Üçüncü Söz/bg

بِسْمِ اللّهِ الرَّحْمنِ الرَّحِيمِ

يَا اَيُّهَا النَّاسُ اعْبُدُوا

“О, хора, служете на своя Господ...” (Сура Кравата: 21)

Ако искаш да разбереш колко велика доход-на търговия и огромно щастие е богослуженето, и каква значителна загуба и неизбежна гибел е разпътството и наглостта, прочети този разказ в образи и го изслушай.

Един ден двама войника получили заповед да отидат в далечен град. Те пътували заедно, докато стигнали до кръстопът, където попад-нали на някакъв мъж и той им казал: “По този, десния път, освен че не ще има никаква загуба, за девет от десетима пътници, които поемат по него, са гарантирани покой, безопасност и пе-чалба. А онзи, левият път, освен че е лишен от ползи, по него на девет от десетима минувачи ще се причини вреда. И двата пътя са еднакво дълги, само по едно се различават: насочилият се по левия път, който е неуреден и безстопан-ствен, върви там без мешка с багаж и без оръ-жие, и чувства в душата си видима лекота и мним покой; докато насочилият се по десния път, който е подчинен на военен ред, е прину-ден да носи пълна мешка с хранителни прови-зии с тегло около пет килограма и държавно оръжие с тегло около две килограма и полови-на, с което може да победи всеки враг.

След като двамата войника изслушали думи-те на мъжа, който ги насочил, обреченият на щастлива участ измежду тях поел по десния път и понесъл на рамо и на гръб около десет кило-грама тежест, ала сърцето и духът му били волни, без бремето на тоновете страх и призна-телност за направени му благодеяния.

В същото време другият, нещастният и злополучен вой-ник, предпочел да изостави военната служба и не пожелал да се подчинява на ред и да е е зависим. Той поел по левия път. Въпреки че тя-лото му било свободно и не носел дори кило-грам тежест, сърцето му започнало да се терзае под тоновете благодарности и страдания, духът му се съкрушил от неизброими опасения. Вър-вял по пътя си, като просел от всеки човек, тре-перел от страх пред всяко нещо и се боял от всяка случка. Накрая стигнал до желаното мяс-то, където получил наказание за своето бягство и неподчинение.

А пътникът, който се насочил по десния път - мъж, влюбен във воинския ред и пазещ своята мешка и оръжие, вървял свобо-ден, със спокойно сърце, с чиста съвест, без да се взира за нечие благодеяние или да го жаду-ва, без да се страхува от някого. Така стигнал до желания град, където получил заслужена награда като всеки достоен воин, отлично из-пълнил задачата си.

О, ти, разпусната, безразлична душа, знай, че единият от двамата пътника са подчинява-щите се и смирените пред божия закон хора, а другият са непокорните, които следват страс-тите си. А пътят е този на живота, който идва от света на духовете, минава през гроба и води към отвъдния свят. Мешката и оръжието са богослуженето (ибадет) и благочестието (та-куа).

Колкото и богослуженето външно да е теж-ко бреме, в неговата същност се съдържа ве-лик, неописуем покой и лекота. Това е така, защото служещият на Аллах изрича в молитвите си

“Ля иляха илляллах” (“Няма друг бог освен Аллах!”), тоест няма друг Творец и няма друг Даряващ препитание освен Него. Ползата и вредата са в Неговите Ръце. Той е премъдър, нищо не прави напразно, и е милос-тив, с всеобхватно милосърдие и доброта.

Вярващият е убеден в думите си и затова във всяко нещо открива врата, разтворена към хранилищата на Божието милосърдие, почуква там със своя зов (дуа) и вижда, че всяко нещо се подчинява на повелята на своя Господ. Той смирено търси при Него убежище и намира защ-ита срещу всяка беда, като се опира на упова-нието на Него. Вярата му го дарява с чувство за пълна безопасност и съвършена увереност.

Да, изворът на смелостта като всички истин-ски добри дела е вярата и богослуженето. А из-ворът на страхливостта като всички лоши дела е заблудата и глупостта.

Ако земното кълбо се превърне в разру-шителна бомба и се взриви, то навярно не ще изплаши никой божи раб с озарено сърце. На-против, той ще гледа на нея като на чудо от чудесата на вечната Божия мощ и ще й се любу-ва с с възхита и наслада. А разпътникът, който има мъртво сърце, дори ако е философ, смятан за човек с голям ум, ако види на небето комета, го обзема страх, трепери от ужас и се пита с тревога: “Дали не ще се сблъска със земята?” И се озовава в долината на химерите. (Някога американците трепереха заради комета, появи-ла се на небето, а някои дори изоставиха зара-ди нея домовете си в нощните часове.)

Да, въпреки че потребностите на хората се простират до безброй неща, техният капитал е все едно липсва. Въпреки че са изложени на безброй беди, възможностите им също са ни-щожно жалки. Обхватът на капиталите и въз-можностите им стига дотам, докъдето ръцете им могат да се прострат, обаче надеждите, же-ланията, болките и бедите им стигат толкова надалеч в широтата си, колкото погледът и въо-бражението им.

Колко се нуждае слабият и безпомощен чо-вешки дух от истините на богослуженето и упо-ваването в Аллах, единобожието и подчинени-ето, и колко велика полза, щастие и блаженство получава от това! Който не е изгубил напълно зрението си, той вижда това и го осъзнава.

Malûmdur ki zararsız yol, zararlı yola –velev on ihtimalden bir ihtimal ile olsa– tercih edilir. Halbuki meselemiz olan ubudiyet yolu, zararsız olmakla beraber, ondan dokuz ihtimal ile bir saadet-i ebediye hazinesi vardır. Fısk ve sefahet yolu ise –hattâ fâsıkın itirafıyla dahi– menfaatsiz olduğu halde, ondan dokuz ihtimal ile şakavet-i ebediye helâketi bulunduğu, icma ve tevatür derecesinde hadsiz ehl-i ihtisasın ve müşahedenin şehadetiyle sabittir ve ehl-i zevkin ve keşfin ihbaratıyla muhakkaktır.

Elhasıl: Âhiret gibi dünya saadeti dahi ibadette ve Allah’a asker olmaktadır. Öyle ise biz daima اَل۟حَم۟دُ لِلّٰهِ عَلَى الطَّاعَةِ وَالتَّو۟فٖيقِ demeliyiz ve Müslüman olduğumuza şükretmeliyiz.

---

İkinci Söz ⇐ | Sözler | ⇒ Dördüncü Söz

---