Sekizinci Söz/bg

بِسْمِ اللّٰهِ الرَّحْمٰنِ الرَّحِيمِ

اَللّهُ لاَ اِلهَ اِلاَّ هُوَ الْحَىُّ الْقَيُّومُ ❊ اِنَّ الدِّينَ عِنْدَ اللّهِ اْلاِسْلاَمُ

“Няма друг Бог освен Него Вечноживия, Вездесъщия...” (Коран, Сура Кравата: 255)

“Ислямът е религията при Аллах.” (Коран, Сура Родът на Имран: 19)

Ако искаш да разбереш какво е земният живот и каква е ролята на човешкия дух в него, и каква е стойността на религията у човека, и как ако не съществуваше истинската религия, земният живот би се превърнал в ужасяващ затвор, и че безбожната личност е най-злощастното от творенията, и че онова, което разкрива талисмана и изумителната загадка на света, и освобождава човешкия дух от мрачините, е Йа Аллах! يَا اَللّٰهُ لَااِلٰهَ اِلَّا اللّٰهُ (“О, Аллах!”) и Ля илях илляллах! (“Няма друг Бог освен Аллах!”)

Да, ако искаш да разбереш всичко това, послушай следния кратък разказ в образи и добре размисли над него.

Имало едно време двама братя, които тръгнали на дълго съвместно пътуване. Те вървели заедно, докато не стигнали до кръстопът. Там видели благообразен мъж и го попитали кой от двата пътя е по-добрият. Отговорил им така: “По десния път е задължително да се спазва законът и редът, но в рамките на тази принуда се съдържа безопасност и щастие. А по десния път има свобода и разюзданост, но в рамките на тази неангажираност се съдържа гибел и злочестина. А сега вие изберете по кой от тях да тръгнете!”

След като изслушали тези думи, братът с добър нрав тръгнал по десния път, казвайки:

تَوَكَّلْتُ عَلَى اللّٰهِ “Уповавам се на Аллах!”. И потеглил да странства, като се съгласил да спазва реда и дисциплината. А другият брат, заблуждаващият се, предпочел левия път само заради страстта да бъде свободен.

Сега нека мислено проследим този мъж, който върви по път, външно лек и гладък, но вътрешно тежък и обременителен.

След като прекосил дълбоките долини и високите трудно-проходими възвишения, навлязъл сред голи пространства и безлюдна пустиня. Тогава чул ужасяващ глас и видял огромен разярен лъв да се отправя към него от гората. Той неистово побягнал, разтреперан от страх и силен уплах, докато се натъкнал на празен кладенец с дъл-бочина шейсет аршина и се хвърлил в него, търсейки избавление. Докато падал, успял да се хване за дърво, което имало два корена, поникнали върху стените на кладенеца. Корени-те били нападнати от две мишки, бяла и черна, които гризели дървесината с острите си зъби. Погледнал нагоре и видял лъва, застанал като пазач над отвора на кладенеца. Погледнал надолу и видял огромен дракон, който вдигнал глава и бил готов да се приближи, а се намирал на разстояние трийсет аршина. Той имал широ-ка уста, колкото кладенеца. Мъжът видял също, че наоколо кръжат жилещи, отровни насекоми. Погледнал към върха на дървото и видял, че това е смоковница, но по нея по чуден начин растат много и разнообразни плодове от орех до нар.

Поради своята непроницателност и глупост мъжът не би могъл да се досети, че ситуацията е необичайна и не е възможно всички тези неща да се съчетаят безцелно и случайно. Той не разбирал, че в чудните явления са скрити стра-нни тайни и че зад всичко това стои някой, който го ръководи и управлява.

Докато сърцето на този мъж ридае и духът му въпие, и разумът му се вцепенява от болезнените обстоятелства, душата му, повеля-ваща зло (ан-нафс ал-аммара би-с-су) започва да изяжда плодовете на това дърво, като се преструва, че не знае какво става наоколо и сякаш нищо не се е случило. Тя запушва ушите си за воплите на сърцето и за стенанията на духа, и сама себе си мами, въпреки че част от тези плодове са отровни и вредни.

Така виждаме, че към този злощастен мъж е постъпено съобразно казаното в един свещен хадис: اَنَا عِنْدَ ظَنِّ عَبْدِي بِي “Аз съм при предположени-ето на Моя раб за Мен.”, тоест: “Аз третирам Своя раб съобразно знанието му за Мен.” Така е постъпено и спрямо него, и ще бъде постъпено по същия начин. Поради своите ло-ши догадки и крайно слабоумие той трябва да срещне същото отношение като възмездие, че е приел всичко видяно за нещо обикновено без цел, без мъдрост, сякаш това е самата истина. И ще бъде низвергнат в огъня на мъчението, без да може нито да умре, за да се избави, нито да води благороден живот.

Нека сега оставим зад нас този злощастник да се гърчи в мъчението си, а ние да се върнем, за да узнаем какво се е случило на другия брат.

Този благословен мъж със здрав разум продължава да върви по пътя, без да страда от затруднения като своя брат. Така е, защото поради хубавия си нрав той мисли само за хубавите неща и хваща юздите на въобра-жението само заради красивото и доброто. Затова е дружелюбен и не се е сблъсквал с трудности и препятствия като своя брат, понеже знае реда и действа според изискванията на зависимостта и подчинението. Нещата му се отдават с лекота. Върви той свободен и в мир и сигурност. Така крачел, докато видял градина с красиви цветя и прекрасни плодове, но поради запусната хигиена там имало разхвърляни навсякъде трупове на животни и гниеща смрад. Злощастният му брат също бил дошъл в тази градина преди него, но го отвлякло съзерца-нието и взирането в разпадащата се мърша, от което му прилошало и получил световъртеж, тъй че си тръгнал, без да вземе нужния отдих за продължаване на пътуването. Вторият брат действал според правилото: “Търси най-хубавото от всяко нещо!”, тъй че не обърнал внимание на мършата и въобще не я погледнал. Вместо това се възползвал от нещата и плодо-вете в градината, и след като си отпочинал напълно, продължил своя път.

И той като своя брат навлязъл във велика и обширна пустиня, и ненадейно чул рев на лъв, който се нахвърля срещу него. Той се изпла-шил, но не като брат си, защото със своите добри догадки и хубави мисли си рекъл: “Би трябвало тази пустиня да има владетел и вероятно лъвът е верен слуга под негово разпореждане.” В това мъжът намерил успокое-ние, но и той хукнал да бяга, докато се възпра-вил пред празен кладенец с дълбочина шейсет аршина, хвърлил се в него и като своя другар се хванал за дърво по средата на кладенеца. Останал така да виси и тогава забелязал две животинки, които тихо гризели корените на дървото. Погледнал нагоре и видял лъва. Пог-леднал надолу и видял огромен дракон. Съвсем като своя брат разбрал, че се е озовал в стра-нна и удивителна ситуация, и като него се изплашил, но страхът му бил хиляда пъти по-малък, защото Аллах го бил дарил с добър нрав и добра мисъл, които му показвали само красивата страна на нещата.

По тази причина той разсъждавал така: “Тези удивителни неща са тясно свързани помежду си и се изявяват, сякаш едно и също нещо ги задвижва. Тогава би трябвало в тези изумителни действия да е заключена тайна и да е скрит невидим талис-ман. Да, всичко това произтича от повелите на скрит владетел. Следователно не съм сам, а скритият владетел ме наблюдава, грижи се за мен и ме изпитва, и заради някаква нарочна мъдрост ме води към някакво място и ме зове натам.”

От този красив размисъл и сладък страх се породила любов, която подбудила към въ-проса: “Интересно кой е Онзи, Който ме изпитва и иска да ме запознае със Себе Си? И кой е Онзи, Който ме води по този удивителен път към съкровена цел?” После от копнежа за запо-знанство се породила обич към собственика на талисмана, от което избуяло желание за разкри-ване на тайната, а от него изникнала воля да се заеме добро и приемливо положение при соб-ственика на талисмана в зависимост от онова, което той харесва и одобрява.

После погледнал към дървото и видял, че е смоковница, но в краищата на клоните й има хиляди видове плодове. Тогава страхът му изчезнал и напълно се стопил, защото мъжът разбрал със сигурност, че смоковницата е само указател и изложба, тъй че скритият Владетел е възпроизвел по чудодеен начин образци от Своите градини, за да посочи какви храни и сладости е приготвил за гостите Си. Иначе единствено дърво не би могло да даде плодо-вете на хиляда дървета. На мъжа не му остава-ло друго освен да отправи зов и да се смири.

Той проявил настойчивост в покорното умоля-ване, докато му бъде разкрит ключът на талис-мана, и извикал: “Владетелю на тези домове и хоризонти, аз търся при Теб убежище и се старая да ти харесам, и се смирявам. Аз съм Твой слуга. Искам Твоето удовлетворение, търся Те, диря Те.” Тогава, след този призив, неочаквано стената на кладенеца се разпукнала и се показала врата към пищна, чиста и красива градина. Навярно устата на дракона се е пре-върнала в тази врата, а лъвът и самият дракон приели образи и вид на слуги, които започнали да канят мъжа да влезе в градината. Лъвът дори се превърнал в послушен кон пред него.

О, ти, моя ленива душа и мой въображаеми спътнико, нека сравним условията на тези двама братя, за да узнаем как доброто прив-лича добро и злото донася зло.

Злощастният пътник от левия път е изложен на опасността всеки момент да потъне в устата на дракона и затова трепери от страх и ужас, докато щастливият е поканен в прекрасна и чудна градина, отрупана с различни плодове. Сърцето на злощастния се разкъсва от велик страх и болезнен ужас, докато щастливият вижда странните неща и гледа на тях като на блага поука, сладък страх и любимо знание. Мъчението за клетия злощастник е, че страда от самота, отчаяние и сиротност. И какво мъчение! Докато щастливият се наслаждава на дружелюбие и шества сред надежда и любов. Затрудненият гледа на себе си като на осъден - сякаш е в затвор - да търпи болезнените наше-ствия на насекомите. А щастливият с късмет се наслаждава като скъп гост. И как да не се наслаждава, когато е гост на прещедър домакин и се радва на чудесата на Неговите слуги! И още, злощастният ускорява мъчението си в Огъня, като яде външно сладки на вкус, но в действителност и всъщност отровни храни. Онези плодове са само образци. Позволено е да се вкуси от тях само за да бъдат пожелани истинските и оригиналните плодове, и човек да стане техен реален купувач. Иначе няма извине-ние за животинската лакомия на хората. Въз-хваляваният щастливец ги вкусва, осъзнава по-ложението и отлага нахранването с тях, като се наслаждава на очакването. А злощастният сам угнетява себе си, лишавайки своя поглед от ис-тини, блестящи като ден, и от сияйни и красиви условия, и така се обременява с представата за мрачно положение и с нерадостни самовнуше-ния, и сякаш се намира в Ада. Той не заслужава жалост и няма право да се оплаква.

Такъв човек прилича на някой, който е сред своите любими хора по време на летен празник в пищна и красива градина, на прекрасно и пиршество и увеселение, но тъй като това не го удовлетворя-ва, мъжът започва да пресушава чаши с вино причинител на всички скверности, и съвсем се напива, и закрещява, и се вайка, и заплаква, като мисли, че се намира сред люта зима и си въобразява, че е гладен и гол сред свирепи зверове. И злощастният е подобен на този чо-век, който не заслужава съжаление и състрада-ние, защото сам угнетява себе си, като си въоб-разява, че приятелите му са зверове и ги пре-зира.

А щастливият съзира истината, която сама по себе си е красива. След като осъзнава нейната красота, той уважава съвършенството на Владетеля на истината и Му оказва почит, с което заслужава Неговото милосърдие.

Узнай тогава една от тайните: “Каквато и добрина да те достигне, тя е от Аллах, а каквато и злина да те сполети, тя е от самия теб.” (Коран, Сура Жените: 79)

Ако сравниш всички тези и подобни различия, ще узнаеш, че повеляващата зло ду-ша (ан-нафс ал-аммара би-с-су) на първия мъж му е подготвила духовен ад, докато вторият със своите добри намерения, добри предположе-ния, добри качества и добри помисли си е спечелил изобилие, щастие и всеобхватна доб-рота.

О, моя душа, и о, човече, който слушаш с мен тази история! Ако искаш да не бъдеш като злощастния брат и желаеш да бъдеш като щастливия брат, слушай Свещения Коран, под-чинявай се на мъдростите му, придържай се към него и работи според предписанията му!

Ако си осъзнал истините, които се съдържат в този образен разказ, ти можеш да приложиш в съответствие с него всички истини, свързани с религията, светския живот, хората и вярата. Аз ще ти разкрия основните принципи, а ти сам си извлечи детайлите.

Единият от двамата братя е духът на вярващия и сърцето на праведника, а другият е духът на неверника и сърцето на разпътника.

Десният от двата пътя е пътят на Корана и пътят на вярата, а левият пътят на неподчи-нението и неверието.

Градината по пътя е мимолетният социален живот на човешкото общество и човешката цивилизация, които съдържат едновременно добро и зло, приятно и противно, чисто и мръсно. Разумен е онзи, който действа според правилото:

خُذْ مَا صَفَا دَعْ مَا كَدَرْ “Вземи бистрото, остави мътното!” и върви с чисто сърце и спокойна съвест.

Пустинята е земният свят и земята. Лъвът е житейският край и смъртта. Кладенецът е чове-шкото тяло и времето на съществуването. Дъл-бочината, която стига до шейсет аршина, сочи преобладаващата средна възраст шейсет години. Дървото е житейският период и мате-риалната основа на живота. Двете животни, черното и бялото, са нощта и денят.

Драконът е устата на гроба, разтворена към пътя за Межди-нния свят (барзах) и коридора към Отвъдното, ала за вярващия това е врата, разтворена от Тъмницата към Градината.

Зловредните твари са земните беди, ала за вярващия те изпълня-ват ролята на сладки Божии предупреждения, които го пробуждат, и на благосклонности от Всемилосърдния, за да не потъва в съня на нехайството.

Плодовете по онова дърво са земните благини, които Господът на прещед-рата мощ е сътворил, за да бъдат указател за благините в отвъдния живот и напомняне чрез сходството с тях. Премъдрият Създател ги е сътворил под формата на образци, за да бъдат спечелени “клиентите” за плодовете на Райска-та градина.

Това, че споменатото дърво е от един определен вид, а дава коренно различни плодове, е знак за чудото на Всевечния, печат на Божието господство и клеймо на Божията власт. Така е, защото “сътвори Той всичко от едно и също нещо”, тоест всички растения и техните плодове са поникнали от една и съща пръст, и е сътворил всички животни от една и съща вода, и е възпроизвел всички органи на живите създания от една и съща проста храна. Така и “сътвори Той от всяко нещо единство” означава от различната храна да се възпроиз-ведат живи създания със сходна плът и кожа. Това чудотворно свойство е отличителна черта само на единосъщната и вечна природа на Бога, печат, специфичен само за безсмъртната и неизчерпаема Божия власт, и клеймо, което никога не може да бъде имитирано.

Наистина, да се прави от едно нещо всичко, и от всичко – едно нещо, е качество, присъщо само на Твореца на всяко нещо, и отличително свойство на Всемогъщия за всяко нещо.

Талисманът е тайнството на мъдростта на сътворението, което се разкрива чрез тайнство-то на вярата. Ключът са словата

يَا اَللّٰهُ ❀ لَااِلٰهَ اِلَّااللّٰهُ ❀ اَللّٰهُ لااِلٰهَ اِلَّاهُوَ الْحَىُّ الْقَيُّومُ

“Аллах! Няма друг бог освен Него, Вечноживия, Вездесъщия!” и “О, Аллах!”, и “Няма друг бог освен Аллах!”.

Превръщането на устата на дракона във врата към градината изразява символично това, че гробът е затвор, който носи самота, забрава, сиротност, теснота. За заблудените и деспотите той е като стомаха на дракона, ала за вярва-щите и последователите на Корана е като врата, разтворила двери от тъмницата на земния живот към Градината на вечността, от арената на изпитанията – към Райската гради-на, от земните притеснения – към милосър-дието на Всемилостивия.

Превръщането на кръвожадния лъв в покорен кон и в приветлив слуга е знак, че за заблудените смъртта е болезнена вечна раздя-ла с всички любими хора, влизане от лъжовна земна градина в самотата на уединената тъмница на гроба и изгубване в далечна пусти-ня. А за последователите на напътствието и последователите на Корана това е пътуване към отвъдния свят, възможност да се срещнат с любимите хора и старите приятели, да влязат в истинската родина и в жилищата на вечното щастие, щедра покана да пристъпят от тъмни-цата на земния живот към Райските градини, очакване да получат отплатата за богослу-женето в израз на благосклонност от Всемило-стивия, Милосърдния, освобождаване от пови-нностите на живота и взимане на отпуск за почивка от служенето през него, обявяване, че е дошъл краят на богопоклонническите задълже-ния и на изпитите, свързани с обучението и инструкциите.

От всичко това заключаваме:

че всеки, който превръща тленния живот в своя цел, ще бъде в Ада и реално, и духовно, дори ако външно тъне в най-изискано блажен-ство;

че всеки, който се е отправил към вековеч-ния живот и се е устремил към него сериозно и всеотдайно, ще спечели щастието на двата дома и е достоен за тях. Дори ако земният му път е злощастен и тежък, той ще го вижда като сладък и приятен, ще го вижда като чакалня за своя Рай, ще го понася и ще благодари на своя Господ, когато се потапя в бездната на търпе-нието.

О, Аллах, стори да бъдем от хората на щастието, спасението, Корана и вярата! Амин!

О, Аллах, благослови и мир дари на нашия предводител Мухаммад, и на рода му, и на сподвижниците му, колкото е броят на всички букви, съчетани във всички думи, представени с позволението на Всемилостивия в огледалата на въздушните вълни при рецитирането на всяко коранично слово от всеки четец от нача-лото на низпославането на Корана до края на времето!

И се смили над нас, и над родителите ни, и се смили над вярващите мъже и жени, колкото е броят на тези слова, с Твоето милосърдие, о, Ти, Най-милосърдни от милосърдните! Амин! Слава на Аллах, Господа на световете!

اَللّٰهُمَّ اجْعَلْنَا مِنْ اَهْلِ السَّعَادَةِ وَالسَّلَامَةِ وَالْقُرْآنِ وَالْاِيمَانِ آمِينَ ❀ اَللّٰهُمَّ صَلِّ وَسَلِّمْ عَلٰى سَيِّدِنَا مُحَمَّدٍ وَعَلٰى آلِهِ وَصَحْبِهِ بِعَدَدِ جَمِيعِ الْحُرُوفَاتِ الْمُتَشَكِّلَةِ فِي جَمِيعِ الْكَلِمَاتِ الْمُتَمَثِّلَةِ بِاِذْنِ الرَحْمٰنِ فِي مَرَايَا تَمَوُّجَاتِ الْهَوَاءِ عِنْدَ قِرَائَةِ كُلِّ كَلِمَةٍ مِنَ الْقُرْآنِ مِنْ كُلِّ قَارِئٍ مِنْ اَوَّلِ النُّزُولِ اِلٰى آخِرِ الزَّمَانِ وَارْحَمْنَا وَوَالِدَيْنَا وَارْحَمِ الْمُؤْمِنِينَ وَالْمُؤْمِنَاتِ بِعَدَدِهَا بِرَحْمَتِكَ يَا اَرْحَمَ الرَّاحِمِينَ ❀ آمِينَ وَالْحَمْدُ لِلّٰهِ رَبِّ الْعَالَمِينَ

---

Yedinci Söz ⇐ | Sözler | ⇒ Dokuzuncu Söz

---