Който ръководи всички синове на Адам на тази земя, насочвайки се към Най-великия трон, вдигнал ръце, отправящ зов, който обхваща истината за Мухаммедовото богослужене, а то е синтезът на богослуженето от страна на човечеството... Да видим какво желае. Какво желае честта на човечеството, гордостта на вселената, уникалността във всички времена и сред всички създания. Да се вслушаме в него. Той моли за вечното щастие за себе си и за своята общност, моли за безсмъртието в Дома на пребъдването, моли за Рая и неговото блаженство. Да, моли и проси за тях заедно с Божиите имена, изявяващи се с красотата си в създанията-огледала. Както виждаш, моли Пай-прекрасните имена за застъпничество.

    Как мислиш, ако нямаше безброй и безчет причини и аргументи, налагащи съществуването на Рая, една молитва от този знатен Пророк, Аллах да го благослови и с мир да го дари, не би ли била достатъчна причина за създаването на Рая([15]), след като това е толкова лесно за всемогъществото на нашия Творец, колкото е лесно да се възстанови животът на земята през дните на пролетта?

    Да, как ще е трудно създаването на Рая за Онзи, Който е превърнал земната повърхност напролет в пример за Насъбирането (хашр)!

    Както посланието на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е станало причина за създаването на този свят на изпитания и се е превърнало в разяснение и разкриване на тайната на изказването:

    لَوْلَاكَ لَوْلَاكَ لَمَا خَلَقْتُ الْاَفْلَاكَ

    "Ако не бе ти, ако не бе ти, не бих сътворил небесните орбити!"

    Неговото богослужене е станало също причина за сътворяването на блажения вечен дом.

    Възможно ли е – как мислиш? – изумителната за ума подреденост на света-шедьовър, виртуозното майсторство и красотата на цялостното господство (хашр) в рамките на всеобхватното милосърдие да приемат ужасно безобразие, противен гнет и ширещ се хаос, като не откликнат на зова на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Нима ще се пренебрегне и не ще се реализира най-важното и найнасъщното от всички желания, след като се обръща изключително внимание и на най-елементарното и дребно желание, и се чува и най-слабият и най-тихият гласец, и се удовлетворява нуждата на всеки нуждаещ се! Не и пак не! Хиляди пъти не! Подобна красота отхвърля всякаква уродливост и никога не ще погрознее([16])!

    Следователно чрез своето богослужене Пратеникът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, отваря вратата на отвъдното, както чрез посланието си отваря вратата на земния свят.

    عَلَيْهِ صَلَوَاتُ الرَّحْمٰنِ مِلْءَ الدُّنْيَا وَدَارِ الْجِنَانِ

    اَللّٰهُمَّ صَلِّ وَسَلِّمْ عَلٰى عَبْدِكَ وَرَسُولِكَ ذٰلِكَ الْحَبِيبِ الَّذِي هُوَ سَيِّدُ الْكَوْنَيْنِ وَفَخْرُ الْعَالَمَيْنِ وَحَيَاةُ الدّٰارَيْنِ

    وَوَسِيلَةُ السَّعَادَتَيْنِ وَذُو الْجَنَاحَيْنِ وَرَسُولُ الثَّقَلَيْنِ وَعَلٰى آلِهِ وَصَحْبِهِ اَجْمَعِينَ

    وَعَلٰى اِخْوٰانِهِ مِنَ النَّبِيِّينَ وَالْمُرْسَلِينَ آمِينَ

    Благословите на Всемилостивия да бъдат над него, колкото е цялата земя и Домът с Градините!

    O, Аллах, благослови и с мир дари Своя раб и Пратеник, онзи любим, който е Господарят на двете вселени, Гордостта на двата свята, Жи-вотьт на двата Дома, Средството за пости-гането на двете блаженства, Носителя на две-те крила, ратеника при хората и джиновете- и него, и рода му, и всичките му сподвижни-ци, и сьбратята му измежду пророците и пра-тениците! Амин!

    ШECTA ИCTИИA

    Вратата на величието и вечността – изява на имената Преславния (ал-джалил) и Пребъдващия (ал-баки)

    Възможно ли е велик владетел, който управлява и подчинява творенията, като се започне от слънцата и се стигне до дърветата, атомите и още по-дребните частици, и сякаш те са мобилизирани войници, да допусне пропуск и да не разпростре властта си над тленни клетници, прекарващи мимолетен живот в земната странноприемница, и да не създаде за тях високо вечно средище и център на велико и пребъдващо господство (рубубия).

    Всичко, което наблюдаваме в тази вселена – грандиозните и колосални процеси като смяната на сезоните, великите действия като управлението на небесните тела, удивителното впрягане в работа като например превръщането на земята в постеля и на слънцето в светилник, обширните преобразувания като съживяването и разкрасяването на земята след пресъхването и умирането ... Всичко това красноречиво ни разкрива, че зад воала съществува грандиозно и велико господство (рубубия), което управлява и доминира с могъщата си власт. Подобно Господно царство изисква наличие на поданици, които подобават, и на проявления, които съответстват.

    B същото време виждаме, че Божиите поданици и раби, които се отличават с найдобрите и най-съвкупните черти, се събират за кратко и прекарват известно време в земната странноприемница, която всекидневно се напълва и изпразва, а и поданиците остават там само колкото да изпълнят задачите си в това поприще на изпитания. И то се променя всеки час. Поданиците спират за броени минути, за да видят изложените по витрините на този пазар – света – образци на скъпоценните дарове на Твореца, Посителя на величието, оглеждат с очи на купувачи стоките – шедьоври на Преславния в тази огромна изложба. После те се изгубват, както и самата изложба се обновява и променя всяка година. Който отпътува, не се завръща. И новодошлият ще си отиде.

    Това положение ясно и категорично разкрива, че отвъд тленната странноприемница, зад променящото се поле, след обновяващата се изложба съществуват вечни дворци, които подхождат на безсмъртната власт, нерушими жилища с градини, хранилища, пълни с чистите и извисени първоизвори на земните образци. Усилията и трудът тук са само за постигане на онова, което се намира там. Служенето тук е само за да се получи въздаянието там. Всеки в зависимост от своите способности и положени старания би могъл да постигне обилно щастие, ако преди това не го изгуби.

    Да, абсурд е подобна вечна власт да се ограничи в рамките на тленните и жалки създания.

    Погледни сега тази истина през телескопа на един пример. Представи си, че вървиш по някакъв път и виждаш пищен хотел, който велик цар е построил за гостите си. Той е похарчил огромни суми за разкрасяването и декорирането му, но посетителите се любуват съвсем малко на прелестите и вкусват най-незначителния дял от блаженствата, защото остават за кратко и по тази причина напускат хотела, без да утолят глада и жаждата си. Hо те запечатват образите на нещата в хотела чрез наличните си фотокамери. Така постъпват и служителите, и работниците на собственика, които точно и достоверно заснемат и записват движенията и бездействието на гостите. И ето че виждаш царят всекидневно да разрушава скъпоценните украшения и да ги обновява с други за новите гости. Нима след всичко това у теб е останало някакво съмнение, че онзи, който е построил хотела насред пътя, притежава високи вечни дворци и разполага с несекващи обилни съкровища, и че се отличава с трайна и неизчерпаема щедрост, и че проявената от него щедрост в хотела има за цел да възбуди апетита на гостите му към благата, с които разполага, и да съживи и раздвижи у тях желанията за подаръците, които им е приготвил.

    Ако разсъдиш с помощта на този пример върху реалностите на земята-хотел и вникнеш в тях с пълно съзнание, ще разбереш следните девет положения.

    Първо положение

    Ще разбереш, че тази земя, подобна на хотел, не води самостоятелно съществуване и е абсурд да приема своя образ и форма независимо от всичко, сама и заради себе си. Тя не е друго освен странноприемница, която се пълни и изпразва, и е създадено с мъдрост жилище, където престояват и отпътуват керваните от Божии творения.

    Второ положение

    Ще разбереш, че обитателите на този хотел са гости-пътници и че прещедрият им Господ ги зове към Дома на мира.

    Tрето положение

    Ще разбереш, че украсите на този свят не са само за удоволствие и наслада, защото ако ти дадат да вкусиш блаженство за един час, при раздялата с него ще те накарат да усещаш болка дълги часове. Позволяват ти да вкусиш, като възбуждат апетита ти, без да те заситят, защото са краткотрайни или твоят живот е кратък и недостатъчен да се удовлетвориш. Следователно скъпоценната и мимолетна украса служи само за поука([17]), за да се отдава благодарност и да се подбужда към осъзнаване на вечните първоизвори, както и за други възвишени цели.

    Четвърто положение

    Ще разбереш, че земната украса([18]) наподобява образци и копия на блаженствата, струпани за вярващите в Рая при Божието милосърдие.

    Пето положение

    Ще разбереш, че тези тленни произведения не са предназначени да излеят и не са сьтворе-ни, за да бьдат сьзерцавани известно време и после да си отидат без следа, а са насъбрани тук и са заели нужното си място за кратък период, за да придобият образите си, да разкрият значенията си и да бъдат записани резултатите им, както и за да изтъкат за обитателите на Вечността безсмъртни и трайни картини и за да бъдат средоточие на други цели в Света на пребъдването.

    От следния пример става ясно как тези неща не са сътворени за тление, а за да пребъдват вечно, как външното им изчезване е само освобождаване за тях след приключване на задачите им и как нещо умира, от една страна, а пребъдва в много посоки.

    Виж цветето – едно от Словата на Божието могъщество – как ни гледа с усмивка за кратко време, после се скрива зад воала на изчезването. Tо прилича на произнесена от нас дума, която влага в слуха хиляди свои подобия и смисълът остава толкова пъти, колкото са чулите я умове, а после си отива след приключване на мисията си – съобщаване на смисъла. И цветето отпътува, след като запечата видимия си образ в паметта на всеки, който го е съзрял и след като вложи вътрешното си естество в своето семенце. И сякаш всяка памет и всяко семе са фотографски плаки, предназначени да запазят красотата, образа и гиздавата премяна на цветето, и така да увековечат съществуването му.

    Ако творение, което заема едно от най-ниските стъпала на живота, е третирано по подобен начин, за да пребъдва, какво остава за човека – най-високата форма на живот, – който притежава вечен дух. Нима той не ще бъде свързан с безсмъртието и вечността? Ако образът на цъфтящо и плодоносно растение и законът на формирането му, частично сходен с духа, са вечни и се запазват в семената му със съвършен ред в рамките на множество изменения, не става ли ясно колко вечен е човешкият дух и доколко е свързан с вечността? Tа той е закон, повеляван свише, има сияйна чувствителност, притежава извисена същност, носител е на живот, надарен е с комплексни и всеобхватни качества, а е облечен във видимо присъствие!

    Шесто положение

    И ще разбереш, че човек не е оставен без юзвеждане в готовност за идването на новите подвластни "заселници". Това е Господно предупреждение за онези одушевени създания, чиято небрежност ги кара да забравят задълженията си и чието опиянение им пречи да бъдат признателни.

    Седмо положение

    И ще разбереш, че смиртта и изчезването, които поразяват красивите творения от пролет-та и лятото, не са окончателно умиране и уни-щожение завинаги, а това е само прекратяване на функциите и освобождаване от тях след из-пылнението им и приключването им([19]), както и разчистване на терена и опразване на място, за да дойдат новите творения през настьпващата пролет, а сьщо подготовка на условията и привеждане в готовност за идването на новите под-властни "заселници".

    Това е Господно предупреждение за онези одушевени сьздания, чиято небрежност ги кара да забравят задълженията си и чието опиянение им пречи да бьдат признателни.

    Осмо положение

    И ще разбереш, че безсмъртният Създател на този тленен свят владее и друг свят – траен и вековечен. Той внушава на Своите раби копнеж по него и ги води натам.

    Девето положение

    И ще разбереш, че в онзи просторен свят Всемилостивия, Mилосърдния – славно е величието Mу! – ще окаже почит на верните Си раби с нещо невиждано и нечувано, което не е хрумвало на никой човек. В това вярваме.

    CEДMA ИCTИНA

    Вратата на съхраняването н запазването – 
изява на имената Пазителя (ал-кафиз) н Падзорника (ар-ракиб)

    Възможно ли е пазител и надзорник, който съхранява в ред и равновесие всичко на небето и на земята, на сушата и в морето, и влажно, и сухо, и не оставя нито малко, нито голямо, без да го пресметне, възможно ли е Той да не съхранява и да не наблюдава делата на човека – носител на извисена природа, заемащ на земята положение на Божий наместник, натоварен с мисията на Върховната отговорност (ал-аманат ал-кубра)? Възможно ли е Той да не запази делата му, които засягат Божието господство (рубубия), да не ги категоризира чрез равносметка, да не ги премери чрез везната на справедливостта, да не въздаде на съответния извършител подобаваща награда или наказание? Превисоко е Аллах над всичко това!

    Да, Управителят на вселената съхранява всяко нещо в рамките на строг ред и балансираност, а те са проявления на знание и мъдрост, както и на воля и мощ. Виждаме, че никое създание не е било сътворявано и не се сътворява иначе освен с изключителна организираност и отмереност. Забелязваме също, че не само отделните му трансформации в продължение на неговия живот, но и цялата съвкупност от видоизмененията му се подчиняват на стабилен и точен ред.

    И още, прави ни впечатление, че Пазителя, Посителя на величието, запазва образите на всяко нещо, чийто живот изтича с приключването на функциите му и тогава отпътува от видимия свят – запазва ги в съзнанието на живите, което твърде много прилича на Пазения скрижал (ал-лауx ал-маxфуз), и в нещо подобно на идеални огледала. Той записва синтезирана история на всяко творение в семената мy или я гравира в плодовете мy, така че yдължава живота мy и го съхранява във външни и вътрешни огледала. Паметта на човека, плодът на дървото, костилката, семето, зрънцето на цветето – всичко това разкрива колко велика е всеобхватността на запазването.

    Нима не виждаш, че всеки отделен цвят и плод във великата и обширна пролет се запазва, и как всички свитъци, съдържащи специфичните мy действия, се съхраняват, наред с всички закони на строежа мy и модели на формите мy, записани в ограничен брой зрънца? Пастъпва нова пролет и свитъците се размножават съгласно прецизно и съответстващо им изчисление. Ражда се сезон на кипеж и обилие, който се отличава с изключителен ред и мъдрост. Пима това не разкрива колко силно е влиянието на Божието съхранение и надзор и доколко могъща е тяхната всеобхватност?

    След като запазването достига такава степен на съвършенство и yниверсалност по отношение на дребни, временни и обичайни неща, логично ли е да не бъдат съхранявани човешките дела, които дават значими плодове в световете на неведомото, на отвъдното и на дyховете и пред абсолютното Божие господство (рубубия)? Възможно ли е тези дела да бъдат анулирани и да не се запишат? Опазил Бог!

    Да, от изявата по такъв ясен начин на този Божи атрибут – съхраняването – разбираме, че Владетелят на всички творения полага изключителни грижи за регистрирането и запаметяването на всяко нещо, за контролирането на всичко произтичащо в Неговото царство. Той отделя максимално внимание на упражняването на Своята власт и показва удивителна заинтересованост за поддържането на Своето господство (рубубия), така че записва или повелява да се запише и най-дребната случка, и най-незначителното действие, съхранявайки в множество документи всичко, което става във владението Mу.

    Тази пределно обширна и точна памет подсказва, че без съмнение архивите ще бъдат отворени, за да се потърси равносметка за делата, и особено за стореното от човека – това почетено и ценено творение, чиято природа е надарена с велики качества. Би трябвало делата му, които са важни, и постъпките му, които са значими, да бъдат измерени с чувствителна везна и да бъдат подложени на точна равносметка. Свитъците с делата му неизбежно ще бъдат извадени.

    Kак мислиш, логично ли е да се приеме, че този човек ще бъде изоставен, след като е почетен с Божието наместничество и натоварен с Върховната отговорност (ал-аманат ал-куб-ра), и е издигнат до равнището на рьководител и свидетел за всички творения чрез намесата му в богослужебните дела на повечето от тях и боговьзхвалите му чрез обявяването на единосьщието сред многообразието от творения и засвидетелстването на всеохватното Господство (рубубия). Възможно ли е този човек да бъде оставен да отиде в гроба, за да спи в покой, без да го разбудят, за да го питат за малките и голе-мите му дела, без да го поведат кьм Сьбирането, за да се произнесе за него Върховният сьд? Не и пак не!

    И как е възможно този човек да изчезне в нищото, и как е възможно той да се скрие в прьст-та и да се изпльзне от Рьката на Всемогьщия - Носителя на величието, за Чиято колосална моц свидетелстват всички сьбития - чудеса, разкриващи Неговата сила в миналото и подс-казващи какво може да се случи в идните времена([20]), силата, която поражда зимата и пролет-та, сходни с Възкресението и Насьбирането.

    След като на човек не е потърсена заслужената равносметка в земния живот, би трябвало някой ден той да се яви пред върховен съд и да отиде при най-велико щастие.

    OCMA ИСТИНА

    Вратата на обещанието и на заплахата – изява на имената Прекрасния (ал-джамил) и Преславния (ал-джалил)

    Възможно ли е Създателят на тези творения – Абсолютният всесведущ и Абсолютният всемогъщ – да не изпълни обещанието и заплахата, последователно повтаряни на всички пророци, мир на тях, и засвидетелствани единодушно от всички правдиви хора и светци, и така да прояви слабост и невежество? Превисоко е Всевишният Аллах над всичко това! Hе само че всички отправени от Него обещания и заплахи не са никак трудни за изпълнение при мощта Му, но те са лесни и незначителни, както например да се възстановят безбройните творения от предходната в идната пролет - сьщите([21]) или подобни на тях([22]).

    Изпьлнението на обещанието е задължително - и за нас, и за всяко нещо е задължител-но, както и за Неговата господна власт (рубу-бия), за разлика от нарушаването на дадената дума - то противоречи на силата на Неговата мощ и е в разрез с всеобхватността на Неговото знание, доколкото подобно действие не произ-тича от друго освен от невежество и слабост.

    Отричащи човече, знаеш ли колко глупав е извршеният от теб огромен грях с твоето неверие и отхврляне! Ти вярваш на льжливото си вображение, на бълнуващия си ум, на измамната си душа, а смяташ за льжец Онзи, Който въобще не е принуден нито да нарушава обеща-нието Си, нито да го преобрьща, а и това никак не подобава на Неговото величие и мощ. Всич-ки неща и всички наблюдения свилетелстват за Неговата правдивост и истинност. Следовател-но ти извршваш огромно и безгранично пре-стыпление вьпреки че си безкрайно дребен и неизбежно заслужаваш велико вечно наказание. За огромната значимост на извършеното от неверника престъпление свидетелства споменатото в един хадис, че някои обитатели на Ада имат кътник с големината на планина. Ти приличаш на онзи пътник, който си затваря очите пред слънчевата светлина и следва фантазиите на своя разум, а после иска да озари ужасяващия си път със сиянието на въображаема мълния, съществуваща само в неговото съзнание и слаба като блещукане на светулка.

    Всичко, обещано от Пречистия Аллах, Чиито правдиви слова са творенията Mу и Чиито истинни знамения са събитията в света, ще бъде докрай изпълнено. Той ще учреди върховен съд и ще дари велико блаженство.

    ДEВETA ИCTИНA

    Вратата на пораждането на живота и смъртта

    изява на имената Вечноживия (ал-хайи) и Вездесъщия (ал-каййум), Съживяващия (алмухий) и Умърmвяващия (ал-мумиm)

    Възможно ли е Онзи, Който изявява мощта Cи чрез съживяването на огромната земя след нейното умиране и изсъхване, и изпраща повече от триста хиляди вида творения, а изпращането на всеки един от тях е чyдо като сътворяването на човека... Онзи, Който изявява всеобхватността на знанието Си чрез разграничаването на всяка отделна форма при подобно смесване и преплитане... Онзи, Който насочва погледите на всички Свои раби към вечното блаженство с обещанието Си да ги възкреси, споменато във всички Пегови небесни повели... Онзи, Който изявява величието на Своето господство (ðóáóáèÿ), като кара творенията да си сътрyдничат, yправлява ги според Своята заповед и воля, заставяйки отделните индивиди взаимно да се подпомагат... Онзи, Който е придал на човека максимална значимост, като мy е отредил да бъде най-комплексният плод на дървото на творението, най-изящният, най-изтънченият, найнежният, най-откликващият на зова, и мy е подчинил всяко нещо, и го е приел за събеседник... Възможно ли е този Всемогъщ, Милосърден, този Всезнаещ, Премъдър, Който е придал на човека подобно значение, да не издаде повеля за Съдния ден, да не възкреси и да не насъбере Своите раби, или да е неспособен на това, да не My е по силите да разтвори вратите на Върховния съд и да не сътвори Рая и Ада? Превисоко е Аллах над всичко това!

    Да, Господът, Който се разпорежда в този свят – преславно е величието My, – поражда на тази мимолетна тясна земя множество образци, примери и знаци, напомнящи за Най-великото насъбиране (хашр), и прави това във всяка епоха, всяка година, всеки ден. Ето един пример.

    По време на пролетния кипеж Той възкресява и насъбира повече от триста хиляди вида малки и големи растения и животни, съживява корените на дърветата и на тревите, възстановява някои животни в предишния им облик, а други – в подобен на него. Въпреки че материалните различия между безкрайно малките семенца са твърде незначителни, всяко от тях бива възкресявано и съживявано по напълно индивидуален и специфичен начин, с пределна бързина – за шест дни или седмици, – с безгранична лекота и обилие, в съвършен ред и с прецизна точност независимо от смесването и тясното взаимообвързване на видовете. Нима нещо ще е сложно за Извършителя на подобни дела или ще е безсилен да сътвори небесата и земята за шест дена, или не ще може да насъбере хората с единствено протръбяване? Пречист е Аллах от тези характеристики!

    Как мислиш, ако писател чудотворец изпише на един свитък и в рамките на един час триста хиляди книги, като възстанови изличените им и нечетливи букви, без да допусне каквото и да било объркване, грешка или недостатък, при това – с пределна естетика, и ако ти кажеха, че този писател ще напише по памет за една минута авторската си книга, която ти си изпуснал във водата, щеше ли да отхвърлиш това твърдение с думите: "Hе е възможно, не вярвам!"

    Или ако владетел чудотворец само с един знак издига планини и ги руши, променя градове изцяло, превръща морето в суша, за да изяви своята мощ и да стори това да бъде знамение за хората... Докато гледаш тези негови дела, някаква скала се търкулва в долината и затваря пътя за гостите му. Тогава ти казват, че той непременно ще махне скалата оттам и ще я разбие на парчета, колкото и да е голяма, защото е невъзможно да остави гостите си на пътя. Какво бълнуване и каква лудост би било, ако отговориш: "Hе, невъзможно е той да извърши това!"

    Или пък ако някой пълководец е способен да насъбере отново своята армия, която сам е формирал за един ден, и ти кажат, че с едно протръбяване той ще свика всички подразделения и ще се обединят под знамето му всички освободени от служба и разпръснали се, а твоят отговор е: "Hе, не вярвам!"... Подобни думи говорят за налудничаво поведение. И наистина, каква лудост!

    Ако си разбрал горните три примера, помисли за Създателя-ваятел – пречист е Той и всевишен, – Който пише пред погледите ни по найпрекрасния и съвършен начин и с молива на мощта и предопределението твори по земната повърхност, като дава живот на повече от триста хиляди вида, заменяйки бялата страница на зимата с разлистената зеленина на пролетта и лятото. Той ги изписва взаимопроникнати, но без да ги смесва, и прави това едновременно, но без да ги притеснява и обърква, въпреки че се различават един от друг по строеж и форма. Той никога не допуска грешка.

    Как е възможно Пазителя, Премъдрия, Който е вложил програмата и модела на духа на огромното дърво в безкрайно малко зрънце и така го е запазил, да бъде питан как ще запази душите на мъртвите?

    И как е възможно Всемогъщия, Посителя на величието, Който кара земята да се върти с върховна скорост, да бъде питан как ще я отстрани от пътя към отвъдния свят и как ще я разруши?

    И как е възможно Посителя на величието и щедростта, Който е създал атомите от нищото и ги е организирал със заповедта "Бъдете!", и те се подчинили, въплъщавайки се в телата на живите същества, и е формирал от тях внушителни войски, как е възможно Той да бъде питан как ще насъбере с единствено протръбяване тези взаимно опознали се фундаментални атоми и тези основни елементи, обединени под знамето и дисциплината на батальона на тялото?


    Ето, ти виждаш със собствените си очи толкова много образци, примери и знамения на възкресението, сходни с това на пролетното пробуждане. Създателят, пречист е Той и всевишен, ги възпроизвежда отново във всеки сезон и всяка епоха, и дори смяната на деня и нощта и появата и изчезването на тежките облаци са такива модели и подобия на възкресението.

    Ако си представиш самия себе си преди хиляда години например и направиш паралел между двете крила на времето – миналото и бъдещето, ще видиш толкова много образци и варианти на Възкресението, колкото са епохите и дните.

    Ако стигнеш дотам, да отхвърлиш телесното възкресение, въобразявайки си, че то е твърде ирационално, след като си станал свидетел на такъв огромен брой примери и образци за него, ти също ще узнаеш колко глупав е онзи, който го отрича.

    Размисли над онова, което се казва за тази истина в Hай-великата конституция:

    فَانْظُرْ اِلٰٓى آثَارِ رَحْمَتِ اللّٰهِ كَيْفَ يُحْيِي الْاَرْضَ بَعْدَ مَوْتِهَا اِنَّ ذٰلِكَ لَمُحْيِي الْمَوْتٰى وَهُوَ عَلٰى كُلِّ شَىْءٍ قَد۪يرٌ

    “И виж следите от милостта на Аллах! Как съживява земята след нейната смърт! Той е, Който ще съживи мъртвите. Той над всяко нещо има сила.” (30: 50)

    Обобщение: Hе само че нищо не пречи Възкресението да се състои, но и всяко нещо го на 
ага и изисква то да се случи.

    Да, Онзи, Който дава живот на огромната земя – изложба на чудеса – и я умъртвява, сякаш е дребно животинче, и Който я е превърнал в люлка за отдих и в красив кораб за хората и за животните, и е отредил слънцето да бъде светилник и огнище за тази странноприемница, и е сторил движещите се планети и бляскавите звезди да станат летища за ангелите... Господство, което е дотолкова вечно и велико, и управление, което е дотолкова всеобхватно и внушително, не биха се примирили и ограничили в делата на този мимолетен, изчезващ, тленен, скоротечен, нищожен, менлив земен живот.

    Би трябвало да съществува друг, траен, пребъдващ вовеки, велик, колосален, устойчив дом, който да подхожда на Преславния и Той да ни води към усилен труд в името на тези царства и жилища, да ни зове натам и да ни пренася. За това свидетелстват всички хора със сияен дух, с озарено сърце, с бляскав ум, които са проникнали от външното към истината и които са били удостоени с честта да се доближат до Преславния. Tе ни известяват единодушно, че Бог е приготвил награда и възмездие и че е дал категорично обещание и е отправил безпрекословна заплаха.

    Певъзможно е нарушаването на обещанието да подхожда на Пеговото свято величие, защото това е низост и принизяване. А неизпълнението на заплахата произтича от прошка или слабост. B действителност неверието е абсолютен грях([23]), който не заслужава извинение и прошка. Що се отнася до Абсолютния всемогъщ, Той е всесвят, пречист от всякаква слабост.

    Онези, които са ни донесли вести и свидетелства, са напълно единодушни по този въпрос независимо от различията на техните пътища, методи и склонности. От гледна точка на своята многобройност те са достигнали степента на непрекъснатата последователност. От гледна точка на качеството те са достигнали силата на единодушието. От гледна точка на равнището си те са звездите и водачите на човечеството, най-скъпоценните хора, радост за очите на религиозните общности. От гледна точка на значението си те са специалисти и утвърждаващи авторитети по този въпрос. Известно е, че заключението дори на двама специалисти в дадена наука или занаят е за предпочитане пред това на хиляди неспециалисти, а при съобщения и известия думите на двама, които утвърждават, са за предпочитане пред тези на хиляди отричащи и отхвърлящи. Така е например при твърдението, че е видяно новолунието, което ознаменува началото на месец Pамадан – тогава двама потвърждаващи свидетели са за предпочитане пред хиляди отрицатели, чиито думи нямат никаква стойност.

    Заключеннето е, че няма по-правдива вест в света, по-достоверно твърдение, по-очевидна и ясна истина.

    Следователно, без съмнение земният живот е нива, възкресението – жътва, а Pаят и Адът – хранилища.

    ДECETA ИCTИНA

    Вратата на мъдростта, загрижеността, милосърдието и справедливостта

    изява на имената Премъдрия (ал-хаким), Прещедрия (ал-керим), Справедливия (ал-адил) и Милосърдния (ар-рахим)

    Възможно ли е Владетеля на царството, Носителя на величието, Който е изявил толкова белези на ярка мъдрост, толкова следи от видима загриженост, толкова плодове на побеждаваща справедливост, толкова свидетелства за всеобхватно милосърдие в тленната странноприемница на земния живот, в чезнещото поле за изпитания, в променящата се изложба на земята... Възможно ли е Той да не създаде в света на Своето владение и на небесното Си царство вечни жилища с безсмъртни обитатели, трайни места с пребъдващи творения, и да се пропилеят напразно всички видими истини на тази мъдрост, на тази загриженост, на тази справедливост, на това милосърдие?

    И логично ли е Премъдър, Носител на величие, Който е избрал човека измеждy всички творения, и го е превърнал изцяло в Свой събеседник, в огледало, съчетаващо Най-прекрасните My имена, в създание, способно да оцени бликащите извори от милосърдие в съкровищниците Му, вкусващо ги, запознаващо се с тях, и такова, на което Преславния е дал знание за великата Cи същност чрез всички Свои Пай-прекрасни имена, и човек Го е обикнал, и Той го е накарал да Го обича... Логично ли е след всичко това този Премъдър, преславен и всевишен е Той, да не изпрати клетия човек във вечното Cи царство, да не го ощастливи в този Блажен дом, след като го е призовал към него?

    Или е логично Той да натовари всяко творение, било то и зрънце, с множество функции, тежки като дърво, да вложи в него толкова мъдрости, колкото са цветовете му, да го обвърже с ползи, колкото са плодовете му, и накрая да отреди целта на всичко това да бъде просто незначителната част, насочена към земния живот, тоест да отсъди целта на битието да бъде единствено оставането в земния живот, който няма стойност дори на синапено зърно, и да не превърне тези функции, мъдрости и изгоди в семена за смислен свят, нито в нива за отвъдната действителност, за да дават плодовете на истинските си подобаващи им цели?

    Или е логично всички тези чудесни празници и велики тържества да се стопят и да си отидат напразно – безполезни, без цел, без смисъл, без мъдрост?

    И още, дали е логично всички те да не бъдат насочени към смисления и отвъдния свят, за да разкрият първичните си цели и да дадат плодовете, които са достойни за тях?

    Да, възможно ли е всичко това да се изявявавпротиворечие с истината, в противоречие с чертите на Неговата святост и с Най-прекрасните Mу имена – Премъдрия, Прещедрия, Справедливия, Милостивия? Не и пак не!

    Или е възможно Преславния да опровергава истините на цялата вселена, указващи на сакралните му характеристики – мъдрост, справедливост, щедрост, милосърдие, и да отхвърля свидетелството на всички създания, да анулира онова, което всички творения сочат? Превисоко е Аллах над всичко това!

    И приемливо ли е за разума Той да даде на човека оскъдно земно възнаграждение, нищожно като косъмче, въпреки че е възложил на него и на сетивата му задачи и функции, многобройни като космите по главата му? Възможно ли е Той да постъпи по този безсмислен и абсурден начинвпротиворечие с истинската Cи справедливостив разрезсдействителната Cи мъдрост? Пречист е Той и превисоко над онова, което говорят!

    Или е възможно, разкривайки абсолютната Cи мъдрост, Преславния да обвърже всяко живо същество и дори всеки орган, като езика например, и дори всяко създание, с толкова мъдрости и ползи, колкото са плодовете на всяко дърво, а после да не дари на човека вечността и безсмъртието, да не го удостои с пребъдващото блаженство - с най-великата мъдрост, най-важната полза, най-нужния резултат, – да изостави трайността, срещата с Hего и вечното щастие, което превръща мъдростта в мъдрост, блаженството – в блаженство, милосърдието – в милосърдие, и нещо повече – което е първоизвор и първоизточник на всички мъдрости, ползи, блаженства и милосърдия. Възможно ли е Той да ги изостави, да ги анулира, да ги провали вдън бездната на абсолютната празнота, да постави Сам себе Cи – а превисоко е Аллах над всичко това! – в положението на такъв, който строи велик дворец, извайвайки на всеки камък гравюри и декорации, във всеки ъгъл – хиляди украси и прелести, във всяка стая – хиляди скъпоценни уреди и необходими принадлежности, а после не изгражда покрив за съхраняване на сградата, отказва се от нея и я оставя да се руши и да се разваля. Опазил Бог! Благото произтича от абсолютното благо, красотата – от абсолютната красота, и следователно от Абсолютния премъдър не би могло да произтича чисто безсмислие.

    Да, всеки, който възседне историята и мислено се отправи по посока на миналото, ще види толкова многобройни, колкото са и годините, мъртви жилища, изложби, площи, светове, подобни на земното жилище, на полето за изпитания, на изложбата на нещата в настоящата епоха. Въпреки забележимото различие между тях по облик и вид те си приличат по своята организация, по неповторимия си начин на сътворяване и по изявата на могъществото и мъдростта на Създателя.

    И още, в променящите се жилища, в изчезващите площи, в тленните изложби пътникът през историята ще забележи – доколкото не е изгубил зрението си – яркия и бляскав ред на мъдростта, очевидните и явни знаци на загрижеността, победните и доминиращи белези на справедливостта, всестранните плодове на милосърдието. Това ще го накара категорично да се убеди, че не е възможно да има по-съвършена от тази внушителна мъдрост и не е възможно да има по-превъзходна от тази загриженост с видими следи, и не е възможно да има по-велика от тази справедливост с ясни очертания, и неевъзможно да има по-всеобхватно от това милосърдие с осезаеми плодове.

    Ако се допусне абсурдът, а именно – че изначалният и пребъдващият завинаги Владетел, Който управлява всички неща и сменява постоянно гостите и странноприемниците, не притежава в Своето вековечно царство нито нерушими жилища, нито издигнати и извисени места, нито устойчиви кътчета, нито трайни домове, нито безсмъртни поданици, нито блажени раби, – тогава би трябвало да се отхвърлят четирите истини: мъдростта, справедливостта, загрижеността и милосърдието, а те са могъщи и всеобхватни елементи – като светлината, въздуха, водата и пръстта, – и би трябвало да се отрече наличието на тези истини, толкова видимо, колкото са видими и споменатите елементи.

    Така е, защото знаем, че земята и нейното съдържание не са достатъчни, за да се изявят четирите истини, и ако не съществува друго достойно за тях място, би следвало да се отрече мъдростта, вложена във всичко навред пред очите ни – а това е налудничаво, все едно да се отрече слънцето и неговата светлина, изпълваща деня, – и би следвало да се отхвърли загрижеността, постоянно наблюдавана и у нас самите, и в повечето неща, да се отхвърли и справедливостта, явна и с видими знаци([24]), да се отхвърли и милосърдието, наблюдавано навсякъде. Eи следвало също така Предприелият всички тези мъдри мерки, Извършителят на всички тези щедри дела и Приносителят на всички тези милосърдни дарове (опазил Аллах, и пак – опазил Аллах!) просто да бъде смятан за лекомислен и забавляващ се, за вероломен угнетител – но превисоко стои Аллах над всичко това! Подобно допускане не е друго освен превръщане на истините в тяхната противоположност, което е краен абсурд и дори софистите, отричащи собственото си съществуване, не са стигали дотам, да си въобразят с лекота толкова невъзможно положение.

    Обобщение: Пяма връзка или пропорция между наблюдаваните в земните дела обширни събирания на живота и бързи раздели на смъртта, огромни струпвания и мигновени разпръсвания, внушителни тържества и прекрасни изяви, от една страна, и между познатите ни в мимолетната земна действителност незначителни резултати, жалки и временни цели и кратко пребиваване, от друга страна. Съчетаването на едното и другото с някаква връзка и откриването на пропорция между тях е неприемливо за разума и не отговаря на представите за мъдрост, защото е подобно на съчетаване на твърде малко камъче и на огромни като планини колосални знания и поуки и велики цели, и на свързване на дребна като камъче нищожна, временна и второстепенна цел с могъща планина.

    Иначе казано, отсъствието на подобна връзка между творенията и тяхното положение, от една страна, и целите им, свързани със земния живот, от друга страна, категорично свидетелстват и ясно аргументират, че тези създания са обърнати към света на смисъла. Там те дават своите прелестни и подобаващи им плодове. Погледите им се взират в Пайпрекрасните имена и целите им са съсредоточени по посока на онзи свят. И въпреки че семената им са скрити под пръстта на земния живот, класовете им се показват в Света на идеала. Според своите способности човек сее и е засяван тук, а жътвата предстои там, в отвъдния живот.

    Да, ако погледнеш лицата на творенията, обърнати към Пайпрекрасните имена и към отвъдния свят, ще видиш:

    Всяко семенце – а то е чудо на Божието могъщество – съдържа толкова големи цели, колкото цяло дърво.

    Всяко цвете – а то е слово на мъдростта([25]) – съдържа толкова огромен смисъл, колкото са цветовете на дървото.

    Всеки плод – а той е чудо на творчеството и поема на милосърдието – съдържа толкова мъдрости, колкото и самото дърво. A в качеството му на препитание за нас плодът е само една от хиляди мъдрости – след като изпълни задачите си и предаде смисъла си, умира и бива погребан в стомасите ни.

    Докато тези тленни неща продължават да дават плодовете си на друго място, да влагат там трайните си образи, да изразяват вечните си значения, да споменават и прославят Създателя с пребъдващите си завинаги възхвали, тогава и човекът следователно се превръща в истински човек, докато съзерцава и гледа тези лица, обърнати към вечността, и в това намира път от тленното към трайното.

    Следователно е поставена друга цел пред тези творения, които се струпват и се разпръсват във водовъртежа на живота и смъртта. Hе е грях да се правят сравнения: положението им наподобява условията при представление, когато се изразходват огромни средства за подготовка на кратки срещи и раздели само за да се уловят картини и те да се обединят във вечен филм, за да бъдат постоянно прожектирани от екрана.

    И така, една от целите на живота - и личния, и обществения – през краткия престой на този свят е да се направят снимки и те да се съчетаят: да се запишат и увековечат резултатите от делата, за да се даде равносметка пред най-голямото насъбиране, да бъдат те показани на найколосалната прожекция, а също - да се подготвят всички способности и дарби за най-великото щастие. Тази истина се изразява в пророческия хадис:

    Земният живот е нива за отвъдния. ([26])

    Понеже земният живот съществува реално и в него ясно личат следите на мъдростта, загрижеността, милосърдието и справедливостта, и отвъдният свят неизбежно съществува, толкова категорично действителен и стабилен, колкото е и земният. Както житейският край и гробът очакват човека, така го очакват и Раят, и Адът.

    EДИИAДECETA ИCTИНA

    Вратата на хуманизма – 
изява на името Истината (ал-как)

    Възможно ли е Преславния, Той – Истината, Истинният обожаван, да сътвори човека, за да бъде най-благородният раб пред абсолютното Mу господство (рубубия), най-важният по значение пред всеобщото Mу господство над световете, най-разбиращият и най-схватливият пред Пеговите повели, с такъв превъзходен облик, че е станал огледало, което да съчетае в себе си Пай-прекрасните Mу имена, да изяви Пайвеликото име и да разкрие най-великата степен на всяко едно измежду тях... И за да бъде найкрасивото от чудесата на Божията мощ, най-богатото на органи и критерии за изучаване и оценяване на съкровищата, пазени в хранилищата на Божието милосърдие... Творението с найсилна нужда и потребност за безчетните Mу блгодати, най-болезнено възприемащото смъртта, най-копнеещото за вечността, най-милото, найнежното, най-бедното, най-безпомощното, и въпреки че от гледна точка на земния живот е 
най-страдащото, от гледна точка на естествени- 
те си дадености е създанието с най-извисен облик... Възможно ли е тогава Истинният обожаван да сътвори човека с подобна природа, а после да не го възкреси за онова от Дома на вечността, за което той е подготвен и за което копнее? Да анулира човешката истина и да действа в пълно противоречие със Своята собствена законност! Превисоко е Аллах над всичко това!

    И логично ли е Справедливо управляващиятиАбсолютният милосърден, Който е дарил на човека висока природна способност, позволяваща му да носи Пай-голямата отговорност (аламанат ал-кубра) – онази, която небесата, земята и планините са отказали да носят... С други думи, сътворил го е, за да опознава чрез своите частични критерии и слаби умения универсалните и всеобхватни качества на своя Създател, Пеговите комплексни дела и универсални проявления... Онзи, Който го е сътворил с облика на най-нежното, най-безпомощното и най-слабото създание, но му е подчинил всички растения и животни и дори го е издигнал като такъв, който ръководи и организира разнообразните им боговъзхвали и богослужения, и се намесва в тях... Онзи, Който е отредил той да бъде образец – в умалени размери – на Божиите действия във вселената и да бъде глашатай, обявяващ с думи и дела пред всички творения пресвятото Mу господство, и дори го е удостоил с по-знатно положение в сравнение с ангелите, издигайки го до сана на Божий наместник... Възможноли е Преславния да удостои човека с всички тези функции, а после да не реализира целите му и да не му дари резултатите и плодовете на делата му, а именно – вечното блаженство? Да го захвърли на дъното – най-жалък, най-клет, найсразен, най-изнемогващ – и да го превърне в най-злощастното от Своите творения? Да превърне човешкия разум – благословен сияен дар от пречистата Mу мъдрост и средство за опознаване на блаженството – в механизъм за изтезание и злополучност, което влиза в противоречие с абсолютната Mу мъдрост и е отрицание на абсолютното Mу милосърдие? Превисоко е Aллах над всичко това!

    Обобщение: Видяхме в разказа за офицера, че личната му карта и военната му книжка съдържат информация за чина му, длъжността, заплатата, делата и снаряжението, и стана ясно, че той работи не за временното земно поприще, а за гостоприемството и щедростта на вечното и пребъдващо царство, към което ще отпътува. Подобна е съдбата на всички хора. Изследователите и откривателите са единодушни, че нежните трепети в личната карта на човешкото сърце, сетивата в бележника на човешкия разум, органите и принадлежностите, вложени в природата му, всички те заедно са насочени към вечното щастие, и нещо повече – дарени са на човека единствено в името на това вечно щастие.

    Наример ако на човешкото въображение, което е едно от средствата на разума и негов илюстратор, бъде казано: "Ще ти се даде власт над земния живот и над украсата му наред с дълголетие над милион години, но житейският ти път неизбежно ще приключи с гибел в небитието.", ще го видиш да стене и да скърби (ако не се намесят заблудата на внушението и страстта на душата). Следователно най-голямата тленност – земният живот и неговото съдържание – не може да засити и най-малкия човешки инструмент – въображението.

    От това ясно проличава, че човекът, който притежава подобна природна способност и който има мечти, простиращи се до вечността, и мисли, обгръщащи вселената, и желания, простиращи се в разнообразното вечно блаженство, този човек е сътворен единствено заради безсмъртието и неизбежно ще отпътува към него. Следователно този земен свят е само временна странноприемница и чакалня за отвъдното.

    ДВАНАДЕСЕТА ИСТИНА

    Врата на посланието и низпославането

    изява на "В името на Аллах Все-милостивия, Милосордния" (бисмилляхи р-рахмани р-рахим)

    Възможно ли е онзи, чието слово са подкрепили всички праведни светци, подкрепени от своите открития и чудеса, и са засвидетелствали истинността му всички учени и избраници, опиращи се на своите изследвания и анализи... Това е Знатният Пратеник, Аллах да го благослови и с мир да го дари, който с дарената му сила е отворил пътя към отвъдното и вратата на Рая, и е удостоверен с хиляда от неизменните му чудотворства и с хиляди от знаменията на неизменния Свещен Коран, вълшебно красноречив в четиридесет аспекта. Възможно ли е измамни внушения, по-жалки от крило на муха, да препречат пътя към отвъдното и вратата на Рая, отворени от този знатен Пратеник, Аллах да го благослови и с мир да го дари.

    * * *

    И така, от предходните истини разбрахме, че проблемът за Възкресението е толкова стабилна и могъща истина, че не е възможно да я разклати никаква сила, дори ако тя е способна да срине и разруши цялото земно кълбо. Така е, защого Преславният и Всевишният Аллах утвърждава тази истина съобразно смисъла на всички Свои Най-прекрасни имена и велики атрибути, а Неговият свят Пратеник, Аллах да го благослови и с мир да го дари, я удостоверява с всички свои чудотворства и аргументи. И Свещеният Коран я потвърждава с всичките си знамения и истини, и вселената я засвидетелства с всички свои сътворителни знамения и премъдри дела.

    Възможно ли е според теб всички създания с изключение на неверниците да бъдат единодушно съгласни с Непременносъществуващия, пречист е Той и всевишен, относно истината за Възкресението, а после да възникне слабо и жалко сатанинско съмнение, което да разклати и срине тази висока и непоклатима истина? Не и пак не!

    Не мисли, че аргументите за Възкресението се ограничават в дванадесетте истини, които ние изследвахме! На тях ни учи и Свещеният Коран, който също така сочи в хиляди аспекти и дава силни знаци, че нашият Творец ще ни пренесе от Дома на мимолетността в Дома на вечността.

    И още, не мисли, че аргументите за Възкресението се ограничават в съдържанието на изследваните от нас Най-прекрасни имена - Премъдрия (aл-xaким), Прeщeдрия (aл-кeрим), Mилосърдния (aр-рaxим), Спрaвeдливия (aл-aдил) и Пaзитeля (aл-xaфиз)! Hещо повече, всички Пай-прекрасни имена, които се изявяват в управлението на вселената, изискват и налагат факта за съществуването на отвъдния свят.

    И още, не мисли, че вселенските знамения, указващи на Възкресението, са само онези, които ние споменахме! Папротив, в повечето създания има перспективи и аспекти, които подобно завеси се разтварят надясно и наляво, и както някой аспект указва на Преславния и Всевишния Творец и свидетелства за Пеговото съществуване, така друг сочи Възкресението и дава знак за него.

    Папример съвършеното майсторство, вложено в сътворяването на човека с най-прекрасния възможен облик, указва както на Пречистия Творец, така и на Възкресението – чрез съдържащите се у хората комплексни способности и сили, изчезващи за кратък период от време.

    Дори ако се погледне на един аспект по два различни начина, той така или иначе ще указва едновременно и на Създателя, и на Възкресението.

    И друг пример. Ако се забележи същността на вложените в повечето неща мъдър ред, грижовно украсяване, справедлива оценка и милосърдна нежност, ще стане ясно, че те произлизат от могъщата ръка на мъдър, щедър, справедлив и милосърден Създател. Така и ако се забележи величието, силата и радушието на тези велики атрибути въпреки краткия и оскъден живот на създанията в земния свят, чрез тях ще стане ясно наличието на отвъдната реалност.

    С други думи, всяко нещо произнася на своя специфичен език и кара другите да произнасят:

    آمَنْتُ بِاللّٰهِ وبِاليَوْمِ الْآخِرِ

    "Повярвах в Аллах и в Сетния ден!"

    ЗAKЛЮЧEHИE

    Предходните дванадесет истини се потвърждават взаимно, допълват се една друга, подкрепят се и се поддържат, и крайният резултат се изяснява въз основа на всички тях като единно цяло. Тогава кое измамно внушение може да проникне през тези дванадесет метални или елмазни възпиращи стени, за да разклати вярата във Възкресението, обградена със здрава крепостна твърдина?

    Кораничното знамение

    مَا خَلْقُكُمْ وَلَا بَعْثُكُمْ اِلَّا كَنَفْسٍ وَاحِدَةٍ

    “Вашето сътворяване и вашето възкресяване е само като на една душа.” (31: 28) известява, че сътворяването на цялото човечество и неговото възкресяване е толкова лесно и нищожно за Бо жията мощ, колкото това на единствен човек. Да, така е. И понеже тази истина бе подробно разяснена в мое изследване, озаглавено Възкресението, което е част от посланието Точка от светnината на знанието за Annаx, тук ще обобщим само същността й, като ще споменем примерите. Който желае повече подробности, би могъл да се обърне към посланието.

    وَلِلّٰهِ الْمَثَلُ الْاَعْلٰ “Hа Аллах принадлежи върховният идеал” (Коран, 16: 60). Hе се спори дали е позволено да се дават примери. Ето един. Според тайнството на озаряването, както слънцето изпраща с пълна лекота – дори това да е доброволно – светлината си до някоя частица, така със същата лекота то я изпраща до безбройните прозрачни обекти.

    Според тайнството на прозрачността зеницата на някоя прозрачна частица приема образа на слънцето и това е равностойно на същия ефект при обширната морска повърхност.

    Според тайнството на порядъка реалният кораб се задвижва по същия начин, както детето задвижва своя играчка, подобие на кораб.

    Според тайнството на подчинението пълководецът, който задейства единствен войник с командата Ходом марш!, повежда цяла армия със същите думи.

    Според тайнството на баланса, ако допуснем, че в космоса е разположена изключително чувствителна везна, реагираща на тежестта на малък орех, и в същото време способна да издържи на теглилките си две слънца, за издигането на едната везна нагоре и за спускането на другата надолу ще се изискват едни и същи усилия, както за орехите, така и за слънцата.

    Докато сред обикновените създания и вероятните творения, несъвършени и тленни, най-голямото нещо продължава да се равнява на наймалкото и неизброимите неща да се изявяват като едно единствено нещо по причина на съдържащите се в тях принципи на озаряването, прозрачността, порядъка, подчинението и баланса, би трябвало пред Абсолютния всемогъщ малкото и голямото да са равностойни, и възкресяването само с едно протръбяване на един човек да бъде като това на всички хора. Този извод произтича от тайнствата на абсолютните озаряващи богоизяви на изключително съвършената Mу, абсолютна, автономна, същностна мощ, на прозрачността и озаряването като елементи от небесната принадлежност на нещата, на порядъка, наложен от мъдростта и могъществото, на пълното подчинение на нещата пред Неговите съзидателни повели, на баланса при вероятните творения, който прави възможна при тях равнопоставеността между битието и небитието.

    И още, степените на сила и слабост при дадено нещо зависят от намесата в него на неговата противоположност. Градусите на топлината например произтичат от намесата на студа, равнищата на красотата се пораждат от намесата на грозотата, степените на светлината са плод на навлизането в нея на мрака. Но ако дадено нещо е същностно и автономно, а не случайно, акцидентно, тогава не е възможно неговата противоположност да се намесва в него, иначе се налага двата полюса да се съчетаят, което е невъзможно. C други думи, онова, което е същностно, автономно и първично, не допуска наличие на степени. Докато мощта на Абсолютния всемогъщ продължава да бъде същностна, а не акцидентна, случайна, каквито са вероятните творения, и абсолютно съвършена, дотогава ще е невъзможно да я порази нейната противоположност – слабостта.

    Тоест за Носителя на величието сътворяването на пролетта е нищожно като сътворяването на едничко цвете и възкресяването на всички хора за него е толкова лесно, колкото и това на един индивид. И обратно, ако нещата се обяснят с материални причини, тогава сътворяването на едничко цвете би било толкова трудно, колкото и това на пролетта.

    Всички предходни примери и разяснения – още от самото начало – на картините и истините на Възкресението са извлечени единственоот озарението на Свещения Коран и не са друго освен подготовка на душата за себеотдаване, и на сърцето - за възприемане. Защото решаващата дума принадлежи именно на Свещения Коран и словото е неговото слово, и речта е неговата реч. Нека да го чуем. На Аллах е върховни-ят аргумент.

    فَلِلّٰهِ الْحُجَّةُ الْبَالِغَةُ

    فَانْظُرْ اِلٰٓى آثَارِ رَحْمَتِ اللّٰهِ كَيْفَ يُحْيِي الْاَرْضَ بَعْدَ مَوْتِهَا اِنَّ ذٰلِكَ لَمُحْيِي الْمَوْتٰى وَهُوَ عَلٰى كُلِّ شَىْءٍ قَد۪يرٌ ❀ قَالَ مَنْ يُحْيِي الْعِظَامَ وَهِىَ رَم۪يمٌ ❀ قُلْ يُحْي۪يهَا الَّذ۪ٓي اَنْشَاَهَٓا اَوَّلَ مَرَّةٍ وَهُوَ بِكُلِّ خَلْقٍ عَل۪يمٌ ❀ يَٓا اَيُّهَا النَّاسُ اتَّقُوا رَبَّـكُمْ اِنَّ زَلْزَلَةَ السَّاعَةِ شَىْءٌ عَظ۪يمٌ ❀ يَوْمَ تَرَوْنَهَا تَذْهَلُ كُلُّ مُرْضِعَةٍ عَمَّٓا اَرْضَعَتْ وَتَضَعُ كُلُّ ذَاتِ حَمْلٍ حَمْلَهَا وَتَرَى النَّاسَ سُكَارٰى وَمَا هُمْ بِسُكَارٰى وَلٰكِنَّ عَذَابَ اللّٰهِ شَد۪يدٌ ❀ اَللّٰهُ لَٓااِلٰهَ اِلَّاهُوَ لَيَجْمَعَنَّكُمْ اِلٰى يَوْمِ الْقِيٰمَةِ لَا رَيْبَ ف۪يهِ وَمَنْ اَصْدَقُ مِنَ اللّٰهِ حَد۪يثًا

    ❀ اِنَّ الْاَبْرَارَ لَف۪ي نَع۪يمٍ ❀ وَ اِنَّ الْفُجَّارَ لَف۪ي جَح۪يمٍ ❀

    اِذَا زُلْزِلَتِ الْاَرْضُ زِلْزَالَهَا ❀ وَاَخْرَجَتِ الْاَرْضُ اَثْقَالَهَا ❀ وَقَالَ الْاِنْسَانُ مَالَهَا ❀ يَوْمَئِذٍ تُحَدِّثُ اَخْبَارَهَا ❀ بِاَنَّ رَبَّكَ اَوْحٰى لَهَا ❀ يَوْمَئِذٍ يَصْدُرُ النَّاسُ اَشْتَاتًا لِيُرَوْا اَعْمَالَهُمْ ❀ فَمَنْ يَعْمَلْ مِثْقَالَ ذَرَّةٍ خَيْرًا يَرَهُ ❀ وَمَنْ يَعْمَلْ مِثْقَالَ ذَرَّةٍ شَرًّا يَرَهُ ❀

    اَلْقَارِعَةُ ❀ مَا الْقَارِعَةُ ❀ وَمَٓا اَدْرٰيكَ مَا الْقَارِعَةُ ❀ يَوْمَ يَكُونُ النَّاسُ كَالْفَرَاشِ الْمَبْثُوثِ ❀ وَتَكُونُ الْجِبَالُ كَالْعِهْنِ الْمَنْفُوشِ ❀ فَاَمَّا مَنْ ثَقُلَتْ مَوَاز۪ينُهُ ❀ فَهُوَ ف۪ي عِيشَةٍ رَاضِيَةٍ ❀ وَاَمَّا مَنْ خَفَّتْ مَوَازِينُهُ ❀ فَاُمُّهُ هَاوِيَةٌ ❀ وَمَٓا اَدْرٰيكَ مَاهِيَهْ ❀ نَارٌ حَامِيَةٌ

    ❀ وَ لِلّٰهِ غَيْبُ السَّمٰوَاتِ وَالْاَرْضِ وَمَٓا اَمْرُ السَّاعَةِ اِلَّا كَلَمْحِ الْبَصَرِ اَوْ هُوَ اَقْرَبُ اِنَّ اللّٰهَ عَلٰى كُلِّ شَىْءٍ قَد۪يرٌ ❀

    “И виж следите от милостта на Аллах! Как съживява земята след нейната смърт! Той е, Който ще съживи мъртвите. Той над всяко нещо има сила.” (30: 50)

    “И казва: "Кой ще съживи костите, след като станат на пръст?" Кажи: "Ще ги съживи Онзи, Който ги сътвори първия път. Той знае всичко как се сътворява.”(36: 78-79)

    “О, хора, бойте се от своя Господ! Сътресението в Часа е нещо ужасно. B Деня, когато ще го видите, всяка кърмачка ще забрави своето кърмаче и всяка бременна ще роди преждевременно и ще видиш хората опиянени. Hо не са опиянени те, ала мъчението на Аллах е сурово.” (22: 1-2)

    “Аллах! Hяма друг бог освен Hего! Ще ви събере Той в Деня на възкресението, няма съмнение в това. А кой е по-правдив в словото си от Аллах?” (4: 87)

    “Праведниците ще са в блаженство, а разпътниците ще са в Огън.” (82: 13-14)

    “Когато земята бъде разтърсена в трус и земята изхвърли своите товари, и човек рече: "Какво е?", в този Ден тя ще разкаже своите вести, защото твоят Господ е внушил. B този ден хората ще излязат на групи, за да им бъдат показани техните дела. Който извърши добро, дори с тежест на прашинка, ще го види. И който извърши зло, дори с тежест на прашинка, ще го види.” (Сура 99)

    “Бедствието! Какво е бедствието? И откъде да знаеш ти какво е Бедствието? – Деня, в който хората ще бъдат като пръснати пеперуди и планините ще бъдат като разпокъсана вълна... Онзи, чиито везни натежат, ще има живот в доволство, а онзи, чиито везни олекнат, завръщането му е бездна. А откъде да знаеш ти какво е тя? – Пламтящ огън.” (Сура 101)

    “Па Аллах принадлежи неведомото на небесата и на земята. Повелята за Часа е само колкото да мигне око, или още по-бързо. Аллах над всяко нещо има сила.” (16: 77)

    Пека чуем тези ясни коранични знамения и да изречем: "Повярвахме и се убедихме!"

    آمَنْتُ بِاللّٰهِ وَمَلٰئِكَتِهِ وَكُتُبِهِ وَرُسُلِهِ وَالْيَوْمِ الْآخِرِ وَبِالْقَدَرِ خَيْرِهِ وَشَرِّهِ مِنَ اللّٰهِ تَعَالٰى وَالْبَعْثُ بَعْدَ الْمَوْتِ حَقٌّ وَاَنَّ الْجَنَّةَ حَقٌّ وَالنَّارَ حَقٌّ وَاَنَّ الشَّفَاعَةَ حَقٌّ وَاَنَّ مُنْكَرًا وَنَكِيرًا حَقٌّ وَاَنَّ اللّٰهَ يَبْعَثُ مَنْ فِي الْقُبُورِ

    اَشْهَدُ اَنْ لَااِلٰهَ اِلَّااللّٰهُ وَاَشْهَدُ اَنَّ مُحَمَّدًا رَسُولُ اللّٰهِ

    اَللّٰهُمَّ صَلِّ عَلٰى اَلْطَفِ وَاَشْرَفِ وَاَكْمَلِ وَاَجْمَلِ ثَمَرَاتِ طُوبَاءِ رَحْمَتِكَ الَّذِي اَرْسَلْتَهُ رَحْمَةً لِلْعَالَمِينَ وَوَسِيلَةً لِوُصُولِنَا اِلٰى اَزْيَنِ وَاَحْسَنِ وَاَجْلٰى وَاَعْلٰى ثَمَرَاتِ تِلْكَ الطُّوبَاءِ الْمُتَدَلِّيَةِ عَلٰى دَارِ الْآخِرَةِ اَىِ الْجَنَّةِ ❀ اَللّٰهُمَّ اَجِرْنَا وَاَجِرْ وَالِدَيْنَا مِنَ النَّارِ وَاَدْخِلْنَا وَاَدْخِلْ وَالِدَيْنَا الْجَنَّةَ مَعَ الْاَبْرَارِ بِجَاهِ نَبِيِّكَ الْمُخْتَارِ آمِينَ

    Повярвах в Аллах и в Неговите ангели, и в Неговите Писания, и в Неговите пратеници, ив Сетния ден, и в предопределението от Всевишния Аллах, и в доброто, и в лошото, и че Възкресението след смъртта е истина, и Раят е истина, и Адът е истина, и че застъпничеството е истина, и Мункар, и Накир са истина, и че Аллах ще възкреси покойниците от гробовете. Свидетелствам, че няма друг бог освен Аллах и че Мухаммед е Пратеникът на Аллах!

    0, Аллах, благослови най-нежния, най-знатния, най-съвършения, най-красивия от блажените плодове на Твоето милосърдие, изпратен от Теб като милост за световете и като средство за достигането ни до най-китния, найпрелестния, най-зрелия и върховния от плодовете на това блаженство (туба), което се извисява в отвъдния дом – Рая.

    0, Аллах, предпази нас и предпази родителите ни от Ада, и въведи нас и родителите ни в Рая заедно с праведниците заради Твоя пророкизбраник! Амин

    Братко, който четеш това послание без предубеждение,

    не казвай: "Защо не мога да обхвана и да разбера напълно това Десето слово?" Не се огорчавай и не се притеснявай, че не ти е докрай понятно. Гениални философи като Ибн Сина например са казали: "Възкресението не се поддава на рационални критерии." Тоест просто вярваме в него, защото не е възможно чрез разума да се проследи пьтят му и да се изпробва дьлбината му. Така и ислямските учени са стигнали до единодушното мнение, че пробле-мьт за възкресението носи характер на даденост, тоест аргументите му се предават по традиция и се вьзприемат на доверие, защото не подлежат на осьзнаване с рационални средства. Пьт, който се врязва в дьбочина и в сьцото време се извисява по вырховете, не може да бъде лек и общодостьпен за всеки трьгнал по него.

    Но чрез озарението на Свещения Коран и с милостта на милосьрдния Творец ние бяхме удостоени с благодатта да вървим по този извисен и дьлбок пьт в епоха, която руши традиция-та и опорочава послушанието и себеотдаването. Не ни остава друго освен да отправим хиляди благодарности кьм Всемогьщия и Превеликия Създател за всеобщото Му добротворство и колосалната Му щедрост, защото това е достатьно за спасение на врата ни и за запазване на целостта . Трябва да сме доволни от обема на своето знание и да го увеличаваме чрез още и още четене.

    Една от тайните причини, поради които разумът е неспособен да вникне в проблема за Възкресението, е че Най-великото насъбиране (ал-хашр ал-аазам) е изява на Най-великото име (ал-исм ал-аазам). Затова именно съзерцанието и показването на великите дела, произтичащи от изявата на Най-великото име и на найвеликата от степените на всяко едно от Найпрекрасните имена, правят утвърждаването на Най-великото насъбиране лесно и категорично, подобно на заключението, че пролетта съществува. Това води до непоколебимо послушание и до реална вяра.

    Hо този начин в настоящото Десето слово Възкресението се разкрива и изяснява чрез озарението на Свещения Kоран. Иначе ако разумът се опираше единствено на своите слаби критерии, той би останал безпомощен и би се принудил да подражава на традицията.

    * * *

    Приложенне към Послание за Възкресението

    ПЪРВА ЧАСТ

    от важно допълненне към десето слово

    بِسْمِ اللّٰهِ الرَّحْمٰنِ الرَّحِيمِ

    فَسُبْحَانَ اللّٰهِ ح۪ينَ تُمْسُونَ وَح۪ينَ تُصْبِحُونَ وَلَهُ الْحَمْدُ فِي السَّمٰوَاتِ وَالْاَرْضِ وَعَشِيًّا وَح۪ينَ تُظْهِرُونَ ❀ يُخْرِجُ الْحَىَّ مِنَ الْمَيِّتِ وَيُخْرِجُ الْمَيِّتَ مِنَ الْحَىِّ وَيُحْيِي الْاَرْضَ بَعْدَ مَوْتِهَا وَكَذٰلِكَ تُخْرَجُونَ ❀ وَمِنْ آيَاتِـه۪ٓ أَنْ خَلَقَكُمْ مِنْ تُرَابٍ ثُمَّ اِذَٓا أَنْتُمْ بَشَرٌ تَنْتَشِرُونَ ❀ وَمِنْ آيَاتِـه۪ٓ أَنْ خَلَقَ لَكُمْ مِنْ أَنْفُسِكُمْ أَزْوَاجًا لِتَسْكُنُٓوا إِلَيْهَا وَجَعَلَ بَيْنَكُمْ مَوَدَّةً وَرَحْمَةً إِنَّ ف۪ي ذٰلِكَ لَاٰيَاتٍ لِقَوْمٍ يَتَفَكَّرُونَ ❀ وَمِنْ آيَاتِـه۪ خَلْقُ السَّمٰوَاتِ وَالْاَرْضِ وَاخْتِلَافُ أَلْسِنَتِكُمْ وَأَلْوَانِكُمْ اِنَّ ف۪ي ذٰلِكَ لَاٰيَاتٍ لِلْعَالِم۪ينَ ❀ وَمِنْ آيَاتِـه۪ مَنَامُكُمْ بِالَّيْلِ وَالنَّـهَارِ وَابْتِغَٓاؤُكُمْ مِنْ فَضْلِـه۪ اِنَّ ف۪ي ذٰلِكَ لَاٰيَاتٍ لِقَوْمٍ يَسْمَعُونَ ❀ وَمِنْ آيَاتِـه۪ يُر۪يكُمُ الْبَرْقَ خَوْفًا وَطَمَعًا وَيُنَزِّلُ مِنَ السَّمَٓاءِ مَٓاءً فَيُحْيِي بِهِ الْاَرْضَ بَعْدَ مَوْتِهَا اِنَّ ف۪ي ذٰلِكَ لَاٰيَاتٍ لِقَوْمٍ يَعْقِلُونَ ❀ وَمِنْ آيَاتِـه۪ٓ اَنْ تَقُومَ السَّمَٓاءُ وَالْاَرْضُ بِأَمْرِه۪ ثُمَّ اِذَا دَعَاكُمْ دَعْوَةً مِنَ الْاَرْضِ اِذَٓا أَنْتُمْ تَخْرُجُونَ ❀ وَلَهُ مَنْ فِي السَّمٰوَاتِ وَالْاَرْضِ كُلٌّ لَهُ قَانِتُونَ ❀ وَهُوَ الَّذ۪ي يَبْدَؤُا الْخَلْقَ ثُمَّ يُع۪يدُهُ وَهُوَ أَهْوَنُ عَلَيْهِ وَلَهُ الْمَثَلُ الْاَعْلٰى فِي السَّمٰوَاتِ وَالْاَرْضِ وَهُوَ الْعَز۪يزُ الْحَك۪يمُ

    “В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! Прославяйте Аллах, когато замръквате и когато осъмвате! За Hего е прославата на небесата и на земята, и по мрак, и по пладне! Той изважда живото от мъртвото и изважда мъртвото от живото, и съживява земята след нейната смърт. Така и вие ще бъдете извадени (от гробовете). И от Неговите знамения е, че ви сътвори от пръст, после – ето ви – хора, които се множат! И от Неговите знамения е, че сътвори за вас съпруги от самите вас, за да намерите спокойствие при тях, и стори помежду ви любов и милост. B това има знамения за хора мислещи. И от Неговите знамения е сътворяването на небесата и на земята, и разнообразието на езиците и цветовете ви. B това има знамения за знаещите. И от Неговите знамения е сънят ви нощем и денем и стремежът ви към Неговата благодат. B това има знамения за хора чуващи. И от Неговите знамения Той ви показва мълнията за страх и надежда. И изсипва от небето вода, с която съживява земята след нейната смърт. B това има знамения за хора проумяващи. И от Неговите знамения е, че небето и земята стоят по Негова повеля. После, когато ви призове, ето ви - от земята излизате. Негови са всички на небесата и на земята. Bсички на Него се подчиняват. Той е, Който начева творението, после ще го повтори, а това е още по-лесно за Него. Негово е върховенството на небесата и на земята. Той е Bсемогъщия, Премъдрия.” (Коран, 30: 17-27)

    B този девеми пъч ще разясним силен аргумент и велик довод от онези, които са дадени в горните коранични знамения, от извисените и свещени доказателства, аргументиращи оста и полюса на вярата – Възкресението.

    Проява на нежна Господна загриженост е това, че преди тридесет години в края на съчинението си Съждвния (ал-мухакамат) – предисловие към тълкуването на Корана, озаглавено Знаци на чуднорвчивто в първоизворитв на лаконизма, "Старият Саид([27])" написа:

    "Втора цел: да бъдат разтълкувани две коранични знамения, които разясняват Възкресението и указват на него."

    Но тук са записани само началните думи: "В името на Aллаx, Всемилостивия, Милосърдния!" и се спира, без да се продължи по-натам.

    Хиляди благодарности към Прещедрия Творец и толкова пъти признателност към Него, колкото са аргументите и знаците на Възкресението, че ми даде възможност трийсет години по-късно да осъществя замисъла си и да направя разяснение на тълкуването. Пречистият и Всевишният Аллах ми дари благодат чрез тълкуването на първото от споменатите две коранични знамения:

    فَانْظُرْ اِلٰٓى آثَارِ رَحْمَتِ اللّٰهِ كَيْفَ يُحْيِي الْاَرْضَ بَعْدَ مَوْتِهَا اِنَّ ذٰلِكَ لَمُحْيِي الْمَوْتٰى وَهُوَ عَلٰى كُلِّ شَىْءٍ قَد۪يرٌ

    “И виж следите от милостта на Аллах! Как съживява земята след нейната смърт! Той е, Който ще съживи мъртвите. Той над всяко нещо има сили.” (30: 50)

    Това се случи около десет години след написването на горните думи и двата бляскави и силни аргумента - Десето слово и Двадесет и девето слово - накараха да онемеят онези, които отричат и отхвърлят Възкресението.

    Близо десет години по-късно, след като бе разяснено споменатото коранично знамение – тази здрава твърдина на Възкресението, Пречистият и Всевишният Аллах ми даде озарение и ме удостои с благодат чрез тълкуването на знаменията, които стоят в центъра на настоящия Девети лъч. Това послание, което започва с важно въведение, се състои от девет извисени положения, основаващи се на казаното в кораничния текст.

    BЪBEДEHИE

    това въведение включва две точки. Първо ще споменем накратко един комплексен резултат от многото жизнени последствия и духовни ползи от убедеността във Възкресението, като разясним колко е необходима тя за човешкия и особено за социалния живот.

    Ще цитираме също един цялостен аргумент от редицата доводи в подкрепа на убедената вяра във Възкресението, като разкрием колко ясна и очевидна е тя, ненакърнена от колебания и съмнения.

    ПЪРBА ТОЧКА

    Ще посочим четири аргумента в качеството им на примери и на образец за сравнение измежду стотици аргументи в потвърждение на това, че убедеността в съществуването на отвъдния свят е основа на основите за социалния и индивидуалния живот на човека, и фундамент на всички негови умения и идеали, на цялото му щастие.

    Порви аргумент

    Децата, които по численост съставят половината от човечеството, са способни да понасят очевидно болезнени и мъчителни за тях състояния – смърт, погребения – единствено чрез духовната сила, която те откриват у себе си, в своята нежна и крехка същност, и която произтича от вярата в Рая, вярата, разтваряща сияйната врата на надеждата пред слабата им природа, неспособна да се съпротивлява и да устоява, и затова се разплакват по най-дребен повод. Чрез вярата те могат да живеят в радост и веселие. Вярващото в Рая дете си казва: "Моят малък брат или любим приятел, който почина, е станал сега райска птица и значи се разхожда на воля в Рая, където пожелае, и живее по-добре от нас, и по-приятно."

    Иначе ако не съществуваше тази вяра, смъртта, поразяваща и деца като споменатото, и възрастни, би разрушила духовната сила на безхитростните и безпомощни детски създания, би премазала вътрешния им свят, би опустошила живота им и би го вгорчила. Тогава заедно с очите им биха плакали всички техни телесни органи и природни дадености – духът, сърцето, разумът, и възприятията им или биха умрели, и чувствата - загрубели, или децата биха се превърнали в заблудени и злочести животни.

    Втори аргумент

    Възрастните хора, които съставят половината от човечеството, понасят и търпят несгодите пред прага на гроба единствено чрез вярата в отвъдното и единствено чрез нея намират сили и утеха пред близкото угасване за тях на свещта на скъпоценния им живот и пред захлопването на вратата на сладкия им и красив земен свят. Единствено чрез надеждата в отвъдния живот тези старци, които са се превърнали в деца и са придобили изострена чувствителност в своя дух и природа, посрещат търпеливо болезненото и убийствено отчаяние вследствие на смъртта и изчезването.

    Иначе ако не съществуваше тази вяра в отвъдното, възрастните майки и бащи, които най-много заслужават съчувствие и състрадание и се нуждаят от спокойствие, безгрижие и безоблачен живот, биха почувствали духовен срив, объркване в душата и тревога в сърцето си, земята би отесняла за тях въпреки просторите си и би се превърнала в мрачен и ужасен затвор, а животът би станал болезнено и жестоко мъчение.

    Порви аргумент

    Младежите и юношите, които са оста на социалния живот, биват обуздавани единствено чрез страха от Адовия огън. Той успокоява поривите на чувствата им, възпира ги от нарушаване на нормите и стигане до изстъпления на гнет и вредителство, не им позволява да следват лекомислието и склонностите на душата си, гарантира най-доброто им поведение в техните социални контакти.

    Ако не съществуваше този страх от мъчението в Ада, безразсъдните и опиянени от най-низките си страсти юноши биха станали адов огън, разпален над слабите и над старците според принципа за властването на силния, и извисената човешка действителност би се принизила до долен зверилник.

    Четвърти аргумент

    Семейният живот е обединяващ център и средоточие на земното битие. Той е райското му щастие, здравата му твърдина и сигурното му убежище. Домът на всеки човек е неговият личен свят и собствената му територия. Hяма щастие за духа на семейния живот иначе освен чрез сериозното взаимно уважение и чистата преданост на всички, искреното състрадание и милосърдие, които стигат до границата на жертвоготовността и себеотдадеността. Подобни взаимоотношения се постигат единствено чрез вярата, че съществуват връзки на вечно приятелство, на дълготрайна дружба, на безсмъртна взаимност във време без край и под сянката на живот без предел, споен от взаимоотношения на завидно и почитано бащинство, чисто и искрено братство, предано и всеотдайно приятелство, така че съпругът си казва:

    "Моята съпруга е другарка в настоящите ми дни и спътница в света на вечността и в безсмъртния живот. Hе е беда, че сега е станала грозна или старица, защото тя има вечна красота, която ще настъпи в бъдеще. Готов съм да дам всичко, което предаността и състраданието изискват и ще пожертвам всичко, което вечното приятелство налага." Така мъжът може да таи обич и състрадание към възрастната си съпруга, както таи чувства към райските деви.

    Иначе формално другарство и приятелство, което продължава час или два и е последвано от вечна раздяла и прекъсване на връзката завинаги, носи външен xарактер, няма солидна основа и опора и е способно да породи единствено символично милосърдие, изкуствено уважение и благосклонност, криеща животински усещания, наред с намесата и господството на интересите и на душевните страсти в това милосърдие и уважение. Тогава земният рай се превръща в непоносим ад.

    И така, ако със споменатите по-горе четири аргумента се сравни дори само един резултат от вярата във Възкресението измежду стотиците други последствия, свързани със социалния живот на човека и отнасящи се до него, ще бъде разбрано, че истината за Възкресението ще се случи и ще стане реалност, и това е толкова категорично достоверно, колкото са достоверни извисената истина за човека и универсалните му потребности. И нещо повече, то е по-очевидно аргументирано и по-ясно засвидетелствано, отколкото е фактът за наличието на храни и продукти, установен по нуждата на стомаха от тях.

    Степента на реализиране на тази истина - Възкресението - може да се оцени още по-дълбоко и в по-голяма степен, ако бъде лишена от човешкия елемент, чиято същност е възвишена, значима и жизненоважна, но тогава би се принизила до разложен труп и убежище за микроби и бактерии.

    Нека чуят социолози, политолози и специалисти по етика, които се интересуват от делата на човека, от морала и от обществения му живот, нека дойдат и обяснят с какво ще запълнят тази празнина, с какво ще излекуват и превържат тези дълбоки зейнали рани.

    ВТОРО ТОЧКА

    тази точка разяснява съвсем накратко един само аргумент измежду безчет други в полза на истината за Възкресението. той произтича от същността на свидетелството, дадено от останалите опори на вярата.

    Всички чудеса, доказващи посланието на нашия водител Мухаммед, Aллах да го благослови и с мир да го дари, заедно с всички аргументи в подкрепа на пророческата му мисия, и всички доводи, мотивиращи правдивостта му, засвидетелстват комплексно и едновременно истината за Възкресението, сочат я и я потвърждават, защото през целия си благословен живот Пророкът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, призовава първо към еднобожието, след което се съсредоточава върху Възкресението. Всички негови чудотворства и аргументи, които доказват правдивостта на пророците преди него, мир на тях, и подбуждат другите хора да им повярват, засвидетелстват същата истина – Възкресението.

    Така и вярата в "Пеговите пророци", задължително последвана от вярата в "низпосланите Писания", засвидетелства тази истина.

    Свещеният Kоран – носител на чудотворно красноречие – засвидетелства и доказва с всички свои чудеса, аргументи и истини, потвърждаващи правдивостта му, че Възкресението реално ще се случи. Една трета от цялостния текст на Свещения Kоран и началото на повечето кратки сури съдържат ясни знамения за Възкресението. Тоест с хиляди свои знамения, директно или косвено, Свещеният Kоран предрича същата истина, явно я потвърждава и очевидно я разкрива, например:

    ❀ اِذَا الشَّمْسُ كُوِّرَتْ ❀ يَٓا أَيُّهَا النَّاسُ اتَّقُوا رَبَّـكُمْ اِنَّ زَلْزَلَةَ السَّاعَةِ شَىْءٌ عَظ۪يمٌ ❀ اِذَا زُلْزِلَتِ الْاَرْضُ زِلْزَالَهَا ❀ اِذَا السَّمَٓاءُ انْفَطَرَتْ ❀ اِذَا السَّمَٓاءُ انْشَقَّتْ ❀ عَمَّ يَتَسَٓاءَلُونَ ❀ هَلْ أَتٰيكَ حَد۪يثُ الْغَاشِيَةِ

    “Когато слънцето бъде обвито [в мрак]...” (81: 1)

    “0, хора, бойте се от своя Господ! Сътресението в Часа е нещо ужасно.” (22: 1)

    “Когато земята бъде разтърсена в трус...” (99: 1)

    “Когато небето се разкъса...” (82: 1)

    “Когато небето се разцепи...” (84: 1)

    “За какво се питат един друг...” (78: 1)

    “Стигна ли до теб разказът за Всепокриващия ден?” (88: 1)

    С горните знамения и подобни на тях в началото на близо четиридесет сури Свещеният Коран доказва, че няма съмнение в настъпването на Възкресението, че то е събитие от изключително значение за вселената и че непременно и неизбежно ще се случи. Други знамения обясняват различни аргументи в подкрепа на тази истина.

    Ако само една постановка от единствено знамение на някоя книга дава плодовете на научните и космическите истини, известни като ислямски науки, какво остава тогава за свидетелството на хилядите знамения и аргументи на тази книга, които ярко и блестящо обясняват вярата във Възкресението, сякаш са слънце? Hе е ли отхвърлянето на тази вяра нещо подобно на отричането на слънцето и дори на цялата вселена? Hе е ли това хиляди пъти заблуда и абсурд?

    Възможно ли е хилядите обещания и заплахи, изричани от могъщ и велик владетел, да бъдат смятани за лъжа или неистина, след като се случва цяла армия да встъпи в битка, за да не се възприеме като измама дори само един жест на някой монарх?

    Какво остава тогава за великия духовен Владетел, чието управление и господство продължава тринадесет века без прекъсване, и който е възпитал, пречистил и управлявал според правдата и истината безчет духове, умове, сърца и души, и как е възможно един само знак от него да не е достатъчен, за да се потвърди истината за Възкресението? A са дадени хиляди ясни доказателства, потвърждаващи това, ине е ли невеж глупак онзи, който не разбира подобна очевидна истина? И не е ли абсолютна справедливост да бъде той хвърлен в Огъня?

    И още, всички небесни писания и свещени книги, всяка от които е господствала в определена епоха и за ограничен период от време, са потвърдили с хиляди аргументи твърденията на Свещения Коран относно истината за Възкресението, въпреки че тяхното тълкуване е кратко илаконично съобразно времето и епохата. Тази категорична истина е разкрита подробно и с изчерпателна яснота от Свещения Коран, който властва над всички предходни епохи и доминира над цялото бъдеще.

    Тук ще включим текста от края на нашето Послание за съкровената изповед, доколкото той хармонира с темата на настоящето изследване. Този категоричен аргумент дава обобщение за Възкресението и произтича от свидетелството на всички опори на вярата и от техните доказателства за вярата в Сетния ден, особено вярата в пратениците на Aллах и в Писанията. Текстът е лаконичен и кратък, и под формата на изповед, но той разсейва заблудите и съмненията:

    Тосподи мой милосърден, разбрах от учението на Пратеника, Aллах да го благослови и с мир да го дари, и осъзнах от указанията на Премъдрия Kоран, че всички свещени Писания начело с Прещедрия Kоран и всички пророци, мир на тах, начело с най-знатния Пратеник, Aллах да го благослови и с мир да го дари, единодушно и безпрекословно сочат, свидетелстват и доказват, че проявленията на Пай-прекрасните имена – носители на величие и красота, които имат видими следи и в земния живот, и във всички светове, ще пребъдат бляскави и ярки во веки веков. И че техните проявления – носители на милосърдие, и даровете им, образци от които се наблюдават навсякъде в този тленен свят, ще дадат най-лъчезарните си плодове, ще се озарят с най-великия си блясък и ще останат завинаги в Дома на щастието. И че онези, които в краткия си земен живот им се наслаждават и копнеят по тях с тъга и печал, ще ги съпроводят и придружат с обич до вечността, и ще пребъдат там безсмъртни.

    И че всички пророци – носители на сияен дух – начело с най-знатния Пратеник, Aллах да го благослови и с мир да го дари, и всички светци – полюси с озарени сърца, и всички искрено набожни хора – извори на проникновен бляскав ум, всички те твърдо и дълбоко вярват във Възкресението, засвидетелстват го, благовестват човечеството за вечното щастие, предупреждават заблудените, че вървят към Огъня, съобщават на напътените, че ги очаква Раят. Те правят това, като се опират на очевидни чудесаикатегорични знамения, и на хилядите обещания и предупреждения, които Ти, Господи, многократно си споменал във всички небесни Писания и свещени Книги. Основават се и на могъществото на Твоето величие, на властта на Твоето господство (рубубия), на колосалните Ти дела, на пречистите Ти атрибути: мощ, милосърдие, загриженост, мъдрост, величие, красота. Изхождат също от собствените си безчет видения и откровения, които разкриват признаците и белезите на отвъдния свят. Опират се още на категоричната си вяра и убеждение до степен на достоверно знание и очевидна достоверност.

    О, Всемогъщи, о, Премъдри, о, Всемилостиви, о, Милосърдни, о, Всеправдиви в прещедрото Cи обещание, о, Посителю на силата, мощта и славата, о, Всепобедни владетелю на величието, Tи си пресвят и пречист, превисоко стоиш, за да обвиниш в лъжа всички тези хора и всички Свои обещания, велики атрибути и пресвети дела; да ги опровергаеш или да не допуснеш онова, което се изисква категорично от властта на Tвоето господство, като не откликнеш на молбите, идващи от обичните Tи праведни раби, влюбени в Tеб, спечелили любовта Tи с вяра, потвърждение и послушание. Пречист си Tи и превисок, за да удостовериш думите на заблудените и неверниците, отхвърлящи Възкресението – онези, които със своята надменност, непокорство и отрицание на Tеб и на обещанията Tи се поставят над Tвоето величие и колосалност, и които пренебрегват силата на мощта Tи, величието на божествеността Tи, състраданието на господството Tи.

    Hие безгранично и безкрайно почитаме светостта на абсолютната Tи справедливост и красота и на всеобхватното Tи милосърдие, и Tе смятаме за пречист от подобен безпределен гнет и наглост.

    Убедени сме и вярваме с цялата си налична сила, че хилядите знатни пратеници и пророци и множеството безчет и безброй избраници и светци, призоваващи към Tеб, са засвидетелствали с истинна достоверност, очевидна достоверност и достоверно знание вестите за съкровищниците на Твоето отвъдно милосърдие, за богатствата на Твоите благодеяния в Света на вечността и за проявленията на Пай-прекрасните Ти имена, които цялостно се разкриват в Дома на щастието.

    Вярваме, че това им свидетелство е правда и истина, че показанията им са реалност и действителност и че благовестията им ще се сбъднат. Всички тези хора вярват, че голямата истина - Възкресението – е велик лъч от името Пpaвдama (aл-хaк), което е първоизвор и слънце на всички истини, и наставляват рабите Ти – с Твоето позволение – в сферата на правдата, и ги учат на самата истина.

    Господи, заради правдата на дадените ни от тези хора уроци, заради светостта на техните наставления, дари ни съвършена вяра и ни отреди добър край – на нас и на учениците на Pucaлe-u Hyp, и стори да сме достойни за тяхното застъпничество! Амин!"

    И така, аргументите и доказателствата, потвърждаващи истинността на Свещения Коран, както и на всички небесни Писания, чудесата и доводите, мотивиращи пророчеството на Любимия на Аллах, както и на всички пророци, мир на тях, на свой ред потвърждават и доказват най-важното от онова, към което призовават: реализирането на отвъдния свят. Така и повечето аргументи и доказателства, свидетелстващи за действителното битие на Пепременносъществуващия и за Пеговата единственост, на свой ред свидетелстват за наличието на Света на щастието и Света на вечността, който е ос на господството (рубубия) и божествеността (улухия) и е най-колосалното им проявление.

    Те свидетелстват за съществуването на този Дом и за разтварянето на вратите му, както ще бъде разяснено по-натам, защото съществуването на Преславния и Всевишния, на великите Mу атрибути, на повечето от Пеговите Пай-прекрасни имена, на премъдрите Mу дела, на свещените му черти – господство, божественост, милосърдие, загриженост, мъдрост, справедливост, всичко това изисква и налага извода за реалността на отвъдното и дори прави задължително наличието на Света на вечността, както и предполага до степен на крайна необходимост случването на Възкресението заради наградата и наказанието.

    Да, докато Aллах съществува, а Той е единствен, вечен, безсмъртен, би трябвало да съществува и оста на Божествената му власт – отвъдният свят. Докато абсолютното господство (рубубия) се изявява в тази вселена, и особено в живите създания – а тя е носител на видимо и явно величие, колосалност, мъдрост и състрадание, – би трябвало да има вечно щастие, което отхвърля от абсолютното господство всяко подозрение, че може да пренебрегне творенията, да ги остави без възмездие, и което снема от мъдростта съмнението, че допуска лекомислие, и предпазва състраданието от намеците за евентуално коварство. Тоест този Дом непременно съществува и неизбежно ще се влезе в него.

    Докато разнообразието от прояви на благодетелност, добротворство, нежност, щедрост, загриженост, милосърдие се наблюдава реално и е видимо за умовете, които не угасват, и сърцата, които не умират, и ни доказва, че зад воала непременно съществува милосърден и милостив Господ, би трябвало да има безсмъртен, вечен живот, за да се спаси благодетелността от насмешките, тоест тя да достигне върха си, и добротворството да се предпази от измамата, като истината му получи пълноценна реализация, и загрижеността се избави от безсмислието, като се доведе докрай, и милосърдието се разграничи от мъстта, като придобие завършеност, и нежността и щедростта се изчистят от принизяването, като се излеят обилно над Божиите раби. Да, онова, което превръща добротворството в реалност, и благодеянието – в действителност, е наличието на вечен и безсмъртен живот в Света на вечността и безсмъртието. Да, това трябва да се осъществи.

    Докато го има калемът на предопределението, който всяка пролет изписва на съвсем малка итясна страница сто хиляди взаимосвързани книги, без да допусне грешка, без усилие и умора, както става ясно и видимо пред очите ни... Притежателят на калема се е врекъл и ни е обещал сто хиляди пъти, че "непременно ще създам по-лесна от написаната пред вас книга за пролетта, тя ще е вечна и разположена на по-обширно, по-просторно и по-красиво от това забутано и объркано място. Ще бъде книга, която никога не ще изчезне и ще сторим да я четете с удивление и възхита." Преславния споменава тази Книга във всички Свои предписания, тоест че без съмнение основният текст е написан и чрез Възкресението и Съдния ден предстои да се довършат бележките под линия, а в нея ще се регистрират и книгите за делата на всички.

    Докато тази земя продължава да има най-велико значение, защото на нея се намират множеството творения, стотиците хиляди вида живи същества и различните променящи се създания... Тя се е превърнала в сърце на вселената ивнейно обобщение, в неин център, нейна същност, неин резултат и причина за сътворяването , затова във всички небесни заповеди винаги е споменавана заедно с небесата, например:

    رَبُّ السَّمٰوَاتِ وَالْاَرْضِ

    “Господа на небесата и на земята”

    Докато човешкият род продължава да управлява в различните аспекти тази земя, която притежава споменатите вече специфични черти и качества... Той контролира преобладаващата част от творенията по нея, като подчинява мнозинството живи същества, кара повечето създания да кръжат около него според критериите и страстите му, съгласно естествените му потребности, организира ги, излага ги на показ, украсява ги, подрежда в хармония удивителните видове сред тях на всяко място, така че привлича погледите не само на хората и джиновете, но и на жителите на небесата и въобще на цялата вселена, и дори погледа на Владетеля на вселената. Човешкият род е получил възхита, висока оценка и одобрение, придобил е в тази насока велико значение и върховна стойност, и е показал чрез дарените му знания и умения, че той е целта, великият резултат и скъпоценният плод на мъдростта, вложена в сътворяването на вселената. Hе е чудно, че той е наместник на земята и понеже излага на показ шедьоврите на Твореца и ги подрежда по красив и привлекателен начин в земния свят, наказанието за неговото непокорство и неверие е отложено, позволено му е да живее тук и възмездието му е отсрочено, за да изпълнява успешно мисията си.

    Докато човешкият род продължава да е носител на изброените естествени природни черти и качества... И потребностите му са безброй въпреки че е изключително слаб, и страданията му са безчет, а е напълно безпомощен. Hо той има всемогъщ Господ с толкова абсолютна мощисъстрадание, че е превърнал тази огромна и велика земя в гигантско хранилище за различните видове минерали, от които човек се нуждае, в склад за разнообразието от нужните му храни, в хазна за желаните от него различни богатства. Преславния гледа на него с грижовно и състрадателно око, дава му препитание и го снабдява с каквото поиска.

    Докато Преславният Господ, както личи от споменатото в настоящата истина, продължава да обича хората и да ги кара да Го обичат... Тойебезсмъртен, владетел е на вечни светове, управлява нещата съгласно Своята справедливостивърши всяко нещо според Своята мъдрост. Властта на този безсмъртен Творец е толкова велика и управлението Mу е толкова вечно, че ограниченото земно битие не ги обхваща и не са им достатъчни нито твърде краткият човешки живот, нито възрастта на временната и тленна земя.

    Затова човек остава на този свят без наказание за извършените от него постъпки на угнетител, за допуснатото отрицание, неверие и неподчинение пред неговия Господар, Който му оказва благодеяние и го отглежда с пълно състрадание и жал. Подобна ситуация противоречи на хармоничния ред във вселената, в разрез е с царящите в нея справедливост и съвършен баланс, с нейната хубост и красота, защото жестокият тиранин прекарва живота си в покой, докато злощастната жертва на гнета води мизерно съществуване в лишения. Няма съмнение, че естеството на абсолютната справедливост, белези от която се наблюдават в цялата вселена, никога не ще приеме и въобще не ще одобри липсата на възкресение за коравосърдечните угнетители заедно с горките угнетени, а те са равни пред смъртта.

    Докато Владетелят на царството продължава да е избрал земята сред цялата вселена и да е избрал на земята човека, и да му е дарил високо положение, и да го е удостоил с внимание и грижа, и сред хората да е избрал пророците, светците и пречистите учени, които са постъпвали в хармония с Господните цели и са си вдъхвали любов към Него чрез вяра и себеотдаване, а Той ги е сторил да бъдат Неговите любими и приближени събеседници, и ги е почел чрез чудотворства и успех в делата, и е възпитавал враговете им чрез небесни плесници...

    Измежду тези Свои любимци е избрал водача им и символа на гордостта и на славата им – Мухаммед, Aллах да го благослови и с мир да го дари. Той е озарявал със светлината си в продължение на векове половината високопоставено земно кълбо и една пета от високопоставеното човечество, и сякаш вселената е сътворена заради него - за да се изявят по този начин всичките цели, да се разкрият чрез изпратената му религия и да се покажат чрез низпослания му Коран.

    Заслужавал е и бил напълно достоен за своите велики и безгранични богослужения да бъде възнаграден с дълъг и дори безкраен живот, а извървял кратък житейски път – шестдесет и три години, прекарани в борба, умора, изтощение. Възможно ли е, логично ли е въобще, съществува ли каквато и да било вероятност той, подобните на него и любимите му хора да не бъдат възкресени заедно? Да не бъде той сега с жив дух? Да изчезне окончателно и да отиде в небитието? Hе и пак не! Опазил Бог хиляди и хиляди пъти! Да, вселената и всички истини на света зоват за неговото възкресение, искат го и молят Господа на вселената той да бъде жив.

    Bпосланието Великото знамение, съставящо Седми лъч, бе разяснено и доказано с велико единодушие от тридесет и три аргумента (всеки от които по силата на своята убедителност е подобен на най-високата планина), че вселената произлиза само от Ръката на единствен и единосъщ, и че тя е владение само на единствен и единосъщ. Така чрез споменатите доводи и степени красноречиво бе разкрито, че единобожието е оста и полюсът на Божието съвършенство, и бе установено, че посредством единството и единосъщието цялата вселена се превръща в армия от подчинени войници и покорни служители на този Единствен и Единосъщ. С настъпването на отвъдния живот и с факта за наличието му се реализират съвършенствата на Бог и се предпазват от принизяване, абсолютната Mу справедливост се възцарява и се освобождава от гнета, пречиства се универсалната Mу мъдрост и се оневинява от обвинението, че уж е лекомислена и неразумна, всеобxватното Mу милосърдие придобива истинските си измерения и се избавя от подозрението, че допуска позорно мъчение, абсолютната Mу сила и могъщество стават видими и отпада съмнението за жалка безпомощност. Всеки от атрибутите на Преславния се насища със святост и се изявява като пречист и велик.

    Пеизбежно е и няма никакво съмнение, че Възкресението ще настъпи, че Съдният ден ще се случи и че вратите на Дома за награда и наказание ще се разтворят. Tова се налага от споменатите по-горе истини в осемте абзаца, които започват с израза "докато". Tо е само един точен въпрос и аспект с изящен смисъл измежду стотиците прецизни аспекти на вярата в Aллаx: за да се реализира значението и централността на земята, важността и положението на човека; за да се утвърди справедливостта на Господа на земята и на хората, Hеговата мъдрост, милосърдие и власт; за да се спасят от изчезване и ликвидиране завинаги светците, истинските любимци и копнеещите за безсмъртния Господ; за да видят най-великите, най-обичните и най-могъщите сред тях наградата за делата си и резултатите от колосалните си богослужения, които са накарали вселената да се изпълни с вечно задоволство и удовлетворение; за да запази светостта си съвършенството на безсмъртната власт, като се отхвърли от нея всякакъв порок и недостатък, и за да се пречисти могъществото й от мнима слабост, и за да се оневини мъдростта й от евентуална глупост, и за да се издигне превисоко справедливостта й над гнета.

    Обобщение: докато Aллах - превелико е величието Mу! – продължава да съществува, не ще има абсолютно никакво съмнение в наличието на отвъдния живот.

    Както споменатите по-горе три стълба на вярата утвърждават Възкресението и го засвидетелстват с всичките си аргументи, така също то се налага и от другите два стълба:

    "вярата в Hеговите ангели и в предопределението от Всевишния Aллах, и доброто, и лошото".

    Тези две опори дават силно свидетелство за наличието на вечния свят и го аргументират, както следва.

    Всички доказателства, срещите и беседите, сочещи съществуването на ангелите и функциите на тяхното богослужене, на свой ред са аргументи за наличието на света на духовете, света на неведомото, света на вечността, отвъдния свят и света на блаженството, за наличието на Рая и Ада, които ще се населят с джинове и хора, защото с Божие позволение ангелите са способни да виждат тези светове и да влизат там. Приближените ангели (като Джибрил например, мир нему, който общува с хората), единодушно съобщават, че споменатите светове са реалност и че те самите бродят из тях. Както научаваме за съществуването на континента Америка от думите на хора, които са го посетили, и приемаме на доверие този факт въпреки че не сме били там, така би трябвало да се опрем на вестите, дошли от ангелите и носещи силата на верига от сто взаимосвързани достоверни сведения на авторитетни учени, а именно: че светът на вечността, отвъдният дом, Раят и Адът реално съществуват. Така вярваме в този факт и го приемаме за истина.

    И още, както бе споменато в Послание за предопределението (Двадесет и шесто слово), аргументите, доказващи вярата в съдбата, на свой ред са аргументи за предстоящото Възкресение, за разтварянето на свитъците с делата, за измерването на постъпките с Пай-голямата везна, защото пред очите си виждаме как ценностите на всяко нещо биват записвани върху повърхностите на реда и баланса, как събитията и случките от живота на всяко живо същество биват регистрирани в паметта му, в неговото семе и по всички идеални повърхности, как книгите с делата на всяко одушевено създание, и особено на човека, биват утвърждавани и полагани на пазени скрижали. Цялото това всеобхватно предопределение, премъдра оценка, точно записване, честно регистриране не би могло да се прави за друго освен за Върховен съд, за получаване на награда и наказание завинаги във вечността. Иначе не би имало никакъв смисъл и никаква полза. Затова всеобхватното записване и регистрирането, което фиксира и запазва найдребните подробности, биха били противоположност на мъдростта и истината. С други думи, ако Възкресението не се състои, цялото правдиво съдържание на Книгата на вселената, написана с калема на предопределението, ще бъде изтрита и унищожена. Това е абсолютно невъзможно и никога не би могло да се случи. Нещо повече, то е пълен абсурд, все едно да се отрече съществуването на вселената, и е само бълнуване.

    Накратко, всички аргументи на петте стълба на вярата подкрепят на свой ред Възкресението и неговата реалност, Съдния ден и неговото провеждане, наличието на Отвъдния дом и разтварянето на вратите му. Споменатите аргументи дори налагат това да се случи и свидетелстват в негова полза.

    Hо тази причина проява на цялостна хармония и на пълна адекватност е фактът, че една трета от Свещения Коран, чудодейно ясен и красноречив, е посветена на Възкресението. Така е, защото то се гради върху непоклатими основи и аргументи, и е база и център на всички истини, които се извисяват над този вложен във фундамента камък.

    (край на въведението)

    * * *

    BTOPА ЧАСТ от приложеннето

    това е първото от девет положения на деветте пласта аргументи, концентрирани около Възкресението, които следното коранично знамение посочва с чудодейно красноречие:

    ❀ فَسُبْحَانَ اللّٰهِ ح۪ينَ تُمْسُونَ وَح۪ينَ تُصْبِحُونَ ❀ وَلَهُ الْحَمْدُ فِي السَّمٰوَاتِ وَالْاَرْضِ وَعَشِيًّا وَح۪ينَ تُظْهِرُونَ ❀ يُخْرِجُ الْحَىَّ مِنَ الْمَيِّتِ وَيُخْرِجُ الْمَيِّتَ مِنَ الْحَىِّ وَيُحْيِي الْاَرْضَ بَعْدَ مَوْتِهَا وَكَذٰلِكَ تُخْرَجُونَ

    “Прославяйте Аллах, когато замръквате и когато осъмвате! За Hего е прославата на небесата и на земята, и по мрак, и по пладне! той изважда живото от мъртвото и изважда мъртвото от живото, и съживява земята след нейната смърт. така и вие ще бъдете извадени (от гробовете).” (30: 17-19)

    Ако е пожелал Аллах, тук ще бъдат разяснени яркият аргумент и категоричният довод, разкрити от горното знамение относно Възкресението([28]).

    При двадесет и осмото свойство на живота обясних, че той потвърждава шестте стълба на вярата, насочва се към тях и указва на тяхното реализиране.

    Да, докато животът продължава да бъде мъдростта при сътворяването на вселената и найважният й резултат и същност, тази възвишена истина не ще се ограничи единствено в тленния, кратък, порочен и болезнен земен живот. По-скоро целта и резултатът на дървото на живота, величието на което може да бъде осъзнато от двадесет и деветте му свойства, плодът му, достоен за величието на това дърво, е единствено вечният и отвъден живот, домът на безсмъртното щастие, в който дори камъните, почвата и дърветата са изпълнени с живот.

    Иначе дървото на живота, снабдено с такива разнообразни и многобройни инструменти в одушевените създания, и особено в човека, би останало безплодно, безполезно, неистинско, а той би останал обречен, беден, клет, унизен, и по отношение на житейското щастие би стоял двадесет пъти пониско от врабчето, въпреки че е най-издигнатото творение и най-знатното живо същество, и превъзхожда врабчето поне двадесет пъти.

    И разумът, който е най-ценният дар за човека, се превръща за него в изпитание и беда, когато разсъждава за скърбите на отлитащото време и за страховете от бъдещето. Сърцето му постоянно се измъчва и сладостта на едно удоволствие се помрачава от девет болки. Hяма съмнение, че това е сто процента лъжа.

    Следователно земният живот категорично потвърждава стълба на вярата в отвъдното чрез появата пред нас всяка пролет на повече от триста хиляди образци на Възкресението.

    Възможно ли е могъщ Господ, Който осигурява всичко необходимо за живота ти, удовлетворявайки свързаните с него потребности, обезпечава ти всички нужни инструменти и принадлежности, независимо дали са за твоето тяло, за градината или за страната ти, и ги изпраща в подходящото време с мъдрост, загриженост и милосърдие, и дори узнава нуждите на твоя стомах от храната, която ти гарантира оцеляване и дълголетие, и чува специфичния и частичен зов на стомаха за препитание, като показва, че откликва чрез изпращаните от Hего сладки и несекващи храни за утоляване на глада... Възможно ли е този всемогъщ Разпоредител да не те познава? И да не те вижда? И да не подготви необходимите условия за най-великата човешка цел – вечния живот? И да не откликне на найвеликия, най-важния и най-всеобщия зов – този за безсмъртие и пребъдване? И да не го приеме, като не създаде отвъдния живот и не сътвори Рая? И да не чуе зова на човека – на най-издигнатото творение във вселената, което е всъщност владетелят на земята и нейният плод? Този всеобщ силен зов, който излиза от дълбините на душата и разтърсва небесата и земята... И възможно ли е Всемогъщия да не му отдаде значението, което отдава на зова на малкия стомах, и да не удовлетвори човека? И да изложи съвършената Си мъдрост и абсолютното Си милосърдие на риска да бъдат отречени? Не и не, и хиляди, и хиляди пъти пъти не!

    И логично ли е Той да долови най-тихия гласец на най-дребното живо създание, да се вслуша в оплакването му и да се притече на помощ, да се смили над него, да го отглежда със съвършена загриженост, с пълно покровителство, с изключително внимание, като му подчини найголямото творение във вселената, а после да не чуе подобния на гръмотевица глас на най-великата, най-извисената, най-изтънчената и найтрайната форма на живот? И логично ли е Той да не се интересува от най-важната човешка молба – тази за безсмъртие, и да не погледне смирението на хората, да не забележи на какво се надяват и колко са богоугодни, и да бъде като някой, екипирал и въоръжил със съвършено усърдие единствен войник, но оставил без никакви грижи цялата си огромна и подвластна му армия? Или като някой, който вижда зърното, а не забелязва слънцето, или чува бръмченето на мухите, а е глух за небесните гръмотевици? Опазил Аллах, сто хиляди пъти опазил Аллах!

    И приемливо ли е за разума по какъвто и да било начин, че Всемогъщия, Премъдрия, Носителя на всеобхватното милосърдие, на превъзходната любов, на универсалното състрадание, Онзи, Който много обича шедьовъра Си, кара творенията Си да го обичат и любовта Му е особено силна към влюбените в Него, логично ли е Той да унищожи живота на онези, които са обзети от най-голяма обич към Него, обичани са, достойни са за любовта и по природа боготворят своя Творец? И да унищожи също ядрото и сърцевината на живота – духа – чрез смъртта завинаги и чрез окончателното ликвидиране? И да породи отчуждение между Себе Си и влюбените в Него, и да им причини най-мъчителните страдания, и така да изложи на отрицание тайнството на Своето милосърдие и светлината на Своята любов? Опазил Аллах, хиляди пъти опазил Аллах!

    Няма съмнение, че абсолютната красота, която чрез изявата си е разхубавила и разкрасила тази вселена, и абсолютното милосърдие, което е озарило всички творения и им е придало хубост, са безкрайно и безгранично пречисти и пресвети, и никак не им е присъща подобна жестокост, подобна абсолютна грубост и абсолютен гнет.

    Извод:Докато продължава животът на този свят, би трябвало хората, които разбират тайната му и не използват житейския си срок за лоши дела, да са достойни за вечен живот във вечен дом, във вечен Рай. Амин!

    И още, блещукането на лъскавите обекти и материали по земната повърхност, просветването на мехурчетата и на пяната по морската повърхност, а после угасването на блясъка с изчезването на мехурчетата и появата на нови светлинки, сякаш тези обекти са огледала за въображаеми слънчица, ни разкриват ясно, че отделните проблясъци не са друго освен изява на отражението на едно единствено високо слънце. Те ни напомнят на различни езици, че слънцето съществува и го сочат с пръстчета от светлина.

    Такова е положението и с блясъка на живите създания по земната повърхност и в морето, породен от Божието могъщество и от изявата на името Даряващия живот (ал-мухий), което принадлежи на Вечноживия, Вездесъщия, превелико е величието Му. Подобно е и изчезването на тези създания зад воала на неведомото, за да направят място на идващите след тях, повтаряйки: "О, вечноживи!" Това са само свидетелства и знаци за безсмъртния живот и за непременното съществуване на Вечноживия, Вездесъщия, преславен е Той и всевишен.

    И така, всички доводи, свидетелстващи за Божието знание, следите от което се наблюдават в организацията на създанията; всички доказателства, потвърждаващи могъществото, което се разпорежда във вселената; всички аргументи, подкрепящи факта за волята и желанието, които господстват над управлението и организацията на света; всички знаци и чудеса, удостоверяващи пророческите послания, които са оста на Господното слово и на Божието откровение... Всички тези доводи, които дават свидетелства и указват на седемте велики Божии атрибути, единодушно засвидетелстват и аргументират също живота на Вечноживия, Вездесъщия, преславен е Той,

    защото ако някое нещо притежава зрение, то би трябвало и да е живо, и ако чува, това е признак на живот, както и ако е способно да говори, ако може да упражнява избор и воля.

    И така, всички аргументи в полза на великите атрибути, които имат видими следи и категорично се знае, че реално съществуват, например абсолютното могъщество, всеобхватната воля, универсалното знание, доказват, че Вечноживия, Вездесъщия е жив и непременно съществува, и свидетелстват, че Той притежава безсмъртен живот, единствен лъч от който е достатъчен да озари цялата вселена, и единствено негово проявление – да даде живот на целия отвъден свят с всичките му атоми едновременно.

    Животът като Божествен атрибут гледа и към друг стълб на вярата – убедеността в съществуването на ангелите. Той го сочи, доказва го и индиректно го потвърждава.

    Докато животът продължава да бъде найважната цел на вселената, и живите създания – поради тяхната скъпоценност – да бъдат найширокоразпространеният и многоброен вид, който керван след керван пристига в земната странноприемница и тя се населва и засиява от радост; докато земното кълбо продължава да бъде спирка за потока от живи създания, постоянно да се пълни и изпразва съгласно мъдростта на обновяването и размножаването, и дори в най-скверните неща, и в гнилочта се сътворява обилие от форми на живот, така че земното кълбо се е превърнало в обща изложба на живите създания;

    докато на земята продължава сътворяването в огромно множество на най-рафинираните същности на живота – чувствата, разума и прелестния дух, носител на стабилно ядро, и сякаш земята оживява и се разкрасява чрез живота, разума, чувствата и духа... Тогава не е възможно небесните тела, които са по-прекрасни, по-ярки и с по-голямо значение от земята, да бъдат мъртви, безжизнени, безчувствени.

    Следователно би трябвало да има живи и одухотворени създания, които населяват небесата, радват слънцата и звездите, даряват им жизненост и представят резултата и плода на сътворяването на небесата, и които да бъдат удостоени с честта Преславния да им говори. Тези създания – обитатели на небесата и в хармония с тях, заселени там чрез тайнството на живота, са ангелите.

    Така и тайнството на живота и същността му са свързани с вярата в пратениците на Аллах, насочват се към нея и индиректно я потвърждават.

    Да, докато вселената продължава да бъде сътворена за живота и той да е най-великото проявление, най-съвършеният шедьовър и найкрасивото произведение на Вечноживия, Вездесъщия, преславна е славата Му; докато вечният Му и безсмъртен живот продължава да се саморазкрива чрез изпращането на пратениците и низпославането на Писанията... Защото ако нямаше нито пратеници, нито Писания, онзи вечен живот би останал неизвестен. Както говорът на индивида прави видими живота и жизнеността му, така и пророците, и пратениците на Аллах, мир на тях, и низпосланите им Писания, разкриват и показват Вечноживия Събеседник, Който чрез Своите Слова и Речи издава повели и забрани иззад воалите на неведомото, иззад завесите на вселената.

    Както животът във вселената категорично аргументира наличието на Вечноживия и непременното Му съществуване, така и лъчите на безсмъртния живот, и проявленията му гледат и се насочват към свързаните с него стълбове на вярата – изпращането на пратениците и низпославането на Писанията. Те ги потвърждават индиректно, особено Посланието на Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и Откровението на Корана. Правилно е да кажем, че и двете са толкова категорично достоверни, колкото и самият живот, защото приличат на негов дух и разум.

    Да, както животът е дестилиран екстракт на вселената, и чувствата и сетивата са дестилиран екстракт на живота, и разумът е дестилиран екстракт на чувствата и сетивата, а духът е чистото и най-съкровено ядро на живота – неговата трайна и автономна същност... Така и животът на Мухаммед, мир нему – и материалният, и духовният, – е дестилирана квинтесенция на живота и на духа на вселената. Посланието на Мухаммед, мир нему, е най-чистият дестилиран екстракт от усещанията, чувствата и разума на вселената. Нещо повече, според свидетелството на неговите резултати животът на Мухаммед, мир нему - и материалният, и духовният, – е върховен живот на вселената, посланието му е нейно върховно чувство и нейна светлина, а кораничното откровение – според свидетелството на жизнените му истини – е дух на живота на вселената и разум на чувствата.

    Ако светлината на Мухаммедовото послание напусне и изостави вселената, тя ще умре и времето ще изчезне за творенията. Ако Коранът липсва и се изгуби от вселената, тя ще обезумее, земното кълбо ще се дезориентира, разумът му ще се накърни, ще получи сътресение, то ще стане безчувствено и ще се сблъска с някое космическо тяло. Ще настъпи Възкресението.

    Животът гледа и към още един стълб на вярата – предопределението. Той го сочи и индиректно го доказва. Защото докато животът продължава да бъде светлина за видимия свят, да го владее и да го обгръща, да е резултат и цел на съществуването, да е най-широкото огледало за проявленията на Твореца на вселената, най-пълният указател и образец на Господната действеност, и, ако сравнението е възможно – той е сякаш разновидност на нейните план и програма... Докато това е така, би трябвало тайнството на живота да изисква също наличие на неведом свят в смисъл на минало и бъдеще, тоест на отминалите и идните творения, в рамките на ред и организация, както и да бъде той познат, видян, наблюдаван, готов да изпълнява съзидателните команди, или, с други думи, да функционира, сякаш е в състояние на духовен живот.

    Пример за това е зърното, което лежи в основата на дървото, и костилката, сърцевината или плодовете, които са връх и завършек, и всички те носят отличителните черти на живота, подобно на самото дърво. И нещо повече, зърната съдържат в себе си житейски закони, по-прецизни от законите на живота на дървото.

    Както семената и корените, оставени в наследство от миналата есен и наследени от настоящата пролет, носят светлината на живота и се развиват според неговите закони (и пролетта носи подобен живот),

    така и дървото на вселената, всеки негов клон, всяка вейка, има свое минало и бъдеще, своя верига, съставена от етапи и условия, минали и бъдещи, всеки вид и всеки негов дял имат съществуване, умножено в Божието знание в зависимост от различните му периоди.

    По този начин се формира верига на теоретично битие, подобно на външното съществуване – аспект на духовна изява на универсалния живот, така че потенциите на живота се взимат от тези живи съдбовни скрижали, носители на великия смисъл.

    Да, подобна изява – изявата на живота, който е светлина от слънцето на вечния живот – не ще се ограничи единствено в този видим свят, нито в това настоящо време, нито в това външно съществуване, а би трябвало всеки от световете да има един от аспектите на проявлението на тази светлина в зависимост от своята възприемчивост. Следователно вселената с всичките си светове е жива, обляна и озарена от светлината на това проявление. Иначе всеки от тези светове би се превърнал (както го виждат очите на заблудата) в огромен и ужасен труп под видимата временна земя, в рухнал и мрачен свят.

    Така чрез тайнството на живота бива разбран, аргументиран и разяснен един от аспектите на вярата в предопределението и съдбата. Тоест както жизнеността на видимия свят и на наличните реалности се разкрива посредством организираността и резултатите им, така и отминалите, и идните творения, смятани за част от неведомия свят, имат нематериално съществуване и водят нематериален живот, и притежават теоретична духовна стабилност. Потенциите на този духовен живот се разкриват чрез скрижала на предопределението и съдбата.

    ТРЕТА ЧАСТ от ириложеннето

    Въпрос по повод темата за 
Възкресението:

    В Свещения Коран неведнъж се споменава:

    اِنْ كَانَتْ اِلَّا صَيْحَةً وَاحِدَةً

    “Бе само един Вик и ето ги – изпепелени!” (36: 29)

    وَمَٓا اَمْرُ السَّاعَةِ إِلَّا كَلَمْحِ الْبَصَرِ

    “Повелята за Часа е само колкото да мигне око, или още по-бързо.” (16: 77)


    Тези коранични слова ни разкриват, че Найвеликото възкресение ще възникне неочаквано, в един момент, на мига. Но ограничените умове изискват забележителни примери от реалността, за да приемат и да се подчинят на това твърде необичайно събитие и на този безпрецедентен факт.

    Отговор: Възкресението поражда три проблема: за завръщането на духа в тялото, за съживяването на телата и за изграждането и конструирането на телата.

    Първи проблем: за идването на духа и за завръщането му в тялото. Ето пример за това.

    Войниците, разпръснати по време на почивка и разпилени в различни посоки, се насъбират, щом чуят призивния глас на тръбата.

    Да, рогът, който е тръбата на Исрафил, мир нему, не е по-слаб от военната тръба. Така и духовете, които са се отправили по посока на вечността и в света на атомите, щом чуват идващия от дълбините на безсмъртието зов:

    اَلَسْتُ بِرَبِّكُمْ “Не съм ли Аз вашият Господ?”, отвръщат: قَالُوا بَلٰى “Да, свидетели сме.” (7: 172).

    Без съмнение дисциплината им многократно превъзхожда тази на бойците от организираната армия. Тридесето слово доказа с неопровержими аргументи, че не само духовете са войници на Преславния, но и атомите са Негови бойци, мобилизирани за всеобщата битка.

    Втори проблем: съживяването на телата. Ето пример за него.

    Както стотици хиляди електрически лампи могат да озарят празничната нощ в някой велик град, запалени от един център, в един момент, сякаш извън времето, така и стотиците милиони лампи на живите могат да бъдат запалени и изпратени на земята от единствен център. Доколкото електричеството е едно от творенията на Преславния и Всевишния Аллах, и изпълнява функциите на служител по осветлението в Неговата странноприемница, то притежава специфичните черти и способността да върши своята работа съобразно указанията и наставленията на Твореца си, и в съответствие с установения от Него ред. Тогава би трябвало Най-великото възкресение да се случи като мигването на окото, в рамките на организираните Божии закони, представени от хиляди осветители, подобни на електричеството.

    Трети проблем: незабавно възстановяване на телата. Ето пример за това.

    Съживяването на дърветата и на листата, хиляди пъти по-многобройни от съвкупния човешки род, наведнъж, в границите на няколко дни през пролетта, в цялостната им форма, в същия вид, в който са били и предходната пролет... Така и възстановяването с мигновена скорост на всички цветове, листа и плодове на дърветата, каквито са били през отминалата пролет... Така и пробуждането, разтварянето и съживяването едновременно, в един момент, на семенцата, костилките и зрънцата, които са безчет и безброй, и които бележат началото на пролетта... Така и възкресяването на дърветата, на възправените им трупове и огромните им скелети, и незабавното им подчиняване на заповедта да оживеят след смъртта... Така и съживяването с изключителна прецизност и умение на отделните екземпляри от видовете изящно сътворени животни и на безбройните им стада... Така и възкресяването на общностите от насекоми, особено на мухите, склонни да се въртят пред погледите ни и да ни напомнят за предмолитвеното измиване абдест и за чистотата, като постоянно търкат краката, очите и крилата си, и милват лицата ни... За една година се раждат повече мухи, отколкото накуп поколенията хора, живели от епохата на Адам, мир нему, до днес. Възкресяването на това насекомо заедно с другите подобни на него и съживяването им в рамките на няколко дни дава не само един, а хиляди примери за мигновеното възстановяване на човешките тела в Съдния ден.

    Да, земният живот е дом на мъдростта, а отвъдният - дом на могъществото. Създаването на нещата в земния живот става донякъде постепенно и с течение на времето съгласно изискванията на Господната мъдрост и по силата на повечето Най-прекрасни имена като Премъдрия (ал-хаким), Разпоредителя (ал-мураттиб), Управителя (ал-мудаббир), Отглеждащия (ал-мурабби). А в отвъдния свят Могъществото (алкудра) и Милосърдието (ар-рахма) се проявяват повече, отколкото Мъдростта (ал-хикма). Там няма нужда нито от материя, от периоди и време, нито от очакване, и нещата възникват изведнъж. В Свещения Коран се казва:

    وَمَٓا اَمْرُ السَّاعَةِ إِلَّا كَلَمْحِ الْبَصَرِ اَوْ هُوَ أَقْرَبُ

    “Повелята за Часа е само колкото да мигне око, или още по-бързо.” (16: 77)

    Това означава, че ако тук нещо възниква за ден или година, в отвъдния свят то се случва за миг, подобно мигването на окото.

    Ако желаеш да разбереш по-добре факта, че идването на Възкресението е безспорно и неизбежно като настъпването на идната пролет, прочети внимателно Десето слово и Двадесет и девето слово. Ако не повярваш в тази истина, можеш да ми потърсиш най-строга отговорност.

    Четвърти проблем: смъртта на земята и настъпването на Часа. Ето пример.

    Ако по Господна воля планета или комета се сблъскат със земното кълбо, което е наша странноприемница, този наш пристан и това наше жилище би се разрушило в един миг, както за минута рухва дворец, строен десет години.

    * * *

    ЧЕТВЪРТА ЧАСТ от ириложеннето

    ❀ قَالَ مَنْ يُحْيِي الْعِظَامَ وَهِىَ رَم۪يمٌ ❀ قُلْ يُحْي۪يهَا الَّذ۪ٓي اَنْشَاَهَٓا اَوَّلَ مَرَّةٍ وَهُوَ بِكُلِّ خَلْقٍ عَل۪يمٌ

    “И казва: "Кой ще съживи костите, след като станат на пръст?" Кажи: "Ще ги съживи Онзи, Който ги сътвори първия път. Той знае всичко как се сътворява.” (36: 78-79)

    В Трети пример от Девета истина на Десето слово стана дума за следното.

    В момента, когато велика личност формира пред погледите ни огромна армия само за един ден, някой ти казва, че същият човек е способен с едно протръбяване да събере изцяло пръснатите за отдих войници от една дивизия, да ги накара да се присъединят към подразделението и да се подчинят на дисциплината. А ти отговаряш: "Не, не вярвам!" В случая твоят отговор не е ли проява на лудост и глупост?

    Така и Онзи, Който е създал от нищото телата на всички животни и на всички живи същества, телата, подобни на военни дивизии от създания, сякаш огромна армия, и чрез заповедта كُنْ فَيَكُونُ "Бъди!" е организирал атомите им и детайлите им, полагайки ги на подходящото място в съвършен ред и с премъдра мярка. Той е Онзи, Който сътворява през всеки век и дори всяка пролет стотици хиляди вида живи същества и техни стада и групи, подобни на армии. Възможно ли е този Всемогъщ и този Всезнаещ да бъде питан как с единствено протръбяване от рога на Исрафил ще насъбере основните атоми и телесните части на войниците, които са се опознали под знамето на дивизията на тялото и на нейната дисциплина? Възможно ли е да се изключи подобна вероятност? И не би ли било това глупост и лудост?

    Така и в Свещения Коран понякога се споменават удивителните и неповторими земни дела на Аллах, за да се подготви съзнанието да приеме този факт и сърцето да повярва в чудотворните Му дела в отвъдния свят. Тоест Коранът представя необичайните Божии действия, които ще се извършат в бъдещето и в отвъдното по начин, станал за нас убедителен и достоверен чрез многобройните им подобия, на които сме свидетели на земята. Например:

    اَوَلَمْ يَرَ الْاِنْسَانُ اَنَّاخَلَقْنَاهُ مِنْ نُطْفَةٍ فَاِذَا هُوَخَص۪يمٌ مُب۪ينٌ

    “Не вижда ли човекът, че Ние го сътворихме от частица сперма? А ето го – явен противник!” (36: 77 - до края на сурата)

    Тук чрез седем или осем различни картини Свещеният Коран дава потвърждение и аргументи по проблема за Възкресението.

    Той ни поднася в началото факта за първото зачатие и го показва пред погледите ни с думите: 'Виждате как сте се появили, като сте се превръщали от сперма в съсирек, от съсирек – в късче плът, и от него се е стигнало до сътворяването на човека. Как тогава отричате другото зачатие, което е подобно на това и дори е полесно от него?

    После в същата сура се казва:

    اَلَّذ۪ي جَعَلَ لَكُمْ مِنَ الشَّجَرِ الْاَخْضَرِ نَارً

    “Онзи, Който стори за вас огън от зеленото дърво...” (36: 80).

    Тук се посочват даровете, благодеянията и добротворството, с които Истината (ал-хак), преславен е Той, е удостоил човека. Онзи, Който ви е дарил подобни блага, няма да ви остави да си отидете напразно, да влезете в гроба и повече да не станете.

    После се прибягва до иносказателност: Виждате как мъртвите дървета оживяват и се раззеленяват. Как изключвате вероятността костите, които приличат на клонове от дърво, да си върнат жизнеността, и не правите никакъв паралел?

    И още, възможно ли е Онзи, Който е сътворил небесата и земята, да е безсилен да дари живот и смърт на човека – плод на небесата и на земята? И възможно ли е Онзи, Който управлява развитието на дървото и го отглежда, да пренебрегне неговия плод и да го остави на другите? И смятате ли, че Той ще остави на безсмислието Дървото на творението, всички части на което са изваяни с мъдрост, и ще пренебрегне неговия плод и резултат?

    И така, Онзи, Който ще ви съживи при Възкресението, е същият, в Чиято длан се намират ключовете на небесата и на земята, и вселената му се подчинява като дисциплиниран войник, изпълняващ командите Му. Казват му: "Бъди!" كُنْ فَيَكُونُ

    И той става, напълно подвластен. Онзи, за Когото сътворяването на пролетта е лесно и незначително като сътворяването на едничко цвете, и създаването на всички животни е нищожно за Неговата мощ като създаването на единствена муха. Носителят на подобна мощ не може да бъде питан и не ще бъде питан:

    مَنْ يُحْيِي الْعِظَامَ “Кой ще съживи костите?...” Той не е безсилен.

    И още, казано е: فَسُبْحَانَ الَّذ۪ي بِيَدِه۪ مَلَكُوتُ كُلِّ شَىْءٍ

    “Пречист е Онзи, в Чиято Длан е владението на всяко нещо...” (36: 83)

    Този кораничен израз разяснява, че в Дланта на Преславния се намират ключовете за всяко нещо. Той сменява деня и нощта, зимата и лятото с изключителна лекота, сякаш обръща страници на книга. И земният, и отвъдният свят за Него са като жилища, които отваря и затваря. Докато това е така, резултатът от всички аргументи ще бъде: وَ اِلَيْهِ تُرْجَعُونَ

    “...при Когото ще бъдете върнати!” (36: 83)

    Тоест Той ще ви съживи от гроба, ще ви поведе към Възкресението и ще ви изплати напълно равносметката в святата Си обител.

    И така, виждаш, че тези коранични знамения подготвят съзнанието и мобилизират сърцето да приемат въпроса за Възкресението чрез сходни на него дела, които се разкриват в земния живот.

    Същевременно Коранът споменава и отвъдни дела по начин, който кара да бъдат забелязани и усетени земните им подобия, за да не се допусне отрицание и отхвърляне. Например:

    بِسْمِ اللّٰهِ الرَّحْمٰنِ الرَّح۪يمِ

    اِذَا الشَّمْسُ كُوِّرَتْۙۖ ﴿١﴾ وَاِذَا النُّجُومُ انْكَدَرَتْۙۖ ﴿٢﴾ وَاِذَا الْجِبَالُ سُيِّرَتْۙۖ ﴿٣﴾ وَاِذَا الْعِشَارُ عُطِّلَتْۙۖ ﴿٤﴾ وَاِذَا الْوُحُوشُ حُشِرَتْۙۖ ﴿٥﴾ وَاِذَا الْبِحَارُ سُجِّرَتْۙۖ ﴿٦﴾ وَاِذَا النُّفُوسُ زُوِّجَتْۙۖ ﴿٧﴾ وَاِذَا الْمَوْءُ۫دَةُ سُئِلَتْۙ ﴿٨﴾ بِاَيِّ ذَنْبٍ قُتِلَتْۚ ﴿٩﴾ وَاِذَا الصُّحُفُ نُشِرَتْۙۖ ﴿١٠﴾ وَاِذَا السَّمَٓاءُ كُشِطَتْۙۖ ﴿١١﴾ وَاِذَا الْجَح۪يمُ سُعِّرَتْۙۖ ﴿١٢﴾ وَاِذَا الْجَنَّةُ اُزْلِفَتْۙۖ ﴿١٣﴾ عَلِمَتْ نَفْسٌ مَٓا اَحْضَرَتْۜ ﴿١٤﴾

    В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

    Когато слънцето бъде обвито [в мрак] и когато звездите изпопадат, и когато планините бъдат раздвижени, и когато бременните камили бъдат изоставени, и когато зверовете бъдат насъбрани, и когато моретата закипят, и когато душите се съединят, и когато живопогребаното момиче бъде попитано за какъв грях е било убито, и когато книгите (за делата) бъдат разгърнати, и когато небето бъде премахнато, и когато Адът бъде нажежен, и когато Раят бъде приближен, тогава всеки ще узнае какво е извършил.” (81: 1–14, до края на сурата)

    بِسْمِ اللّٰهِ الرَّحْمٰنِ الرَّح۪يمِ

    اِذَا السَّمَٓاءُ انْفَطَرَتْۙ ﴿١﴾ وَاِذَا الْكَوَاكِبُ انْتَثَرَتْۙ ﴿٢﴾ وَاِذَا الْبِحَارُ فُجِّرَتْۙ ﴿٣﴾ وَاِذَا الْقُبُورُ بُعْثِرَتْۙ ﴿٤﴾ عَلِمَتْ نَفْسٌ مَا قَدَّمَتْ وَاَخَّرَتْۜ ﴿٥﴾

    В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

    Когато небето се разкъса и когато планетите се разпръснат, и когато моретата бъдат отприщени, и когато гробовете бъдат преобърнати, ще узнае всяка душа какво е направила преди и какво е оставила.” (82: 1–5, до края на сурата)

    بِسْمِ اللّٰهِ الرَّحْمٰنِ الرَّح۪يمِ

    اِذَا السَّمَٓاءُ انْشَقَّتْۙ ﴿١﴾ وَاَذِنَتْ لِرَبِّهَا وَحُقَّتْۙ ﴿٢﴾ وَاِذَا الْاَرْضُ مُدَّتْۙ ﴿٣﴾ وَاَلْقَتْ مَا ف۪يهَا وَتَخَلَّتْۙ ﴿٤﴾ وَاَذِنَتْ لِرَبِّهَا وَحُقَّتْۜ ﴿٥﴾

    В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

    Когато небето се разцепи и се вслуша в своя Господ, и се подчини, и когато земята бъде разстлана, и изхвърли онова, което е в нея, и се опразни, и се вслуша в своя Господ, и се подчини...” (84: 1–5, до края на сурата)

    Виждаш, че в тези сури се споменава за велики обрати и за внушителни Господни действия по начин, който превръща сърцето в пленник на огромно удивление и пред този факт разумът немее и изпада във вцепенение. Но щом човек види подобия на тези събития в есента и пролетта, ги приема с лекота и охота. Понеже тълкуването на цитираните три сури е твърде дълго, ще вземем за пример само един израз.

    اِذَا الصُّحُفُ نُشِرَتْ

    "... И когато книгите (за делата) бъдат разгърнати..."

    В това коранично знамение се съобщава, че в Съдния ден всички дела на отделния индивид ще бъдат написани на книга. В същността си този проблем е удивителен и недостъпен за разума, но както сурата указва на пролетното възкресение и както другите положения имат своите подобия и съответствия, така и разтварянето на книгата има еквивалент, който придава яснота и очевидност на смисъла.

    Всеки плод, всяка трева, всяко дърво има дела, функции, богослужене, възхвали на Аллах под формата, чрез която в него се разкриват Найпрекрасните божии имена. Всички тези дела заедно с историята на живота на съответното растение са включени във всички негови семена и зърна, и всички те ще се проявят в друга пролет и на друго място. Тоест както разказва изключително красноречиво с езика на своя образ и външен вид за делата на предходниците си, така то разгръща свитъците на делата си - разпростира клоните си, разтваря листата си и налива плодовете си.

    Да, Онзи, Който върши всичко това пред очите ни с изключителна мъдрост, пестеливост, грижовност, внимание, щедрост и доброта, е същият, Който казва:

    اِذَا الصُّحُفُ نُشِرَتْ

    "... И когато книгите (за делата) бъдат разгърнати..." Така би могъл да съпоставиш и другите аспекти по този модел, и ако си способен да правиш заключения, направи го.

    За да бъдеш подпомогнат и подкрепен, ще споменем също и следното коранично знамение: اِذَا الشَّمْسُ كُوِّرَتْ “Когато слънцето бъде обвито (в мрак)...” Изразът "бъде обвито" се употребява в смисъл на "да бъде обгърнато", както се завива чалма, "да бъде забулено". Това е прекрасен и ярък пример, който намеква за своето земно подобие и еквивалент:

    Първо: Преславният и Всевишният Аллах е вдигнал завесите на нищото, ефира и небето от слънцето – този скъпоценен камък, който озарява земята като светилник, извадил го е от съкровищницата на Своето милосърдие и го е показал на долния свят. Той ще го обвие във воалите му, когато дойде краят на земния живот и се затворят вратите му.

    Второ: слънцето е служител, натоварен със задачата да разстила одеждите от светлина в зори и да ги навива вечер, и така денят и нощта да се редуват по земната повърхност. Понякога този търговец прибира стоката си на загуба, понякога се случва луната да скрива донякъде неговите взимания и давания. Тоест както този служител прибира стоката си и къта тефтерите с делата си, извършени по споменатите причини, би трябвало да дойде ден, когато той ще бъде освободен от поста си и ще напусне, дори ако няма основания за уволнение. Навярно с разрастването по повърхността на слънцето на наблюдаваните от астрономите две малки петна, които постепенно се разширяват и уголемяват, по Господна воля слънцето ще си вземе обратно светлината, с която то съгласно Божието позволение обвива главата на земята, и ще я обвие на собствената си глава. Тогава Господът на мощта ще каже: "Дотук свършва твоята задача спрямо земята. Иди сега в Ада, за да изгориш онези, които те обожаваха или презираха и пренебрегваха покорен служител като теб, и те подозираха в предателство и липса на преданост!"

    С помрачнялото си и набраздено лице слънцето ще чете Господната повеля:

    اِذَا الشَّمْسُ كُوِّرَتْ

    “Когато слънцето бъде обвито (в мрак)...”

    * * *

    ПЕТА ЧАСТ от ириложеннето

    Сто двадесет и четири хиляди избраници - пророците и пратениците, мир на тях - както е споменато в хадисите([29]), с пълно единодушие и в нескончаема последователност, опирайки се на директната визия (при някои от тях), или на достоверната истина (при други), са съобщили, че отвъдният дом съществува. Те са обявили с пълно единодушие, че хората ще бъдат отведени там и че преславният и всевишен Творец без съмнение ще дойде в отвъдния дом, както кате~орично е обещал.

    Сто двадесет и четири милиона светци са потвърдили чрез открития и визии съобщеното от пророците, мир на тях, и са засвидетелствали с достоверно знание съществуването на отвъдния живот, което е категоричен и безспорен аргумент за истинността на този факт.

    И така, проявленията на всички Най-прекрасни имена на Твореца на вселената, които се разкриват по всички кътчета на света, очевидно налагат извода за съществуването на друг, вечен свят, и ясно доказват наличието на отвъдния живот.

    Това се изисква и от Божието могъщество, и от абсолютната Мъдрост, които не допускат нито прекомерност, нито безполезност, и съживяват труповете на дърветата и изправените им скелети, а те са безчет и безброй по земната повърхност всяка пролет, всяка година. Съживяването им става по заповедта: "Бъди!"

    И те се подчиняват, превръщат се в знамение за възкресението след смъртта. Триста хиляди вида от групите растения и от животинските общности се пробуждат и се възраждат, като изявяват стотици хиляди примери за Възкресението и аргументи за съществуването на отвъдния свят.

    Няма съмнение, че този факт очевидно се налага и от всеобхватното милосърдие, което продължава живота на всички нуждаещи се от препитание създания, възражда ги с пълно състрадание към тях и по изключително удивителен начин. Съществуването на отвъдния свят се изисква и от постоянната грижа, която изявява разнообразие от безчет хубости и прелести в твърде кратък период от време всяка пролет.

    Без съмнение наличието на непреходен свят след тази тленна земя и съществуването на отвъдна реалност и на дом на вечното блаженство се сочат ясно и от любовта към пребъдването, и от копнежа към безсмъртието, и от мечтите за оставане вовеки, което е вложено като неотделим инстинкт в природата на човека – най-съвършения плод на вселената, най-любимото за нейния Създател творение, най-тясно свързания с всички създания в нея.

    Всички тези аргументи потвърждават с пълна категоричност до степен, задължително налагаща да бъдат приети, че отвъдният свят съществува, както е очевидно и съществуването на земния живот([30]).

    Един от най-важните уроци, които Свещеният Коран ни дава, е вярата в отвъдното. Този урок е толкова стабилен и устойчив, и в тази вяра се съдържа толкова ярка светлина, силна надежда и велика утеха, че ако е възможно у един човек да се съберат сто хиляди старости, тази светлина ще му е достатъчна, и тази надежда, и тази утеха, извираща от вярата. Затова ние, възрастните хора, трябва да се радваме на своята старост и да сме щастливи, изричайки: "Слава на Аллах за съвършенството на вярата!"

    1. Имат се предвид годишните сезони и пролетта, която е сякаш товарен влак, препълнен с храни, дошли от неведомия свят. – Б. а.
    2. Kакто при заповедта: "Вземи оръжието! Сложи иfиковете! " в бойни маневри или на полесражение огромната армия се превръиfа в неиfо подобно на гора от остриета... И както при заповедта: "Закачи значките! Носи медалите!" в празник и на военен парад цялата войска се превръиfа в неиfо подобно на красива градина с пъстри цветове... Така и растенията, които са неодушевени, но са един вид безчет войници на Пречистия Аллах (както и ангелите, и джиновете, и хората, и животните са Негови войници), иfом получат заповедта: "Бъди!", стават, изпълнявайки Свеиfения си джихад за запазване на живота. И иfом се даде Божията повеля: "Вземи оръжието и снаряжението си!", дърветата и бодливите храсти приготвят копията си и земната повърхност се превръиfа в неиfо подобно на огромен лагер на армия, въоръжена с бяло оръжие и всеки от дните на пролетта, и всяка нейна седмица са неиfо от рода на празник за някоя група растения. Тогава всяка от тези групи показва красивите дарове, които нейният Владетел е дарил, и скъпоценните инкрустирани медали, с които я е удостоил, и сякаш на военен парад дефилира пред свидетелстваиfия поглед на Безсмъртния владетел, и сякаш чуват Господна повеля: "Сложи бижутата на Господното творчество и медалите на Божието естество – цветята и плодовете!", и разтварят цветовете си. Тогава земната повърхност отново е сякаш велик лагер в прекрасен празничен ден, в чудесен внушителен парад, изобилстваиf от бляскави медали и лъскави значки.
      Това струпване на мъдро оборудване, тази висока степен на организирано снаряжение, това количество оригинална украса показва на онзи, който не е изгубил зрението си, че то е дело на могъиf владетел с безкрайна моиf и на премъдър управник с безпределна мъдрост. – Б. а.
    3. Част от споменатото в този аспект съдържание бе разяснено в Седмата истина. Под голямата камера, предназначена специално за Владетеля, се има предвид Пазеният скрижал (ал-лаух ал-махфуз) и истината за него. Двадесет и шесто слово доказа реалността на съиfествуването, както следва. Малките лични карти подсказват, че съиfествува голям регистър. Дребните документи сочат наличието на основна база данни. Това, че някъде малко или обилно текат капки вода, доказва наличието на велик извор. Паметта, която е свойство и на човека, и на плодовете, давани от дърветата, и на семената, от които те израстват, е подобна на малка лична карта или на миниатюрен пазен скрижал, и сякаш отделната памет е дребна капка от калема, изписал големия Пазен скрижал. Би трябвало всяко от запаметяваиfите устройства да говори за наличието на най-голямата памет, на най-обемистия регистър, на най-великия Пазен скрижал и дори да доказва това и да го разкрива на проницателните умове. – Б. а.
    4. Вложеното тук съдържание се разкрива в Осма истина: ръководителите на учреждения в този пример символизират пророците и святите хора. Телефонът е връзка с Господ, която тръгва от сърцето – огледало на откровението, проявител на вдъхновението и неиfо от рода на начален пункт и слуzаалка за този телефон. – Б. а.
    5. В Девета истина иfе видиш какво символизира този образ. Празничният ден например сочи пролетта, а нагиздената с цветя пустиня – земната повърхност през този сезон. Променяиfите се на екрана гледки и картини изразяват ражданите от пролетта и лятото видове препитание за хората и за животните, които Всемогъиfият Творец – Владетеля на величието, и Премъдрият създател – Владетеля на красотата, отмерва, променя в съвършен ред, възобновява с пълно милосърдие и изпраиfа в непрекъснати последователни периоди от началото на пролетта до края на есента. – Б. а.
    6. Неопровержимото доказателство, че законосъобразното препитание се дава в зависимост от нуждите, а не се взима чрез силата и способностите на създанието, е охолното съиfествуване на малките рожби, които са немоиfни и безпомоиfни, и недостигът на храна за хииfниците, угоеността на глупавите риби и слабостта на умните и хитри лисици и маймуни. Следователно препитанието се получава обратнопропорционално на волята и способността, тоест винаги когато създанието се опира на своето желание, то е подлагано на по-голямо изпитание чрез недостиг и трудно набавяне на храната. – Б. а.
    7. Да, това че гладният лъв предпочита пред себе си своето слабо чедо и му дава спечеленото с усилия парче месо, страхливият заек се нахвърля среиfу кучето и лъва в опит да заиfити малките си, а смокиновото дърво подготвя за своите рожби - плодовете си - чисто мляко от пръстта, всичко това ясно показва на прозорливите, че това става по повеля на Милостивия, Чиято милост е безгранична, на щедрия, Чиято иfедрост е безпределна, на Жалостивия, Чиято жал и състрадание са необятни. След като животните и растенията, лишени от съзнание и разум, извършват действия, отличаваиfи се с изключително съзнание, разумност и мъдрост, това по необходимост разкрива, че някой абсолютно всесведуиf и абсолютно премъдър ги води и насочва към тези действия и те се подчиняват на заповедите му. – Б. а.
    8. Изразът "възможно ли е?" се повтаря много пъти, заиfото съобиfава важна идея: неверието и заблудата често се пораждат от мисълта, че дадена истина е абсурд. Човек вижда неиfо, в което не е убеден и му се струва, че то е далеч от разумните представи, затова го смята за невероятно, започва да го отхвърля и да го отрича. Но настояиfото Слово – Възкресението – разяснява чрез неопровержими аргументи, че когато човек смята неиfо за наистина абсурдно и невероятно, за отклонение от разумните представи, и когато среиfа истинска трудност и объркани проблеми дотам, че да го възпрат, това е в рамките на неверието и по пътя на заблуждаваиfите се. А когато някой смята неиfата за наистина възможни и напълно рационални, и ги възприема с лекотата, с която гледа на обективната реалност, това е пътят на вярата и централният друм на исляма. Накратко, философите греиsат в своето отрицание, заиfото се доверяват на представите си за абсурдност. Настояиfото Десето слово разяснява израза "възможно ли е?" и къде се крие абсурдността, и кара философите да замълчат. – Б. а.
    9. Да, красивото цвете, изключително пииfно и гиздаво, хармоничният плод, създаден с пределно майсторство и изкусност, прикрепването им с тънък израстък в края на сухо, костеливо стъбло или клон... Пяма съмнение, че те сякаш са "дъска за обяви", която кара одушевените съиfества да четат по нея прелестните шедьоври на удивителния премъдър Създател. Подобен паралел може да се направи не само за растенията, но и за животните. – B. а.
    10. Да, известни са следните истории. Hякаква прелестна красавица прогонила един от своите обожатели, а той, за да се утеши, си казал: "Остави я, толкова е противна!". Така отхвърлил красотата на хубавицата. Eдин ден мечка минала покрай лоза със сладки гроздове и поискала да си похапне от благините. Hо след като не успяла да ги достигне с лапа и не могла да се покатери, си промърморила: "Kисело е!". Така се утешила и продължила по пътя си. – Б. а.
    11. Въпрвки чв създанията, които са подобни на оглвдала, нвпрвкъснато угасват и изчвзват, във формитв и чвртитв на идваиfитв слвд тях св изявява съиfата красота и съиfата хубост. Това показва, чв тя нв им принадлвжи, а в само знак за првчиста хубост и бвлвг на свята красота. – B. а.
    12. Да, неговата власт продължава хиляда триста и петдесет години, обиfността му наброява повече от триста и петдесет милиона души за цялото това време и тя всеки ден отново и отново му дава клетва, засвидетелства върховното му положение, подчинява се напълно на повелите му доброволно и по собствено желание. Той е облякъл в благословената си одежда половината земя и една пета от човечеството, придал им е духовния си облик, знатната му съиfност е любима за сърцата им, възпитаваиfа и пречистваиfа душите им. Пяма съмнение, че най-великият раб на Господа на световете, на Преславния, онзи благороден раб, чиято мисия и чието послание са приветствани от разнообразните създания и всяко от тях е понесло плод от плодовете на чудесата му... Пяма съмнение, че той е най-любимото творение за Bеликия Творец, а човечеството моли за вечност с всичките си налични способности и изпитва наложителната потребност да се спаси от низвергването по стъпалата надолу, при най-падналите сред унизените, и да се издигне до найвисоките степени нагоре, при най-върховните сред извисените. Това е най-великата потребност. Пяма съмнение, че онзи, който я представи на Удовлетворителя на потребностите и я издигне до Пего, е най-великият Му раб. – B. а.
    13. Да, от времето на Мухаммедовото скровение всич-ки молитви, отслужвани от цялата общност, всяко изри-чане на Аллах да го благослови и с мир да го дари! е само постоянно амин! след неговия зов и универсално съучас-тие с него. Всяко отделно пожелание да бъде той благословен и с мир дарен има стойност на амин! Всяко произ-насяне на тази формула от всеки член на общността по време на молитва и след призива (икама) за нея според ша-I фиитската доктрина е само универсално амин! при зова за вечното щастие, отправен от Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари. В молитвата си той изра-зява копнежа за безсмортното щастие. Именно това желаят хората и отправят зов за него с всички сили, с езика на своята природа. Тази е причината всички озаре-ни със светлината на врата да произнасят амин! след Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Нима е възможно този зов да не бъде приет и да не му се от-кликне? - Б. а.
    14. Да, при никакви обстоятелства не е възможно, сл като управлява вселената с цялостно знание, прони телност и модрост, и това е видимо, Господьт на свет да не е осведомен за делата на онзи от Своите творенг който има високо положение. В никаков случай не е вт можно също този всесведущ Господ да не обрьща вним ние на зова, отправен ком Него от избраник сред рабил му, след като е запознат с всички негови дела и молить Сьщо така при никакво положение не е възможно тоз всемогьщ и милосьрден Господ да не откликне на призиви те, след като вижда, че произнасящият ги е всеотдаен се нуждае от Него.
      Да, чрез светлината на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, светьт се е променил и чрез нея се е изяснила истината за човека и вселената, както и тях-ната същност. Чрез това сияние се е разкрил и проявил фактьт, че създанията выв вселената са вечни Божии пи-сания, които позволяват да бодат четени Най-прекрасни-те имена, че те са служители под повеля и скъпоценни творения - носители на достойни за вечността смисьл и значение. Ако не бе тази светлина, вселената би остана-ла скрита в мрака на илюзиите, осъдена на абсолютно из-чезване и потьване в небитието, нищожна, безсмислена, безполезна, създадена напразно, рожба на случайността. Поради тази тайна всяко нещо на земята и на небето от прьстта до съзвездието Плеяда се озарява от светлината на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и разкрива връзката си с него, както и хората произна-сят амин! след неговия зов. Не е удивително, че духьт и мозькьт на Мухаммедовото богослужене са именно в зова, и дори всички движения и функции на вселената не са друго освен вид зов. Растежьт и измененията на семето не са друго освен вид зов от него към Създателя му с мол-ба да го превирне във високо дьрво. — Б. а.
    15. Да, по земната повърхност, която прилича на малка страничка в сравнение с обширния отвъден свят, са създадени безчет и безброй шедьоври от прецизно и оригинално творчество. Образци на Насъбирането (хашр) и Възкресението (кияма) са показани съufо и в триста хиляди творения, носители на балансираност и ред, които са изписани на тази единствена страничка в неповторим порядък. Няма съмнение, че тяхното създаване е по-трудно, отколкото построяването на Рая, който се отличава с пиufност и извисеност в просторния свят на пребъдването. Затова е правилно да кажем, че сътворяването на пролетните градини с цветята и уханните им растения са неufо, което буди удивление и изумява повече, отколкото сътворяването на Рая и по отношение на неговата извисеност и върховност спрямо пролетта. – B. а.
    16. Да, по всеобщо мнение е невозможно истините да се превръщат в своята противоположност. Още по-не-възможно е преврьщането на противоположностите една в друга. В рамките на невъзможността истините да се преврьщат в своята противоположност се съдържа една истина, която категорично не допуска обратния си вариант. Това е преврьщането на нещо в абсолютната си противоположност, при положение, че запази своята същност. Ако например абсолютната красота се запази като такава, тя не би могла да се превърне в действител-на грозота. Допускането, че ясната и напълно очевидна красота на господството (рубубия) може да се преворне в своята противоположност, като едновременно с това запази и сьщността си, е най-невъзможното и най-удивителното умозаключение. - Б. а.
    17. Въпреки че всяко неиfо е прецизно изработено, изяиfно изваяно и красиво конструирано, уникално и скъпоценно, все пак животът му е краткотраен. Съиfествуването му продължава само незначително време. Следователно неиfата тук са само образци на други неиfа. След като се наблюдава неиfо подобно на насочване на погледите към първоистините, тогава не е странно да се каже, че украсата на земния живот представя само образци на райските блаженства, приготвени от Милосърдния Господ с Hеговата иfедрост и доброта за обичните Mу раби. Именно това е реалната истина. – B. а.
    18. Да, съиfествуването на всяко неиfо е подчинено на определени намерения, животът му има своите цели и резултати. Tе не се ограничават, както твърдят радетелите на заблудата, в цели, насочени ком земния живот или ограничени в съществуващия свят, а тук дори се прок-радват предположения за безсмислие и безцелност. Три са целите на сществуването и живота на всяко нещо.
      Првата е най-извисената и е насочена към Създателя, преславен е Той и всевишен. Тоест това е представяне на всяко нещо с цялата му изтънченост и уникалност пред погледа на всевечния Свидетел, сякаш на военен па-рад. За този поглед е достатьчно съответното нещо да поживее, макар и само за миг, или поне да има готовност за реализиране на потенциалните си сили, подобно на на-мерение, без дори да се появи на бял свят. Пример за то-ва са прелестните произведения, които изчезват борзо, и семената, които не успяват да се развият и да дадат плодове. Те известяват за споменатата цел и напълно я изразяват. При тях вьобще не може да се говори нито за безцелност, нито за безполезност. Следователно порва-та цел на всяко нещо е чрез своя живот и своето същес-твуване да обяви и разкрие чудотворната мощ на своя Създател и плодовете на Неговото творчество пред гри-жовния поглед на Владетеля, Носителя на величието.
      Втората от целите на сществуването и на живота е насочването към одушевените създания. Тоест те сякаш са Господно послание, прогласяващо истините, изящна поема, преизпълнена с мекота и нежност, модро сло-во. Всемогьщият и превеликият Създател ги показва пред погледа на ангелите, джиновете, животните и хората и ги призовава да ги съерцават. Тоест всяко нещо е обект на прочит, размись и поука за всяко одушевено същест-во, което го наблюдава.
      Третата цел е насочване към самото нещо като например изпитване на удоволствие и наслада, прекарване на живота в стабилност и охолство и други частични стремежи. Например резултатът от труда на моряка, който служи на голям султански кораб, ползата за него и възнаграждението му се равняват на един процент от цялостния приход, докато останалите деветдесет и девет процента принадлежат на собственика на кораба. И така, подобно е съотношението между целта, насочена към самото неиfо и към земния му живот, и тази, насочена към преславния му Създател - едно към деветдесет и девет.
      B това изброяване на целите се крие тайната на съчетаването между мъдростта и иfедростта, тоест между абсолютната икономичност и абсолютното великодушие, които от пръв поглед сякаш са несъвместими противоположности. Този факт може да се обясни по следния начин. Ако целта се разглежда в нейната обособеност и единичност, тогава доминират иfедростта и дарителството и се изявява името Великодушния (ал-хаким). Плодовете и семената според тази единична осезаема цел са безчет и безброй. Тоест става дума за абсолютна иfедрост и неограничено великодушие. Но ако целите се разглеждат в тяхната комплексност, тогава мъдростта е качеството, което се разкрива и доминира. Изявява се името Премьдрия (ал-хаким). Мъдростите и набелязаните цели са плод от едно и съиfо дърво, което има много плодове и те могат да бъдат поделени на споменатите три части. Тези всеобиfи цели указват на безкрайна мъдрост и безгранично великодушие. Така абсолютната мъдрост се съчетава с абсолютното великодушие и те изглеждат сякаш са противоположности. Например една от целите на армията е запазването на сигурност-та и реда. Ако погледнем на нея през тази призма, ще ви-дим, че има сврхдостатьчен брой войскови единици. Ако я погледнем, взимайки под внимание другите цели като охрана на границата, сражаване с врага и т.н., ще устано-вим, че броят е почти в необходимите рамки. Това е точен баланс, отмерен с везната на модростта, понеже мод-ростта на правителството се съчетава с неговото вели-чие. Така при това положение можем да кажем, че армия-та не надвишава необходимите рамки. - Б. а.
    19. Да, би трябвало плодовете, иветовете и листата, носени от клоните и короните на дърветата - съкровищ-ница от препитание, което Божието милосьрдие им е да-рило, да изчезнат, след като изпълнят функциите си и ос-тареят. Това е нужно, за да не се затваря вратата пред хода на идващото след тях, да не се преврощат выв въз-пираща преграда пред обилното милосьрдие и в пречка посестримите им да изпълняват своите задачи. И нещо повече, самите те посърват и увяхват с изтичането на младостта им. И така, пролетта прилича на плодоносно-то дърво, което разкрива как ще изглежда Визкресението. И човешкият живот выв всяка епоха е също такова плодоносно дърво, което е носител на модрост и поука. И земята като ияло е дорво на неповторима мощ, и земни-ят живот е прелестно дорво, което изпраща плодовете си на пазар в отводното. - Б. а.
    20. Миналото, което се простира от настояиfия момент до началото на творението, е изпълнено със събития и случки. Всеки бял ден е ред, всяка година – страница, всяка епоха – книга, написана с калема на предопределението, по която ръката на могъиfеството е начертала чудотворните си знамения с изключителна мъдрост и организираност. И бъдеиfето, което се простира от настояиfия момент до Деня на възкресението, Рая и вечността, е в рамките на възможните случвания. Тоест както миналото включва реално станали събития, така и бъдеиfето предлага ситуации, които могат да се превърнат в действителност. Ако се направи паралел между веригите на тези две времена, няма съмнение, че Онзи, Който е сътворил вчерашния ден с неговите създания, е способен да сътвори и утрешния с бъдеиfите му създания. Hяма съмнение съиfо, че творенията и необичайните явления на отминалото време, което е изложба на удивителните и странни произведения, са чудотворства на Всемогъиfия – Посителя на величието, и те категорично свидетелстват, че Пречистия и Всевишния е способен да сътвори цялото бъдеиfе и всичко възможно в него, и да изложи в експозиция всички Свои удивителни чудеса.
      Да, Онзи, Който може да сътвори една ябълка, би трябвало да притежава съиfата способност и за всички ябълки по света, би трябвало дори да породи голямата пролет. Който не може да сътвори пролетта, не е способен да сътвори и ябълка, заиfото тя се произвежда по съиfия начин. И обратно, на когото е по силите да създаде ябълка? той може да сътвори и пролет. Ябълката е умален образец на дървото и на градината и дори на цялата вселена. От гледна точка на майсторството и изкусността тя е удивителен шедьовър, заиfото семената съдържат житейската история на нейното дърво. Който я е сътворил по такъв неповторим начин, за него абсолютно няма невъзможни неиfа.
      И така, Онзи, Който е сътворил днешния ден, е способен да сътвори Деня на възкресението. Който е създал пролетта, е способен да породи Насъбирането (хашр). Няма съмнение, че Онзи, Който е изявил световете на миналото и ги е закачил на лентата на времето с изключителна мъдрост и ред, е способен да изяви и други светове и да ги закачи на лентата на бъдеиfето. Той непременно иfе ги покаже. B Словата, особено в Двадесет и второ слово, категорично аргументирахме, че който не е сътворил всичко, не е способен да сътвори нииfо, и че който е сътворил само едно неиfо, е способен да сътвори всяко неиfо поотделно. И оиfе, ако създаването на неиfата се сведе до едно единствено начало, тогава всички неиfа биха били лесни за сътворяване като единична веиf. И обратно, ако всичко се обясни с безбройните причини и с множествеността, създаването на едно нииfо би било толкова сложно, колкото да се създадат всички неиfа – до степен на невъзможност и абсурд. – Б. а.
    21. Като корените на тревите и дорветата. - Б.
    22. Като листата и плодовете. - Б. а.
    23. Да, неверието е пренебрежение и презрение към всички създания, заиfото ги подозира, че са безсмислени и безполезни. Tо е фалшификация по отношение на Найпрекрасните имена на Аллах, заиfото отхвърля проявлението им в огледалата на творенията. Tо е съиfо и опровержение на всички създания, заиfото отхвърля свидетелството им, че Аллах е един. Неверието до такава степен срива човешките сили и природни склонности, че отнема от хората способността им да приемат благото и доброто. Следователно то е изключително голям гнет, заиfото нарушава правата на всички творения и на всички Най-прекрасни имена. Заиfитата на тези права и невъзможността душата на неверника да приеме доброто налагат той да бъде лишен от прошка. Tази идея се съобиfава от кораничното знамение:
      اِنَّ الشِّرْكَ لَظُلْمٌ عَظِيمٌ
      “Съдружаването е огромен гнет.” (31: 13) – Б. а.
    24. Да, справвдливостта св разполовява на двв: позитивна и нвгативна. Позитивната св изразява в првдоставянвто на съотввтнитв права на всвки правоимаиf. Тази част от справвдливостта в цялостна и всвобхватна за всичко по звмята и в явна до ствпвн на очввидност. Както доказахмв в "Трвта истина", всяко нвиfо получава със спвциална и првцизна мярка, спорвд опрвдвлвни точни условия и критврии, всичко, ковто то изисква и в нужно за съиfвствуванвто му и за продължаванвто на живота му, всичко, за ковто то моли Създатвля, Поситвля на ввличивто, с взика на вродвнитв си способности, на вствстввнитв си нужди и на принудата. C други думи, тази част от справвдливостта в видима, както са видими съиfвствуването и животът.
      що се отнася до негативната част, то тя е превъзпитаване на несправедливите, тоест възцаряване на правдата чрез низпославане върху тях на възмездие и наказание. Въпреки че тази отрицателна страна на справедливостта не се разкрива ясно в този свят, все пак се изявяват нейни признаци и белези, указваufи на споменатата истина. Като пример можем да посочим бича на наказанието и плесниците на превъзпитанието, сполетели народите на Ад и Самуд, и оufе – непокорните народи в наusата епоха. Това разкрива категоричната хипотеза за доминирането и господството на върховната справедливост. – B. а.
    25. Ако ме попитат заиfо в повечето си примери включвам цвете, семе и плод, отговорът е, че те са най-удивителните и най-прелестните шедьоври и чудеса на Божията моиf. След като радетелите на заблудата, природознанието и материалната философия са се оказали неспособни да прочетат написаното с калема на предопределението и на моиfта прецизно писание, те са се изгубили по пътя, удавили са се в това писание и са изпаднали във воняиfото блато на природата. – Б. а.
    26. “ Този, който желае да жъне в отвъдния живот, на него ufе увеличим жътвата му...” (42: 20)
    27. Самият Нурси нарича свбв си "Стария Саид"~ за да обозначи състоянивто на своята личност B пвриода првди написванвто на Послания от светлина (1926) и првди "Новият Саид" да повмв на плвufитв си мисията на спаситвл на Исляма и да получи вдъхноввнив от обиливто на Сввufвния Коран за слвдваufитв си съчинвния от Рисале-и Нур. – Б. пр.
    28. Това положение не е дописано. Въпросът и проблемът за живота е включен в настояиfото изложение, доколкото той в свързан с Възкрвсвнивто. B края на твмата за живота са посочвни аспвктитв, B които той указва на првдопрвдвлвнивто като стълб на вярата. Това в много двликатвн и дълбок въпрос. – B. а.
    29. Абу Зар е предал следния хадис: "Попитах: "Пратенико на Аллах, какъв е пълният брой на пророците?" Отговори: "Сто двадесет и четири хиляди, а пратениците сред това огромно множество са триста и петнадесет." Хадисът е цитиран и от имам Ахмад и е смятан за достоверен. – Б. пр.
    30. Следният пример разкрива колко е лесно да се съобиfи утвърдителен факт, и колко е трудно той да бъде отхвърлен и отречен.
      Ако някой каже, че някъде на земята има изключително необичайна градина с плодове като кутии с мляко, а друг отхвърли думите му, като каже: "Не, подобна градина не съиfествува!", първият може с пълна лекота да аргументира своето твърдение, просто като посочи мястото на градината или някои нейни плодове. А вторият, отричаиfият, трябва да гледа и да гледа, да види всички кътчета на земното кълбо, за да обоснове отрицанието си - че тя не съиfествува. Така стои въпросът и за онези, които известяват, че Раят съиfествува. Те разкриват стотици хиляди негови проявления, разясняват плодовете и резултатите му, като имаме предвид, че само двама правдиви свидетели от тях са достатъчни, за да подкрепят твърдението им. А отричаиfите могат да докажат твърдението си едва след като видят неограничената вселена и обгледат необятното време, и се задълбочат в тяхното изследване и анализ, и чак когато не открият Рая, имат право да стигнат до заключението, че са изрекли истината.
      О, вие, които сте достигнали преклонна възраст, о, братя, знайте колко велика е силата на вярата и колко стабилни са устоите ! - Б. а.