68.380
düzenleme
İkinci Lem'a/bg: Revizyonlar arasındaki fark
"А освен това човек няма основания да изпитва подобна скръб, защото всеки от дните на миналото е вече отшумял и ако е протекъл в беди, то трудностите и тегобите са си отишли и е останал покоят; умората и болката са изчезнали и се е запазила само насладат..." içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu
("Вече обяснихме в Първа спирка на Двайсет и първо слово, че ако човек не пропилее дарената му от Преславния Създател сила да търпи, ако не я разпръсне из клисурите на химерите и страховете, тя може да му е достатъчна за устояване пред всяко нещастие и из..." içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu) Etiketler: Mobil değişiklik Mobil ağ değişikliği |
("А освен това човек няма основания да изпитва подобна скръб, защото всеки от дните на миналото е вече отшумял и ако е протекъл в беди, то трудностите и тегобите са си отишли и е останал покоят; умората и болката са изчезнали и се е запазила само насладат..." içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu) |
||
| 90. satır: | 90. satır: | ||
Вече обяснихме в Първа спирка на Двайсет и първо слово, че ако човек не пропилее дарената му от Преславния Създател сила да търпи, ако не я разпръсне из клисурите на химерите и страховете, тя може да му е достатъчна за устояване пред всяко нещастие и изпитание. Но когато над него властват илюзиите, нехайството и съблазните на тленния свят, сякаш е вечен, силата на търпението му се разпилява и разпръсва в болките на миналото и страховете от бъдещето. Тогава търпението, вложено у него от Аллах, вече не му е достатъчно, за да понесе сполетелите го беди и да устои, и започва да се оплаква на хората, което издава отслабване и изчерпване на търпението му, и заприличва на лудост. | Вече обяснихме в Първа спирка на Двайсет и първо слово, че ако човек не пропилее дарената му от Преславния Създател сила да търпи, ако не я разпръсне из клисурите на химерите и страховете, тя може да му е достатъчна за устояване пред всяко нещастие и изпитание. Но когато над него властват илюзиите, нехайството и съблазните на тленния свят, сякаш е вечен, силата на търпението му се разпилява и разпръсва в болките на миналото и страховете от бъдещето. Тогава търпението, вложено у него от Аллах, вече не му е достатъчно, за да понесе сполетелите го беди и да устои, и започва да се оплаква на хората, което издава отслабване и изчерпване на търпението му, и заприличва на лудост. | ||
А освен това човек няма основания да изпитва подобна скръб, защото всеки от дните на миналото е вече отшумял и ако е протекъл в беди, то трудностите и тегобите са си отишли и е останал покоят; умората и болката са изчезнали и се е запазила само насладата; неприятностите и притесненията са се стопили и пребъдва наградата за тях. Следователно човек не бива да се оплаква от това, а трябва да благодари на Аллах Всевишния с жар и страст, и не бива също да се ядосва и гневи на бедата, а трябва с нея да го свързват нишките на любовта, защото тленният човешки живот отминава и изпитаните неволи го превръщат в щастливо и трайно битие. Би било глупост и лудост човек да пропилява и разхищава част от своето търпение чрез илюзии и мисли за вече отшумелите изпитания и отминалите болки. | |||
<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> | <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> | ||