Onuncu Söz/bg: Revizyonlar arasındaki fark

Onuncu Söz/bg (kaynağı gör)

09.21, 19 Temmuz 2024 tarihindeki hâli

1.167 bayt eklendi , 19 Temmuz 2024

"И още, степените на сила и слабост при дадено нещо зависят от намесата в него на неговата противоположност. Градусите на топлината например произтичат от намесата на студа, равнищата на красотата се пораждат от намесата на грозотата, степените на све..." içeriğiyle yeni sayfa oluşturdu

GörselVikimetin

Said

Bürokratlar, Arayüz yöneticileri, Push abonelik yöneticileri, Gözetmenler, Hizmetliler, translator

67.698

düzenleme

@@ 722. satır: / 722. satır: @@
 Докато сред обикновените създания и вероятните творения, несъвършени и тленни, най-голямото нещо продължава да се равнява на наймалкото и неизброимите неща да се изявяват като едно единствено нещо по причина на съдържащите се в тях принципи на озаряването, прозрачността, порядъка, подчинението и баланса, би трябвало пред Абсолютния всемогъщ малкото и голямото да са равностойни, и възкресяването само с едно протръбяване на един човек да бъде като това на всички хора. Този извод произтича от тайнствата на абсолютните озаряващи богоизяви на изключително съвършената Mу, абсолютна, автономна, същностна мощ, на прозрачността и озаряването като елементи от небесната принадлежност на нещата, на порядъка, наложен от мъдростта и могъществото, на пълното подчинение на нещата пред Неговите съзидателни повели, на баланса при вероятните творения, който прави възможна при тях равнопоставеността между битието и небитието.
-<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
+И още, степените на сила и слабост при дадено нещо зависят от намесата в него на неговата противоположност. Градусите на топлината например произтичат от намесата на студа, равнищата на красотата се пораждат от намесата на грозотата, степените на светлината са плод на навлизането в нея на мрака. Но ако дадено нещо е същностно и автономно, а не случайно, акцидентно, тогава не е възможно неговата противоположност да се намесва в него, иначе се налага двата полюса да се съчетаят, което е невъзможно. C други думи, онова, което е същностно, автономно и първично, не допуска наличие на степени. Докато мощта на Абсолютния всемогъщ продължава да бъде същностна, а не акцидентна, случайна, каквито са вероятните творения, и абсолютно съвършена, дотогава ще е невъзможно да я порази нейната противоположност – слабостта.
-Hem bir şeyin kuvvet ve zaafça meratibi, o şeyin içine zıddının müdahalesidir. Mesela, hararetin derecatı, soğuğun müdahalesidir. Güzelliğin meratibi, çirkinliğin müdahalesidir. Ziyanın tabakatı, karanlığın müdahalesidir. Fakat bir şey zatî olsa, ârızî olmazsa onun zıddı ona müdahale edemez. Çünkü cem’-i zıddeyn lâzım gelir. Bu ise muhaldir. Demek asıl, zatî olan bir şeyde meratib yoktur. Madem Kadîr-i Mutlak’ın kudreti zatîdir, mümkinat gibi ârızî değildir ve kemal-i mutlaktadır. Onun zıddı olan acz ise muhaldir ki tedahül etsin.
-</div>
-<div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">
+Тоест за Носителя на величието сътворяването на пролетта е нищожно като сътворяването на едничко цвете и възкресяването на всички хора за него е толкова лесно, колкото и това на един индивид. И обратно, ако нещата се обяснят с материални причини, тогава сътворяването на едничко цвете би било толкова трудно, колкото и това на пролетта.
-Demek, bir baharı halk etmek, Zat-ı Zülcelal’ine bir çiçek kadar ehvendir. Eğer esbaba isnad edilse bir çiçek bir bahar kadar ağır olur. Hem bütün insanları ihya edip haşretmek, bir nefsin ihyası gibi kolaydır.
-</div>
 <div lang="tr" dir="ltr" class="mw-content-ltr">