İçeriğe atla

Yirmi Dokuzuncu Mektup/bg: Revizyonlar arasındaki fark

"Ако не бе принудата да се вкуси горчивината на глада, никой не би проявил добротворство към другите и не би изпълнил дълга си към себеподобните – чрез връзката на съчувствието да си взаимодейства и да си сътрудничи с тях. И дори ако го направи, не би го..." içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu
("Хората са сътворени с различни материални възможности, затова Аллах Преславния подканва богатите да протегнат ръка за помощ на бедните си събратя. Няма съмнение, че заможните хора не са способни да изпитат напълно будещите съчувствие състояния, в ко..." içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu)
("Ако не бе принудата да се вкуси горчивината на глада, никой не би проявил добротворство към другите и не би изпълнил дълга си към себеподобните – чрез връзката на съчувствието да си взаимодейства и да си сътрудничи с тях. И дори ако го направи, не би го..." içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu)
398. satır: 398. satır:
Хората са сътворени с различни материални възможности, затова Аллах Преславния подканва богатите да протегнат ръка за помощ на бедните си събратя. Няма съмнение, че заможните хора не са способни да изпитат напълно будещите съчувствие състояния, в които изпадат бедните, и не могат да се вживеят изцяло в тяхното гладуване иначе освен чрез лишенията на говеенето. Ако не е то, мнозина богати хора, следващи страстите си, въобще нямаше да разберат колко болезнени са гладът и мизерията и колко бедните се нуждаят от съпричастие и милосърдие. Така жалостта към себеподобните, вложена в човешкото създание, става една от основите, подбуждащи към реалната благодарност, защото всеки човек, който и да е той, може да намери някой по-беден от себе си в даден аспект, и се чувства длъжен да изпитва към него състрадание.
Хората са сътворени с различни материални възможности, затова Аллах Преславния подканва богатите да протегнат ръка за помощ на бедните си събратя. Няма съмнение, че заможните хора не са способни да изпитат напълно будещите съчувствие състояния, в които изпадат бедните, и не могат да се вживеят изцяло в тяхното гладуване иначе освен чрез лишенията на говеенето. Ако не е то, мнозина богати хора, следващи страстите си, въобще нямаше да разберат колко болезнени са гладът и мизерията и колко бедните се нуждаят от съпричастие и милосърдие. Така жалостта към себеподобните, вложена в човешкото създание, става една от основите, подбуждащи към реалната благодарност, защото всеки човек, който и да е той, може да намери някой по-беден от себе си в даден аспект, и се чувства длъжен да изпитва към него състрадание.


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
Ако не бе принудата да се вкуси горчивината на глада, никой не би проявил добротворство към другите и не би изпълнил дълга си към себеподобните – чрез връзката на съчувствието да си взаимодейства и да си сътрудничи с тях. И дори ако го направи, не би го извършил по найсъвършения начин, защото той самият не усеща истински това състояние.
Eğer nefsine açlık çektirmek mecburiyeti olmazsa şefkat vasıtasıyla muavenete mükellef olduğu ihsanı ve yardımı yapamaz, yapsa da tam olamaz. Çünkü hakiki o haleti kendi nefsinde hissetmiyor.
</div>


<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">