Sekizinci Söz/bg

بِسْمِ اللّٰهِ الرَّحْمٰنِ الرَّحِيمِ

اَللّهُ لاَ اِلهَ اِلاَّ هُوَ الْحَىُّ الْقَيُّومُ ❊ اِنَّ الدِّينَ عِنْدَ اللّهِ اْلاِسْلاَمُ

“Няма друг Бог освен Него Вечноживия, Вездесъщия...” (Коран, Сура Кравата: 255)

“Ислямът е религията при Аллах.” (Коран, Сура Родът на Имран: 19)

Ако искаш да разбереш какво е земният живот и каква е ролята на човешкия дух в него, и каква е стойността на религията у човека, и как ако не съществуваше истинската религия, земният живот би се превърнал в ужасяващ затвор, и че безбожната личност е най-злощастното от творенията, и че онова, което разкрива талисмана и изумителната загадка на света, и освобождава човешкия дух от мрачините, е Йа Аллах! (“О, Аллах!”) и Ля илях илляллах! (“Няма друг Бог освен Аллах!”)

Да, ако искаш да разбереш всичко това, послушай следния кратък разказ в образи и добре размисли над него.

Имало едно време двама братя, които тръгнали на дълго съвместно пътуване. Те вървели заедно, докато не стигнали до кръстопът. Там видели благообразен мъж и го попитали кой от двата пътя е по-добрият. Отговорил им така: “По десния път е задължително да се спазва законът и редът, но в рамките на тази принуда се съдържа безопасност и щастие. А по десния път има свобода и разюзданост, но в рамките на тази неангажираност се съдържа гибел и злочестина. А сега вие изберете по кой от тях да тръгнете!”

След като изслушали тези думи, братът с добър нрав тръгнал по десния път, казвайки: ¬ “Уповавам се на Аллах!”. И потеглил да странства, като се съгласил да спазва реда и дисциплината. А другият брат, заблуждаващият се, предпочел левия път само заради страстта да бъде свободен.

Сега нека мислено проследим този мъж, който върви по път, външно лек и гладък, но вътрешно тежък и обременителен.

След като прекосил дълбоките долини и високите трудно-проходими възвишения, навлязъл сред голи пространства и безлюдна пустиня. Тогава чул ужасяващ глас и видял огромен разярен лъв да се отправя към него от гората. Той неистово побягнал, разтреперан от страх и силен уплах, докато се натъкнал на празен кладенец с дъл-бочина шейсет аршина и се хвърлил в него, търсейки избавление. Докато падал, успял да се хване за дърво, което имало два корена, поникнали върху стените на кладенеца. Корени-те били нападнати от две мишки, бяла и черна, които гризели дървесината с острите си зъби. Погледнал нагоре и видял лъва, застанал като пазач над отвора на кладенеца. Погледнал надолу и видял огромен дракон, който вдигнал глава и бил готов да се приближи, а се намирал на разстояние трийсет аршина. Той имал широ-ка уста, колкото кладенеца. Мъжът видял също, че наоколо кръжат жилещи, отровни насекоми. Погледнал към върха на дървото и видял, че това е смоковница, но по нея по чуден начин растат много и разнообразни плодове от орех до нар.

Поради своята непроницателност и глупост мъжът не би могъл да се досети, че ситуацията е необичайна и не е възможно всички тези неща да се съчетаят безцелно и случайно. Той не разбирал, че в чудните явления са скрити стра-нни тайни и че зад всичко това стои някой, който го ръководи и управлява.

Докато сърцето на този мъж ридае и духът му въпие, и разумът му се вцепенява от болезнените обстоятелства, душата му, повеля-ваща зло (ан-нафс ал-аммара би-с-су) започва да изяжда плодовете на това дърво, като се преструва, че не знае какво става наоколо и сякаш нищо не се е случило. Тя запушва ушите си за воплите на сърцето и за стенанията на духа, и сама себе си мами, въпреки че част от тези плодове са отровни и вредни.

Така виждаме, че към този злощастен мъж е постъпено съобразно казаното в един свещен хадис:“Аз съм при предположени-ето на Моя раб за Мен.”, тоест: “Аз третирам Своя раб съобразно знанието му за Мен.” Така е постъпено и спрямо него, и ще бъде постъпено по същия начин. Поради своите ло-ши догадки и крайно слабоумие той трябва да срещне същото отношение като възмездие, че е приел всичко видяно за нещо обикновено без цел, без мъдрост, сякаш това е самата истина. И ще бъде низвергнат в огъня на мъчението, без да може нито да умре, за да се избави, нито да води благороден живот.

Нека сега оставим зад нас този злощастник да се гърчи в мъчението си, а ние да се върнем, за да узнаем какво се е случило на другия брат.

Този благословен мъж със здрав разум продължава да върви по пътя, без да страда от затруднения като своя брат. Така е, защото поради хубавия си нрав той мисли само за хубавите неща и хваща юздите на въобра-жението само заради красивото и доброто. Затова е дружелюбен и не се е сблъсквал с трудности и препятствия като своя брат, понеже знае реда и действа според изискванията на зависимостта и подчинението. Нещата му се отдават с лекота. Върви той свободен и в мир и сигурност. Така крачел, докато видял градина с красиви цветя и прекрасни плодове, но поради запусната хигиена там имало разхвърляни навсякъде трупове на животни и гниеща смрад. Злощастният му брат също бил дошъл в тази градина преди него, но го отвлякло съзерца-нието и взирането в разпадащата се мърша, от което му прилошало и получил световъртеж, тъй че си тръгнал, без да вземе нужния отдих за продължаване на пътуването. Вторият брат действал според правилото: “Търси най-хубавото от всяко нещо!”, тъй че не обърнал внимание на мършата и въобще не я погледнал. Вместо това се възползвал от нещата и плодо-вете в градината, и след като си отпочинал напълно, продължил своя път.

И той като своя брат навлязъл във велика и обширна пустиня, и ненадейно чул рев на лъв, който се нахвърля срещу него. Той се изпла-шил, но не като брат си, защото със своите добри догадки и хубави мисли си рекъл: “Би трябвало тази пустиня да има владетел и вероятно лъвът е верен слуга под негово разпореждане.” В това мъжът намерил успокое-ние, но и той хукнал да бяга, докато се възпра-вил пред празен кладенец с дълбочина шейсет аршина, хвърлил се в него и като своя другар се хванал за дърво по средата на кладенеца. Останал така да виси и тогава забелязал две животинки, които тихо гризели корените на дървото. Погледнал нагоре и видял лъва. Пог-леднал надолу и видял огромен дракон. Съвсем като своя брат разбрал, че се е озовал в стра-нна и удивителна ситуация, и като него се изплашил, но страхът му бил хиляда пъти по-малък, защото Аллах го бил дарил с добър нрав и добра мисъл, които му показвали само красивата страна на нещата.

По тази причина той разсъждавал така: “Тези удивителни неща са тясно свързани помежду си и се изявяват, сякаш едно и също нещо ги задвижва. Тогава би трябвало в тези изумителни действия да е заключена тайна и да е скрит невидим талис-ман. Да, всичко това произтича от повелите на скрит владетел. Следователно не съм сам, а скритият владетел ме наблюдава, грижи се за мен и ме изпитва, и заради някаква нарочна мъдрост ме води към някакво място и ме зове натам.”

От този красив размисъл и сладък страх се породила любов, която подбудила към въ-проса: “Интересно кой е Онзи, Който ме изпитва и иска да ме запознае със Себе Си? И кой е Онзи, Който ме води по този удивителен път към съкровена цел?” После от копнежа за запо-знанство се породила обич към собственика на талисмана, от което избуяло желание за разкри-ване на тайната, а от него изникнала воля да се заеме добро и приемливо положение при соб-ственика на талисмана в зависимост от онова, което той харесва и одобрява.

После погледнал към дървото и видял, че е смоковница, но в краищата на клоните й има хиляди видове плодове. Тогава страхът му изчезнал и напълно се стопил, защото мъжът разбрал със сигурност, че смоковницата е само указател и изложба, тъй че скритият Владетел е възпроизвел по чудодеен начин образци от Своите градини, за да посочи какви храни и сладости е приготвил за гостите Си. Иначе единствено дърво не би могло да даде плодо-вете на хиляда дървета. На мъжа не му остава-ло друго освен да отправи зов и да се смири.

Той проявил настойчивост в покорното умоля-ване, докато му бъде разкрит ключът на талис-мана, и извикал: “Владетелю на тези домове и хоризонти, аз търся при Теб убежище и се старая да ти харесам, и се смирявам. Аз съм Твой слуга. Искам Твоето удовлетворение, търся Те, диря Те.” Тогава, след този призив, неочаквано стената на кладенеца се разпукнала и се показала врата към пищна, чиста и красива градина. Навярно устата на дракона се е пре-върнала в тази врата, а лъвът и самият дракон приели образи и вид на слуги, които започнали да канят мъжа да влезе в градината. Лъвът дори се превърнал в послушен кон пред него.

İşte ey tembel nefsim ve ey hayalî arkadaşım! Geliniz, bu iki kardeşin vaziyetlerini muvazene edelim. Tâ iyilik, nasıl iyilik getirir ve fenalık, nasıl fenalık getirir; görelim, bilelim.

Bakınız, sol yolun bedbaht yolcusu, her vakit ejderhanın ağzına girmeye muntazırdır, titriyor. Ve şu bahtiyar ise meyvedar ve revnaktar bir bahçeye davet edilir. Hem o bedbaht, elîm bir dehşette ve azîm bir korku içinde kalbi parçalanıyor. Ve şu bahtiyar ise leziz bir ibret, tatlı bir havf, mahbub bir marifet içinde garib şeyleri seyir ve temaşa ediyor. Hem o bedbaht, vahşet ve meyusiyet ve kimsesizlik içinde azap çekiyor. Ve şu bahtiyar ise ünsiyet ve ümit ve iştiyak içinde telezzüz ediyor. Hem o bedbaht, kendini vahşi canavarların hücumuna maruz bir mahpus hükmünde görüyor. Ve şu bahtiyar ise bir aziz misafirdir ki misafiri olduğu Mihmandar-ı Kerîm’in acib hizmetkârları ile ünsiyet edip eğleniyor. Hem o bedbaht zâhiren leziz, manen zehirli yemişleri yemekle azabını tacil ediyor. Zira o meyveler, numunelerdir, tatmaya izin var, tâ asıllarına talip olup müşteri olsun. Yoksa hayvan gibi yutmaya izin yoktur. Ve şu bahtiyar ise tadar, işi anlar, yemesini tehir eder ve intizar ile telezzüz eder. Hem o bedbaht, kendi kendine zulmetmiş. Gündüz gibi güzel bir hakikati ve parlak bir vaziyeti, basîretsizliği ile kendisine muzlim ve zulümatlı bir evham, bir cehennem şekline getirmiş. Ne şefkate müstahaktır ve ne de kimseden şekvaya hakkı vardır.

Mesela bir adam; güzel bir bahçede, ahbaplarının ortasında, yaz mevsiminde, hoş bir ziyafetteki keyfe kanaat etmeyip kendini pis müskirlerle sarhoş edip; kendisini kış ortasında, canavarlar içinde aç, çıplak tahayyül edip bağırmaya ve ağlamaya başlasa, nasıl şefkate lâyık değil, kendi kendine zulmediyor. Dostlarını canavar görüp tahkir ediyor. İşte bu bedbaht dahi öyledir. Ve şu bahtiyar ise hakikati görür. Hakikat ise güzeldir. Hakikatin hüsnünü derk etmekle hakikat sahibinin kemaline hürmet eder, rahmetine müstahak olur. İşte “Fenalığı kendinden, iyiliği Allah’tan bil.” olan hükm-ü Kur’anînin sırrı zâhir oluyor.

Daha bunlar gibi sair farkları muvazene etsen anlayacaksın ki evvelkisinin nefs-i emmaresi, ona bir manevî cehennem ihzar etmiş. Ve ötekisinin hüsn-ü niyeti ve hüsn-ü zannı ve hüsn-ü hasleti ve hüsn-ü fikri, onu büyük bir ihsan ve saadete ve parlak bir fazilete ve feyze mazhar etmiş.

Ey nefsim ve ey nefsimle beraber bu hikâyeyi dinleyen adam! Eğer bedbaht kardeş olmak istemezsen ve bahtiyar kardeş olmak istersen, Kur’an’ı dinle ve hükmüne mutî ol ve ona yapış ve ahkâmıyla amel et.

Şu hikâye-i temsiliyede olan hakikatleri eğer fehmettin ise hakikat-i dini ve dünyayı ve insanı ve imanı ona tatbik edebilirsin. Mühimlerini ben söyleyeceğim, incelerini sen kendin istihraç et.

İşte bak! O iki kardeş ise biri ruh-u mü’min ve kalb-i salihtir. Diğeri, ruh-u kâfir ve kalb-i fâsıktır.

Ve o iki tarîkten sağ ise tarîk-i Kur’an ve imandır, sol ise tarîk-i isyan ve küfrandır.

Ve o yoldaki bahçe ise cemiyet-i beşeriye ve medeniyet-i insaniye içinde muvakkat hayat-ı içtimaiyedir ki hayır ve şer, iyi ve fena, temiz ve pis şeyler beraber bulunur. Âkıl odur ki: خُذْ مَا صَفَا دَعْ مَا كَدَرْ kaidesiyle amel eder, selâmet-i kalp ile gider.

Ve o sahra ise şu arz ve dünyadır. Ve o arslan ise ölüm ve eceldir. Ve o kuyu ise beden-i insan ve zaman-ı hayattır. Ve o altmış arşın derinlik ise ömr-ü vasatî ve ömr-ü galibî olan altmış seneye işarettir. Ve o ağaç ise müddet-i ömür ve madde-i hayattır. Ve o siyah ve beyaz iki hayvan ise gece ve gündüzdür.

Ve o ejderha ise ağzı kabir olan tarîk-i berzahiye ve revak-ı uhrevîdir. Fakat o ağız, mü’min için zindandan bir bahçeye açılan bir kapıdır.

Ve o haşerat-ı muzırra ise musibat-ı dünyeviyedir. Fakat mü’min için gaflet uykusuna dalmamak için tatlı ikazat-ı İlahiye ve iltifatat-ı Rahmaniye hükmündedir.

Ve o ağaçtaki yemişler ise dünyevî nimetlerdir ki Cenab-ı Kerîm-i Mutlak, onları âhiret nimetlerine bir liste hem ihtar edici hem müşabihleri hem cennet meyvelerine müşterileri davet eden numuneler suretinde yapmış.

Ve o ağacın birliğiyle beraber muhtelif başka başka meyveler vermesi ise kudret-i Samedaniyenin sikkesine ve rububiyet-i İlahiyenin hâtemine ve saltanat-ı uluhiyetin turrasına işarettir. Çünkü “Bir tek şeyden her şeyi yapmak” yani bir topraktan bütün nebatat ve meyveleri yapmak, hem bir sudan bütün hayvanatı halk etmek, hem basit bir yemekten bütün cihazat-ı hayvaniyeyi icad etmek; bununla beraber “Her şeyi bir tek şey yapmak” yani zîhayatın yediği gayet muhtelifü’l-cins taamlardan o zîhayata bir lahm-ı mahsus yapmak, bir cild-i basit dokumak gibi sanatlar; Zat-ı Ehad-i Samed olan Sultan-ı ezel ve ebed’in sikke-i hâssasıdır, hâtem-i mahsusudur, taklit edilmez bir turrasıdır. Evet, bir şeyi her şey ve her şeyi bir şey yapmak; her şeyin Hâlık’ına has ve Kādir-i külli şey’e mahsus bir nişandır, bir âyettir.

Ve o tılsım ise sırr-ı iman ile açılan sırr-ı hikmet-i hilkattir ve o miftah ise   يَا اَللّٰهُ ❀ لَااِلٰهَ اِلَّااللّٰهُ ❀ اَللّٰهُ لااِلٰهَ اِلَّاهُوَ الْحَىُّ الْقَيُّومُ dur.

Ve o ejderha ağzı bahçe kapısına inkılab etmesi ise işarettir ki kabir ehl-i dalalet ve tuğyan için vahşet ve nisyan içinde, zindan gibi sıkıntılı ve bir ejderha batnı gibi dar bir mezara açılan bir kapı olduğu halde, ehl-i Kur’an ve iman için zindan-ı dünyadan bostan-ı bekaya ve meydan-ı imtihandan ravza-i cinana ve zahmet-i hayattan rahmet-i Rahman’a açılan bir kapıdır. Ve o vahşi arslanın dahi munis bir hizmetkâra dönmesi ve musahhar bir at olması ise işarettir ki mevt, ehl-i dalalet için bütün mahbubatından elîm bir firak-ı ebedîdir. Hem kendi cennet-i kâzibe-i dünyeviyesinden ihraç ve vahşet ve yalnızlık içinde zindan-ı mezara idhal ve hapis olduğu halde, ehl-i hidayet ve ehl-i Kur’an için öteki âleme gitmiş eski dost ve ahbaplarına kavuşmaya vesiledir. Hem hakiki vatanlarına ve ebedî makam-ı saadetlerine girmeye vasıtadır. Hem zindan-ı dünyadan bostan-ı cinana bir davettir. Hem Rahman-ı Rahîm’in fazlından kendi hizmetine mukabil ahz-ı ücret etmeye bir nöbettir. Hem vazife-i hayat külfetinden bir terhistir. Hem ubudiyet ve imtihanın talim ve talimatından bir paydostur.

Elhasıl: Her kim hayat-ı fâniyeyi esas maksat yapsa zâhiren bir cennet içinde olsa da manen cehennemdedir. Ve her kim hayat-ı bâkiyeye ciddi müteveccih ise saadet-i dâreyne mazhardır. Dünyası ne kadar fena ve sıkıntılı olsa da dünyasını, cennetin intizar salonu hükmünde gördüğü için hoş görür, tahammül eder, sabır içinde şükreder.

اَللّٰهُمَّ اجْعَلْنَا مِنْ اَهْلِ السَّعَادَةِ وَالسَّلَامَةِ وَالْقُرْآنِ وَالْاِيمَانِ آمِينَ ❀ اَللّٰهُمَّ صَلِّ وَسَلِّمْ عَلٰى سَيِّدِنَا مُحَمَّدٍ وَعَلٰى آلِهِ وَصَحْبِهِ بِعَدَدِ جَمِيعِ الْحُرُوفَاتِ الْمُتَشَكِّلَةِ فِي جَمِيعِ الْكَلِمَاتِ الْمُتَمَثِّلَةِ بِاِذْنِ الرَحْمٰنِ فِي مَرَايَا تَمَوُّجَاتِ الْهَوَاءِ عِنْدَ قِرَائَةِ كُلِّ كَلِمَةٍ مِنَ الْقُرْآنِ مِنْ كُلِّ قَارِئٍ مِنْ اَوَّلِ النُّزُولِ اِلٰى آخِرِ الزَّمَانِ وَارْحَمْنَا وَوَالِدَيْنَا وَارْحَمِ الْمُؤْمِنِينَ وَالْمُؤْمِنَاتِ بِعَدَدِهَا بِرَحْمَتِكَ يَا اَرْحَمَ الرَّاحِمِينَ ❀ آمِينَ وَالْحَمْدُ لِلّٰهِ رَبِّ الْعَالَمِينَ

---

Yedinci Söz ⇐ | Sözler | ⇒ Dokuzuncu Söz

---