Onuncu Söz/bg

Възкресението

Бележка

Причината да напиша тези послания под формата на метафори, сравнения и истории е желанието ми да направя съдържанието им подостъпно за възприемане, от една страна, и да разкрия колко рационални, уместни, обосновани и съгласувани са ислямските истини, от друга страна. Съдържанието на историите се заключава в истините, до които те стигат и които са посочени индиректно. Следователно тези истории не са някакви въображаеми измислици, а са правдиви истини.

بِسْمِ اللّٰهِ الرَّحْمٰنِ الرَّحِيمِ

فَانْظُرْ اِلٰٓى آثَارِ رَحْمَتِ اللّٰهِ كَيْفَ يُحْيِي الْاَرْضَ بَعْدَ مَوْتِهَا

اِنَّ ذٰلِكَ لَمُحْيِي الْمَوْتٰى وَهُوَ عَلٰى كُلِّ شَىْءٍ قَد۪يرٌ

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

“И виж следите от милостта на Аллах! Как съживява земята след нейната смърт! Той е, Който ще съживи мъртвите. Той над всяко нещо има сила.” (30: 50)

Братко,

Ако желаеш да ти бъдат разяснени по достъпен начин Възкресението и някои от проблемите на отвъдния живот, чуй с мен следния кратък разказ.

Двама души отишли заедно в царство с прелестна красота като тази на Рая (под него тук се има предвид земният живот). Забелязали, че жителите му не заключват вратите на домовете и магазините си и не ги интересува охраната им. Имотите и парите били достъпни за всеки и никой не ги пазел. Съблазнен от душата си, единият от двамата пътници започнал понякога да краде, а понякога и да граби с насилие, като вършел всякакъв гнет и постъпвал нагло. Местните жители не му обръщали внимание,

но неговият другар му казал:

"Торко ти, какво правиш! Ти ще получиш своето наказание, а мен ще въвлечеш в беди и изпитания. Тези имоти принадлежат на държавата, а местните жители със своите семейства и деца са станали нейни войници или служители. Те изпълняват тези функции като граждани, затова не ти обръщат особено внимание. Но знай, че властта тук е строга! Царските агенти и подслушвачи са навсякъде. Побързай да се извиниш, приятелю, и да оправиш положението!"

Обаче неразумният му другар упорствал и изрекъл:

"Остави ме, приятелю, тези имоти не принадлежат на държавата, а са обществени и нямат собственик. Всеки може да се разпорежда с тях, както пожелае. Не виждам какво би ми попречило да се възползвам и да употребявам тези красиви вещи, пръснати пред мен. Знай, че не вярвам на нещо, което очите ми не са видели!" И започнал да философства и ораторства подобно на софистите.

Между двамата се разгорял сериозен спор и разговорът се ожесточил, когато нехайният попитал:

"Но къде е царят? За мен той е неизвестен."

Другарят му отвърнал: "Ти безспорно знаеш, че няма село без кмет, нито дори игла без производител и без собственик, нито буква, без някой да я напише. Как тогава си позволяваш да твърдиш, че това прекрасно, организирано и уредено царство няма нито владетел, нито управник? И как е възможно тези огромни богатства и драгоценни имоти да нямат собственик, след като всеки час идва от неведомото влак, натоварен със скъпо препитание, разтоварва се и заминава()? Нима не виждаш известията и обявите на този владетел да се веят на всеки ъгъл по кътчетата на царството му, и не съзираш личния му печат и щемпел по всички имоти? Как подобно владение да бъде без управник! Изглежда си понаучил малко чужди езици, ала не можеш да четеш ислямските книги и не желаеш да питаш онези, които ги четат и разбират. Ела да ти прочета най-важните известия и заповеди на владетеля!"

Упоритият му събеседник го прекъснал с думите:

"Да допуснем, че съществува владетел, но с какво може да му навреди и да ощети хазната му онова, което присвоявам от нея за себе си? Пък и не виждам тук наказание като затвор или нещо подобно."

Другарят му отговорил така:

"Човече, Царството, което виждаме, е само поле за проверка и изпитание, територия за обучение и военни маневри. То е също и изложба на шедьоврите на владетеля, и странноприемница за твърде кратко време. Нима не виждаш, че всекидневно един керван пристига, а друг отпътува и изчезва? Такова е положението в това цветущо царство – непрекъснато се пълни и се опразва. То окончателно ще се обезлюди и ще бъде заменено с друго, вечно и безсмъртно. Там ще се преместят всички хора и ще бъдат или наградени, или наказани, всеки според делата си."

Още веднъж неговият вероломен и изумен приятел се разбунтувал: "Аз не вярвам и не смятам, че е истина. Възможно ли е такова цветущо царство да бъде унищожено и жителите му да отпътуват в друго владение?"

Тогава неговият съветващ го и честен спътник му казал:

"Приятелю, ти продължаваш да упорстваш и да настояваш на своето, затова ела да ти разясня безчет и безброй аргументи, събрани в дванайсет аспекта, които потвърждават, че наистина има голямо съдилище и дом за награждаване и благодеяния, а също и дом за наказание и за затвор! Както жителите на това царство си отиват ден след ден, така ще дойде ден, когато всички окончателно ще си заминат и то ще бъде напълно унищожено."

Първн аснект.

Възможно ли е в някое царство, особено пък в толкова велико, да няма нито награда за подчиняващите се, нито наказание за непокорните? Доколкото те липсват в този дом,

би трябвало да има върховен съд в друг дом.

Вторн аснект.

Разсъди над хода на събитията и над действията, които се предприемат в това царство, и как там препитанието се разпределя в доволство дори сред най-слабите и найбедните същества, и как се полагат пълни грижи и постоянно се помага на болните, лишени от издръжка! Виж великолепните храни, прел естните съдове, скъпоценните украси, бродираните одежди. Богатите трапези са пръснати на всяко място. Виж как всички умело се справят със своите задължения и функции освен тии подобни на теб малоумници. Никой дори на милиметър не надхвърля своите граници. И най-великата личност изпълнява поверените задължения с пълна скромност и изключително послушание под сянката на огромен страх и благоговение.

Следователно владетелят и управникът на това царство притежава грандиозна щедрост, всеобхватно милосърдие, горда мощ, видима слава, ревност, върховно достойнство. Известно е, че щедростта изисква даряване, мил осърдието не се постига без добротворство, мощта налага наличие на ревност, върховното достойнство задължително означава да се възпитават пренебрежителните. Същевременно в царството не се предприема и една хилядна част от действията, които подобават на това милосърдие и това достойнство. И угнетителят отпътува със своята мощ и сила, и угнетеният отпътува със своята унизеност и покорство.

Следователно проблемът се отсрочва за върховен съд.

Tретн аснект.

Виж с каква превъзходна мъдрост и с какъв безупречен ред се осъществяват делата, и разсъди с каква истинска справедливост и с каква точна мярка се гледа на взаимоотношенията. Известно е, че мъдростта и проницателността на правителството се заключават в милосърдието и уважението към онези, които търсят от него защита. Абсолютната справедливост изисква да се съблюдават правата на поданиците, за да се запази достолепието на правителството и величието на държавата. Ала тук се предприема само малка част от действията, които подобават на тази мъдрост и тази справедливост. Подобни на теб нехайни хора ще напуснат царството, без мнозинството от тях да е получило наказание.

Следователно няма никакво съмнение, че проблемът се отсрочва за върховен съд.

Четвъртн аснект.

Виж безбройните и несметни богатства от редки скъпоценни камъни, показани на тази изложба, и несравнимите вкусни ястия, които украсяват трапезите! Те ни разкриват, че владетелят на това царство притежава неограничени възможности и препълнени, неизчерпаеми съкровищници. Но подобно трайно благосъстояние и такава несекваща хазна безусловно изискват наличие на вечна и нерушима гостилница, в която има всичко пожелано от душата, а също и безсмъртие за онези, които блаженстват и се наслаждават там, без да вкусват болката от раздялата и изчезването, защото както изчезването на болката носи наслада, така и изчезването на насладата поражда болка.

Виж тези изложби, вгледай се в тези обяви, вслушай се добре в думите на глашатаите, които описват и обявяват вълшебните произведения на владетеля-чудотворец, разкриват неговото съвършенство, прогласяват неповторимата му духовна красота и напомнят за фините изяви на скритата му хубост. Следователно този владетел притежава ярко съвършенство и сияйна духовна красота, които будят възхита.

Няма съмнение, че скритото съвършенство, лишено от всякакъв порок и недостатък, налага то да се изявява пред очите на онези, които му се любуват и изисква да се разкрива пред погледите на онези, които високо оценяват стойността му. А безподобната невидима красота също предполага тя да бъде съзерцавана и да се изявява, което означава наблюдаване по два начина. Първият е индивидуално съзерцаване на собствената красота във всяко едно от различните огледала, които я отразяват. Вторият е съзерцаването с погледите на онези, които я наблюдават с любов и възхита.

Това означава, че вечната красота предполага съзерцаване и изява, както и безкрайно наблюдаване, и несекващо присъствие, а то от своя страна безусловно изисква онези, които я съзерцават с любов и високо я оценяват, да бъдат безсмъртни. Защото вечната красота остава неудовлетворена от тленния влюбен и защото при мисълта за изчезването обичта на съзерцателя, осъден на смърт, се превръща във враждебност, неговата възхита – в пренебрежение, благоговението му – в презрение, доколкото човек възненавижда онова, което не познава и което е недостъпно за него. Всички напускат гостилниците бързо и се изгубват, без да са утолили жаждата си за светлината на тази красота и съвършенство, и дори е възможно да видят само бледи сенки от нея в кратки мигове.

Следователно пътуването продължава към трайно и вечно съзерцание.

Петн аснект.

И разсъди за великото състрадание, което този безподобен властелин притежава и което се изявява във водовъртежа от събития и случки! Той оказва помощ на изпадналия в беда, който е помолил за подкрепа, и откликва на зовящия, който е потърсил защита. Щом долови и най-малката потребност у найнезначителния си поданик, той я удовлетворява с пълно милосърдие и съчувствие. Дори да е пострадал крак на някоя овчица, той изпраща за нея лек или ветеринар, който да я изцери.

Хайде, приятелю, да отидем заедно на онзи остров, където се е насъбрало огромно множество и присъстват всички благородници от царството. Виж онзи знатен пратеник на царя, закичен с най-големите и най-високите отличия, който произнася слово с някакви искания към състрадателния си управник и всички присъстващи го подкрепят, вярват му и отправят същата молба. Чуй какво казва любимецът на великия цар, който призовава изключително любезно и смирено:

"О, Ти, Който изсипваш над нас Своите явни и тайни дарове, Владетелю наш, покажи ни първоизворите и основите на образците и сенките, които ни разкриваш! Пренеси ни в лоното на Своята власт и не ни погубвай, като ни оставиш да потънем в тази пустиня! Приеми ни и ни извиси до средището на Своето присъствие! И се смили над нас! И ни храни с благините, които и тук си ни дал да вкусим! И не ни изтезавай с болката на отдалечаването и прогонването от Теб! Това са Твоите поданици, които Те обичат, признателни са Ти и Ти се подчиняват. Не ги оставяй да се заблудят и да се изгубят! И не ги унищожавай със смърт, след която няма завръщане!"

Чу ли, приятелю, какво казва?

Как мислиш, възможно ли е Владетелят, Който притежава подобна върховна мощ и цялото това всеобхватно състрадание, да не изпълни молбите на Своя знатен пратеник и да не откликне на най-възвишените цели и най-благородните стремежи? А Той удовлетворява с огромно внимание и найдребната потребност на най-малкия индивид измежду Своите поданици. При това молбите на знатния Пратеник отговарят на желанията и въжделенията на всички, и те задължително ще бъдат реализирани, което се налага от справедливостта, милосърдието и състраданието на Царя. И още, за Него то е лесноизпълнимо и не е по-трудно от създаването на образците, които е показал в парковете и изложбите на царството Си. След като е изразходил такива неимоверни средства и е създал тази страна за временно изложение на Своите експонати, би трябвало в средището на Неговата власт да са показани истинските Му съкровища, съвършенства и чудеса, които поразяват ума.

Следователно онези, които се намират в дома за изпитания, не съществуват напразно и не са оставени сами на себе си, а ги очакват или дворците на вечното и безкрайно блаженство, или ужасяващите зандани на вековния затвор.

Шестн аспект.

Ела, виж тези внушителни влакови композиции, тези натоварени самолети, тези огромни препълнени складове, тези възхитителни и привлекателни изложби! Погледни предприеманите действия и хода на нещата! Всички те разкриват, че наистина съществува и управлява велик владетел, скрит зад воал() Такава власт неизбежно изисква подобаващи поданици.

Виждаш, че те са се насъбрали в тази гос- 
тилница – земята, – но там непрекъснато едни 
от тях се сбогуват и напускат, а други пристигатибиват посрещани на това поле за проверка и изпитания, което всеки час се променя. Остават за малко на тази велика изложба, любуват се на скъпоценните образци от благодеянията на Владетеля и на уникалните чудеса, сътворени от Него. Но самата изложба се променя всяка минута, а пътникът не ще се завърне и новодошлият също ще си замине.

Тези факти разкриват по неоспорим начин, че зад тленната гостилница, зад нетрайните площи, зад променящите се изложби има вечни и нерушими дворци, прелестни и пребъдващи жилища, градини, изпълненисистинските оригинали на земните образци, складове, заредени с техните първоизточници.

Следователно делата и постъпките тук се извършват единствено заради онова, което е подготвено там. Всемогъщият цар възлага тук задължения и определя там награди и наказания. За всеки има вид блаженство в зависимост от неговите способности и от добрините, които е сторил.

Седмн аснект.

Ела да се поразходим малко сред тези цивилизовани хора, за да видим какво е положението им и какво се случва наоколо. Погледни как на всеки ъгъл са поставени множество фотоапарати, които правят снимки, и навсякъде има безчет писари, които регистрират и най-дребните факти.

Ела погледни към онази висока планина! На нея е издигната огромна камера, която е предназначена специално за самия Владетел(). Тя снима всичко, което става в царството. Владетелят е издал Своите повели да се регистрират всички факти и да се записват делата в царството Му. Това означава, че именно величавият Управник е Онзи, Който диктува всички събития и повелява те да бъдат заснемани. Зад изключителния интерес и зад точното документиране на фактите несъмнено се крие идеята за предстояща равносметка.

Възможно ли е Владетелят, Който фиксира, без да изпусне и най-малката подробност, делата на най-нищожните си поданици, да не запамети и да не запише великите дела на големите Си поданици, да не им потърси отговорност и да не им въздаде за постъпките, които засягат Неговата мощ, противоречат на величието Му и са отхвърляни от всеобхватното Му милосърдие? Ако наказанието за тях не се получава тук,

би трябвало то да е отложено за върховен съд.

Осмн аснект.

Ела да ти прочета повелите, издадени от Владетеля! Виж, той повтаря обещанието Си и заплахата Си, като казва: "Наистина ще ви заведа в лоното на Своята власт, ще ощастливя покорните сред вас, ще хвърля в зандана неподчиняващите се, ще разруша това временно жилище, ще създам друго царство, където има вечни дворци и затвори." А за Него е лесно да изпълни обещанието Си, толкова значимо за поданиците Му. Да измени на дадената дума е нещо, което напълно противоречи на Неговата способност и мощ.

Виж, нехайни човече, ти вярваш на лъжите, внушавани ти от въображението, на бълнуването на своя разум, на измамите на своята душа, а отхвърляш Онзи, Който въобще не се нуждае от нарушаване на обещанието Си и поначало това не подобава на Неговото усърдие и мощ, и за Когото всички неща свидетелстват, че е правдив. Ти без съмнение заслужаваш великото наказание, защото приличаш на пътник, който затваря очите си пред слънчевата светлина, а се ръководи от своето въображение и иска да озари страховития си път с мълнията на своя ум, който не блещука повече от светулка.

След като е обещал, Той неизбежно ще изпълни обещанието си, защото за него това е лесно, изисква се от Неговата власт и е твърде потребно и за нас, и за всяко нещо.

Следователно има върховен съд и най-велико блаженство.

Деветн аснект.

Ела да видим ръководителите на тези учреждения(), част от които имат директна връзка с великия Владетел от специален телефон, а друга част се изкачват до кабинета на Неговата святост. Виж какво казват. Всички те ни известяват, че Владетелят е приготвил великолепно, прелестно място за награда на добродетелните и друго, ужасяващо, за наказание на злосторниците. Информират ни още, че Той дава солидно обещание и отправя сурова заплаха, и че е Най-могъщият и Най-великият, Който не може да се принизи дотам, че да не изпълни Своето обещание и Своята заплаха.

Трябва да се знае също, че достигналите до нас сведения на вестителите са толкова много, че са идвали непрекъснато едно след друго и са толкова категорични, че са съобщавани с пълно единодушие и съгласие. Всички те ни осведомяват, че средището на великото владение, следи от което се виждат и тук, е друго, далечно царство, и че сградите в сегашното поле за изпитания са временни постройки, и те ще бъдат заменени с вечни дворци, и днешната земя ще бъдезаменена с друга. Защото господството на онова могъщо и безсмъртно владение, величието на което се узнава по неговите следи, не би могло да се ограничи единствено в подобни тленни неща – нетрайни, непостоянни, несъвършени, нестабилни, нищожни, неустойчиви, а би трябвало непоклатимо да се основава на неща, които подобават на него и на величието му, и които се отличават с дълговечност, съвършенство и колосалност.

Следователно съществува друг дом и би трябвало да се отпътува към онова средище на царството.

Десетн аснект.

Ела, приятелю мой, днешният ден е велик царски празник(). Ще се случат промени и ще се изявят чудеса. Нека тръгнем заедно да се поразходим из тази пустиня, нагиздена с красиви цветя. Ето, гледай, хората се насочват натам! Виж нещо удивително и странно – всички сгради се разрушават и приемат друга форма! Наистина това е нещо чудно, защото срутените постройки веднага се възстановяватиголата пустиня се превръща в населен град. Виж, всеки час тя ти показва нова картина и приема форма, различна от предходната, сякаш е филмов екран. Взри се внимателно и ще забелл ежиш прелестта на безупречния ред, който цари на екрана. На него се смесват и бързо се сменяват множество кадри. Това са реални картини и всяко нещо в тях заема реалното си мястосизключителна прецизност и хармония. Дори родените от въображението кадри не достигат такава висока степен на организираност, прелест и безупречност. И милиони сръчни вълшебници не могат да извършат подобни гениални дела. Следователно невидимият за нас велик владетел твори много чудеса.

Нехайни човече, ти си казваш: "Как може подобно огромно царство да бъде разрушено и отново построено на друго място!"

Пред очите ти стават множество промени и поразителни трансформации, които твоят ум не може да възприеме. Скоростта на събиране и раздяла, промяната и превръщането от едно в друго, строежът и разрушаването – всичко това известява за определена цел и съдържа крайнонамерение, защото за събиране в течение само на един час се изразходват усилия, колкото за десет години. Следователно смисълът на тези условия не се заключава в самите тях, а те са примери и образци, предназначени да бъдат показани тук. Владетелят приключва делата си по чудотворен начин, за да придобият своя образ, да се запаметят резултатите от тях и да се регистрират, както се записва и фиксира всичко при бойни маневри. Следователно нещата и действията ще се случат и при най-голямото събиране и ще продължат в съответствие с онова, което е произтекло тук. Те ще бъдат показани на постоянна изложба в най-великото зрелище и най-голямата експозиция. Следователно там тези мимолетни условия дават трайни плодове и раждат вечни образи.

Целта на тези тържества е да се достигне велико щастие, върховен съд и високи, скрити от нас намерения.

Единадесетн аснект.

Ела, упорстващи приятелю, да се качим на самолет или влак, да отидем на изток или на запад, тоест в миналото или в бъдещето, за да станем свидетели на разнообразните чудеса, които Владетелят е изявил навсякъде! Удивителните неща, които съзираме тук, на изложбата, или на площада, или в двореца, имат образци на всяко място, но са различни по форма и структура. Вгледай се в това, спътнико, за да видиш колко изявен е порядъкът на мъдростта, колко ясни са признаците на загрижеността, колко отчетливи са белезите на справедливостта и до каква степен се разкриват плодовете на всеобхватното милосърдие в тези променящи се дворци, по тези рушащи се площади, в тези изчезващи изложби. Който не е изгубил зрението си, категорично разбира, че не съществува и не е възможно да си представим по-съвършена мъдрост от тази на Владетеля, нито грижа, по-красива от Неговата, нито милосърдие, по-всеобхватно от Неговото, нито справедливост, по-величествена от Неговата.

Но ако това царство, както се знае, е неспособно да изяви истините на тази мъдрост, загриженост, милосърдие и справедливост, и ако там, в средището на Неговото владение, както си въобразяваш, не съществуват вечни дворци, забележителни места, приятни вечни жилища, завинаги настанени обитатели, блажени поданици, чрез които мъдростта, загрижеността, милосърдиетоисправедливостта да се реализират, тогава би трябвало да отречем мъдростта, която виждаме, да отречем загрижеността, която наблюдаваме, да отречем милосърдието, на което сме свидетели, да отречем признаците и белезите на яснатаиосезаема справедливост. Това би било също такава откровена глупост, както някой да съзира слънчевата светлина, но да отрича самото слънце по пладне. Би следвало тогава да стигнем и до заключението, че Извършителят на всичко, което виждаме – мерките, отличаващи се с мъдрост, делата, насочени към благородни цели, добротворствата, преизпълнени с милосърдие – всъщност само се забавлява, играе си и мами. Опазил Бог, опазил Бог, така истините се превръщат в своята противоположност! Разумните хора са единодушни, че това е невъзможно. Изключение прави само глупавият софист, който отрича съществуването на нещата и дори собственото си съществуване.

Следователно има други освен тези домове и в тях се намира върховен съд, висша съдебна палата, велико средище на щедрост, за да може цялото това милосърдие, мъдрост, загриженост и справедливост да се изяви ясно и отчетливо.

Дванадесегн аснекг.

Ела сега да се върнем, друже, за да се срещнем с водачите и офицерите на тези групи! Виж тяхното снаряжение! Дали те са снабдени с него, за да прекарат кратък период от време в този тренировъчен лагер, или им е дарено, за да водят дълъг щастлив живот на друго място? И понеже не можем да се срещнем с всеки поотделно, и не е по силите ни да се запознаем с всички техни принадлежности и екипировки, ще се опитаме да получим информация за личната карта и за досието само на един от тях, който да ни служи за модел и образец.

В неговата лична карта откриваме офицерския му чин, заплатата, задачата, привилегиите, сферата на дейност и всичко свързано с положението му. Забележи, неговият ранг не е за броени дни, а е за дълъг период! В личната му карта е написано, че ще получи заплатата си от специалната хазна на еди-коя си дата, но този ден е твърде далеч и ще настъпи едва след като приключат задачите по тренировката в лагера. Функцията му не съответства на този временен полигон и не хармонира с него, а има за цел да бъде спечелено вечно щастие на извисено място при Всемогъщия Цар. Задълженията му също не могат да бъдат свързани с прекарването на броени дни в тази странноприемница, а са насочени към друг, вечен и блажен живот. От личната му карта става напълно ясно, че нейният носител е подготвен за друго място и се стреми към друг свят.

Виж сега тези регистри, в които се определят начинът на използване на оборудването и произтичащите от това отговорности. Ако някъде не съществуваше друго издигнато и вечно положение освен настоящото място, не биха имали смисъл нито прецизната лична карта, нито подреденият регистър, и уважаваният офицер, и почитаният военачалник, и посрещаният с благоговение водач биха изпаднали на дъното и биха изпитали злощастие, унижение, позор, беда, изнемога, бедност. Направи и други паралели – където и да се взреш, разсъждавайки, погледът и мисълта ще те доведат до извода, че след тази тленност има вечност.

Приятелю,

това временно царство е само подобно на поле с насаждения, на място за обучение, на пазар за търговия. Би трябвало след него да дойде върховен съд и велико щастие. Ако отречеш това, ще бъдеш принуден да отхвърлиш всички офицерски лични карти и регистри, цялото снаряжение и оборудване, всички указания, а дори ще се наложи да отречеш всички институции в царството, и накрая – съществуването на самата държава. При това би трябвало да опровергаеш и всички произтичащи действия. Тогава не би могло да се наричаш одухотворен човек, а ще бъдеш по-глупав и от софистите.

Пази се, пази се да не предположиш, че аргументите и знаците за превръщането на това царство в друго се ограничават в дванадесетте споменати аспекта, защото съществуват безчет и безброй факти и доказателства, които сочат, че променящото се и изчезващо царство ще се превърне в друго, трайно и вечно, и многото, многото признаци и факти категорично потвърждават, че хората ще бъдат прехвърлени от временната и мимолетна странноприемница във вечното и пребъдващо средище на властта.

Ела, друже, за да формулирам пред теб още по-силен и ясен довод в сравнение с дванадесетте аргумента, споменати в предходните аспекти.

Ела, виж благородния Пратеник, носител на високи отличия, когото срещнахме преди на острова! Той нещо съобщава на огромните множества, които съзираме от разстояние. Да отидем и да го чуем. Слушай, ето той тълкува пред насъбраните хора върховен царски декрет и го разяснява с думите:

"Пригответе се! Вие ще отпътувате в друго, вечно царство. Колко велико е то и прелестно! Настоящото наше владение изглежда като затвор в сравнение с другото. Ако чуете това положение, вникнете в него и умело го изпълните, ще бъдете достойни за милосърдието и добротворството на нашия Владетел в Неговото средище, накъдето всички ще се насочите. Иначе страховити зандани ще бъдат възмездието ви за вашето неподчинение и нехайство."

Такъв декрет предава той на присъстващите, а ти виждаш, че този велик документ е скрепен с неподражаемия му печат. Още щом погледнат високите отличия, с които Пратеникът е увенчан, всички – с изключение на такива слепци като теб – категорично осъзнават, че той добросъвестно известява повелите на Владетеля.

Как мислиш, възможно ли е да се противопоставим по въпроса за преминаването от едно в друго царство – в онова, към което призовава знатният Пратеник с цялата си сила и което се съдържа във висшия царски декрет? Не, това е абсолютно изключено освен ако отречеш всички факти и събития, на които си свидетел.

Сега, приятелю, е твой ред да говориш. Кажи, каквото желаеш!

— Какво бих могъл да кажа? Много ли възражения са останали пред тези истини? Може ли да се попита къде е слънцето, след като е в зенита си? Всичко, което искам да кажа, е: "Хвала на Аллах! Хиляди и хиляди благодарности! Вече се избавих от клопката на внушенията и страстите, освободих се от плена на душата и от вечния затвор и повярвах, че при възвеличавания Владетел съществува блажен дом и че ние сме подготвени да отидем там след настоящия тленен и несигурен дом.

Така завършва тази история, в която се подразбира Възкресението и отвъдният живот.

А сега с благоволението на Върховния, Всемогъщия ще преминем към висшите правди и ще ги разясним в дванадесет истини – паралел с разгледаните по-горе дванадесет аспекта, – които взаимно се подкрепят и са свързани помежду си, и са предшествани от въведение.

* * *

ВЪВЕДЕНИЕ

Тук ще дадем само отделни указания по въпроси, които разяснихме на други места, по-точно в Двадесет и второ слово, Деветнадесето слово и Двадесет и шесто слово.

Първо указанне

Три са истините на нехайния и на съветващия го верен приятел, които бяха споменати в предходната история:

• непокорната ми душа и сърцето ми;

• усвояващите философията и учениците на Свещения Коран;

• изповядващите неверието и ислямската общност.

Липсата на знание за Пречистия и Всевишния Аллах е причината усвояващите философията, изповядващите неверието и непокорната душа да изпаднат в ужасяваща заблуда. Както верният наставник от историята бе казал, че е невъзможно да има буква, без някой да я е написал, а също и закон, без някой да е отсъдил, така и ние казваме следното.

Абсурдно е да има книга без автор, особено книга като тази - всяка нейна дума съдържа цяла книга, изписана с точен калем, и под всяка нейна буква се крие поема, разкрасена от извисено перо. Най-големият абсурд е тази вселена да бъде без създател,

околкото тя е подобна на велика книга - всяка нейна страница съдържа много книги и дори всяко нейно слово е книга, и всяка нейна буква е поема.

Повърхността на земята е единствена страница, а колко много книги има по нея! И дървото е единствена дума, а колко много страници съдържа! Книга като тази не може да бъде сътворена от друг освен от перото на Всемогъщ, който се отличава с красота, величие и абсолютна мъдрост. Тоест самото наблюдаване и съзерцание на света изисква да повярваме, освен ако някой е пиян от заблуда.

Не може да има дом без строител, и особено този дом, украсен с най-прелестните шедьоври, декориран с най-възхитителните и блестящи орнаменти и построен с необичайно майсторство, и дори във всеки негов камък се въплъщава изкуството, вложено в цялата постройка.

Разумен човек не би приел мнението, че подобен дом не е създаден от умел строител. И нещо повече, всеки час в Своето средище Той изгражда с пределен ред и хармония реални жилища, променя ги със съвършена стриктност и лекота, сякаш сменява дрехи, и дори във всеки реален епизод сътворява по няколко малки стаи във всяко отделение.

Би трябвало тази велика вселена да има абсолютно премъдър, всезнаещ и всемогъщ Творец, защото тя е като прекрасния дворец, и слънцето и луната са като негови лампи, звездите са свещите и фенерите му, а времето е лента, на която Преславният Създател всяка година закачва друг свят и изявява съществуването му. В него Той подновява образи, организирани в триста и шестдесет форми и типове, като извършва подмяната с пълна организираност и съвършена мъдрост, превръща земната повърхност в трапеза с блага, украсява я всяка пролет с триста хиляди вида от Своите творения, преизпълва я с безчет и безброй Свои дарове, като разграничава напълно създанията Си едно от друго въпреки тяхното взаимопроникване и взаимосвързване. По този начин би могъл да направиш паралел и с другите неща. И как е възможно тогава да не бъде забелязан Създателят на подобен огромен дворец!

И още, колко голяма тъпота е да отричаш съществуването на слънцето в средата на деня, в неговия зенит, по времето, когато се вижда блясъкът на лъчите му и отражението на светлината му по пяната и по капчиците на морето, по лъскавите предмети на сушата, по искрящите кристалчета на снега, защото да отречеш и да отхвърлиш при това положение единственото слънце означава задължително да приемеш наличието на множество реални и самостойни малки слънца, толкова на брой, колкото са капките, мехурчетата и балончетата на пяната в морето, и колкото са кристалчетата на снега.

Както е тъпота да се приеме, че във всеки отделен елемент, и дори в някакъв единичен атом, се съдържа велико слънце, така е още по-страшна и несъмнена заблуда, и нещо повече – лудост и безумие, – да не се вярва в Преславния Творец, да се отхвърлят атрибутите на Неговото съвършенство въпреки че се вижда колко вселената е организирана, с каква мъдрост и последователност всеки момент създанията се сменяват и идват едно след друго, как се обновяват с хармония и ред по всяко време. Защото тогава би трябвало да се приеме, че всяко отделно нещо и дори всеки атом притежава абсолютна божественост.

Всяка от частиците на атмосферата например може да влезе и да върши работата си във всеки цвят, във всеки плод, във всеки лист. Ако този атом не е управляван и не се подчинява на команда, той би трябвало да притежава знание за формите, образите, състава и структурата на всяко нещо, в което влиза, тоест да има всеобхватно знание и могъщество, за да е способен на това.

Всяка от частиците на пръстта например може да бъде причина за възникване на семената и за израстване на различните им видове. Ако те не са управлявани и не се подчиняват на команда, би трябвало да притежават толкова инструменти и органи, колкото са видовете треви и дървета, или да са дарени с такава мощ и майсторство, че да познават всички форми на строежа им и да ги възпроизвеждат, както и всичките им разновидности, и да ги създават.

По този начин може да се направи паралел с всички съществуващи неща, за да се разбере, че всяко от тях съдържа ясни и красноречиви доказателства за еднобожието.

Да, сътворяването на всяко нещо от едно единствено нещо и сътворяването на едно единствено нещо от всяко нещо е специфична способност на Твореца на всяко нещо.

Нека разсъдим и размислим над следните Слова на Всевишния:

وَاِنْ مِنْ شَىْءٍ اِلَّا يُسَبِّحُ بِحَمْدِه۪

“И няма нещо, което да не прославя Неговата възхвала.” (17: 44)

И нека осъзнаем, че ако не вярваме в единия и единосъщия Бог, това изисква да вярваме в толкова много богове, колкото са създанията по света!

Второ указанне

В предходната история бе споменат знатен пратеник и се каза, че който не е сляп, разбира, като види отличията му, че той е велика личност, подчиняваща се единствено на волята на Владетеля, и е подвластен на Него доверен управител. Това е най-великият ни Пратеник, Аллах да го благослови и с мир да го дари.

Да, подобна вселена-шедьовър и нейният пресвят Творец би трябвало да имат подобен благороден Пратеник, както и слънцето би трябвало да има ярка светлина. Защото както и слънцето не би могло да не излъчва светлина, така и божествеността не би могла да не се изявява, като изпраща знатни пратеници, мир на тях.

Възможно ли е пределно съвършена красота да не желае да изяви себе си чрез средство и водач, който да носи знание за нея?

Възможно ли е пределно красиво съвършенство да не иска да се разкрие чрез посредник, който да привлече погледите към нея?

Hли е възможно цялостна власт на всеобхватно господство да не иска да обяви своята единственост и вечност на различните равнища чрез пратеник с две крила? Тоест с две качества: качеството на цялостното подчинение пред Бога - той представя равнищата на творенията пред Господното присъствие, и качеството на посланичеството и близостта до Него – той е пратеник на Пречистия до всички светове.

Hли е възможно някой, който притежава абсолютна красота, да не копнее сам да съзре и да покаже на творенията си прелестите и чара на своята хубост в огледала, които я отразяват? Тоест посредством любим пратеник. Той е любим заради обичта си към Пречистия Аллах, на Когото всеотдайно служи, и е любим Пратеник, защото кара творенията да обичат Пречистия Аллах, като изявява красотата на Неговите имена.

Hли е възможно някой, който притежава съкровищници, препълнени с най-скъпоценни, чудни и изумителни неща, да не желае да изяви скритото си съвършенство и да не иска да го изложи на показ пред погледите на всички творения и да го разкрие пред очите им чрез някой, който умело го представя, обявява и описва?

Hли е възможно Онзи, Който е разхубавил вселената с творения, изразяващи съвършенството на Най-прекрасните Му имена, превърнал я е във великолепен дворец, декорирал я е с шедьоврите на удивителното Си майсторство и я е показал пред погледите, после да не възложи на някой пътеводител и учител задачата да я разяснява.

Hли е възможно Владетелят на тази вселена да не разкрие чрез пратеник каква е целта на промените в нея и какви намерения се преследват с този загадъчен талисман? H да не отговори чрез него на тайните на трите трудни за създанията въпроса: откъде идват? къде отиват? кои са те?

Или е възможно Творецът – Носителят на величието, Който чрез тези красиви творения е дал знание за Себе Си на одушевените създания и ги е накарал да ги обикнат чрез скъпите Си дарове, да не им разясни чрез Негов Пратеник какво желае от тях и какво Го удовлетворява пред тези огромни дарове.

Или е възможно Творецът, Който е подложил на изпитание човешкия вид чрез промените в чувствата и посоките, и го е подготвил да има способност за цялостно и пълно богослужене, да не изиска представителите на този вид да насочат погледи от множествеността към единството чрез изпратен от Него ръководител.

Съществуват и много други аргументи в допълнение към вече споменатите и всички те са категорични доказателства, които разясняват функциите и задачите на пророчеството и разкриват, че божествеността винаги се нуждае от посланик.

И така, появил ли се е на света някой по-достоен и повече съчетаващ споменатите качества и функции от хашимита Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари? Или има някой, на когото повече подобава положението на пратеник и задачата на вестител? Дали времето е изявило някой по-подходящ от него? Никак! И пак никак! Той стои пред всички пратеници, радост е за всички светци, владетел на всички наставници, връх на всички избраници и приближени до Бога,

творец на хиляди чудеса като разцепването на луната и извирането на вода между благородните му пръсти наред с безбройните знамения и доказателства за неговото пророчество. Заслужилите и учени хора са единодушни в това наред с Великия Коран, който е море на истините и е най-голямото чудо, защото, подобно на яркото слънце, е категорично доказателство за истинността на пророческата мисия. В Послания от светлина (Рисале-и Нур) и особено в Двадесет и nето слово аргументирахме красноречието на Корана в близо четиридесет аспекта.

Tрето указанне

На никого не ще хрумне да изрече: "Какво значение и каква стойност има дребното човешко създание, след като ще дойде краят на великия земен свят и ще се разтвори друг, за да се направи равносметка на делата му! Защото въпреки че е твърде малък, човекът стои начело на създанията поради притежаваната от него комплексна и всеобхватна природа. Той е техен ръководител, глашатай, зовящ към Аллах и Неговата божественост, представител и изявител на цялостното и всеобхватно богослужене. Именно затова значението му е от изключителна важност.

На никого не ще хрумне също: "Как може човекът да бъде осъден на вечно мъчение, след като животът му е твърде кратък?" Защото неверието е най-голям грях и безгранично престъпление. То низвергва до бездната на празнотата създанията, чиято стойност и положение са равностойни на тези на вечните Божии писания, и внушава илюзията, че сътворяването им е безцелно. Това е явно презрително отношение към всички създания и е отхвърляне на видимите светлини на всички Най-прекрасни имена, отхвърляне на следите им у създанията, и оттук е опровергаване на безбройните аргументи, сочещи истината за наличието на действителната същност на Пречистия и Всевишния. Всичко това е безгранично престъпление и като такова то изисква неограничено наказание.

Четвърто указанне

Чрез дванадесетте аспекта на горния разказ видяхме, че по никакъв начин не е възможно велик владетел, който притежава временно царство, сякаш странноприемница, да няма друго, вечно и трайно царство, подобаващо на неговото величие и грандиозност, на положението на върховната му власт. Също така по никакъв начин не е възможно Безсмъртният Творец, Преславния, да не създаде траен свят, след като е сътворил този мимолетен свят. Не е възможно и Вечният Създател да е сътворил този шедьовър – изчезващата вселена, а да не създаде друга – трайна и безсмъртна. И не е възможно Премъдрият, Всемогъщият, Милостивият Творец да е създал този свят, който е сякаш всеобща изложба, опитно поле и временна нива, да не сътвори после отвъдния дом, разкриващ целите на настоящия и изявяващ умисъла за неговото съществуване.

В тази истина може да се навлезе през дванадесет врати, които се отключват с дванадесет истини. Ще започнем с най-кратките и най-елементарните.

ПЪРВА ИСТИНА

Вратата на господството и властта – 
изява на името Господа (ар-раб)

Нима е възможно Онзи, Който има господстващо положение и божествена власт, и е създал подобна вселена-шедьовър с възвишени цели и велики намерения, изявявайки Своето съвършенство, да не възнагради после вярващите, които са приели с вяра и богослужене тези цели и намерения, и да не накаже заблудените, които са ги отхвърлили с отричане и презрение?

ВТОРА ИСТИНА

Вратата на щедростта и милосърдието – 
изява на имената Прещедрия (ал-керим) 
и Милосърдния (ар-рахим)

Възможно ли е Господът и Владетелят на този свят, Който проявява в дейността Си безгранична щедрост, безгранично милосърдие, безгранична мощ и безгранична ревност, да не определи за добротворстващите награда, която съответства на Неговата щедрост и милосърдие, и да не утвърди за злосторниците наказание, което отговаря на Неговата мощ и ревност?

Ако човек се взре в хода на събитията, като започне от най-слабото и най-безпомощно живо създание(), и стигне до най-силното, ще открие, че всяко от тях получава препитание отвсякъде и дори Преславният дарява най-слабите и най-безпомощните с най-прекрасната и най-хубавата храна, и подпомага болните с лек, който ги изцерява. Така до безкрай се удовлетворяват потребностите на всеки нуждаещ се. Това великолепно щедро гостоприемство, трайно обилие и възвишено великодушие ни сочи ясно, че именно вечна щедра ръка действа и управлява нещата.

Например когато всички дървета се обличат в одежди, сякаш са райски деви в зелена коприна, гиздят се с красиви скъпоценни цветове по тях и с прелестни плодове, поставят се в наша услуга с разнообразната си продукция от найвеликолепните и най-благите плодове в краищата на клоните си – нежните им ръце. По същия начин имаме възможност да събираме сладък, целебен за хората мед от насекоми с жило, да се обличаме в най-красивите и най-меките дрехи, изтъкани от насекоми без ръце, и се трупа за нас съкровище от велико милосърдие в твърде малко зрънце. Всичко това ясно ни показва изключително красива щедрост и изключително ласкава милост.

И така, стремежът на всички творения, на малки и големи, с изключение на човека и на дивите животни, да изпълняват функциите си с пълен ред и съвършена точност, като се започне от слънцето, луната и земята и се стигне до найдребното създание, без никое да надхвърли и с един милиметър своите граници в рамките на пълно послушание и цялостно подчинение, изпълнени с велико страхопочитание... Всичко това разкрива, че тези творения се задвижват и се спират единствено по повеля на Великия, Носителя на мощта и славата.

Изпълнената с жал и милосърдие грижа на майките за слабите им и безпомощни рожби(), независимо дали са растения, животни или хора, и кърменето им с великолепната пивка храна – млякото – показва грандиозността на Божиите проявления и широтата на универсалното милосърдие.

Господарят и Управителят на този свят притежава такава всеобхватна щедрост и безкрайно милосърдие, абсолютна слава и мощ – а те изискват да се възпитават пренебрежителните, и абсолютната всеобхватна щедрост предполага безгранично гостоприемство, и милосърдието, което обхваща всяко нещо, налага подобаващо му добротворство. Но в чезнещия свят и в краткия живот се реализира само твърде нищожна част от всичко това и тя е като капка в морето.

Докато това е така, би трябвало да съществува блажен дом, който е достоен за подобна универсална щедрост и се намира в хармония с всеобхватното милосърдие. Иначе е необходимо да се отрече видимото за нас състрадание, а това би било подобно на отричането на слънцето, след като светлината му изпълва деня. И поне- 
же безследното изчезване изисква да се отхвърли истината за наличие на милосърдие в битието, това става, като състраданието се заменя с беда, любовта – с гняв, благодеянието – с отмъщение, сладостта – с болка, а похвалният разум се превръща в злополучна даденост.

Би трябвало да има и дом за възмездие, който да съответства на Божията слава и мощ и да бъде в хармония с тях, защото често угнетителят запазва своето могъщество, а угнетеният - своята принизеност и покорство, после отпътуват в съответното си положение, без да получат нито наказание, нито възмездие.

Следователно не става дума за никакъв пропуск въпреки че нещата са оставени за върховен съд. Въпросът не е бил и не ще бъде пренебрегнат, а наказанието навярно само е отсрочено в земния живот. Фактът, че през отминалите векове метежни и бунтовни народи са сполетявани от мъчение, ни разкрива, че човек не е оставен без юзди, на свобода, да му диктуват страстите, ае винаги изложен на ударите на Носителя на могъществото и величието.

Да, ако човекът, който единствен измежду всички творения е обвързан с велики задачи и е снабден с цялостни природни способности, не е узнал своя Господ чрез вярата, след като Преславния му е дал знание за Себе Си чрез Своите шедьоври - прецизно организираните Си творения... Ако не е спечелил любовта Му чрез доближаване до Него посредством богослуженето, след като Той му е вдъхнал любов към Себе Си и му е дал знание за личността Си чрез сътворените за хората разнообразни красиви плодове, сочещи всеобхватното Му милосърдие... Ако не се е отнесъл към Него с почитта и благоговението, подобаващи на признателността и прославата, след като Той му е разкрил Своята любов и милосърдие чрез многото Си дарове... Да, ако този човек не е узнал така своя Господ, как ще бъде оставен той без последствия и без възмездие, и без Носителят на могъществото и величието да е приготвил за него дом за наказание?

И възможно ли е този милосърден Господ да не дари дом за награда и вечно блаженство на онези вярващи, които са възприели даденото им от Него знание и са Го познали чрез вярата, откликнали са на внушената им от Него любов и са Го обикнали чрез богослуженето, оценили са милосърдието Му към тях и се отнасят към Него с почит и благоговение чрез признателността.

ТРЕТА ИСТИНА

Вратата на мъдростта и справедливостта – 
изява на имената Премъдрия (ал-каким) и 
Пресправедливия (ал-адил)

Възможно ли е() Творецът, Носителят на величието, Който разкрива властта на Своето осподство, като управлява законите на битието в диапазона от атомите до планетите и прави това с изключителна мъдрост и невероятен ред, с пределна справедливост и мярка, да не се отнесе добре към онези, които търсят защита от Неговото господство и се подчиняват на Неговата мъдрост и справедливост, и да не накаже онези, които чрез своето неверие и произвол се възпротивяват на тази мъдрост и справедливост?

След като човек не получава в този мимолетен земен живот заслужената си награда или наказание по начин, подобаващ на Божията мъдрост и справедливост, освен в редки случаи, и присъдата се отлага – повечето заблудени си отиват, без да ги е сполетяло възмездието им, и повечето напътени си заминават, без да са удостоени с благодатта си, тогава би трябвало въпросът да се реши от справедлив съд и да приключи със среща, водеща към най-великото блаженство.

Да, напълно е ясно, че Онзи, Който се разпорежда във вселената, прави това с абсолютна мъдрост. Нима искаш доказателство? Виж как Преславния се грижи за облагите и ползите във всяко нещо! Нима не забелязваш, че във всички органи на човешкото тяло - в костите, вените и дори в телесните клетки, във всяка негова част и навсякъде в него, се съблюдават различни ползи и мъдрости, и нещо повече – в телесните органи се съдържат толкова облаги и тайни, колкото плодове ражда едно дърво? Всичко това сочи, че нещата се управляват от ръката на абсолютна мъдрост.

Същата истина се доказва от наличието на безупречна координация и на съвършен ред при създаването на всяко нещо.

Наистина, да се вложи прецизната програма на красиво цвете в малкото му семенце, да се напише с калема на съдбата цяла книга за делата на огромно дърво в дребното му зрънце, да се кодират в него историята на живота му и индексът на съставните му елементи, това ни показва ясно, че нещата се управляват от абсолютна мъдрост.

И така, наличието на прелестно изкуство и на изключителна красота в създаването на всяко нещо разкрива, че тези шедьоври са произведения на абсолютно премъдър Творец.

Наистина, да се вмести в дребното човешко тяло индексът на всички създания, да се вложат в него всички ключове за съкровищниците на милосърдието и всички огледала на Най-прекрасните имена, това сочи наличие на върховната мъдрост в неповторимото майсторство.

Възможно ли е подобна мъдрост, властваща над такива Господни работи и дела, да не прояви добро отношение към онези, които са потърсили защита под крилото й и са й се подчинили чрез вярата? Възможно ли е да не ги удостои с вечна и несекваща награда?

Искаш ли аргумент, че делата се извършват въз основа на справедливост и мярка? Фактът, че на всяко нещо се дарява съществуване с чувствителни мерки и специфични везни, облича се в определена форма и се поставя на съответното му място, ясно разкрива, че нещата се подчиняват на абсолютна справедливост и балансираност.

Така и фактът, че на всяко нещо се предоставят правата, които то заслужава според своите способности и дарби, тоест му се дава всичко необходимо и наложително за неговото съществуване и се снабдява с всичко нужно за по-добър живот, е доказателство, че светът се управлява от ръката на абсолютна справедливост.

Възможно ли е тогава тази справедливост и тази мъдрост да пренебрегнат най-голямата потребност – нуждата от безсмъртие на най-издигнатото творение – човека, след като откликват на най-малката потребност на най-слабото създание? Възможно ли е те да отхвърлят найважната молба на човека и най-великото му желание, да не защитят честта на Господството (рубубия) и да пропуснат да откликнат на онова, на което Божиите раби имат право?

Но човекът, който води кратко съществуване в този мимолетен свят, не получава и не ще получи наистина подобна справедливост. Тя се отлага за върховен съд, където действителната справедливост налага този малък човек да получи наградата или наказанието си не въз основа на своята нищожност, а въз основа на това, колко голям е грехът му, колко значима е природата му и колко велика е мисията му.

Понеже преходният земен свят е твърде далеч от вероятността да бъде място за изява на подобна справедливост и мъдрост по отношение на човека, който е създаден за вечен живот, би трябвало да има вечен рай и пребъдващ ад под властта на Справедливия, Великия, Носителя на красотата, Премъдрия, Красивия, Носителя на величието.

ЧЕТВЪРТА ИСТИНА

Вратата на щедростта н красотата – изява на имената Великодушния (ал-джауад) н Красивия (ал-джамил)

Възможно ли е абсолютна щедрост и великодушие, неизчерпаемо богатство, несекваща съкровищница, вечна и безподобна красота, пребъдващо съвършенство без недостатък да не изискат създаването на блажен дом и гостоприемно място, където да бъдат увековечени нуждаещите се от щедростта и благодарните за нея, 
копнеещите за красотата и възхитените от нея?

Украсяването на лицето на света с прелестните и изящни произведения, превръщането на слънцето в светилник, на луната – в сияние, на земната повърхност – в трапеза за даровете, изпълването с вкусни и разнообразни храни, участта на дърветата да станат съдове и блюда, които подновяват съдържанието си неведнъж всеки сезон - всичко това разкрива безкрайна щедрост и великодушие.

Би трябвало подобна абсолютна щедрост и великодушие, подобни неизчерпаеми съкровищници, подобно всеобхватно милосърдие да имат дом за постоянно гостоприемство и място за вечно блаженство, където душата да разполага с каквото поиска и очите да се наслаждават. Те категорично изискват блаженстващите в този дом да бъдат увековечени и да останат неотлъчно с това щастие, за да се отдалечат от изчезването и раздялата, понеже както изчезването на сладостта е болка, така и изчезването на болката е сладост. Подобна щедрост решително отхвърля причиняването на страдания.

С други думи, наложително е наличието на вечен рай и обезсмъртяването в него на нуждаещите се, защото абсолютната щедрост и великодушие изискват абсолютно добротворство и благодетелност. Безкрайното добротворство и благодетелност налагат безкрайно задоволство и признателност, а то от своя страна изисква щастието на онзи, който заслужава добро отношение, да продължи вечно, за да разкрива благодарността и признателността си чрез своето задоволство пред постоянното обилие. Иначе незначителната сладост, вгорчавана от изчезване и раздяла и вкусвана в кратък период, не би могла да се намира в хармония със смисъла на тази щедрост и великодушие.

Виж също различните кътчета на света, всяко от които е сякаш изложба и представя картини на Божието изкуство! Разсъди над Господните известия(), носени от растенията и животните по земната повърхност! Вслушай се в глашатаите, водещи към прелестите на Господството (рубубия) – пророците, мир на тях, и благочестивите светци, как всички те сочат на хората правия път, като им показват и разпространяват уникалното майсторство на Твореца, Носителя на величието, и насочват вниманието им към него, за да съзерцават съвършенството на Hеговото изкуство.

Следователно Създателят на този свят притежава велико свръхсъвършенство, пораждащо възхита, но скрито и тайно. Затова Той иска да го покаже чрез Своите шедьоври. Скритото съвършенство, лишено от недостатък, трябва да се изяви пред творения, които го виждат, оценяват, възхваляват и се възхищават от него. Трайното съвършенство изисква вечно да се разкрива, а това на свой ред налага трайно присъствие на онези, които възхваляват и се възхищават, защото стойността на съвършенството се принизява в очите на възхитения, чийто живот не пребъдва().

Както дневната светлина сочи, че слънцето съществува, така и удивителните шедьоври – прецизните и превъзходни създания, разпространени във вселената, показват ясно прелестите на духовната красота, която е безподобна, и разкриват също изяществото на скритата хубост, която е неповторима(). Проявлението на тази ярка и пречиста хубост и на тази блестяща и свята красота указва на множество скрити съкровища, вложени в Пай-красивите имена и дори във всяко едно от тях.

Както тази извисена скрита безподобна красота изисква да види прелестите си в отразяващо я огледало и да съзре ценностите на хубостта си и измеренията на красотата си в одухотворено и копнеещо за нея огледало, така тя желае да се разкрие и прояви, за да види любимата си красота също и с чужди очи.

C други думи, налага се собствената красота да бъде погледната в две посоки.

Първата е съзерцаване от страна на самата красота в различни и многообразни огледала.

Втората е съзерцаване на красотата с очите на влюбени, възхитени и очаровани зрители.

Иначе казано, красотата и хубостта предполагат наличие на зрение и желание за изява – да виждат и да бъдат виждани, а това от своя страна изисква наличие на влюбени, възхитени и очаровани зрители. След като красотата и хубостта са вечни и пребъдват, тогава и онези, които ги наблюдават, би трябвало да бъдат безсмъртни и да съществуват вовеки.

Трайната красота не се удовлетворява да я съзерцават тленни и изчезващи влюбени. Още щом си представи своята смърт, съзерцателят, който чувства, че ще изчезне и се е самоосъдил на невъзвращенство в живота, ще мрази вместо да обича, ще презира вместо да се възхищава, ще пренебрегва вместо да уважава. Защото както е враждебен към непознатото, егоистът е враждебен и към недостъпното за него. Той спотаява вражда и омраза и отрича красотата, която трябва да бъде възприемана с подобаващото отношение – безгранична любов, безпределен копнеж и безкрайна възхита. Оттук разбираме тайната на това, защо неверникът е враг на Пречистия и Bсевишния Аллах.

Свидетели сме как всеки индивид отпътува и се скрива в тази странноприемница – земния дом, без да се наслади на благодеянията на щедростта освен незначително малко, само колкото да му се отвори апетит, и без да види сиянието на красотата и съвършенството, освен колкото да я зърне за кратък миг. След като тази щедрост в безграничното даряване, тази хубост в безподобната красота и това безпорочно съвършенство изискват благодарните да бъдат вечни и очарованите влюбени да останат безсмъртни,

тогава пътуването е отправено към нетленни паркове и трайни гледки.

Накратко, както този свят със своите създания дава категоричен и неоспорим аргумент за съществуването на прещедрия си Творец, Носителя на величието, така и свещените атрибути и Най-прекрасните имена на Него, Пречистия, аргументират, разкриват и дори налагат без съмнение съществуването на отвъдния дом.

ПЕТА ИСТИНА

Вратата на сьстраданието и богослужене-го от страна на Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари

изява на имената Откликващия (ал-муд-жиб) и Милостивия (ар-рахим)

Възможно ли е Господ, носител на всеобхватно милосърдие и безкрайно състрадание, Който забелязва и най-съкровената потребност на най-дребното създание, оказва му неоценима подкрепа с безгранична жалост и неизчерпаемо милосърдие, чува и най-тихия шепот на найскришното същество и го подпомага, и откликва на всеки зов, и изречен, и безмълвен... Възможно ли е този откликващ, милосърден Господ да не удовлетвори най-значимата потребност на най-великия от Своите раби() и на най-любимото Cи творение, и да не му помогне в онова, за което Го моли?

Отглеждането с добрина на малките и слаби животни, изхранването им с явна лекота и нежност, ни показва, че Владетелят на тези създания ги управлява чрез господство (рубубия), което се характеризира с безгранично милосърдие. Логично ли е това господство, отличаващо се със съвършена жалост и състрадание, да не отговори на най-красивия зов, отправен от найдоброто творение?

Пека повторя разяснението на тази истина, както я осветлих в Деветнадесето слово.

Приятелю, който ме слушаш заедно с душата ми, в разказаната там история споменах за събрано множество на остров, където знатен пратеник произнася реч. Историята посочва следната истина. Ела да се освободим от оковите на времето, да се върнем мислено към епохата на пророчеството, да се отправим въображаемо към Арабския полуостров, за да се ощастливим с посещение на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, докато изпълнява задълженията си с всеотдайно богослужене. Виж как поражда блаженство по причина на посланието и напътствието, които е донесъл! Той със своята молитва и богослужене е мотивът за създаването на блаженството и сътворяването на Рая.

Виж към какво призовава този благороден Пророк! Той призовава към вечното щастие в огромна и всеобхватна молитва, във всепоглъщащо и извисено богослужене, и сякаш целият Арабски полуостров и дори цялата земя отслужват молитва заедно с него и смирено отправят зов към Аллах заедно с неговия прекрасен зов! Така е, защото неговото служене обхваща това на цялата му общност от негови последователи, а също – чрез тайнството на съответствието в първоосновите - включва в себе си тайната на богослуженето на всички пророци, мир на тях.

Той стои начело на върховна молитва, на всяка молитва, и отправя смирен зов – колко нежен зов у такова велико създание!, – сякаш озарените от светлината на вярата – от Адам, мир нему, до днес и чак до Деня на възкресението - го следват и изричат амин! след молитвата му().

Виж как той зове Аллах за универсална потребност, каквато е потребността от вечност и безсмъртие! B този зов не участват заедно с него само жителите на земята, но също и обитате 
ите на небесата и дори всички създания. Те мълчаливо изричат: "Aмин, о, Aллах, амин! Откликни, Господи наш, на зова му! Hие като него се стремим да се доближим до Теб и смирено Те умоляваме!"

И пак виж как той проси за щастие и вечност с цялата си нежност и тъга, с цялата си обич илюбов, с целия си копнеж и настойчивост, с цялото си смирение и надежда, натъжава цялата вселена, разплаква я и я прави съпричастна към зова!

И пак виж и разсъди! Той отправя зов, молейки за щастие с велико намерение, с висока цел. Mоли за него, за да може човекът и всички творения да бъдат спасени от низвергването в бездната на най-долните измежду най-ниско падналите – от абсолютното изчезване, от изгубването и пустотата, – и да бъдат издигнати до най-стремителните висини – до върховете, до вечността, до обвързването със задължения и поемането на отговорности, за да бъдат достойни за тях и да се издигнат до степента на безсмъртни Божии писания.

Виж го как търси подкрепа, като зове за помощ разплакан, смирено умолява от дълбините на сърцето си, с настойчива богоугодност! И сякаш кара да го чуят всички създания и дори небесата, и Божият престол, да тръпнат от любов и копнеж по неговия зов, да повтарят: "Амин, о, Аллах, амин!()"

И виж, че той проси блаженство и пребъдване вовеки и умолява за тях всемогъщ, всечуващ, прещедър и всезнаещ, всезрящ, милосърден, Който вижда и чува най-скритата потребност на най-слабото творение, обхваща го със Своето милосърдие и му откликва, дори ако зовът е безмълвен.

Да, Той му отговаря с проницателност и милосърдие и го подпомага с мъдрост, което отхвърля всякакво съмнение, че тази превъзходна грижа идва не от друг, а само от всечуващ, всевиждащ, и че това прецизно управление не произтича от друг, а само от прещедър, милосърден.

Да, Онзи, Който ръководи всички синове на Адам на тази земя, насочвайки се към Най-великия трон, вдигнал ръце, отправящ зов, който обхваща истината за Мухаммедовото богослужене, а то е синтезът на богослуженето от страна на човечеството... Да видим какво желае. Какво желае честта на човечеството, гордостта на вселената, уникалността във всички времена и сред всички създания. Да се вслушаме в него. Той моли за вечното щастие за себе си и за своята общност, моли за безсмъртието в Дома на пребъдването, моли за Рая и неговото блаженство. Да, моли и проси за тях заедно с Божиите имена, изявяващи се с красотата си в създанията-огледала. Както виждаш, моли Пай-прекрасните имена за застъпничество.

Как мислиш, ако нямаше безброй и безчет причини и аргументи, налагащи съществуването на Рая, една молитва от този знатен Пророк, Аллах да го благослови и с мир да го дари, не би ли била достатъчна причина за създаването на Рая(), след като това е толкова лесно за всемогъществото на нашия Творец, колкото е лесно да се възстанови животът на земята през дните на пролетта?

Да, как ще е трудно създаването на Рая за Онзи, Който е превърнал земната повърхност напролет в пример за Насъбирането (хашр)!

Както посланието на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е станало причина за създаването на този свят на изпитания и се е превърнало в разяснение и разкриване на тайната на изказването:

لَوْلَاكَ لَوْلَاكَ لَمَا خَلَقْتُ الْاَفْلَاكَ

"Ако не бе ти, ако не бе ти, не бих сътворил небесните орбити!"

Неговото богослужене е станало също причина за сътворяването на блажения вечен дом.

Възможно ли е – как мислиш? – изумителната за ума подреденост на света-шедьовър, виртуозното майсторство и красотата на цялостното господство (хашр) в рамките на всеобхватното милосърдие да приемат ужасно безобразие, противен гнет и ширещ се хаос, като не откликнат на зова на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Нима ще се пренебрегне и не ще се реализира най-важното и найнасъщното от всички желания, след като се обръща изключително внимание и на най-елементарното и дребно желание, и се чува и най-слабият и най-тихият гласец, и се удовлетворява нуждата на всеки нуждаещ се! Не и пак не! Хиляди пъти не! Подобна красота отхвърля всякаква уродливост и никога не ще погрознее()!

Следователно чрез своето богослужене Пратеникът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, отваря вратата на отвъдното, както чрез посланието си отваря вратата на земния свят.

عَلَيْهِ صَلَوَاتُ الرَّحْمٰنِ مِلْءَ الدُّنْيَا وَدَارِ الْجِنَانِ

اَللّٰهُمَّ صَلِّ وَسَلِّمْ عَلٰى عَبْدِكَ وَرَسُولِكَ ذٰلِكَ الْحَبِيبِ الَّذِي هُوَ سَيِّدُ الْكَوْنَيْنِ وَفَخْرُ الْعَالَمَيْنِ وَحَيَاةُ الدّٰارَيْنِ

وَوَسِيلَةُ السَّعَادَتَيْنِ وَذُو الْجَنَاحَيْنِ وَرَسُولُ الثَّقَلَيْنِ وَعَلٰى آلِهِ وَصَحْبِهِ اَجْمَعِينَ

وَعَلٰى اِخْوٰانِهِ مِنَ النَّبِيِّينَ وَالْمُرْسَلِينَ آمِينَ

Благословите на Всемилостивия да бъдат над него, колкото е цялата земя и Домът с Градините!

O, Аллах, благослови и с мир дари Своя раб и Пратеник, онзи любим, който е Господарят на двете вселени, Гордостта на двата свята, Жи-вотьт на двата Дома, Средството за пости-гането на двете блаженства, Носителя на две-те крила, ратеника при хората и джиновете- и него, и рода му, и всичките му сподвижни-ци, и сьбратята му измежду пророците и пра-тениците! Амин!

ШECTA ИCTИИA

Вратата на величието и вечността – изява на имената Преславния (ал-джалил) и Пребъдващия (ал-баки)

Възможно ли е велик владетел, който управлява и подчинява творенията, като се започне от слънцата и се стигне до дърветата, атомите и още по-дребните частици, и сякаш те са мобилизирани войници, да допусне пропуск и да не разпростре властта си над тленни клетници, прекарващи мимолетен живот в земната странноприемница, и да не създаде за тях високо вечно средище и център на велико и пребъдващо господство (рубубия).

Всичко, което наблюдаваме в тази вселена – грандиозните и колосални процеси като смяната на сезоните, великите действия като управлението на небесните тела, удивителното впрягане в работа като например превръщането на земята в постеля и на слънцето в светилник, обширните преобразувания като съживяването и разкрасяването на земята след пресъхването и умирането ... Всичко това красноречиво ни разкрива, че зад воала съществува грандиозно и велико господство (рубубия), което управлява и доминира с могъщата си власт. Подобно Господно царство изисква наличие на поданици, които подобават, и на проявления, които съответстват.

B същото време виждаме, че Божиите поданици и раби, които се отличават с найдобрите и най-съвкупните черти, се събират за кратко и прекарват известно време в земната странноприемница, която всекидневно се напълва и изпразва, а и поданиците остават там само колкото да изпълнят задачите си в това поприще на изпитания. И то се променя всеки час. Поданиците спират за броени минути, за да видят изложените по витрините на този пазар – света – образци на скъпоценните дарове на Твореца, Посителя на величието, оглеждат с очи на купувачи стоките – шедьоври на Преславния в тази огромна изложба. После те се изгубват, както и самата изложба се обновява и променя всяка година. Който отпътува, не се завръща. И новодошлият ще си отиде.

Това положение ясно и категорично разкрива, че отвъд тленната странноприемница, зад променящото се поле, след обновяващата се изложба съществуват вечни дворци, които подхождат на безсмъртната власт, нерушими жилища с градини, хранилища, пълни с чистите и извисени първоизвори на земните образци. Усилията и трудът тук са само за постигане на онова, което се намира там. Служенето тук е само за да се получи въздаянието там. Всеки в зависимост от своите способности и положени старания би могъл да постигне обилно щастие, ако преди това не го изгуби.

Да, абсурд е подобна вечна власт да се ограничи в рамките на тленните и жалки създания.

Погледни сега тази истина през телескопа на един пример. Представи си, че вървиш по някакъв път и виждаш пищен хотел, който велик цар е построил за гостите си. Той е похарчил огромни суми за разкрасяването и декорирането му, но посетителите се любуват съвсем малко на прелестите и вкусват най-незначителния дял от блаженствата, защото остават за кратко и по тази причина напускат хотела, без да утолят глада и жаждата си. Hо те запечатват образите на нещата в хотела чрез наличните си фотокамери. Така постъпват и служителите, и работниците на собственика, които точно и достоверно заснемат и записват движенията и бездействието на гостите. И ето че виждаш царят всекидневно да разрушава скъпоценните украшения и да ги обновява с други за новите гости. Нима след всичко това у теб е останало някакво съмнение, че онзи, който е построил хотела насред пътя, притежава високи вечни дворци и разполага с несекващи обилни съкровища, и че се отличава с трайна и неизчерпаема щедрост, и че проявената от него щедрост в хотела има за цел да възбуди апетита на гостите му към благата, с които разполага, и да съживи и раздвижи у тях желанията за подаръците, които им е приготвил.

Ако разсъдиш с помощта на този пример върху реалностите на земята-хотел и вникнеш в тях с пълно съзнание, ще разбереш следните девет положения.

Първо положение

Ще разбереш, че тази земя, подобна на хотел, не води самостоятелно съществуване и е абсурд да приема своя образ и форма независимо от всичко, сама и заради себе си. Тя не е друго освен странноприемница, която се пълни и изпразва, и е създадено с мъдрост жилище, където престояват и отпътуват керваните от Божии творения.

Второ положение

Ще разбереш, че обитателите на този хотел са гости-пътници и че прещедрият им Господ ги зове към Дома на мира.

Tрето положение

Ще разбереш, че украсите на този свят не са само за удоволствие и наслада, защото ако ти дадат да вкусиш блаженство за един час, при раздялата с него ще те накарат да усещаш болка дълги часове. Позволяват ти да вкусиш, като възбуждат апетита ти, без да те заситят, защото са краткотрайни или твоят живот е кратък и недостатъчен да се удовлетвориш. Следователно скъпоценната и мимолетна украса служи само за поука(), за да се отдава благодарност и да се подбужда към осъзнаване на вечните първоизвори, както и за други възвишени цели.

Четвърто положение

Ще разбереш, че земната украса() наподобява образци и копия на блаженствата, струпани за вярващите в Рая при Божието милосърдие.

Пето положение

Ще разбереш, че тези тленни произведения не са предназначени да излеят и не са сьтворе-ни, за да бьдат сьзерцавани известно време и после да си отидат без следа, а са насъбрани тук и са заели нужното си място за кратък период, за да придобият образите си, да разкрият значенията си и да бъдат записани резултатите им, както и за да изтъкат за обитателите на Вечността безсмъртни и трайни картини и за да бъдат средоточие на други цели в Света на пребъдването.

От следния пример става ясно как тези неща не са сътворени за тление, а за да пребъдват вечно, как външното им изчезване е само освобождаване за тях след приключване на задачите им и как нещо умира, от една страна, а пребъдва в много посоки.

Виж цветето – едно от Словата на Божието могъщество – как ни гледа с усмивка за кратко време, после се скрива зад воала на изчезването. Tо прилича на произнесена от нас дума, която влага в слуха хиляди свои подобия и смисълът остава толкова пъти, колкото са чулите я умове, а после си отива след приключване на мисията си – съобщаване на смисъла. И цветето отпътува, след като запечата видимия си образ в паметта на всеки, който го е съзрял и след като вложи вътрешното си естество в своето семенце. И сякаш всяка памет и всяко семе са фотографски плаки, предназначени да запазят красотата, образа и гиздавата премяна на цветето, и така да увековечат съществуването му.

Ако творение, което заема едно от най-ниските стъпала на живота, е третирано по подобен начин, за да пребъдва, какво остава за човека – най-високата форма на живот, – който притежава вечен дух. Нима той не ще бъде свързан с безсмъртието и вечността? Ако образът на цъфтящо и плодоносно растение и законът на формирането му, частично сходен с духа, са вечни и се запазват в семената му със съвършен ред в рамките на множество изменения, не става ли ясно колко вечен е човешкият дух и доколко е свързан с вечността? Tа той е закон, повеляван свише, има сияйна чувствителност, притежава извисена същност, носител е на живот, надарен е с комплексни и всеобхватни качества, а е облечен във видимо присъствие!

Шесто положение

И ще разбереш, че човек не е оставен без юзвеждане в готовност за идването на новите подвластни "заселници". Това е Господно предупреждение за онези одушевени създания, чиято небрежност ги кара да забравят задълженията си и чието опиянение им пречи да бъдат признателни.

Седмо положение

И ще разбереш, че смиртта и изчезването, които поразяват красивите творения от пролет-та и лятото, не са окончателно умиране и уни-щожение завинаги, а това е само прекратяване на функциите и освобождаване от тях след из-пылнението им и приключването им(), както и разчистване на терена и опразване на място, за да дойдат новите творения през настьпващата пролет, а сьщо подготовка на условията и привеждане в готовност за идването на новите под-властни "заселници".

Това е Господно предупреждение за онези одушевени сьздания, чиято небрежност ги кара да забравят задълженията си и чието опиянение им пречи да бьдат признателни.

Осмо положение

И ще разбереш, че безсмъртният Създател на този тленен свят владее и друг свят – траен и вековечен. Той внушава на Своите раби копнеж по него и ги води натам.

Девето положение

И ще разбереш, че в онзи просторен свят Всемилостивия, Mилосърдния – славно е величието Mу! – ще окаже почит на верните Си раби с нещо невиждано и нечувано, което не е хрумвало на никой човек. В това вярваме.

CEДMA ИCTИНA

Вратата на съхраняването н запазването – 
изява на имената Пазителя (ал-кафиз) н Падзорника (ар-ракиб)

Възможно ли е пазител и надзорник, който съхранява в ред и равновесие всичко на небето и на земята, на сушата и в морето, и влажно, и сухо, и не оставя нито малко, нито голямо, без да го пресметне, възможно ли е Той да не съхранява и да не наблюдава делата на човека – носител на извисена природа, заемащ на земята положение на Божий наместник, натоварен с мисията на Върховната отговорност (ал-аманат ал-кубра)? Възможно ли е Той да не запази делата му, които засягат Божието господство (рубубия), да не ги категоризира чрез равносметка, да не ги премери чрез везната на справедливостта, да не въздаде на съответния извършител подобаваща награда или наказание? Превисоко е Аллах над всичко това!

Да, Управителят на вселената съхранява всяко нещо в рамките на строг ред и балансираност, а те са проявления на знание и мъдрост, както и на воля и мощ. Виждаме, че никое създание не е било сътворявано и не се сътворява иначе освен с изключителна организираност и отмереност. Забелязваме също, че не само отделните му трансформации в продължение на неговия живот, но и цялата съвкупност от видоизмененията му се подчиняват на стабилен и точен ред.

И още, прави ни впечатление, че Пазителя, Посителя на величието, запазва образите на всяко нещо, чийто живот изтича с приключването на функциите му и тогава отпътува от видимия свят – запазва ги в съзнанието на живите, което твърде много прилича на Пазения скрижал (ал-лауx ал-маxфуз), и в нещо подобно на идеални огледала. Той записва синтезирана история на всяко творение в семената мy или я гравира в плодовете мy, така че yдължава живота мy и го съхранява във външни и вътрешни огледала. Паметта на човека, плодът на дървото, костилката, семето, зрънцето на цветето – всичко това разкрива колко велика е всеобхватността на запазването.

Нима не виждаш, че всеки отделен цвят и плод във великата и обширна пролет се запазва, и как всички свитъци, съдържащи специфичните мy действия, се съхраняват, наред с всички закони на строежа мy и модели на формите мy, записани в ограничен брой зрънца? Пастъпва нова пролет и свитъците се размножават съгласно прецизно и съответстващо им изчисление. Ражда се сезон на кипеж и обилие, който се отличава с изключителен ред и мъдрост. Пима това не разкрива колко силно е влиянието на Божието съхранение и надзор и доколко могъща е тяхната всеобхватност?

След като запазването достига такава степен на съвършенство и yниверсалност по отношение на дребни, временни и обичайни неща, логично ли е да не бъдат съхранявани човешките дела, които дават значими плодове в световете на неведомото, на отвъдното и на дyховете и пред абсолютното Божие господство (рубубия)? Възможно ли е тези дела да бъдат анулирани и да не се запишат? Опазил Бог!

Да, от изявата по такъв ясен начин на този Божи атрибут – съхраняването – разбираме, че Владетелят на всички творения полага изключителни грижи за регистрирането и запаметяването на всяко нещо, за контролирането на всичко произтичащо в Неговото царство. Той отделя максимално внимание на упражняването на Своята власт и показва удивителна заинтересованост за поддържането на Своето господство (рубубия), така че записва или повелява да се запише и най-дребната случка, и най-незначителното действие, съхранявайки в множество документи всичко, което става във владението Mу.

Тази пределно обширна и точна памет подсказва, че без съмнение архивите ще бъдат отворени, за да се потърси равносметка за делата, и особено за стореното от човека – това почетено и ценено творение, чиято природа е надарена с велики качества. Би трябвало делата му, които са важни, и постъпките му, които са значими, да бъдат измерени с чувствителна везна и да бъдат подложени на точна равносметка. Свитъците с делата му неизбежно ще бъдат извадени.

Kак мислиш, логично ли е да се приеме, че този човек ще бъде изоставен, след като е почетен с Божието наместничество и натоварен с Върховната отговорност (ал-аманат ал-куб-ра), и е издигнат до равнището на рьководител и свидетел за всички творения чрез намесата му в богослужебните дела на повечето от тях и боговьзхвалите му чрез обявяването на единосьщието сред многообразието от творения и засвидетелстването на всеохватното Господство (рубубия). Възможно ли е този човек да бъде оставен да отиде в гроба, за да спи в покой, без да го разбудят, за да го питат за малките и голе-мите му дела, без да го поведат кьм Сьбирането, за да се произнесе за него Върховният сьд? Не и пак не!

И как е възможно този човек да изчезне в нищото, и как е възможно той да се скрие в прьст-та и да се изпльзне от Рьката на Всемогьщия - Носителя на величието, за Чиято колосална моц свидетелстват всички сьбития - чудеса, разкриващи Неговата сила в миналото и подс-казващи какво може да се случи в идните времена(), силата, която поражда зимата и пролет-та, сходни с Възкресението и Насьбирането.

След като на човек не е потърсена заслужената равносметка в земния живот, би трябвало някой ден той да се яви пред върховен съд и да отиде при най-велико щастие.

OCMA ИСТИНА

Вратата на обещанието и на заплахата – изява на имената Прекрасния (ал-джамил) и Преславния (ал-джалил)

Възможно ли е Създателят на тези творения – Абсолютният всесведущ и Абсолютният всемогъщ – да не изпълни обещанието и заплахата, последователно повтаряни на всички пророци, мир на тях, и засвидетелствани единодушно от всички правдиви хора и светци, и така да прояви слабост и невежество? Превисоко е Всевишният Аллах над всичко това! Hе само че всички отправени от Него обещания и заплахи не са никак трудни за изпълнение при мощта Му, но те са лесни и незначителни, както например да се възстановят безбройните творения от предходната в идната пролет - сьщите() или подобни на тях().

Изпьлнението на обещанието е задължително - и за нас, и за всяко нещо е задължител-но, както и за Неговата господна власт (рубу-бия), за разлика от нарушаването на дадената дума - то противоречи на силата на Неговата мощ и е в разрез с всеобхватността на Неговото знание, доколкото подобно действие не произ-тича от друго освен от невежество и слабост.

Отричащи човече, знаеш ли колко глупав е извршеният от теб огромен грях с твоето неверие и отхврляне! Ти вярваш на льжливото си вображение, на бълнуващия си ум, на измамната си душа, а смяташ за льжец Онзи, Който въобще не е принуден нито да нарушава обеща-нието Си, нито да го преобрьща, а и това никак не подобава на Неговото величие и мощ. Всич-ки неща и всички наблюдения свилетелстват за Неговата правдивост и истинност. Следовател-но ти извршваш огромно и безгранично пре-стыпление вьпреки че си безкрайно дребен и неизбежно заслужаваш велико вечно наказание. За огромната значимост на извършеното от неверника престъпление свидетелства споменатото в един хадис, че някои обитатели на Ада имат кътник с големината на планина. Ти приличаш на онзи пътник, който си затваря очите пред слънчевата светлина и следва фантазиите на своя разум, а после иска да озари ужасяващия си път със сиянието на въображаема мълния, съществуваща само в неговото съзнание и слаба като блещукане на светулка.

Всичко, обещано от Пречистия Аллах, Чиито правдиви слова са творенията Mу и Чиито истинни знамения са събитията в света, ще бъде докрай изпълнено. Той ще учреди върховен съд и ще дари велико блаженство.

ДEВETA ИCTИНA

Вратата на пораждането на живота и смъртта

изява на имената Вечноживия (ал-хайи) и Вездесъщия (ал-каййум), Съживяващия (алмухий) и Умърmвяващия (ал-мумиm)

Възможно ли е Онзи, Който изявява мощта Cи чрез съживяването на огромната земя след нейното умиране и изсъхване, и изпраща повече от триста хиляди вида творения, а изпращането на всеки един от тях е чyдо като сътворяването на човека... Онзи, Който изявява всеобхватността на знанието Си чрез разграничаването на всяка отделна форма при подобно смесване и преплитане... Онзи, Който насочва погледите на всички Свои раби към вечното блаженство с обещанието Си да ги възкреси, споменато във всички Пегови небесни повели... Онзи, Който изявява величието на Своето господство (ðóáóáèÿ), като кара творенията да си сътрyдничат, yправлява ги според Своята заповед и воля, заставяйки отделните индивиди взаимно да се подпомагат... Онзи, Който е придал на човека максимална значимост, като мy е отредил да бъде най-комплексният плод на дървото на творението, най-изящният, най-изтънченият, найнежният, най-откликващият на зова, и мy е подчинил всяко нещо, и го е приел за събеседник... Възможно ли е този Всемогъщ, Милосърден, този Всезнаещ, Премъдър, Който е придал на човека подобно значение, да не издаде повеля за Съдния ден, да не възкреси и да не насъбере Своите раби, или да е неспособен на това, да не My е по силите да разтвори вратите на Върховния съд и да не сътвори Рая и Ада? Превисоко е Аллах над всичко това!

Да, Господът, Който се разпорежда в този свят – преславно е величието My, – поражда на тази мимолетна тясна земя множество образци, примери и знаци, напомнящи за Най-великото насъбиране (хашр), и прави това във всяка епоха, всяка година, всеки ден. Ето един пример.

По време на пролетния кипеж Той възкресява и насъбира повече от триста хиляди вида малки и големи растения и животни, съживява корените на дърветата и на тревите, възстановява някои животни в предишния им облик, а други – в подобен на него. Въпреки че материалните различия между безкрайно малките семенца са твърде незначителни, всяко от тях бива възкресявано и съживявано по напълно индивидуален и специфичен начин, с пределна бързина – за шест дни или седмици, – с безгранична лекота и обилие, в съвършен ред и с прецизна точност независимо от смесването и тясното взаимообвързване на видовете. Нима нещо ще е сложно за Извършителя на подобни дела или ще е безсилен да сътвори небесата и земята за шест дена, или не ще може да насъбере хората с единствено протръбяване? Пречист е Аллах от тези характеристики!

Как мислиш, ако писател чудотворец изпише на един свитък и в рамките на един час триста хиляди книги, като възстанови изличените им и нечетливи букви, без да допусне каквото и да било объркване, грешка или недостатък, при това – с пределна естетика, и ако ти кажеха, че този писател ще напише по памет за една минута авторската си книга, която ти си изпуснал във водата, щеше ли да отхвърлиш това твърдение с думите: "Hе е възможно, не вярвам!"

Или ако владетел чудотворец само с един знак издига планини и ги руши, променя градове изцяло, превръща морето в суша, за да изяви своята мощ и да стори това да бъде знамение за хората... Докато гледаш тези негови дела, някаква скала се търкулва в долината и затваря пътя за гостите му. Тогава ти казват, че той непременно ще махне скалата оттам и ще я разбие на парчета, колкото и да е голяма, защото е невъзможно да остави гостите си на пътя. Какво бълнуване и каква лудост би било, ако отговориш: "Hе, невъзможно е той да извърши това!"

Или пък ако някой пълководец е способен да насъбере отново своята армия, която сам е формирал за един ден, и ти кажат, че с едно протръбяване той ще свика всички подразделения и ще се обединят под знамето му всички освободени от служба и разпръснали се, а твоят отговор е: "Hе, не вярвам!"... Подобни думи говорят за налудничаво поведение. И наистина, каква лудост!

Ако си разбрал горните три примера, помисли за Създателя-ваятел – пречист е Той и всевишен, – Който пише пред погледите ни по найпрекрасния и съвършен начин и с молива на мощта и предопределението твори по земната повърхност, като дава живот на повече от триста хиляди вида, заменяйки бялата страница на зимата с разлистената зеленина на пролетта и лятото. Той ги изписва взаимопроникнати, но без да ги смесва, и прави това едновременно, но без да ги притеснява и обърква, въпреки че се различават един от друг по строеж и форма. Той никога не допуска грешка.

Как е възможно Пазителя, Премъдрия, Който е вложил програмата и модела на духа на огромното дърво в безкрайно малко зрънце и така го е запазил, да бъде питан как ще запази душите на мъртвите?

И как е възможно Всемогъщия, Посителя на величието, Който кара земята да се върти с върховна скорост, да бъде питан как ще я отстрани от пътя към отвъдния свят и как ще я разруши?

И как е възможно Посителя на величието и щедростта, Който е създал атомите от нищото и ги е организирал със заповедта "Бъдете!", и те се подчинили, въплъщавайки се в телата на живите същества, и е формирал от тях внушителни войски, как е възможно Той да бъде питан как ще насъбере с единствено протръбяване тези взаимно опознали се фундаментални атоми и тези основни елементи, обединени под знамето и дисциплината на батальона на тялото?

Ето, ти виждаш със собствените си очи толкова много образци, примери и знамения на възкресението, сходни с това на пролетното пробуждане. Създателят, пречист е Той и всевишен, ги възпроизвежда отново във всеки сезон и всяка епоха, и дори смяната на деня и нощта и появата и изчезването на тежките облаци са такива модели и подобия на възкресението.

Ако си представиш самия себе си преди хиляда години например и направиш паралел между двете крила на времето – миналото и бъдещето, ще видиш толкова много образци и варианти на Възкресението, колкото са епохите и дните.

Ако стигнеш дотам, да отхвърлиш телесното възкресение, въобразявайки си, че то е твърде ирационално, след като си станал свидетел на такъв огромен брой примери и образци за него, ти също ще узнаеш колко глупав е онзи, който го отрича.

Размисли над онова, което се казва за тази истина в Hай-великата конституция:

فَانْظُرْ اِلٰٓى آثَارِ رَحْمَتِ اللّٰهِ كَيْفَ يُحْيِي الْاَرْضَ بَعْدَ مَوْتِهَا اِنَّ ذٰلِكَ لَمُحْيِي الْمَوْتٰى وَهُوَ عَلٰى كُلِّ شَىْءٍ قَد۪يرٌ

“И виж следите от милостта на Аллах! Как съживява земята след нейната смърт! Той е, Който ще съживи мъртвите. Той над всяко нещо има сила.” (30: 50)

Обобщение: Hе само че нищо не пречи Възкресението да се състои, но и всяко нещо го на 
ага и изисква то да се случи.

Да, Онзи, Който дава живот на огромната земя – изложба на чудеса – и я умъртвява, сякаш е дребно животинче, и Който я е превърнал в люлка за отдих и в красив кораб за хората и за животните, и е отредил слънцето да бъде светилник и огнище за тази странноприемница, и е сторил движещите се планети и бляскавите звезди да станат летища за ангелите... Господство, което е дотолкова вечно и велико, и управление, което е дотолкова всеобхватно и внушително, не биха се примирили и ограничили в делата на този мимолетен, изчезващ, тленен, скоротечен, нищожен, менлив земен живот.

Би трябвало да съществува друг, траен, пребъдващ вовеки, велик, колосален, устойчив дом, който да подхожда на Преславния и Той да ни води към усилен труд в името на тези царства и жилища, да ни зове натам и да ни пренася. За това свидетелстват всички хора със сияен дух, с озарено сърце, с бляскав ум, които са проникнали от външното към истината и които са били удостоени с честта да се доближат до Преславния. Tе ни известяват единодушно, че Бог е приготвил награда и възмездие и че е дал категорично обещание и е отправил безпрекословна заплаха.

Певъзможно е нарушаването на обещанието да подхожда на Пеговото свято величие, защото това е низост и принизяване. А неизпълнението на заплахата произтича от прошка или слабост. B действителност неверието е абсолютен грях(), който не заслужава извинение и прошка. Що се отнася до Абсолютния всемогъщ, Той е всесвят, пречист от всякаква слабост.

Онези, които са ни донесли вести и свидетелства, са напълно единодушни по този въпрос независимо от различията на техните пътища, методи и склонности. От гледна точка на своята многобройност те са достигнали степента на непрекъснатата последователност. От гледна точка на качеството те са достигнали силата на единодушието. От гледна точка на равнището си те са звездите и водачите на човечеството, най-скъпоценните хора, радост за очите на религиозните общности. От гледна точка на значението си те са специалисти и утвърждаващи авторитети по този въпрос. Известно е, че заключението дори на двама специалисти в дадена наука или занаят е за предпочитане пред това на хиляди неспециалисти, а при съобщения и известия думите на двама, които утвърждават, са за предпочитане пред тези на хиляди отричащи и отхвърлящи. Така е например при твърдението, че е видяно новолунието, което ознаменува началото на месец Pамадан – тогава двама потвърждаващи свидетели са за предпочитане пред хиляди отрицатели, чиито думи нямат никаква стойност.

Заключеннето е, че няма по-правдива вест в света, по-достоверно твърдение, по-очевидна и ясна истина.

Следователно, без съмнение земният живот е нива, възкресението – жътва, а Pаят и Адът – хранилища.

ДECETA ИCTИНA

Вратата на мъдростта, загрижеността, милосърдието и справедливостта

изява на имената Премъдрия (ал-хаким), Прещедрия (ал-керим), Справедливия (ал-адил) и Милосърдния (ар-рахим)

Възможно ли е Владетеля на царството, Носителя на величието, Който е изявил толкова белези на ярка мъдрост, толкова следи от видима загриженост, толкова плодове на побеждаваща справедливост, толкова свидетелства за всеобхватно милосърдие в тленната странноприемница на земния живот, в чезнещото поле за изпитания, в променящата се изложба на земята... Възможно ли е Той да не създаде в света на Своето владение и на небесното Си царство вечни жилища с безсмъртни обитатели, трайни места с пребъдващи творения, и да се пропилеят напразно всички видими истини на тази мъдрост, на тази загриженост, на тази справедливост, на това милосърдие?

И логично ли е Премъдър, Носител на величие, Който е избрал човека измеждy всички творения, и го е превърнал изцяло в Свой събеседник, в огледало, съчетаващо Най-прекрасните My имена, в създание, способно да оцени бликащите извори от милосърдие в съкровищниците Му, вкусващо ги, запознаващо се с тях, и такова, на което Преславния е дал знание за великата Cи същност чрез всички Свои Пай-прекрасни имена, и човек Го е обикнал, и Той го е накарал да Го обича... Логично ли е след всичко това този Премъдър, преславен и всевишен е Той, да не изпрати клетия човек във вечното Cи царство, да не го ощастливи в този Блажен дом, след като го е призовал към него?

Или е логично Той да натовари всяко творение, било то и зрънце, с множество функции, тежки като дърво, да вложи в него толкова мъдрости, колкото са цветовете му, да го обвърже с ползи, колкото са плодовете му, и накрая да отреди целта на всичко това да бъде просто незначителната част, насочена към земния живот, тоест да отсъди целта на битието да бъде единствено оставането в земния живот, който няма стойност дори на синапено зърно, и да не превърне тези функции, мъдрости и изгоди в семена за смислен свят, нито в нива за отвъдната действителност, за да дават плодовете на истинските си подобаващи им цели?

Или е логично всички тези чудесни празници и велики тържества да се стопят и да си отидат напразно – безполезни, без цел, без смисъл, без мъдрост?

И още, дали е логично всички те да не бъдат насочени към смисления и отвъдния свят, за да разкрият първичните си цели и да дадат плодовете, които са достойни за тях?

Да, възможно ли е всичко това да се изявявавпротиворечие с истината, в противоречие с чертите на Неговата святост и с Най-прекрасните Mу имена – Премъдрия, Прещедрия, Справедливия, Милостивия? Не и пак не!

Или е възможно Преславния да опровергава истините на цялата вселена, указващи на сакралните му характеристики – мъдрост, справедливост, щедрост, милосърдие, и да отхвърля свидетелството на всички създания, да анулира онова, което всички творения сочат? Превисоко е Аллах над всичко това!

И приемливо ли е за разума Той да даде на човека оскъдно земно възнаграждение, нищожно като косъмче, въпреки че е възложил на него и на сетивата му задачи и функции, многобройни като космите по главата му? Възможно ли е Той да постъпи по този безсмислен и абсурден начинвпротиворечие с истинската Cи справедливостив разрезсдействителната Cи мъдрост? Пречист е Той и превисоко над онова, което говорят!

Или е възможно, разкривайки абсолютната Cи мъдрост, Преславния да обвърже всяко живо същество и дори всеки орган, като езика например, и дори всяко създание, с толкова мъдрости и ползи, колкото са плодовете на всяко дърво, а после да не дари на човека вечността и безсмъртието, да не го удостои с пребъдващото блаженство - с най-великата мъдрост, най-важната полза, най-нужния резултат, – да изостави трайността, срещата с Hего и вечното щастие, което превръща мъдростта в мъдрост, блаженството – в блаженство, милосърдието – в милосърдие, и нещо повече – което е първоизвор и първоизточник на всички мъдрости, ползи, блаженства и милосърдия. Възможно ли е Той да ги изостави, да ги анулира, да ги провали вдън бездната на абсолютната празнота, да постави Сам себе Cи – а превисоко е Аллах над всичко това! – в положението на такъв, който строи велик дворец, извайвайки на всеки камък гравюри и декорации, във всеки ъгъл – хиляди украси и прелести, във всяка стая – хиляди скъпоценни уреди и необходими принадлежности, а после не изгражда покрив за съхраняване на сградата, отказва се от нея и я оставя да се руши и да се разваля. Опазил Бог! Благото произтича от абсолютното благо, красотата – от абсолютната красота, и следователно от Абсолютния премъдър не би могло да произтича чисто безсмислие.

Да, всеки, който възседне историята и мислено се отправи по посока на миналото, ще види толкова многобройни, колкото са и годините, мъртви жилища, изложби, площи, светове, подобни на земното жилище, на полето за изпитания, на изложбата на нещата в настоящата епоха. Въпреки забележимото различие между тях по облик и вид те си приличат по своята организация, по неповторимия си начин на сътворяване и по изявата на могъществото и мъдростта на Създателя.

И още, в променящите се жилища, в изчезващите площи, в тленните изложби пътникът през историята ще забележи – доколкото не е изгубил зрението си – яркия и бляскав ред на мъдростта, очевидните и явни знаци на загрижеността, победните и доминиращи белези на справедливостта, всестранните плодове на милосърдието. Това ще го накара категорично да се убеди, че не е възможно да има по-съвършена от тази внушителна мъдрост и не е възможно да има по-превъзходна от тази загриженост с видими следи, и не е възможно да има по-велика от тази справедливост с ясни очертания, и неевъзможно да има по-всеобхватно от това милосърдие с осезаеми плодове.

Ако се допусне абсурдът, а именно – че изначалният и пребъдващият завинаги Владетел, Който управлява всички неща и сменява постоянно гостите и странноприемниците, не притежава в Своето вековечно царство нито нерушими жилища, нито издигнати и извисени места, нито устойчиви кътчета, нито трайни домове, нито безсмъртни поданици, нито блажени раби, – тогава би трябвало да се отхвърлят четирите истини: мъдростта, справедливостта, загрижеността и милосърдието, а те са могъщи и всеобхватни елементи – като светлината, въздуха, водата и пръстта, – и би трябвало да се отрече наличието на тези истини, толкова видимо, колкото са видими и споменатите елементи.

Eğer başka yerde dahi onlara tam mazhar olacak mekân bulunmazsa, o vakit gündüzü dolduran ziyayı gördüğü halde, güneşin vücudunu inkâr etmek derecesinde bir divanelikle, şu her şeyde bulunan gözümüz önündeki hikmeti inkâr etmek, şu nefsimizde ve ekser eşyada her vakit müşahede ettiğimiz inayeti inkâr etmek ve şu pek kuvvetli emaratı görünen adaleti inkâr etmek (Hâşiye) ve şu her yerde gördüğümüz merhameti inkâr etmek lâzım geldiği gibi; şu kâinatta gördüğümüz icraat-ı hakîmane ve ef’al-i kerîmane ve ihsanat-ı rahîmanenin sahibini –hâşâ, sümme hâşâ– sefih bir oyuncu, gaddar bir zalim olduğunu kabul etmek lâzım gelir ki nihayetsiz muhal bir inkılab-ı hakaiktir. Hattâ her şeyin vücudunu ve kendi nefsinin vücudunu inkâr eden ahmak sofestaîler dahi bunun tasavvuruna kolay kolay yanaşamazlar.

Elhasıl, şu görünen şuunat, dünyadaki vüs’atli içtimaat-ı hayatiye ve süratli iftirakat-ı mevtiye ve haşmetli toplanmalar ve çabuk dağılmalar ve azametli ihtifalat ve büyük tecelliyat ile ve onların bu âleme ait bu dünya-yı fânide kısa bir zamanda malûmumuz olan semerat-ı cüz’iyeleri, ehemmiyetsiz ve muvakkat gayeleri mabeyninde hiç münasebet olmadığından, âdeta küçük bir taşa bir büyük dağ kadar hikmetler, gayeler takmak; bir büyük dağa, bir küçük taş gibi muvakkat bir gaye-i cüz’iye vermeye benzer ki hiçbir akıl ve hikmete uygun gelemez.

Demek, şu mevcudat ve şuunat ile ve dünyaya ait gayeleri ortasında bu derece nisbetsizlik, kat’iyen şehadet eder ki bu mevcudatın yüzleri âlem-i manaya müteveccihtir, münasip meyveleri orada veriyor ve gözleri esma-i kudsiyeye dikkat ediyorlar, gayeleri o âleme bakıyor. Ve özleri dünya toprağı altında, sümbülleri âlem-i misalde inkişaf ediyor. İnsan, istidadı nisbetinde burada ekiyor ve ekiliyor, âhirette mahsul alıyor.

Evet, şu eşyanın esma-i İlahiyeye ve âlem-i âhirete müteveccih yüzlerine baksan göreceksin ki mu’cize-i kudret olan her bir çekirdeğin bir ağaç kadar gayesi var. Kelime-i hikmet olan her bir çiçeğin (Hâşiye) bir ağaç çiçekleri kadar manaları var ve o hârika-i sanat ve manzume-i rahmet olan her bir meyvenin, bir ağacın meyveleri kadar hikmetleri var. Bizlere rızık olması ise o binler hikmetlerinden bir tek hikmettir ki vazifesi biter, manasını ifade eder, vefat eder, midemizde defnedilir.

Madem bu fâni eşya, başka yerde bâki meyveler verirler ve daimî suretler bırakır ve başka cihette ebedî manalar ifade eder, sermedî tesbihat yapar. Ve insan ise onların şu cihetine bakan yüzlerine bakmakla insan olur, fânide bâkiye yol bulur.

Demek, bu hayat ve mevt içinde yuvarlanan, toplanıp dağılan mevcudat içinde başka maksat var. Temsilde kusur yoktur; şu ahval, taklit ve temsil için teşkil ve tertip edilen ahvale benzer. Nasıl büyük masrafla kısa içtimalar, dağılmalar yapılıyor. Tâ suretler alınsın, terkip edilsin, sinemada daim gösterilsin. Onun gibi bu dünyada kısa bir müddet zarfında hayat-ı şahsiye ve hayat-ı içtimaiye geçirmenin bir gayesi şudur ki suretler alınıp terkip edilsin, netice-i amelleri alınıp hıfzedilsin. Tâ bir mecma-ı ekberde muhasebesi görülsün ve bir meşher-i a’zamda gösterilsin ve bir saadet-i uzmaya istidadı gösterilsin. Demek, hadîs-i şerifte “Dünya âhiret mezraasıdır.” diye bu hakikati ifade ediyor.

Madem dünya var. Ve dünya içinde bu âsârıyla hikmet ve inayet ve rahmet ve adalet var. Elbette dünyanın vücudu gibi kat’î olarak âhiret de var. Madem dünyada her şey bir cihette o âleme bakıyor. Demek oraya gidiliyor. Âhireti inkâr etmek, dünya ve mâfîhayı inkâr etmek demektir. Demek, ecel ve kabir insanı beklediği gibi cennet ve cehennem de insanı bekliyor ve gözlüyor.

ON BİRİNCİ HAKİKAT

Bab-ı insaniyettir. İsm-i Hakk’ın cilvesidir.

Hiç mümkün müdür ki: Cenab-ı Hak ve Mabud-u Bi’l-hak, insanı şu kâinat içinde rububiyet-i mutlakasına ve umum âlemlere rububiyet-i âmmesine karşı en ehemmiyetli bir abd ve hitabat-ı Sübhaniyesine en mütefekkir bir muhatap ve mazhariyet-i esmasına en câmi’ bir âyine ve onu ism-i a’zamın tecellisine ve her isimde bulunan ism-i a’zamlık mertebesinin tecellisine mazhar bir ahsen-i takvimde en güzel bir mu’cize-i kudret ve hazain-i rahmetinin müştemilatını tartmak, tanımak için en ziyade mizan ve âletlere mâlik bir müdakkik ve nihayetsiz nimetlerine en ziyade muhtaç ve fenadan en ziyade müteellim ve bekaya en ziyade müştak ve hayvanat içinde en nazik ve en nazdar ve en fakir ve en muhtaç ve hayat-ı dünyeviyece en müteellim ve en bedbaht ve istidatça en ulvi ve en yüksek surette, mahiyette yaratsın da onu müstaid olduğu ve müştak olduğu ve lâyık olduğu bir dâr-ı ebedîye göndermeyip, hakikat-i insaniyeyi iptal ederek kendi hakkaniyetine taban tabana zıt ve hakikat nazarında çirkin bir haksızlık etsin?

Hem hiç kabil midir ki: Hâkim-i Bi’l-hak, Rahîm-i Mutlak; insana öyle bir istidat verip, yer ile gökler ve dağlar tahammülünden çekindiği emanet-i kübrayı tahammül edip yani küçücük cüz’î ölçüleriyle, sanatçıklarıyla Hâlık’ının muhit sıfatlarını, küllî şuunatını, nihayetsiz tecelliyatını ölçerek bilip hem yerde en nazik, nâzenin, nazdar, âciz, zayıf yaratıp; halbuki bütün yerin nebatî ve hayvanî olan mahlukatına bir nevi tanzimat memuru yapıp, onların tarz-ı tesbihat ve ibadetlerine müdahale ettirip, kâinattaki icraat-ı İlahiyeye küçücük mikyasta bir temsil gösterip, rububiyet-i Sübhaniyeyi fiilen ve kālen kâinatta ilan ettirmek, meleklerine tercih edip hilafet rütbesini verdiği halde; ona bütün bu vazifelerinin gayesi ve neticesi ve semeresi olan saadet-i ebediyeyi vermesin? Onu bütün mahlukatının en bedbaht, en bîçare, en musibetzede, en dertmend, en zelil bir derekeye atıp; en mübarek, nurani ve âlet-i tes’id bir hediye-i hikmeti olan aklı o bîçareye en meş’um ve zulmanî bir âlet-i tazip yapıp, hikmet-i mutlakasına büsbütün zıt ve merhamet-i mutlakasına külliyen münafî bir merhametsizlik etsin? Hâşâ ve kellâ!

Elhasıl, nasıl hikâye-i temsiliyede bir zabitin cüzdanına ve defterine bakıp görmüş idik ki hem rütbesi hem vazifesi hem maaşı hem düstur-u hareketi hem cihazatı bize gösterdi ki o zabit, o muvakkat meydan için değil, belki müstekar bir memlekete gidecek de ona göre çalışıyor. Aynen onun gibi insanın kalp cüzdanındaki letaif ve akıl defterindeki havas ve istidadındaki cihazat, tamamen ve müttefikan saadet-i ebediyeye müteveccih ve ona göre verilmiş ve ona göre teçhiz edilmiş olduğuna ehl-i tahkik ve keşif müttefiktirler. Ezcümle:

Mesela, aklın bir hizmetkârı ve tasvircisi olan kuvve-i hayaliyeye denilse ki: “Sana bir milyon sene ömür ile saltanat-ı dünya verilecek fakat âhirde mutlaka hiç olacaksın.” Tevehhüm aldatmamak, nefis karışmamak şartıyla “oh” yerine “âh” diyecek ve teessüf edecek. Demek en büyük fâni, en küçük bir âlet ve cihazat-ı insaniyeyi doyuramıyor. İşte bu istidattandır ki insanın ebede uzanmış emelleri ve kâinatı ihata etmiş efkârları ve ebedî saadetlerinin envaına yayılmış arzuları gösterir ki bu insan ebed için halk edilmiş ve ebede gidecektir. Bu dünya ona bir misafirhanedir ve âhiretine bir intizar salonudur.

ON İKİNCİ HAKİKAT

Babu’r-Risaleti ve’t-Tenzil’dir.

“Bismillahirrahmanirrahîm”in cilvesidir.

Hiç mümkün müdür ki: Bütün enbiya mu’cizelerine istinad ederek sözünü teyid ettikleri ve bütün evliya keşif ve kerametlerine istinad edip davasını tasdik ettikleri ve bütün asfiya tahkikatına istinad ederek hakkaniyetine şehadet ettikleri Resul-i Ekrem sallallahu aleyhi ve sellemin tahakkuk etmiş bin mu’cizatının kuvvetine istinad edip bütün kuvvetiyle hem kırk vecihle mu’cize olan Kur’an-ı Hakîm binler âyât-ı kat’iyesine istinad ederek, bütün kat’iyetle açtıkları âhiret yolunu ve küşad ettikleri cennet kapısını, sinek kanadı kadar kuvveti bulunmayan vâhî vehimler, ne haddi var ki kapatabilsin?

*  *  *

Geçen hakikatlerden anlaşıldı ki haşir meselesi öyle râsih bir hakikattir ki küre-i arzı yerinden kaldıracak, kırıp atacak bir kuvvet o hakikati sarsamaz. Zira o hakikati Cenab-ı Hak bütün esma ve sıfâtının iktizası ile tesbit ediyor ve Resul-i Ekrem’i bütün mu’cizat ve berahiniyle tasdik ediyor ve Kur’an-ı Hakîm bütün hakaik ve âyâtıyla onu ispat ediyor ve şu kâinat bütün âyât-ı tekviniye ve şuunat-ı hakîmanesi ile şehadet ediyor.

Acaba hiç mümkün müdür ki haşir meselesinde Vâcibü’l-vücud ile bütün mevcudat –kâfirler müstesna olarak– ittifak etmiş olsun; kıl kadar kuvveti olmayan şüpheler, şeytanî vesveseler o dağ gibi hakikat-i râsiha-i âliyeyi sarssın, yerinden kaldırsın? Hâşâ ve kellâ!

Sakın zannetme, delail-i haşriye, bahsettiğimiz on iki hakikate münhasırdır. Hayır, belki yalnız Kur’an-ı Hakîm, geçen şu on iki hakikatleri bize ders verdiği gibi daha binler vücuha işaret edip her bir vecih kavî bir emaredir ki Hâlık’ımız bizi bu dâr-ı fâniden bir dâr-ı bâkiye nakledecektir.

Hem sakın zannetme ki haşri iktiza eden esma-i İlahiye, bahsettiğimiz gibi yalnız Hakîm, Kerîm, Rahîm, Âdil, Hafîz isimlerine münhasırdır. Hayır, belki kâinatın tedbirinde tecelli eden bütün esma-i İlahiye, âhireti iktiza eder, belki istilzam eder.

Hem zannetme ki haşre delâlet eden kâinatın âyât-ı tekviniyesi, şu geçen bahsettiğimize münhasırdır. Hayır, belki ekser mevcudatta sağa sola açılır perdeler gibi vecih ve keyfiyetleri vardır ki bir vechi Sâni’e şehadet ettiği gibi diğer vechi de haşre işaret eder. Mesela, insanın ahsen-i takvimdeki hüsn-ü masnuiyeti, Sâni’i gösterdiği gibi; o ahsen-i takvimdeki kabiliyet-i câmiasıyla kısa bir zamanda zeval bulması, haşri gösterir.

Bazı kere bir vecihle iki nazarla bakılsa hem Sâni’i hem haşri gösterir. Mesela, ekser eşyada görünen hikmetin tanzimi, inayetin tezyini, adaletin tevzini ve rahmetin taltifi; nasıl ki mahiyetlerine bakılsa, bir Sâni’-i Hakîm, Kerîm, Âdil, Rahîm’in dest-i kudretinden çıktığını gösterirler. Onun gibi bunların kuvveti ve hadsizlikleriyle beraber, şunların mazharları olan şu fâni mevcudatın ehemmiyetsiz ve az yaşamasına bakılsa, âhiret görünür.

Demek ki her şey lisan-ı hal ile آمَنْتُ بِاللّٰهِ وبِاليَوْمِ الْآخِرِ okuyor ve okutturuyor.

*  *   *

HÂTİME

Geçen on iki hakikat, birbirini teyid eder, birbirini tekmil eder, birbirine kuvvet verir. Bütün onlar birden ittihat ederek neticeyi gösterir. Hangi vehmin haddi var, şu demir gibi belki elmas gibi on iki muhkem surları delip geçebilsin tâ hısn-ı hasînde olan haşr-i imanîyi sarssın?

مَا خَلْقُكُمْ وَلَا بَعْثُكُمْ اِلَّا كَنَفْسٍ وَاحِدَةٍ

âyet-i kerîmesi ifade ediyor ki: Bütün insanların halk olunması ve haşredilmesi, kudret-i İlahiyeye nisbeten bir tek insanın halkı ve haşri gibi âsandır. Evet, öyledir. “Nokta” namında bir risalede haşir bahsinde şu âyetin ifade ettiği hakikati tafsilen yazmışım. Burada yalnız bir kısım temsilatıyla hülâsasına bir işaret edeceğiz. Eğer istersen o “Nokta”ya müracaat et.

Mesela وَلِلّٰهِ الْمَثَلُ الْاَعْلٰ –temsilde kusur yok– nasıl ki “nuraniyet” sırrıyla, güneşin cilvesi kendi ihtiyarıyla olsa da bir zerreye suhuletle verdiği cilveyi, aynı suhuletle hadsiz şeffafata da verir.

Hem “şeffafiyet” sırrıyla, bir zerre-i şeffafenin küçük göz bebeği güneşin aksini almasında, denizin geniş yüzüne müsavidir.

Hem “intizam” sırrıyla, bir çocuk parmağıyla gemi suretindeki oyuncağını çevirdiği gibi kocaman bir dritnotu da çevirir.

Hem “imtisal” sırrıyla, bir kumandan bir tek neferi bir “Arş!” emriyle tahrik ettiği gibi bir koca orduyu da aynı kelime ile tahrik eder.

Hem “muvazene” sırrıyla, cevv-i fezada bir terazi ki öyle hakiki hassas ve o derece büyük farz edelim ki iki ceviz terazinin iki gözüne konulsa hisseder ve iki güneşi de istiab edip tartar. O iki kefesinde bulunan iki cevizi birini semavata, birini yere indiren aynı kuvvetle, iki şems bulunsa birini arşa, diğerini ferşe kaldırır, indirir.

Madem şu âdi, nâkıs, fâni mümkinatta nuraniyet ve şeffafiyet ve intizam ve imtisal ve muvazene sırlarıyla, en büyük şey en küçük şeye müsavi olur. Hadsiz hesapsız şeyler, bir tek şeye müsavi görünür. Elbette Kadîr-i Mutlak’ın zatî ve nihayetsiz ve gayet kemalde olan kudretinin nurani tecelliyatı ve melekûtiyet-i eşyanın şeffafiyeti ve hikmet ve kaderin intizamatı ve eşyanın evamir-i tekviniyesine kemal-i imtisali ve mümkinatın vücud ve ademinin müsavatından ibaret olan imkânındaki muvazenesi sırlarıyla; az çok, büyük küçük ona müsavi olduğu gibi bütün insanları bir tek insan gibi bir sayha ile haşre getirebilir.

Hem bir şeyin kuvvet ve zaafça meratibi, o şeyin içine zıddının müdahalesidir. Mesela, hararetin derecatı, soğuğun müdahalesidir. Güzelliğin meratibi, çirkinliğin müdahalesidir. Ziyanın tabakatı, karanlığın müdahalesidir. Fakat bir şey zatî olsa, ârızî olmazsa onun zıddı ona müdahale edemez. Çünkü cem’-i zıddeyn lâzım gelir. Bu ise muhaldir. Demek asıl, zatî olan bir şeyde meratib yoktur. Madem Kadîr-i Mutlak’ın kudreti zatîdir, mümkinat gibi ârızî değildir ve kemal-i mutlaktadır. Onun zıddı olan acz ise muhaldir ki tedahül etsin.

Demek, bir baharı halk etmek, Zat-ı Zülcelal’ine bir çiçek kadar ehvendir. Eğer esbaba isnad edilse bir çiçek bir bahar kadar ağır olur. Hem bütün insanları ihya edip haşretmek, bir nefsin ihyası gibi kolaydır.

Mesele-i haşrin başından buraya kadar olan temsil suretlerine ve hakikatlerine dair olan beyanatımız, Kur’an-ı Hakîm’in feyzindendir. Nefsi teslime, kalbi kabule ihzardan ibarettir. Asıl söz ise Kur’an’ındır. Zira söz odur ve söz onundur. Dinleyelim:

فَلِلّٰهِ الْحُجَّةُ الْبَالِغَةُ

فَانْظُرْ اِلٰٓى آثَارِ رَحْمَتِ اللّٰهِ كَيْفَ يُحْيِي الْاَرْضَ بَعْدَ مَوْتِهَا اِنَّ ذٰلِكَ لَمُحْيِي الْمَوْتٰى وَهُوَ عَلٰى كُلِّ شَىْءٍ قَد۪يرٌ ❀ قَالَ مَنْ يُحْيِي الْعِظَامَ وَهِىَ رَم۪يمٌ ❀ قُلْ يُحْي۪يهَا الَّذ۪ٓي اَنْشَاَهَٓا اَوَّلَ مَرَّةٍ وَهُوَ بِكُلِّ خَلْقٍ عَل۪يمٌ ❀ يَٓا اَيُّهَا النَّاسُ اتَّقُوا رَبَّـكُمْ اِنَّ زَلْزَلَةَ السَّاعَةِ شَىْءٌ عَظ۪يمٌ ❀ يَوْمَ تَرَوْنَهَا تَذْهَلُ كُلُّ مُرْضِعَةٍ عَمَّٓا اَرْضَعَتْ وَتَضَعُ كُلُّ ذَاتِ حَمْلٍ حَمْلَهَا وَتَرَى النَّاسَ سُكَارٰى وَمَا هُمْ بِسُكَارٰى وَلٰكِنَّ عَذَابَ اللّٰهِ شَد۪يدٌ ❀ اَللّٰهُ لَٓااِلٰهَ اِلَّاهُوَ لَيَجْمَعَنَّكُمْ اِلٰى يَوْمِ الْقِيٰمَةِ لَا رَيْبَ ف۪يهِ وَمَنْ اَصْدَقُ مِنَ اللّٰهِ حَد۪يثًا

❀ اِنَّ الْاَبْرَارَ لَف۪ي نَع۪يمٍ ❀ وَ اِنَّ الْفُجَّارَ لَف۪ي جَح۪يمٍ ❀

اِذَا زُلْزِلَتِ الْاَرْضُ زِلْزَالَهَا ❀ وَاَخْرَجَتِ الْاَرْضُ اَثْقَالَهَا ❀ وَقَالَ الْاِنْسَانُ مَالَهَا ❀ يَوْمَئِذٍ تُحَدِّثُ اَخْبَارَهَا ❀ بِاَنَّ رَبَّكَ اَوْحٰى لَهَا ❀ يَوْمَئِذٍ يَصْدُرُ النَّاسُ اَشْتَاتًا لِيُرَوْا اَعْمَالَهُمْ ❀ فَمَنْ يَعْمَلْ مِثْقَالَ ذَرَّةٍ خَيْرًا يَرَهُ ❀ وَمَنْ يَعْمَلْ مِثْقَالَ ذَرَّةٍ شَرًّا يَرَهُ ❀

اَلْقَارِعَةُ ❀ مَا الْقَارِعَةُ ❀ وَمَٓا اَدْرٰيكَ مَا الْقَارِعَةُ ❀ يَوْمَ يَكُونُ النَّاسُ كَالْفَرَاشِ الْمَبْثُوثِ ❀ وَتَكُونُ الْجِبَالُ كَالْعِهْنِ الْمَنْفُوشِ ❀ فَاَمَّا مَنْ ثَقُلَتْ مَوَاز۪ينُهُ ❀ فَهُوَ ف۪ي عِيشَةٍ رَاضِيَةٍ ❀ وَاَمَّا مَنْ خَفَّتْ مَوَازِينُهُ ❀ فَاُمُّهُ هَاوِيَةٌ ❀ وَمَٓا اَدْرٰيكَ مَاهِيَهْ ❀ نَارٌ حَامِيَةٌ

❀ وَ لِلّٰهِ غَيْبُ السَّمٰوَاتِ وَالْاَرْضِ وَمَٓا اَمْرُ السَّاعَةِ اِلَّا كَلَمْحِ الْبَصَرِ اَوْ هُوَ اَقْرَبُ اِنَّ اللّٰهَ عَلٰى كُلِّ شَىْءٍ قَد۪يرٌ ❀

Daha bunlar gibi âyât-ı beyyinat-ı Kur’aniyeyi dinleyip “Âmennâ ve saddaknâ” diyelim.

آمَنْتُ بِاللّٰهِ وَمَلٰئِكَتِهِ وَكُتُبِهِ وَرُسُلِهِ وَالْيَوْمِ الْآخِرِ وَبِالْقَدَرِ خَيْرِهِ وَشَرِّهِ مِنَ اللّٰهِ تَعَالٰى وَالْبَعْثُ بَعْدَ الْمَوْتِ حَقٌّ وَاَنَّ الْجَنَّةَ حَقٌّ وَالنَّارَ حَقٌّ وَاَنَّ الشَّفَاعَةَ حَقٌّ وَاَنَّ مُنْكَرًا وَنَكِيرًا حَقٌّ وَاَنَّ اللّٰهَ يَبْعَثُ مَنْ فِي الْقُبُورِ

اَشْهَدُ اَنْ لَااِلٰهَ اِلَّااللّٰهُ وَاَشْهَدُ اَنَّ مُحَمَّدًا رَسُولُ اللّٰهِ

اَللّٰهُمَّ صَلِّ عَلٰى اَلْطَفِ وَاَشْرَفِ وَاَكْمَلِ وَاَجْمَلِ ثَمَرَاتِ طُوبَاءِ رَحْمَتِكَ الَّذِي اَرْسَلْتَهُ رَحْمَةً لِلْعَالَمِينَ وَوَسِيلَةً لِوُصُولِنَا اِلٰى اَزْيَنِ وَاَحْسَنِ وَاَجْلٰى وَاَعْلٰى ثَمَرَاتِ تِلْكَ الطُّوبَاءِ الْمُتَدَلِّيَةِ عَلٰى دَارِ الْآخِرَةِ اَىِ الْجَنَّةِ ❀ اَللّٰهُمَّ اَجِرْنَا وَاَجِرْ وَالِدَيْنَا مِنَ النَّارِ وَاَدْخِلْنَا وَاَدْخِلْ وَالِدَيْنَا الْجَنَّةَ مَعَ الْاَبْرَارِ بِجَاهِ نَبِيِّكَ الْمُخْتَارِ آمِينَ

Ey şu risaleyi insaf ile mütalaa eden kardeş!

Deme, niçin bu Onuncu Söz’ü birden tamamıyla anlayamıyorum ve tamam anlamadığın için sıkılma! Çünkü İbn-i Sina gibi bir dâhî-yi hikmet, اَلْحَشْرُ لَيْسَ عَلٰى مَقَايِيسَ عَقْلِيَّةٍ demiş. “İman ederiz fakat akıl bu yolda gidemez.” diye hükmetmiştir. Hem bütün ulema-i İslâm “Haşir, bir mesele-i nakliyedir, delili nakildir, akıl ile ona gidilmez.” diye müttefikan hükmettikleri halde, elbette o kadar derin ve manen pek yüksek bir yol; birdenbire bir cadde-i umumiye-i akliye hükmüne geçemez.

Kur’an-ı Hakîm’in feyziyle ve Hâlık-ı Rahîm’in rahmetiyle, şu taklidi kırılmış ve teslimi bozulmuş asırda, o derin ve yüksek yolu şu derece ihsan ettiğinden bin şükretmeliyiz. Çünkü imanımızın kurtulmasına kâfi gelir. Fehmettiğimiz miktarına memnun olup tekrar mütalaa ile izdiyadına çalışmalıyız.

Haşre akıl ile gidilmemesinin bir sırrı şudur ki: Haşr-i a’zam, ism-i a’zamın tecellisiyle olduğundan Cenab-ı Hakk’ın ism-i a’zamının ve her ismin a’zamî mertebesindeki tecellisiyle zâhir olan ef’al-i azîmeyi görmek ve göstermekle, haşr-i a’zam bahar gibi kolay ispat ve kat’î iz’an ve tahkikî iman edilir. Şu Onuncu Söz’de feyz-i Kur’an ile öyle görülüyor ve gösteriliyor. Yoksa akıl, dar ve küçük düsturlarıyla kendi başına kalsa âciz kalır, taklide mecbur olur.

* *  *

Onuncu Söz’ün Mühim Bir Zeyli ve Lâhikasının Birinci Parçası

بِسْمِ اللّٰهِ الرَّحْمٰنِ الرَّحِيمِ

فَسُبْحَانَ اللّٰهِ ح۪ينَ تُمْسُونَ وَح۪ينَ تُصْبِحُونَ وَلَهُ الْحَمْدُ فِي السَّمٰوَاتِ وَالْاَرْضِ وَعَشِيًّا وَح۪ينَ تُظْهِرُونَ ❀ يُخْرِجُ الْحَىَّ مِنَ الْمَيِّتِ وَيُخْرِجُ الْمَيِّتَ مِنَ الْحَىِّ وَيُحْيِي الْاَرْضَ بَعْدَ مَوْتِهَا وَكَذٰلِكَ تُخْرَجُونَ ❀ وَمِنْ آيَاتِـه۪ٓ أَنْ خَلَقَكُمْ مِنْ تُرَابٍ ثُمَّ اِذَٓا أَنْتُمْ بَشَرٌ تَنْتَشِرُونَ ❀ وَمِنْ آيَاتِـه۪ٓ أَنْ خَلَقَ لَكُمْ مِنْ أَنْفُسِكُمْ أَزْوَاجًا لِتَسْكُنُٓوا إِلَيْهَا وَجَعَلَ بَيْنَكُمْ مَوَدَّةً وَرَحْمَةً إِنَّ ف۪ي ذٰلِكَ لَاٰيَاتٍ لِقَوْمٍ يَتَفَكَّرُونَ ❀ وَمِنْ آيَاتِـه۪ خَلْقُ السَّمٰوَاتِ وَالْاَرْضِ وَاخْتِلَافُ أَلْسِنَتِكُمْ وَأَلْوَانِكُمْ اِنَّ ف۪ي ذٰلِكَ لَاٰيَاتٍ لِلْعَالِم۪ينَ ❀ وَمِنْ آيَاتِـه۪ مَنَامُكُمْ بِالَّيْلِ وَالنَّـهَارِ وَابْتِغَٓاؤُكُمْ مِنْ فَضْلِـه۪ اِنَّ ف۪ي ذٰلِكَ لَاٰيَاتٍ لِقَوْمٍ يَسْمَعُونَ ❀ وَمِنْ آيَاتِـه۪ يُر۪يكُمُ الْبَرْقَ خَوْفًا وَطَمَعًا وَيُنَزِّلُ مِنَ السَّمَٓاءِ مَٓاءً فَيُحْيِي بِهِ الْاَرْضَ بَعْدَ مَوْتِهَا اِنَّ ف۪ي ذٰلِكَ لَاٰيَاتٍ لِقَوْمٍ يَعْقِلُونَ ❀ وَمِنْ آيَاتِـه۪ٓ اَنْ تَقُومَ السَّمَٓاءُ وَالْاَرْضُ بِأَمْرِه۪ ثُمَّ اِذَا دَعَاكُمْ دَعْوَةً مِنَ الْاَرْضِ اِذَٓا أَنْتُمْ تَخْرُجُونَ ❀ وَلَهُ مَنْ فِي السَّمٰوَاتِ وَالْاَرْضِ كُلٌّ لَهُ قَانِتُونَ ❀ وَهُوَ الَّذ۪ي يَبْدَؤُا الْخَلْقَ ثُمَّ يُع۪يدُهُ وَهُوَ أَهْوَنُ عَلَيْهِ وَلَهُ الْمَثَلُ الْاَعْلٰى فِي السَّمٰوَاتِ وَالْاَرْضِ وَهُوَ الْعَز۪يزُ الْحَك۪يمُ

İmanın bir kutbunu gösteren bu semavî âyât-ı kübranın ve haşri ispat eden şu kudsî berahin-i uzmanın bir nükte-i ekberi ve bir hüccet-i a’zamı, bu Dokuzuncu Şuâ’da beyan edilecek.

Latîf bir inayet-i Rabbaniyedir ki bundan otuz sene evvel Eski Said, yazdığı tefsir mukaddimesi Muhakemat namındaki eserin âhirinde

“İkinci Maksat: Kur’an’da haşre işaret eden iki âyet tefsir ve beyan edilecek.  نَخُو بِسْمِ اللّٰهِ الرَّحْمٰنِ الرَّحِيمِ  deyip durmuş, daha yazamamış. Hâlık-ı Rahîm’ime delail ve emarat-ı haşriye adedince şükür ve hamdolsun ki otuz sene sonra tevfik ihsan eyledi.

Evet, bundan dokuz on sene evvel, o iki âyetten birinci âyet olan

فَانْظُرْ اِلٰٓى آثَارِ رَحْمَتِ اللّٰهِ كَيْفَ يُحْيِي الْاَرْضَ بَعْدَ مَوْتِهَا اِنَّ ذٰلِكَ لَمُحْيِي الْمَوْتٰى وَهُوَ عَلٰى كُلِّ شَىْءٍ قَد۪يرٌ

ferman-ı İlahî’nin iki parlak ve çok kuvvetli hüccetleri ve tefsirleri bulunan Onuncu Söz ile Yirmi Dokuzuncu Söz’ü in’am etti, münkirleri susturdu.

Hem iman-ı haşrînin hücum edilmez o iki metin kalesinden dokuz ve on sene sonra ikinci âyet olan başta mezkûr âyât-ı ekberin tefsirini bu risale ile ikram etti. İşte bu Dokuzuncu Şuâ, mezkûr âyâtıyla işaret edilen dokuz âlî makam ve bir ehemmiyetli mukaddimeden ibarettir.

MUKADDİME

Haşir akidesinin pek çok ruhî faydalarından ve hayatî neticelerinden bir tek netice-i câmiayı ihtisar ile beyan ve hayat-ı insaniyeye hususan hayat-ı içtimaiyesine ne derece lüzumlu ve zarurî olduğunu izhar ve bu iman-ı haşrî akidesinin pek çok hüccetlerinden bir tek hüccet-i külliyeyi icmal ile göstermek ve o akide-i haşriye ne derece bedihî ve şüphesiz bulunduğunu ifade etmekten ibaret olarak iki noktadır.

Birinci Nokta

Âhiret akidesi, hayat-ı içtimaiye ve şahsiye-i insaniyenin üssü’l-esası ve saadetinin ve kemalâtının esasatı olduğuna, yüzer delillerinden bir mikyas olarak yalnız dört tanesine işaret edeceğiz:

Birincisi: Nev-i beşerin hemen yarısını teşkil eden çocuklar, yalnız cennet fikriyle onlara dehşetli ve ağlatıcı görünen ölümlere ve vefatlara karşı dayanabilirler. Ve gayet zayıf ve nazik vücudlarında bir kuvve-i maneviye bulabilirler. Ve her şeyden çabuk ağlayan gayet mukavemetsiz mizac-ı ruhlarında, o cennet ile bir ümit bulup mesrurane yaşayabilirler. Mesela, cennet fikriyle der: “Benim küçük kardeşim veya arkadaşım öldü, cennetin bir kuşu oldu. Cennette gezer, bizden daha güzel yaşar.”

Yoksa her vakit etrafında kendi gibi çocukların ve büyüklerin ölümleri, o zayıf bîçarelerin endişeli nazarlarına çarpması; mukavemetlerini ve kuvve-i maneviyelerini zîr ü zeber ederek gözleriyle beraber ruh, kalp, akıl gibi bütün letaifini dahi öyle ağlattıracak, ya mahvolup veya divane bir bedbaht hayvan olacaktı.

İkinci Delil: Nev-i insanın bir cihette nısfı olan ihtiyarlar, yalnız hayat-ı uhreviye ile yakınlarında bulunan kabre karşı tahammül edebilirler. Ve çok alâkadar oldukları hayatlarının yakında sönmesine ve güzel dünyalarının kapanmasına mukabil bir teselli bulabilirler ve çocuk hükmüne geçen seriü’t-teessür ruhlarında ve mizaçlarında, mevt ve zevalden çıkan elîm ve dehşetli meyusiyete karşı ancak hayat-ı bâkiye ümidiyle mukabele edebilirler.

Yoksa o şefkate lâyık muhteremler ve sükûnete ve istirahat-i kalbiyeye çok muhtaç o endişeli babalar ve analar, öyle bir vaveylâ-i ruhî ve bir dağdağa-i kalbî hissedeceklerdi ki bu dünya, onlara zulmetli bir zindan ve hayat dahi kasavetli bir azap olurdu.

Üçüncü Delil: İnsanların hayat-ı içtimaiyesinin medarı olan gençler, delikanlılar, şiddet-i galeyanda olan hissiyatlarını ve ifratkâr bulunan nefis ve hevalarını tecavüzattan ve zulümlerden ve tahribattan durduran ve hayat-ı içtimaiyenin hüsn-ü cereyanını temin eden yalnız cehennem fikridir.

Yoksa cehennem endişesi olmazsa “El-hükmü li’l-galib” kaidesiyle o sarhoş delikanlılar, hevesatları peşinde bîçare zayıflara, âcizlere, dünyayı cehenneme çevireceklerdi ve yüksek insaniyeti gayet süflî bir hayvaniyete döndüreceklerdi.

Dördüncü Delil: Nev-i beşerin hayat-ı dünyeviyesinde en cem’iyetli merkez ve en esaslı zemberek ve dünyevî saadet için bir cennet, bir melce, bir tahassungâh ise aile hayatıdır. Ve herkesin hanesi, küçük bir dünyasıdır. Ve o hane ve aile hayatının hayatı ve saadeti ise samimi ve ciddi ve vefadarane hürmet ve hakiki ve şefkatli ve fedakârane merhamet ile olabilir. Ve bu hakiki hürmet ve samimi merhamet ise ebedî bir arkadaşlık ve daimî bir refakat ve sermedî bir beraberlik ve hadsiz bir zamanda ve hudutsuz bir hayatta birbiriyle pederane, ferzendane, kardeşane, arkadaşane münasebetlerin bulunmak fikriyle, akidesiyle olabilir.

Mesela, der: “Bu haremim, ebedî bir âlemde, ebedî bir hayatta, daimî bir refika-i hayatımdır. Şimdilik ihtiyar ve çirkin olmuş ise de zararı yok. Çünkü ebedî bir güzelliği var, gelecek. Ve böyle daimî arkadaşlığın hatırı için her bir fedakârlığı ve merhameti yaparım.” diyerek o ihtiyare karısına, güzel bir huri gibi muhabbetle, şefkatle, merhametle mukabele edebilir.

Yoksa kısacık bir iki saat surî bir refakatten sonra ebedî bir firak ve müfarakata uğrayan arkadaşlık, elbette gayet surî ve muvakkat ve esassız, hayvan gibi bir rikkat-i cinsiye manasında ve bir mecazî merhamet ve sun’î bir hürmet verebilir. Ve hayvanatta olduğu gibi başka menfaatler ve sair galip hisler, o hürmet ve merhameti mağlup edip o dünya cennetini, cehenneme çevirir.

İşte iman-ı haşrînin yüzer neticesinden birisi, hayat-ı içtimaiye-i insaniyeye taalluk eder. Ve bu tek neticenin de yüzer cihetinden ve faydalarından mezkûr dört delile sairleri kıyas edilse anlaşılır ki hakikat-i haşriyenin tahakkuku ve vukuu, insaniyetin ulvi hakikati ve küllî hâceti derecesinde kat’îdir. Belki insanın midesindeki ihtiyacın vücudu, taamların vücuduna delâlet ve şehadetinden daha zâhirdir ve daha ziyade tahakkukunu bildirir.

Ve eğer bu hakikat-i haşriyenin neticeleri insaniyetten çıksa o çok ehemmiyetli ve yüksek ve hayattar olan insaniyet mahiyeti, murdar ve mikrop yuvası bir laşe hükmüne sukut edeceğini ispat eder.

Beşerin idare ve ahlâk ve içtimaiyatı ile çok alâkadar olan içtimaiyyun ve siyasiyyun ve ahlâkiyyunun kulakları çınlasın! Gelsinler, bu boşluğu ne ile doldurabilirler ve bu derin yaraları ne ile tedavi edebilirler?

İkinci Nokta

Hakikat-i haşriyenin hadsiz bürhanlarından sair erkân-ı imaniyeden gelen şehadetlerin hülâsasından çıkan bir bürhanı, gayet muhtasar bir surette beyan eder. Şöyle ki:

Hazret-i Muhammed aleyhissalâtü vesselâmın risaletine delâlet eden bütün mu’cizeleri ve bütün delail-i nübüvveti ve hakkaniyetinin bütün bürhanları, birden hakikat-i haşriyenin tahakkukuna şehadet ederek ispat ederler. Çünkü bu zatın bütün hayatında bütün davaları, vahdaniyetten sonra haşirde temerküz ediyor. Hem umum peygamberleri tasdik eden ve ettiren bütün mu’cizeleri ve hüccetleri, aynı hakikate şehadet eder.

Hem  وَبِرُسُلِهِ   kelimesinden gelen şehadeti bedahet derecesine çıkaran وَبِكُتُبِهِ şehadeti de aynı hakikate şehadet eder. Şöyle ki:

Başta Kur’an-ı Mu’cizü’l-Beyan’ın hakkaniyetini ispat eden bütün mu’cizeleri, hüccetleri ve hakikatleri, birden hakikat-i haşriyenin tahakkukuna ve vukuuna şehadet edip ispat ederler. Çünkü Kur’an’ın hemen üçten birisi haşirdir ve ekser kısa surelerinin başlarında gayet kuvvetli âyât-ı haşriyedir. Sarîhan ve işareten binler âyâtıyla aynı hakikati haber verir, ispat eder, gösterir. Mesela

❀ اِذَا الشَّمْسُ كُوِّرَتْ ❀ يَٓا أَيُّهَا النَّاسُ اتَّقُوا رَبَّـكُمْ اِنَّ زَلْزَلَةَ السَّاعَةِ شَىْءٌ عَظ۪يمٌ ❀ اِذَا زُلْزِلَتِ الْاَرْضُ زِلْزَالَهَا ❀ اِذَا السَّمَٓاءُ انْفَطَرَتْ ❀ اِذَا السَّمَٓاءُ انْشَقَّتْ ❀ عَمَّ يَتَسَٓاءَلُونَ ❀ هَلْ أَتٰيكَ حَد۪يثُ الْغَاشِيَةِ

gibi otuz kırk surelerin başlarında bütün kat’iyetle hakikat-i haşriyeyi kâinatın en ehemmiyetli ve vâcib bir hakikati olduğunu göstermekle beraber, sair âyetler dahi o hakikatin çeşit çeşit delillerini beyan edip ikna eder.

Acaba bir tek âyetin bir tek işareti, gözümüz önünde ulûm-u İslâmiyede müteaddid ilmî, kevnî hakikatleri meyve veren bir kitabın böyle şehadetleriyle ve davaları ile güneş gibi zuhur eden iman-ı haşrî hakikatsiz olması; güneşin inkârı belki kâinatın ademi gibi hiçbir cihet-i imkânı var mı ve yüz derece muhal ve bâtıl olmaz mı?

Acaba bir sultanın bir tek işareti yalan olmamak için bazen bir ordu hareket edip çarpıştığı halde, o pek ciddi ve izzetli sultanın binler sözleri ve vaadleri ve tehditlerini yalan çıkarmak, hiçbir cihette kabil midir ve hakikatsiz olmak mümkün müdür?

Acaba on üç asırda fâsılasız olarak hadsiz ruhlara, akıllara, kalplere, nefislere hak ve hakikat dairesinde hükmeden, terbiye eden, idare eden bu manevî Sultan-ı Zîşan’ın bir tek işareti böyle bir hakikati ispat etmeye kâfi iken binler tasrihat ile bu hakikat-i haşriyeyi gösterip ispat ettikten sonra, o hakikati tanımayan bir echel ahmak için cehennem azabı lâzım gelmez mi ve ayn-ı adalet olmaz mı?

Hem birer zamana ve birer devre hükmeden bütün semavî suhufları ve mukaddes kitapları dahi bütün istikbale ve umum zamanlara hükümran olan Kur’an’ın tafsilatla, izahatla, tekrar ile beyan ve ispat ettiği hakikat-i haşriyeyi, asırlarına ve zamanlarına göre o hakikati kat’î kabul ile beraber, tafsilatsız ve perdeli ve muhtasar bir surette beyan fakat kuvvetli bir tarzda iddia ve ispatları, Kur’an’ın davasını binler imza ile tasdik ederler.

Bu bahsin münasebetiyle Risale-i Münâcat’ın âhirinde, اِيمَانٌ بِالْيَوْمِ الْآخِرِ rüknüne, sair rükünlerin hususan “rusül” ve “kü­tüb”ün şehadetini, münâcat suretinde zikredilen pek kuvvetli ve hülâsalı ve bütün evhamları izale eden bir hüccet-i haşriye aynen buraya giriyor. Şöyle ki Münâcat’ta demiş:

Ey Rabb-i Rahîm’im! Resul-i Ekrem’inin talimiyle ve Kur’an-ı Hakîm’in dersiyle anladım ki: Başta Kur’an ve Resul-i Ekrem’in olarak bütün mukaddes kitaplar ve peygamberler, bu dünyada ve her tarafta numuneleri görülen celalli ve cemalli isimlerinin tecellileri daha parlak bir surette ebedü’l-âbâdda devam edeceğine ve bu fâni âlemde rahîmane cilveleri, numuneleri müşahede edilen ihsanatının daha şaşaalı bir tarzda dâr-ı saadette istimrarına ve bekasına ve bu kısa hayat-ı dünyeviyede onları zevk ile gören ve muhabbet ile refakat eden müştakların, ebedde dahi refakatlerine ve beraber bulunmalarına icma ve ittifak ile şehadet ve delâlet ve işaret ederler.

Hem yüzer mu’cizat-ı bâhirelerine ve âyât-ı kātıalarına istinaden, başta Resul-i Ekrem ve Kur’an-ı Hakîm’in olarak bütün nurani ruhların sahipleri olan peygamberler ve bütün münevver kalplerin kutubları olan veliler ve bütün keskin ve nurlu akılların madenleri olan sıddıkînler, bütün suhuf-u semaviyede ve kütüb-ü mukaddesede senin çok tekrar ile ettiğin binler vaadlerine ve tehditlerine istinaden hem senin kudret ve rahmet ve inayet ve hikmet ve celal ve cemal gibi âhireti iktiza eden kudsî sıfatlarına, şe’nlerine ve senin izzet-i celaline ve saltanat-ı rububiyetine itimaden hem âhiretin izlerini ve tereşşuhatını bildiren hadsiz keşfiyatlarına ve müşahedelerine ve ilmelyakîn ve aynelyakîn derecesinde bulunan itikadlarına ve imanlarına binaen saadet-i ebediyeyi insanlara müjdeliyorlar. Ehl-i dalalet için cehennem ve ehl-i hidayet için cennet bulunduğunu haber verip ilan ediyorlar. Kuvvetli iman edip şehadet ediyorlar.

Ey Kadîr-i Hakîm! Ey Rahman-ı Rahîm! Ey Sadıku’l-Va’di’l-Kerîm! Ey izzet ve azamet ve celal sahibi Kahhar-ı Zülcelal! Bu kadar sadık dostlarını, bu kadar vaadlerini ve bu kadar sıfât ve şuunatını yalancı çıkarmak, tekzip etmek ve saltanat-ı rububiyetinin kat’î mukteziyatını tekzip edip yapmamak ve senin sevdiğin ve onlar dahi seni tasdik ve itaat etmekle kendilerini sana sevdiren hadsiz makbul ibadının âhirete bakan hadsiz dualarını ve davalarını reddetmek, dinlememek ve küfür ve isyan ile ve seni vaadinde tekzip etmekle, senin azamet-i kibriyana dokunan ve izzet-i celaline dokunduran ve uluhiyetinin haysiyetine ilişen ve şefkat-i rububiyetini müteessir eden ehl-i dalaleti ve ehl-i küfrü haşrin inkârında, onları tasdik etmekten yüz binler derece mukaddessin ve hadsiz derece münezzeh ve âlîsin. Böyle nihayetsiz bir zulümden ve nihayetsiz bir çirkinlikten, senin o nihayetsiz adaletini ve nihayetsiz cemalini ve hadsiz rahmetini, hadsiz derece takdis ediyoruz.

Ve bütün kuvvetimizle iman ederiz ki: O yüz binler sadık elçilerin ve o hadsiz doğru dellâl-ı saltanatın olan enbiya, asfiya, evliyalar; hakkalyakîn, aynelyakîn, ilmelyakîn suretinde senin uhrevî rahmet hazinelerine, âlem-i bekadaki ihsanatının definelerine ve dâr-ı saadette tamamıyla zuhur eden güzel isimlerinin hârika güzel cilvelerine şehadetleri hak ve hakikattir ve işaretleri doğru ve mutabıktır ve beşaretleri sadık ve vakidir. Ve onlar, bütün hakikatlerin mercii ve güneşi ve hâmisi olan “Hak” isminin en büyük bir şuâı, bu hakikat-i ekber-i haşriye olduğunu iman ederek senin emrin ile senin ibadına hak dairesinde ders veriyorlar ve ayn-ı hakikat olarak talim ediyorlar.

Yâ Rab! Bunların ders ve talimlerinin hakkı ve hürmeti için bize ve Risale-i Nur talebelerine iman-ı ekmel ve hüsn-ü hâtime ver. Ve bizleri onların şefaatlerine mazhar eyle, âmin!

Hem nasıl ki Kur’an’ın, belki bütün semavî kitapların hakkaniyetini ispat eden umum deliller ve hüccetler ve Habibullah’ın belki bütün enbiyanın nübüvvetlerini ispat eden umum mu’cizeler ve bürhanlar, dolayısıyla en büyük müddeaları olan âhiretin tahakkukuna delâlet ederler. Aynen öyle de Vâcibü’l-vücud’un vücuduna ve vahdetine şehadet eden ekser deliller ve hüccetler, dolayısıyla rububiyetin ve uluhiyetin en büyük medarı ve mazharı olan dâr-ı saadetin ve âlem-i bekanın vücuduna, açılmasına şehadet ederler.

Çünkü gelecek makamatta beyan ve ispat edileceği gibi; Zat-ı Vâcibü’l-vücud’un hem mevcudiyeti hem umum sıfatları hem ekser isimleri hem rububiyet, uluhiyet, rahmet, inayet, hikmet, adalet gibi vasıfları, şe’nleri lüzum derecesinde âhireti iktiza ve vücub derecesinde bâki bir âlemi istilzam ve zaruret derecesinde mükâfat ve mücazat için haşri ve neşri isterler.

Evet, madem ezelî, ebedî bir Allah var; elbette saltanat-ı uluhiyetinin sermedî bir medarı olan âhiret vardır. Ve madem bu kâinatta ve zîhayatta gayet haşmetli ve hikmetli ve şefkatli bir rububiyet-i mutlaka var ve görünüyor. Elbette o rububiyetin haşmetini sukuttan ve hikmetini abesiyetten ve şefkatini gadirden kurtaran ebedî bir dâr-ı saadet bulunacak ve girilecek.

Hem madem göz ile görünen bu hadsiz in’amlar, ihsanlar, lütuflar, keremler, inayetler, rahmetler; perde-i gayb arkasında bir Zat-ı Rahman-ı Rahîm’in bulunduğunu sönmemiş akıllara, ölmemiş kalplere gösterir. Elbette in’amı istihzadan ve ihsanı aldatmaktan ve inayeti adâvetten ve rahmeti azaptan ve lütf u keremi ihanetten halâs eden ve ihsanı ihsan eden ve nimeti nimet eden bir âlem-i bâkide bir hayat-ı bâkiye var ve olacaktır.

Hem madem bahar faslında zeminin dar sahifesinde hatasız yüz bin kitabı birbiri içinde yazan bir kalem-i kudret gözümüz önünde yorulmadan işliyor. Ve o kalem sahibi yüz bin defa ahd ve vaad etmiş ki: “Bu dar yerde ve karışık ve birbiri içinde yazılan bahar kitabından daha kolay olarak geniş bir yerde güzel ve lâyemut bir kitabı yazacağım ve size okutturacağım.” diye bütün fermanlarda o kitaptan bahsediyor. Elbette ve herhalde o kitabın aslı yazılmış ve haşir ve neşir ile hâşiyeleri de yazılacak ve umumun defter-i a’malleri onda kaydedilecek.

Hem madem bu arz, kesret-i mahlukat cihetiyle ve mütemadiyen değişen yüz binler çeşit çeşit enva-ı zevi’l-hayat ve zevi’l-ervahın meskeni, menşei, fabrikası, meşheri, mahşeri olması haysiyetiyle bu kâinatın kalbi, merkezi, hülâsası, neticesi, sebeb-i hilkati olarak gayet büyük öyle bir ehemmiyeti var ki küçüklüğüyle beraber koca semavata karşı denk tutulmuş. Semavî fermanlarda daima رَبُّ السَّمٰوَاتِ وَالْاَرْضِ deniliyor.

Ve madem bu mahiyetteki arzın her tarafına hükmeden ve ekser mahlukatına tasarruf eden ve ekser zîhayat mevcudatını teshir edip kendi etrafına toplattıran ve ekser masnuatını kendi hevesatının hendesesiyle ve ihtiyacatının düsturlarıyla öyle güzelce tanzim ve teşhir ve tezyin ve çok antika nevilerini liste gibi birer yerlerde öyle toplayıp süslettirir ki değil yalnız ins ve cin nazarlarını, belki semavat ehlinin ve kâinatın nazar-ı dikkatlerini ve takdirlerini ve kâinat sahibinin nazar-ı istihsanını celbetmekle gayet büyük bir ehemmiyet ve kıymet alan ve bu haysiyetle bu kâinatın hikmet-i hilkati ve büyük neticesi ve kıymetli meyvesi ve arzın halifesi olduğunu, fenleriyle, sanatlarıyla gösteren ve dünya cihetinde Sâni’-i âlem’in mu’cizeli sanatlarını gayet güzelce teşhir ve tanzim ettiği için isyan ve küfrüyle beraber dünyada bırakılan ve azabı tehir edilen ve bu hizmeti için imhal edilip muvaffakiyet gören nev-i benî-Âdem var.

Ve madem bu mahiyetteki nev-i benî-Âdem, mizaç ve hilkat itibarıyla gayet zayıf ve âciz ve gayet acz ve fakrıyla beraber hadsiz ihtiyacatı ve teellümatı olduğu halde, bütün bütün kuvvetinin ve ihtiyarının fevkinde olarak koca küre-i arzı, o nev-i insana lüzumu bulunan her nevi madenlere mahzen ve her nevi taamlara ambar ve nev-i insanın hoşuna gidecek her çeşit mallara bir dükkân suretine getiren gayet kuvvetli ve hikmetli ve şefkatli bir mutasarrıf var ki böyle nev-i insana bakıyor, besliyor, istediğini veriyor.

Ve madem bu hakikatteki bir Rab, hem insanı sever hem kendini insana sevdirir hem bâkidir hem bâki âlemleri var hem adaletle her işi görür ve hikmetle her şeyi yapıyor. Hem bu kısa hayat-ı dünyeviyede ve bu kısacık ömr-ü beşerde ve bu muvakkat ve fâni zeminde o Hâkim-i Ezelî’nin haşmet-i saltanatı ve sermediyet-i hâkimiyeti yerleşemiyor.

Ve nev-i insanda vuku bulan ve kâinatın intizamına ve adalet ve muvazenelerine ve hüsn-ü cemaline münafî ve muhalif çok büyük zulümleri ve isyanları ve velinimetine ve onu şefkatle besleyene karşı ihanetleri, inkârları, küfürleri bu dünyada cezasız kalıp gaddar zalim, rahat ile hayatını ve bîçare mazlum, meşakkatler içinde ömürlerini geçirirler. Ve umum kâinatta eserleri görünen şu adalet-i mutlakanın mahiyeti ise dirilmemek suretiyle o gaddar zalimlerin ve meyus mazlumların vefat içindeki müsavatlarına bütün bütün zıttır, kaldırmaz, müsaade etmez!

Ve madem nasıl ki kâinatın sahibi, kâinattan zemini ve zeminden nev-i insanı intihab edip gayet büyük bir makam, bir ehemmiyet vermiş. Öyle de nev-i insandan dahi makasıd-ı rububiyetine tevafuk eden ve kendilerini iman ve teslim ile ona sevdiren hakiki insanlar olan enbiya ve evliya ve asfiyayı intihab edip kendine dost ve muhatap ederek, onları mu’cizeler ve tevfikler ile ikram ve düşmanlarını semavî tokatlar ile tazip ediyor.

Ve bu kıymetli, sevimli dostlarından dahi onların imamı ve mefhari olan Muhammed aleyhissalâtü vesselâmı intihab ederek, ehemmiyetli küre-i arzın yarısını ve ehemmiyetli nev-i insanın beşten birisini uzun asırlarda onun nuruyla tenvir ediyor. Âdeta bu kâinat onun için yaratılmış gibi bütün gayeleri onun ile ve onun dini ile ve Kur’an’ı ile tezahür ediyor.

Ve o pek çok kıymettar ve milyonlar sene yaşayacak kadar hadsiz hizmetlerinin ücretlerini hadsiz bir zamanda almaya müstahak ve lâyık iken, gayet meşakkatler ve mücahedeler içinde altmış üç sene gibi kısacık bir ömür verilmiş. Acaba hiçbir cihetle hiçbir imkânı, hiçbir ihtimali, hiçbir kabiliyeti var mı ki o zat, bütün emsali ve dostlarıyla beraber dirilmesin ve şimdi de ruhen diri ve hay olmasın? İdam-ı ebedî ile mahvolsunlar? Hâşâ, yüz bin defa hâşâ ve kellâ! Evet, bütün kâinat ve hakikat-i âlem, dirilmesini dava eder ve hayatını Sahib-i kâinat’tan talep ediyor.

Ve madem Yedinci Şuâ olan Âyetü’l-Kübra’da her biri bir dağ kuvvetinde otuz üç adet icma-ı azîm ispat etmişler ki: Bu kâinat bir elden çıkmış ve bir tek zatın mülküdür. Ve kemalât-ı İlahiyenin medarı olan vahdetini ve ehadiyetini bedahetle göstermişler. Ve vahdet ve ehadiyet ile bütün kâinat, o Zat-ı Vâhid’in emirber neferleri ve musahhar memurları hükmüne geçiyor. Ve âhiretin gelmesiyle, kemalâtı sukuttan ve adalet-i mutlakası müstehziyane gadr-ı mutlaktan ve hikmet-i âmmesi sefahetkârane abesiyetten ve rahmet-i vâsiası lâhiyane tazibden ve izzet-i kudreti zelilane aczden kurtulurlar, takaddüs ederler.

Elbette ve elbette ve herhalde iman-ı billahın yüzer nüktesinden bu sekiz mademlerdeki hakikatlerin muktezasıyla; kıyamet kopacak, haşir ve neşir olacak, dâr-ı mücazat ve mükâfat açılacak. Tâ ki arzın mezkûr ehemmiyeti ve merkeziyeti ve insanın ehemmiyeti ve kıymeti tahakkuk edebilsin. Ve arz ve insanın Hâlık’ı ve Rabb’i olan Mutasarrıf-ı Hakîm’in mezkûr adaleti, hikmeti, rahmeti, saltanatı takarrur edebilsin. Ve o Bâki Rabb’in mezkûr hakiki dostları ve müştakları idam-ı ebedîden kurtulsun. Ve o dostların en büyüğü ve en kıymettarı, bütün kâinatı memnun ve minnettar eden kudsî hizmetlerinin mükâfatını görsün. Ve Sultan-ı Sermedî’nin kemalâtı naks ve kusurdan ve kudreti aczden ve hikmeti sefahetten ve adaleti zulümden tenezzüh ve takaddüs ve teberri etsin.

Elhasıl, madem Allah var, elbette âhiret vardır…

Hem nasıl ki mezkûr üç erkân-ı imaniye onları ispat eden bütün delilleriyle haşre şehadet ve delâlet ederler. Öyle de

وَبِمَلٰئِكَتِهِ وَبِالْقَدَرِ خَيْرِهِ وَشَرِّهِ مِنَ اللّٰهِ تَعَالٰى

olan iki rükn-ü imanî dahi haşri istilzam edip kuvvetli bir surette âlem-i bekaya şehadet ve delâlet ederler. Şöyle ki:

Melâikenin vücudunu ve vazife-i ubudiyetlerini ispat eden bütün deliller ve hadsiz müşahedeler, mükâlemeler, dolayısıyla âlem-i ervahın ve âlem-i gaybın ve âlem-i bekanın ve âlem-i âhiretin ve ileride cin ve ins ile şenlendirilecek olan dâr-ı saadetin, cennet ve cehennemin vücudlarına delâlet ederler. Çünkü melekler bu âlemleri izn-i İlahî ile görebilirler ve girerler. Ve Hazret-i Cebrail gibi, insanlar ile görüşen umum melâike-i mukarrebîn mezkûr âlemlerin vücudlarını ve onlar, onlarda gezdiklerini müttefikan haber veriyorlar. Görmediğimiz Amerika kıtasının vücudunu, ondan gelenlerin ihbarıyla bedihî bildiğimiz gibi yüz tevatür kuvvetinde bulunan melâike ihbaratıyla âlem-i bekanın ve dâr-ı âhiretin ve cennet ve cehennemin vücudlarına o kat’iyette iman etmek gerektir ve öyle de iman ederiz.

Hem Yirmi Altıncı Söz olan Risale-i Kader’de “iman-ı bi’l-kader” rüknünü ispat eden bütün deliller, dolayısıyla haşre ve neşr-i suhufa ve mizan-ı ekberdeki muvazene-i a’male delâlet ederler. Çünkü her şeyin mukadderatını gözümüz önünde nizam ve mizan levhalarında kaydetmek ve her zîhayatın sergüzeşt-i hayatiyelerini kuvve-i hâfızalarında ve çekirdeklerinde ve sair elvah-ı misaliyede yazmak ve her zîruhun, hususan insanların defter-i a’mallerini elvah-ı mahfuzada tesbit etmek, geçirmek; elbette öyle muhit bir kader ve hakîmane bir takdir ve müdakkikane bir kayıt ve hafîzane bir kitabet, ancak mahkeme-i kübrada umumî bir muhakeme neticesinde daimî bir mükâfat ve mücazat için olabilir. Yoksa o ihatalı ve inceden ince olan kayıt ve muhafaza, bütün bütün manasız, faydasız kalır; hikmete ve hakikate münafî olur. Hem haşir gelmezse kader kalemiyle yazılan bu kitab-ı kâinatın bütün muhakkak manaları bozulur ki hiçbir cihet-i imkânı olamaz ve o ihtimal, bu kâinatın vücudunu inkâr gibi bir muhal belki bir hezeyan olur.

Elhasıl: İmanın beş rüknü bütün delilleriyle haşir ve neşrin vukuuna ve vücuduna ve dâr-ı âhiretin vücuduna ve açılmasına delâlet edip isterler ve şehadet edip talep ederler.

İşte hakikat-i haşriyenin azametine tam muvafık böyle azametli ve sarsılmaz direkleri ve bürhanları bulunduğu içindir ki Kur’an-ı Mu’cizü’l-Beyan’ın hemen hemen üçten birisi haşir ve âhireti teşkil ediyor ve onu bütün hakaikine temel taşı ve üssü’l-esas yapıyor ve her şeyi onun üstüne bina ediyor.

(Mukaddime nihayet buldu.)

*  *   *

Zeylin İkinci Parçası

Baştaki âyetin mu’cizane işaret ettikleri dokuz tabaka berahin-i haşriyeye dair dokuz makamdan “Birinci Makam”:

❀ فَسُبْحَانَ اللّٰهِ ح۪ينَ تُمْسُونَ وَح۪ينَ تُصْبِحُونَ ❀ وَلَهُ الْحَمْدُ فِي السَّمٰوَاتِ وَالْاَرْضِ وَعَشِيًّا وَح۪ينَ تُظْهِرُونَ ❀ يُخْرِجُ الْحَىَّ مِنَ الْمَيِّتِ وَيُخْرِجُ الْمَيِّتَ مِنَ الْحَىِّ وَيُحْيِي الْاَرْضَ بَعْدَ مَوْتِهَا وَكَذٰلِكَ تُخْرَجُونَ

olan fıkradaki ferman-ı haşre dair buradaki gösterdiği bürhan-ı bâhiri ve hüccet-i kātıası beyan ve izah edilecek inşâallah. (Hâşiye)

Hayatın yirmi sekizinci hâssasında beyan edilmiştir ki: Hayat, imanın altı erkânına bakıp ispat ediyor, onların tahakkukuna işaretler ediyor.

Evet, madem bu kâinatın en mühim neticesi ve mâyesi ve hikmet-i hilkati hayattır. Elbette o hakikat-i âliye; bu fâni, kısacık, noksan, elemli hayat-ı dünyeviyeye münhasır değildir. Belki hayatın yirmi dokuz hâssasıyla mahiyetinin azameti anlaşılan şecere-i hayatın gayesi, neticesi ve o şecerenin azametine lâyık meyvesi; hayat-ı ebediyedir ve hayat-ı uhreviyedir ve taşıyla ve ağacıyla, toprağıyla hayattar olan dâr-ı saadetteki hayattır.

Yoksa bu hadsiz cihazat-ı mühimme ile teçhiz edilen hayat şeceresi, zîşuur hakkında, hususan insan hakkında meyvesiz, faydasız, hakikatsiz olmak lâzım gelecek ve sermayece ve cihazatça serçe kuşundan mesela yirmi derece ziyade ve bu kâinatın ve zîhayatın en mühim, yüksek ve ehemmiyetli mahluku olan insan; serçe kuşundan saadet-i hayat cihetinde, yirmi derece aşağı düşüp en bedbaht en zelil bir bîçare olacak.

Hem en kıymettar bir nimet olan akıl dahi geçmiş zamanın hüzünlerini ve gelecek zamanın korkularını düşünmek ile kalb-i insanı mütemadiyen incitip bir lezzete dokuz elemleri karıştırdığından en musibetli bir bela olur. Bu ise yüz derece bâtıldır. Demek bu hayat-ı dünyeviye, âhirete iman rüknünü kat’î ispat ediyor ve her baharda haşrin üç yüz binden ziyade numunelerini gözümüze gösteriyor.

Acaba senin cisminde ve senin bahçende ve senin vatanında, senin hayatına lâzım ve münasip bütün levazımatı ve cihazatı, hikmet ve inayet ve rahmetle ihzar eden ve vaktinde yetiştiren, hattâ senin midenin beka ve yaşamak arzusuyla ettiği hususi ve cüz’î olan rızık duasını bilen ve işiten ve hadsiz leziz taamlarla o duanın kabulünü gösteren ve mideyi memnun eden bir Mutasarrıf-ı Kadîr, hiç mümkün müdür ki seni bilmesin ve görmesin ve nev-i insanın en büyük gayesi olan hayat-ı ebediyeye lâzım esbabı ihzar etmesin? Ve nev-i insanın en büyük ve en ehemmiyetli en lâyık ve umumî olan beka duasını, hayat-ı uhreviyenin inşasıyla ve cennetin icadıyla kabul etmesin? Ve kâinatın en mühim mahluku, belki zeminin sultanı ve neticesi olan nev-i insanın arş ve ferşi çınlatan umumî ve gayet kuvvetli duasını işitmeyip küçük bir mide kadar ehemmiyet vermesin, memnun etmesin? Kemal-i hikmetini ve nihayet rahmetini inkâr ettirsin? Hâşâ, yüz bin defa hâşâ!

Hem hiç kabil midir ki: Hayatın en cüz’îsinin pek gizli sesini işitsin, derdini dinlesin, derman versin ve nazını çeksin ve kemal-i itina ve ihtimam ile beslesin ve ona dikkatle hizmet ettirsin ve büyük mahlukatını ona hizmetkâr yapsın ve sonra en büyük ve kıymettar ve bâki ve nazdar bir hayatın gök sadâsı gibi yüksek sesini işitmesin? Ve onun çok ehemmiyetli beka duasını ve nazını ve niyazını nazara almasın? Âdeta bir neferin kemal-i itina ile teçhiz ve idaresini yapsın ve mutî ve muhteşem orduya hiç bakmasın? Ve zerreyi görsün, güneşi görmesin? Sivrisineğin sesini işitsin, gök gürültüsünü işitmesin? Hâşâ, yüz bin defa hâşâ!

Hem hiçbir cihetle akıl kabul eder mi ki: Hadsiz rahmetli, muhabbetli ve nihayet derecede şefkatli ve kendi sanatını çok sever ve kendini sevdirip ve kendini sevenleri ziyade sever bir Zat-ı Kadîr-i Hakîm, en ziyade kendini seven ve sevimli ve sevilen ve Sâni’ini fıtraten perestiş eden hayatı ve hayatın zatı ve cevheri olan ruhu, mevt-i ebedî ile idam edip kendinden o sevgili muhibbini ve habibini ebedî bir surette küstürsün, darıltsın, dehşetli rencide ederek sırr-ı rahmetini ve nur-u muhabbetini inkâr etsin ve ettirsin? Hâşâ, yüz bin defa hâşâ ve kellâ!

Bu kâinatı cilvesiyle süslendiren bir cemal-i mutlak ve umum mahlukatı sevindiren bir rahmet-i mutlaka, böyle hadsiz bir çirkinlikten ve kubh-u mutlaktan ve böyle bir zulm-ü mutlaktan, bir merhametsizlikten, elbette nihayetsiz derece münezzehtir ve mukaddestir.

Netice: Madem dünyada hayat var; elbette insanlardan hayatın sırrını anlayanlar ve hayatını sû-i istimal etmeyenler, dâr-ı bekada ve cennet-i bâkiyede hayat-ı bâkiyeye mazhar olacaklardır, âmennâ…

Ve hem nasıl ki yeryüzünde bulunan parlak şeylerin güneşin akisleriyle parlamaları ve denizlerin yüzlerinde kabarcıklar, ziyanın lem’alarıyla parlayıp sönmeleri, arkalarından gelen kabarcıklar, gidenler gibi yine hayalî güneşçiklere âyinelik etmeleri; bilbedahe gösteriyor ki o lem’alar, yüksek bir tek güneşin cilve-i in’ikasıdırlar ve güneşin vücudunu muhtelif diller ile yâd ediyorlar ve ışık parmaklarıyla ona işaret ediyorlar.

Aynen öyle de Zat-ı Hayy-ı Kayyum’un Muhyî isminin cilve-i a’zamı ile berrin yüzünde ve bahrin içindeki zîhayatların kudret-i İlahiye ile parlayıp arkalarından gelenlere yer vermek için “Yâ Hay” deyip perde-i gaybda gizlenmeleri; bir hayat-ı sermediye sahibi olan Zat-ı Hayy-ı Kayyum’un hayatına ve vücub-u vücuduna şehadetler, işaretler ettikleri gibi umum mevcudatın tanziminde eseri görünen ilm-i İlahîye şehadet eden bütün deliller ve kâinata tasarruf eden kudreti ispat eden bütün bürhanlar ve tanzim ve idare-i kâinatta hüküm-ferma olan irade ve meşieti ispat eden bütün hüccetler ve kelâm-ı Rabbanî ve vahy-i İlahînin medarı olan risaletleri ispat eden bütün alâmetler, mu’cizeler ve hâkeza yedi sıfât-ı İlahiyeye şehadet eden bütün delail, bi’l-ittifak Zat-ı Hayy-ı Kayyum’un hayatına delâlet, şehadet, işaret ediyorlar.

Çünkü nasıl bir şeyde görmek varsa hayatı da vardır. İşitmek varsa hayatın alâmetidir. Söylemek varsa hayatın vücuduna işaret eder. İhtiyar, irade varsa hayatı gösterir.

Aynen öyle de bu kâinatta âsârıyla vücudları muhakkak ve bedihî olan kudret-i mutlaka ve irade-i şâmile ve ilm-i muhit gibi sıfatlar, bütün delailleri ile Zat-ı Hayy-ı Kayyum’un hayatına ve vücub-u vücuduna şehadet ederler ve bütün kâinatı bir gölgesiyle ışıklandıran ve bir cilvesiyle bütün dâr-ı âhireti zerratıyla beraber hayatlandıran hayat-ı sermediyesine şehadet ederler.

Hem hayat, melâikeye iman rüknüne dahi bakar, remzen ispat eder. Çünkü madem kâinatta en mühim netice hayattır ve en ziyade intişar eden ve kıymettarlığı için nüshaları teksir edilen ve zemin misafirhanesini, gelip geçen kafilelerle şenlendiren zîhayatlardır ve madem küre-i arz, bu kadar zîhayatın envaıyla dolmuş ve mütemadiyen zîhayat envalarını tecdid ve teksir etmek hikmetiyle her vakit dolar boşanır ve en hasis ve çürümüş maddelerinde dahi kesretle zîhayatlar halk edilerek bir mahşer-i huveynat oluyor.

Ve madem hayatın süzülmüş en safi hülâsası olan şuur ve akıl ve latîf ve sabit cevheri olan ruh, küre-i arzda gayet kesretli bir surette halk olunuyorlar. Âdeta küre-i arz, hayat ve akıl ve şuur ve ervah ile ihya olup öyle şenlendirilmiş. Elbette küre-i arzdan daha latîf, daha nurani, daha büyük, daha ehemmiyetli olan ecram-ı semaviye ölü, camid, hayatsız, şuursuz kalması imkân haricindedir.

Demek gökleri, güneşleri, yıldızları şenlendirecek ve hayattar vaziyetini verecek ve netice-i hilkat-i semavatı gösterecek ve hitabat-ı Sübhaniyeye mazhar olacak olan zîşuur, zîhayat ve semavata münasip sekeneler, herhalde sırr-ı hayatla bulunuyorlar ki onlar da melâikelerdir.

Hem hayatın sırr-ı mahiyeti peygamberlere iman rüknüne bakıp remzen ispat eder. Evet, madem kâinat, hayat için yaratılmış ve hayat dahi Hayy-ı Kayyum-u Ezelî’nin bir cilve-i a’zamıdır, bir nakş-ı ekmelidir, bir sanat-ı ecmelidir. Madem hayat-ı sermediye, resullerin gönderilmesiyle ve kitapların indirilmesiyle kendini gösterir. Evet, eğer kitaplar ve peygamberler olmaz ise o hayat-ı ezeliye bilinmez. Nasıl ki bir adamın söylemesiyle diri ve hayattar olduğu anlaşılır. Öyle de bu kâinatın perdesi altında olan âlem-i gaybın arkasında söyleyen, konuşan, emir ve nehyedip hitap eden bir zatın kelimatını, hitabatını gösterecek peygamberler ve nâzil olan kitaplardır.

Elbette kâinattaki hayat, kat’î bir surette Hayy-ı Ezelî’nin vücub-u vücuduna kat’î şehadet ettiği gibi o hayat-ı ezeliyenin şuâatı, celevatı, münasebatı olan “irsal-i Rusül ve inzal-i Kütüb” rükünlerine bakar, remzen ispat eder ve bilhassa risalet-i Muhammediye ve vahy-i Kur’anî, hayatın ruhu ve aklı hükmünde olduğundan bu hayatın vücudu gibi hakkaniyetleri kat’îdir denilebilir.

Evet, nasıl ki hayat, bu kâinattan süzülmüş bir hülâsadır ve şuur ve his dahi hayattan süzülmüş, hayatın bir hülâsasıdır ve akıl dahi şuurdan ve histen süzülmüş, şuurun bir hülâsasıdır ve ruh dahi hayatın hâlis ve safi bir cevheri ve sabit ve müstakil zatıdır. Öyle de maddî ve manevî hayat-ı Muhammediye (asm) dahi hayattan ve ruh-u kâinattan süzülmüş hülâsatü’l-hülâsadır ve risalet-i Muhammediye (asm) dahi kâinatın his ve şuur ve aklından süzülmüş en safi hülâsasıdır. Belki maddî ve manevî hayat-ı Muhammediye (asm) âsârının şehadetiyle hayat-ı kâinatın hayatıdır ve risalet-i Muhammediye (asm) şuur-u kâinatın şuurudur ve nurudur. Ve vahy-i Kur’an dahi hayattar hakaikinin şehadetiyle hayat-ı kâinatın ruhudur ve şuur-u kâinatın aklıdır.

Evet, evet, evet! Eğer kâinattan risalet-i Muhammediyenin (asm) nuru çıksa, gitse kâinat vefat edecek. Eğer Kur’an gitse kâinat divane olacak ve küre-i arz kafasını, aklını kaybedecek. Belki şuursuz kalmış olan başını, bir seyyareye çarpacak, bir kıyameti koparacak.

Hem hayat, iman-ı bi’l-kader rüknüne bakıyor, remzen ispat eder. Çünkü madem hayat, âlem-i şehadetin ziyasıdır ve istila ediyor ve vücudun neticesi ve gayesidir ve Hâlık-ı kâinat’ın en câmi’ âyinesidir ve faaliyet-i Rabbaniyenin en mükemmel enmuzeci ve fihristesidir. Temsilde hata olmasın, bir nevi programı hükmündedir. Elbette âlem-i gayb, yani mazi müstakbel, yani geçmiş ve gelecek mahlukatın hayat-ı maneviyeleri hükmünde olan intizam ve nizam ve malûmiyet ve meşhudiyet ve taayyün ve evamir-i tekviniyeyi imtisale müheyya bir vaziyette bulunmalarını, sırr-ı hayat iktiza ediyor.

Nasıl ki bir ağacın çekirdek-i aslîsi ve kökü ve müntehasında ve meyvelerindeki çekirdekleri dahi aynen ağaç gibi bir nevi hayata mazhardırlar. Belki ağacın kavanin-i hayatiyesinden daha ince kavanin-i hayatı taşıyorlar. Hem nasıl ki bu hazır bahardan evvel geçmiş güzün bıraktığı tohumlar ve kökler, bu bahar gittikten sonra gelecek baharlarda bırakacağı çekirdekler, kökler; bu bahar gibi cilve-i hayatı taşıyorlar ve kavanin-i hayatiyeye tabidirler.

Aynen öyle de şecere-i kâinatın bütün dal ve budaklarıyla her birinin bir mazisi ve müstakbeli var. Geçmiş ve gelecek tavırlardan ve vaziyetlerinden müteşekkil bir silsilesi bulunur. Her nevi ve her cüzünün ilm-i İlahiyede muhtelif tavırlar ile müteaddid vücudları, bir silsile-i vücud-u ilmî teşkil eder ve vücud-u haricî gibi vücud-u ilmî dahi hayat-ı umumiyenin manevî bir cilvesine mazhardır ki mukadderat-ı hayatiye o manidar ve canlı elvah-ı kaderiyeden alınır.

Evet, âlem-i gaybın bir nev’i olan âlem-i ervah, ayn-ı hayat ve madde-i hayat ve hayatın cevherleri ve zatları olan ervah ile dolu olması, elbette mazi ve müstakbel denilen âlem-i gaybın bir diğer nev’i de ve ikinci kısmı dahi cilve-i hayata mazhariyeti ister ve istilzam eder. Hem bir şeyin vücud-u ilmîsindeki intizam-ı ekmel ve manidar vaziyetleri ve canlı meyveleri, tavırları, bir nevi hayat-ı maneviyeye mazhariyetini gösterir.

Evet, hayat-ı ezeliye güneşinin ziyası olan bu cilve-i hayat, elbette yalnız bu âlem-i şehadete ve bu zaman-ı hazıra ve bu vücud-u haricîye münhasır olamaz. Belki her bir âlem, kabiliyetine göre o ziyanın cilvesine mazhardır ve kâinat bütün âlemleriyle o cilve ile hayattar ve ziyadardır. Yoksa nazar-ı dalaletin gördüğü gibi muvakkat ve zâhirî bir hayat altında her bir âlem, büyük ve müthiş birer cenaze ve karanlıklı birer virane âlem olacaktı.

İşte kadere ve kazaya iman rüknünün dahi geniş bir vechi de sırr-ı hayatla anlaşılıyor ve sabit oluyor. Yani nasıl ki âlem-i şehadet ve mevcud hazır eşya intizamlarıyla ve neticeleriyle hayattarlıkları görünüyor. Öyle de âlem-i gaybdan sayılan geçmiş ve gelecek mahlukatın dahi manen hayattar bir vücud-u manevîleri ve ruhlu birer sübut-u ilmîleri vardır ki Levh-i Kaza ve Kader vasıtasıyla o manevî hayatın eseri, mukadderat namıyla görünür, tezahür eder.

*  *   *

Zeylin Üçüncü Parçası

Haşir münasebetiyle bir sual:

Kur’an’da mükerreren اِنْ كَانَتْ اِلَّا صَيْحَةً وَاحِدَةً hem

وَمَٓا اَمْرُ السَّاعَةِ إِلَّا كَلَمْحِ الْبَصَرِ fermanları gösteriyor ki haşr-i a’zam bir anda zamansız vücuda geliyor. Dar akıl ise bu hadsiz derece hârika ve emsalsiz olan meseleyi iz’an ile kabul etmesine medar olacak meşhud bir misal ister.

Elcevap: Haşirde, ruhların cesetlere gelmesi var. Hem cesetlerin ihyası var. Hem cesetlerin inşası var. Üç meseledir.

Birinci mesele: Ruhların cesetlerine gelmesine misal ise, gayet muntazam bir ordunun efradı istirahat için her tarafa dağılmış iken yüksek sadâlı bir boru sesiyle toplanmalarıdır. Evet, İsrafil’in borusu olan Sûr’u, ordunun borazanından geri olmadığı gibi ebedler tarafında ve zerreler âleminde iken ezel canibinden gelen  اَلَسْتُ بِرَبِّكُمْ hitabını işiten ve قَالُوا بَلٰى ile cevap veren ervahlar, elbette ordunun neferatından binler derece daha musahhar ve muntazam ve mutîdirler. Hem değil yalnız ruhlar, belki bütün zerreler dahi bir ordu-yu Sübhanî ve emirber neferleri olduğunu kat’î bürhanlarla Otuzuncu Söz ispat etmiş.

İkinci mesele: Cesetlerin ihyasına misal ise, çok büyük bir şehirde, şenlik bir gecede, bir tek merkezden, yüz bin elektrik lambaları, âdeta zamansız, bir anda canlanmaları ve ışıklanmaları gibi bütün küre-i arz yüzünde dahi bir tek merkezden yüz milyon lambalara nur vermek mümkündür. Madem Cenab-ı Hakk’ın elektrik gibi bir mahluku ve bir misafirhanesinde bir hizmetkârı ve bir mumdarı, Hâlık’ından aldığı terbiye ve intizam dersiyle bu keyfiyete mazhar oluyor. Elbette elektrik gibi binler nurani hizmetkârlarının temsil ettikleri, hikmet-i İlahiyenin muntazam kanunları dairesinde, haşr-i a’zam, tarfetü’l-aynda vücuda gelebilir.

Üçüncü mesele ki ecsadın def’aten inşasının misali ise, bahar mevsiminde birkaç gün zarfında, nev-i beşerin umumundan bin derece ziyade olan umum ağaçların bütün yaprakları, evvelki baharın aynı gibi birden mükemmel bir surette inşaları; ve yine umum ağaçların umum çiçekleri ve meyveleri ve yaprakları, geçmiş baharın mahsulatı gibi berk gibi bir süratle icadları; hem o baharın mebdeleri olan hadsiz tohumcukların, çekirdeklerin, köklerin, birden beraber intibahları ve inkişafları ve ihyaları; hem kemiklerden ibaret olarak ayakta duran emvat gibi bütün ağaçların cenazeleri bir emir ile def’aten “ba’sü ba’de’l-mevt”e mazhariyetleri ve neşirleri; hem küçücük hayvan taifelerinin hadsiz efradlarının gayet derecede sanatlı bir surette ihyaları; hem bilhassa sinekler kabilelerinin haşirleri ve bilhassa daima yüzünü, gözünü, kanadını temizlemekle bize abdesti ve nezafeti ihtar eden ve yüzümüzü okşayan gözüm önündeki kabilenin bir senede neşrolan efradı, benî-Âdem’in Âdem zamanından beri gelen umum efradından fazla olduğu halde, her baharda sair kabileler ile beraber birkaç gün zarfında inşaları ve ihyaları, haşirleri; elbette kıyamette ecsad-ı insaniyenin inşasına bir misal değil, belki binler misaldirler.

Evet, dünya dârü’l-hikmet ve âhiret dârü’l-kudret olduğundan dünyada Hakîm, Mürettib, Müdebbir, Mürebbi gibi çok isimlerin iktizasıyla dünyada icad-ı eşya bir derece tedricî ve zaman ile olması; hikmet-i Rabbaniyenin muktezası olmuş. Âhirette ise hikmetten ziyade kudret ve rahmetin tezahürleri için maddeye ve müddete ve zamana ve beklemeye ihtiyaç bırakmadan birden eşya inşa ediliyor. Burada bir günde ve bir senede yapılan işler, âhirette bir anda, bir lemhada inşasına işareten Kur’an-ı Mu’cizü’l-Beyan

وَمَٓا اَمْرُ السَّاعَةِ إِلَّا كَلَمْحِ الْبَصَرِ اَوْ هُوَ أَقْرَبُ

ferman eder.

Eğer haşrin gelmesini, gelecek baharın gelmesi gibi kat’î bir surette anlamak istersen haşre dair Onuncu Söz ile Yirmi Dokuzuncu Söz’e dikkat ile bak, gör. Eğer baharın gelmesi gibi inanmaz isen, gel parmağını gözüme sok.

Dördüncü mesele olan mevt-i dünya ve kıyamet kopması ise, bir anda bir seyyare veya bir kuyruklu yıldızın emr-i Rabbanî ile küremize, misafirhanemize çarpması bu hanemizi harap edebilir. On senede yapılan bir sarayın, bir dakikada harap olması gibi…

*   *   *

Zeylin Dördüncü Parçası

❀ قَالَ مَنْ يُحْيِي الْعِظَامَ وَهِىَ رَم۪يمٌ ❀ قُلْ يُحْي۪يهَا الَّذ۪ٓي اَنْشَاَهَٓا اَوَّلَ مَرَّةٍ وَهُوَ بِكُلِّ خَلْقٍ عَل۪يمٌ

Yani, insan der: “Çürümüş kemikleri kim diriltecek?” Sen, de: “Kim onları bidayeten inşa edip hayat vermiş ise o diriltecek.”

Onuncu Söz’ün Dokuzuncu Hakikati’nin üçüncü temsilinde tasvir edildiği gibi bir zat, göz önünde bir günde yeniden büyük bir orduyu teşkil ettiği halde biri dese: “Şu zat, efradı istirahat için dağılmış olan bir taburu bir boru ile toplar, tabur nizamı altına getirebilir.” Sen ey insan, desen: “İnanmam.” Ne kadar divanece bir inkâr olduğunu bilirsin.

Aynen onun gibi hiçlikten, yeniden ordu-misal bütün hayvanat ve sair zîhayatın tabur-misal cesetlerini kemal-i intizamla ve mizan-ı hikmetle o bedenlerin zerratını ve letaifini emr-i كُنْ فَيَكُونُ ile kaydedip yerleştiren ve her karnda, hattâ her baharda rûy-i zeminde yüz binler ordu-misal zevi’l-hayatın envalarını ve taifelerini icad eden bir Zat-ı Kadîr-i Alîm, tabur-misal bir cesedin nizamı altına girmekle birbiriyle tanışan zerrat-ı esasiye ve ecza-i asliyeyi bir sayha ile Sûr-u İsrafil’in borusuyla nasıl toplayabilir? İstib’ad suretinde denilir mi? Denilse, eblehçesine bir divaneliktir.

Hem Kur’an kâh oluyor ki Cenab-ı Hakk’ın âhirette hârika ef’allerini kalbe kabul ettirmek için ihzariye hükmünde ve zihni tasdike müheyya etmek için bir i’dadiye suretinde, dünyadaki acayip ef’alini zikreder. Veyahut istikbalî ve uhrevî olan ef’al-i acibe-i İlahiyeyi öyle bir surette zikreder ki meşhudumuz olan çok nazireleriyle onlara kanaatimiz gelir. Mesela

اَوَلَمْ يَرَ الْاِنْسَانُ اَنَّاخَلَقْنَاهُ مِنْ نُطْفَةٍ فَاِذَا هُوَخَص۪يمٌ مُب۪ينٌ

tâ surenin âhirine kadar… İşte şu bahiste haşir meselesinde Kur’an-ı Hakîm haşri ispat için yedi sekiz surette, muhtelif bir tarzda ispat ediyor.

Evvela, neş’e-i ûlâyı nazara verir. Der ki: Nutfeden alakaya, alakadan mudgaya, mudgadan tâ hilkat-i insaniyeye kadar olan neş’etinizi görüyorsunuz. Nasıl oluyor ki neş’e-i uhrayı inkâr ediyorsunuz? O, onun misli, belki daha ehvenidir.

Hem Cenab-ı Hak, insana karşı ettiği ihsanat-ı azîmeyi

اَلَّذ۪ي جَعَلَ لَكُمْ مِنَ الشَّجَرِ الْاَخْضَرِ نَارًا

kelimesiyle işaret edip der: “Size böyle nimet eden bir zat, sizi başıboş bırakmaz ki kabre girip kalkmamak üzere yatasınız.”

Hem remzen der: Ölmüş ağaçların dirilip yeşillenmesini görüyorsunuz. Odun gibi kemiklerin hayat bulmasını kıyas edemeyip istib’ad ediyorsunuz.

Hem semavat ve arzı halk eden, semavat ve arzın meyvesi olan insanın hayat ve mematından âciz kalır mı? Koca ağacı idare eden, o ağacın meyvesine ehemmiyet vermeyip başkasına mal eder mi? Bütün ağacın neticesini terk etmekle bütün eczasıyla hikmetle yoğrulmuş hilkat şeceresini abes ve beyhude yapar mı zannedersiniz?

Der: Haşirde sizi ihya edecek zat öyle bir zattır ki bütün kâinat ona emirber nefer hükmündedir. Emr-i كُنْ فَيَكُونُ e karşı kemal-i inkıyad ile serfürû eder. Bir baharı halk etmek, bir çiçek kadar ona ehven gelir. Bütün hayvanatı icad etmek, bir sinek icadı kadar kudretine kolay gelir bir zattır. Öyle bir zata karşı  مَنْ يُحْيِي الْعِظَامَ   deyip kudretine karşı taciz ile meydan okunmaz.

Sonra   فَسُبْحَانَ الَّذ۪ي بِيَدِه۪ مَلَكُوتُ كُلِّ شَىْءٍ  tabiriyle her şeyin dizgini elinde, her şeyin anahtarı yanında, gece ve gündüzü, kış ve yazı bir kitap sahifeleri gibi kolayca çevirir; dünya ve âhireti iki menzil gibi bunu kapar, onu açar bir Kadîr-i Zülcelal’dir. Madem böyledir, bütün delailin neticesi olarak  وَ اِلَيْهِ تُرْجَعُونَ  yani, kabirden sizi ihya edip haşre getirip huzur-u kibriyasında hesabınızı görecektir.

İşte şu âyetler, haşrin kabulüne zihni müheyya etti, kalbi de hazır etti. Çünkü nazairini dünyevî ef’al ile de gösterdi.

Hem kâh oluyor ki ef’al-i uhreviyesini öyle bir tarzda zikreder ki dünyevî nazairlerini ihsas etsin. Tâ istib’ad ve inkâra meydan kalmasın. Mesela   اِذَا الشَّمْسُ كُوِّرَتْ

ve   اِذَا السَّمَٓاءُ انْفَطَرَتْ

ve   اِذَا السَّمَٓاءُ انْشَقَّتْ

İşte şu surelerde, kıyamet ve haşirdeki inkılabat-ı azîmeyi ve tasarrufat-ı rububiyeti öyle bir tarzda zikreder ki insan onların nazirelerini dünyada mesela, güzde, baharda gördüğü için kalbe dehşet verip akla sığmayan o inkılabatı kolayca kabul eder. Şu üç surenin meal-i icmalîsine işaret dahi pek uzun olur. Onun için bir tek kelimeyi numune olarak göstereceğiz. Mesela    اِذَا الصُّحُفُ نُشِرَتْ    kelimesiyle ifade eder ki haşirde herkesin bütün a’mali bir sahife içinde yazılı olarak neşrediliyor. Şu mesele kendi kendine çok acib olduğundan akıl ona yol bulamaz. Fakat surenin işaret ettiği gibi haşr-i baharîde başka noktaların naziresi olduğu gibi şu neşr-i suhuf naziresi pek zâhirdir.

Çünkü her meyvedar ağaç ve çiçekli bir otun da amelleri var, fiilleri var, vazifeleri var. Esma-i İlahiyeyi ne şekilde göstererek tesbihat etmiş ise ubudiyetleri var. İşte onun bütün bu amelleri tarih-i hayatlarıyla beraber umum çekirdeklerinde, tohumcuklarında yazılıp başka bir baharda, başka bir zeminde çıkar. Gösterdiği şekil ve suret lisanıyla gayet fasih bir surette analarının ve asıllarının a’malini zikrettiği gibi dal, budak, yaprak, çiçek ve meyveleriyle sahife-i a’malini neşreder. İşte gözümüzün önünde bu hakîmane, hafîzane, müdebbirane, mürebbiyane, latîfane şu işi yapan odur ki der:   اِذَا الصُّحُفُ نُشِرَتْ

Başka noktaları buna kıyas eyle, kuvvetin varsa istinbat et. Sana yardım için bunu da söyleyeceğiz. İşte: اِذَا الشَّمْسُ كُوِّرَتْ Şu kelâm, tekvir lafzıyla yani sarmak ve toplamak manasıyla parlak bir temsile işaret ettiği gibi nazirini dahi îma eder.

Birinci: Evet, Cenab-ı Hak tarafından adem ve esîr ve sema perdelerini açıp güneş gibi dünyayı ışıklandıran pırlanta-misal bir lambayı, hazine-i rahmetinden çıkarıp dünyaya gösterdi. Dünya kapandıktan sonra o pırlantayı perdelerine sarıp kaldıracak.

İkinci: Veya ziya metaını neşretmek ve zeminin kafasına ziyayı zulmetle münavebeten sarmakla muvazzaf bir memur olduğunu ve her akşam o memura metaını dahi toplattırıp gizlettiği gibi, kâh olur bir bulut perdesiyle alışverişini az yapar, kâh olur ay onun yüzüne karşı perde olur, muamelesini bir derece çeker. Metaını ve muamelat defterlerini topladığı gibi elbette o memur bir vakit o memuriyetten infisal edecektir. Hattâ hiçbir sebeb-i azl bulunmazsa şimdilik küçük fakat büyümeye yüz tutmuş yüzündeki iki leke büyümekle güneş yerin başına izn-i İlahî ile sardığı ziyayı, emr-i Rabbanî ile geriye alıp güneşin başına sarıp “Haydi yerde işin kalmadı.” der, “Cehenneme git, sana ibadet edip senin gibi bir memur-u musahharı sadakatsizlikle tahkir edenleri yak.” der. اِذَا الشَّمْسُ كُوِّرَتْ fermanını lekeli siyah yüzüyle yüzünde okur.

* *  *

Zeylin Beşinci Parçası

Evet, nass-ı hadîs ile nev-i beşerin en mümtaz şahsiyetleri olan yüz yirmi dört bin enbiyanın icma ve tevatür ile kısmen şuhuda ve kısmen hakkalyakîne istinaden, müttefikan âhiretin vücudundan ve insanların oraya sevk edileceğinden ve bu kâinat Hâlık’ının kat’î vaad ettiği âhireti getireceğinden haber verdikleri gibi; ve onların verdikleri haberi keşif ve şuhud ile ilmelyakîn suretinde tasdik eden yüz yirmi dört milyon evliyanın o âhiretin vücuduna şehadetleriyle ve bu kâinatın Sâni’-i Hakîm’inin bütün esması bu dünyada gösterdikleri cilveleriyle bir âlem-i bekayı bilbedahe iktiza ettiklerinden yine âhiretin vücuduna delâletiyle; ve her sene baharda rûy-i zeminde ayakta duran hadd ü hesaba gelmez ölmüş ağaçların cenazelerini “Emr-i kün feyekûn” ile ihya edip ba’sü ba’de’l-mevte mazhar eden ve haşir ve neşrin yüz binler numunesi olarak nebatat taifelerinden ve hayvanat milletlerinden üç yüz bin nevleri haşir ve neşreden hadsiz bir kudret-i ezeliye ve hesapsız ve israfsız bir hikmet-i ebediye ve rızka muhtaç bütün zîruhları kemal-i şefkatle gayet hârika bir tarzda iaşe ettiren ve her baharda az bir zamanda hadd ü hesaba gelmez enva-ı ziynet ve mehasini gösteren bir rahmet-i bâkiye ve bir inayet-i daime, bilbedahe âhiretin vücudunu istilzam ile ve şu kâinatın en mükemmel meyvesi ve Hâlık-ı kâinat’ın en sevdiği masnuu ve kâinatın mevcudatıyla en ziyade alâkadar olan insandaki şedit, sarsılmaz, daimî olan “aşk-ı beka” ve “şevk-i ebediyet” ve “âmâl-i sermediyet” bilbedahe işareti ve delâletiyle, bu âlem-i fâniden sonra bir âlem-i bâki ve bir dâr-ı âhiret ve bir dâr-ı saadet bulunduğunu o derece kat’î bir surette ispat ederler ki: Dünyanın vücudu kadar, bilbedahe âhiretin vücudunu kabul etmeyi istilzam ederler (Hâşiye).

Madem Kur’an-ı Hakîm’in bize verdiği en mühim bir ders, iman-ı bi’l-âhirettir ve o iman da bu derece kuvvetlidir ve o imanda öyle bir rica ve bir teselli var ki yüz bin ihtiyarlık bir tek şahsa gelse bu imandan gelen teselli mukabil gelebilir. Biz ihtiyarlar “Elhamdülillahi alâ kemali’l-iman” deyip ihtiyarlığımıza sevinmeliyiz.

---

Dokuzuncu Söz ⇐ | Sözler | ⇒ On Birinci Söz

---