ДЕСЕТА СЛОВО

Възкресението

Бележка

Причината да напиша тези послания под формата на метафори, сравнения и истории е желанието ми да направя съдържанието им подостъпно за възприемане, от една страна, и да разкрия колко рационални, уместни, обосновани и съгласувани са ислямските истини, от друга страна. Съдържанието на историите се заключава в истините, до които те стигат и които са посочени индиректно. Следователно тези истории не са някакви въображаеми измислици, а са правдиви истини.

بِسْمِ اللّٰهِ الرَّحْمٰنِ الرَّحِيمِ

فَانْظُرْ اِلٰٓى آثَارِ رَحْمَتِ اللّٰهِ كَيْفَ يُحْيِي الْاَرْضَ بَعْدَ مَوْتِهَا

اِنَّ ذٰلِكَ لَمُحْيِي الْمَوْتٰى وَهُوَ عَلٰى كُلِّ شَىْءٍ قَد۪يرٌ

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

“И виж следите от милостта на Аллах! Как съживява земята след нейната смърт! Той е, Който ще съживи мъртвите. Той над всяко нещо има сила.” (30: 50)

Братко,

Ако желаеш да ти бъдат разяснени по достъпен начин Възкресението и някои от проблемите на отвъдния живот, чуй с мен следния кратък разказ.

Двама души отишли заедно в царство с прелестна красота като тази на Рая (под него тук се има предвид земният живот). Забелязали, че жителите му не заключват вратите на домовете и магазините си и не ги интересува охраната им. Имотите и парите били достъпни за всеки и никой не ги пазел. Съблазнен от душата си, единият от двамата пътници започнал понякога да краде, а понякога и да граби с насилие, като вършел всякакъв гнет и постъпвал нагло. Местните жители не му обръщали внимание,

но неговият другар му казал:

"Торко ти, какво правиш! Ти ще получиш своето наказание, а мен ще въвлечеш в беди и изпитания. Тези имоти принадлежат на държавата, а местните жители със своите семейства и деца са станали нейни войници или служители. Те изпълняват тези функции като граждани, затова не ти обръщат особено внимание. Но знай, че властта тук е строга! Царските агенти и подслушвачи са навсякъде. Побързай да се извиниш, приятелю, и да оправиш положението!"

Обаче неразумният му другар упорствал и изрекъл:

"Остави ме, приятелю, тези имоти не принадлежат на държавата, а са обществени и нямат собственик. Всеки може да се разпорежда с тях, както пожелае. Не виждам какво би ми попречило да се възползвам и да употребявам тези красиви вещи, пръснати пред мен. Знай, че не вярвам на нещо, което очите ми не са видели!" И започнал да философства и ораторства подобно на софистите.

Между двамата се разгорял сериозен спор и разговорът се ожесточил, когато нехайният попитал:

"Но къде е царят? За мен той е неизвестен."

Другарят му отвърнал: "Ти безспорно знаеш, че няма село без кмет, нито дори игла без производител и без собственик, нито буква, без някой да я напише. Как тогава си позволяваш да твърдиш, че това прекрасно, организирано и уредено царство няма нито владетел, нито управник? И как е възможно тези огромни богатства и драгоценни имоти да нямат собственик, след като всеки час идва от неведомото влак, натоварен със скъпо препитание, разтоварва се и заминава()? Нима не виждаш известията и обявите на този владетел да се веят на всеки ъгъл по кътчетата на царството му, и не съзираш личния му печат и щемпел по всички имоти? Как подобно владение да бъде без управник! Изглежда си понаучил малко чужди езици, ала не можеш да четеш ислямските книги и не желаеш да питаш онези, които ги четат и разбират. Ела да ти прочета най-важните известия и заповеди на владетеля!"

Упоритият му събеседник го прекъснал с думите:

"Да допуснем, че съществува владетел, но с какво може да му навреди и да ощети хазната му онова, което присвоявам от нея за себе си? Пък и не виждам тук наказание като затвор или нещо подобно."

Другарят му отговорил така:

"Човече, Царството, което виждаме, е само поле за проверка и изпитание, територия за обучение и военни маневри. То е също и изложба на шедьоврите на владетеля, и странноприемница за твърде кратко време. Нима не виждаш, че всекидневно един керван пристига, а друг отпътува и изчезва? Такова е положението в това цветущо царство – непрекъснато се пълни и се опразва. То окончателно ще се обезлюди и ще бъде заменено с друго, вечно и безсмъртно. Там ще се преместят всички хора и ще бъдат или наградени, или наказани, всеки според делата си."

Още веднъж неговият вероломен и изумен приятел се разбунтувал: "Аз не вярвам и не смятам, че е истина. Възможно ли е такова цветущо царство да бъде унищожено и жителите му да отпътуват в друго владение?"

Тогава неговият съветващ го и честен спътник му казал:

"Приятелю, ти продължаваш да упорстваш и да настояваш на своето, затова ела да ти разясня безчет и безброй аргументи, събрани в дванайсет аспекта, които потвърждават, че наистина има голямо съдилище и дом за награждаване и благодеяния, а също и дом за наказание и за затвор! Както жителите на това царство си отиват ден след ден, така ще дойде ден, когато всички окончателно ще си заминат и то ще бъде напълно унищожено."

Първн аснект.

Възможно ли е в някое царство, особено пък в толкова велико, да няма нито награда за подчиняващите се, нито наказание за непокорните? Доколкото те липсват в този дом,

би трябвало да има върховен съд в друг дом.

Вторн аснект.

Разсъди над хода на събитията и над действията, които се предприемат в това царство, и как там препитанието се разпределя в доволство дори сред най-слабите и найбедните същества, и как се полагат пълни грижи и постоянно се помага на болните, лишени от издръжка! Виж великолепните храни, прел естните съдове, скъпоценните украси, бродираните одежди. Богатите трапези са пръснати на всяко място. Виж как всички умело се справят със своите задължения и функции освен тии подобни на теб малоумници. Никой дори на милиметър не надхвърля своите граници. И най-великата личност изпълнява поверените задължения с пълна скромност и изключително послушание под сянката на огромен страх и благоговение.

Следователно владетелят и управникът на това царство притежава грандиозна щедрост, всеобхватно милосърдие, горда мощ, видима слава, ревност, върховно достойнство. Известно е, че щедростта изисква даряване, мил осърдието не се постига без добротворство, мощта налага наличие на ревност, върховното достойнство задължително означава да се възпитават пренебрежителните. Същевременно в царството не се предприема и една хилядна част от действията, които подобават на това милосърдие и това достойнство. И угнетителят отпътува със своята мощ и сила, и угнетеният отпътува със своята унизеност и покорство.

Следователно проблемът се отсрочва за върховен съд.

Tретн аснект.

Виж с каква превъзходна мъдрост и с какъв безупречен ред се осъществяват делата, и разсъди с каква истинска справедливост и с каква точна мярка се гледа на взаимоотношенията. Известно е, че мъдростта и проницателността на правителството се заключават в милосърдието и уважението към онези, които търсят от него защита. Абсолютната справедливост изисква да се съблюдават правата на поданиците, за да се запази достолепието на правителството и величието на държавата. Ала тук се предприема само малка част от действията, които подобават на тази мъдрост и тази справедливост. Подобни на теб нехайни хора ще напуснат царството, без мнозинството от тях да е получило наказание.

Следователно няма никакво съмнение, че проблемът се отсрочва за върховен съд.

Четвъртн аснект.

Виж безбройните и несметни богатства от редки скъпоценни камъни, показани на тази изложба, и несравнимите вкусни ястия, които украсяват трапезите! Те ни разкриват, че владетелят на това царство притежава неограничени възможности и препълнени, неизчерпаеми съкровищници. Но подобно трайно благосъстояние и такава несекваща хазна безусловно изискват наличие на вечна и нерушима гостилница, в която има всичко пожелано от душата, а също и безсмъртие за онези, които блаженстват и се наслаждават там, без да вкусват болката от раздялата и изчезването, защото както изчезването на болката носи наслада, така и изчезването на насладата поражда болка.

Виж тези изложби, вгледай се в тези обяви, вслушай се добре в думите на глашатаите, които описват и обявяват вълшебните произведения на владетеля-чудотворец, разкриват неговото съвършенство, прогласяват неповторимата му духовна красота и напомнят за фините изяви на скритата му хубост. Следователно този владетел притежава ярко съвършенство и сияйна духовна красота, които будят възхита.

Няма съмнение, че скритото съвършенство, лишено от всякакъв порок и недостатък, налага то да се изявява пред очите на онези, които му се любуват и изисква да се разкрива пред погледите на онези, които високо оценяват стойността му. А безподобната невидима красота също предполага тя да бъде съзерцавана и да се изявява, което означава наблюдаване по два начина. Първият е индивидуално съзерцаване на собствената красота във всяко едно от различните огледала, които я отразяват. Вторият е съзерцаването с погледите на онези, които я наблюдават с любов и възхита.

Това означава, че вечната красота предполага съзерцаване и изява, както и безкрайно наблюдаване, и несекващо присъствие, а то от своя страна безусловно изисква онези, които я съзерцават с любов и високо я оценяват, да бъдат безсмъртни. Защото вечната красота остава неудовлетворена от тленния влюбен и защото при мисълта за изчезването обичта на съзерцателя, осъден на смърт, се превръща във враждебност, неговата възхита – в пренебрежение, благоговението му – в презрение, доколкото човек възненавижда онова, което не познава и което е недостъпно за него. Всички напускат гостилниците бързо и се изгубват, без да са утолили жаждата си за светлината на тази красота и съвършенство, и дори е възможно да видят само бледи сенки от нея в кратки мигове.

Следователно пътуването продължава към трайно и вечно съзерцание.

Петн аснект.

И разсъди за великото състрадание, което този безподобен властелин притежава и което се изявява във водовъртежа от събития и случки! Той оказва помощ на изпадналия в беда, който е помолил за подкрепа, и откликва на зовящия, който е потърсил защита. Щом долови и най-малката потребност у найнезначителния си поданик, той я удовлетворява с пълно милосърдие и съчувствие. Дори да е пострадал крак на някоя овчица, той изпраща за нея лек или ветеринар, който да я изцери.

Хайде, приятелю, да отидем заедно на онзи остров, където се е насъбрало огромно множество и присъстват всички благородници от царството. Виж онзи знатен пратеник на царя, закичен с най-големите и най-високите отличия, който произнася слово с някакви искания към състрадателния си управник и всички присъстващи го подкрепят, вярват му и отправят същата молба. Чуй какво казва любимецът на великия цар, който призовава изключително любезно и смирено:

"О, Ти, Който изсипваш над нас Своите явни и тайни дарове, Владетелю наш, покажи ни първоизворите и основите на образците и сенките, които ни разкриваш! Пренеси ни в лоното на Своята власт и не ни погубвай, като ни оставиш да потънем в тази пустиня! Приеми ни и ни извиси до средището на Своето присъствие! И се смили над нас! И ни храни с благините, които и тук си ни дал да вкусим! И не ни изтезавай с болката на отдалечаването и прогонването от Теб! Това са Твоите поданици, които Те обичат, признателни са Ти и Ти се подчиняват. Не ги оставяй да се заблудят и да се изгубят! И не ги унищожавай със смърт, след която няма завръщане!"

Чу ли, приятелю, какво казва?

Как мислиш, възможно ли е Владетелят, Който притежава подобна върховна мощ и цялото това всеобхватно състрадание, да не изпълни молбите на Своя знатен пратеник и да не откликне на най-възвишените цели и най-благородните стремежи? А Той удовлетворява с огромно внимание и найдребната потребност на най-малкия индивид измежду Своите поданици. При това молбите на знатния Пратеник отговарят на желанията и въжделенията на всички, и те задължително ще бъдат реализирани, което се налага от справедливостта, милосърдието и състраданието на Царя. И още, за Него то е лесноизпълнимо и не е по-трудно от създаването на образците, които е показал в парковете и изложбите на царството Си. След като е изразходил такива неимоверни средства и е създал тази страна за временно изложение на Своите експонати, би трябвало в средището на Неговата власт да са показани истинските Му съкровища, съвършенства и чудеса, които поразяват ума.

Следователно онези, които се намират в дома за изпитания, не съществуват напразно и не са оставени сами на себе си, а ги очакват или дворците на вечното и безкрайно блаженство, или ужасяващите зандани на вековния затвор.

Шестн аспект.

Ела, виж тези внушителни влакови композиции, тези натоварени самолети, тези огромни препълнени складове, тези възхитителни и привлекателни изложби! Погледни предприеманите действия и хода на нещата! Всички те разкриват, че наистина съществува и управлява велик владетел, скрит зад воал() Такава власт неизбежно изисква подобаващи поданици.

Виждаш, че те са се насъбрали в тази гос- 
тилница – земята, – но там непрекъснато едни 
от тях се сбогуват и напускат, а други пристигатибиват посрещани на това поле за проверка и изпитания, което всеки час се променя. Остават за малко на тази велика изложба, любуват се на скъпоценните образци от благодеянията на Владетеля и на уникалните чудеса, сътворени от Него. Но самата изложба се променя всяка минута, а пътникът не ще се завърне и новодошлият също ще си замине.

Тези факти разкриват по неоспорим начин, че зад тленната гостилница, зад нетрайните площи, зад променящите се изложби има вечни и нерушими дворци, прелестни и пребъдващи жилища, градини, изпълненисистинските оригинали на земните образци, складове, заредени с техните първоизточници.

Следователно делата и постъпките тук се извършват единствено заради онова, което е подготвено там. Всемогъщият цар възлага тук задължения и определя там награди и наказания. За всеки има вид блаженство в зависимост от неговите способности и от добрините, които е сторил.

Седмн аснект.

Ела да се поразходим малко сред тези цивилизовани хора, за да видим какво е положението им и какво се случва наоколо. Погледни как на всеки ъгъл са поставени множество фотоапарати, които правят снимки, и навсякъде има безчет писари, които регистрират и най-дребните факти.

Ела погледни към онази висока планина! На нея е издигната огромна камера, която е предназначена специално за самия Владетел(). Тя снима всичко, което става в царството. Владетелят е издал Своите повели да се регистрират всички факти и да се записват делата в царството Му. Това означава, че именно величавият Управник е Онзи, Който диктува всички събития и повелява те да бъдат заснемани. Зад изключителния интерес и зад точното документиране на фактите несъмнено се крие идеята за предстояща равносметка.

Възможно ли е Владетелят, Който фиксира, без да изпусне и най-малката подробност, делата на най-нищожните си поданици, да не запамети и да не запише великите дела на големите Си поданици, да не им потърси отговорност и да не им въздаде за постъпките, които засягат Неговата мощ, противоречат на величието Му и са отхвърляни от всеобхватното Му милосърдие? Ако наказанието за тях не се получава тук,

би трябвало то да е отложено за върховен съд.

Осмн аснект.

Ела да ти прочета повелите, издадени от Владетеля! Виж, той повтаря обещанието Си и заплахата Си, като казва: "Наистина ще ви заведа в лоното на Своята власт, ще ощастливя покорните сред вас, ще хвърля в зандана неподчиняващите се, ще разруша това временно жилище, ще създам друго царство, където има вечни дворци и затвори." А за Него е лесно да изпълни обещанието Си, толкова значимо за поданиците Му. Да измени на дадената дума е нещо, което напълно противоречи на Неговата способност и мощ.

Виж, нехайни човече, ти вярваш на лъжите, внушавани ти от въображението, на бълнуването на своя разум, на измамите на своята душа, а отхвърляш Онзи, Който въобще не се нуждае от нарушаване на обещанието Си и поначало това не подобава на Неговото усърдие и мощ, и за Когото всички неща свидетелстват, че е правдив. Ти без съмнение заслужаваш великото наказание, защото приличаш на пътник, който затваря очите си пред слънчевата светлина, а се ръководи от своето въображение и иска да озари страховития си път с мълнията на своя ум, който не блещука повече от светулка.

След като е обещал, Той неизбежно ще изпълни обещанието си, защото за него това е лесно, изисква се от Неговата власт и е твърде потребно и за нас, и за всяко нещо.

Следователно има върховен съд и най-велико блаженство.

Деветн аснект.

Ела да видим ръководителите на тези учреждения(), част от които имат директна връзка с великия Владетел от специален телефон, а друга част се изкачват до кабинета на Неговата святост. Виж какво казват. Всички те ни известяват, че Владетелят е приготвил великолепно, прелестно място за награда на добродетелните и друго, ужасяващо, за наказание на злосторниците. Информират ни още, че Той дава солидно обещание и отправя сурова заплаха, и че е Най-могъщият и Най-великият, Който не може да се принизи дотам, че да не изпълни Своето обещание и Своята заплаха.

Трябва да се знае също, че достигналите до нас сведения на вестителите са толкова много, че са идвали непрекъснато едно след друго и са толкова категорични, че са съобщавани с пълно единодушие и съгласие. Всички те ни осведомяват, че средището на великото владение, следи от което се виждат и тук, е друго, далечно царство, и че сградите в сегашното поле за изпитания са временни постройки, и те ще бъдат заменени с вечни дворци, и днешната земя ще бъдезаменена с друга. Защото господството на онова могъщо и безсмъртно владение, величието на което се узнава по неговите следи, не би могло да се ограничи единствено в подобни тленни неща – нетрайни, непостоянни, несъвършени, нестабилни, нищожни, неустойчиви, а би трябвало непоклатимо да се основава на неща, които подобават на него и на величието му, и които се отличават с дълговечност, съвършенство и колосалност.

Следователно съществува друг дом и би трябвало да се отпътува към онова средище на царството.

Десетн аснект.

Ела, приятелю мой, днешният ден е велик царски празник(). Ще се случат промени и ще се изявят чудеса. Нека тръгнем заедно да се поразходим из тази пустиня, нагиздена с красиви цветя. Ето, гледай, хората се насочват натам! Виж нещо удивително и странно – всички сгради се разрушават и приемат друга форма! Наистина това е нещо чудно, защото срутените постройки веднага се възстановяватиголата пустиня се превръща в населен град. Виж, всеки час тя ти показва нова картина и приема форма, различна от предходната, сякаш е филмов екран. Взри се внимателно и ще забелл ежиш прелестта на безупречния ред, който цари на екрана. На него се смесват и бързо се сменяват множество кадри. Това са реални картини и всяко нещо в тях заема реалното си мястосизключителна прецизност и хармония. Дори родените от въображението кадри не достигат такава висока степен на организираност, прелест и безупречност. И милиони сръчни вълшебници не могат да извършат подобни гениални дела. Следователно невидимият за нас велик владетел твори много чудеса.

Нехайни човече, ти си казваш: "Как може подобно огромно царство да бъде разрушено и отново построено на друго място!"

Пред очите ти стават множество промени и поразителни трансформации, които твоят ум не може да възприеме. Скоростта на събиране и раздяла, промяната и превръщането от едно в друго, строежът и разрушаването – всичко това известява за определена цел и съдържа крайнонамерение, защото за събиране в течение само на един час се изразходват усилия, колкото за десет години. Следователно смисълът на тези условия не се заключава в самите тях, а те са примери и образци, предназначени да бъдат показани тук. Владетелят приключва делата си по чудотворен начин, за да придобият своя образ, да се запаметят резултатите от тях и да се регистрират, както се записва и фиксира всичко при бойни маневри. Следователно нещата и действията ще се случат и при най-голямото събиране и ще продължат в съответствие с онова, което е произтекло тук. Те ще бъдат показани на постоянна изложба в най-великото зрелище и най-голямата експозиция. Следователно там тези мимолетни условия дават трайни плодове и раждат вечни образи.

Целта на тези тържества е да се достигне велико щастие, върховен съд и високи, скрити от нас намерения.

Единадесетн аснект.

Ела, упорстващи приятелю, да се качим на самолет или влак, да отидем на изток или на запад, тоест в миналото или в бъдещето, за да станем свидетели на разнообразните чудеса, които Владетелят е изявил навсякъде! Удивителните неща, които съзираме тук, на изложбата, или на площада, или в двореца, имат образци на всяко място, но са различни по форма и структура. Вгледай се в това, спътнико, за да видиш колко изявен е порядъкът на мъдростта, колко ясни са признаците на загрижеността, колко отчетливи са белезите на справедливостта и до каква степен се разкриват плодовете на всеобхватното милосърдие в тези променящи се дворци, по тези рушащи се площади, в тези изчезващи изложби. Който не е изгубил зрението си, категорично разбира, че не съществува и не е възможно да си представим по-съвършена мъдрост от тази на Владетеля, нито грижа, по-красива от Неговата, нито милосърдие, по-всеобхватно от Неговото, нито справедливост, по-величествена от Неговата.

Но ако това царство, както се знае, е неспособно да изяви истините на тази мъдрост, загриженост, милосърдие и справедливост, и ако там, в средището на Неговото владение, както си въобразяваш, не съществуват вечни дворци, забележителни места, приятни вечни жилища, завинаги настанени обитатели, блажени поданици, чрез които мъдростта, загрижеността, милосърдиетоисправедливостта да се реализират, тогава би трябвало да отречем мъдростта, която виждаме, да отречем загрижеността, която наблюдаваме, да отречем милосърдието, на което сме свидетели, да отречем признаците и белезите на яснатаиосезаема справедливост. Това би било също такава откровена глупост, както някой да съзира слънчевата светлина, но да отрича самото слънце по пладне. Би следвало тогава да стигнем и до заключението, че Извършителят на всичко, което виждаме – мерките, отличаващи се с мъдрост, делата, насочени към благородни цели, добротворствата, преизпълнени с милосърдие – всъщност само се забавлява, играе си и мами. Опазил Бог, опазил Бог, така истините се превръщат в своята противоположност! Разумните хора са единодушни, че това е невъзможно. Изключение прави само глупавият софист, който отрича съществуването на нещата и дори собственото си съществуване.

Следователно има други освен тези домове и в тях се намира върховен съд, висша съдебна палата, велико средище на щедрост, за да може цялото това милосърдие, мъдрост, загриженост и справедливост да се изяви ясно и отчетливо.

Дванадесегн аснекг.

Ела сега да се върнем, друже, за да се срещнем с водачите и офицерите на тези групи! Виж тяхното снаряжение! Дали те са снабдени с него, за да прекарат кратък период от време в този тренировъчен лагер, или им е дарено, за да водят дълъг щастлив живот на друго място? И понеже не можем да се срещнем с всеки поотделно, и не е по силите ни да се запознаем с всички техни принадлежности и екипировки, ще се опитаме да получим информация за личната карта и за досието само на един от тях, който да ни служи за модел и образец.

В неговата лична карта откриваме офицерския му чин, заплатата, задачата, привилегиите, сферата на дейност и всичко свързано с положението му. Забележи, неговият ранг не е за броени дни, а е за дълъг период! В личната му карта е написано, че ще получи заплатата си от специалната хазна на еди-коя си дата, но този ден е твърде далеч и ще настъпи едва след като приключат задачите по тренировката в лагера. Функцията му не съответства на този временен полигон и не хармонира с него, а има за цел да бъде спечелено вечно щастие на извисено място при Всемогъщия Цар. Задълженията му също не могат да бъдат свързани с прекарването на броени дни в тази странноприемница, а са насочени към друг, вечен и блажен живот. От личната му карта става напълно ясно, че нейният носител е подготвен за друго място и се стреми към друг свят.

Виж сега тези регистри, в които се определят начинът на използване на оборудването и произтичащите от това отговорности. Ако някъде не съществуваше друго издигнато и вечно положение освен настоящото място, не биха имали смисъл нито прецизната лична карта, нито подреденият регистър, и уважаваният офицер, и почитаният военачалник, и посрещаният с благоговение водач биха изпаднали на дъното и биха изпитали злощастие, унижение, позор, беда, изнемога, бедност. Направи и други паралели – където и да се взреш, разсъждавайки, погледът и мисълта ще те доведат до извода, че след тази тленност има вечност.

Приятелю,

това временно царство е само подобно на поле с насаждения, на място за обучение, на пазар за търговия. Би трябвало след него да дойде върховен съд и велико щастие. Ако отречеш това, ще бъдеш принуден да отхвърлиш всички офицерски лични карти и регистри, цялото снаряжение и оборудване, всички указания, а дори ще се наложи да отречеш всички институции в царството, и накрая – съществуването на самата държава. При това би трябвало да опровергаеш и всички произтичащи действия. Тогава не би могло да се наричаш одухотворен човек, а ще бъдеш по-глупав и от софистите.

Пази се, пази се да не предположиш, че аргументите и знаците за превръщането на това царство в друго се ограничават в дванадесетте споменати аспекта, защото съществуват безчет и безброй факти и доказателства, които сочат, че променящото се и изчезващо царство ще се превърне в друго, трайно и вечно, и многото, многото признаци и факти категорично потвърждават, че хората ще бъдат прехвърлени от временната и мимолетна странноприемница във вечното и пребъдващо средище на властта.

Ела, друже, за да формулирам пред теб още по-силен и ясен довод в сравнение с дванадесетте аргумента, споменати в предходните аспекти.

Ела, виж благородния Пратеник, носител на високи отличия, когото срещнахме преди на острова! Той нещо съобщава на огромните множества, които съзираме от разстояние. Да отидем и да го чуем. Слушай, ето той тълкува пред насъбраните хора върховен царски декрет и го разяснява с думите:

"Пригответе се! Вие ще отпътувате в друго, вечно царство. Колко велико е то и прелестно! Настоящото наше владение изглежда като затвор в сравнение с другото. Ако чуете това положение, вникнете в него и умело го изпълните, ще бъдете достойни за милосърдието и добротворството на нашия Владетел в Неговото средище, накъдето всички ще се насочите. Иначе страховити зандани ще бъдат възмездието ви за вашето неподчинение и нехайство."

Такъв декрет предава той на присъстващите, а ти виждаш, че този велик документ е скрепен с неподражаемия му печат. Още щом погледнат високите отличия, с които Пратеникът е увенчан, всички – с изключение на такива слепци като теб – категорично осъзнават, че той добросъвестно известява повелите на Владетеля.

Как мислиш, възможно ли е да се противопоставим по въпроса за преминаването от едно в друго царство – в онова, към което призовава знатният Пратеник с цялата си сила и което се съдържа във висшия царски декрет? Не, това е абсолютно изключено освен ако отречеш всички факти и събития, на които си свидетел.

Сега, приятелю, е твой ред да говориш. Кажи, каквото желаеш!

— Какво бих могъл да кажа? Много ли възражения са останали пред тези истини? Може ли да се попита къде е слънцето, след като е в зенита си? Всичко, което искам да кажа, е: "Хвала на Аллах! Хиляди и хиляди благодарности! Вече се избавих от клопката на внушенията и страстите, освободих се от плена на душата и от вечния затвор и повярвах, че при възвеличавания Владетел съществува блажен дом и че ние сме подготвени да отидем там след настоящия тленен и несигурен дом.

Така завършва тази история, в която се подразбира Възкресението и отвъдният живот.

А сега с благоволението на Върховния, Всемогъщия ще преминем към висшите правди и ще ги разясним в дванадесет истини – паралел с разгледаните по-горе дванадесет аспекта, – които взаимно се подкрепят и са свързани помежду си, и са предшествани от въведение.

* * *

ВЪВЕДЕНИЕ

Тук ще дадем само отделни указания по въпроси, които разяснихме на други места, по-точно в Двадесет и второ слово, Деветнадесето слово и Двадесет и шесто слово.

Първо указанне

Три са истините на нехайния и на съветващия го верен приятел, които бяха споменати в предходната история:

• непокорната ми душа и сърцето ми;

• усвояващите философията и учениците на Свещения Коран;

• изповядващите неверието и ислямската общност.

Липсата на знание за Пречистия и Всевишния Аллах е причината усвояващите философията, изповядващите неверието и непокорната душа да изпаднат в ужасяваща заблуда. Както верният наставник от историята бе казал, че е невъзможно да има буква, без някой да я е написал, а също и закон, без някой да е отсъдил, така и ние казваме следното.

Абсурдно е да има книга без автор, особено книга като тази - всяка нейна дума съдържа цяла книга, изписана с точен калем, и под всяка нейна буква се крие поема, разкрасена от извисено перо. Най-големият абсурд е тази вселена да бъде без създател,

околкото тя е подобна на велика книга - всяка нейна страница съдържа много книги и дори всяко нейно слово е книга, и всяка нейна буква е поема.

Повърхността на земята е единствена страница, а колко много книги има по нея! И дървото е единствена дума, а колко много страници съдържа! Книга като тази не може да бъде сътворена от друг освен от перото на Всемогъщ, който се отличава с красота, величие и абсолютна мъдрост. Тоест самото наблюдаване и съзерцание на света изисква да повярваме, освен ако някой е пиян от заблуда.

Не може да има дом без строител, и особено този дом, украсен с най-прелестните шедьоври, декориран с най-възхитителните и блестящи орнаменти и построен с необичайно майсторство, и дори във всеки негов камък се въплъщава изкуството, вложено в цялата постройка.

Разумен човек не би приел мнението, че подобен дом не е създаден от умел строител. И нещо повече, всеки час в Своето средище Той изгражда с пределен ред и хармония реални жилища, променя ги със съвършена стриктност и лекота, сякаш сменява дрехи, и дори във всеки реален епизод сътворява по няколко малки стаи във всяко отделение.

Би трябвало тази велика вселена да има абсолютно премъдър, всезнаещ и всемогъщ Творец, защото тя е като прекрасния дворец, и слънцето и луната са като негови лампи, звездите са свещите и фенерите му, а времето е лента, на която Преславният Създател всяка година закачва друг свят и изявява съществуването му. В него Той подновява образи, организирани в триста и шестдесет форми и типове, като извършва подмяната с пълна организираност и съвършена мъдрост, превръща земната повърхност в трапеза с блага, украсява я всяка пролет с триста хиляди вида от Своите творения, преизпълва я с безчет и безброй Свои дарове, като разграничава напълно създанията Си едно от друго въпреки тяхното взаимопроникване и взаимосвързване. По този начин би могъл да направиш паралел и с другите неща. И как е възможно тогава да не бъде забелязан Създателят на подобен огромен дворец!

И още, колко голяма тъпота е да отричаш съществуването на слънцето в средата на деня, в неговия зенит, по времето, когато се вижда блясъкът на лъчите му и отражението на светлината му по пяната и по капчиците на морето, по лъскавите предмети на сушата, по искрящите кристалчета на снега, защото да отречеш и да отхвърлиш при това положение единственото слънце означава задължително да приемеш наличието на множество реални и самостойни малки слънца, толкова на брой, колкото са капките, мехурчетата и балончетата на пяната в морето, и колкото са кристалчетата на снега.

Както е тъпота да се приеме, че във всеки отделен елемент, и дори в някакъв единичен атом, се съдържа велико слънце, така е още по-страшна и несъмнена заблуда, и нещо повече – лудост и безумие, – да не се вярва в Преславния Творец, да се отхвърлят атрибутите на Неговото съвършенство въпреки че се вижда колко вселената е организирана, с каква мъдрост и последователност всеки момент създанията се сменяват и идват едно след друго, как се обновяват с хармония и ред по всяко време. Защото тогава би трябвало да се приеме, че всяко отделно нещо и дори всеки атом притежава абсолютна божественост.

Всяка от частиците на атмосферата например може да влезе и да върши работата си във всеки цвят, във всеки плод, във всеки лист. Ако този атом не е управляван и не се подчинява на команда, той би трябвало да притежава знание за формите, образите, състава и структурата на всяко нещо, в което влиза, тоест да има всеобхватно знание и могъщество, за да е способен на това.

Всяка от частиците на пръстта например може да бъде причина за възникване на семената и за израстване на различните им видове. Ако те не са управлявани и не се подчиняват на команда, би трябвало да притежават толкова инструменти и органи, колкото са видовете треви и дървета, или да са дарени с такава мощ и майсторство, че да познават всички форми на строежа им и да ги възпроизвеждат, както и всичките им разновидности, и да ги създават.

По този начин може да се направи паралел с всички съществуващи неща, за да се разбере, че всяко от тях съдържа ясни и красноречиви доказателства за еднобожието.

Да, сътворяването на всяко нещо от едно единствено нещо и сътворяването на едно единствено нещо от всяко нещо е специфична способност на Твореца на всяко нещо.

Нека разсъдим и размислим над следните Слова на Всевишния:

وَاِنْ مِنْ شَىْءٍ اِلَّا يُسَبِّحُ بِحَمْدِه۪

“И няма нещо, което да не прославя Неговата възхвала.” (17: 44)

И нека осъзнаем, че ако не вярваме в единия и единосъщия Бог, това изисква да вярваме в толкова много богове, колкото са създанията по света!

Второ указанне

В предходната история бе споменат знатен пратеник и се каза, че който не е сляп, разбира, като види отличията му, че той е велика личност, подчиняваща се единствено на волята на Владетеля, и е подвластен на Него доверен управител. Това е най-великият ни Пратеник, Аллах да го благослови и с мир да го дари.

Да, подобна вселена-шедьовър и нейният пресвят Творец би трябвало да имат подобен благороден Пратеник, както и слънцето би трябвало да има ярка светлина. Защото както и слънцето не би могло да не излъчва светлина, така и божествеността не би могла да не се изявява, като изпраща знатни пратеници, мир на тях.

Възможно ли е пределно съвършена красота да не желае да изяви себе си чрез средство и водач, който да носи знание за нея?

Възможно ли е пределно красиво съвършенство да не иска да се разкрие чрез посредник, който да привлече погледите към нея?

Hли е възможно цялостна власт на всеобхватно господство да не иска да обяви своята единственост и вечност на различните равнища чрез пратеник с две крила? Тоест с две качества: качеството на цялостното подчинение пред Бога - той представя равнищата на творенията пред Господното присъствие, и качеството на посланичеството и близостта до Него – той е пратеник на Пречистия до всички светове.

Hли е възможно някой, който притежава абсолютна красота, да не копнее сам да съзре и да покаже на творенията си прелестите и чара на своята хубост в огледала, които я отразяват? Тоест посредством любим пратеник. Той е любим заради обичта си към Пречистия Аллах, на Когото всеотдайно служи, и е любим Пратеник, защото кара творенията да обичат Пречистия Аллах, като изявява красотата на Неговите имена.

Hли е възможно някой, който притежава съкровищници, препълнени с най-скъпоценни, чудни и изумителни неща, да не желае да изяви скритото си съвършенство и да не иска да го изложи на показ пред погледите на всички творения и да го разкрие пред очите им чрез някой, който умело го представя, обявява и описва?

Hли е възможно Онзи, Който е разхубавил вселената с творения, изразяващи съвършенството на Най-прекрасните Му имена, превърнал я е във великолепен дворец, декорирал я е с шедьоврите на удивителното Си майсторство и я е показал пред погледите, после да не възложи на някой пътеводител и учител задачата да я разяснява.

Hли е възможно Владетелят на тази вселена да не разкрие чрез пратеник каква е целта на промените в нея и какви намерения се преследват с този загадъчен талисман? H да не отговори чрез него на тайните на трите трудни за създанията въпроса: откъде идват? къде отиват? кои са те?

Или е възможно Творецът – Носителят на величието, Който чрез тези красиви творения е дал знание за Себе Си на одушевените създания и ги е накарал да ги обикнат чрез скъпите Си дарове, да не им разясни чрез Негов Пратеник какво желае от тях и какво Го удовлетворява пред тези огромни дарове.

Или е възможно Творецът, Който е подложил на изпитание човешкия вид чрез промените в чувствата и посоките, и го е подготвил да има способност за цялостно и пълно богослужене, да не изиска представителите на този вид да насочат погледи от множествеността към единството чрез изпратен от Него ръководител.

Съществуват и много други аргументи в допълнение към вече споменатите и всички те са категорични доказателства, които разясняват функциите и задачите на пророчеството и разкриват, че божествеността винаги се нуждае от посланик.

И така, появил ли се е на света някой по-достоен и повече съчетаващ споменатите качества и функции от хашимита Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари? Или има някой, на когото повече подобава положението на пратеник и задачата на вестител? Дали времето е изявило някой по-подходящ от него? Никак! И пак никак! Той стои пред всички пратеници, радост е за всички светци, владетел на всички наставници, връх на всички избраници и приближени до Бога,

творец на хиляди чудеса като разцепването на луната и извирането на вода между благородните му пръсти наред с безбройните знамения и доказателства за неговото пророчество. Заслужилите и учени хора са единодушни в това наред с Великия Коран, който е море на истините и е най-голямото чудо, защото, подобно на яркото слънце, е категорично доказателство за истинността на пророческата мисия. В Послания от светлина (Рисале-и Нур) и особено в Двадесет и nето слово аргументирахме красноречието на Корана в близо четиридесет аспекта.

Tрето указанне

На никого не ще хрумне да изрече: "Какво значение и каква стойност има дребното човешко създание, след като ще дойде краят на великия земен свят и ще се разтвори друг, за да се направи равносметка на делата му! Защото въпреки че е твърде малък, човекът стои начело на създанията поради притежаваната от него комплексна и всеобхватна природа. Той е техен ръководител, глашатай, зовящ към Аллах и Неговата божественост, представител и изявител на цялостното и всеобхватно богослужене. Именно затова значението му е от изключителна важност.

На никого не ще хрумне също: "Как може човекът да бъде осъден на вечно мъчение, след като животът му е твърде кратък?" Защото неверието е най-голям грях и безгранично престъпление. То низвергва до бездната на празнотата създанията, чиято стойност и положение са равностойни на тези на вечните Божии писания, и внушава илюзията, че сътворяването им е безцелно. Това е явно презрително отношение към всички създания и е отхвърляне на видимите светлини на всички Най-прекрасни имена, отхвърляне на следите им у създанията, и оттук е опровергаване на безбройните аргументи, сочещи истината за наличието на действителната същност на Пречистия и Всевишния. Всичко това е безгранично престъпление и като такова то изисква неограничено наказание.

Четвърто указанне

Чрез дванадесетте аспекта на горния разказ видяхме, че по никакъв начин не е възможно велик владетел, който притежава временно царство, сякаш странноприемница, да няма друго, вечно и трайно царство, подобаващо на неговото величие и грандиозност, на положението на върховната му власт. Също така по никакъв начин не е възможно Безсмъртният Творец, Преславния, да не създаде траен свят, след като е сътворил този мимолетен свят. Не е възможно и Вечният Създател да е сътворил този шедьовър – изчезващата вселена, а да не създаде друга – трайна и безсмъртна. И не е възможно Премъдрият, Всемогъщият, Милостивият Творец да е създал този свят, който е сякаш всеобща изложба, опитно поле и временна нива, да не сътвори после отвъдния дом, разкриващ целите на настоящия и изявяващ умисъла за неговото съществуване.

В тази истина може да се навлезе през дванадесет врати, които се отключват с дванадесет истини. Ще започнем с най-кратките и най-елементарните.

ПЪРВА ИСТИНА

Вратата на господството и властта – 
изява на името Господа (ар-раб)

Нима е възможно Онзи, Който има господстващо положение и божествена власт, и е създал подобна вселена-шедьовър с възвишени цели и велики намерения, изявявайки Своето съвършенство, да не възнагради после вярващите, които са приели с вяра и богослужене тези цели и намерения, и да не накаже заблудените, които са ги отхвърлили с отричане и презрение?

ВТОРА ИСТИНА

Вратата на щедростта и милосърдието – 
изява на имената Прещедрия (ал-керим) 
и Милосърдния (ар-рахим)

Възможно ли е Господът и Владетелят на този свят, Който проявява в дейността Си безгранична щедрост, безгранично милосърдие, безгранична мощ и безгранична ревност, да не определи за добротворстващите награда, която съответства на Неговата щедрост и милосърдие, и да не утвърди за злосторниците наказание, което отговаря на Неговата мощ и ревност?

Ако човек се взре в хода на събитията, като започне от най-слабото и най-безпомощно живо създание(), и стигне до най-силното, ще открие, че всяко от тях получава препитание отвсякъде и дори Преславният дарява най-слабите и най-безпомощните с най-прекрасната и най-хубавата храна, и подпомага болните с лек, който ги изцерява. Така до безкрай се удовлетворяват потребностите на всеки нуждаещ се. Това великолепно щедро гостоприемство, трайно обилие и възвишено великодушие ни сочи ясно, че именно вечна щедра ръка действа и управлява нещата.

Например когато всички дървета се обличат в одежди, сякаш са райски деви в зелена коприна, гиздят се с красиви скъпоценни цветове по тях и с прелестни плодове, поставят се в наша услуга с разнообразната си продукция от найвеликолепните и най-благите плодове в краищата на клоните си – нежните им ръце. По същия начин имаме възможност да събираме сладък, целебен за хората мед от насекоми с жило, да се обличаме в най-красивите и най-меките дрехи, изтъкани от насекоми без ръце, и се трупа за нас съкровище от велико милосърдие в твърде малко зрънце. Всичко това ясно ни показва изключително красива щедрост и изключително ласкава милост.

И така, стремежът на всички творения, на малки и големи, с изключение на човека и на дивите животни, да изпълняват функциите си с пълен ред и съвършена точност, като се започне от слънцето, луната и земята и се стигне до найдребното създание, без никое да надхвърли и с един милиметър своите граници в рамките на пълно послушание и цялостно подчинение, изпълнени с велико страхопочитание... Всичко това разкрива, че тези творения се задвижват и се спират единствено по повеля на Великия, Носителя на мощта и славата.

Изпълнената с жал и милосърдие грижа на майките за слабите им и безпомощни рожби(), независимо дали са растения, животни или хора, и кърменето им с великолепната пивка храна – млякото – показва грандиозността на Божиите проявления и широтата на универсалното милосърдие.

Господарят и Управителят на този свят притежава такава всеобхватна щедрост и безкрайно милосърдие, абсолютна слава и мощ – а те изискват да се възпитават пренебрежителните, и абсолютната всеобхватна щедрост предполага безгранично гостоприемство, и милосърдието, което обхваща всяко нещо, налага подобаващо му добротворство. Но в чезнещия свят и в краткия живот се реализира само твърде нищожна част от всичко това и тя е като капка в морето.

Докато това е така, би трябвало да съществува блажен дом, който е достоен за подобна универсална щедрост и се намира в хармония с всеобхватното милосърдие. Иначе е необходимо да се отрече видимото за нас състрадание, а това би било подобно на отричането на слънцето, след като светлината му изпълва деня. И поне- 
же безследното изчезване изисква да се отхвърли истината за наличие на милосърдие в битието, това става, като състраданието се заменя с беда, любовта – с гняв, благодеянието – с отмъщение, сладостта – с болка, а похвалният разум се превръща в злополучна даденост.

Би трябвало да има и дом за възмездие, който да съответства на Божията слава и мощ и да бъде в хармония с тях, защото често угнетителят запазва своето могъщество, а угнетеният - своята принизеност и покорство, после отпътуват в съответното си положение, без да получат нито наказание, нито възмездие.

Следователно не става дума за никакъв пропуск въпреки че нещата са оставени за върховен съд. Въпросът не е бил и не ще бъде пренебрегнат, а наказанието навярно само е отсрочено в земния живот. Фактът, че през отминалите векове метежни и бунтовни народи са сполетявани от мъчение, ни разкрива, че човек не е оставен без юзди, на свобода, да му диктуват страстите, ае винаги изложен на ударите на Носителя на могъществото и величието.

Да, ако човекът, който единствен измежду всички творения е обвързан с велики задачи и е снабден с цялостни природни способности, не е узнал своя Господ чрез вярата, след като Преславния му е дал знание за Себе Си чрез Своите шедьоври - прецизно организираните Си творения... Ако не е спечелил любовта Му чрез доближаване до Него посредством богослуженето, след като Той му е вдъхнал любов към Себе Си и му е дал знание за личността Си чрез сътворените за хората разнообразни красиви плодове, сочещи всеобхватното Му милосърдие... Ако не се е отнесъл към Него с почитта и благоговението, подобаващи на признателността и прославата, след като Той му е разкрил Своята любов и милосърдие чрез многото Си дарове... Да, ако този човек не е узнал така своя Господ, как ще бъде оставен той без последствия и без възмездие, и без Носителят на могъществото и величието да е приготвил за него дом за наказание?

И възможно ли е този милосърден Господ да не дари дом за награда и вечно блаженство на онези вярващи, които са възприели даденото им от Него знание и са Го познали чрез вярата, откликнали са на внушената им от Него любов и са Го обикнали чрез богослуженето, оценили са милосърдието Му към тях и се отнасят към Него с почит и благоговение чрез признателността.

ТРЕТА ИСТИНА

Вратата на мъдростта и справедливостта – 
изява на имената Премъдрия (ал-каким) и 
Пресправедливия (ал-адил)

Възможно ли е() Творецът, Носителят на величието, Който разкрива властта на Своето осподство, като управлява законите на битието в диапазона от атомите до планетите и прави това с изключителна мъдрост и невероятен ред, с пределна справедливост и мярка, да не се отнесе добре към онези, които търсят защита от Неговото господство и се подчиняват на Неговата мъдрост и справедливост, и да не накаже онези, които чрез своето неверие и произвол се възпротивяват на тази мъдрост и справедливост?

След като човек не получава в този мимолетен земен живот заслужената си награда или наказание по начин, подобаващ на Божията мъдрост и справедливост, освен в редки случаи, и присъдата се отлага – повечето заблудени си отиват, без да ги е сполетяло възмездието им, и повечето напътени си заминават, без да са удостоени с благодатта си, тогава би трябвало въпросът да се реши от справедлив съд и да приключи със среща, водеща към най-великото блаженство.

Да, напълно е ясно, че Онзи, Който се разпорежда във вселената, прави това с абсолютна мъдрост. Нима искаш доказателство? Виж как Преславния се грижи за облагите и ползите във всяко нещо! Нима не забелязваш, че във всички органи на човешкото тяло - в костите, вените и дори в телесните клетки, във всяка негова част и навсякъде в него, се съблюдават различни ползи и мъдрости, и нещо повече – в телесните органи се съдържат толкова облаги и тайни, колкото плодове ражда едно дърво? Всичко това сочи, че нещата се управляват от ръката на абсолютна мъдрост.

Същата истина се доказва от наличието на безупречна координация и на съвършен ред при създаването на всяко нещо.

Наистина, да се вложи прецизната програма на красиво цвете в малкото му семенце, да се напише с калема на съдбата цяла книга за делата на огромно дърво в дребното му зрънце, да се кодират в него историята на живота му и индексът на съставните му елементи, това ни показва ясно, че нещата се управляват от абсолютна мъдрост.

И така, наличието на прелестно изкуство и на изключителна красота в създаването на всяко нещо разкрива, че тези шедьоври са произведения на абсолютно премъдър Творец.

Наистина, да се вмести в дребното човешко тяло индексът на всички създания, да се вложат в него всички ключове за съкровищниците на милосърдието и всички огледала на Най-прекрасните имена, това сочи наличие на върховната мъдрост в неповторимото майсторство.

Възможно ли е подобна мъдрост, властваща над такива Господни работи и дела, да не прояви добро отношение към онези, които са потърсили защита под крилото й и са й се подчинили чрез вярата? Възможно ли е да не ги удостои с вечна и несекваща награда?

Искаш ли аргумент, че делата се извършват въз основа на справедливост и мярка? Фактът, че на всяко нещо се дарява съществуване с чувствителни мерки и специфични везни, облича се в определена форма и се поставя на съответното му място, ясно разкрива, че нещата се подчиняват на абсолютна справедливост и балансираност.

Така и фактът, че на всяко нещо се предоставят правата, които то заслужава според своите способности и дарби, тоест му се дава всичко необходимо и наложително за неговото съществуване и се снабдява с всичко нужно за по-добър живот, е доказателство, че светът се управлява от ръката на абсолютна справедливост.

Възможно ли е тогава тази справедливост и тази мъдрост да пренебрегнат най-голямата потребност – нуждата от безсмъртие на най-издигнатото творение – човека, след като откликват на най-малката потребност на най-слабото създание? Възможно ли е те да отхвърлят найважната молба на човека и най-великото му желание, да не защитят честта на Господството (рубубия) и да пропуснат да откликнат на онова, на което Божиите раби имат право?

Но човекът, който води кратко съществуване в този мимолетен свят, не получава и не ще получи наистина подобна справедливост. Тя се отлага за върховен съд, където действителната справедливост налага този малък човек да получи наградата или наказанието си не въз основа на своята нищожност, а въз основа на това, колко голям е грехът му, колко значима е природата му и колко велика е мисията му.

Понеже преходният земен свят е твърде далеч от вероятността да бъде място за изява на подобна справедливост и мъдрост по отношение на човека, който е създаден за вечен живот, би трябвало да има вечен рай и пребъдващ ад под властта на Справедливия, Великия, Носителя на красотата, Премъдрия, Красивия, Носителя на величието.

ЧЕТВЪРТА ИСТИНА

Вратата на щедростта н красотата – изява на имената Великодушния (ал-джауад) н Красивия (ал-джамил)

Възможно ли е абсолютна щедрост и великодушие, неизчерпаемо богатство, несекваща съкровищница, вечна и безподобна красота, пребъдващо съвършенство без недостатък да не изискат създаването на блажен дом и гостоприемно място, където да бъдат увековечени нуждаещите се от щедростта и благодарните за нея, 
копнеещите за красотата и възхитените от нея?

Украсяването на лицето на света с прелестните и изящни произведения, превръщането на слънцето в светилник, на луната – в сияние, на земната повърхност – в трапеза за даровете, изпълването с вкусни и разнообразни храни, участта на дърветата да станат съдове и блюда, които подновяват съдържанието си неведнъж всеки сезон - всичко това разкрива безкрайна щедрост и великодушие.

Би трябвало подобна абсолютна щедрост и великодушие, подобни неизчерпаеми съкровищници, подобно всеобхватно милосърдие да имат дом за постоянно гостоприемство и място за вечно блаженство, където душата да разполага с каквото поиска и очите да се наслаждават. Те категорично изискват блаженстващите в този дом да бъдат увековечени и да останат неотлъчно с това щастие, за да се отдалечат от изчезването и раздялата, понеже както изчезването на сладостта е болка, така и изчезването на болката е сладост. Подобна щедрост решително отхвърля причиняването на страдания.

С други думи, наложително е наличието на вечен рай и обезсмъртяването в него на нуждаещите се, защото абсолютната щедрост и великодушие изискват абсолютно добротворство и благодетелност. Безкрайното добротворство и благодетелност налагат безкрайно задоволство и признателност, а то от своя страна изисква щастието на онзи, който заслужава добро отношение, да продължи вечно, за да разкрива благодарността и признателността си чрез своето задоволство пред постоянното обилие. Иначе незначителната сладост, вгорчавана от изчезване и раздяла и вкусвана в кратък период, не би могла да се намира в хармония със смисъла на тази щедрост и великодушие.

Виж също различните кътчета на света, всяко от които е сякаш изложба и представя картини на Божието изкуство! Разсъди над Господните известия(), носени от растенията и животните по земната повърхност! Вслушай се в глашатаите, водещи към прелестите на Господството (рубубия) – пророците, мир на тях, и благочестивите светци, как всички те сочат на хората правия път, като им показват и разпространяват уникалното майсторство на Твореца, Носителя на величието, и насочват вниманието им към него, за да съзерцават съвършенството на Hеговото изкуство.

Следователно Създателят на този свят притежава велико свръхсъвършенство, пораждащо възхита, но скрито и тайно. Затова Той иска да го покаже чрез Своите шедьоври. Скритото съвършенство, лишено от недостатък, трябва да се изяви пред творения, които го виждат, оценяват, възхваляват и се възхищават от него. Трайното съвършенство изисква вечно да се разкрива, а това на свой ред налага трайно присъствие на онези, които възхваляват и се възхищават, защото стойността на съвършенството се принизява в очите на възхитения, чийто живот не пребъдва().

Както дневната светлина сочи, че слънцето съществува, така и удивителните шедьоври – прецизните и превъзходни създания, разпространени във вселената, показват ясно прелестите на духовната красота, която е безподобна, и разкриват също изяществото на скритата хубост, която е неповторима(). Проявлението на тази ярка и пречиста хубост и на тази блестяща и свята красота указва на множество скрити съкровища, вложени в Пай-красивите имена и дори във всяко едно от тях.

Както тази извисена скрита безподобна красота изисква да види прелестите си в отразяващо я огледало и да съзре ценностите на хубостта си и измеренията на красотата си в одухотворено и копнеещо за нея огледало, така тя желае да се разкрие и прояви, за да види любимата си красота също и с чужди очи.

C други думи, налага се собствената красота да бъде погледната в две посоки.

Първата е съзерцаване от страна на самата красота в различни и многообразни огледала.

Втората е съзерцаване на красотата с очите на влюбени, възхитени и очаровани зрители.

Иначе казано, красотата и хубостта предполагат наличие на зрение и желание за изява – да виждат и да бъдат виждани, а това от своя страна изисква наличие на влюбени, възхитени и очаровани зрители. След като красотата и хубостта са вечни и пребъдват, тогава и онези, които ги наблюдават, би трябвало да бъдат безсмъртни и да съществуват вовеки.

Трайната красота не се удовлетворява да я съзерцават тленни и изчезващи влюбени. Още щом си представи своята смърт, съзерцателят, който чувства, че ще изчезне и се е самоосъдил на невъзвращенство в живота, ще мрази вместо да обича, ще презира вместо да се възхищава, ще пренебрегва вместо да уважава. Защото както е враждебен към непознатото, егоистът е враждебен и към недостъпното за него. Той спотаява вражда и омраза и отрича красотата, която трябва да бъде възприемана с подобаващото отношение – безгранична любов, безпределен копнеж и безкрайна възхита. Оттук разбираме тайната на това, защо неверникът е враг на Пречистия и Bсевишния Аллах.

Свидетели сме как всеки индивид отпътува и се скрива в тази странноприемница – земния дом, без да се наслади на благодеянията на щедростта освен незначително малко, само колкото да му се отвори апетит, и без да види сиянието на красотата и съвършенството, освен колкото да я зърне за кратък миг. След като тази щедрост в безграничното даряване, тази хубост в безподобната красота и това безпорочно съвършенство изискват благодарните да бъдат вечни и очарованите влюбени да останат безсмъртни,

тогава пътуването е отправено към нетленни паркове и трайни гледки.

Накратко, както този свят със своите създания дава категоричен и неоспорим аргумент за съществуването на прещедрия си Творец, Носителя на величието, така и свещените атрибути и Най-прекрасните имена на Него, Пречистия, аргументират, разкриват и дори налагат без съмнение съществуването на отвъдния дом.

ПЕТА ИСТИНА

Вратата на сьстраданието и богослужене-го от страна на Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари

изява на имената Откликващия (ал-муд-жиб) и Милостивия (ар-рахим)

Възможно ли е Господ, носител на всеобхватно милосърдие и безкрайно състрадание, Който забелязва и най-съкровената потребност на най-дребното създание, оказва му неоценима подкрепа с безгранична жалост и неизчерпаемо милосърдие, чува и най-тихия шепот на найскришното същество и го подпомага, и откликва на всеки зов, и изречен, и безмълвен... Възможно ли е този откликващ, милосърден Господ да не удовлетвори най-значимата потребност на най-великия от Своите раби() и на най-любимото Cи творение, и да не му помогне в онова, за което Го моли?

Отглеждането с добрина на малките и слаби животни, изхранването им с явна лекота и нежност, ни показва, че Владетелят на тези създания ги управлява чрез господство (рубубия), което се характеризира с безгранично милосърдие. Логично ли е това господство, отличаващо се със съвършена жалост и състрадание, да не отговори на най-красивия зов, отправен от найдоброто творение?

Пека повторя разяснението на тази истина, както я осветлих в Деветнадесето слово.

Приятелю, който ме слушаш заедно с душата ми, в разказаната там история споменах за събрано множество на остров, където знатен пратеник произнася реч. Историята посочва следната истина. Ела да се освободим от оковите на времето, да се върнем мислено към епохата на пророчеството, да се отправим въображаемо към Арабския полуостров, за да се ощастливим с посещение на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, докато изпълнява задълженията си с всеотдайно богослужене. Виж как поражда блаженство по причина на посланието и напътствието, които е донесъл! Той със своята молитва и богослужене е мотивът за създаването на блаженството и сътворяването на Рая.

Виж към какво призовава този благороден Пророк! Той призовава към вечното щастие в огромна и всеобхватна молитва, във всепоглъщащо и извисено богослужене, и сякаш целият Арабски полуостров и дори цялата земя отслужват молитва заедно с него и смирено отправят зов към Аллах заедно с неговия прекрасен зов! Така е, защото неговото служене обхваща това на цялата му общност от негови последователи, а също – чрез тайнството на съответствието в първоосновите - включва в себе си тайната на богослуженето на всички пророци, мир на тях.

Той стои начело на върховна молитва, на всяка молитва, и отправя смирен зов – колко нежен зов у такова велико създание!, – сякаш озарените от светлината на вярата – от Адам, мир нему, до днес и чак до Деня на възкресението - го следват и изричат амин! след молитвата му().

Виж как той зове Аллах за универсална потребност, каквато е потребността от вечност и безсмъртие! B този зов не участват заедно с него само жителите на земята, но също и обитате 
ите на небесата и дори всички създания. Те мълчаливо изричат: "Aмин, о, Aллах, амин! Откликни, Господи наш, на зова му! Hие като него се стремим да се доближим до Теб и смирено Те умоляваме!"

И пак виж как той проси за щастие и вечност с цялата си нежност и тъга, с цялата си обич илюбов, с целия си копнеж и настойчивост, с цялото си смирение и надежда, натъжава цялата вселена, разплаква я и я прави съпричастна към зова!

И пак виж и разсъди! Той отправя зов, молейки за щастие с велико намерение, с висока цел. Mоли за него, за да може човекът и всички творения да бъдат спасени от низвергването в бездната на най-долните измежду най-ниско падналите – от абсолютното изчезване, от изгубването и пустотата, – и да бъдат издигнати до най-стремителните висини – до върховете, до вечността, до обвързването със задължения и поемането на отговорности, за да бъдат достойни за тях и да се издигнат до степента на безсмъртни Божии писания.

Виж го как търси подкрепа, като зове за помощ разплакан, смирено умолява от дълбините на сърцето си, с настойчива богоугодност! И сякаш кара да го чуят всички създания и дори небесата, и Божият престол, да тръпнат от любов и копнеж по неговия зов, да повтарят: "Амин, о, Аллах, амин!()"

И виж, че той проси блаженство и пребъдване вовеки и умолява за тях всемогъщ, всечуващ, прещедър и всезнаещ, всезрящ, милосърден, Който вижда и чува най-скритата потребност на най-слабото творение, обхваща го със Своето милосърдие и му откликва, дори ако зовът е безмълвен.

Да, Той му отговаря с проницателност и милосърдие и го подпомага с мъдрост, което отхвърля всякакво съмнение, че тази превъзходна грижа идва не от друг, а само от всечуващ, всевиждащ, и че това прецизно управление не произтича от друг, а само от прещедър, милосърден.

Да, Онзи, Който ръководи всички синове на Адам на тази земя, насочвайки се към Най-великия трон, вдигнал ръце, отправящ зов, който обхваща истината за Мухаммедовото богослужене, а то е синтезът на богослуженето от страна на човечеството... Да видим какво желае. Какво желае честта на човечеството, гордостта на вселената, уникалността във всички времена и сред всички създания. Да се вслушаме в него. Той моли за вечното щастие за себе си и за своята общност, моли за безсмъртието в Дома на пребъдването, моли за Рая и неговото блаженство. Да, моли и проси за тях заедно с Божиите имена, изявяващи се с красотата си в създанията-огледала. Както виждаш, моли Пай-прекрасните имена за застъпничество.

Как мислиш, ако нямаше безброй и безчет причини и аргументи, налагащи съществуването на Рая, една молитва от този знатен Пророк, Аллах да го благослови и с мир да го дари, не би ли била достатъчна причина за създаването на Рая(), след като това е толкова лесно за всемогъществото на нашия Творец, колкото е лесно да се възстанови животът на земята през дните на пролетта?

Да, как ще е трудно създаването на Рая за Онзи, Който е превърнал земната повърхност напролет в пример за Насъбирането (хашр)!

Както посланието на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е станало причина за създаването на този свят на изпитания и се е превърнало в разяснение и разкриване на тайната на изказването:

لَوْلَاكَ لَوْلَاكَ لَمَا خَلَقْتُ الْاَفْلَاكَ

"Ако не бе ти, ако не бе ти, не бих сътворил небесните орбити!"

Неговото богослужене е станало също причина за сътворяването на блажения вечен дом.

Възможно ли е – как мислиш? – изумителната за ума подреденост на света-шедьовър, виртуозното майсторство и красотата на цялостното господство (хашр) в рамките на всеобхватното милосърдие да приемат ужасно безобразие, противен гнет и ширещ се хаос, като не откликнат на зова на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Нима ще се пренебрегне и не ще се реализира най-важното и найнасъщното от всички желания, след като се обръща изключително внимание и на най-елементарното и дребно желание, и се чува и най-слабият и най-тихият гласец, и се удовлетворява нуждата на всеки нуждаещ се! Не и пак не! Хиляди пъти не! Подобна красота отхвърля всякаква уродливост и никога не ще погрознее()!

Следователно чрез своето богослужене Пратеникът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, отваря вратата на отвъдното, както чрез посланието си отваря вратата на земния свят.

عَلَيْهِ صَلَوَاتُ الرَّحْمٰنِ مِلْءَ الدُّنْيَا وَدَارِ الْجِنَانِ

اَللّٰهُمَّ صَلِّ وَسَلِّمْ عَلٰى عَبْدِكَ وَرَسُولِكَ ذٰلِكَ الْحَبِيبِ الَّذِي هُوَ سَيِّدُ الْكَوْنَيْنِ وَفَخْرُ الْعَالَمَيْنِ وَحَيَاةُ الدّٰارَيْنِ

وَوَسِيلَةُ السَّعَادَتَيْنِ وَذُو الْجَنَاحَيْنِ وَرَسُولُ الثَّقَلَيْنِ وَعَلٰى آلِهِ وَصَحْبِهِ اَجْمَعِينَ

وَعَلٰى اِخْوٰانِهِ مِنَ النَّبِيِّينَ وَالْمُرْسَلِينَ آمِينَ

Благословите на Всемилостивия да бъдат над него, колкото е цялата земя и Домът с Градините!

O, Аллах, благослови и с мир дари Своя раб и Пратеник, онзи любим, който е Господарят на двете вселени, Гордостта на двата свята, Жи-вотьт на двата Дома, Средството за пости-гането на двете блаженства, Носителя на две-те крила, ратеника при хората и джиновете- и него, и рода му, и всичките му сподвижни-ци, и сьбратята му измежду пророците и пра-тениците! Амин!

ШECTA ИCTИИA

Вратата на величието и вечността – изява на имената Преславния (ал-джалил) и Пребъдващия (ал-баки)

Възможно ли е велик владетел, който управлява и подчинява творенията, като се започне от слънцата и се стигне до дърветата, атомите и още по-дребните частици, и сякаш те са мобилизирани войници, да допусне пропуск и да не разпростре властта си над тленни клетници, прекарващи мимолетен живот в земната странноприемница, и да не създаде за тях високо вечно средище и център на велико и пребъдващо господство (рубубия).

Всичко, което наблюдаваме в тази вселена – грандиозните и колосални процеси като смяната на сезоните, великите действия като управлението на небесните тела, удивителното впрягане в работа като например превръщането на земята в постеля и на слънцето в светилник, обширните преобразувания като съживяването и разкрасяването на земята след пресъхването и умирането ... Всичко това красноречиво ни разкрива, че зад воала съществува грандиозно и велико господство (рубубия), което управлява и доминира с могъщата си власт. Подобно Господно царство изисква наличие на поданици, които подобават, и на проявления, които съответстват.

B същото време виждаме, че Божиите поданици и раби, които се отличават с найдобрите и най-съвкупните черти, се събират за кратко и прекарват известно време в земната странноприемница, която всекидневно се напълва и изпразва, а и поданиците остават там само колкото да изпълнят задачите си в това поприще на изпитания. И то се променя всеки час. Поданиците спират за броени минути, за да видят изложените по витрините на този пазар – света – образци на скъпоценните дарове на Твореца, Посителя на величието, оглеждат с очи на купувачи стоките – шедьоври на Преславния в тази огромна изложба. После те се изгубват, както и самата изложба се обновява и променя всяка година. Който отпътува, не се завръща. И новодошлият ще си отиде.

Това положение ясно и категорично разкрива, че отвъд тленната странноприемница, зад променящото се поле, след обновяващата се изложба съществуват вечни дворци, които подхождат на безсмъртната власт, нерушими жилища с градини, хранилища, пълни с чистите и извисени първоизвори на земните образци. Усилията и трудът тук са само за постигане на онова, което се намира там. Служенето тук е само за да се получи въздаянието там. Всеки в зависимост от своите способности и положени старания би могъл да постигне обилно щастие, ако преди това не го изгуби.

Да, абсурд е подобна вечна власт да се ограничи в рамките на тленните и жалки създания.

Погледни сега тази истина през телескопа на един пример. Представи си, че вървиш по някакъв път и виждаш пищен хотел, който велик цар е построил за гостите си. Той е похарчил огромни суми за разкрасяването и декорирането му, но посетителите се любуват съвсем малко на прелестите и вкусват най-незначителния дял от блаженствата, защото остават за кратко и по тази причина напускат хотела, без да утолят глада и жаждата си. Hо те запечатват образите на нещата в хотела чрез наличните си фотокамери. Така постъпват и служителите, и работниците на собственика, които точно и достоверно заснемат и записват движенията и бездействието на гостите. И ето че виждаш царят всекидневно да разрушава скъпоценните украшения и да ги обновява с други за новите гости. Нима след всичко това у теб е останало някакво съмнение, че онзи, който е построил хотела насред пътя, притежава високи вечни дворци и разполага с несекващи обилни съкровища, и че се отличава с трайна и неизчерпаема щедрост, и че проявената от него щедрост в хотела има за цел да възбуди апетита на гостите му към благата, с които разполага, и да съживи и раздвижи у тях желанията за подаръците, които им е приготвил.

Ако разсъдиш с помощта на този пример върху реалностите на земята-хотел и вникнеш в тях с пълно съзнание, ще разбереш следните девет положения.

Първо положение

Ще разбереш, че тази земя, подобна на хотел, не води самостоятелно съществуване и е абсурд да приема своя образ и форма независимо от всичко, сама и заради себе си. Тя не е друго освен странноприемница, която се пълни и изпразва, и е създадено с мъдрост жилище, където престояват и отпътуват керваните от Божии творения.

Второ положение

Ще разбереш, че обитателите на този хотел са гости-пътници и че прещедрият им Господ ги зове към Дома на мира.

Tрето положение

Ще разбереш, че украсите на този свят не са само за удоволствие и наслада, защото ако ти дадат да вкусиш блаженство за един час, при раздялата с него ще те накарат да усещаш болка дълги часове. Позволяват ти да вкусиш, като възбуждат апетита ти, без да те заситят, защото са краткотрайни или твоят живот е кратък и недостатъчен да се удовлетвориш. Следователно скъпоценната и мимолетна украса служи само за поука(), за да се отдава благодарност и да се подбужда към осъзнаване на вечните първоизвори, както и за други възвишени цели.

Четвърто положение

Ще разбереш, че земната украса() наподобява образци и копия на блаженствата, струпани за вярващите в Рая при Божието милосърдие.

Пето положение

Ще разбереш, че тези тленни произведения не са предназначени да излеят и не са сьтворе-ни, за да бьдат сьзерцавани известно време и после да си отидат без следа, а са насъбрани тук и са заели нужното си място за кратък период, за да придобият образите си, да разкрият значенията си и да бъдат записани резултатите им, както и за да изтъкат за обитателите на Вечността безсмъртни и трайни картини и за да бъдат средоточие на други цели в Света на пребъдването.

От следния пример става ясно как тези неща не са сътворени за тление, а за да пребъдват вечно, как външното им изчезване е само освобождаване за тях след приключване на задачите им и как нещо умира, от една страна, а пребъдва в много посоки.

Виж цветето – едно от Словата на Божието могъщество – как ни гледа с усмивка за кратко време, после се скрива зад воала на изчезването. Tо прилича на произнесена от нас дума, която влага в слуха хиляди свои подобия и смисълът остава толкова пъти, колкото са чулите я умове, а после си отива след приключване на мисията си – съобщаване на смисъла. И цветето отпътува, след като запечата видимия си образ в паметта на всеки, който го е съзрял и след като вложи вътрешното си естество в своето семенце. И сякаш всяка памет и всяко семе са фотографски плаки, предназначени да запазят красотата, образа и гиздавата премяна на цветето, и така да увековечат съществуването му.

Ако творение, което заема едно от най-ниските стъпала на живота, е третирано по подобен начин, за да пребъдва, какво остава за човека – най-високата форма на живот, – който притежава вечен дух. Нима той не ще бъде свързан с безсмъртието и вечността? Ако образът на цъфтящо и плодоносно растение и законът на формирането му, частично сходен с духа, са вечни и се запазват в семената му със съвършен ред в рамките на множество изменения, не става ли ясно колко вечен е човешкият дух и доколко е свързан с вечността? Tа той е закон, повеляван свише, има сияйна чувствителност, притежава извисена същност, носител е на живот, надарен е с комплексни и всеобхватни качества, а е облечен във видимо присъствие!

Шесто положение

И ще разбереш, че човек не е оставен без юзвеждане в готовност за идването на новите подвластни "заселници". Това е Господно предупреждение за онези одушевени създания, чиято небрежност ги кара да забравят задълженията си и чието опиянение им пречи да бъдат признателни.

Седмо положение

И ще разбереш, че смиртта и изчезването, които поразяват красивите творения от пролет-та и лятото, не са окончателно умиране и уни-щожение завинаги, а това е само прекратяване на функциите и освобождаване от тях след из-пылнението им и приключването им(), както и разчистване на терена и опразване на място, за да дойдат новите творения през настьпващата пролет, а сьщо подготовка на условията и привеждане в готовност за идването на новите под-властни "заселници".

Това е Господно предупреждение за онези одушевени сьздания, чиято небрежност ги кара да забравят задълженията си и чието опиянение им пречи да бьдат признателни.

Осмо положение

И ще разбереш, че безсмъртният Създател на този тленен свят владее и друг свят – траен и вековечен. Той внушава на Своите раби копнеж по него и ги води натам.

Девето положение

И ще разбереш, че в онзи просторен свят Всемилостивия, Mилосърдния – славно е величието Mу! – ще окаже почит на верните Си раби с нещо невиждано и нечувано, което не е хрумвало на никой човек. В това вярваме.

CEДMA ИCTИНA

Вратата на съхраняването н запазването – 
изява на имената Пазителя (ал-кафиз) н Падзорника (ар-ракиб)

Възможно ли е пазител и надзорник, който съхранява в ред и равновесие всичко на небето и на земята, на сушата и в морето, и влажно, и сухо, и не оставя нито малко, нито голямо, без да го пресметне, възможно ли е Той да не съхранява и да не наблюдава делата на човека – носител на извисена природа, заемащ на земята положение на Божий наместник, натоварен с мисията на Върховната отговорност (ал-аманат ал-кубра)? Възможно ли е Той да не запази делата му, които засягат Божието господство (рубубия), да не ги категоризира чрез равносметка, да не ги премери чрез везната на справедливостта, да не въздаде на съответния извършител подобаваща награда или наказание? Превисоко е Аллах над всичко това!

Да, Управителят на вселената съхранява всяко нещо в рамките на строг ред и балансираност, а те са проявления на знание и мъдрост, както и на воля и мощ. Виждаме, че никое създание не е било сътворявано и не се сътворява иначе освен с изключителна организираност и отмереност. Забелязваме също, че не само отделните му трансформации в продължение на неговия живот, но и цялата съвкупност от видоизмененията му се подчиняват на стабилен и точен ред.

И още, прави ни впечатление, че Пазителя, Посителя на величието, запазва образите на всяко нещо, чийто живот изтича с приключването на функциите му и тогава отпътува от видимия свят – запазва ги в съзнанието на живите, което твърде много прилича на Пазения скрижал (ал-лауx ал-маxфуз), и в нещо подобно на идеални огледала. Той записва синтезирана история на всяко творение в семената мy или я гравира в плодовете мy, така че yдължава живота мy и го съхранява във външни и вътрешни огледала. Паметта на човека, плодът на дървото, костилката, семето, зрънцето на цветето – всичко това разкрива колко велика е всеобхватността на запазването.

Нима не виждаш, че всеки отделен цвят и плод във великата и обширна пролет се запазва, и как всички свитъци, съдържащи специфичните мy действия, се съхраняват, наред с всички закони на строежа мy и модели на формите мy, записани в ограничен брой зрънца? Пастъпва нова пролет и свитъците се размножават съгласно прецизно и съответстващо им изчисление. Ражда се сезон на кипеж и обилие, който се отличава с изключителен ред и мъдрост. Пима това не разкрива колко силно е влиянието на Божието съхранение и надзор и доколко могъща е тяхната всеобхватност?

След като запазването достига такава степен на съвършенство и yниверсалност по отношение на дребни, временни и обичайни неща, логично ли е да не бъдат съхранявани човешките дела, които дават значими плодове в световете на неведомото, на отвъдното и на дyховете и пред абсолютното Божие господство (рубубия)? Възможно ли е тези дела да бъдат анулирани и да не се запишат? Опазил Бог!

Да, от изявата по такъв ясен начин на този Божи атрибут – съхраняването – разбираме, че Владетелят на всички творения полага изключителни грижи за регистрирането и запаметяването на всяко нещо, за контролирането на всичко произтичащо в Неговото царство. Той отделя максимално внимание на упражняването на Своята власт и показва удивителна заинтересованост за поддържането на Своето господство (рубубия), така че записва или повелява да се запише и най-дребната случка, и най-незначителното действие, съхранявайки в множество документи всичко, което става във владението Mу.

Тази пределно обширна и точна памет подсказва, че без съмнение архивите ще бъдат отворени, за да се потърси равносметка за делата, и особено за стореното от човека – това почетено и ценено творение, чиято природа е надарена с велики качества. Би трябвало делата му, които са важни, и постъпките му, които са значими, да бъдат измерени с чувствителна везна и да бъдат подложени на точна равносметка. Свитъците с делата му неизбежно ще бъдат извадени.

Kак мислиш, логично ли е да се приеме, че този човек ще бъде изоставен, след като е почетен с Божието наместничество и натоварен с Върховната отговорност (ал-аманат ал-куб-ра), и е издигнат до равнището на рьководител и свидетел за всички творения чрез намесата му в богослужебните дела на повечето от тях и боговьзхвалите му чрез обявяването на единосьщието сред многообразието от творения и засвидетелстването на всеохватното Господство (рубубия). Възможно ли е този човек да бъде оставен да отиде в гроба, за да спи в покой, без да го разбудят, за да го питат за малките и голе-мите му дела, без да го поведат кьм Сьбирането, за да се произнесе за него Върховният сьд? Не и пак не!

И как е възможно този човек да изчезне в нищото, и как е възможно той да се скрие в прьст-та и да се изпльзне от Рьката на Всемогьщия - Носителя на величието, за Чиято колосална моц свидетелстват всички сьбития - чудеса, разкриващи Неговата сила в миналото и подс-казващи какво може да се случи в идните времена(), силата, която поражда зимата и пролет-та, сходни с Възкресението и Насьбирането.

След като на човек не е потърсена заслужената равносметка в земния живот, би трябвало някой ден той да се яви пред върховен съд и да отиде при най-велико щастие.

OCMA ИСТИНА

Вратата на обещанието и на заплахата – изява на имената Прекрасния (ал-джамил) и Преславния (ал-джалил)

Възможно ли е Създателят на тези творения – Абсолютният всесведущ и Абсолютният всемогъщ – да не изпълни обещанието и заплахата, последователно повтаряни на всички пророци, мир на тях, и засвидетелствани единодушно от всички правдиви хора и светци, и така да прояви слабост и невежество? Превисоко е Всевишният Аллах над всичко това! Hе само че всички отправени от Него обещания и заплахи не са никак трудни за изпълнение при мощта Му, но те са лесни и незначителни, както например да се възстановят безбройните творения от предходната в идната пролет - сьщите() или подобни на тях().

Изпьлнението на обещанието е задължително - и за нас, и за всяко нещо е задължител-но, както и за Неговата господна власт (рубу-бия), за разлика от нарушаването на дадената дума - то противоречи на силата на Неговата мощ и е в разрез с всеобхватността на Неговото знание, доколкото подобно действие не произ-тича от друго освен от невежество и слабост.

Отричащи човече, знаеш ли колко глупав е извршеният от теб огромен грях с твоето неверие и отхврляне! Ти вярваш на льжливото си вображение, на бълнуващия си ум, на измамната си душа, а смяташ за льжец Онзи, Който въобще не е принуден нито да нарушава обеща-нието Си, нито да го преобрьща, а и това никак не подобава на Неговото величие и мощ. Всич-ки неща и всички наблюдения свилетелстват за Неговата правдивост и истинност. Следовател-но ти извршваш огромно и безгранично пре-стыпление вьпреки че си безкрайно дребен и неизбежно заслужаваш велико вечно наказание. За огромната значимост на извършеното от неверника престъпление свидетелства споменатото в един хадис, че някои обитатели на Ада имат кътник с големината на планина. Ти приличаш на онзи пътник, който си затваря очите пред слънчевата светлина и следва фантазиите на своя разум, а после иска да озари ужасяващия си път със сиянието на въображаема мълния, съществуваща само в неговото съзнание и слаба като блещукане на светулка.

Всичко, обещано от Пречистия Аллах, Чиито правдиви слова са творенията Mу и Чиито истинни знамения са събитията в света, ще бъде докрай изпълнено. Той ще учреди върховен съд и ще дари велико блаженство.

ДEВETA ИCTИНA

Вратата на пораждането на живота и смъртта

изява на имената Вечноживия (ал-хайи) и Вездесъщия (ал-каййум), Съживяващия (алмухий) и Умърmвяващия (ал-мумиm)

Възможно ли е Онзи, Който изявява мощта Cи чрез съживяването на огромната земя след нейното умиране и изсъхване, и изпраща повече от триста хиляди вида творения, а изпращането на всеки един от тях е чyдо като сътворяването на човека... Онзи, Който изявява всеобхватността на знанието Си чрез разграничаването на всяка отделна форма при подобно смесване и преплитане... Онзи, Който насочва погледите на всички Свои раби към вечното блаженство с обещанието Си да ги възкреси, споменато във всички Пегови небесни повели... Онзи, Който изявява величието на Своето господство (ðóáóáèÿ), като кара творенията да си сътрyдничат, yправлява ги според Своята заповед и воля, заставяйки отделните индивиди взаимно да се подпомагат... Онзи, Който е придал на човека максимална значимост, като мy е отредил да бъде най-комплексният плод на дървото на творението, най-изящният, най-изтънченият, найнежният, най-откликващият на зова, и мy е подчинил всяко нещо, и го е приел за събеседник... Възможно ли е този Всемогъщ, Милосърден, този Всезнаещ, Премъдър, Който е придал на човека подобно значение, да не издаде повеля за Съдния ден, да не възкреси и да не насъбере Своите раби, или да е неспособен на това, да не My е по силите да разтвори вратите на Върховния съд и да не сътвори Рая и Ада? Превисоко е Аллах над всичко това!

Да, Господът, Който се разпорежда в този свят – преславно е величието My, – поражда на тази мимолетна тясна земя множество образци, примери и знаци, напомнящи за Най-великото насъбиране (хашр), и прави това във всяка епоха, всяка година, всеки ден. Ето един пример.

По време на пролетния кипеж Той възкресява и насъбира повече от триста хиляди вида малки и големи растения и животни, съживява корените на дърветата и на тревите, възстановява някои животни в предишния им облик, а други – в подобен на него. Въпреки че материалните различия между безкрайно малките семенца са твърде незначителни, всяко от тях бива възкресявано и съживявано по напълно индивидуален и специфичен начин, с пределна бързина – за шест дни или седмици, – с безгранична лекота и обилие, в съвършен ред и с прецизна точност независимо от смесването и тясното взаимообвързване на видовете. Нима нещо ще е сложно за Извършителя на подобни дела или ще е безсилен да сътвори небесата и земята за шест дена, или не ще може да насъбере хората с единствено протръбяване? Пречист е Аллах от тези характеристики!

Как мислиш, ако писател чудотворец изпише на един свитък и в рамките на един час триста хиляди книги, като възстанови изличените им и нечетливи букви, без да допусне каквото и да било объркване, грешка или недостатък, при това – с пределна естетика, и ако ти кажеха, че този писател ще напише по памет за една минута авторската си книга, която ти си изпуснал във водата, щеше ли да отхвърлиш това твърдение с думите: "Hе е възможно, не вярвам!"

Или ако владетел чудотворец само с един знак издига планини и ги руши, променя градове изцяло, превръща морето в суша, за да изяви своята мощ и да стори това да бъде знамение за хората... Докато гледаш тези негови дела, някаква скала се търкулва в долината и затваря пътя за гостите му. Тогава ти казват, че той непременно ще махне скалата оттам и ще я разбие на парчета, колкото и да е голяма, защото е невъзможно да остави гостите си на пътя. Какво бълнуване и каква лудост би било, ако отговориш: "Hе, невъзможно е той да извърши това!"

Или пък ако някой пълководец е способен да насъбере отново своята армия, която сам е формирал за един ден, и ти кажат, че с едно протръбяване той ще свика всички подразделения и ще се обединят под знамето му всички освободени от служба и разпръснали се, а твоят отговор е: "Hе, не вярвам!"... Подобни думи говорят за налудничаво поведение. И наистина, каква лудост!

Ако си разбрал горните три примера, помисли за Създателя-ваятел – пречист е Той и всевишен, – Който пише пред погледите ни по найпрекрасния и съвършен начин и с молива на мощта и предопределението твори по земната повърхност, като дава живот на повече от триста хиляди вида, заменяйки бялата страница на зимата с разлистената зеленина на пролетта и лятото. Той ги изписва взаимопроникнати, но без да ги смесва, и прави това едновременно, но без да ги притеснява и обърква, въпреки че се различават един от друг по строеж и форма. Той никога не допуска грешка.

Как е възможно Пазителя, Премъдрия, Който е вложил програмата и модела на духа на огромното дърво в безкрайно малко зрънце и така го е запазил, да бъде питан как ще запази душите на мъртвите?

И как е възможно Всемогъщия, Посителя на величието, Който кара земята да се върти с върховна скорост, да бъде питан как ще я отстрани от пътя към отвъдния свят и как ще я разруши?

И как е възможно Посителя на величието и щедростта, Който е създал атомите от нищото и ги е организирал със заповедта "Бъдете!", и те се подчинили, въплъщавайки се в телата на живите същества, и е формирал от тях внушителни войски, как е възможно Той да бъде питан как ще насъбере с единствено протръбяване тези взаимно опознали се фундаментални атоми и тези основни елементи, обединени под знамето и дисциплината на батальона на тялото?

Ето, ти виждаш със собствените си очи толкова много образци, примери и знамения на възкресението, сходни с това на пролетното пробуждане. Създателят, пречист е Той и всевишен, ги възпроизвежда отново във всеки сезон и всяка епоха, и дори смяната на деня и нощта и появата и изчезването на тежките облаци са такива модели и подобия на възкресението.

Ако си представиш самия себе си преди хиляда години например и направиш паралел между двете крила на времето – миналото и бъдещето, ще видиш толкова много образци и варианти на Възкресението, колкото са епохите и дните.

Ако стигнеш дотам, да отхвърлиш телесното възкресение, въобразявайки си, че то е твърде ирационално, след като си станал свидетел на такъв огромен брой примери и образци за него, ти също ще узнаеш колко глупав е онзи, който го отрича.

Размисли над онова, което се казва за тази истина в Hай-великата конституция:

فَانْظُرْ اِلٰٓى آثَارِ رَحْمَتِ اللّٰهِ كَيْفَ يُحْيِي الْاَرْضَ بَعْدَ مَوْتِهَا اِنَّ ذٰلِكَ لَمُحْيِي الْمَوْتٰى وَهُوَ عَلٰى كُلِّ شَىْءٍ قَد۪يرٌ

“И виж следите от милостта на Аллах! Как съживява земята след нейната смърт! Той е, Който ще съживи мъртвите. Той над всяко нещо има сила.” (30: 50)

Обобщение: Hе само че нищо не пречи Възкресението да се състои, но и всяко нещо го на 
ага и изисква то да се случи.

Да, Онзи, Който дава живот на огромната земя – изложба на чудеса – и я умъртвява, сякаш е дребно животинче, и Който я е превърнал в люлка за отдих и в красив кораб за хората и за животните, и е отредил слънцето да бъде светилник и огнище за тази странноприемница, и е сторил движещите се планети и бляскавите звезди да станат летища за ангелите... Господство, което е дотолкова вечно и велико, и управление, което е дотолкова всеобхватно и внушително, не биха се примирили и ограничили в делата на този мимолетен, изчезващ, тленен, скоротечен, нищожен, менлив земен живот.

Би трябвало да съществува друг, траен, пребъдващ вовеки, велик, колосален, устойчив дом, който да подхожда на Преславния и Той да ни води към усилен труд в името на тези царства и жилища, да ни зове натам и да ни пренася. За това свидетелстват всички хора със сияен дух, с озарено сърце, с бляскав ум, които са проникнали от външното към истината и които са били удостоени с честта да се доближат до Преславния. Tе ни известяват единодушно, че Бог е приготвил награда и възмездие и че е дал категорично обещание и е отправил безпрекословна заплаха.

Певъзможно е нарушаването на обещанието да подхожда на Пеговото свято величие, защото това е низост и принизяване. А неизпълнението на заплахата произтича от прошка или слабост. B действителност неверието е абсолютен грях(), който не заслужава извинение и прошка. Що се отнася до Абсолютния всемогъщ, Той е всесвят, пречист от всякаква слабост.

Онези, които са ни донесли вести и свидетелства, са напълно единодушни по този въпрос независимо от различията на техните пътища, методи и склонности. От гледна точка на своята многобройност те са достигнали степента на непрекъснатата последователност. От гледна точка на качеството те са достигнали силата на единодушието. От гледна точка на равнището си те са звездите и водачите на човечеството, най-скъпоценните хора, радост за очите на религиозните общности. От гледна точка на значението си те са специалисти и утвърждаващи авторитети по този въпрос. Известно е, че заключението дори на двама специалисти в дадена наука или занаят е за предпочитане пред това на хиляди неспециалисти, а при съобщения и известия думите на двама, които утвърждават, са за предпочитане пред тези на хиляди отричащи и отхвърлящи. Така е например при твърдението, че е видяно новолунието, което ознаменува началото на месец Pамадан – тогава двама потвърждаващи свидетели са за предпочитане пред хиляди отрицатели, чиито думи нямат никаква стойност.

Заключеннето е, че няма по-правдива вест в света, по-достоверно твърдение, по-очевидна и ясна истина.

Следователно, без съмнение земният живот е нива, възкресението – жътва, а Pаят и Адът – хранилища.

ДECETA ИCTИНA

Вратата на мъдростта, загрижеността, милосърдието и справедливостта

изява на имената Премъдрия (ал-хаким), Прещедрия (ал-керим), Справедливия (ал-адил) и Милосърдния (ар-рахим)

Възможно ли е Владетеля на царството, Носителя на величието, Който е изявил толкова белези на ярка мъдрост, толкова следи от видима загриженост, толкова плодове на побеждаваща справедливост, толкова свидетелства за всеобхватно милосърдие в тленната странноприемница на земния живот, в чезнещото поле за изпитания, в променящата се изложба на земята... Възможно ли е Той да не създаде в света на Своето владение и на небесното Си царство вечни жилища с безсмъртни обитатели, трайни места с пребъдващи творения, и да се пропилеят напразно всички видими истини на тази мъдрост, на тази загриженост, на тази справедливост, на това милосърдие?

И логично ли е Премъдър, Носител на величие, Който е избрал човека измеждy всички творения, и го е превърнал изцяло в Свой събеседник, в огледало, съчетаващо Най-прекрасните My имена, в създание, способно да оцени бликащите извори от милосърдие в съкровищниците Му, вкусващо ги, запознаващо се с тях, и такова, на което Преславния е дал знание за великата Cи същност чрез всички Свои Пай-прекрасни имена, и човек Го е обикнал, и Той го е накарал да Го обича... Логично ли е след всичко това този Премъдър, преславен и всевишен е Той, да не изпрати клетия човек във вечното Cи царство, да не го ощастливи в този Блажен дом, след като го е призовал към него?

Или е логично Той да натовари всяко творение, било то и зрънце, с множество функции, тежки като дърво, да вложи в него толкова мъдрости, колкото са цветовете му, да го обвърже с ползи, колкото са плодовете му, и накрая да отреди целта на всичко това да бъде просто незначителната част, насочена към земния живот, тоест да отсъди целта на битието да бъде единствено оставането в земния живот, който няма стойност дори на синапено зърно, и да не превърне тези функции, мъдрости и изгоди в семена за смислен свят, нито в нива за отвъдната действителност, за да дават плодовете на истинските си подобаващи им цели?

Или е логично всички тези чудесни празници и велики тържества да се стопят и да си отидат напразно – безполезни, без цел, без смисъл, без мъдрост?

И още, дали е логично всички те да не бъдат насочени към смисления и отвъдния свят, за да разкрият първичните си цели и да дадат плодовете, които са достойни за тях?

Да, възможно ли е всичко това да се изявявавпротиворечие с истината, в противоречие с чертите на Неговата святост и с Най-прекрасните Mу имена – Премъдрия, Прещедрия, Справедливия, Милостивия? Не и пак не!

Или е възможно Преславния да опровергава истините на цялата вселена, указващи на сакралните му характеристики – мъдрост, справедливост, щедрост, милосърдие, и да отхвърля свидетелството на всички създания, да анулира онова, което всички творения сочат? Превисоко е Аллах над всичко това!

И приемливо ли е за разума Той да даде на човека оскъдно земно възнаграждение, нищожно като косъмче, въпреки че е възложил на него и на сетивата му задачи и функции, многобройни като космите по главата му? Възможно ли е Той да постъпи по този безсмислен и абсурден начинвпротиворечие с истинската Cи справедливостив разрезсдействителната Cи мъдрост? Пречист е Той и превисоко над онова, което говорят!

Или е възможно, разкривайки абсолютната Cи мъдрост, Преславния да обвърже всяко живо същество и дори всеки орган, като езика например, и дори всяко създание, с толкова мъдрости и ползи, колкото са плодовете на всяко дърво, а после да не дари на човека вечността и безсмъртието, да не го удостои с пребъдващото блаженство - с най-великата мъдрост, най-важната полза, най-нужния резултат, – да изостави трайността, срещата с Hего и вечното щастие, което превръща мъдростта в мъдрост, блаженството – в блаженство, милосърдието – в милосърдие, и нещо повече – което е първоизвор и първоизточник на всички мъдрости, ползи, блаженства и милосърдия. Възможно ли е Той да ги изостави, да ги анулира, да ги провали вдън бездната на абсолютната празнота, да постави Сам себе Cи – а превисоко е Аллах над всичко това! – в положението на такъв, който строи велик дворец, извайвайки на всеки камък гравюри и декорации, във всеки ъгъл – хиляди украси и прелести, във всяка стая – хиляди скъпоценни уреди и необходими принадлежности, а после не изгражда покрив за съхраняване на сградата, отказва се от нея и я оставя да се руши и да се разваля. Опазил Бог! Благото произтича от абсолютното благо, красотата – от абсолютната красота, и следователно от Абсолютния премъдър не би могло да произтича чисто безсмислие.

Да, всеки, който възседне историята и мислено се отправи по посока на миналото, ще види толкова многобройни, колкото са и годините, мъртви жилища, изложби, площи, светове, подобни на земното жилище, на полето за изпитания, на изложбата на нещата в настоящата епоха. Въпреки забележимото различие между тях по облик и вид те си приличат по своята организация, по неповторимия си начин на сътворяване и по изявата на могъществото и мъдростта на Създателя.

И още, в променящите се жилища, в изчезващите площи, в тленните изложби пътникът през историята ще забележи – доколкото не е изгубил зрението си – яркия и бляскав ред на мъдростта, очевидните и явни знаци на загрижеността, победните и доминиращи белези на справедливостта, всестранните плодове на милосърдието. Това ще го накара категорично да се убеди, че не е възможно да има по-съвършена от тази внушителна мъдрост и не е възможно да има по-превъзходна от тази загриженост с видими следи, и не е възможно да има по-велика от тази справедливост с ясни очертания, и неевъзможно да има по-всеобхватно от това милосърдие с осезаеми плодове.

Ако се допусне абсурдът, а именно – че изначалният и пребъдващият завинаги Владетел, Който управлява всички неща и сменява постоянно гостите и странноприемниците, не притежава в Своето вековечно царство нито нерушими жилища, нито издигнати и извисени места, нито устойчиви кътчета, нито трайни домове, нито безсмъртни поданици, нито блажени раби, – тогава би трябвало да се отхвърлят четирите истини: мъдростта, справедливостта, загрижеността и милосърдието, а те са могъщи и всеобхватни елементи – като светлината, въздуха, водата и пръстта, – и би трябвало да се отрече наличието на тези истини, толкова видимо, колкото са видими и споменатите елементи.

Така е, защото знаем, че земята и нейното съдържание не са достатъчни, за да се изявят четирите истини, и ако не съществува друго достойно за тях място, би следвало да се отрече мъдростта, вложена във всичко навред пред очите ни – а това е налудничаво, все едно да се отрече слънцето и неговата светлина, изпълваща деня, – и би следвало да се отхвърли загрижеността, постоянно наблюдавана и у нас самите, и в повечето неща, да се отхвърли и справедливостта, явна и с видими знаци(), да се отхвърли и милосърдието, наблюдавано навсякъде. Eи следвало също така Предприелият всички тези мъдри мерки, Извършителят на всички тези щедри дела и Приносителят на всички тези милосърдни дарове (опазил Аллах, и пак – опазил Аллах!) просто да бъде смятан за лекомислен и забавляващ се, за вероломен угнетител – но превисоко стои Аллах над всичко това! Подобно допускане не е друго освен превръщане на истините в тяхната противоположност, което е краен абсурд и дори софистите, отричащи собственото си съществуване, не са стигали дотам, да си въобразят с лекота толкова невъзможно положение.

Обобщение: Пяма връзка или пропорция между наблюдаваните в земните дела обширни събирания на живота и бързи раздели на смъртта, огромни струпвания и мигновени разпръсвания, внушителни тържества и прекрасни изяви, от една страна, и между познатите ни в мимолетната земна действителност незначителни резултати, жалки и временни цели и кратко пребиваване, от друга страна. Съчетаването на едното и другото с някаква връзка и откриването на пропорция между тях е неприемливо за разума и не отговаря на представите за мъдрост, защото е подобно на съчетаване на твърде малко камъче и на огромни като планини колосални знания и поуки и велики цели, и на свързване на дребна като камъче нищожна, временна и второстепенна цел с могъща планина.

Иначе казано, отсъствието на подобна връзка между творенията и тяхното положение, от една страна, и целите им, свързани със земния живот, от друга страна, категорично свидетелстват и ясно аргументират, че тези създания са обърнати към света на смисъла. Там те дават своите прелестни и подобаващи им плодове. Погледите им се взират в Пайпрекрасните имена и целите им са съсредоточени по посока на онзи свят. И въпреки че семената им са скрити под пръстта на земния живот, класовете им се показват в Света на идеала. Според своите способности човек сее и е засяван тук, а жътвата предстои там, в отвъдния живот.

Да, ако погледнеш лицата на творенията, обърнати към Пайпрекрасните имена и към отвъдния свят, ще видиш:

Всяко семенце – а то е чудо на Божието могъщество – съдържа толкова големи цели, колкото цяло дърво.

Всяко цвете – а то е слово на мъдростта() – съдържа толкова огромен смисъл, колкото са цветовете на дървото.

Всеки плод – а той е чудо на творчеството и поема на милосърдието – съдържа толкова мъдрости, колкото и самото дърво. A в качеството му на препитание за нас плодът е само една от хиляди мъдрости – след като изпълни задачите си и предаде смисъла си, умира и бива погребан в стомасите ни.

Докато тези тленни неща продължават да дават плодовете си на друго място, да влагат там трайните си образи, да изразяват вечните си значения, да споменават и прославят Създателя с пребъдващите си завинаги възхвали, тогава и човекът следователно се превръща в истински човек, докато съзерцава и гледа тези лица, обърнати към вечността, и в това намира път от тленното към трайното.

Следователно е поставена друга цел пред тези творения, които се струпват и се разпръсват във водовъртежа на живота и смъртта. Hе е грях да се правят сравнения: положението им наподобява условията при представление, когато се изразходват огромни средства за подготовка на кратки срещи и раздели само за да се уловят картини и те да се обединят във вечен филм, за да бъдат постоянно прожектирани от екрана.

И така, една от целите на живота - и личния, и обществения – през краткия престой на този свят е да се направят снимки и те да се съчетаят: да се запишат и увековечат резултатите от делата, за да се даде равносметка пред най-голямото насъбиране, да бъдат те показани на найколосалната прожекция, а също - да се подготвят всички способности и дарби за най-великото щастие. Тази истина се изразява в пророческия хадис:

Земният живот е нива за отвъдния. ()

Понеже земният живот съществува реално и в него ясно личат следите на мъдростта, загрижеността, милосърдието и справедливостта, и отвъдният свят неизбежно съществува, толкова категорично действителен и стабилен, колкото е и земният. Както житейският край и гробът очакват човека, така го очакват и Раят, и Адът.

EДИИAДECETA ИCTИНA

Вратата на хуманизма – 
изява на името Истината (ал-как)

Възможно ли е Преславния, Той – Истината, Истинният обожаван, да сътвори човека, за да бъде най-благородният раб пред абсолютното Mу господство (рубубия), най-важният по значение пред всеобщото Mу господство над световете, най-разбиращият и най-схватливият пред Пеговите повели, с такъв превъзходен облик, че е станал огледало, което да съчетае в себе си Пай-прекрасните Mу имена, да изяви Пайвеликото име и да разкрие най-великата степен на всяко едно измежду тях... И за да бъде найкрасивото от чудесата на Божията мощ, най-богатото на органи и критерии за изучаване и оценяване на съкровищата, пазени в хранилищата на Божието милосърдие... Творението с найсилна нужда и потребност за безчетните Mу блгодати, най-болезнено възприемащото смъртта, най-копнеещото за вечността, най-милото, найнежното, най-бедното, най-безпомощното, и въпреки че от гледна точка на земния живот е 
най-страдащото, от гледна точка на естествени- 
те си дадености е създанието с най-извисен облик... Възможно ли е тогава Истинният обожаван да сътвори човека с подобна природа, а после да не го възкреси за онова от Дома на вечността, за което той е подготвен и за което копнее? Да анулира човешката истина и да действа в пълно противоречие със Своята собствена законност! Превисоко е Аллах над всичко това!

И логично ли е Справедливо управляващиятиАбсолютният милосърден, Който е дарил на човека висока природна способност, позволяваща му да носи Пай-голямата отговорност (аламанат ал-кубра) – онази, която небесата, земята и планините са отказали да носят... С други думи, сътворил го е, за да опознава чрез своите частични критерии и слаби умения универсалните и всеобхватни качества на своя Създател, Пеговите комплексни дела и универсални проявления... Онзи, Който го е сътворил с облика на най-нежното, най-безпомощното и най-слабото създание, но му е подчинил всички растения и животни и дори го е издигнал като такъв, който ръководи и организира разнообразните им боговъзхвали и богослужения, и се намесва в тях... Онзи, Който е отредил той да бъде образец – в умалени размери – на Божиите действия във вселената и да бъде глашатай, обявяващ с думи и дела пред всички творения пресвятото Mу господство, и дори го е удостоил с по-знатно положение в сравнение с ангелите, издигайки го до сана на Божий наместник... Възможноли е Преславния да удостои човека с всички тези функции, а после да не реализира целите му и да не му дари резултатите и плодовете на делата му, а именно – вечното блаженство? Да го захвърли на дъното – най-жалък, най-клет, найсразен, най-изнемогващ – и да го превърне в най-злощастното от Своите творения? Да превърне човешкия разум – благословен сияен дар от пречистата Mу мъдрост и средство за опознаване на блаженството – в механизъм за изтезание и злополучност, което влиза в противоречие с абсолютната Mу мъдрост и е отрицание на абсолютното Mу милосърдие? Превисоко е Aллах над всичко това!

Обобщение: Видяхме в разказа за офицера, че личната му карта и военната му книжка съдържат информация за чина му, длъжността, заплатата, делата и снаряжението, и стана ясно, че той работи не за временното земно поприще, а за гостоприемството и щедростта на вечното и пребъдващо царство, към което ще отпътува. Подобна е съдбата на всички хора. Изследователите и откривателите са единодушни, че нежните трепети в личната карта на човешкото сърце, сетивата в бележника на човешкия разум, органите и принадлежностите, вложени в природата му, всички те заедно са насочени към вечното щастие, и нещо повече – дарени са на човека единствено в името на това вечно щастие.

Наример ако на човешкото въображение, което е едно от средствата на разума и негов илюстратор, бъде казано: "Ще ти се даде власт над земния живот и над украсата му наред с дълголетие над милион години, но житейският ти път неизбежно ще приключи с гибел в небитието.", ще го видиш да стене и да скърби (ако не се намесят заблудата на внушението и страстта на душата). Следователно най-голямата тленност – земният живот и неговото съдържание – не може да засити и най-малкия човешки инструмент – въображението.

От това ясно проличава, че човекът, който притежава подобна природна способност и който има мечти, простиращи се до вечността, и мисли, обгръщащи вселената, и желания, простиращи се в разнообразното вечно блаженство, този човек е сътворен единствено заради безсмъртието и неизбежно ще отпътува към него. Следователно този земен свят е само временна странноприемница и чакалня за отвъдното.

ДВАНАДЕСЕТА ИСТИНА

Врата на посланието и низпославането

изява на "В името на Аллах Все-милостивия, Милосордния" (бисмилляхи р-рахмани р-рахим)

Възможно ли е онзи, чието слово са подкрепили всички праведни светци, подкрепени от своите открития и чудеса, и са засвидетелствали истинността му всички учени и избраници, опиращи се на своите изследвания и анализи... Това е Знатният Пратеник, Аллах да го благослови и с мир да го дари, който с дарената му сила е отворил пътя към отвъдното и вратата на Рая, и е удостоверен с хиляда от неизменните му чудотворства и с хиляди от знаменията на неизменния Свещен Коран, вълшебно красноречив в четиридесет аспекта. Възможно ли е измамни внушения, по-жалки от крило на муха, да препречат пътя към отвъдното и вратата на Рая, отворени от този знатен Пратеник, Аллах да го благослови и с мир да го дари.

* * *

И така, от предходните истини разбрахме, че проблемът за Възкресението е толкова стабилна и могъща истина, че не е възможно да я разклати никаква сила, дори ако тя е способна да срине и разруши цялото земно кълбо. Така е, защого Преславният и Всевишният Аллах утвърждава тази истина съобразно смисъла на всички Свои Най-прекрасни имена и велики атрибути, а Неговият свят Пратеник, Аллах да го благослови и с мир да го дари, я удостоверява с всички свои чудотворства и аргументи. И Свещеният Коран я потвърждава с всичките си знамения и истини, и вселената я засвидетелства с всички свои сътворителни знамения и премъдри дела.

Възможно ли е според теб всички създания с изключение на неверниците да бъдат единодушно съгласни с Непременносъществуващия, пречист е Той и всевишен, относно истината за Възкресението, а после да възникне слабо и жалко сатанинско съмнение, което да разклати и срине тази висока и непоклатима истина? Не и пак не!

Не мисли, че аргументите за Възкресението се ограничават в дванадесетте истини, които ние изследвахме! На тях ни учи и Свещеният Коран, който също така сочи в хиляди аспекти и дава силни знаци, че нашият Творец ще ни пренесе от Дома на мимолетността в Дома на вечността.

И още, не мисли, че аргументите за Възкресението се ограничават в съдържанието на изследваните от нас Най-прекрасни имена - Премъдрия (aл-xaким), Прeщeдрия (aл-кeрим), Mилосърдния (aр-рaxим), Спрaвeдливия (aл-aдил) и Пaзитeля (aл-xaфиз)! Hещо повече, всички Пай-прекрасни имена, които се изявяват в управлението на вселената, изискват и налагат факта за съществуването на отвъдния свят.

И още, не мисли, че вселенските знамения, указващи на Възкресението, са само онези, които ние споменахме! Папротив, в повечето създания има перспективи и аспекти, които подобно завеси се разтварят надясно и наляво, и както някой аспект указва на Преславния и Всевишния Творец и свидетелства за Пеговото съществуване, така друг сочи Възкресението и дава знак за него.

Папример съвършеното майсторство, вложено в сътворяването на човека с най-прекрасния възможен облик, указва както на Пречистия Творец, така и на Възкресението – чрез съдържащите се у хората комплексни способности и сили, изчезващи за кратък период от време.

Дори ако се погледне на един аспект по два различни начина, той така или иначе ще указва едновременно и на Създателя, и на Възкресението.

И друг пример. Ако се забележи същността на вложените в повечето неща мъдър ред, грижовно украсяване, справедлива оценка и милосърдна нежност, ще стане ясно, че те произлизат от могъщата ръка на мъдър, щедър, справедлив и милосърден Създател. Така и ако се забележи величието, силата и радушието на тези велики атрибути въпреки краткия и оскъден живот на създанията в земния свят, чрез тях ще стане ясно наличието на отвъдната реалност.

С други думи, всяко нещо произнася на своя специфичен език и кара другите да произнасят:

آمَنْتُ بِاللّٰهِ وبِاليَوْمِ الْآخِرِ

"Повярвах в Аллах и в Сетния ден!"

ЗAKЛЮЧEHИE

Предходните дванадесет истини се потвърждават взаимно, допълват се една друга, подкрепят се и се поддържат, и крайният резултат се изяснява въз основа на всички тях като единно цяло. Тогава кое измамно внушение може да проникне през тези дванадесет метални или елмазни възпиращи стени, за да разклати вярата във Възкресението, обградена със здрава крепостна твърдина?

Кораничното знамение

مَا خَلْقُكُمْ وَلَا بَعْثُكُمْ اِلَّا كَنَفْسٍ وَاحِدَةٍ

“Вашето сътворяване и вашето възкресяване е само като на една душа.” (31: 28) известява, че сътворяването на цялото човечество и неговото възкресяване е толкова лесно и нищожно за Бо жията мощ, колкото това на единствен човек. Да, така е. И понеже тази истина бе подробно разяснена в мое изследване, озаглавено Възкресението, което е част от посланието Точка от светnината на знанието за Annаx, тук ще обобщим само същността й, като ще споменем примерите. Който желае повече подробности, би могъл да се обърне към посланието.

وَلِلّٰهِ الْمَثَلُ الْاَعْلٰ “Hа Аллах принадлежи върховният идеал” (Коран, 16: 60). Hе се спори дали е позволено да се дават примери. Ето един. Според тайнството на озаряването, както слънцето изпраща с пълна лекота – дори това да е доброволно – светлината си до някоя частица, така със същата лекота то я изпраща до безбройните прозрачни обекти.

Според тайнството на прозрачността зеницата на някоя прозрачна частица приема образа на слънцето и това е равностойно на същия ефект при обширната морска повърхност.

Според тайнството на порядъка реалният кораб се задвижва по същия начин, както детето задвижва своя играчка, подобие на кораб.

Според тайнството на подчинението пълководецът, който задейства единствен войник с командата Ходом марш!, повежда цяла армия със същите думи.

Според тайнството на баланса, ако допуснем, че в космоса е разположена изключително чувствителна везна, реагираща на тежестта на малък орех, и в същото време способна да издържи на теглилките си две слънца, за издигането на едната везна нагоре и за спускането на другата надолу ще се изискват едни и същи усилия, както за орехите, така и за слънцата.

Докато сред обикновените създания и вероятните творения, несъвършени и тленни, най-голямото нещо продължава да се равнява на наймалкото и неизброимите неща да се изявяват като едно единствено нещо по причина на съдържащите се в тях принципи на озаряването, прозрачността, порядъка, подчинението и баланса, би трябвало пред Абсолютния всемогъщ малкото и голямото да са равностойни, и възкресяването само с едно протръбяване на един човек да бъде като това на всички хора. Този извод произтича от тайнствата на абсолютните озаряващи богоизяви на изключително съвършената Mу, абсолютна, автономна, същностна мощ, на прозрачността и озаряването като елементи от небесната принадлежност на нещата, на порядъка, наложен от мъдростта и могъществото, на пълното подчинение на нещата пред Неговите съзидателни повели, на баланса при вероятните творения, който прави възможна при тях равнопоставеността между битието и небитието.

И още, степените на сила и слабост при дадено нещо зависят от намесата в него на неговата противоположност. Градусите на топлината например произтичат от намесата на студа, равнищата на красотата се пораждат от намесата на грозотата, степените на светлината са плод на навлизането в нея на мрака. Но ако дадено нещо е същностно и автономно, а не случайно, акцидентно, тогава не е възможно неговата противоположност да се намесва в него, иначе се налага двата полюса да се съчетаят, което е невъзможно. C други думи, онова, което е същностно, автономно и първично, не допуска наличие на степени. Докато мощта на Абсолютния всемогъщ продължава да бъде същностна, а не акцидентна, случайна, каквито са вероятните творения, и абсолютно съвършена, дотогава ще е невъзможно да я порази нейната противоположност – слабостта.

Тоест за Носителя на величието сътворяването на пролетта е нищожно като сътворяването на едничко цвете и възкресяването на всички хора за него е толкова лесно, колкото и това на един индивид. И обратно, ако нещата се обяснят с материални причини, тогава сътворяването на едничко цвете би било толкова трудно, колкото и това на пролетта.

Всички предходни примери и разяснения – още от самото начало – на картините и истините на Възкресението са извлечени единственоот озарението на Свещения Коран и не са друго освен подготовка на душата за себеотдаване, и на сърцето - за възприемане. Защото решаващата дума принадлежи именно на Свещения Коран и словото е неговото слово, и речта е неговата реч. Нека да го чуем. На Аллах е върховни-ят аргумент.

فَلِلّٰهِ الْحُجَّةُ الْبَالِغَةُ

فَانْظُرْ اِلٰٓى آثَارِ رَحْمَتِ اللّٰهِ كَيْفَ يُحْيِي الْاَرْضَ بَعْدَ مَوْتِهَا اِنَّ ذٰلِكَ لَمُحْيِي الْمَوْتٰى وَهُوَ عَلٰى كُلِّ شَىْءٍ قَد۪يرٌ ❀ قَالَ مَنْ يُحْيِي الْعِظَامَ وَهِىَ رَم۪يمٌ ❀ قُلْ يُحْي۪يهَا الَّذ۪ٓي اَنْشَاَهَٓا اَوَّلَ مَرَّةٍ وَهُوَ بِكُلِّ خَلْقٍ عَل۪يمٌ ❀ يَٓا اَيُّهَا النَّاسُ اتَّقُوا رَبَّـكُمْ اِنَّ زَلْزَلَةَ السَّاعَةِ شَىْءٌ عَظ۪يمٌ ❀ يَوْمَ تَرَوْنَهَا تَذْهَلُ كُلُّ مُرْضِعَةٍ عَمَّٓا اَرْضَعَتْ وَتَضَعُ كُلُّ ذَاتِ حَمْلٍ حَمْلَهَا وَتَرَى النَّاسَ سُكَارٰى وَمَا هُمْ بِسُكَارٰى وَلٰكِنَّ عَذَابَ اللّٰهِ شَد۪يدٌ ❀ اَللّٰهُ لَٓااِلٰهَ اِلَّاهُوَ لَيَجْمَعَنَّكُمْ اِلٰى يَوْمِ الْقِيٰمَةِ لَا رَيْبَ ف۪يهِ وَمَنْ اَصْدَقُ مِنَ اللّٰهِ حَد۪يثًا

❀ اِنَّ الْاَبْرَارَ لَف۪ي نَع۪يمٍ ❀ وَ اِنَّ الْفُجَّارَ لَف۪ي جَح۪يمٍ ❀

اِذَا زُلْزِلَتِ الْاَرْضُ زِلْزَالَهَا ❀ وَاَخْرَجَتِ الْاَرْضُ اَثْقَالَهَا ❀ وَقَالَ الْاِنْسَانُ مَالَهَا ❀ يَوْمَئِذٍ تُحَدِّثُ اَخْبَارَهَا ❀ بِاَنَّ رَبَّكَ اَوْحٰى لَهَا ❀ يَوْمَئِذٍ يَصْدُرُ النَّاسُ اَشْتَاتًا لِيُرَوْا اَعْمَالَهُمْ ❀ فَمَنْ يَعْمَلْ مِثْقَالَ ذَرَّةٍ خَيْرًا يَرَهُ ❀ وَمَنْ يَعْمَلْ مِثْقَالَ ذَرَّةٍ شَرًّا يَرَهُ ❀

اَلْقَارِعَةُ ❀ مَا الْقَارِعَةُ ❀ وَمَٓا اَدْرٰيكَ مَا الْقَارِعَةُ ❀ يَوْمَ يَكُونُ النَّاسُ كَالْفَرَاشِ الْمَبْثُوثِ ❀ وَتَكُونُ الْجِبَالُ كَالْعِهْنِ الْمَنْفُوشِ ❀ فَاَمَّا مَنْ ثَقُلَتْ مَوَاز۪ينُهُ ❀ فَهُوَ ف۪ي عِيشَةٍ رَاضِيَةٍ ❀ وَاَمَّا مَنْ خَفَّتْ مَوَازِينُهُ ❀ فَاُمُّهُ هَاوِيَةٌ ❀ وَمَٓا اَدْرٰيكَ مَاهِيَهْ ❀ نَارٌ حَامِيَةٌ

❀ وَ لِلّٰهِ غَيْبُ السَّمٰوَاتِ وَالْاَرْضِ وَمَٓا اَمْرُ السَّاعَةِ اِلَّا كَلَمْحِ الْبَصَرِ اَوْ هُوَ اَقْرَبُ اِنَّ اللّٰهَ عَلٰى كُلِّ شَىْءٍ قَد۪يرٌ ❀

“И виж следите от милостта на Аллах! Как съживява земята след нейната смърт! Той е, Който ще съживи мъртвите. Той над всяко нещо има сила.” (30: 50)

“И казва: "Кой ще съживи костите, след като станат на пръст?" Кажи: "Ще ги съживи Онзи, Който ги сътвори първия път. Той знае всичко как се сътворява.”(36: 78-79)

“О, хора, бойте се от своя Господ! Сътресението в Часа е нещо ужасно. B Деня, когато ще го видите, всяка кърмачка ще забрави своето кърмаче и всяка бременна ще роди преждевременно и ще видиш хората опиянени. Hо не са опиянени те, ала мъчението на Аллах е сурово.” (22: 1-2)

“Аллах! Hяма друг бог освен Hего! Ще ви събере Той в Деня на възкресението, няма съмнение в това. А кой е по-правдив в словото си от Аллах?” (4: 87)

“Праведниците ще са в блаженство, а разпътниците ще са в Огън.” (82: 13-14)

“Когато земята бъде разтърсена в трус и земята изхвърли своите товари, и човек рече: "Какво е?", в този Ден тя ще разкаже своите вести, защото твоят Господ е внушил. B този ден хората ще излязат на групи, за да им бъдат показани техните дела. Който извърши добро, дори с тежест на прашинка, ще го види. И който извърши зло, дори с тежест на прашинка, ще го види.” (Сура 99)

“Бедствието! Какво е бедствието? И откъде да знаеш ти какво е Бедствието? – Деня, в който хората ще бъдат като пръснати пеперуди и планините ще бъдат като разпокъсана вълна... Онзи, чиито везни натежат, ще има живот в доволство, а онзи, чиито везни олекнат, завръщането му е бездна. А откъде да знаеш ти какво е тя? – Пламтящ огън.” (Сура 101)

“Па Аллах принадлежи неведомото на небесата и на земята. Повелята за Часа е само колкото да мигне око, или още по-бързо. Аллах над всяко нещо има сила.” (16: 77)

Пека чуем тези ясни коранични знамения и да изречем: "Повярвахме и се убедихме!"

آمَنْتُ بِاللّٰهِ وَمَلٰئِكَتِهِ وَكُتُبِهِ وَرُسُلِهِ وَالْيَوْمِ الْآخِرِ وَبِالْقَدَرِ خَيْرِهِ وَشَرِّهِ مِنَ اللّٰهِ تَعَالٰى وَالْبَعْثُ بَعْدَ الْمَوْتِ حَقٌّ وَاَنَّ الْجَنَّةَ حَقٌّ وَالنَّارَ حَقٌّ وَاَنَّ الشَّفَاعَةَ حَقٌّ وَاَنَّ مُنْكَرًا وَنَكِيرًا حَقٌّ وَاَنَّ اللّٰهَ يَبْعَثُ مَنْ فِي الْقُبُورِ

اَشْهَدُ اَنْ لَااِلٰهَ اِلَّااللّٰهُ وَاَشْهَدُ اَنَّ مُحَمَّدًا رَسُولُ اللّٰهِ

اَللّٰهُمَّ صَلِّ عَلٰى اَلْطَفِ وَاَشْرَفِ وَاَكْمَلِ وَاَجْمَلِ ثَمَرَاتِ طُوبَاءِ رَحْمَتِكَ الَّذِي اَرْسَلْتَهُ رَحْمَةً لِلْعَالَمِينَ وَوَسِيلَةً لِوُصُولِنَا اِلٰى اَزْيَنِ وَاَحْسَنِ وَاَجْلٰى وَاَعْلٰى ثَمَرَاتِ تِلْكَ الطُّوبَاءِ الْمُتَدَلِّيَةِ عَلٰى دَارِ الْآخِرَةِ اَىِ الْجَنَّةِ ❀ اَللّٰهُمَّ اَجِرْنَا وَاَجِرْ وَالِدَيْنَا مِنَ النَّارِ وَاَدْخِلْنَا وَاَدْخِلْ وَالِدَيْنَا الْجَنَّةَ مَعَ الْاَبْرَارِ بِجَاهِ نَبِيِّكَ الْمُخْتَارِ آمِينَ

Повярвах в Аллах и в Неговите ангели, и в Неговите Писания, и в Неговите пратеници, ив Сетния ден, и в предопределението от Всевишния Аллах, и в доброто, и в лошото, и че Възкресението след смъртта е истина, и Раят е истина, и Адът е истина, и че застъпничеството е истина, и Мункар, и Накир са истина, и че Аллах ще възкреси покойниците от гробовете. Свидетелствам, че няма друг бог освен Аллах и че Мухаммед е Пратеникът на Аллах!

0, Аллах, благослови най-нежния, най-знатния, най-съвършения, най-красивия от блажените плодове на Твоето милосърдие, изпратен от Теб като милост за световете и като средство за достигането ни до най-китния, найпрелестния, най-зрелия и върховния от плодовете на това блаженство (туба), което се извисява в отвъдния дом – Рая.

0, Аллах, предпази нас и предпази родителите ни от Ада, и въведи нас и родителите ни в Рая заедно с праведниците заради Твоя пророкизбраник! Амин

Братко, който четеш това послание без предубеждение,

не казвай: "Защо не мога да обхвана и да разбера напълно това Десето слово?" Не се огорчавай и не се притеснявай, че не ти е докрай понятно. Гениални философи като Ибн Сина например са казали: "Възкресението не се поддава на рационални критерии." Тоест просто вярваме в него, защото не е възможно чрез разума да се проследи пьтят му и да се изпробва дьлбината му. Така и ислямските учени са стигнали до единодушното мнение, че пробле-мьт за възкресението носи характер на даденост, тоест аргументите му се предават по традиция и се вьзприемат на доверие, защото не подлежат на осьзнаване с рационални средства. Пьт, който се врязва в дьбочина и в сьцото време се извисява по вырховете, не може да бъде лек и общодостьпен за всеки трьгнал по него.

Но чрез озарението на Свещения Коран и с милостта на милосьрдния Творец ние бяхме удостоени с благодатта да вървим по този извисен и дьлбок пьт в епоха, която руши традиция-та и опорочава послушанието и себеотдаването. Не ни остава друго освен да отправим хиляди благодарности кьм Всемогьщия и Превеликия Създател за всеобщото Му добротворство и колосалната Му щедрост, защото това е достатьно за спасение на врата ни и за запазване на целостта . Трябва да сме доволни от обема на своето знание и да го увеличаваме чрез още и още четене.

Една от тайните причини, поради които разумът е неспособен да вникне в проблема за Възкресението, е че Най-великото насъбиране (ал-хашр ал-аазам) е изява на Най-великото име (ал-исм ал-аазам). Затова именно съзерцанието и показването на великите дела, произтичащи от изявата на Най-великото име и на найвеликата от степените на всяко едно от Найпрекрасните имена, правят утвърждаването на Най-великото насъбиране лесно и категорично, подобно на заключението, че пролетта съществува. Това води до непоколебимо послушание и до реална вяра.

Hо този начин в настоящото Десето слово Възкресението се разкрива и изяснява чрез озарението на Свещения Kоран. Иначе ако разумът се опираше единствено на своите слаби критерии, той би останал безпомощен и би се принудил да подражава на традицията.

* * *

Приложенне към Послание за Възкресението

ПЪРВА ЧАСТ

от важно допълненне към десето слово

بِسْمِ اللّٰهِ الرَّحْمٰنِ الرَّحِيمِ

فَسُبْحَانَ اللّٰهِ ح۪ينَ تُمْسُونَ وَح۪ينَ تُصْبِحُونَ وَلَهُ الْحَمْدُ فِي السَّمٰوَاتِ وَالْاَرْضِ وَعَشِيًّا وَح۪ينَ تُظْهِرُونَ ❀ يُخْرِجُ الْحَىَّ مِنَ الْمَيِّتِ وَيُخْرِجُ الْمَيِّتَ مِنَ الْحَىِّ وَيُحْيِي الْاَرْضَ بَعْدَ مَوْتِهَا وَكَذٰلِكَ تُخْرَجُونَ ❀ وَمِنْ آيَاتِـه۪ٓ أَنْ خَلَقَكُمْ مِنْ تُرَابٍ ثُمَّ اِذَٓا أَنْتُمْ بَشَرٌ تَنْتَشِرُونَ ❀ وَمِنْ آيَاتِـه۪ٓ أَنْ خَلَقَ لَكُمْ مِنْ أَنْفُسِكُمْ أَزْوَاجًا لِتَسْكُنُٓوا إِلَيْهَا وَجَعَلَ بَيْنَكُمْ مَوَدَّةً وَرَحْمَةً إِنَّ ف۪ي ذٰلِكَ لَاٰيَاتٍ لِقَوْمٍ يَتَفَكَّرُونَ ❀ وَمِنْ آيَاتِـه۪ خَلْقُ السَّمٰوَاتِ وَالْاَرْضِ وَاخْتِلَافُ أَلْسِنَتِكُمْ وَأَلْوَانِكُمْ اِنَّ ف۪ي ذٰلِكَ لَاٰيَاتٍ لِلْعَالِم۪ينَ ❀ وَمِنْ آيَاتِـه۪ مَنَامُكُمْ بِالَّيْلِ وَالنَّـهَارِ وَابْتِغَٓاؤُكُمْ مِنْ فَضْلِـه۪ اِنَّ ف۪ي ذٰلِكَ لَاٰيَاتٍ لِقَوْمٍ يَسْمَعُونَ ❀ وَمِنْ آيَاتِـه۪ يُر۪يكُمُ الْبَرْقَ خَوْفًا وَطَمَعًا وَيُنَزِّلُ مِنَ السَّمَٓاءِ مَٓاءً فَيُحْيِي بِهِ الْاَرْضَ بَعْدَ مَوْتِهَا اِنَّ ف۪ي ذٰلِكَ لَاٰيَاتٍ لِقَوْمٍ يَعْقِلُونَ ❀ وَمِنْ آيَاتِـه۪ٓ اَنْ تَقُومَ السَّمَٓاءُ وَالْاَرْضُ بِأَمْرِه۪ ثُمَّ اِذَا دَعَاكُمْ دَعْوَةً مِنَ الْاَرْضِ اِذَٓا أَنْتُمْ تَخْرُجُونَ ❀ وَلَهُ مَنْ فِي السَّمٰوَاتِ وَالْاَرْضِ كُلٌّ لَهُ قَانِتُونَ ❀ وَهُوَ الَّذ۪ي يَبْدَؤُا الْخَلْقَ ثُمَّ يُع۪يدُهُ وَهُوَ أَهْوَنُ عَلَيْهِ وَلَهُ الْمَثَلُ الْاَعْلٰى فِي السَّمٰوَاتِ وَالْاَرْضِ وَهُوَ الْعَز۪يزُ الْحَك۪يمُ

“В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! Прославяйте Аллах, когато замръквате и когато осъмвате! За Hего е прославата на небесата и на земята, и по мрак, и по пладне! Той изважда живото от мъртвото и изважда мъртвото от живото, и съживява земята след нейната смърт. Така и вие ще бъдете извадени (от гробовете). И от Неговите знамения е, че ви сътвори от пръст, после – ето ви – хора, които се множат! И от Неговите знамения е, че сътвори за вас съпруги от самите вас, за да намерите спокойствие при тях, и стори помежду ви любов и милост. B това има знамения за хора мислещи. И от Неговите знамения е сътворяването на небесата и на земята, и разнообразието на езиците и цветовете ви. B това има знамения за знаещите. И от Неговите знамения е сънят ви нощем и денем и стремежът ви към Неговата благодат. B това има знамения за хора чуващи. И от Неговите знамения Той ви показва мълнията за страх и надежда. И изсипва от небето вода, с която съживява земята след нейната смърт. B това има знамения за хора проумяващи. И от Неговите знамения е, че небето и земята стоят по Негова повеля. После, когато ви призове, ето ви - от земята излизате. Негови са всички на небесата и на земята. Bсички на Него се подчиняват. Той е, Който начева творението, после ще го повтори, а това е още по-лесно за Него. Негово е върховенството на небесата и на земята. Той е Bсемогъщия, Премъдрия.” (Коран, 30: 17-27)

B този девеми пъч ще разясним силен аргумент и велик довод от онези, които са дадени в горните коранични знамения, от извисените и свещени доказателства, аргументиращи оста и полюса на вярата – Възкресението.

Проява на нежна Господна загриженост е това, че преди тридесет години в края на съчинението си Съждвния (ал-мухакамат) – предисловие към тълкуването на Корана, озаглавено Знаци на чуднорвчивто в първоизворитв на лаконизма, "Старият Саид()" написа:

"Втора цел: да бъдат разтълкувани две коранични знамения, които разясняват Възкресението и указват на него."

Но тук са записани само началните думи: "В името на Aллаx, Всемилостивия, Милосърдния!" и се спира, без да се продължи по-натам.

Хиляди благодарности към Прещедрия Творец и толкова пъти признателност към Него, колкото са аргументите и знаците на Възкресението, че ми даде възможност трийсет години по-късно да осъществя замисъла си и да направя разяснение на тълкуването. Пречистият и Всевишният Аллах ми дари благодат чрез тълкуването на първото от споменатите две коранични знамения:

فَانْظُرْ اِلٰٓى آثَارِ رَحْمَتِ اللّٰهِ كَيْفَ يُحْيِي الْاَرْضَ بَعْدَ مَوْتِهَا اِنَّ ذٰلِكَ لَمُحْيِي الْمَوْتٰى وَهُوَ عَلٰى كُلِّ شَىْءٍ قَد۪يرٌ

“И виж следите от милостта на Аллах! Как съживява земята след нейната смърт! Той е, Който ще съживи мъртвите. Той над всяко нещо има сили.” (30: 50)

Това се случи около десет години след написването на горните думи и двата бляскави и силни аргумента - Десето слово и Двадесет и девето слово - накараха да онемеят онези, които отричат и отхвърлят Възкресението.

Близо десет години по-късно, след като бе разяснено споменатото коранично знамение – тази здрава твърдина на Възкресението, Пречистият и Всевишният Аллах ми даде озарение и ме удостои с благодат чрез тълкуването на знаменията, които стоят в центъра на настоящия Девети лъч. Това послание, което започва с важно въведение, се състои от девет извисени положения, основаващи се на казаното в кораничния текст.

BЪBEДEHИE

това въведение включва две точки. Първо ще споменем накратко един комплексен резултат от многото жизнени последствия и духовни ползи от убедеността във Възкресението, като разясним колко е необходима тя за човешкия и особено за социалния живот.

Ще цитираме също един цялостен аргумент от редицата доводи в подкрепа на убедената вяра във Възкресението, като разкрием колко ясна и очевидна е тя, ненакърнена от колебания и съмнения.

ПЪРBА ТОЧКА

Ще посочим четири аргумента в качеството им на примери и на образец за сравнение измежду стотици аргументи в потвърждение на това, че убедеността в съществуването на отвъдния свят е основа на основите за социалния и индивидуалния живот на човека, и фундамент на всички негови умения и идеали, на цялото му щастие.

Порви аргумент

Децата, които по численост съставят половината от човечеството, са способни да понасят очевидно болезнени и мъчителни за тях състояния – смърт, погребения – единствено чрез духовната сила, която те откриват у себе си, в своята нежна и крехка същност, и която произтича от вярата в Рая, вярата, разтваряща сияйната врата на надеждата пред слабата им природа, неспособна да се съпротивлява и да устоява, и затова се разплакват по най-дребен повод. Чрез вярата те могат да живеят в радост и веселие. Вярващото в Рая дете си казва: "Моят малък брат или любим приятел, който почина, е станал сега райска птица и значи се разхожда на воля в Рая, където пожелае, и живее по-добре от нас, и по-приятно."

Иначе ако не съществуваше тази вяра, смъртта, поразяваща и деца като споменатото, и възрастни, би разрушила духовната сила на безхитростните и безпомощни детски създания, би премазала вътрешния им свят, би опустошила живота им и би го вгорчила. Тогава заедно с очите им биха плакали всички техни телесни органи и природни дадености – духът, сърцето, разумът, и възприятията им или биха умрели, и чувствата - загрубели, или децата биха се превърнали в заблудени и злочести животни.

Втори аргумент

Възрастните хора, които съставят половината от човечеството, понасят и търпят несгодите пред прага на гроба единствено чрез вярата в отвъдното и единствено чрез нея намират сили и утеха пред близкото угасване за тях на свещта на скъпоценния им живот и пред захлопването на вратата на сладкия им и красив земен свят. Единствено чрез надеждата в отвъдния живот тези старци, които са се превърнали в деца и са придобили изострена чувствителност в своя дух и природа, посрещат търпеливо болезненото и убийствено отчаяние вследствие на смъртта и изчезването.

Иначе ако не съществуваше тази вяра в отвъдното, възрастните майки и бащи, които най-много заслужават съчувствие и състрадание и се нуждаят от спокойствие, безгрижие и безоблачен живот, биха почувствали духовен срив, объркване в душата и тревога в сърцето си, земята би отесняла за тях въпреки просторите си и би се превърнала в мрачен и ужасен затвор, а животът би станал болезнено и жестоко мъчение.

Порви аргумент

Младежите и юношите, които са оста на социалния живот, биват обуздавани единствено чрез страха от Адовия огън. Той успокоява поривите на чувствата им, възпира ги от нарушаване на нормите и стигане до изстъпления на гнет и вредителство, не им позволява да следват лекомислието и склонностите на душата си, гарантира най-доброто им поведение в техните социални контакти.

Ако не съществуваше този страх от мъчението в Ада, безразсъдните и опиянени от най-низките си страсти юноши биха станали адов огън, разпален над слабите и над старците според принципа за властването на силния, и извисената човешка действителност би се принизила до долен зверилник.

Четвърти аргумент

Семейният живот е обединяващ център и средоточие на земното битие. Той е райското му щастие, здравата му твърдина и сигурното му убежище. Домът на всеки човек е неговият личен свят и собствената му територия. Hяма щастие за духа на семейния живот иначе освен чрез сериозното взаимно уважение и чистата преданост на всички, искреното състрадание и милосърдие, които стигат до границата на жертвоготовността и себеотдадеността. Подобни взаимоотношения се постигат единствено чрез вярата, че съществуват връзки на вечно приятелство, на дълготрайна дружба, на безсмъртна взаимност във време без край и под сянката на живот без предел, споен от взаимоотношения на завидно и почитано бащинство, чисто и искрено братство, предано и всеотдайно приятелство, така че съпругът си казва:

"Моята съпруга е другарка в настоящите ми дни и спътница в света на вечността и в безсмъртния живот. Hе е беда, че сега е станала грозна или старица, защото тя има вечна красота, която ще настъпи в бъдеще. Готов съм да дам всичко, което предаността и състраданието изискват и ще пожертвам всичко, което вечното приятелство налага." Така мъжът може да таи обич и състрадание към възрастната си съпруга, както таи чувства към райските деви.

Иначе формално другарство и приятелство, което продължава час или два и е последвано от вечна раздяла и прекъсване на връзката завинаги, носи външен xарактер, няма солидна основа и опора и е способно да породи единствено символично милосърдие, изкуствено уважение и благосклонност, криеща животински усещания, наред с намесата и господството на интересите и на душевните страсти в това милосърдие и уважение. Тогава земният рай се превръща в непоносим ад.

И така, ако със споменатите по-горе четири аргумента се сравни дори само един резултат от вярата във Възкресението измежду стотиците други последствия, свързани със социалния живот на човека и отнасящи се до него, ще бъде разбрано, че истината за Възкресението ще се случи и ще стане реалност, и това е толкова категорично достоверно, колкото са достоверни извисената истина за човека и универсалните му потребности. И нещо повече, то е по-очевидно аргументирано и по-ясно засвидетелствано, отколкото е фактът за наличието на храни и продукти, установен по нуждата на стомаха от тях.

Степента на реализиране на тази истина - Възкресението - може да се оцени още по-дълбоко и в по-голяма степен, ако бъде лишена от човешкия елемент, чиято същност е възвишена, значима и жизненоважна, но тогава би се принизила до разложен труп и убежище за микроби и бактерии.

Нека чуят социолози, политолози и специалисти по етика, които се интересуват от делата на човека, от морала и от обществения му живот, нека дойдат и обяснят с какво ще запълнят тази празнина, с какво ще излекуват и превържат тези дълбоки зейнали рани.

ВТОРО ТОЧКА

тази точка разяснява съвсем накратко един само аргумент измежду безчет други в полза на истината за Възкресението. той произтича от същността на свидетелството, дадено от останалите опори на вярата.

Всички чудеса, доказващи посланието на нашия водител Мухаммед, Aллах да го благослови и с мир да го дари, заедно с всички аргументи в подкрепа на пророческата му мисия, и всички доводи, мотивиращи правдивостта му, засвидетелстват комплексно и едновременно истината за Възкресението, сочат я и я потвърждават, защото през целия си благословен живот Пророкът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, призовава първо към еднобожието, след което се съсредоточава върху Възкресението. Всички негови чудотворства и аргументи, които доказват правдивостта на пророците преди него, мир на тях, и подбуждат другите хора да им повярват, засвидетелстват същата истина – Възкресението.

Така и вярата в "Пеговите пророци", задължително последвана от вярата в "низпосланите Писания", засвидетелства тази истина.

Свещеният Kоран – носител на чудотворно красноречие – засвидетелства и доказва с всички свои чудеса, аргументи и истини, потвърждаващи правдивостта му, че Възкресението реално ще се случи. Една трета от цялостния текст на Свещения Kоран и началото на повечето кратки сури съдържат ясни знамения за Възкресението. Тоест с хиляди свои знамения, директно или косвено, Свещеният Kоран предрича същата истина, явно я потвърждава и очевидно я разкрива, например:

❀ اِذَا الشَّمْسُ كُوِّرَتْ ❀ يَٓا أَيُّهَا النَّاسُ اتَّقُوا رَبَّـكُمْ اِنَّ زَلْزَلَةَ السَّاعَةِ شَىْءٌ عَظ۪يمٌ ❀ اِذَا زُلْزِلَتِ الْاَرْضُ زِلْزَالَهَا ❀ اِذَا السَّمَٓاءُ انْفَطَرَتْ ❀ اِذَا السَّمَٓاءُ انْشَقَّتْ ❀ عَمَّ يَتَسَٓاءَلُونَ ❀ هَلْ أَتٰيكَ حَد۪يثُ الْغَاشِيَةِ

“Когато слънцето бъде обвито [в мрак]...” (81: 1)

“0, хора, бойте се от своя Господ! Сътресението в Часа е нещо ужасно.” (22: 1)

“Когато земята бъде разтърсена в трус...” (99: 1)

“Когато небето се разкъса...” (82: 1)

“Когато небето се разцепи...” (84: 1)

“За какво се питат един друг...” (78: 1)

“Стигна ли до теб разказът за Всепокриващия ден?” (88: 1)

С горните знамения и подобни на тях в началото на близо четиридесет сури Свещеният Коран доказва, че няма съмнение в настъпването на Възкресението, че то е събитие от изключително значение за вселената и че непременно и неизбежно ще се случи. Други знамения обясняват различни аргументи в подкрепа на тази истина.

Ако само една постановка от единствено знамение на някоя книга дава плодовете на научните и космическите истини, известни като ислямски науки, какво остава тогава за свидетелството на хилядите знамения и аргументи на тази книга, които ярко и блестящо обясняват вярата във Възкресението, сякаш са слънце? Hе е ли отхвърлянето на тази вяра нещо подобно на отричането на слънцето и дори на цялата вселена? Hе е ли това хиляди пъти заблуда и абсурд?

Възможно ли е хилядите обещания и заплахи, изричани от могъщ и велик владетел, да бъдат смятани за лъжа или неистина, след като се случва цяла армия да встъпи в битка, за да не се възприеме като измама дори само един жест на някой монарх?

Какво остава тогава за великия духовен Владетел, чието управление и господство продължава тринадесет века без прекъсване, и който е възпитал, пречистил и управлявал според правдата и истината безчет духове, умове, сърца и души, и как е възможно един само знак от него да не е достатъчен, за да се потвърди истината за Възкресението? A са дадени хиляди ясни доказателства, потвърждаващи това, ине е ли невеж глупак онзи, който не разбира подобна очевидна истина? И не е ли абсолютна справедливост да бъде той хвърлен в Огъня?

И още, всички небесни писания и свещени книги, всяка от които е господствала в определена епоха и за ограничен период от време, са потвърдили с хиляди аргументи твърденията на Свещения Коран относно истината за Възкресението, въпреки че тяхното тълкуване е кратко илаконично съобразно времето и епохата. Тази категорична истина е разкрита подробно и с изчерпателна яснота от Свещения Коран, който властва над всички предходни епохи и доминира над цялото бъдеще.

Тук ще включим текста от края на нашето Послание за съкровената изповед, доколкото той хармонира с темата на настоящето изследване. Този категоричен аргумент дава обобщение за Възкресението и произтича от свидетелството на всички опори на вярата и от техните доказателства за вярата в Сетния ден, особено вярата в пратениците на Aллах и в Писанията. Текстът е лаконичен и кратък, и под формата на изповед, но той разсейва заблудите и съмненията:

Тосподи мой милосърден, разбрах от учението на Пратеника, Aллах да го благослови и с мир да го дари, и осъзнах от указанията на Премъдрия Kоран, че всички свещени Писания начело с Прещедрия Kоран и всички пророци, мир на тах, начело с най-знатния Пратеник, Aллах да го благослови и с мир да го дари, единодушно и безпрекословно сочат, свидетелстват и доказват, че проявленията на Пай-прекрасните имена – носители на величие и красота, които имат видими следи и в земния живот, и във всички светове, ще пребъдат бляскави и ярки во веки веков. И че техните проявления – носители на милосърдие, и даровете им, образци от които се наблюдават навсякъде в този тленен свят, ще дадат най-лъчезарните си плодове, ще се озарят с най-великия си блясък и ще останат завинаги в Дома на щастието. И че онези, които в краткия си земен живот им се наслаждават и копнеят по тях с тъга и печал, ще ги съпроводят и придружат с обич до вечността, и ще пребъдат там безсмъртни.

И че всички пророци – носители на сияен дух – начело с най-знатния Пратеник, Aллах да го благослови и с мир да го дари, и всички светци – полюси с озарени сърца, и всички искрено набожни хора – извори на проникновен бляскав ум, всички те твърдо и дълбоко вярват във Възкресението, засвидетелстват го, благовестват човечеството за вечното щастие, предупреждават заблудените, че вървят към Огъня, съобщават на напътените, че ги очаква Раят. Те правят това, като се опират на очевидни чудесаикатегорични знамения, и на хилядите обещания и предупреждения, които Ти, Господи, многократно си споменал във всички небесни Писания и свещени Книги. Основават се и на могъществото на Твоето величие, на властта на Твоето господство (рубубия), на колосалните Ти дела, на пречистите Ти атрибути: мощ, милосърдие, загриженост, мъдрост, величие, красота. Изхождат също от собствените си безчет видения и откровения, които разкриват признаците и белезите на отвъдния свят. Опират се още на категоричната си вяра и убеждение до степен на достоверно знание и очевидна достоверност.

О, Всемогъщи, о, Премъдри, о, Всемилостиви, о, Милосърдни, о, Всеправдиви в прещедрото Cи обещание, о, Посителю на силата, мощта и славата, о, Всепобедни владетелю на величието, Tи си пресвят и пречист, превисоко стоиш, за да обвиниш в лъжа всички тези хора и всички Свои обещания, велики атрибути и пресвети дела; да ги опровергаеш или да не допуснеш онова, което се изисква категорично от властта на Tвоето господство, като не откликнеш на молбите, идващи от обичните Tи праведни раби, влюбени в Tеб, спечелили любовта Tи с вяра, потвърждение и послушание. Пречист си Tи и превисок, за да удостовериш думите на заблудените и неверниците, отхвърлящи Възкресението – онези, които със своята надменност, непокорство и отрицание на Tеб и на обещанията Tи се поставят над Tвоето величие и колосалност, и които пренебрегват силата на мощта Tи, величието на божествеността Tи, състраданието на господството Tи.

Hие безгранично и безкрайно почитаме светостта на абсолютната Tи справедливост и красота и на всеобхватното Tи милосърдие, и Tе смятаме за пречист от подобен безпределен гнет и наглост.

Убедени сме и вярваме с цялата си налична сила, че хилядите знатни пратеници и пророци и множеството безчет и безброй избраници и светци, призоваващи към Tеб, са засвидетелствали с истинна достоверност, очевидна достоверност и достоверно знание вестите за съкровищниците на Твоето отвъдно милосърдие, за богатствата на Твоите благодеяния в Света на вечността и за проявленията на Пай-прекрасните Ти имена, които цялостно се разкриват в Дома на щастието.

Вярваме, че това им свидетелство е правда и истина, че показанията им са реалност и действителност и че благовестията им ще се сбъднат. Всички тези хора вярват, че голямата истина - Възкресението – е велик лъч от името Пpaвдama (aл-хaк), което е първоизвор и слънце на всички истини, и наставляват рабите Ти – с Твоето позволение – в сферата на правдата, и ги учат на самата истина.

Господи, заради правдата на дадените ни от тези хора уроци, заради светостта на техните наставления, дари ни съвършена вяра и ни отреди добър край – на нас и на учениците на Pucaлe-u Hyp, и стори да сме достойни за тяхното застъпничество! Амин!"

И така, аргументите и доказателствата, потвърждаващи истинността на Свещения Коран, както и на всички небесни Писания, чудесата и доводите, мотивиращи пророчеството на Любимия на Аллах, както и на всички пророци, мир на тях, на свой ред потвърждават и доказват най-важното от онова, към което призовават: реализирането на отвъдния свят. Така и повечето аргументи и доказателства, свидетелстващи за действителното битие на Пепременносъществуващия и за Пеговата единственост, на свой ред свидетелстват за наличието на Света на щастието и Света на вечността, който е ос на господството (рубубия) и божествеността (улухия) и е най-колосалното им проявление.

Те свидетелстват за съществуването на този Дом и за разтварянето на вратите му, както ще бъде разяснено по-натам, защото съществуването на Преславния и Всевишния, на великите Mу атрибути, на повечето от Пеговите Пай-прекрасни имена, на премъдрите Mу дела, на свещените му черти – господство, божественост, милосърдие, загриженост, мъдрост, справедливост, всичко това изисква и налага извода за реалността на отвъдното и дори прави задължително наличието на Света на вечността, както и предполага до степен на крайна необходимост случването на Възкресението заради наградата и наказанието.

Да, докато Aллах съществува, а Той е единствен, вечен, безсмъртен, би трябвало да съществува и оста на Божествената му власт – отвъдният свят. Докато абсолютното господство (рубубия) се изявява в тази вселена, и особено в живите създания – а тя е носител на видимо и явно величие, колосалност, мъдрост и състрадание, – би трябвало да има вечно щастие, което отхвърля от абсолютното господство всяко подозрение, че може да пренебрегне творенията, да ги остави без възмездие, и което снема от мъдростта съмнението, че допуска лекомислие, и предпазва състраданието от намеците за евентуално коварство. Тоест този Дом непременно съществува и неизбежно ще се влезе в него.

Докато разнообразието от прояви на благодетелност, добротворство, нежност, щедрост, загриженост, милосърдие се наблюдава реално и е видимо за умовете, които не угасват, и сърцата, които не умират, и ни доказва, че зад воала непременно съществува милосърден и милостив Господ, би трябвало да има безсмъртен, вечен живот, за да се спаси благодетелността от насмешките, тоест тя да достигне върха си, и добротворството да се предпази от измамата, като истината му получи пълноценна реализация, и загрижеността се избави от безсмислието, като се доведе докрай, и милосърдието се разграничи от мъстта, като придобие завършеност, и нежността и щедростта се изчистят от принизяването, като се излеят обилно над Божиите раби. Да, онова, което превръща добротворството в реалност, и благодеянието – в действителност, е наличието на вечен и безсмъртен живот в Света на вечността и безсмъртието. Да, това трябва да се осъществи.

Докато го има калемът на предопределението, който всяка пролет изписва на съвсем малка итясна страница сто хиляди взаимосвързани книги, без да допусне грешка, без усилие и умора, както става ясно и видимо пред очите ни... Притежателят на калема се е врекъл и ни е обещал сто хиляди пъти, че "непременно ще създам по-лесна от написаната пред вас книга за пролетта, тя ще е вечна и разположена на по-обширно, по-просторно и по-красиво от това забутано и объркано място. Ще бъде книга, която никога не ще изчезне и ще сторим да я четете с удивление и възхита." Преславния споменава тази Книга във всички Свои предписания, тоест че без съмнение основният текст е написан и чрез Възкресението и Съдния ден предстои да се довършат бележките под линия, а в нея ще се регистрират и книгите за делата на всички.

Докато тази земя продължава да има най-велико значение, защото на нея се намират множеството творения, стотиците хиляди вида живи същества и различните променящи се създания... Тя се е превърнала в сърце на вселената ивнейно обобщение, в неин център, нейна същност, неин резултат и причина за сътворяването , затова във всички небесни заповеди винаги е споменавана заедно с небесата, например:

رَبُّ السَّمٰوَاتِ وَالْاَرْضِ

“Господа на небесата и на земята”

Докато човешкият род продължава да управлява в различните аспекти тази земя, която притежава споменатите вече специфични черти и качества... Той контролира преобладаващата част от творенията по нея, като подчинява мнозинството живи същества, кара повечето създания да кръжат около него според критериите и страстите му, съгласно естествените му потребности, организира ги, излага ги на показ, украсява ги, подрежда в хармония удивителните видове сред тях на всяко място, така че привлича погледите не само на хората и джиновете, но и на жителите на небесата и въобще на цялата вселена, и дори погледа на Владетеля на вселената. Човешкият род е получил възхита, висока оценка и одобрение, придобил е в тази насока велико значение и върховна стойност, и е показал чрез дарените му знания и умения, че той е целта, великият резултат и скъпоценният плод на мъдростта, вложена в сътворяването на вселената. Hе е чудно, че той е наместник на земята и понеже излага на показ шедьоврите на Твореца и ги подрежда по красив и привлекателен начин в земния свят, наказанието за неговото непокорство и неверие е отложено, позволено му е да живее тук и възмездието му е отсрочено, за да изпълнява успешно мисията си.

Докато човешкият род продължава да е носител на изброените естествени природни черти и качества... И потребностите му са безброй въпреки че е изключително слаб, и страданията му са безчет, а е напълно безпомощен. Hо той има всемогъщ Господ с толкова абсолютна мощисъстрадание, че е превърнал тази огромна и велика земя в гигантско хранилище за различните видове минерали, от които човек се нуждае, в склад за разнообразието от нужните му храни, в хазна за желаните от него различни богатства. Преславния гледа на него с грижовно и състрадателно око, дава му препитание и го снабдява с каквото поиска.

Докато Преславният Господ, както личи от споменатото в настоящата истина, продължава да обича хората и да ги кара да Го обичат... Тойебезсмъртен, владетел е на вечни светове, управлява нещата съгласно Своята справедливостивърши всяко нещо според Своята мъдрост. Властта на този безсмъртен Творец е толкова велика и управлението Mу е толкова вечно, че ограниченото земно битие не ги обхваща и не са им достатъчни нито твърде краткият човешки живот, нито възрастта на временната и тленна земя.

Затова човек остава на този свят без наказание за извършените от него постъпки на угнетител, за допуснатото отрицание, неверие и неподчинение пред неговия Господар, Който му оказва благодеяние и го отглежда с пълно състрадание и жал. Подобна ситуация противоречи на хармоничния ред във вселената, в разрез е с царящите в нея справедливост и съвършен баланс, с нейната хубост и красота, защото жестокият тиранин прекарва живота си в покой, докато злощастната жертва на гнета води мизерно съществуване в лишения. Няма съмнение, че естеството на абсолютната справедливост, белези от която се наблюдават в цялата вселена, никога не ще приеме и въобще не ще одобри липсата на възкресение за коравосърдечните угнетители заедно с горките угнетени, а те са равни пред смъртта.

Докато Владетелят на царството продължава да е избрал земята сред цялата вселена и да е избрал на земята човека, и да му е дарил високо положение, и да го е удостоил с внимание и грижа, и сред хората да е избрал пророците, светците и пречистите учени, които са постъпвали в хармония с Господните цели и са си вдъхвали любов към Него чрез вяра и себеотдаване, а Той ги е сторил да бъдат Неговите любими и приближени събеседници, и ги е почел чрез чудотворства и успех в делата, и е възпитавал враговете им чрез небесни плесници...

Измежду тези Свои любимци е избрал водача им и символа на гордостта и на славата им – Мухаммед, Aллах да го благослови и с мир да го дари. Той е озарявал със светлината си в продължение на векове половината високопоставено земно кълбо и една пета от високопоставеното човечество, и сякаш вселената е сътворена заради него - за да се изявят по този начин всичките цели, да се разкрият чрез изпратената му религия и да се покажат чрез низпослания му Коран.

Заслужавал е и бил напълно достоен за своите велики и безгранични богослужения да бъде възнаграден с дълъг и дори безкраен живот, а извървял кратък житейски път – шестдесет и три години, прекарани в борба, умора, изтощение. Възможно ли е, логично ли е въобще, съществува ли каквато и да било вероятност той, подобните на него и любимите му хора да не бъдат възкресени заедно? Да не бъде той сега с жив дух? Да изчезне окончателно и да отиде в небитието? Hе и пак не! Опазил Бог хиляди и хиляди пъти! Да, вселената и всички истини на света зоват за неговото възкресение, искат го и молят Господа на вселената той да бъде жив.

Bпосланието Великото знамение, съставящо Седми лъч, бе разяснено и доказано с велико единодушие от тридесет и три аргумента (всеки от които по силата на своята убедителност е подобен на най-високата планина), че вселената произлиза само от Ръката на единствен и единосъщ, и че тя е владение само на единствен и единосъщ. Така чрез споменатите доводи и степени красноречиво бе разкрито, че единобожието е оста и полюсът на Божието съвършенство, и бе установено, че посредством единството и единосъщието цялата вселена се превръща в армия от подчинени войници и покорни служители на този Единствен и Единосъщ. С настъпването на отвъдния живот и с факта за наличието му се реализират съвършенствата на Бог и се предпазват от принизяване, абсолютната Mу справедливост се възцарява и се освобождава от гнета, пречиства се универсалната Mу мъдрост и се оневинява от обвинението, че уж е лекомислена и неразумна, всеобxватното Mу милосърдие придобива истинските си измерения и се избавя от подозрението, че допуска позорно мъчение, абсолютната Mу сила и могъщество стават видими и отпада съмнението за жалка безпомощност. Всеки от атрибутите на Преславния се насища със святост и се изявява като пречист и велик.

Пеизбежно е и няма никакво съмнение, че Възкресението ще настъпи, че Съдният ден ще се случи и че вратите на Дома за награда и наказание ще се разтворят. Tова се налага от споменатите по-горе истини в осемте абзаца, които започват с израза "докато". Tо е само един точен въпрос и аспект с изящен смисъл измежду стотиците прецизни аспекти на вярата в Aллаx: за да се реализира значението и централността на земята, важността и положението на човека; за да се утвърди справедливостта на Господа на земята и на хората, Hеговата мъдрост, милосърдие и власт; за да се спасят от изчезване и ликвидиране завинаги светците, истинските любимци и копнеещите за безсмъртния Господ; за да видят най-великите, най-обичните и най-могъщите сред тях наградата за делата си и резултатите от колосалните си богослужения, които са накарали вселената да се изпълни с вечно задоволство и удовлетворение; за да запази светостта си съвършенството на безсмъртната власт, като се отхвърли от нея всякакъв порок и недостатък, и за да се пречисти могъществото й от мнима слабост, и за да се оневини мъдростта й от евентуална глупост, и за да се издигне превисоко справедливостта й над гнета.

Обобщение: докато Aллах - превелико е величието Mу! – продължава да съществува, не ще има абсолютно никакво съмнение в наличието на отвъдния живот.

Както споменатите по-горе три стълба на вярата утвърждават Възкресението и го засвидетелстват с всичките си аргументи, така също то се налага и от другите два стълба:

"вярата в Hеговите ангели и в предопределението от Всевишния Aллах, и доброто, и лошото".

Тези две опори дават силно свидетелство за наличието на вечния свят и го аргументират, както следва.

Всички доказателства, срещите и беседите, сочещи съществуването на ангелите и функциите на тяхното богослужене, на свой ред са аргументи за наличието на света на духовете, света на неведомото, света на вечността, отвъдния свят и света на блаженството, за наличието на Рая и Ада, които ще се населят с джинове и хора, защото с Божие позволение ангелите са способни да виждат тези светове и да влизат там. Приближените ангели (като Джибрил например, мир нему, който общува с хората), единодушно съобщават, че споменатите светове са реалност и че те самите бродят из тях. Както научаваме за съществуването на континента Америка от думите на хора, които са го посетили, и приемаме на доверие този факт въпреки че не сме били там, така би трябвало да се опрем на вестите, дошли от ангелите и носещи силата на верига от сто взаимосвързани достоверни сведения на авторитетни учени, а именно: че светът на вечността, отвъдният дом, Раят и Адът реално съществуват. Така вярваме в този факт и го приемаме за истина.

И още, както бе споменато в Послание за предопределението (Двадесет и шесто слово), аргументите, доказващи вярата в съдбата, на свой ред са аргументи за предстоящото Възкресение, за разтварянето на свитъците с делата, за измерването на постъпките с Пай-голямата везна, защото пред очите си виждаме как ценностите на всяко нещо биват записвани върху повърхностите на реда и баланса, как събитията и случките от живота на всяко живо същество биват регистрирани в паметта му, в неговото семе и по всички идеални повърхности, как книгите с делата на всяко одушевено създание, и особено на човека, биват утвърждавани и полагани на пазени скрижали. Цялото това всеобхватно предопределение, премъдра оценка, точно записване, честно регистриране не би могло да се прави за друго освен за Върховен съд, за получаване на награда и наказание завинаги във вечността. Иначе не би имало никакъв смисъл и никаква полза. Затова всеобхватното записване и регистрирането, което фиксира и запазва найдребните подробности, биха били противоположност на мъдростта и истината. С други думи, ако Възкресението не се състои, цялото правдиво съдържание на Книгата на вселената, написана с калема на предопределението, ще бъде изтрита и унищожена. Това е абсолютно невъзможно и никога не би могло да се случи. Нещо повече, то е пълен абсурд, все едно да се отрече съществуването на вселената, и е само бълнуване.

Накратко, всички аргументи на петте стълба на вярата подкрепят на свой ред Възкресението и неговата реалност, Съдния ден и неговото провеждане, наличието на Отвъдния дом и разтварянето на вратите му. Споменатите аргументи дори налагат това да се случи и свидетелстват в негова полза.

Hо тази причина проява на цялостна хармония и на пълна адекватност е фактът, че една трета от Свещения Коран, чудодейно ясен и красноречив, е посветена на Възкресението. Така е, защото то се гради върху непоклатими основи и аргументи, и е база и център на всички истини, които се извисяват над този вложен във фундамента камък.

(край на въведението)

* * *

BTOPА ЧАСТ от приложеннето

това е първото от девет положения на деветте пласта аргументи, концентрирани около Възкресението, които следното коранично знамение посочва с чудодейно красноречие:

❀ فَسُبْحَانَ اللّٰهِ ح۪ينَ تُمْسُونَ وَح۪ينَ تُصْبِحُونَ ❀ وَلَهُ الْحَمْدُ فِي السَّمٰوَاتِ وَالْاَرْضِ وَعَشِيًّا وَح۪ينَ تُظْهِرُونَ ❀ يُخْرِجُ الْحَىَّ مِنَ الْمَيِّتِ وَيُخْرِجُ الْمَيِّتَ مِنَ الْحَىِّ وَيُحْيِي الْاَرْضَ بَعْدَ مَوْتِهَا وَكَذٰلِكَ تُخْرَجُونَ

“Прославяйте Аллах, когато замръквате и когато осъмвате! За Hего е прославата на небесата и на земята, и по мрак, и по пладне! той изважда живото от мъртвото и изважда мъртвото от живото, и съживява земята след нейната смърт. така и вие ще бъдете извадени (от гробовете).” (30: 17-19)

Ако е пожелал Аллах, тук ще бъдат разяснени яркият аргумент и категоричният довод, разкрити от горното знамение относно Възкресението().

При двадесет и осмото свойство на живота обясних, че той потвърждава шестте стълба на вярата, насочва се към тях и указва на тяхното реализиране.

Да, докато животът продължава да бъде мъдростта при сътворяването на вселената и найважният й резултат и същност, тази възвишена истина не ще се ограничи единствено в тленния, кратък, порочен и болезнен земен живот. По-скоро целта и резултатът на дървото на живота, величието на което може да бъде осъзнато от двадесет и деветте му свойства, плодът му, достоен за величието на това дърво, е единствено вечният и отвъден живот, домът на безсмъртното щастие, в който дори камъните, почвата и дърветата са изпълнени с живот.

Иначе дървото на живота, снабдено с такива разнообразни и многобройни инструменти в одушевените създания, и особено в човека, би останало безплодно, безполезно, неистинско, а той би останал обречен, беден, клет, унизен, и по отношение на житейското щастие би стоял двадесет пъти пониско от врабчето, въпреки че е най-издигнатото творение и най-знатното живо същество, и превъзхожда врабчето поне двадесет пъти.

И разумът, който е най-ценният дар за човека, се превръща за него в изпитание и беда, когато разсъждава за скърбите на отлитащото време и за страховете от бъдещето. Сърцето му постоянно се измъчва и сладостта на едно удоволствие се помрачава от девет болки. Hяма съмнение, че това е сто процента лъжа.

Следователно земният живот категорично потвърждава стълба на вярата в отвъдното чрез появата пред нас всяка пролет на повече от триста хиляди образци на Възкресението.

Възможно ли е могъщ Господ, Който осигурява всичко необходимо за живота ти, удовлетворявайки свързаните с него потребности, обезпечава ти всички нужни инструменти и принадлежности, независимо дали са за твоето тяло, за градината или за страната ти, и ги изпраща в подходящото време с мъдрост, загриженост и милосърдие, и дори узнава нуждите на твоя стомах от храната, която ти гарантира оцеляване и дълголетие, и чува специфичния и частичен зов на стомаха за препитание, като показва, че откликва чрез изпращаните от Hего сладки и несекващи храни за утоляване на глада... Възможно ли е този всемогъщ Разпоредител да не те познава? И да не те вижда? И да не подготви необходимите условия за най-великата човешка цел – вечния живот? И да не откликне на найвеликия, най-важния и най-всеобщия зов – този за безсмъртие и пребъдване? И да не го приеме, като не създаде отвъдния живот и не сътвори Рая? И да не чуе зова на човека – на най-издигнатото творение във вселената, което е всъщност владетелят на земята и нейният плод? Този всеобщ силен зов, който излиза от дълбините на душата и разтърсва небесата и земята... И възможно ли е Всемогъщия да не му отдаде значението, което отдава на зова на малкия стомах, и да не удовлетвори човека? И да изложи съвършената Си мъдрост и абсолютното Си милосърдие на риска да бъдат отречени? Не и не, и хиляди, и хиляди пъти пъти не!

И логично ли е Той да долови най-тихия гласец на най-дребното живо създание, да се вслуша в оплакването му и да се притече на помощ, да се смили над него, да го отглежда със съвършена загриженост, с пълно покровителство, с изключително внимание, като му подчини найголямото творение във вселената, а после да не чуе подобния на гръмотевица глас на най-великата, най-извисената, най-изтънчената и найтрайната форма на живот? И логично ли е Той да не се интересува от най-важната човешка молба – тази за безсмъртие, и да не погледне смирението на хората, да не забележи на какво се надяват и колко са богоугодни, и да бъде като някой, екипирал и въоръжил със съвършено усърдие единствен войник, но оставил без никакви грижи цялата си огромна и подвластна му армия? Или като някой, който вижда зърното, а не забелязва слънцето, или чува бръмченето на мухите, а е глух за небесните гръмотевици? Опазил Аллах, сто хиляди пъти опазил Аллах!

И приемливо ли е за разума по какъвто и да било начин, че Всемогъщия, Премъдрия, Носителя на всеобхватното милосърдие, на превъзходната любов, на универсалното състрадание, Онзи, Който много обича шедьовъра Си, кара творенията Си да го обичат и любовта Му е особено силна към влюбените в Него, логично ли е Той да унищожи живота на онези, които са обзети от най-голяма обич към Него, обичани са, достойни са за любовта и по природа боготворят своя Творец? И да унищожи също ядрото и сърцевината на живота – духа – чрез смъртта завинаги и чрез окончателното ликвидиране? И да породи отчуждение между Себе Си и влюбените в Него, и да им причини най-мъчителните страдания, и така да изложи на отрицание тайнството на Своето милосърдие и светлината на Своята любов? Опазил Аллах, хиляди пъти опазил Аллах!

Няма съмнение, че абсолютната красота, която чрез изявата си е разхубавила и разкрасила тази вселена, и абсолютното милосърдие, което е озарило всички творения и им е придало хубост, са безкрайно и безгранично пречисти и пресвети, и никак не им е присъща подобна жестокост, подобна абсолютна грубост и абсолютен гнет.

Извод:Докато продължава животът на този свят, би трябвало хората, които разбират тайната му и не използват житейския си срок за лоши дела, да са достойни за вечен живот във вечен дом, във вечен Рай. Амин!

И още, блещукането на лъскавите обекти и материали по земната повърхност, просветването на мехурчетата и на пяната по морската повърхност, а после угасването на блясъка с изчезването на мехурчетата и появата на нови светлинки, сякаш тези обекти са огледала за въображаеми слънчица, ни разкриват ясно, че отделните проблясъци не са друго освен изява на отражението на едно единствено високо слънце. Те ни напомнят на различни езици, че слънцето съществува и го сочат с пръстчета от светлина.

Такова е положението и с блясъка на живите създания по земната повърхност и в морето, породен от Божието могъщество и от изявата на името Даряващия живот (ал-мухий), което принадлежи на Вечноживия, Вездесъщия, превелико е величието Му. Подобно е и изчезването на тези създания зад воала на неведомото, за да направят място на идващите след тях, повтаряйки: "О, вечноживи!" Това са само свидетелства и знаци за безсмъртния живот и за непременното съществуване на Вечноживия, Вездесъщия, преславен е Той и всевишен.

И така, всички доводи, свидетелстващи за Божието знание, следите от което се наблюдават в организацията на създанията; всички доказателства, потвърждаващи могъществото, което се разпорежда във вселената; всички аргументи, подкрепящи факта за волята и желанието, които господстват над управлението и организацията на света; всички знаци и чудеса, удостоверяващи пророческите послания, които са оста на Господното слово и на Божието откровение... Всички тези доводи, които дават свидетелства и указват на седемте велики Божии атрибути, единодушно засвидетелстват и аргументират също живота на Вечноживия, Вездесъщия, преславен е Той,

защото ако някое нещо притежава зрение, то би трябвало и да е живо, и ако чува, това е признак на живот, както и ако е способно да говори, ако може да упражнява избор и воля.

И така, всички аргументи в полза на великите атрибути, които имат видими следи и категорично се знае, че реално съществуват, например абсолютното могъщество, всеобхватната воля, универсалното знание, доказват, че Вечноживия, Вездесъщия е жив и непременно съществува, и свидетелстват, че Той притежава безсмъртен живот, единствен лъч от който е достатъчен да озари цялата вселена, и единствено негово проявление – да даде живот на целия отвъден свят с всичките му атоми едновременно.

Животът като Божествен атрибут гледа и към друг стълб на вярата – убедеността в съществуването на ангелите. Той го сочи, доказва го и индиректно го потвърждава.

Докато животът продължава да бъде найважната цел на вселената, и живите създания – поради тяхната скъпоценност – да бъдат найширокоразпространеният и многоброен вид, който керван след керван пристига в земната странноприемница и тя се населва и засиява от радост; докато земното кълбо продължава да бъде спирка за потока от живи създания, постоянно да се пълни и изпразва съгласно мъдростта на обновяването и размножаването, и дори в най-скверните неща, и в гнилочта се сътворява обилие от форми на живот, така че земното кълбо се е превърнало в обща изложба на живите създания;

докато на земята продължава сътворяването в огромно множество на най-рафинираните същности на живота – чувствата, разума и прелестния дух, носител на стабилно ядро, и сякаш земята оживява и се разкрасява чрез живота, разума, чувствата и духа... Тогава не е възможно небесните тела, които са по-прекрасни, по-ярки и с по-голямо значение от земята, да бъдат мъртви, безжизнени, безчувствени.

Следователно би трябвало да има живи и одухотворени създания, които населяват небесата, радват слънцата и звездите, даряват им жизненост и представят резултата и плода на сътворяването на небесата, и които да бъдат удостоени с честта Преславния да им говори. Тези създания – обитатели на небесата и в хармония с тях, заселени там чрез тайнството на живота, са ангелите.

Така и тайнството на живота и същността му са свързани с вярата в пратениците на Аллах, насочват се към нея и индиректно я потвърждават.

Да, докато вселената продължава да бъде сътворена за живота и той да е най-великото проявление, най-съвършеният шедьовър и найкрасивото произведение на Вечноживия, Вездесъщия, преславна е славата Му; докато вечният Му и безсмъртен живот продължава да се саморазкрива чрез изпращането на пратениците и низпославането на Писанията... Защото ако нямаше нито пратеници, нито Писания, онзи вечен живот би останал неизвестен. Както говорът на индивида прави видими живота и жизнеността му, така и пророците, и пратениците на Аллах, мир на тях, и низпосланите им Писания, разкриват и показват Вечноживия Събеседник, Който чрез Своите Слова и Речи издава повели и забрани иззад воалите на неведомото, иззад завесите на вселената.

Както животът във вселената категорично аргументира наличието на Вечноживия и непременното Му съществуване, така и лъчите на безсмъртния живот, и проявленията му гледат и се насочват към свързаните с него стълбове на вярата – изпращането на пратениците и низпославането на Писанията. Те ги потвърждават индиректно, особено Посланието на Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и Откровението на Корана. Правилно е да кажем, че и двете са толкова категорично достоверни, колкото и самият живот, защото приличат на негов дух и разум.

Да, както животът е дестилиран екстракт на вселената, и чувствата и сетивата са дестилиран екстракт на живота, и разумът е дестилиран екстракт на чувствата и сетивата, а духът е чистото и най-съкровено ядро на живота – неговата трайна и автономна същност... Така и животът на Мухаммед, мир нему – и материалният, и духовният, – е дестилирана квинтесенция на живота и на духа на вселената. Посланието на Мухаммед, мир нему, е най-чистият дестилиран екстракт от усещанията, чувствата и разума на вселената. Нещо повече, според свидетелството на неговите резултати животът на Мухаммед, мир нему - и материалният, и духовният, – е върховен живот на вселената, посланието му е нейно върховно чувство и нейна светлина, а кораничното откровение – според свидетелството на жизнените му истини – е дух на живота на вселената и разум на чувствата.

Ако светлината на Мухаммедовото послание напусне и изостави вселената, тя ще умре и времето ще изчезне за творенията. Ако Коранът липсва и се изгуби от вселената, тя ще обезумее, земното кълбо ще се дезориентира, разумът му ще се накърни, ще получи сътресение, то ще стане безчувствено и ще се сблъска с някое космическо тяло. Ще настъпи Възкресението.

Животът гледа и към още един стълб на вярата – предопределението. Той го сочи и индиректно го доказва. Защото докато животът продължава да бъде светлина за видимия свят, да го владее и да го обгръща, да е резултат и цел на съществуването, да е най-широкото огледало за проявленията на Твореца на вселената, най-пълният указател и образец на Господната действеност, и, ако сравнението е възможно – той е сякаш разновидност на нейните план и програма... Докато това е така, би трябвало тайнството на живота да изисква също наличие на неведом свят в смисъл на минало и бъдеще, тоест на отминалите и идните творения, в рамките на ред и организация, както и да бъде той познат, видян, наблюдаван, готов да изпълнява съзидателните команди, или, с други думи, да функционира, сякаш е в състояние на духовен живот.

Пример за това е зърното, което лежи в основата на дървото, и костилката, сърцевината или плодовете, които са връх и завършек, и всички те носят отличителните черти на живота, подобно на самото дърво. И нещо повече, зърната съдържат в себе си житейски закони, по-прецизни от законите на живота на дървото.

Както семената и корените, оставени в наследство от миналата есен и наследени от настоящата пролет, носят светлината на живота и се развиват според неговите закони (и пролетта носи подобен живот),

така и дървото на вселената, всеки негов клон, всяка вейка, има свое минало и бъдеще, своя верига, съставена от етапи и условия, минали и бъдещи, всеки вид и всеки негов дял имат съществуване, умножено в Божието знание в зависимост от различните му периоди.

По този начин се формира верига на теоретично битие, подобно на външното съществуване – аспект на духовна изява на универсалния живот, така че потенциите на живота се взимат от тези живи съдбовни скрижали, носители на великия смисъл.

Да, подобна изява – изявата на живота, който е светлина от слънцето на вечния живот – не ще се ограничи единствено в този видим свят, нито в това настоящо време, нито в това външно съществуване, а би трябвало всеки от световете да има един от аспектите на проявлението на тази светлина в зависимост от своята възприемчивост. Следователно вселената с всичките си светове е жива, обляна и озарена от светлината на това проявление. Иначе всеки от тези светове би се превърнал (както го виждат очите на заблудата) в огромен и ужасен труп под видимата временна земя, в рухнал и мрачен свят.

Така чрез тайнството на живота бива разбран, аргументиран и разяснен един от аспектите на вярата в предопределението и съдбата. Тоест както жизнеността на видимия свят и на наличните реалности се разкрива посредством организираността и резултатите им, така и отминалите, и идните творения, смятани за част от неведомия свят, имат нематериално съществуване и водят нематериален живот, и притежават теоретична духовна стабилност. Потенциите на този духовен живот се разкриват чрез скрижала на предопределението и съдбата.

ТРЕТА ЧАСТ от ириложеннето

Въпрос по повод темата за 
Възкресението:

В Свещения Коран неведнъж се споменава:

اِنْ كَانَتْ اِلَّا صَيْحَةً وَاحِدَةً

“Бе само един Вик и ето ги – изпепелени!” (36: 29)

وَمَٓا اَمْرُ السَّاعَةِ إِلَّا كَلَمْحِ الْبَصَرِ

“Повелята за Часа е само колкото да мигне око, или още по-бързо.” (16: 77)

Тези коранични слова ни разкриват, че Найвеликото възкресение ще възникне неочаквано, в един момент, на мига. Но ограничените умове изискват забележителни примери от реалността, за да приемат и да се подчинят на това твърде необичайно събитие и на този безпрецедентен факт.

Отговор: Възкресението поражда три проблема: за завръщането на духа в тялото, за съживяването на телата и за изграждането и конструирането на телата.

Първи проблем: за идването на духа и за завръщането му в тялото. Ето пример за това.

Войниците, разпръснати по време на почивка и разпилени в различни посоки, се насъбират, щом чуят призивния глас на тръбата.

Да, рогът, който е тръбата на Исрафил, мир нему, не е по-слаб от военната тръба. Така и духовете, които са се отправили по посока на вечността и в света на атомите, щом чуват идващия от дълбините на безсмъртието зов:

اَلَسْتُ بِرَبِّكُمْ “Не съм ли Аз вашият Господ?”, отвръщат: قَالُوا بَلٰى “Да, свидетели сме.” (7: 172).

Без съмнение дисциплината им многократно превъзхожда тази на бойците от организираната армия. Тридесето слово доказа с неопровержими аргументи, че не само духовете са войници на Преславния, но и атомите са Негови бойци, мобилизирани за всеобщата битка.

Втори проблем: съживяването на телата. Ето пример за него.

Както стотици хиляди електрически лампи могат да озарят празничната нощ в някой велик град, запалени от един център, в един момент, сякаш извън времето, така и стотиците милиони лампи на живите могат да бъдат запалени и изпратени на земята от единствен център. Доколкото електричеството е едно от творенията на Преславния и Всевишния Аллах, и изпълнява функциите на служител по осветлението в Неговата странноприемница, то притежава специфичните черти и способността да върши своята работа съобразно указанията и наставленията на Твореца си, и в съответствие с установения от Него ред. Тогава би трябвало Най-великото възкресение да се случи като мигването на окото, в рамките на организираните Божии закони, представени от хиляди осветители, подобни на електричеството.

Трети проблем: незабавно възстановяване на телата. Ето пример за това.

Съживяването на дърветата и на листата, хиляди пъти по-многобройни от съвкупния човешки род, наведнъж, в границите на няколко дни през пролетта, в цялостната им форма, в същия вид, в който са били и предходната пролет... Така и възстановяването с мигновена скорост на всички цветове, листа и плодове на дърветата, каквито са били през отминалата пролет... Така и пробуждането, разтварянето и съживяването едновременно, в един момент, на семенцата, костилките и зрънцата, които са безчет и безброй, и които бележат началото на пролетта... Така и възкресяването на дърветата, на възправените им трупове и огромните им скелети, и незабавното им подчиняване на заповедта да оживеят след смъртта... Така и съживяването с изключителна прецизност и умение на отделните екземпляри от видовете изящно сътворени животни и на безбройните им стада... Така и възкресяването на общностите от насекоми, особено на мухите, склонни да се въртят пред погледите ни и да ни напомнят за предмолитвеното измиване абдест и за чистотата, като постоянно търкат краката, очите и крилата си, и милват лицата ни... За една година се раждат повече мухи, отколкото накуп поколенията хора, живели от епохата на Адам, мир нему, до днес. Възкресяването на това насекомо заедно с другите подобни на него и съживяването им в рамките на няколко дни дава не само един, а хиляди примери за мигновеното възстановяване на човешките тела в Съдния ден.

Да, земният живот е дом на мъдростта, а отвъдният - дом на могъществото. Създаването на нещата в земния живот става донякъде постепенно и с течение на времето съгласно изискванията на Господната мъдрост и по силата на повечето Най-прекрасни имена като Премъдрия (ал-хаким), Разпоредителя (ал-мураттиб), Управителя (ал-мудаббир), Отглеждащия (ал-мурабби). А в отвъдния свят Могъществото (алкудра) и Милосърдието (ар-рахма) се проявяват повече, отколкото Мъдростта (ал-хикма). Там няма нужда нито от материя, от периоди и време, нито от очакване, и нещата възникват изведнъж. В Свещения Коран се казва:

وَمَٓا اَمْرُ السَّاعَةِ إِلَّا كَلَمْحِ الْبَصَرِ اَوْ هُوَ أَقْرَبُ

“Повелята за Часа е само колкото да мигне око, или още по-бързо.” (16: 77)

Това означава, че ако тук нещо възниква за ден или година, в отвъдния свят то се случва за миг, подобно мигването на окото.

Ако желаеш да разбереш по-добре факта, че идването на Възкресението е безспорно и неизбежно като настъпването на идната пролет, прочети внимателно Десето слово и Двадесет и девето слово. Ако не повярваш в тази истина, можеш да ми потърсиш най-строга отговорност.

Четвърти проблем: смъртта на земята и настъпването на Часа. Ето пример.

Ако по Господна воля планета или комета се сблъскат със земното кълбо, което е наша странноприемница, този наш пристан и това наше жилище би се разрушило в един миг, както за минута рухва дворец, строен десет години.

* * *

ЧЕТВЪРТА ЧАСТ от ириложеннето

❀ قَالَ مَنْ يُحْيِي الْعِظَامَ وَهِىَ رَم۪يمٌ ❀ قُلْ يُحْي۪يهَا الَّذ۪ٓي اَنْشَاَهَٓا اَوَّلَ مَرَّةٍ وَهُوَ بِكُلِّ خَلْقٍ عَل۪يمٌ

“И казва: "Кой ще съживи костите, след като станат на пръст?" Кажи: "Ще ги съживи Онзи, Който ги сътвори първия път. Той знае всичко как се сътворява.” (36: 78-79)

В Трети пример от Девета истина на Десето слово стана дума за следното.

В момента, когато велика личност формира пред погледите ни огромна армия само за един ден, някой ти казва, че същият човек е способен с едно протръбяване да събере изцяло пръснатите за отдих войници от една дивизия, да ги накара да се присъединят към подразделението и да се подчинят на дисциплината. А ти отговаряш: "Не, не вярвам!" В случая твоят отговор не е ли проява на лудост и глупост?

Така и Онзи, Който е създал от нищото телата на всички животни и на всички живи същества, телата, подобни на военни дивизии от създания, сякаш огромна армия, и чрез заповедта كُنْ فَيَكُونُ "Бъди!" е организирал атомите им и детайлите им, полагайки ги на подходящото място в съвършен ред и с премъдра мярка. Той е Онзи, Който сътворява през всеки век и дори всяка пролет стотици хиляди вида живи същества и техни стада и групи, подобни на армии. Възможно ли е този Всемогъщ и този Всезнаещ да бъде питан как с единствено протръбяване от рога на Исрафил ще насъбере основните атоми и телесните части на войниците, които са се опознали под знамето на дивизията на тялото и на нейната дисциплина? Възможно ли е да се изключи подобна вероятност? И не би ли било това глупост и лудост?

Така и в Свещения Коран понякога се споменават удивителните и неповторими земни дела на Аллах, за да се подготви съзнанието да приеме този факт и сърцето да повярва в чудотворните Му дела в отвъдния свят. Тоест Коранът представя необичайните Божии действия, които ще се извършат в бъдещето и в отвъдното по начин, станал за нас убедителен и достоверен чрез многобройните им подобия, на които сме свидетели на земята. Например:

اَوَلَمْ يَرَ الْاِنْسَانُ اَنَّاخَلَقْنَاهُ مِنْ نُطْفَةٍ فَاِذَا هُوَخَص۪يمٌ مُب۪ينٌ

“Не вижда ли човекът, че Ние го сътворихме от частица сперма? А ето го – явен противник!” (36: 77 - до края на сурата)

Тук чрез седем или осем различни картини Свещеният Коран дава потвърждение и аргументи по проблема за Възкресението.

Той ни поднася в началото факта за първото зачатие и го показва пред погледите ни с думите: 'Виждате как сте се появили, като сте се превръщали от сперма в съсирек, от съсирек – в късче плът, и от него се е стигнало до сътворяването на човека. Как тогава отричате другото зачатие, което е подобно на това и дори е полесно от него?

После в същата сура се казва:

اَلَّذ۪ي جَعَلَ لَكُمْ مِنَ الشَّجَرِ الْاَخْضَرِ نَارً

“Онзи, Който стори за вас огън от зеленото дърво...” (36: 80).

Тук се посочват даровете, благодеянията и добротворството, с които Истината (ал-хак), преславен е Той, е удостоил човека. Онзи, Който ви е дарил подобни блага, няма да ви остави да си отидете напразно, да влезете в гроба и повече да не станете.

После се прибягва до иносказателност: Виждате как мъртвите дървета оживяват и се раззеленяват. Как изключвате вероятността костите, които приличат на клонове от дърво, да си върнат жизнеността, и не правите никакъв паралел?

И още, възможно ли е Онзи, Който е сътворил небесата и земята, да е безсилен да дари живот и смърт на човека – плод на небесата и на земята? И възможно ли е Онзи, Който управлява развитието на дървото и го отглежда, да пренебрегне неговия плод и да го остави на другите? И смятате ли, че Той ще остави на безсмислието Дървото на творението, всички части на което са изваяни с мъдрост, и ще пренебрегне неговия плод и резултат?

И така, Онзи, Който ще ви съживи при Възкресението, е същият, в Чиято длан се намират ключовете на небесата и на земята, и вселената му се подчинява като дисциплиниран войник, изпълняващ командите Му. Казват му: "Бъди!" كُنْ فَيَكُونُ

И той става, напълно подвластен. Онзи, за Когото сътворяването на пролетта е лесно и незначително като сътворяването на едничко цвете, и създаването на всички животни е нищожно за Неговата мощ като създаването на единствена муха. Носителят на подобна мощ не може да бъде питан и не ще бъде питан:

مَنْ يُحْيِي الْعِظَامَ “Кой ще съживи костите?...” Той не е безсилен.

И още, казано е: فَسُبْحَانَ الَّذ۪ي بِيَدِه۪ مَلَكُوتُ كُلِّ شَىْءٍ

“Пречист е Онзи, в Чиято Длан е владението на всяко нещо...” (36: 83)

Този кораничен израз разяснява, че в Дланта на Преславния се намират ключовете за всяко нещо. Той сменява деня и нощта, зимата и лятото с изключителна лекота, сякаш обръща страници на книга. И земният, и отвъдният свят за Него са като жилища, които отваря и затваря. Докато това е така, резултатът от всички аргументи ще бъде: وَ اِلَيْهِ تُرْجَعُونَ

“...при Когото ще бъдете върнати!” (36: 83)

Тоест Той ще ви съживи от гроба, ще ви поведе към Възкресението и ще ви изплати напълно равносметката в святата Си обител.

И така, виждаш, че тези коранични знамения подготвят съзнанието и мобилизират сърцето да приемат въпроса за Възкресението чрез сходни на него дела, които се разкриват в земния живот.

Същевременно Коранът споменава и отвъдни дела по начин, който кара да бъдат забелязани и усетени земните им подобия, за да не се допусне отрицание и отхвърляне. Например:

بِسْمِ اللّٰهِ الرَّحْمٰنِ الرَّح۪يمِ

اِذَا الشَّمْسُ كُوِّرَتْۙۖ ﴿١﴾ وَاِذَا النُّجُومُ انْكَدَرَتْۙۖ ﴿٢﴾ وَاِذَا الْجِبَالُ سُيِّرَتْۙۖ ﴿٣﴾ وَاِذَا الْعِشَارُ عُطِّلَتْۙۖ ﴿٤﴾ وَاِذَا الْوُحُوشُ حُشِرَتْۙۖ ﴿٥﴾ وَاِذَا الْبِحَارُ سُجِّرَتْۙۖ ﴿٦﴾ وَاِذَا النُّفُوسُ زُوِّجَتْۙۖ ﴿٧﴾ وَاِذَا الْمَوْءُ۫دَةُ سُئِلَتْۙ ﴿٨﴾ بِاَيِّ ذَنْبٍ قُتِلَتْۚ ﴿٩﴾ وَاِذَا الصُّحُفُ نُشِرَتْۙۖ ﴿١٠﴾ وَاِذَا السَّمَٓاءُ كُشِطَتْۙۖ ﴿١١﴾ وَاِذَا الْجَح۪يمُ سُعِّرَتْۙۖ ﴿١٢﴾ وَاِذَا الْجَنَّةُ اُزْلِفَتْۙۖ ﴿١٣﴾ عَلِمَتْ نَفْسٌ مَٓا اَحْضَرَتْۜ ﴿١٤﴾

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

Когато слънцето бъде обвито [в мрак] и когато звездите изпопадат, и когато планините бъдат раздвижени, и когато бременните камили бъдат изоставени, и когато зверовете бъдат насъбрани, и когато моретата закипят, и когато душите се съединят, и когато живопогребаното момиче бъде попитано за какъв грях е било убито, и когато книгите (за делата) бъдат разгърнати, и когато небето бъде премахнато, и когато Адът бъде нажежен, и когато Раят бъде приближен, тогава всеки ще узнае какво е извършил.” (81: 1–14, до края на сурата)

بِسْمِ اللّٰهِ الرَّحْمٰنِ الرَّح۪يمِ

اِذَا السَّمَٓاءُ انْفَطَرَتْۙ ﴿١﴾ وَاِذَا الْكَوَاكِبُ انْتَثَرَتْۙ ﴿٢﴾ وَاِذَا الْبِحَارُ فُجِّرَتْۙ ﴿٣﴾ وَاِذَا الْقُبُورُ بُعْثِرَتْۙ ﴿٤﴾ عَلِمَتْ نَفْسٌ مَا قَدَّمَتْ وَاَخَّرَتْۜ ﴿٥﴾

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

Когато небето се разкъса и когато планетите се разпръснат, и когато моретата бъдат отприщени, и когато гробовете бъдат преобърнати, ще узнае всяка душа какво е направила преди и какво е оставила.” (82: 1–5, до края на сурата)

بِسْمِ اللّٰهِ الرَّحْمٰنِ الرَّح۪يمِ

اِذَا السَّمَٓاءُ انْشَقَّتْۙ ﴿١﴾ وَاَذِنَتْ لِرَبِّهَا وَحُقَّتْۙ ﴿٢﴾ وَاِذَا الْاَرْضُ مُدَّتْۙ ﴿٣﴾ وَاَلْقَتْ مَا ف۪يهَا وَتَخَلَّتْۙ ﴿٤﴾ وَاَذِنَتْ لِرَبِّهَا وَحُقَّتْۜ ﴿٥﴾

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

Когато небето се разцепи и се вслуша в своя Господ, и се подчини, и когато земята бъде разстлана, и изхвърли онова, което е в нея, и се опразни, и се вслуша в своя Господ, и се подчини...” (84: 1–5, до края на сурата)

İşte şu surelerde, kıyamet ve haşirdeki inkılabat-ı azîmeyi ve tasarrufat-ı rububiyeti öyle bir tarzda zikreder ki insan onların nazirelerini dünyada mesela, güzde, baharda gördüğü için kalbe dehşet verip akla sığmayan o inkılabatı kolayca kabul eder. Şu üç surenin meal-i icmalîsine işaret dahi pek uzun olur. Onun için bir tek kelimeyi numune olarak göstereceğiz. Mesela    اِذَا الصُّحُفُ نُشِرَتْ    kelimesiyle ifade eder ki haşirde herkesin bütün a’mali bir sahife içinde yazılı olarak neşrediliyor. Şu mesele kendi kendine çok acib olduğundan akıl ona yol bulamaz. Fakat surenin işaret ettiği gibi haşr-i baharîde başka noktaların naziresi olduğu gibi şu neşr-i suhuf naziresi pek zâhirdir.

Çünkü her meyvedar ağaç ve çiçekli bir otun da amelleri var, fiilleri var, vazifeleri var. Esma-i İlahiyeyi ne şekilde göstererek tesbihat etmiş ise ubudiyetleri var. İşte onun bütün bu amelleri tarih-i hayatlarıyla beraber umum çekirdeklerinde, tohumcuklarında yazılıp başka bir baharda, başka bir zeminde çıkar. Gösterdiği şekil ve suret lisanıyla gayet fasih bir surette analarının ve asıllarının a’malini zikrettiği gibi dal, budak, yaprak, çiçek ve meyveleriyle sahife-i a’malini neşreder. İşte gözümüzün önünde bu hakîmane, hafîzane, müdebbirane, mürebbiyane, latîfane şu işi yapan odur ki der:   اِذَا الصُّحُفُ نُشِرَتْ

Başka noktaları buna kıyas eyle, kuvvetin varsa istinbat et. Sana yardım için bunu da söyleyeceğiz. İşte: اِذَا الشَّمْسُ كُوِّرَتْ Şu kelâm, tekvir lafzıyla yani sarmak ve toplamak manasıyla parlak bir temsile işaret ettiği gibi nazirini dahi îma eder.

Birinci: Evet, Cenab-ı Hak tarafından adem ve esîr ve sema perdelerini açıp güneş gibi dünyayı ışıklandıran pırlanta-misal bir lambayı, hazine-i rahmetinden çıkarıp dünyaya gösterdi. Dünya kapandıktan sonra o pırlantayı perdelerine sarıp kaldıracak.

İkinci: Veya ziya metaını neşretmek ve zeminin kafasına ziyayı zulmetle münavebeten sarmakla muvazzaf bir memur olduğunu ve her akşam o memura metaını dahi toplattırıp gizlettiği gibi, kâh olur bir bulut perdesiyle alışverişini az yapar, kâh olur ay onun yüzüne karşı perde olur, muamelesini bir derece çeker. Metaını ve muamelat defterlerini topladığı gibi elbette o memur bir vakit o memuriyetten infisal edecektir. Hattâ hiçbir sebeb-i azl bulunmazsa şimdilik küçük fakat büyümeye yüz tutmuş yüzündeki iki leke büyümekle güneş yerin başına izn-i İlahî ile sardığı ziyayı, emr-i Rabbanî ile geriye alıp güneşin başına sarıp “Haydi yerde işin kalmadı.” der, “Cehenneme git, sana ibadet edip senin gibi bir memur-u musahharı sadakatsizlikle tahkir edenleri yak.” der. اِذَا الشَّمْسُ كُوِّرَتْ fermanını lekeli siyah yüzüyle yüzünde okur.

* *  *

Zeylin Beşinci Parçası

Evet, nass-ı hadîs ile nev-i beşerin en mümtaz şahsiyetleri olan yüz yirmi dört bin enbiyanın icma ve tevatür ile kısmen şuhuda ve kısmen hakkalyakîne istinaden, müttefikan âhiretin vücudundan ve insanların oraya sevk edileceğinden ve bu kâinat Hâlık’ının kat’î vaad ettiği âhireti getireceğinden haber verdikleri gibi; ve onların verdikleri haberi keşif ve şuhud ile ilmelyakîn suretinde tasdik eden yüz yirmi dört milyon evliyanın o âhiretin vücuduna şehadetleriyle ve bu kâinatın Sâni’-i Hakîm’inin bütün esması bu dünyada gösterdikleri cilveleriyle bir âlem-i bekayı bilbedahe iktiza ettiklerinden yine âhiretin vücuduna delâletiyle; ve her sene baharda rûy-i zeminde ayakta duran hadd ü hesaba gelmez ölmüş ağaçların cenazelerini “Emr-i kün feyekûn” ile ihya edip ba’sü ba’de’l-mevte mazhar eden ve haşir ve neşrin yüz binler numunesi olarak nebatat taifelerinden ve hayvanat milletlerinden üç yüz bin nevleri haşir ve neşreden hadsiz bir kudret-i ezeliye ve hesapsız ve israfsız bir hikmet-i ebediye ve rızka muhtaç bütün zîruhları kemal-i şefkatle gayet hârika bir tarzda iaşe ettiren ve her baharda az bir zamanda hadd ü hesaba gelmez enva-ı ziynet ve mehasini gösteren bir rahmet-i bâkiye ve bir inayet-i daime, bilbedahe âhiretin vücudunu istilzam ile ve şu kâinatın en mükemmel meyvesi ve Hâlık-ı kâinat’ın en sevdiği masnuu ve kâinatın mevcudatıyla en ziyade alâkadar olan insandaki şedit, sarsılmaz, daimî olan “aşk-ı beka” ve “şevk-i ebediyet” ve “âmâl-i sermediyet” bilbedahe işareti ve delâletiyle, bu âlem-i fâniden sonra bir âlem-i bâki ve bir dâr-ı âhiret ve bir dâr-ı saadet bulunduğunu o derece kat’î bir surette ispat ederler ki: Dünyanın vücudu kadar, bilbedahe âhiretin vücudunu kabul etmeyi istilzam ederler (Hâşiye).

Madem Kur’an-ı Hakîm’in bize verdiği en mühim bir ders, iman-ı bi’l-âhirettir ve o iman da bu derece kuvvetlidir ve o imanda öyle bir rica ve bir teselli var ki yüz bin ihtiyarlık bir tek şahsa gelse bu imandan gelen teselli mukabil gelebilir. Biz ihtiyarlar “Elhamdülillahi alâ kemali’l-iman” deyip ihtiyarlığımıza sevinmeliyiz.

---

Dokuzuncu Söz ⇐ | Sözler | ⇒ On Birinci Söz

---