Altıncı Söz/bg: Revizyonlar arasındaki fark
("А сега да разгледаме самата продажба, дали тя е наистина толкова тежка и изнурителна, че мнозина я избягват? Никак! Никак! Тя не е нито изнурителна, нито тежка, защото кръгът на позволеното (халал) е просторен и е достатъчен за спокойствие, щас-тие и рад..." içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu) |
("Само по себе си богослуженето на Аллах е велика чест, защо-то то е воинска повинност по пътя на Преслав-ния и в нея се съдържа неописуема сладост и душевен покой." içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu) Etiketler: Mobil değişiklik Mobil ağ değişikliği |
||
78. satır: | 78. satır: | ||
Задълженията, които Аллах ни е предписал, са също леки и не много на брой. | Задълженията, които Аллах ни е предписал, са също леки и не много на брой. | ||
Само по себе си богослуженето на Аллах е велика чест, защо-то то е воинска повинност по пътя на Преслав-ния и в нея се съдържа неописуема сладост и душевен покой. | |||
<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> | <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> |
11.40, 2 Temmuz 2024 tarihindeki hâli
بِسْمِ اللّٰهِ الرَّحْمٰنِ الرَّحِيمِ
اِنَّ اللّٰهَ اشْتَرٰى مِنَ الْمُؤْمِن۪ينَ اَنْفُسَهُمْ وَاَمْوَالَهُمْ بِاَنَّ لَهُمُ الْجَنَّةَ
“Аллах изкупи от вярващите душите и имотите им ..., за да е техен Раят.” (Коран, Сура Покаянието: 111)
Ако искаш да разбереш колко изгодна и благородна търговия е това, човек да продаде душата и имота си на Всевишния Аллах, да Му служи и да бъде воин по Неговия път, тогава изслушай този кратък разказ в образи.
Веднъж един владетел поверил на двама от поданиците си, на всеки от тях, да се грижат за по едно обширно поле с всички необходими ма-шини, апарати, оръжия, животни и т. н. Ала се случила епоха на премазваща война, през която нямало никаква стабилност. Войната или променяла и израждала всичко, или въобще го унищожавала. Тогава в израз на милост и бла-годеяние владетелят изпратил един от прибли-жените си хора да предаде на двамата след-ната щедра повеля:
“Продайте ми наличния си имот, който аз ви поверих, и така ще го запазя за вас, за да не отиде на вятъра в това тежко време! Ще ви го върна веднага щом войната вдигне своето бре-ме и ще ви дам за него скъпа цена, сякаш този оставен ви на съхранение имот е ваша лична собственост. Машините и апаратите, които сега са в ръцете ви, ще работят в моите цехове, под мое име и моя отговорност. Цената им ще се повиши хиляда пъти, а освен това всички печал-би ще се връщат у вас. Аз ще поема всички разходи и харчове, защото сте бедни и без-помощни, и не сте в състояние да обезпечавате разноските по техниката. Ще ви връщам всички постъпления и изгоди. И още, ще ви ги оставя да ги използвате и експлоатирате докато нас-тане време за демобилизация. Вие имате пет възможности за печалба в една сделка.
Ако не ми продадете имота си, всичко, с което разполагате, ще изчезне напълно. Виж-дате, че никой не може да задържи собстве-ността си. Ще бъдете лишени от предложената висока цена. Скъпите прецизни апарати, чув-ствителните мерилки и качествените метали изцяло ще изгубят стойността си, след като не бъдат използвани по най-добрия начин. Вие сами ще носите отговорността за управлението и разходите и ще видите какво ще бъде наказа-нието за нанасянето на ущърб на поверения ви имот. Това са пет загуби в една сделка.
И освен всичко друго продажбата означава, че продава-чът се превръща в мой личен и горд воин, който действа от мое име, а не остава обикновен пле-нник и личност, захвърлена на произвола на съдбата.
Двамата мъже внимателно изслушали тези хубави думи и тази щедра воля на владетеля. Разумният и уравновесеният измежду тях казал:
“Слушам и се подчинявам на волята на владе-теля. Съгласен съм за продажбата с гордост и признателност.”
А другият, надменният, който се държал като фараон и бил нехаен, си мислел, че неговото поле не ще изчезне никога и не ще го поразят превратностите на съдбата и зем-ните сътресения.
Той казал: “Не! Кой е владе-телят? Не ще продам собствеността си и не ще си развалям настроението.”
Минали дни... Първият мъж се издигнал до положение, за което всички хора му завиждали. Той живеел сред разкош в двореца на владетеля, наслаждавал се на любезните му дарове и се излежавал на диваните на неговите благодеяния. А другият бил подложен на най-злощастни изпитания дотолкова, че всички хора го оплаквали за положението му. Въпреки това те казвали: “Заслужил си го е!”, защото сам е изпаднал в ситуацията на горчивото наказание като възмездие за сторената грешка. И нито настроението му се запазило, нито собствено-стта му.
О, ти, моя надменна душа! Погледни през бинокъла на тази история лицето на очевидната истина! Владетелят е Владетелят на вечността и безсмъртието. Той е твоят Господ и Творец. Полето, машините, апаратите и теглилките са притежаваните от теб в земния живот тяло, дух и сърце със съответните им свойства: слух, зре-ние, разум и въображение, тоест всички явни и скрити сетива. Знатният пратеник е нашият водач Мухаммад, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Ясната повеля на владетеля е Свещеният Коран, който обявява продажбата и печелившата търговия в следното знамение:
“Аллах изкупи от вярващите душите и имотите им ..., за да е техен Раят.” (Сура Покаянието: 111)
Тревожното поприще и разрушителната война е положението на този свят, където няма нито покой, нито стабилност. Всичко там са превратности, които настойчиво натрапват на хората този въпрос: “Всичко, което притежава-ме, не пребъдва и не остава в ръцете ни, а изчезва и се изгубва от нас. Няма ли разрешение за това? Не е ли възможно вечнос-тта да замести тленността?”
Докато човек е потънал в този размисъл, изведнъж се чува ехото на небесния Коран, което отеква по хоризонтите и му казва с горно-то знамение: “Да, има лек за тази болест, nри това той е приятен и съдържа пет възможности за велика печалба.”
Въпрос: И какъв е този лек?
Отговор: Повереното да се продаде на истинския му Собственик.
В тази продажба се съдържат пет възможности за велика печалба от единствена сделка.
Първата печалба. Тленното имущество при-добива вечност, защото когато стопяващият се живот бъде дарен на Вечноживия, Вездесъщия, Пребъдващия вовеки, и отдаден по Неговия път, пътя на Преславния, той се превръща във вечен и безсмъртен живот. Тогава минутите на живота ще дадат зрели плодове и цветове на сияйно щастие в Света на вечността, както и семената външно увяхват, но от тях покълват цветове и класове.
Втората печалба. Цената е Раят.
Третата печалба. Цената на всеки орган и сетиво нараства и се покачва хиляда пъти.
Разумът, например, е орган и инструмент. Ако не го продадеш, братко, на Аллах и не го изпол-зваш по Неговия път, а го отправяш по пътя на страстите и на душата, той ще се превърне в злощастен, тревожен и безпомощен орган, защото ще те обременява със скръбните болки на миналото и заплашителните ужаси на бъде-щето, и ще се принизи до крайно вреден и зло-щастен инструмент. Нима не виждаш как раз-пътният бяга от реалностите на живота си и затъва в удоволствия или пиянство в опит да се избави от тревогите на своя разум? Ала ако разумът бъде продаден на Аллах и се използва по Неговия път или за Него, той ще бъде прек-расен ключ, с който ще се отключват безброй-ните хранилища на Божието милосърдие и съкровищата на Господната мъдрост. Накъдето и да погледне и каквото и да помисли, човекът с такъв разум ще вижда Божията мъдрост във всяко нещо, във всичко съществуващо и във всяко събитие. Той ще наблюдава Божието ми-лосърдие в пълен блясък над цялата вселена и така разумът ще се издигне до степента на Гос-поден пътеводител, който подготвя неговия притежател за вечното щастие.
Окото, например, е сетивен орган, чрез който духът съзерцава този свят. Ако не го използваш по пътя на Аллах, а в угода на душата и на страстите, чрез гледането на някои красиви, но мимолетни и изчезващи картини, то ще се при-низи до равнището на слуга и долен сводник за възбуждане на душевни страсти и любов. Ала ако го продадеш на всепроницателния му Творец и го използваш за дела, които Му се нравят, тогава окото ще чете голямата книга на битието и ще вниква в нея, ще наблюдава чуде-сата на Господното изкуство на този свят. И то ще бъде, сякаш е пчела сред цветовете на Бо-жието милосърдие в земната градина, и от меда на поуките, знанието и обичта в сърцето на вярващия ще се просмуква светлината на сви-детелството (шахада), че няма друг бог освен Аллах.
И друг пример. Ако не продадеш на премъд-рия им Създател вкусовите си сетива, съсре-доточени в езика, и ги използваш за своя стомах и своята душа, тогава езикът ще изпадне до равнище на портиер на фабриката на стомаха и на нейния обор. Така стойността му ще се при-низи. Ала ако го продадеш на Прещедрия, Дари-теля на препитанието, той ще се издигне до по-ложение на квалифициран началник на храни-лищата на Божието милосърдие и благодарен инспектор на кухните на Господното могъщес-тво.
О, разум, осъзнай! Колко голяма е разликата между злополучен инструмент и ключ за съкро-вищата на творенията? О, око, добре погледни! Колко голяма е разликата между долното свод-ничество и задълбочаването в Божията библио-тека? О, език, вкуси сладост! Колко голяма е разликата между портиер на фабрика и на обор, и началник на хранилището на Божието мило-сърдие?
Ако желаеш, братко, съпостави с това и оста-налите органи и сетива, и ще разбереш, че вяр-ващият наистина придобива качества, които подхождат на Рая, а неверникът придобива същност, която съответства на Ада. Всеки от тях получава това справедливо възмездие само защото вярващият използва чрез своята вяра (иман) повереното му от неговия преславен Творец в името на Аллах и в рамките на одобряваното от Него; докато неверникът е вероломен към повереното му и го използва за своите страсти и за душата си, които подбуждат към зло.
Четвъртата печалба. Човек е слаб, а бедите му са многобройни; и е беден, а потребностите му растат; и е безпомощен, а разходите за оцеляването му са тежки. Ако този човек не се опре на Всевишния и Всемогъщия и не потърси подкрепа от Него, ако не се остави на Неговата воля и не Му се довери, той ще продължи да страда от вечни душевни болки и ще го заду-шават неговите скърби и безплодният му труд. Това ще го превърне или в скверен престъпник, или в смешен пияница.
Петата печалба. Компетентните хора, онези, които са очевидци, и които са изпитали и разкрили истината, са напълно единодушни, че богослужебните действия, споменаването и прославата на Аллах, извършвани от телесните органи, ако са в рамките на одобряваното от Него, Преславния, се превръщат в сладки и прекрасни райски плодове, и те ще ти бъдат поднесени в момент, когато неистово се нуждаеш от тях.
И така, в тази търговия се съдържа велика печалба, която включва пет степени на изгода. Ако не я извършиш, ще бъдеш лишен от всичките й печалби и освен това ще понесеш други пет загуби:
Първата загуба. Имотът и децата, които обичаш, душевните страсти, в които си влюбен и които те възхищават, животът и младостта, всичко това ще се изгуби и ще изчезне, а грехо-вете и болките му ще останат да тежат като бреме на гърба ти.
Втората загуба. Ще понесеш наказанието за вероломство спрямо онова, което ти е повере-но, защото след като си употребил най-скъпите инструменти и органи за най-долните дела, ти си угнетил себе си.
Третата загуба. Ако принизиш всички тези високоразвити човешки системи от органи до животинско и дори още по-долно равнище, ти си оклеветил и извършил престъпление спрямо Божията мъдрост.
Четвъртата загуба. Ти постоянно ще крещиш от горест и гибел и ще стенеш от ударите на раздели и загуби, от премазващите разходи за оцеляване, които тегнат на слабото ти рамо, наред с постоянната ти бедност и вечното ти безсилие.
Петата загуба. Красивите дарове от Всеми-лостивия - умът, сърцето, очите и подобните на тях - са ти дадени само за да те подготвят да от-ключиш вратите на вечното щастие. Каква вели-ка загуба би било да превърнеш тези дарове в болезнен образ, който да ти отключи вратите на Ада!
А сега да разгледаме самата продажба, дали тя е наистина толкова тежка и изнурителна, че мнозина я избягват?
Никак! Никак! Тя не е нито изнурителна, нито тежка, защото кръгът на позволеното (халал) е просторен и е достатъчен за спокойствие, щас-тие и радост. Няма причини за впускане в заб-раненото.
Задълженията, които Аллах ни е предписал, са също леки и не много на брой.
Само по себе си богослуженето на Аллах е велика чест, защо-то то е воинска повинност по пътя на Преслав-ния и в нея се съдържа неописуема сладост и душевен покой.
Vazife ise yalnız, bir asker gibi Allah namına işlemeli, başlamalı. Ve Allah hesabıyla vermeli ve almalı. Ve izni ve kanunu dairesinde hareket etmeli, sükûnet bulmalı.
Kusur etse istiğfar etmeli. “Yâ Rab! Kusurumuzu affet, bizi kendine kul kabul et, emanetini kabzetmek zamanına kadar bizi emanette emin kıl, âmin!” demeli ve ona yalvarmalı.