68.380
düzenleme
İkinci Lem'a/bg: Revizyonlar arasındaki fark
"=== Втори въпрос ===" içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu
("Когато напълно сме удовлетворени от всеобхватното Му господство, би трябвало абсолютно да се удовлетворяваме от участта и съдбата, която ни е предопределил. А оплакванията, които подсказват, че възразяваме на Неговата присъда, както и хленчът и скръ..." içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu) Etiketler: Mobil değişiklik Mobil ağ değişikliği |
("=== Втори въпрос ===" içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu) |
||
| 126. satır: | 126. satır: | ||
Когато напълно сме удовлетворени от всеобхватното Му господство, би трябвало абсолютно да се удовлетворяваме от участта и съдбата, която ни е предопределил. А оплакванията, които подсказват, че възразяваме на Неговата присъда, както и хленчът и скръбта, са по-близо до критиката на справедливото Божие предопределение и до съмнението във всеобхватното Му милосърдие. Който критикува съдбата, тя го сразява. Който се съмнява в милосърдието, се лишава от него. Когато човек със счупена ръка я използва за мъст, той я дочупва. Когато пострадалият посреща своята беда с оплакване, безпокойство, съпротива и тревога, той удвоява изпитанието. | Когато напълно сме удовлетворени от всеобхватното Му господство, би трябвало абсолютно да се удовлетворяваме от участта и съдбата, която ни е предопределил. А оплакванията, които подсказват, че възразяваме на Неговата присъда, както и хленчът и скръбта, са по-близо до критиката на справедливото Божие предопределение и до съмнението във всеобхватното Му милосърдие. Който критикува съдбата, тя го сразява. Който се съмнява в милосърдието, се лишава от него. Когато човек със счупена ръка я използва за мъст, той я дочупва. Когато пострадалият посреща своята беда с оплакване, безпокойство, съпротива и тревога, той удвоява изпитанието. | ||
< | <span id="İkinci_Mesele:"></span> | ||
=== | === Втори въпрос === | ||
Винаги щом преувеличиш материалните беди, те се уголемяват, и винаги щом ги умаловажиш, се смаляват. Например когато човек придаде значение на нощните си кошмари, това ги уголемява във въображението му, а когато ги пренебрегне, те се стопяват и изчезват. Когато човек започне да се отбранява от осите, те го нападат още повече, но ако не им обърне внимание, се разпиляват. | |||
По същия начин и материалните беди: винаги щом човек ги преувеличи, насочи вниманието си към тях и се разтревожи, те проникват от чисто физическата сфера на тялото в сърцето и се установяват там. А когато в него се развива и духовна болест, която става опора на физическата, последната придобива стабилност и се задържа дълго. Но когато човек изтръгне корените на тревогата и внушението чрез удовлетворение от присъдата на Аллах и упование на Неговото милосърдие, тогава материалната беда постепенно изчезва и отминава. Така и дървото умира и листата му изсъхват, ако бъдат отрязани корените му. Някога изразих тази истина чрез следните редове: | |||
<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> | <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr"> | ||