On Birinci Şuâ/bg: Revizyonlar arasındaki fark

И както няма слънце без ден, така и тази вечна мъдрост и безсмъртна справедливост не ще се реализира напълно иначе освен чрез друг, вечен живот (ахирет) Затова тя никога не би приела и по никакъв начин не би подпомогнала житейски край, лишен от справедливост, мъдрост и възцаряване на правдата - такъв, при който смъртта не е последвана от възкръсване и закоравелите угнетители се изравняват със злощастните си жертви. Следователно би трябвало да има вечен отвъден живот, през който мъдростта и справедливостта да доведат докрай своята истина, С това едни от Най-прекрасните имена - Пре-мъдрия (Ап-Хаким) и Съдията (Ал-Хакам), Справедливостта (Ал-Адл) и Справедливия (Ал-Адил) - ни дават категоричен отговор на нашия въпрос относно отвъдния живот.

Мнението на един или двама специалисти в дадена наука или професия по проблем в тяхната сфера анулира стойността на възгледите и съжденията па хиляда техни опоненти неспециалисти, дори ако са компетентни в други науки. Потвърждението от двама свидетели по даден въпрос е за предпочитане пред мненията на хиляди отрицатели, например засвидетелстването в ден на съмнение, че е видян новият полумесец Опдал, който  ознаменува началото  на месец Рамадан,  или твърдението, че на земята съществуват кокосови палми с орехи, подобни на консерви с мляко. Така е, защото който твърди това, убеждава просто като посочи съответния плод или обясни къде виреят подобни насаждения.

Когато в Свещения месец Рамадан четях Корана -чудното му изложение, - разсъждавах над смисъла на тридесет и трите знамения, които указват на Послания от светлина (Рисале-и Нур) и са разяснени в Първи лъч. Забелязах, че всяко от тях и дори знаменията на съответната страница и тяхната тема сякаш фиксират Послания от светлина и техните ученици от гледна точка на това, че те получават част от обилието им и дял от съдържанието им, особено знамението за светлината в едноименната коранична сура (Ан-нур), Този айет сочи с десет пръста Послания от светлина (Рисале-п Нур'), както и следващите го знамения - за тъмнините. Те фиксират противниците и враговете на Посланията и дори им дават най-големия урок, защото не е тайна, че мястото, перспективите и целите на тези знамения не се ограничават в определено време и място, а обхващат всички времена и места, тоест излизат от конкретните рамки и придобиват универсалност и всеобща значимост. Затова почувствах, че Послания от светлина (Рисале-и Нур) и техните ученици представят по най-истинския начин един от елементите на тази всеобхватност.

Различието може да се забележи дори само в два израза: Твоят Господ رَبُّكَ и Господът на световете رَبُّ ال۟عَالَمٖينَ.Първият дава знание за единосъщието (ахадия), а вторият - за единствеността (уахидия), като известява за единосъщието в рамките на единствеността. Този вид красноречие може да се види дори в едно изречение. В единствено знамение например е показано проникването на Божието знание в атома на очната зеница и в позицията на слънцето в центъра на небето, както и всеобхватността на Божията мощ, която с един и същ инструмент поставя всяко нещо на мястото му и превръща слънцето в око на небето.

Но благодарение на Аллах, чрез неопровержимите си аргументи и широкото си повсеместно разпространение Послания, от светлина (Рисале-и Нур) парализираха тази идея, превърнаха я в безплодна и мъртва, като доказаха по неопровержим начин, че въобще не е възможно да се направи истински превод на Свещения Коран; че никой друг език освен класическият арабски не е способен да запази и предаде реторичните особености и тънкости на оригинала; че обикновените и непълноценни човешки преводи не заместват по никакъв начин съдържателните и чудотворни изрази на кораничните слова, всяка буква от които носи от десет до хиляда благодеяния. Затова преводът в никакъв случай не може да бъде четен вместо оригинала.

 

Обаче лицемерите, които са се учили при този безбожник, са полагали старания и са правили прибързани опити в името на сатаната да угасят светлината на Свещения Коран. Понеже нямам възможност да се срещам с никого, не зная какви са реалните обстоятелства, но най-вече предполагам, че именно споменатото по-,горе е причината да продиктувам Десета тема въпреки тежките си условия на живот.

 

 

Един ден седях на горния етаж на хотел "Шехр" след освобождаването ни от затвора в град Депизли и съзерцавах многото тополи наоколо в китните и красиви градини. Видяха ми се весели с привлекателните си танцуваляи движения, както клоните им се люлеят и листата им потръпват при най-малкия полъх на вятъра. Показаха ми се в най-прелестния си и приятен образ и сякаш прославяха Аллах, насъбрани за Неговото споменаване и възхвала.

 

Прекрасните им движения докоснаха струните на тъжното ми сърде заради раздялата с братята м н. Скърбях, защото бях останал сам. Изведнъж ми хрумна мисълта за есента и зимата и ме обзе забрава, като си помислих, че листата ще увяхнат и красотата, и прелестта ще изчезнат. Започнах да страдам за чудните тополи и да скърбя за всички живи същества, у които се изявява същото удивително опиянение. Очите ми се напълниха със сълзи и в съзнанието ми се струпаха скърбите, стекли се със загубите и разделите, които изпълват света зад украсената и прелестна завеса на вселената.

 

Нехайният поглед изявява тези нежни листа и високи стройни дървета като такива без цел, без функция и без полза, и прелестното им потръпване не произтича от силен копнеж и опиянение, а от ужас пред раздялата и небитието. Гибелен е този небрежен поглед, който засяга сърцевината на вродената у мен, а и у всички останали, любов към пребъдването и обич към живота, както и възхита от прелестите и съчувствие към себеподобните. Земята се превърна в духовен ад. а разумът -в оръдие за злощастие и мъчение. Докато страдах от това болезнено състояние, изведнъж чрез светлината, с която Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, озари цялото човечество, завесата бе вдигната и обвивката бе премахната, и тогава се разкриха толкова много мъдрости, смиели, функции и задачи, колкото са и листата на тополите. Стана ясно, че плодовете им не отиват в небитието, не потъват в празнотата, не се унищожават и не изчезват. Послания от светлина (Рисале-и Нур) доказаха, че тези функции и мъдрости се поделят на три части(<ref> Учителят се задоволява да спомене само две от тях, от които би могла да се изведе и третата. — Б. пр. </ref>);

Първа част е насочена към Най-прекрасните имена на Превеликия Творец. Както когато някой изкусен майстор създаде оригинална машина, всички го прославят, високо оценяват произведението му и благосла вят изобретателността му, така и самата машина на свой ред благославя създателя си и го прославя на специфичния си език, като показва напълно очакваните резултати. Така подобно на тази машина всяко живо същество и всяко нещо прославя с възхвали своя Творец.

Втора част е насочена към погледите на живите същества и разумните създания, тоест е обект на приятно изучаване и сладко съзерцание, сякаш всяко нещо е познавателна и научна книга. Този свят - видимият -изчезва едва след като вложи своите смиели в съзнанието на разумните същества, запечата образите си в паметта им, както и в идеалните скрижали (алуах мисалия), и в архивите на скрития свят. Тоест той се оттегля от видимото в скритото едва след като встъпи в много битийни кръгове и придобие многообразия от духовното, скритото и познавателното съществуване вместо външното и образното, материалното.

Да, доколкото Аллах съществува и знанието Му е всеобхватно, от гледна точка на истината не би трябвало в света на вярващия да има небитие, унищожение, изчезване, празнота, ликвидиране и гибел. А светът на неверниците е пълен с небитие, раздяла и унищожение, с празнота и гибел. Тази истина се изяснява от известната поговорка: "Който има Аллах, той има всичко, а който няма, е лишен от всичко."

'''Обобщение'''

Както вярата (иман) спасява човека от вечното унищожение при смъртта, така тя спасява също и земния живот на всеки човек от тъмнините на небитието, изчезването и празнотата. А неверието, особено ако е абсолютно, с идването на смъртта ликвидира и човека, и личния му свят, и го захвърля в тъмнините на духовен ад, като заменя сладостите на живота му с болки и скърби.

Нека това звъни в ушите на онези, които обичат земния живот и го предпочитат пред отвъдния! Нека те или намерят разрешение на този проблем, ако са искрени, или да влязат в лоното на вярата и да се избавят от тази страшна загуба!

"Рекоха: "Пречист си Ти! Нямаме друго знание освен това, на което ти ни научи. Ти си Всезнаещия, Пре-мъдрия." (Коран. 2: 32)

 

'''Саид Нурси'''

<span id="ON_BİRİNCİ_MESELE"></span>

== ЕДИНАДЕСЕТА ТЕМА ==

 

 

Първи пример. Веднъж отправих зов със следното съдържание: "Господи, моля да се доближа до Теб чрез светостта и застьпничеството на Джибрил, Микаил, Исрафил и Азраил, за да ме предпазиш от злините на шейтаните сред джиновете и хората!" Веднага щом изрекох името на Азраил(<ref>'''Азраил''' - ангелът на смъртта. - Ь. пр.</ref>) , чието споменаване буди ужас у хората и ги кара да треперят, аз почувствах някакво изключително приятно и утешително състояние и прославих Аллах с думите: “Хвала на Аллах! (алхамдулил-лах)”. Започнах искрено да обичам Азраил в качеството му на един от ангелите, а убедеността в тяхното съществуване е един от стълбовете на вярата (иман). Ще посочим съвсем накратко само един частен плод от многото плодове на вярата в този ангел.

 

 

 

 

 

Когато бранителите на заблудата ме лишиха от всичко свързано със социалния живот, отделиха ме от моите книги, любими хора и помощници, от всичко, което ми дарява утеха, хвърлиха ме в домовете на из-гнаничеството и самотата, и се намирах в толкова тежко и тревожно състояние, че чувствах как празният земен живот ще се срине върху мен... Докато бях изпаднал в такова положение, изведнъж на помощ ми дойде един от плодовете на вярата в ангелите, озари всички кътчета на съществуването ми, светът наоколо засия, насели се с ангели и добри духове и навсякъде се разпространи радост и веселие(<ref> Небето стене и е право да стене - няма място, по-голямо от четири пръста, където ангел да не е положил чело в поклон доземи пред Всевишния Аллах. " (хадис, предаден от Ахмед, ат-Тирмизи, Ибн Маджжа, ал-Хаким и аз-Захаби, който го е поправил и потвърдил) </ref>) . Разкри ми се също доколко светът на заблудените хора е преизпълнен с викове на самота и скърби на пустота и мрак.

 

 

'''После в сърцето ми хрумна въпросът с окончателния отговор, съдържащ се в Тринадесето сияние -Мъдростта в молбата Аллах да опази:'''

 

"Хората на вярата разполагат с подобни нейни плодове, с подобни ползи и безкрайно приятни и сладки резултати, с красиви и добри последствия за делата си и с много облаги за тях, с постоянната грижа от страна на Най-милосърдния от милосърдните, с Неговата сполука и състрадание. Всичко това дава на вярващите сила и опора, но защо тогава бранителите на заблудата значително доминират над тях и двадесет надделяват над сто и ги по губват?" В хода на този размисъл ми хрумна: а защо Свещеният Коран се концентрира толкова много върху подкреплението от ангели, което Аллах изпраща на вярващите, след като сатанинските интриги са толкова вяли и слаби? Послания от светлина (Рисале-и Нур) разясняват вложената в това мъдрост с категорични аргументи. Тук ще посочим само отговора на въпроса с пределен лаконизъм.

 

 

 

 

 

 

Част от плодовете на вярата в ангелите са свързани с Мункар и Накир(<ref> Ат-Тирмизи. Абу Дауд, Ибн Маджжа и Ахмед предават следния хадис: "Когато покойникът бъде погребан, при него идват два черно-сини ангела, единият от които е наречен ал-Мункар, а другият - ан-Накир, и питат: "Какво ще кажеш за този човек? " Казва, каквото е казвал: "Той е раб на Аллах и Негов Пратеник. " Казват: "Знаехме, че казваш това. " После за него в гроба му се отваря пространство седемдесет на седемдесет лакти, после се осветява. Казва му се: "Спи!" Казва: "Върни се при семейството ми и ги извести!'' Казват: "Спи подобно младоженец, когото го събуждат най-любимите му близки хора!" Докато Аллах го възкреси от тази му постеля. Ако е лицемер, казва: "11ух хората да казват нещо, казвах го и аз, не знам," Казват: "Знаехме, че казваш, това." Тогава на земята се казва: <br> "Струпай се върху него!". И ребрата му се разместват. И продължава да бъде изтезаван така, докато Аллах го възкреси от тази му постеля. " - Б. пр. </ref>), както следва.

Един ден си казах: "Неизбежно - като всеки друг -и аз ще вляза в гроба." И мислено влязох там. Докато лежах в пустотата, отчаян от тъмницата, в която съм захвърлен, от пълната си изолираност от всичко, сам, без помощник, в тясното, мрачно и студено място, изведнъж се появиха двама знатни приятели от групата на Мункар и Накир. Те изникнаха, дойдоха при мен, започнахме да беседваме и сърцето, и гробът ми се разшириха, стана светло и топло и се разтвориха прозорци към Света на духовете. Бях възрадван от все сърце и много благодарих на Аллах за ситуацията, която сега видях във въображението си, но несъмнено ще стане реалност в бъдеще.

Когато починал някакъв ученик, който се занимавал с арабска граматика и ал-Мункар и ан-Накир го попитали в гроба : "Кой е твоят Господ?", той отговорил: "Изречението е съставено от подлог и сказуемо. Задайте ми по-труден въпрос!" Мислел си, че все още се намирал в час в училището. Отговорът разсмял ангелите, присъстващите духове и някакъв свят праведник, пред когото гробът се разтворил, та видял случката. Разсмяло се дори Божието милосърдие и човекът бил спасен от мъките. Така отговорил и загиналият герой (шахид) Хафиз Али(<ref> Той е един от първите ученици на Саид Нурси. Бил особено усърден в преписването на Послания от светлина (Рисале-и Нур), понеже Аллах го дарил с красив почерк и пламенно старание. Смъртта го заварила в затвора през 1944 г. Аллах да се смили над него милосърдно! - Б. пр. </ref>), един от учениците на Послания от светлина (Рисале-и Нур), който починал в затвора, докато не преставал с огромно въодушевление да чете и да преписва книгата Плодовете на вярата. Той отговорил на двамата ангели в гроба, както отговорил и в съда - с истините на тази книга. И аз, както и всички ученици на Послания от светлина (Рисале-и Нур), ще отговорим на въпросите, които са реалност в бъдещето. но понастоящем са само въображаеми. Ще им отговорим с бляскавите аргументи и неопровержимите доказателства на Послания от светлина (Рисале-и Нур) и ако е рекъл Аллах, ще ги накараме да ги потвърдят, одобрят и оценят.

'''И друг частен пример, който засяга вярата в ангелите като сърцевина на щастието в земния живот.'''

Невинно дете получавало своя урок по вяра в областта на ислямските законодателни принципи, когато при него дошло друго дете, разплакано и скръбно заради смъртта на невинния си брат. Първото дете започнало да го напътства и утешава: "Не плачи, братко, а благодари на Аллах, защото твоят брат се е отправил заедно с ангелите към Рая, където подобно на тях ще се разхожда, ще бъде напълно свободен, ще се радва и ще се весели повече от нас, ще лети като ангелите и ше види всяко място." Така плачът и риданията на момчето се превърнали в усмивка и радост.

Подобно на него и аз при болезненото си положение и в унилата зима получих вест за смъртта на двама човека, оплакави с изключителна скръб и болка. Единият бе покойният ми племенник Фуад, който получи първа степен във висшите училища и разпространяваше истините на Послания от светлина (Рисале-и Нур). Другият бе покойната ми сестра Алиме-ханъм.

настигната от смъртта по време на поклонение хадж. докато извършваше в агония обхода (тауаф) на свещения храм ал-Кааба.

Докато бях съкрушен от смъртта на тези мои близки роднини, както плачех и за споменатия в Послание за старците Абдуррахман(<ref>Той е Абдуррахман ибн Абдуллах, племенник на Учителя Саид Нурси, роден през 1903 г. в Нурс, починал през 1928 г, и погребан в селището Зулфадл край Анкара. Автор е на книга за з/сивота на Учителя до 1918 г., която с публикувана в Истанбул. - Б. пр. </ref>), чрез светлината на вярата видях с душа и сърце как за добрия младеж Фуад и за благочестивата госпожа човешката близост се компенсира от приятелството на ангелите и от дружеското отношение на райските деви. Видях също как двамата се избавят от гибелните опасности и греховете на земния живот. И започнах хиляди и хиляди пъти да благодаря на Аллах - Най-милосърдния от милосърдните, - че превръща силната скръб в радост и ликуване. И започнах да честитя и да поздравявам брат си Абдулмеджид(<ref> Абдулмеджид е най-малкият от братята ла Учителя Саид Нурси, който е превел много от Посланията му на арабски език, но по негово време те са публикувани в твърде ограничен тираж. Лбдулмеджид е превел на турски и написаните на арабски съчинения на Учителя - Признаци на чудословието (Ишарат ал-и 'джаз) и Арабско масневи (Ал-маснауи ал-араби). Бил е учител по арабски, а също и мюфтия, и преподавател по ислямски науки е Института за имами и проповедници и в Ислялюкия институт в Коня. Починал е през 1967 г. на 83-годииша възраст, Аллах да се смили над Него. - Б. пр. </ref>), бащата на Фуад, а също и себе си. (Това тук е написано с намерението двамата покойници да получат благословеността на зова към Аллах в тяхна чест.)

Всички паралели и съпоставки, които се съдържат в Послания от светлина (Рисале-и Нур), целят да разяснят плодовете и резултатите на вярата и нейното щастие, които са валидни и в земния, и в отвъдния живот. В земното битие тези цялостни и внушителни плодове позволяват да се види блаженството на живота и да се вкусят сладките му плодове, а също да се осъзнае, че вярата (иман) на всеки вярващ му осигурява вечно щастие в отвъдния живот и че там по същия начин тези плодове ще бъдат получени, ще се разкрият пред него и ще му бъдат поднасяни в обилие.

От примерите за многото подобни общи плодове писах за пет - като плод на Възнесението (Ми'радж) - в края на Тридесет и пето слово, и за други пет - в Пети клон от Двадесет и четвърто слово.

Както споменах по-горе, всеки от стълбовете на вярата дава твърде много безгранични плодове, а те като цяло също имат безбройни последствия, едно от които е великият Рай, друго - вечното блаженство, трето и най-сладко - съзерцанието там на Аллах, преславно е величието Му.

В паралела, направен в края на Тридесет и второ слово, бяха прекрасно разяснени някои от плодовете на вярата, която е сърцевина на блаженството в двата свята.

Доказателство, че вярата в Божието предопределение също дава своите ценни плодове, е общоизвестната фраза, която се е превърнала в поговорка:

"Който вярва в съдбата, ще е в безопасност от скръбта." В края  на Послание за предопределението от Двадесет и шесто слово разясних един от значимите плодове на съдбата чрез пример за двама мъже, които влизат във великолепната градина на султански дворец. И в личния си опит хиляди пъти съм се сблъсквал с тази истина и съм разбирал, че няма щастие в земния живот без вяра в предопределението и че ако тя не съществуваше, това щастие щеше да пропадне и да изчезне. И всякога, когато поглеждах на тежките беди от ъгъла на вярата в предопределението, техните удари срещу мен ставаха леки и безболезнени, и се питах удивен: как е възможно да съществува човек, който не вярва в съдбата?

А ето какво е посочено за един от значимите плодове на вярата в ангелите зъв Втора тема от Двадесет и второ слово.

Като се обърнал към своя Господ, преславен е Той и превелик, Азраил, мир нему, казал: "Твоите раби ще се оплакват от мен и ще ми се гневят, когато изпълнявам задачата си да прибирам душите им." А Той му отговорил: "Ще сторя болестите и бедите да скриват тзоята роля, за да се насочват оплакванията към тези причини, а не към теб."

Така и самата функция на Азраил е подобна завеса, за да не се отправят неоснователните оплаквания към Истината - Пречистия и Всевишния Аллах. Не всеки може да види вложените в смъртта мъдрост, милосърдие, красота и благо, защото на нея може да се гледа от външната страна и тогава започват протести и оплаквания. В името на тази мъдрост - лъжовните жалби да не се отправят към Абсолютния милосърден, Азраил, мир нему, е станал прикритие.

По същия начин и всички задължения и функции на всички ангели и външни причини са само завеси пред величието на Божието господство (рубубия), за да останат защитени славата и светостта на Божието могъщество и всеобхватното милосърдие на Аллах в нещата, в които е трудно да се забележи красотата и да се узнаят истините за мъдростта, без те да станат цел на неоснователни протести. Тогава външният поглед не забелязва прякото участие на Божието могъщество в дребните и незначителните неща, които противоречат на представата за милосърдие. С обилието си от аргументи Послания от светлина (Рисале-и Нур) доказват, че нито една причина няма реално въздействие и не притежава никаква способност да създава, както и че върху всяко нещо е сложен печатът на едно-божието (таухид),

и че творението и съзиданието са свойства, присъщи единствено на Пречистия и Всевишния. Причините не са друго освен просто прикрития. Ангелите, които са разумни същества и им е предоставена единствено незначителна частична свобода на волята, могат само да изпълняват, но не и да създават. Това не е друго освен вид вродено богослужене и практическо поклонение.

Да, Божията слава и величие изискват причините да бъдат поставени като завеси пред погледа на разума,

но еднобожието и могъществото не позволяват на причините реално да въздействат.

Ангелите и външните причини, използвани за добри и съзидателни дела, са средство за почит към светостта и възвеличаване на Всевишния в неща с невидима и незнайна красота, което се постига чрез изчистване и предпазване на Господната мощ от евентуални подозрения за нейни недостатъци и гнет.

Така и използването на сатаните измежду джиновете и хората, и на вредните елементи в делата на злото и унищожението е друг вид служене на Господните прослави и средство за освещаване, изчистване и оневиняване на всичко, което може да бъде смятано за недостатък и порок на вселената. Това цели да бъде предпазено могъществото на Преславния, да не му се приписва гнет и да се отклоняват неоснователните протести. Всички недостатъци произтичат от небитието и от безсилието, от разрушението, от пренебрегването на задълженията, което също е небитие, както и отсъстващите илюзорни дела.

Тези сатанински и злосторни прикрития са станали средство за освещаване на Истината - на Преславния и Всевишния, - доколкото заслужено поемат върху себе си протестите и оплакванията като източник и причина на пороците и недостатъците. За злосторните, унищожителните и разрушителните дела въобще не се изисква сила и мощ. Дребната постъпка, незначителната сила и дори неизпълнението на някое задължение водят до унищожение и поквара, затова се предполага, че виновникът за тях е могъщ. В действителност той няма друго въздействие освен небитието и друга сила освен незначителната придобивка. И понеже тези злини произлизат от небитието, злосторниците са смятани за истинските им извършители. Ако са разумни създания, заслужават да вкусят пагубността на делото си. Това означава, че именно тези покварени злосторници са извършители на лошите дела.

Що се отнася до добрите дела, благодеянията и праведните постъпки, те принадлежат на битието и който ги е извършил, не е истинският им инициатор, но е достоен да ги реализира и да приеме Божията щедрост. Наградата за делата им не е друго освен изключително Божие великодушие и обилие. В Свещения Коран това се разяснява със следните думи:

“Каквато и добрина да те постигне, тя е от Аллах, а каквато и злина да те сполети, тя е от самия теб.” (4:79)

Когато необятните светове на битието и на нищото встъпват в противоборство и дават плодовете на Рая и Ада, и когато всички светове на битието изричат: "Слава на Аллах! Слава на Аллах!" (алхамдулиллах), а всички светове на нищото повтарят: "Пречист е Аллах! Пречист е Аллах!" (субханаллах), и дори когато ангелите противоборстват на сатаните, и добрините - на злините, и когато около сърцето се води спор между Божието вдъхновение и нашепванията на сатаната... Когато се случва всичко това според универсалния закон на против о бор ств ото, се изявява някой от плодовете на вярата в ангелите и въпросът получава своя отговор, и проблемът се разрешава. Този плод озарява тъмната вселена и ни показва лъчи от "Аллах е светлината на небесата и на земята", и ни дава да вкусим неговата сладост. Колко е сладък той, колко е приятен!

Двадесет и четвърто слово и Двадесет и девето слово посочват други цялостни плодове на вярата в ангелите и в техните функции, и категорично утвърждават съществуването им.

Да, великото, милосърдно и всеобхватно Божие Господство (рубубия) дава знание за себе си и кара да го обичат заради всичко, което то донася из кътчетата на вселената, независимо дали е значимо или дребно. На това величие, това милосърдие, това знание и тази любов трябва да се отговори с всеобхватно и признателно богослужене в рамките на освещаване и възхвала.

Доколкото мъртвата природа и великите съставни елементи на вселената не са одухотворени и не могат да извършват подобно внушително богослужене, вместо тях го осъществяват безчет ангели. Те са онези, които са способни да представят с цялата мъдрост и величие действията на Господната власт във всеки елемент на вселената, във всяка от нейните части, от пласт на пласт, от дълбините на земята до висините на космоса.

Например бездушните закони на философията представят сътворението на земята и природната й функция в дива и мрачна форма. Този плод на вярата - убедеността в съществуването на ангелите - й придава цивилизован и сияен образ: двата ангела, наречени Саур (Бик) и Хут (Кит), носят на плещите си земното кълбо, тоест това става под тяхно ръководство. От Рая е донесена особена отвъдна материя и реалност, наречена Скалата (Сахра), за да стане тя основен траен камък на тленното земно кълбо и да се покаже, че част от земята ще се опразни и ще се превърне в непреходен Рай. Сахра е станала опорна точка на ангелите Саур и Хут. Това предание е разказано от някои предходни юдей-ски пророци, както и от Ибн Аббас, Аллах да е доволен от него. Но твърде жалко е, че с течение на времето споменатото прелестно сравнение и вложеният в него възвишен смисъл са се превърнали за непросветените хора в материална и въплътена истина, така че са придобили ирационалсн характер.

Ангелите могат да се местят и да се придвижват в пръстта, в скалите и в земното ядро, както бродят във въздуха, така че те, а всъщност и самото земно кълбо, въобще нямат нужда нито от материална и въплътена скала, нито от материални и въплътени бик и кит. Това предание не е нишо повече от сравнение(<ref>По повод кораиичния израз „Неговият престол вмества и небесата,  и земята" (2: 255) Малик казва следното: “По краищата на скалата, разположена под седмата земя и в края на творението, има четири ангела, всеки от които е с четири лица: лице па човек, лице на лъв, лице на орел и лице на бик. Те са се възправили там, обгърнали земята и небесата, и главите им са под престола, а той е [под] Трона. " И е казал: „Преблагословения и Всевишния е положил нозете Си на Престола. " (тези думи са цитирани в редица най-авторитетни сборници с хадиси) - Б. пр.</ref>).

И друг пример. Земното кълбо прославя Аллах толкова пъти, колкото са наличните глави на видовете създания по него, на животните, растенията и минералите, и толкова пъти, колкото са езиците на отделните екземпляри от тези видове, и с количеството на органите им, на листата и плодовете им. За да бъде поднесено това велико вродено и неосъзнато поклонение, за да бъде предоставено със знание и одухотвореност на святото Божие присъствие, се изисква да има натоварен с подобна задача ангел, който притежава четиридесет хиляди глави, всяка - с по четиридесет хиляди езика, и всеки от тях да произнася по четиридесет хиляди възхвали (тасбихат), както е съобщил същата тази истина Правдивият вестител, Аллах да го благослови и с мир да го дари.

Да, величието и властта на Божието Господство (рубубия) изискват Джибрил, мир нему, да се отличава с удивителна природа, след като притежава

способността да реализира Господните връзки с човека - най-важния резултат от сътворението на вселената.

И Исрафил, и Азраил, мир на тях, трябва да имат подобна природа, след като представят - само представят - Божиите действия на Преславния Творец и ръководят с искрено поклонение нред Него най-великите събития в света на живите създания - възкресението и смъртта. Така също и Микаил, мир нему, би следвало да носи удивителна природа, защото напълно съзнателно представя видовете неосъзната признателност за Господните добрини, свързани с препитанието, което благодарение на неговото ръководство с най-универсалната сфера на живота, най-широкият кръг на милосърдието и най-сладката област.

Величието и грандиозността на Божието Господство (рубубия) изисква духът да е вечен и да съществуват подобни ангели с твърде удивителна природа. Категорично е потвърдено и абсолютно не подлежи на съмнение, че те, както и всяка тяхна специфична група, са реалност. Това е доказано с неослоримостта, с която е аргументирано и Господното величие и власт, видими във вселената като слънце. Така биха могли да се съпоставят и останалите аспекти, свързани с ангелите.

Да, Онзи, Който е сътворил на земното кълбо четиристотин хиляди вида живи създания и дори от най-прости вещества и от гнила материя е сътворил огромно множество одушевени същества, и е населил с тях кътчетата на земята, и ги е накарал да произнасят с възхита пред чудесата на Неговото изкуство: "Това е пожелал Аллах!" (машааллах), "Да благослови Аллах! (баракаллах), "Пречист е Аллах!" (субханаллах), и Който е сторил дори дребните животинки да произнасят пред доорините и даровете на всеоохватното милосърдие: "Хвала на Аллах!" (алхамдулиллах), "Признателност на Аллах!" (ашшукрлиллах) и "Аллах е Най- великият!" (аллаху акбар)... Без всякакво съмнение този Всемогъщ - Владетеля на величието и на красотата - е сътворил духовни обитатели, които подхождат на огромните небеса, не се възпротивяват на Неговата повеля и постоянно Му служат. Той е населил с тях небесата, за които не е отредил да останат празни, безлюдни, и е създал твърде много разнообразни видове ангели, доста повече на брой в сравнение с другите видове и групи живи същества. Част от тях са толкова малки, че седят върху дъждовните капки и снежинките, и на специфичния си език благославят и превъзнасят Божието майсторство и всеобхватно милосърдие. Други седят върху движещите се планети и пътешестват в космическото пространство, като величаят и прославят, и така обявяват на всеослушание, на целия свят, своето поклонение пред забележителната грандиозност, могъщество и внушителност на Божието Господство (рубубия)(<ref> Абу Дауд предава чрез достоверна верига от разказвачи следните думи на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари: "Бе ми позволено да говоря за един от ангелите., носещи Трона. Краката му бяха в Най-долната земя, а Тронът бе на рога му. От долната част на ухото му и рамото му птица, размахала криле, долита за седемстотин години. Този ангел изрича: "Пречист си Ти, където и да си!" - Б. пр. </ref>).

Да, още от времето на нашия праотец Адам, мир нему, всички небесни Писания и всички религии са единодушни, че ангелите съществуват и са отдадени на богослужене. Това, както и многото последователни предания за разговори и беседи с ангели през всички епохи, категорично потвърждава тяхното наличие и връзките им с нас, подобно на предположението, че в Америка има хора, които не сме виждали.

Сега погледни чрез светлината на вярата този втори значителен плод - убеждението, че ангелите съществуват - и го вкуси, за да видиш как той оживява вселената отначало докрай, населва я, украсява я и я превръща а най-голямата джамия и в най-великия храм. Мрачният и леден свят, лишен от живот според представите на мнимата материалистическа наука и философия, чрез вярата се превръща в жив и одухотворен свят - озарен, дружелюбен и мил. Този плод позволява на вярващите - всеки според своето равнище - да вкусят лъчи от сладостта на вечния живот, докато все още се намират на земята.

Според тайната на единствеността (уахда) и едино-същието (ахадия) навсякъде във вселената присъстват същото Могъщество, същото Име, същата Мъдрост. същото Съзидание, и всяко творение - огромно или дребно - обявява на специфичния си език единствеността на Преславния Творец, на Неговото управление, господство, творчество и святост. Така Той сътворява и ангелите по кътчетата на целия свят, за да могат с прославящите си езици да отправят възхвалите (тасбихат), които всяко творение несъзнателно прави на специфичния си език.

Ангелите не се възпротивяват на онова, което Аллах им повелява. Те не са способни на друго освен на искрено богослужене, не създават нищо, не се намесват без позволение, не се застъпват без разрешение от Пречистия, затова им е предоставсна честта да عِبَادٌ مُك۟رَمُونَ ۝ يَف۟عَلُونَ مَا يُؤ۟مَرُونَ

“са само удостоени раби” (Коран, 21: 26) и да "вършат, каквото им се повелява" (Коран, 66: 6).